Статистическа

Може ли да пишат и тези дето не искат? 

Аз съм от тях. С бившия ми мъж сме в чудесни отношения /естествено се сдърпваме чат-пат/, чуваме се по телефона всеки ден поне 1-2 пъти в седмицата вечеряме заедно, помагаме си. Говорим си и запознаваме гаджетата си и пр. и пр. Говорили сме си и дали не сгрешихме с раздялата ни, но и двамата така сме по-щастливи. Различията между нас са преекалено фундаментални. Във връзката ни разговори и изясняване на позиции никога не е липсвало и това замазваше проблемите помежду ни в много голяма степен, но не успяхме да намерим общ път...

Той винаги ще остане баща на дъщеря ми и аз винаги ще го обичам като такъв. Той също мен... но партньори - не. 

 различно е при всеки

коригирах се,нещо съм нервенна,май...

patricia_p, аз се вмъквам тук понякога и чета, не за да спестя някоя стотинка от "Лична драма"  Просто си сверявам часовника. Всеки има проблемите си в семейството, но не винаги пише 
Сигурна съм, че целта на Додо изобщо не е да порови в душите ви, но мисля, че и тя ще се включи и ще пише. Поне доколкото я познавам е кръстила темата така в преносен смисъл, а не с цел реална статистика 

Аз съм от тези,  които вече дадоха втори шанс, резултат от който е настоящата ми бременност. А самата бременост се оказа и достатъчно условие да се разбере, че вторият шанс е неуспешен, не само, ами и разкри още по-ясно истината за генералните различия между нас двамата.
Предполагам, един ден, ще мога по-свободно да се срещам и да разговарям с бащата на децата ми, но за сега чувствам нуждата да съм по-далече от него.

Хм,
С първият ми мъж исках и бях готова да давам втори шанс  с години, ама той не си го поиска никога и така минаха 2-3 години, докато се сетя, че тоя шанс само аз го мисля, за него е приключен въпрос.
С бащата на дъщеря ми, се влачим в една безкрайна сага, но не сме разделяли  наистина и окончателно, та не знам... но смятам, че начина, по който сме заедно, показва че сме по скоро в N -ят на брой шанс за нас....

Коригирах се,махам и статистиката 

Моят втори шанс го дадох когато бяхме още женени....
Сега вече не бих и помислила за съвместен живот с онзи човек ...

Нямам никакво желание да опитвам каквото и да било с бившия.Грешки сме допускали и двамата,но не това е причината да не желая да дам втори шанс.Виж предателството това не прощавам.В момента помежду нас липсват най-нормални отношения,така че за статиската не давам на този индивид втори шанс.Но пък и от всички мъже не се отказвам,ще дам някога на някой шанс да ми докаже,че има изключения от правилата.

нямам аз негативи спрямо бившите партньори.
сигурно, обаче, има голямо значение, че и позитиви нямам.
не съм склонна да давам шансове там, давала съм втори, когато все още оптимизмът ми е вземал превес над реалната преценка
колкото за съвсем отново - вече толкова отдавна ми  се струва, съм го почнала това новото, че ми изглежда начин на живот от векове.
и ме устройва.
тц, не просто ме устройва - направо си ми е хубаво.

Аз вече дадох втори шанс на брака си. Може би има и значение, че не съм била наранена и разочарована...Имахме криза в отношенията(бяхме стигнали само до подписите за развода), мисля че нещата се поуспокоиха и подредиха.
Затова и не пиша много.

Шансът е хубаво нещо, но не винаги се дава...

За статистиката, моето положение е същото като при Иса.
Много добри приятели - да, съпрузи - не.

Със бившия ми отново?! - НИКОГА!!!Давала съм му не един, а два "втори шанса"- веднъж преди да се разведем и още един път две години след развода (без да броя 2-3 раздели като гаджета). Абе голяма мазохистично-любовна история, то не е за разправяне.... Аз съм живото потвърждение на сентенцията, че човекът е единственото животно, което се препъва отново в един и същи камък.

Виж за новото начало съм напълно ЗА! Мисля, че съм срещнала точния човек, дори може би, че е трябвало да мина през цялата тази помия за да го срещна... Разбира се, имам страхове (които като вампири смучат сили от мъчителното ми минало), но се старая да си налагам да не им се поддавам.

Аз съм по даването на втори шансове... Ама вече си слагам някакви граници колко точно да са те и какви.
С бащата на детето ми си дадохме доста шансове и всичките ги пропиляхме. Не искам повече и не защото съм с друг. Просто всеки път се повтаряше едно и също. Липсва ми достатъчно оптимизъм да повярвам, че може да е различно.

