За депресията

не знам как да ти помогна мила.Сещам се само да излизаш сред повече хора и да не мислиш за отминали неща.Гледай напред и ти желая догодина едно бебче да краси живота ти

и без лекарства-това не е вариянт

здравей мила преди време и аз изпадах в депресия връхлиташе ме панически страх виеше ми се свят треперех потях се и тн искам само да ти кажа че хапчетата не помагат напротив ставаш още по зле единственото което на мен ми помогна беше активния спорт а когато бях сама и изпадах в паника не се оставях да ме завладее това състояние моментално се хващах да върша нещо колкото и да не ми се иска и още нещо ще те посъветвам не употребявай алкохол защото той задълбочава това състояние .разхождаи се по често и дълго дори да не ти се иска и се стараий да не мислиш толкова често за това което ти се е случило знам че е невъзможно но опитаи .Аз бях с много тежка депресия но правех всичко това което съм изброила по горе и сега съм добре разбира се и спомоща и подкрепата на съпруга ми постигнах всичко ако имаш на кого да се довериш ще бъде много добре .Моята депресия беше  пречинена от загубата на близки хора и последствие два спонтанни аборта но с много воля и желание за живот сега съм добре бременна съм в 33 та седмица и съм щастлива желая и на теб да се оправиш скоро виждаш че моето също не е било лесно но успях ,помоли съпруга си или твои близък да те изслушва и подкрепя .Едно гуш  от мен и скоро да се похвалиш че си добре   

Съжалявам за загубата,която преживяваш!За антидепресантите  задължително се посъветвай с лекар,не се започват и не се спират изведнъж,рязко,наистина е необходимо да ти ги дозира специалист(психиатър,психоаналитик).Помогнали са на много хора,още повече ти самата търсиш решение,предполагам ще ти е нужно време,за да надживееш случилото се и през следващите месеци можеш да си помогнеш с тях.И не си мисли,че е срамно да отидеш на психиатър,там не се преглеждат само луди,а много от хората,потърсили такава помощ са по-смели от другите,които не признават,че имат проблем.За съжаление лекарствата не решават проблемите ни ,но могат да помогнат да преминем през тях малко по-безболезнено.Желая ти всичко добро!

Деси правилно ти е казала, че лекарствата не са вариант, ще привикнеш към тях, за момента ще ти е добре и после пак наново! Опитай се сама да превъзмогнеш тъгата и болката, която изпитваш, срещай се с хора, с които ти е приятно да излизаш и те развеселяват, прави неща,които те карат да се чувстваш пълноценна. Споделяй проблемите и тревогите си с някого /например мъжа ти/, така ще ти е по-леко! Опитай се да бъдеш максимално ангажирана, за да не мислиш за отминалите неща! и най-важното вярвай в себе си! Бъде оптимист, че всичко рано или късно ще се оправи, ще имаш едно сладко бебче, и никога не мисли, че неговата съдба ще бъде същата! Колкото и да е трудно - бъди силна!
А сега горе главата - нова година-нов късмет!
Весело посрещане и много много успех и усмивки!
    

Първо никакви антидепресанти!
Тези неща не са за теб,създават зависимости,както предполагам знаеш!
Съчувствам ти и знам че това е страхотен удар и голяма болка,но ще ти кажа че всичко зависи от теб самата!
Трябва да погледнеш напред.Трябва да си дадеш сили,все пак си млад човек(предполагам)и живота е пред теб.
Братовчедка ми загуби детенце на 1,5години.В последствие се раздели с мъжа и...Каво да ти кажа тя не беше в депресия а беше чисто полудяла.Но се оправи защото така реши!Хвърли всички хапчета и със собственни усилия стъпи на крака!
Сега е повторно омъжена и има едно красиво бебче!
Така че миличка,колкото и невъзможно да ти се вижда можеш и трябва да се стегнеш!Всичко ще бъде наред ако ти пожелаеш!
А аз ти пожелавам едно хубаво,здраво бебенце през идната 2008 година! 

ladybebi, съжалявам за загубата ти.
Отиди на лекар. Той ще прецени дали имаш нужда от медикамент. Антидепресантите насищат мозъка с вещества, които към момента организмът не може да произведе сам - от там и депресията. Не всеки медикамент създава зависимост, но лекарски контрол при приемането им е задължителен.
Прегръщам те силно! 

