Здравейте всички самотни мами.Искам да ви попитам как се справяте сами с малките слънчица? как преодоляхте раздялата с таткото,как си стъпихте на краката,аз сам на път да стана самотна мама и ме е страх за малкото човече,не искам да расте без татко ,но пък не се резбираме с него,така че сам много объркана?
- Публикувана: 3 ян. 2008, 23:17 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2008, 17:37 ч.
Как преодоляхте раздялата с таткото?
Съжалявам, че си на път да се влееш в нашите редици. Не те искаме тук, но ако дойдеш няма да те изхвърлим.
Ако аз съм първата, която ти отговоря няма да е много обнадеждаващо за теб.
Аз лично нищо не съм преодоляла. Детето ми страшно много обича баща си, а другото се роди след раздялата. Едното няма да познава баща си като такъв. Сега ми по - спокойно, защото го няма постоянното му крещене и претенциите му. Но постоянно плача. Аз обаче съм по - чувствителна, а го има и моментът, че страшно много го обичам. Аз буквално дишах чрез него.
Но съм решила да стана и да продължа. Надявам се да е скоро това мое ставане.
Успех и на теб!
Ако аз съм първата, която ти отговоря няма да е много обнадеждаващо за теб.
Аз лично нищо не съм преодоляла. Детето ми страшно много обича баща си, а другото се роди след раздялата. Едното няма да познава баща си като такъв. Сега ми по - спокойно, защото го няма постоянното му крещене и претенциите му. Но постоянно плача. Аз обаче съм по - чувствителна, а го има и моментът, че страшно много го обичам. Аз буквално дишах чрез него.
Но съм решила да стана и да продължа. Надявам се да е скоро това мое ставане.
Успех и на теб!
Ами аз исках да ти напиша нещо, обаче … не знам. Почети назад, има много такива теми, мисля, че ще са ти полезни.
Това, което мога да ти кажа е – времето и нищо друго помага.
Говорихме наскоро за фазите, през които минава човек при загуба – отричане, депресия, гняв, пазарене и накрая приемане. Всички се борим за последното, но прекарваме различно дълго време във всяка от предишните, дори зацикляме в някоя от тях. При мен вече минаха 10тина месеца и мога да кажа, че съм близо до приемането, но все още се връщам в някоя от предишните фази – когато се случи нещо например.
Но поне година трябва да се изтърколи според мен. За мен лично първите 3 месеца бяха невъобразим ад, след това започна лееееееееекичко да просветва, ама лекичко. Чак към края на годината започнах да се чувствам малко по-спокойна.
Нищо окуржаващо не мога да ти кажа, освен това, което мен ме държеше през цялото време – на времето това му е хубавото, че минава.
Това, което мога да ти кажа е – времето и нищо друго помага.
Говорихме наскоро за фазите, през които минава човек при загуба – отричане, депресия, гняв, пазарене и накрая приемане. Всички се борим за последното, но прекарваме различно дълго време във всяка от предишните, дори зацикляме в някоя от тях. При мен вече минаха 10тина месеца и мога да кажа, че съм близо до приемането, но все още се връщам в някоя от предишните фази – когато се случи нещо например.
Но поне година трябва да се изтърколи според мен. За мен лично първите 3 месеца бяха невъобразим ад, след това започна лееееееееекичко да просветва, ама лекичко. Чак към края на годината започнах да се чувствам малко по-спокойна.
Нищо окуржаващо не мога да ти кажа, освен това, което мен ме държеше през цялото време – на времето това му е хубавото, че минава.
не искам да расте без татко
А защо трябва да расте без татко?
Това, че ще се разделите не отнема автоматично ролята на Баща на съпруга ти. Ако той държи на детето и го обича, би следвало винаги да е до него и да му помага. Ако ли не е така, то съм убедена, че и заедно да сте, той Баща в истинския смисъл на думата няма да стане. Дано е изразих ясно. Имам предвид, че на сила родител не се става. Ако той е отговорен и любящ такъв няма никакво значение дали сте заедно или не. Разбира се, стига ти да не ограничаваш умишлено общуването му с детето.
Честно казано моят бивш съпруг общува много попълноценно с детето сега след като не живеем заедно. Аз също съм много по-спокойна и съответно му обръщам повече внимание.
Така че...горе главата
Славе, тая дето ми спорехте със Сабинка, че времето само притъпява, ама болката си остава ли?
Не вярвам бе, мила, иначе всички мъки до момента да са ни убили.
Fru-Fru , много точно си го написала - детето дали ще расте с татко или без татко не завиди от това дали въпросния живее с майката или не.
Не вярвам бе, мила, иначе всички мъки до момента да са ни убили.
Fru-Fru , много точно си го написала - детето дали ще расте с татко или без татко не завиди от това дали въпросния живее с майката или не.
Здравейте момичета!
За съжаление и аз от скоро съм т.нар. самотен родител. Имам предвид и отскоро съм самотна и отскоро (7 месеца) съм родител.
