Здравейте,
Първо се извинявам че пиша като гост, но се страхувам, че мои познати ще го прочетат и че ще достигне до приятеля ми.
Ужасно много искам да си имаме дете, но изглежда че приятеля ми не иска. Заедно сме от 6 години и досега никога не съм се съмнявала в любовта му. Но вече много пъти подмятам и дори директно задавам въпроса за деца и винаги получавам всякакви уклончиви отговори... "Сега не ми се мисли, Уморен съм, Има време." Опитвам се да разбера каква е причината, но той се затваря в себе, сменя темата или просто ми казва че друг път ще говорим. Винаги съм се старала да го разбера и не знам защо сега не иска да сподели с мен.
Сигурно и при други двойки се е случвало единия да пожелае деца преди другия... Ще ви бъда благодарна да ми дадете някакъв съвет.
Цялото положение и невъзможността да говоря с приятеля ми ужасно ме натъжава. Започнах да се чудя какво ли не? Че не ме обича, че не обича децата или и аз не знам какво... Дори сега плача като пиша това.
Благодаря ви предварително.
Първо се извинявам че пиша като гост, но се страхувам, че мои познати ще го прочетат и че ще достигне до приятеля ми.
Ужасно много искам да си имаме дете, но изглежда че приятеля ми не иска. Заедно сме от 6 години и досега никога не съм се съмнявала в любовта му. Но вече много пъти подмятам и дори директно задавам въпроса за деца и винаги получавам всякакви уклончиви отговори... "Сега не ми се мисли, Уморен съм, Има време." Опитвам се да разбера каква е причината, но той се затваря в себе, сменя темата или просто ми казва че друг път ще говорим. Винаги съм се старала да го разбера и не знам защо сега не иска да сподели с мен.
Сигурно и при други двойки се е случвало единия да пожелае деца преди другия... Ще ви бъда благодарна да ми дадете някакъв съвет.
Цялото положение и невъзможността да говоря с приятеля ми ужасно ме натъжава. Започнах да се чудя какво ли не? Че не ме обича, че не обича децата или и аз не знам какво... Дори сега плача като пиша това.
Благодаря ви предварително.
Няма смисъл да се самонаказваме , но той и обичаше да си забавлява и с други жени 
Много ме боли от това чакане. Но имам време...и знам, че искам да са от този мъж. Тъй че чакам...Пък и какво, само 2 години и половина минаха, остават ми още 13271242, 5 години 
, но за останалото - че ако вече си по-голяма и след разговори той не е склонен на деца, а ти искаш дете повече от колкото да бъдеш с него, т.е. искаш дете, а не дете от единствено и само този мъж, може би ще е добре да се поогледаш за друг евентуален татко.
) 
човекът те е подкрепял в такива важни и трудни за теб моменти, че направо не разбирам каква е тая мания, която развиваш. и каква ти е гаранцията, че на 25 ще забременееш по-лесно отколкото на 30? без да искам да съм груба, но ако ще е проблематично, то и сега може да е такова и дали ще чакаш до 30 или не няма да промени нещата в твоя полза 
аз след 5 годишна връзка пълна с въпроси от тоя род за деца, семейство и т.н. си стегнах багажа и избягах много надалече. хората са различни, а мъж на 28 за мен в днешно време е много млад 
без да му казвам може би това ще е краят на връзката ни.
Успех! Не се побърквай, защото ще го отблъснеш. 
мисля, че всеки трябва да стане родител тогава, когато е готов, за да бъде максимално добър родител. Бих те посъветвала да седнете и да поговорите за конкретните причини, поради които не желае дете - обясни му че ти вече си готова, но не желаеш да го насилваш, искаш той самият да узрее за тази идея...Ако ти изтъкне основателна причина за това, мисля, че трябва да я приемеш и ако наистина го обичаш просто да изчакаш да дойде моментът 
сигурно и за жените важи същото...аз като бях на 23-24 години не исках деца, не и на онзи етап и добре, че мъжът ми не е мислел като теб, та слава богу още сме задено и си имаме чудесно семейство