може би се дължи и на празниците. нали тогава силно се усеща липсата на близък човек 
съжалявам за загубата ти, надявам се да я преодолееш до колкото е възможно в най-скоро време.
за хапчетата - имах приятелка, която пиеше някакви антидепресанти /не знам какви точно и разбира се  - изписани от психиатър/. приемаше ги няколко месеца и сънуваше ужасни кошмари от тях. обаче, заедно с редовните разговори с психиатър, за няколко месеца се чувстваше много по-добре, преодоля проблема си и спря хапчетата. така че, може би просто понякога се налага да се пият, но не трябва да се разчита само на тях, а да има желание и усилия от страна на пациента да се излекува.
имаш една виртуална прегръдка от мен 

Антидепресантите едва ли ще помогнат да се преодолее мъката по изгубеното дете. Изписват ги, за да може пациентът да се хване за някоя сламка и да си повярва, че прави нещо, за да излезе от положението. Всъщност никой не знае колко действат.
Повече полза ще има от разговорите с близки хора или психолог (ако няма достатъчно близки хора, които са съпричастни към загубата). Загубата на дете е най-ужасното нещо, което може да се случи на една жена. Едва ли ще бъде преодоляна мъката, но при подкрепа от близките малко ще се притъпи. По празниците е най-лошо.

Тежко изпитание ти е поднесъл живота и трябва да го превъзмогнеш.Плаках преди време като четох историята ти, очите ми са пълни със сълзи и сега.Но никой не може да вземе болката ти, трябва да се справиш сама и с подкрепата на близките ти разбира се.Не се трови с лекарства,за да е чист организма ти като започнете с бебеправенето/дано да е скоро/.Нека мисълта за бъдещото бебче те крепи.Ще се моля за теб и ти пращам подкрепата си 

Миличката, толкова съжалявам Дано скоро да имаш хубава новина. Наистина както са ти и казали лекарствата не са вариант, и аз бях в депресия вярно, че не беше по такъв тежък повод, но се бях предала. Ако не беше мъжът ми не знам  Подкрепям изцяло поста на ricare, повече движение и винаги да имаш какво да правиш, за да не мислиш за това, което се е случило. Стискам палци всичко да се оправи бързо и да си отново щастлива, малко или много 

Миличка, първо бих искала да кажеш от какво изпитваш този панически страх?Това е много важно а и е показателно, че наистина става дума за депресия.
Тя няма да отмине от самоцебе си.
Трябва ти професионалист и заедно с лекарствата да се провежда психотерапия.Лекарствата са само патерицата на която ще се подпираш известно време а разговорите с психотерапевта са най-важните.
Бог да прости малката душичка

ladybebi напълно те разбирам и съчувствам за това състояние... от собствен опит знам, че излизането сред приятели, забавления и други такива не помагат по никакъв начин. Можеш да пробваш да пиеш есберитокс или някакви други таблетки на базата на жълт кантарион , който е натурален антидепресант. Успех

Много съжалявам за това което ти се е случило,загубата на живот е ужасна болка,която трудно ще изтриеш,но трябва и да се мобилизираш.Живота ни сблъсква с хубави и лоши неща така,че сега трябва да се приготвиш за много прекрасни неща които може би те чакат .Аз също не мисля,че лекарствата ще ти помогнат да излезнеш от това затруднено положение,а само положителни мисли и много любов от хората около тебе.Дано през Новата година бъдеш много усмихната и само хубави неща да ти се случват! 

Здравей, мила, скоро си мислихме за теб в ноемврийската тема.    Да знаеш, че много хора те подкрепят!
Медикаменти ще взимаш единствено ако са предписани от лекар и под негов контрол. С антидепресантите го има и момента с навика - после трудно се отказва човек от тях.
Много полезно е всякакво физическо усилие - спорт, труд... Сега е студено, но някоя и друга по-дълга разходка с любимия човек сред природата ще ти дойде добре. След празниците непременно се консултирай с психотерапевт, ако искаш, пиши ми на лични, ще ти дам координати на добри такива.
Но наистина човек най-вече сам излиза от такива състояния. Лекари и близки само могат да помогнат отстрани.
Прегръщам те... и те чакаме отново с лентичка при нас! 