Когато бащата на сина ми просто на 10ия ден от неговото раждане ми съобщи с смс (!!!??), че вече от два месеца се вижда с бившата си приятелка няма да описвам кави чувства и емоции ме обвзеха. Това което не мога да простя и преглътна не е друго, а това че в периода на преодоляване на раздялата ни се отнема възможността да се насладим до край на малкото човече. Мен лично ме крепи присъствието на сина ми в живота ми.Обичта ми към него и щастието, което изпитвам че го има в моя свят нямат изражение с думи, но ми тежи , че няма кой да обича мен и че все още очите ми се изпълват със сълзи когато видя семейство мама татко и дете на разходка в парка. Колко дълго и как ще преодолявам горчилката, болката, обидата нямам представа, но знам , че ще мине...до тогава да сме живи и здрави и нали знаете Господ отнема от шепите ни нещо за да ги напълни с по-добро!
За съжаление и аз от скоро съм т.нар. самотен родител. Имам предвид и отскоро съм самотна и отскоро (7 месеца) съм родител.
Когато бащата на сина ми просто на 10ия ден от неговото раждане ми съобщи с смс (!!!??), че вече от два месеца се вижда с бившата си приятелка няма да описвам кави чувства и емоции ме обвзеха. Това което не мога да простя и преглътна не е друго, а това че в периода на преодоляване на раздялата ни се отнема възможността да се насладим до край на малкото човече. Мен лично ме крепи присъствието на сина ми в живота ми.Обичта ми към него и щастието, което изпитвам че го има в моя свят нямат изражение с думи, но ми тежи , че няма кой да обича мен и че все още очите ми се изпълват със сълзи когато видя семейство мама татко и дете на разходка в парка. Колко дълго и как ще преодолявам горчилката, болката, обидата нямам представа, но знам , че ще мине...до тогава да сме живи и здрави и нали знаете Господ отнема от шепите ни нещо за да ги напълни с по-добро!
Благодаря Славка, аз също те Това със спокойствието много точно го каза. Точно така се почуствах когато се изнесох с бебчо от дома на бащата - облекчена, първата крачка беше направена! Предполагам че на много момичета в моето положение им се налага поне веднъж в даден момент да избират дали да простят и отново да се съберат с таткото, но аз мисля че е по-добре да можеш да събереш себе си и да продължиш напред отколкото да живееш в очакване кога ще му мине лудостта на мъжа. Стряскащо за мен е това, че сме адски много, че все по-често се случва на мои познати прекрасни жени. А с помощта на интернет виждам колко много чудесни момичета са тъжни и самотни. Не е честно, гневя се , но е факт! Чудесно е че тук можем да споделяме не само болката но и радостите си защото такива има не можем да отречем. Ето на днес така се зарадвах на слънцето .... 
малка радост но от сърце...
Това със спокойствието много точно го каза. Точно така се почуствах когато се изнесох с бебчо от дома на бащата - облекчена, първата крачка беше направена! Предполагам че на много момичета в моето положение им се налага поне веднъж в даден момент да избират дали да простят и отново да се съберат с таткото, но аз мисля че е по-добре да можеш да събереш себе си и да продължиш напред отколкото да живееш в очакване кога ще му мине лудостта на мъжа. Стряскащо за мен е това, че сме адски много, че все по-често се случва на мои познати прекрасни жени. А с помощта на интернет виждам колко много чудесни момичета са тъжни и самотни. Не е честно, гневя се , но е факт! Чудесно е че тук можем да споделяме не само болката но и радостите си защото такива има не можем да отречем. Ето на днес така се зарадвах на слънцето .... малка радост но от сърце... Това което не мога да простя и преглътна не е друго, а това че в периода на преодоляване на раздялата ни се отнема възможността да се насладим до край на малкото човече. Мен лично ме крепи присъствието на сина ми в живота ми.Обичта ми към него и щастието, което изпитвам че го има в моя свят нямат изражение с думи, но ми тежи , че няма кой да обича мен и че все още очите ми се изпълват със сълзи когато видя семейство мама татко и дете на разходка в парка. Колко дълго и как ще преодолявам горчилката, болката, обидата нямам представа, но знам , че ще мине...до тогава да сме живи и здрави и нали знаете Господ отнема от шепите ни нещо за да ги напълни с по-добро!
Абсолютно същото чувствам.
Но може би не трябва да пиша в тази тема, защото дъщеря ми няма татко в нито един смисъл на думата...Аз такава раздяла не съм изживявала - предполагам, че е още по-тежко. Мен ме остави бременна и никога не видя детето си. Тоест аз трябваше да изживея само раздялата с него, раздялата с илюзии, със самочувствие на човек, жена и майка... Без раздялата му с детенце. Май трябва да го почерпя за което?
Говорихме наскоро за фазите, през които минава човек при загуба – отричане, депресия, гняв, пазарене и накрая приемане.
Как да не го виждам, за да не мисля за него, като постоянно идва да вижда детето? Това ми е много мъгливо.
Ще трябва да измисля нещо явно.
Махнах го от скайп и от кю за да не знам кога е онлайн, добре ми подейства. Не му звъня, не искам да го чувам по телефона, само пращам смс когато се налага относно детето.
И хоп - през два три дни - идва у нас и ме гледа като чужд човек, а правехме любов само преди дни
мноого съм тъжна тази сутрин, трябва нещо да направя по въпроса. 
