Споделете!(Признайте си)

Мисля, мисля и не се сещам. Няма такова нещо 

Нe намерих сили за цяла една година да вдигна телефона и да се обадя на много скъп мой човек.
Даже 5 години вече не намирам сили, а толкова много искам. Даже го и сънувам. Набирам цифрите, чувам гласа....
И тази година няма да го направя. Сигурно вече и номера не е същия.
А толкова много го желая...

Световният мир ми се изплъзна. (По-сериозно от това, здраве му кажи.)  Но ще продължа да се боря, за да има какво да споделя с  тази мила аудитория след една година.

Девойко, а вие защо клонирате заглавия на съществуващи вече теми?

И аз подобно на кръци сънувам един човек,мисля за него,а не намерих сили и желание да му позвъня.Почти съм сигурна,че и през новата година няма да го потърся,а искам.

Просто му се обади. От какво те е страх? След разговора или ще си много щастлива или много тъжна, но второто с времето ще ти мине. напиши си ако трябва думите на едно листче, пийни нещо за кураж и действай!

Хах..как ме подсети, че преди години така се бях обяснявала с един младеж  На път за срещата си преговарях. Толкова бях литнала по него, че си забравях мислите  Много се развеселих от случката 

Иначе, темата е мноого обширна. Като се започне от миналогодишното ми новогодишно пожелание, да сме с мъжа ми и да се напием, танцуваме, веселим и свърша с приключването на ремонта у нас 

Много неща не успях да направя през тази година. Но пък причината е велика и всичко бледнее пред нея 

През изминалите коледно-новогодишни празници бях самичка с детето. Мъжа замина на няколкомесечна командировка и бяха безумно тъжни празници. Новата година я посрешнах самичка на леглото с плачещото ми детенце. Заканих се, че следващата ще си наваксаме. Да, но пък от баницата с късметите ми се падна бебче и то вярно 

Тъкмо се завърнах на работа с мерак да си възобновя кариерата и се оказа, че съм бременна. И работа не успях да свърша, като хората 

Не можахме да заведем детенце на море на палатка. Да не повярва човек, много ми прилошаваше от пътя и морето. 

Подхванахме ремонт и аха да свършим и не би...пак остана за довършване

Изобщо, през отминалата година оставих много неща за свършване през тази 
Сигурно има и още, з акоито в момента не се сещам 

По темата която започнахте.....Искам и аз да споделя!
Седмица преди новата година събрах сили да направя нещо за което незнаех,че мога!
Преди 4 години се разделих с любим човек....така реши съдбата!Пътищата ни се разделиха....или по скоро никога не се бяха събирали!Нямах никаква връзка с него....ни вест ни кост!Телефона му  бях изтрила когато си тръгна за последно!Но никога не го забравих.Седмица преди нова година....изпитах непреодолимото желание да чуя гласът му....само това.Да разбера,че е добре!Нищо друго!Исках да знам как е......
И съдбата реши да ми предложи шанс!
Позната от Варна ми се обади.Побъбрихме.Като тя набързо изтърси..''А!Видях ......на центъра днес!''И  продължихме да си говорим за друго!
Тогава решх да го намеря....но как!Никой не му знаеше телефона...нищо!Той не е от БГ...
Помислих и се сетих,че отсядаше винаги в един и същ хотел в града.Но забравих кой....
Потърсих в интернет имената на хотелите във Варна...четох,четох....докато не получих проблясък!
Обадих се в хотела и помолих ако имат гост на име....да му предадат телефона ми.
Казаха само ''Добре!''
Но....не получих отговор,дали човекът е в този хотел!
Започна едно мъчително чакане.Минута след минута.Час след час....Вечерта към 21 телефона прозвъня.Беше той!
Същият онзи топъл и спокоен глас!Попита ме защо го търся....Бях честна с него.Казах му,че много исках да го чуя.Да знам как е.Дали е добре.Това е всичко.Той сподели,че през тези 4 години....също е правил опити да ме намери.Но,неуспешни.Разхождал се с часове из Варна с надеждата да ме види...
На практика 4 години сме се търсили взаимно!
Разбрах,че си заминава на следващият ден.И не се знае кога ще дойде.Но ми обеща,че този път няма да трие телефона ми!Че дори и след още 4 год. ако дойде в БГ ще ми се обади.
Това нямаше значение за мен.....Радвах се само,че го открих.Че е жив и здрав.А дали ще се видим....никой незнае!
Това е нещото което исках да свърша вече 4 год. и намерих сили да го направя през 2007!
За малко пак да ми се изплъзне!