Ееее, стига де... ти пък се върза..

  аз колкото шансове съм дала на магаретата, които меко казано са ме разочоровали...форумът тесен за мойта сага е да я опиша, а и ме е срам, че съм била такъв гол охлюв, та съм позволила така да ме размазват... ма нали щото било писано на силните да се падали големи изпитания, че да се смиряли - тинтири минтири и глупости на търкалета  обаче край!

Колкото бях смирена, толкоз! От новата година ставам голЕм дзвер! 
Никой нито разбра, че е получил втори шанс (па трети, па четвърти...), нито ми направи евалла за това, аз само си останах с горчилката

Зaтова отсега нататък на мен ще ми дават втори шанс! 

Някак си мисля, че живи мъже по земята да не останат, а само БНД да е - пак няма да искам да имам нещо общо с него! Особено след последните му изцепки ми идва изобщо да го отсвиря и не ме интересува кой какво мисли и иска! Никога не съм си падала по вторите шансове понеже пречупи ли ми се нещо, не мога повече да се правя, че нищо не е станало.
А шансове за други, нови връзки - за сега не, благодаря....Искам си спокойствието

Дадох на БНД не само втори, ами и трети , четвърти и ....... т.н. не помня още колко шанса - едните преди да се роди детето , другите след това ..... и за съжаление нямаше полза и както вече Траяна е описала - дори не бяха оценени, а само бяха пропилени - компромисите трябваше да са само от моя страна и може би затова не се получи нищо.
Не съжалявам , че съм му дала втори шанс и трети, но за четвъртият и останалите - съжалявам, защото е трябвало да проумея на време, че няма смисъл, а аз вместо това се самозаблуждавах , че може да му дойде акъла в главата /той ти идва ако го имаш обаче/. Сега знам, че съм направила и невъзможното за да спася връзката ни, но не съм сигурна че си заслужава цената 

направо ми го взе от устата ,затова така остро реагирах в началото...

ОХХХХХХХХ,вече найстина незнам,какво бих направила ако той пойска втори шанс.Може би решение ще взема след много дълги и сериозни разговори с него,ако дам такъв,то ще е само ако видя ,че той го иска заради нас а не само ,затова ,че го има детето.
Мдааа,може би така бих постъпила

Втори шанс на бившия няма как да му дам, щото съм му давала поне 1000 вече, но както е казала Траяна, нито един не е бил оценен и никой не ми е дал медал за търпението, останала съм си само с разочарованието и болката след това. За щастие успях бързо да изляза от тая дупка. Даже в момента се опитвам да му дам втори шанс, но не за нас като семейство, а да бъде баща на детето си, ама тъй като гледам и той ще бъде неоценен и пропилян, но поне съвестта ми ще е чиста, че съм опитала.
Та от всичките тия опити и шансове с бившия стигнах до извода, че всички грешим и всеки заслужава втори шанс, но не и трети, четвърти и N-ти, защото това вече се превръща в един омагьосан кръг, от който няма излизане.
И за статистиката - повече шансове на бившия - НЕ!!! Ама твърдо не! 

Додо, аз нямам директен опит с раздяла, но ще ти кажа какво мисля аз като сверявам моята драма с  други
1. за да дадеш шанс трябва да го ИЧСКАТ от отсрещната страна /особено пък ако са виновни - трябва много да покажат че искат нов шанс/
защото ако отсреща се иска само колкото да се замажат очите...
2. това искане трябав ти да прецениш до колкото е възможно дали е искрено илри напр е под натиска на близки и приятели, на вина...
3. ти трябва да искаш - т.е.е лично за себе си не бива негативите да дават превес
разбира се горните неща не се случват 2 дни след последния сериозен скандал
трябав си време след последното скарване за да се уталожат нещата
4. НИКОГА несе залъгвайте дори да се съберете че още едно НОВО БЕБЕ би оправило нещата....това е най-лошата идея която може сда хрумне на някого
и съответно никога не допускай да рискуваш бременост когато още не си сигурна дали с човека отсреща нещата вървят добре

Ако са налице желание и стремеж да се опита - защо не? винаги съм за с бащата на децата ми - така или иначе с който и друг мъжки индивид да се събера - риска е същия като с бащата на децата ми - 100%-тов риск от грешка
но тук поне има за какво да се борим и двамата, а с нов човек....всичок е ново и общо помежду ни няма....
което ме нвежад на основната мисъл - дори от негова страна да няма стремеж към теб и да има стремеж заради децата - пак бих опитала защото любовта е нещо което може да се зароди...за мен любовта има свойствата на птицата Феникс - може да се възроди от пепелта на семейното огнище стига много да се стремят и двамата