)
ПРИ МЕН ОТ РАЗДЯЛАТА МИНА ПОЧТИ 1 ГОДИНА...(без 1 месец)и...НЕЗНАМ КАКВО ДАК АЖА..НА МОМЕНТИ СЕ ЧУВСТВАМ ТОЛКОВА СИЛНА И ЩАСТЛИВА ОТ ТОВА,КОЕТО ИМАМ,но на моменти се чувствам слаба,объркана,самотна,предадена... и ИМЕННО ЗА ТОВА,НЕ БИХ МОГЛА ДА КАЖА КОЛКО ВРЕМЕ ТРЯБВА ДА МИНЕ,ЗА ДА СПРЕ ДА БОЛИ...мисля,че при всеки случай е различно...зависи от човека,от хората около нас,от начина на живот който водим "след таткото" поне според мен е така де!!!И АЗ КАТО САБИ...МАЙ ТРЯБВА ДА СЪМ МУ БЛАГОДАРНА,ЧЕ ПОНЕ ДЕТЕТО МИ НЕ СТРАДА,ЧЕ НЕ ГО ПОЗНАВА(за сега,защото не се знае какво ще му хрумне)и "НАШИЯ ТАТКО" НИ ОСТАВИ ДОКАТО БЯХ БРЕМЕННА И САМО АЗ СИ ГО ПРЕЖИВЯХ,НО...лошото е ,че...мисля,че дори и да не го познава ч ден ще страда от самия факт,че го няма,че го е оставил...!!!!ОХХХ,НЕ МИ СЕ МИСЛИ ЗА ТОЗИ ДЕН!ДАНО ДО ТОГАВА ИМАМ ИСТИНСКИ,СТОЙНОССТЕН ЧОВЕК ДО МЕН ,КОЙТО ДА МИ ПОМОГНЕ,както на мен так и на детето ми!!!....МОМИЧЕТА...
Здравейте и от мен.
Ще следя темата - ние се разделихме малко след Нова година. И никак ме няма в преодоляването за сега.
Плаче ми се. Нощем се събуждам и стоя по няколко часа будна.
Последният ден, когато бяхме заедно се смяхме и бяхме щастливи и после той отиде да види мама и тати.
Как издържате срещите, когато таткото вижда детето - аз на този етап не мисля ,че мога да се справя с тях.
Ще следя темата - ние се разделихме малко след Нова година. И никак ме няма в преодоляването за сега.
Плаче ми се. Нощем се събуждам и стоя по няколко часа будна.
Последният ден, когато бяхме заедно се смяхме и бяхме щастливи и после той отиде да види мама и тати.
Как издържате срещите, когато таткото вижда детето - аз на този етап не мисля ,че мога да се справя с тях.
Здравейте и от мен.
Ще следя темата - ние се разделихме малко след Нова година. И никак ме няма в преодоляването за сега.
Плаче ми се. Нощем се събуждам и стоя по няколко часа будна.
Последният ден, когато бяхме заедно се смяхме и бяхме щастливи и после той отиде да види мама и тати.
Как издържате срещите, когато таткото вижда детето - аз на този етап не мисля ,че мога да се справя с тях.
Ще следя темата - ние се разделихме малко след Нова година. И никак ме няма в преодоляването за сега.
Плаче ми се. Нощем се събуждам и стоя по няколко часа будна.
Последният ден, когато бяхме заедно се смяхме и бяхме щастливи и после той отиде да види мама и тати.
Как издържате срещите, когато таткото вижда детето - аз на този етап не мисля ,че мога да се справя с тях.
azi-ra-06, galia_mi, иска ми се да можех да ви кажа нещо обнадеждаващо, но уви не мога! Вие сте в началото на един дълъг път, който повечето от нас (тук в този подфорум) вече са преполовили, тук-таме има и такива, които са го извървели и са стъпили на нова "магистрала". Единственото, което мога да ви посъветвам е да се въоръжите с търпение, защото нещата с съвземането след такъв удар стават бавно и за съжаление болезнените душевни терзания няма как да бъдат избегнати. Ние тук можем да ви дадем само моралната подкрепа, но не и точна рецепта за справяне със ситуацията, защото такава универсална рецепта няма.
Само като Бърди ще ви посъветвам да прочетете това за фазите - съвсем наскоро го коментирахме, както и другите подобни теми и дано да намерите там отговори на поне част от въпросите си! КУРАЖ!!!
Само като Бърди ще ви посъветвам да прочетете това за фазите - съвсем наскоро го коментирахме, както и другите подобни теми и дано да намерите там отговори на поне част от въпросите си! КУРАЖ!!!
Здравейте!
При мен минаха 6-7 години вече от раздялата и мога спокойно да кажа,че
този човек не ми липсва.Може и да не го позная дори и да ме бутне по рамото(естествено по-добре да не го прави
).Но все още така някои въпроси напъват мозъка ми.Нпр. как някои жени са взели до такава степен страха на мъжа си,че той и да е страшно влюбен във всяка друга освен в собствената си жена не смее да я остави.Предполагам страха от нейни близки от това да не бъде намерен безжизнен в някоя река.Няма такова нещо като вечна любов!Единствено към децата разбира се!За това се чудя на някои простаци добре изоставил си момичето,което е родило от теб в тежък икономически момент,но КАК ше изоставиш ДЕТЕТО си?!Как може да помислят,че ще имат и друг шанс и че там всичко ще е наред или по-добре?!Практиката потвърждава,че не е така!После или не могат да имат деца или децата им стават изкупителна жертва-съжалявам,но е така!
Та това са моите мисли в общи линии,не знам дали отговорих на въпроса как преодолявам раздялата.
.
Здравейте пак от мен! 
Снощи не можех да пиша, защото мъжът ми все още си беше вкъщи.