 Не успях да стана по-позитивна а се опитвах всячески.
кръци от сърце ти пожелавам да го направиш тази година. Хем ще спреш да го мислиш, хем няма да съжаляваш, че не си опитала.

Не намерих сили и време да изтрия от живота си една особа, търпях и лицемерието много време, но се надявам толерантността и доброто ми сърце да не ми попречат този път.

Кръци,не отлагай!
Обади му се!
Не е страшно!
Поне после ти олеква!

ей страхотни сте, да знаете?

Толкова е странно, как с напълно непознати хора споделяш толкова лични неща...

Ще се обадя, обещавам .

Джейн, догодина в твоята тема, за "Пожелайте си - равносметка 2008" ще съм една от първите написала, че е осъществила желанията си.

Радвам се за теб мила!

За миналата година всичко съм си изпълния,за тази ще видиме!

И аз имам един... познат, на който искам, но не се обаждам. Тази нощ сънувах, как планувам да му се обадя и да му кажа, че съм се сетила за него защото съм го сънувала
Обаче няма да му се обадя.

Не успях да отида на почивка - мъжът ми все работеше, бебето беше малко, а когато порасна достатъчно стана студено и се уплаших ..
Не успях да дам старт на една нова бизнес идея, за която намерих партньор. Много ме е яд, загубих много време в глупости. Вече е на път, стискаме палци ...

Тамън си рекох, че ти се е присънил телефонният му номер   

Не успях да се престраша за второ дете

Смееш се Додо,ама това ми се случи с един друг познат!
Имах му номера...продадох телефона си с него заминаха и много номера....Нали съм умна не ги копирах в картата!
Поне половин година не се бяхме чували...а така ми се преиска един ден да му се обадя.Никога не е имало нищо,между нас.Приятели сме си и сега....Дни наред си мислех какъв му е телефоният номер...и нищо! Числа не помня...то аз моя номер докато си науча ми отне 1 година!
Та...една вечер сънувах че му звъня.Сънувах номерът на телефона му.Събудих се  на секундата и си го записах на лист.Легнах да спя пак....сутринта като станах,се опитвах да си спомня номерът му но неможах.Сетих се че го драснах на тефтера.И се зачудих като идиот....да се обадя или не на този номер.
Реших да пиша смс.Написах ''Това ти ли си?'' По тъпо неможах да го измисля!
Отговори ми ''Аз съм.А аз вече си помислих,че нещо ми се сърдиш...''
За някой смешно,за мен истина....
Та чак ме хваща вече!

Има такива нещица, да. Но едва ли ще мога да ги споделя тук...



И аз имам такива хора. Но съм леко инатеста и упорита и точно това ми пречи да направя това, за което казваш и ти. Трябва да НЕ ми пука, че да бъда по-смела и решителна, като че ли...

сега се замислиям и изплуват куп неща,които не успях(според мен) да свърша през изминалата година Като цяло уж все дребни,но за мен важни.....Големите няма да ги реша сама,но с инат ще стане
Някак си все не успявам да съм много настоятелна в звъненето на моя много близка,аз звъня-тя не вдига...Или вдигне,а не може да говори....И така топката все е в нея....А е хубав 4овек,но с проблеми.

Не успях да си оправя зъбите Все са на из4акване горките.