мили4ка,трудно е знам...и аз бях в депресия преди 2 години и се 4увствах ужасно,обземаше ме паника,стаха ми беше неописуем,бях наистина непълноценен 4овек.Един ден се събудих и си казах-край това не може да продължава ве4но!Потърсих помощта на психолог и психиатър(защото със сеансите 4увствах само временно подобрение).Изписа ми антидепресанти и нещата се оправиха.4увствам се 4удесно,както преди....Няма никаква зависимост от антидепресентите,зависимост се полу4ава само от онези със зелените рецепти.....
потърси помощ
фактът 4е осъзнаваш 4е имаш някакъв проблем е първата положителна стъпка от излекуването му
И много съжалявам за загубата ти...Бъди силна

Мисля си, че дори самият факт, че търсиш помощ тук и го съзнаваш говори много положително.
Не мога да си представя болката, която изпитваш, надявам се с времето тя поне мъничко да се притъпи, а дотогава търси помощ - от близки, приятели, лекари, тук във форума... Не оставай сама, за да не мислиш, и за да не задълбаваш.
И дай Боже много скоро ти желая едно здраво и красиво бебенце, което да внесе нов смисъл в живота ти и да върне усмивката на лицето ти.

Подкрепям момичетата да не се захващаш с лекарства. На мен в тежки моменти ми помага да отида на басейн и просто да се потопя във водата. Сигурно има нещо с утробата на мама, но наистина се чувствам най-добре така.

ladybebi, момичетата от ноемврийската темичка те прегръщат и целуват! Бъди силна, миличка!Не вземай антидепресанти без консултация с лекар.Потърси лекарска помощ.

Твоето прекрасно бебе ще дойде много, много скоро!Вярвай го!

ladybebi така е мила,не сме те забравили,даже ти отправихме и пожелание тази Нова 2008г.да ти донесе едно здраво и хубаво бебенце и догодина да празнувате заедно,искрено и от сърце ти го желаем всички и ако искаш влизай при нас-винаги си добре дошла,дори и битов проблем да споделиш трудно е да дадеш живот,а и вече родени задачата е цял живот пред нас да ги опазим...а според мен се посъветвай и със специалист за антидепресант-мисля,че ще имаш нужда,аз също известно време пиех,имах паническо разтройство и затова и отлагах забременяването,но с воля ги спрях-заради бебето.Дано пожеланията ни стигнат до теб мила!!!!

Целувам те миличка,ако може моята целувка да ти помогне.
Новата година ще ти донесе хубаво и здраво бебенце и ще бъдете много щастливи.
Не се отчайвай,помоли се на Господ и знай че той ще ти помогне.

Съжалявам много за бебето ти. Преди 3 години и аз преживях същото.

Пих лекарства, за да мога да спя. Зарових се в учене и работа. Излизането с приятели не ми помогна.

Отне ми доста време, за да го преживея. Не си поставяй срокове, в които да се справиш с мъката.

Целувки!

Нека 2008 ти донесе едно здраво бебе!

Направи нещо щуро - обръсни си главата, смени обзавеждането или направи голяма промяна в дома си, чети Библията, иди на екскурзия в Африка... Нямаш нужда от лекарства - мобилизирай се, спасението е в собствените ти ръце, можеш го. И аз съм била в депресия и се оправих чисто сама след като пробвах всичко възможно и се оказа, че нито един лекар не може да ми помогне. Когато човек няма друг избор сам намира сили и начин.

Много ви благодаря за подкрепата. Ще се опитам да се справя без лекарства, но моментите в които изпадам в депресия се надявам да изчезнат с времето.Ще се отдам на работа и приятни мисли, макар че ми е трудно да мисля за положителни неща.Въпреки всичко много ви благодаря за моралната подкрепа.