Каза ми да му събера багажа, приготвих го и днес ще дойдат да го вземат.
От доста време взаимоотношенията ни куцат, но все си мислех, че няма да се стигне до тук. Имаме бебе, което е на 6 месеца. Тревожи ме неизвестността ...
Хубаво или лошо още незнам, но той иска да взима детето от петък до неделя. Незнам как ще се справя с липсата на малкото ми слънчице?! От друга страна не бих искала да ограничавам баща му от срещи с детето. Ще се опитам да говоря с него и да го убедя да взима бебко в събота сутрин и да ми го връща в неделя следобяд. Стискайте палци!
И аз съм на мнение, че това, което не ни убива ни прави по-силни. Цял живот съм живяла с тази максима и тя ми помага да преодолея всичките трудности по пътя си. Животът е труден, но и прекрасен. Спомням си, че бях чула от някъде една реплика на Ванга, че "Господ изпитва чадата, които обича". Аз съм вярваща и се моля на Господ на ни даде сили да преодолеем всички трудности в живота си.
Снощи не можех да пиша, защото мъжът ми все още си беше вкъщи.
Каза ми да му събера багажа, приготвих го и днес ще дойдат да го вземат.
От доста време взаимоотношенията ни куцат, но все си мислех, че няма да се стигне до тук. Имаме бебе, което е на 6 месеца. Тревожи ме неизвестността ...
Хубаво или лошо още незнам, но той иска да взима детето от петък до неделя. Незнам как ще се справя с липсата на малкото ми слънчице?! От друга страна не бих искала да ограничавам баща му от срещи с детето. Ще се опитам да говоря с него и да го убедя да взима бебко в събота сутрин и да ми го връща в неделя следобяд. Стискайте палци!
И аз съм на мнение, че това, което не ни убива ни прави по-силни. Цял живот съм живяла с тази максима и тя ми помага да преодолея всичките трудности по пътя си. Животът е труден, но и прекрасен. Спомням си, че бях чула от някъде една реплика на Ванга, че "Господ изпитва чадата, които обича". Аз съм вярваща и се моля на Господ на ни даде сили да преодолеем всички трудности в живота си.
Не знам, Самотна, какво да ти кажа. Ние сме се разбрали бебето да го вижда до 3 години само в мое присъствие. не знам как е при вас, дали е способен и отговорен да се грижи за детето. Или ще го тръшне на някой да го гледа. Ти прецени, но наистина не лишавай детето от баща.
Всички тук в началото ми казаха точно това. Щом проявява желание - не го убивай. Намерето компромисно решение.
Всички тук в началото ми казаха точно това. Щом проявява желание - не го убивай. Намерето компромисно решение.
Не знам, Самотна, какво да ти кажа. Ние сме се разбрали бебето да го вижда до 3 години само в мое присъствие. не знам как е при вас, дали е способен и отговорен да се грижи за детето. Или ще го тръшне на някой да го гледа. Ти прецени, но наистина не лишавай детето от баща.
Всички тук в началото ми казаха точно това. Щом проявява желание - не го убивай. Намерето компромисно решение.
Всички тук в началото ми казаха точно това. Щом проявява желание - не го убивай. Намерето компромисно решение.
Благодаря ти!
Оставяла съм го сам да се грижи през деня за детето и се е справял. Много ми е тъжно, че иска да бъде с него през уикенд-а, но за сега е така, а после ще го мисля. Може и да не издържи на плача на детко, защото сега му растат зъби и е много неспокоен, а той (таткото) иска да спи.
За сега така, а после Господ да помага (и аз ще направя необходимото за да се справя). 
И аз съм на мнение, че това, което не ни убива ни прави по-силни. Цял живот съм живяла с тази максима и тя ми помага да преодолея всичките трудности по пътя си. Животът е труден, но и прекрасен. Спомням си, че бях чула от някъде една реплика на Ванга, че "Господ изпитва чадата, които обича". Аз съм вярваща и се моля на Господ на ни даде сили да преодолеем всички трудности в живота си.
Кураж, Samotna! Кофти, че те оставя точно в такъв момент, когато най-много имаш нужда да ти помагат за бебето, но всичко ще си дойде по мястото. Бъди силна
! В 
началото, когато се разделихме с таткото, с часове седях на балкона и си повтарях: "Ще го преодолея! Ще мине!" Не знам дали ще ти помогне, пробвай!
lilivid, благодаря ти за милите думи
Преди няколко часа мъжът ми се върна и каза, че нямало днес, а утре щял да си ходи
Незнам дали не му стиска да си ходи или му харесва да ме тормози?! Страшно ме боли глава, а детето беше много неспокойно и плаче почти непрекъснато, защото му никнат зъбки. 
Преди малко четох в темата за домашно насилие и определено над мен има псхическо такова. Истината е, че от време на време се държи прекрасно с мен и се грижи много за нас и после има моменти, в които направо ме смазва с думи и заплахи.
Извинявайте, че ви досаждам ...
Желая ви приятна вечер!
Преди няколко часа мъжът ми се върна и каза, че нямало днес, а утре щял да си ходи
Незнам дали не му стиска да си ходи или му харесва да ме тормози?! Страшно ме боли глава, а детето беше много неспокойно и плаче почти непрекъснато, защото му никнат зъбки. Преди малко четох в темата за домашно насилие и определено над мен има псхическо такова. Истината е, че от време на време се държи прекрасно с мен и се грижи много за нас и после има моменти, в които направо ме смазва с думи и заплахи.