Не успях да видя сестра си,много е дале4е,а няма пари4ки да отида аз.......

Не успях още куп неща,за които сега си обещавам да не отлагам и да свърша

И аз като Никол не се престраших за второ дете. Но тази година се надявам да го направя. Аааа и някое друго кило, останало несвалено от миналата да разкарам.

Ох,знаете ли,все по малко остават нещата за които мечтая,и с това имам чувсдтвото че остарявам ...Така че нямам нищо против,всяка година да ми остава по нещо несвършено,за което с ентусиазъм да навлизъм в новата година...
А иначе за тази,не успяхме да се преборим за къщата в която живеем,делото все още продължава...Не успях да си намеря добър екип от работници,на който наистина да мога да разчитам...И не успях да се преборя за ДГ и Яслите/който има малко дете знае за какво говоря...Ми НОВА ГОДИНА,НОВ КЪСМЕТ!!!

Ами и аз като някои от вас не успях да си оправя отношенията с много близък човек, сънувам го, мисля за него постоянно, но аз му пиша а той на мен не. Нищо не искам повече за тази година от това да ми се обади и всичко да се оправи, но колкото повече време минава, толкова повече си мисля, че няма да стане...

 Не можах да взема книжка, самосаботирах се, никой не ми е виновен, ако се бях направила на перде, сега щях да съм с нужния документ, в определени отношения не мога да бъда перде, това ми е признанието. Знам че бих се справила по-добре от всичк вероятни пердета 

Аз съм доволна от 2007-ма. Дет' се вика преизпълнихме плана.
Оправих си отношенията с майка ми след 3 години.
Преместихме се в друга страна. Имахме известни финансови затруднения покрай заминаването, но се справихме сами, без чужда помощ.
Живеем в готин квартал, в готин апартамент и чакаме второто ни детенце да се роди през юни.
Маги тръгна почти веднага на градина, а тук това става малко трудно. Ако не бяхме намерили такава, един от нас трябваше да си остане вкъщи.

И аз си имам един скъп човек, на който съм искала много пъти да се обадя и да го питам просто как е, но няма смисъл.

Не успях да затворя една страница от живота ми завинаги.
Предстои ми. Болезнено е, но трябва да го направя.

Успях да поема отново по пътя си без много сътресения.
Макар, че засега не знам къде води.

Казах дълго премълчавана истина и съжалих, че не съм го сторила отдавна .
Бях подготвена за поредното разочарование и болка, но този път такива нямаше!

Аз успях да открия стар приятел. Сега си говориме само а ми се иска да се видиме. През миналата година не успяхме да видим през тази дали ще успеем.

Не успях да си намеря нова работа, т.е успях ама условията не ми харесаха много и се отказах. Дано тази година успея да си намеря мястото.

Дано за всики ни новата 2008 е по-успешна от старата година

Не се дипломирах. Срамота.
Не отидохме на море.
Много малко излизахме въобще.
Не съм придвижила нещата за нов апартамент.
Пак не си оправих зъбите.
Не отслабнах.
И кръщене на детето не направихме.

През Новата Година - Нови планове.

и аз това не свърших, а трябваше

Изминалата година беше и трудна и лесна. Много емоционална.
Успях да направя повече от колкото съм мислила, че ще успея някога да направя.
Но понякога се чувствам уморена. А главата ми така тежи...
За тази година искам здраве и по-големи успехи. Работя по въпроса.

Доста неща отложих за изпълнение през тази година. 

Със съпруга ми много искахме второ дете,но не успяхме.Първият ни опит ин витро завърши неуспешно.Надяваме през 2008г.да успеем да увеличим семейството!