Незнам какво по умно мога да те посъветнам от това ,което са написали преди мен  момичетата. Наистина загубата на любим човек е ужасна ,а загубата на дете е най ужасната от всичко. Дори не мога да си представя как се чувстваш.
Мога само да те посъветвам да се отдадеш на работа  която обичаш ,да пръвиш всичко което ти харесва ,да се потопиш  в обичта на близките си и най важното е ....да не криеш мъката си от тези които те обичат.Споделяй всяка мисъл ,всеки страх ...колкото и тъпо да ти се струва на моменти.Наистина е хубаво ако можеш да отидеш някъде на пътешествие ,да се откъснеш от сегашната действителност.....и не се отказвай от това да имаш бебенце в най скоро време. То ще внесе нова радост ,нова обич ,нова увуреност в живота ти.Колкото за онтидепресантите....незнам.....трябва да се консултариш със специалист и то добър.Само лекар може да определи от какви медикаменти се нуждаеш/ако се нуждаеш/А иначе силата да успееш и да продължиш напред е САМО и ЕДИНСТВЕНО в теб.Прегръщам те и нека скритата ти сега усмивка  -да грейне с пълна сила за един нов малък прекрасен живот ,който ти ще можеш с любовта на съпруга си да създадеш. 

Аз също преди година изживях нещо ужасно и имах не само депресия, но и страхова невроза и въобще общо "разклатено" състояние. Отидох чрез познати при определен психиатър, изписа ми хапчета и след два месеца бях ок. Уточнявам, че хапчетата се продават свободно в аптеките, не те замайват, не ти текат лигите и прочие глупости. За това има такива лекари, учили за това, и намирам за нормално човек да се обърне към тях при нужда.

Абсолютно подкрепям!
В Бг е много погрешно мисленето, че едва ли не ще те обяват за луд ако ходиш при психотерапевт.Психиката и душата на човек също боледуват.
На запад е престижно да имаш такъв лекар дори за решаването на къде по-леки житейски проблеми.

Мисля, че единствения лек е повече да споделяш, да излизаш, не се затваряй в себе си, не оставай сама, затворена с болката. Времето лекува. Сигурна съм, че ще ти се случи нещо наистина много хубаво, което рязко ще те дръпне на горе. В живота е така. Губиш едно, получаваш друго. Силно те прегръщам и горе главата.
Освен това, както са те посъветвали другите майчета, не пречи да посещаваш и психолог, който да ти окаже професионална помощ.

Съжалявам за това, през което минаваш, но само ти можеш да си помогнеш.
Изживях жестока депресия след раждането на децата ми - държа ме 6 месеца и наистина се бях побъркала. Просто ми се събра много - първото ми детенце почина при преждевременно раждане точно 1 г. по-рано, преживях гинекологична операция, притеснения дали ще мога да имам деца, кошмарна бременност и опасност за живота на 3-те ни, отново преждевременно раждане, бебета в кувьози, цял месец в болница, не наддаваха, точно деня след погачата изненадващо почина свекър ми, изпокарахме се с мъжа ми, едната бебка беше с ГЕР, аз направих жестоко възпаление на гърдите, сменихме си жилището и т.н., и т.н.
Не бях на себе си - ту плачех, ту изпадах в истерия, ту нищо не ме интересуваше, ту се вкопчвах в децата със страх нещо да не им се случи... Пълна лудост.
Та, какво направих: 1. направих си пълни изследвания - оказа се, че имам проблеми с хормоните и с кръвното /хормони на каша и адски ниско кръвно/ - започнах лечение; 2. направих няколко консултации с психолог /препоръчвам ти да пробваш - аз имах късмет, че моя приятелка е психолог и така едновременно й имах довери да споделя и в същото време следвах професионалните й съвети/; 3. започнах лек спорт - каланетика в домашни условия; 4. започнах целенасочено да излизам сама с приятелки и да не се затварям вкъщи; 5. започнахме да пътуваме с мъжа ми само двамата; 6. подготвих се за държавни изпити по втора магистратура; 7. вземах работа за вкъщи.
Буквално в момента, в който започнах да си "уплътнявам" времето, забравих и за депресията, и за страховете си.
Хапчета не бих пила - просто аз самата не пия хапчета /трябва да съм много болна, за да взема 1 парацетамол, пък какво остава за антидепресанти.
Сега дори не мога да повярвам, че изобщо съм допуснала толкова дълго време да бъда в депресия.
А и ТРЯБВА да се вземеш в ръце, за да си спокойна и уверена в себе си за едно здраво и красиво бебенце, защото това ще е най-доброто лекарство за теб  .