Извинявайте, че ви досаждам ...
Желая ви приятна вечер!
Самотна, извинявай, че се бъркам, но това е агония. Днес, утре, вдругиден. Като е решил да се маха, а не да те побърква. Аман от простотии.
Не досаждаш на никого. Горе главата. Не се давай.
Не досаждаш на никого. Горе главата. Не се давай.
Благодаря ти за подкрепата!
Права си, че е агония, но незнам какво да си мисля - иска ли да ни напуска или не иска?! Твърди, че ни обича, но защо тогава ме накара да му събера багажа?! Иска детето за събота и неделя, но и до сега се чудя как бих възпитавала дете, което е толкова време при баща си? Няма ли да го разглези, защото той ще е добрия, а аз лошата?! Ей такива мисли ми се въртят из главата, която много ме боли ...
Самотна, недей да мислиш сега за толкова неща. Мисли за нещо позитивно. За нещо красиво.
Виждам, че се надяваш той да размисли. Ти си знаеш какви са причините.
Първия път когато се разделихме с БНД и той така викаше - ще се разделяме, ще се разделяме, ама все не се решава. Един ден не издържах и му казах да си събира багажа и да се маха. Но тогава направих опити да си го върна.
Вторият път вече с трето лице на хоризонта нямах никакво съмнение по отношение на последвалата ми реакция. Каза ми. Казах му да си събира багажа и да не е пред очите ми.
Така че ти си знаеш. Багажът му го събрах аз. Тоест определих това, което ще вземе. Всъщност - нищо от общите неща. Дрехи, обувки, рибарските му боклуци и инструментите му. Това е.
Даже ме пита дали имам против да си вземе колелото, а аз колело не мога да карам.
Но не исках да се заяждам. Да си го взима там...
Разказах ти това да ти дам малко кураж.
Надявам се нещата да се развият както искаш. Но каквото и да стане ти желая да си много силна.
Виждам, че се надяваш той да размисли. Ти си знаеш какви са причините.
Първия път когато се разделихме с БНД и той така викаше - ще се разделяме, ще се разделяме, ама все не се решава. Един ден не издържах и му казах да си събира багажа и да се маха. Но тогава направих опити да си го върна.
Вторият път вече с трето лице на хоризонта нямах никакво съмнение по отношение на последвалата ми реакция. Каза ми. Казах му да си събира багажа и да не е пред очите ми.
Така че ти си знаеш. Багажът му го събрах аз. Тоест определих това, което ще вземе. Всъщност - нищо от общите неща. Дрехи, обувки, рибарските му боклуци и инструментите му. Това е.
Даже ме пита дали имам против да си вземе колелото, а аз колело не мога да карам.
Но не исках да се заяждам. Да си го взима там...
Разказах ти това да ти дам малко кураж.
Надявам се нещата да се развият както искаш. Но каквото и да стане ти желая да си много силна.
Samotna, виж какво ще те посъветвам аз: Като иска да взема бебо от петък до неделя, кажи му "Моля, заповядай, тъкмо и аз ще имам време за себе си!" И е наистина така, стига да можеш самата ти да се пренастроиш в подобна посока на мислене. Вземе ли го в петък, биеш си камшика и йаде на дискотека, на купон или на квото там се заформи с приятели. Много е важно сама да парираш всяка възможност да изпаднеш в самосъжаление. А още по-важно е да не му дадеш на господина възможност да си въобрази, че едва ли не без него ще спреш да дишаш. Щото от това което си писала оставам с впечатлението, че той те манипулира в емоционално отношение, цели да предизвика в теб чувство на отчаяние, вина или бог знае какво... 
Много хубаво ти е казала Sissi: "Аман от простотии!" Кво е тва "иде ми - дойде ми", ако не начин да си прави шибани експерименти с чувствата ти. Затова моят съвет е да не му се даваш, да се държиш колкото е възможно по-намахано, та като усети че няма такъв вездесъщ контрол върху съзнанието ти, белким се разбере и със самия себе си какво иска.
Горе главата, ние сме с теб!
Много хубаво ти е казала Sissi: "Аман от простотии!" Кво е тва "иде ми - дойде ми", ако не начин да си прави шибани експерименти с чувствата ти. Затова моят съвет е да не му се даваш, да се държиш колкото е възможно по-намахано, та като усети че няма такъв вездесъщ контрол върху съзнанието ти, белким се разбере и със самия себе си какво иска.Горе главата, ние сме с теб!
Самотна, ще ти кажа нещо. Децата се разкъсват. Не се съгласявай да го взима всеки уикенд. Аз по едно време си мислех, че дребосъкът ми ме ненавижда, защото се скъсвапше да плаче когато баща му го връщаше у дома. Но има нещо друго - когато са малки децата и ги възпитаваш - лош е онзи, който налага правила. А този, който глези е добричък и обичан.
Аз лично преживях раздялата много лесно, защото беше дълго обмисляна и все едно се освободих и ми поникнаха криле. Всички ме подкрепяха, бях твърдо застанала зад решението си и това ми беше достатъчно. Друг е въпросът какво ми костваше и ми коства всичко до момента. Защото наумят ли си да ви тормозят, ако са усетили слабото ви място, ще са ви нужни много сили и много време за да го преодолеете.