Никол,какво значи това!?Млада си,животът е пред теб,имаш още време за второ дете.Е,не чакай като мен 13 години де,но и 13 да са,повярвай че всеки ден благодаря на Бог,че ми даде Калина.
Джани,много ме развълнува исторята ти.Поздравления за проявената смелост,животът е кратък и често се случва така,че дори да искаш да се обадиш на някого,него вече го няма.Много,много е кратък живота....просълзявам се,но това няма да върне годините.
Монстерче,дано тази година ви донесе така желаното бебече!Успех!
За мен годината беше хубава,казах много неща....и много не казах.Направих много неща...и много не направих.Само да сме живи и здрави искам през новата година да бъда по-добра,по-мъдра,по-гореща...

ВЕРИ,ей такива постинги да има повече!Браво на теб,дано ти върви все така и тази година!
Монстърче,тази година имаш време да изпълниш замисленото с мъжа ти!Пожелавам ти го!
Аз пък нищо не съм изпълнила,но пък и нищо не съм си пожелавала,нито поставяла за цел.Ето такава съм си,безинициативна и безотговорна. В интерес на истината просто не пожелах да пусна моето 2годишно дете на ясла и сама се грижех за него,та за друго как да мисля?Радвам се,че даже при това положение успях да закрия сезона на морето с по-голяма печалба от миналата година.
Обаче тази година синът ми тръгва на градина и съм замислила някои неща,за които се надявам да имам достатъчно упоритост и трудолюбие!И желание,разбира се!
Иначе,слава Богу,всичките ми скъпи хора са около мен и не се налага да им издирвам номерата и да се чудя,дали да им се обаждам.
Но искам от мен да ви кажа-по-често казвайте на близките че ги обичате и държите на тях!Показвайте го!Животът е толкова...променлив и не се знае,дали ще имате възможност да го кажете друг път....Казвам го,защото един много близък човек се разболя сериозно и няма да се оправи и вече по-осезаемо го разбирам това,близкият да разбере,че го обичаш и държиш на него.Все пак любовта е чувството,което ни кара да живеем!

[quote author=stefani6 link=topic=253692.msg6037317#msg6037317 животът е кратък и често се случва така,че дори да искаш да се обадиш на някого,него вече го няма.Много,много е кратък живота....просълзявам се,но това няма да върне годините.[/quote]
Стефи,нещо на една вълна я ударихме...Баси!

Абе нещо тези дни ме е обхванала една носталгия,една тъга...непонятно защо.Мразя зимата и затова сигурно.Ама верно не трябва да се отлагат нещата,моят средно дълъг живот ми го е доказал.

Не се дипломирах, а много ми се искаше. Но сега работя по въпроса...

Не продължих образованието си!
Не посетих зъболекаря си!
Не успяхме да заживеем самостоятелно(дай Боже през тази успеем)!
Не отидохме на море!
Не се научих да не обръщам внимание на простотията около мен....
това е на примависта

не успях да си ушия гоблена.....от 11 години го шия, а е от малките, сигурно никога няма да успея..........
не успях 1 цял ден да спя, ама целия ден - само спане.............а го мога това......
и на кръчма бях канена от авторката - не отидох.........сега ме е яд
хахаха най - важното нещо не успях да направя - да отслабна с 30 кила..........за сега са само 10

Мога да поправя едното от нещата които не си могла да направиш!
Пак те каня на кръчма!Аз черпя!
Но,това ще стане като оздравея и когато мога да вървя като човек.Че от вчера съм на антибиотици а преди малко си изтървах бутилка вино върху крака..... Куца и болна съм!
Пиши на лични!

не можах да си сменя работата. поради липса на късмет, не на друго. но разбрах, че наистина Господ има най-доброто за нас, колкото и да ни трудно да  повярваме, когато се провалим.

пък и чакам нещо друго, което е къде къде по-важно от която и да е работа.

Много неща не успях да направя.
Не успях или не ми стигнаха силите да го напусна и затова сега нося детенце (, за което съм безкрайно щастлива).
Не насочих живота си накъдето исках.
И за заболекара - не исках да ходя и не отидох , а трябваше.

Пак не остана време за шофьорски и курс по испански. Испанския не ми е наложащ, просто прищявка, но книжка трябва да взема, дано!