Аз лично преживях раздялата много лесно, защото беше дълго обмисляна и все едно се освободих и ми поникнаха криле. Всички ме подкрепяха, бях твърдо застанала зад решението си и това ми беше достатъчно. Друг е въпросът какво ми костваше и ми коства всичко до момента. Защото наумят ли си да ви тормозят, ако са усетили слабото ви място, ще са ви нужни много сили и много време за да го преодолеете.
Цитат на: samotna
Преди няколко часа мъжът ми се върна и каза, че нямало днес, а утре щял да си ходи
Кажи му да остане!Те май наистина не се досещат сами,че има нужда!
И да запомни,че ако остане ще е най-добре и за тримата!Няма място за глезотии и прищевки нито от твоя нито от негова страна.
Марги, май си зависи от човека. Вярно, че БНД не взима Иво всеки уикенд, но се виждат често и нямам усещане, че Иво се разкъсва. Напротив, с баща му работим като единен фронт. Но това зависи изцяло от БНД – аз например мога да съм абсолютно уверена, че ако например не разрешавам на Иво да яде шоколад и баща му знае, Иво няма да получи шоколад. Или ако съм се скарала за нещо, баща му ще ме подкрепи.
И макар че и Иво много говори колко иска при баща си, това само ме радва, нямам притеснения, че съм лошата. Така че – има я и другата страна.
Самотна, това, което ти се случва е ужасно и съжалявам Питай го защо не тръгва, може да не си е намерил още място, където да отиде. Иначе си спомням тоя период – при мен беше 2 дни май – в който той не си е намерил квартира още – ужасно беше, напрежението с нож да го режеш, ревеше ми се през цялото време.
Колкото до желанието да взима бебето всеки уикенд, не го мисли, още след втория ще се разколебае и ще започне да си намира оправдания и много работа. По-скоро за издръжка говорете, за това се бори, другото ще се регулира с времето.
И макар че и Иво много говори колко иска при баща си, това само ме радва, нямам притеснения, че съм лошата. Така че – има я и другата страна.
Самотна, това, което ти се случва е ужасно и съжалявам
Питай го защо не тръгва, може да не си е намерил още място, където да отиде. Иначе си спомням тоя период – при мен беше 2 дни май – в който той не си е намерил квартира още – ужасно беше, напрежението с нож да го режеш, ревеше ми се през цялото време.Колкото до желанието да взима бебето всеки уикенд, не го мисли, още след втория ще се разколебае и ще започне да си намира оправдания и много работа. По-скоро за издръжка говорете, за това се бори, другото ще се регулира с времето.
Много благодаря на всички ви за куража и милите думи - много ми помогнахте!
Вчера когато се прибра и каза, че днес щял да се изнася го приех с примирение - не исках да се заяждам. Винаги съм мислила, че е най-хубаво нещата да се правят с разум и без обиди.
За място където да спи - има. Това, което се питам сега са 2 неща:
1. Провокирал ме е за да види как ще постъпя
2. Чака да дойде петък за да е сигурен, че няма да изчезна с детето и да се окаже, че той не може да го вземе (което не ми е присъщо, но на страха очите са големи)
Вчера ми донесе чипс, който много обичам, а днес гледам, че ми е оставил и пари. Не сме говорили по същество. Казах му да гледа детето докато отида за вода. И после когато му казах, че отивам за лекарства ме попита какви (останах с впечатление, че иска да излезе и да ми ги купи, но тонът с който ме попита ме накара да му откажа - стори ми се някак лицемерно, а тонът беше много груб).
Все още не се е обадил за да ми каже кога и кой ще прибира багажа му.
Знам, че е много чувствителна натура, но такива изпълнения ме изпълват с ярост и тъга. И ме е яд, че се опитва да ме изнудва.
Всички мечтаем за човек, който да ни обича и уважава, да споделя живота с нас и да ни подкрепя, но къде са тези мъже?!
Яд ме е, че не го прецених преди да забременея. Живеехме на огромно разстояние един от друг и качествата му ме караха да му се възхищавам, а и го обичах безумно (буквално). А сега се чудя как може да съм била такава овца (Овен съм по принцип)?!
Моля да ме извините за обърканите ми писания .... Съвсем скоро ще знам кое от двете неща по-горе е вярно. БТВ, майка му вчера се обади (много добра жена) и каза, че нямала да позволи да се разделим, и че сина и говорел глупости. Въпросът обаче не е какво иска тя, а синът и. Дано да събера повече сили да взема едно окончателно решение за да спра агонията.
Вчера когато се прибра и каза, че днес щял да се изнася го приех с примирение - не исках да се заяждам. Винаги съм мислила, че е най-хубаво нещата да се правят с разум и без обиди.
За място където да спи - има. Това, което се питам сега са 2 неща:
1. Провокирал ме е за да види как ще постъпя
2. Чака да дойде петък за да е сигурен, че няма да изчезна с детето и да се окаже, че той не може да го вземе (което не ми е присъщо, но на страха очите са големи)
Вчера ми донесе чипс, който много обичам, а днес гледам, че ми е оставил и пари. Не сме говорили по същество. Казах му да гледа детето докато отида за вода. И после когато му казах, че отивам за лекарства ме попита какви (останах с впечатление, че иска да излезе и да ми ги купи, но тонът с който ме попита ме накара да му откажа - стори ми се някак лицемерно, а тонът беше много груб).
Все още не се е обадил за да ми каже кога и кой ще прибира багажа му.
Знам, че е много чувствителна натура, но такива изпълнения ме изпълват с ярост и тъга. И ме е яд, че се опитва да ме изнудва.
Всички мечтаем за човек, който да ни обича и уважава, да споделя живота с нас и да ни подкрепя, но къде са тези мъже?!
Яд ме е, че не го прецених преди да забременея. Живеехме на огромно разстояние един от друг и качествата му ме караха да му се възхищавам, а и го обичах безумно (буквално
). А сега се чудя как може да съм била такава овца (Овен съм по принцип)?!Моля да ме извините за обърканите ми писания .... Съвсем скоро ще знам кое от двете неща по-горе е вярно. БТВ, майка му вчера се обади (много добра жена) и каза, че нямала да позволи да се разделим, и че сина и говорел глупости. Въпросът обаче не е какво иска тя, а синът и. Дано да събера повече сили да взема едно окончателно решение за да спра агонията.
Самотна, няма значение какво иска майка му. А какво иска той.
Аз не бих живяла с някого насила, заради децата или заради нещо друго. Искам той да е с мен заради мен! Всичко останало е следствие.
Ако си е вкъщи и умът му де другаде не бих била спокойна, щастлива. Само от физическото му присъствие.
Гледам търсиш жест във всяка дума и действие от негова страна. Предполагам, че и той сега е много объркан. Просто ти желая да бъдеш спокойна и си пази достойнството.
Аз не бих живяла с някого насила, заради децата или заради нещо друго. Искам той да е с мен заради мен! Всичко останало е следствие.
Ако си е вкъщи и умът му де другаде не бих била спокойна, щастлива. Само от физическото му присъствие.
Гледам търсиш жест във всяка дума и действие от негова страна. Предполагам, че и той сега е много объркан. Просто ти желая да бъдеш спокойна и си пази достойнството.
Самотна,съжалявам за това ,което изживяваш,наистина е трудно и много подтискащо да чакаш някой да си тръгне,да си събере багажа,а ти още да го обичаш.Имах "нахалството" да прочета всичките ти постове,надявам се да не те напуска за това ,което споменаваш в някой от тях.Ако е така,не бих могла да кажа,че това е добър баща и съпруг.Раздялата с бащата на детето е болезнена в повечето случи,особенно,когато така да се каже още детенцето е толкова малко и не сте се нарадвали на щастливи семейни мигове заедно и които няма да ги има...,защото единият е решил да бъде повече егоист...
Аз раздялата с човека съм я преодоляла до някаква степен,боли ме не за него,аз за моментите с които е помрачавал щастието ми през последните месеци от бремеността.А и когато си спомням някой неща,които ми е казвал(примерно,ти луда ли си да те снимам да ми загрозиш снимката с корема и с дебелината си,вследствие от бременността),ми е по лесно да осъзная,че този човек не е заслужавал да е с мен. С такива спомени лесно взех да преодолявам,това,че детето ми няма да има биологичния си баща...
Надявам се нещата при Вас да не са безкрайно заминали и все пак да не ставаш част от отбора,нека да се оправят отношенията Ви и да си с усмивка на лицето...
да прочета всичките ти постове,надявам се да не те напуска за това ,което споменаваш в някой от тях.Ако е така,не бих могла да кажа,че това е добър баща и съпруг.Раздялата с бащата на детето е болезнена в повечето случи,особенно,когато така да се каже още детенцето е толкова малко и не сте се нарадвали на щастливи семейни мигове заедно и които няма да ги има...,защото единият е решил да бъде повече егоист... Аз раздялата с човека съм я преодоляла до някаква степен,боли ме не за него,аз за моментите с които е помрачавал щастието ми през последните месеци от бремеността.А и когато си спомням някой неща,които ми е казвал(примерно,ти луда ли си да те снимам да ми загрозиш снимката с корема и с дебелината си,вследствие от бременността),ми е по лесно да осъзная,че този човек не е заслужавал да е с мен. С такива спомени лесно взех да преодолявам,това,че детето ми няма да има биологичния си баща...
Надявам се нещата при Вас да не са безкрайно заминали и все пак да не ставаш част от отбора,нека да се оправят отношенията Ви и да си с усмивка на лицето...
Ето ме пак и мен .......
От днес сутринта ни вест, ни кост от таткото на моето дете .....
Лимонка, не си нахална (в нито един смисъл) ....... как можа да си го помислиш?! Благодаря ти за поста.
Благодаря също на Sissi_82 и Birdy.
Оставя ме, защото смята, че го използвам - това е повода. Снощи го чух да лъже една негова приятелка какви неща съм говорела и как съм се целела в парите му
Което е доста забавно, защото ако гледаме материалната част (имоти) аз имам доста повече от него. В момента, тъй като съм по майчинство и имам (пиша имам, защото са теглени преди да бъдем заедно) заеми (които скоро ще бъдат изплатени) не получавам много пари. Когато се върна на работа пак ще получавам прилична заплата .
Иначе той има манията, че винаги някой го лъже и използва. И много обича да рови.
Влюбих се в него, защото иначе е сръчен, домошар, умен, амбициозен, понякога дори забавен, а до сегашната случка не беше говорил за пари. Имало е моменти когато аз съм била тази, която е подкрепяла семейството и никога не съм го натяквала. (а според мен, в едно семейство да се говори за пари е много грозно)
Неговото мислене е малко по-странно и затова споменах за парите и чипса. Той е във състояние да ме нагруби и след известно време да дойде и плачейки да ми казва, че ме обича. Звучи много налудничево, но той е доста емоционален човек, което разбира се не го оправдава.
Напоследък си спомням за мои предишни връзки, за прекрасни мъже които имат семейства, а аз не съм им обърнала внимание .....
Сега се замислих, че наистина оспамих темата на авторката, за което много се извинявам!
Май е по-добре да пиша в друга тема ...
П.С Извинете, но по темите чета разни абревиатури - БНД, мисля беше едната. Какво означават? (извинете ме за глупавия въпрос)
От днес сутринта ни вест, ни кост от таткото на моето дете .....
Лимонка, не си нахална (в нито един смисъл) ....... как можа да си го помислиш?! Благодаря ти за поста.
Благодаря също на Sissi_82 и Birdy.
Оставя ме, защото смята, че го използвам - това е повода. Снощи го чух да лъже една негова приятелка какви неща съм говорела и как съм се целела в парите му
Което е доста забавно, защото ако гледаме материалната част (имоти) аз имам доста повече от него. В момента, тъй като съм по майчинство и имам (пиша имам, защото са теглени преди да бъдем заедно) заеми (които скоро ще бъдат изплатени) не получавам много пари. Когато се върна на работа пак ще получавам прилична заплата .Иначе той има манията, че винаги някой го лъже и използва. И много обича да рови.
Влюбих се в него, защото иначе е сръчен, домошар, умен, амбициозен, понякога дори забавен, а до сегашната случка не беше говорил за пари. Имало е моменти когато аз съм била тази, която е подкрепяла семейството и никога не съм го натяквала. (а според мен, в едно семейство да се говори за пари е много грозно)
Неговото мислене е малко по-странно и затова споменах за парите и чипса. Той е във състояние да ме нагруби и след известно време да дойде и плачейки да ми казва, че ме обича. Звучи много налудничево, но той е доста емоционален човек, което разбира се не го оправдава.
Напоследък си спомням за мои предишни връзки, за прекрасни мъже които имат семейства, а аз не съм им обърнала внимание .....
Сега се замислих, че наистина оспамих темата на авторката, за което много се извинявам!
Май е по-добре да пиша в друга тема ...
П.С Извинете, но по темите чета разни абревиатури - БНД, мисля беше едната. Какво означават? (извинете ме за глупавия въпрос)
Samotna, много съжалявам за това, което ти се случва. Поводът му изглежда доста измислен и изсмукан от пръстите, все едно си търси оправдание пред себе си и останалия свят . Аз съм на мнение, че си заслужава да се бориш за връзката си само ако все още обичаш човека, така че ако има нещо в сърцето ти - бори се за него.
П.С. Бърди, всяко детенце е различно и реагира различно. Моето е мъничко и сигурно заради това така изживя нещата. Но наистина нещата много зависят от родителите. Щото на дребния му набиваха в главицата колко съм лоша докато аз и дума против баща му не съм изрекла. Ако ме хванат бесовете и детето е при мен си трая и гледам да забравя бързо, защото да се говори против другия родител е гадно.
. Аз съм на мнение, че си заслужава да се бориш за връзката си само ако все още обичаш човека, така че ако има нещо в сърцето ти - бори се за него. П.С. Бърди, всяко детенце е различно и реагира различно. Моето е мъничко и сигурно заради това така изживя нещата. Но наистина нещата много зависят от родителите
. Щото на дребния му набиваха в главицата колко съм лоша докато аз и дума против баща му не съм изрекла. Ако ме хванат бесовете и детето е при мен си трая и гледам да забравя бързо, защото да се говори против другия родител е гадно.
Щото на дребния му набиваха в главицата колко съм лоша
Е тва просто не мога да го проумея защо го правят някои мъже.
Самотна има ли в живота му друга жена?
Аз също съм на път да стана една от вас
Толкова се обезличих и си трайкам, че понякога себе си мразя! Но знам едно АКО ТОЗИ ПОРЕДЕН НЕРЕЗ МЕ НАКАРА ДА МУ СЪБИРАМ БАГАЖА в малкото часове "които не съм на вахта" с тримесечното бебе ще му го изхвърля през прозореца!
P.S. днес в инструментите му намерих белезници - стискайте му палци ВОЙНАТА НА СЕМЕЙСТВО РОУЗ нищо не е в сравнение с мен. Даже няма да могат да ме осъдят ефективно с добри адвокати, ще излезе че съм била временно невменяема от следродовата депрсия.
Аз също съм на път да стана една от вас
Толкова се обезличих и си трайкам, че понякога себе си мразя! Но знам едно АКО ТОЗИ ПОРЕДЕН НЕРЕЗ МЕ НАКАРА ДА МУ СЪБИРАМ БАГАЖА в малкото часове "които не съм на вахта" с тримесечното бебе ще му го изхвърля през прозореца!P.S. днес в инструментите му намерих белезници - стискайте му палци ВОЙНАТА НА СЕМЕЙСТВО РОУЗ нищо не е в сравнение с мен. Даже няма да могат да ме осъдят ефективно с добри адвокати, ще излезе че съм била временно невменяема от следродовата депрсия.