От няколко дни се каня да пусна темата и да ви попитам за някои неща.
И така дъщеря ми скоро навърши две години. Но от откакто навърши година и седем, осем месеца започна да проявява страшен инат. Повечето въпроси, които й задавам получават отговор "не", "не искам" и нещо от сорта. Знам за така наречените "ужасните две" и "бебешки пуберитет". Старая се да съм страшно търпелива, винаги започвам с ласкаво убеждение, но в последно време завършваме разговора си с гняв от моя страна, а понякога и шамар по дупето.
Не искам да става така, но просто не мога по половин, един час да я убеждавам, че трябва да се измие, да седне на гърнето или да благоволи да седне на масата или да си легне. Измислям хитринки разни, но напоследък и те не помагат вече. Знам, че е просто период, но Бог да ми е напомощ докато отмине, защото става все по-зле сякаш. Правя неимуверни усилия да съм търпелива, но напоследък все по-честичко си изтървам нервите. А когато това стане ме обземат ужасни угризения, че тя е ревала, че се е чувствала зле и че е била нещастна. Случва се да се разрева и аз докато тя реве - сигурно звучи смешно и лигаво, но не мога да се въздържа като я гледам нещастна. Тя изглежда се притеснява от моя плач и почва да ме успокоява, милва ме и ми казва, че ме обича, а от това ми става още по-зле, защото иначе не проявява подобни нежности към мен и не позволява аз да ги проявявам спрямо нея. Винаги се е дърпала от ласки и не иска и нея да я целуват и прегръщат.
Не е лишавана от внимание. Често играя с нея - пея й много песнички, рецитирам, четем книги, редим пъзели заедно, разиграваме си сценки от приказки и т.н. Дори когато върша нещо от домакинската работа я включвам - давай й да слага подправките на манджите, простираме на сушилника заедно, събираме дрехи и т.н. Въобще старая се да има максимално количество удоволствия и все пак ... Не я виждам често да се усмихва.
С други деца не желае да си играе. Ето днес бяхме на РД и все иска аз да съм й подръка. Някак притеснителна и стеснителна е в компанията на деца. През лятото я извеждах и събирах с доста деца и се беше поотпуснала, но сега пак се дръпна и се притеснява. Правя опити да я събирам в къщи с деца, но сме на квартира и живеем буквално в една стая и е трудо.
Страхува се от хора и чужди места. Все иска да я нося на ръце. Трябва й минимум половин час, за да се отпусне и адаптира с хора и пространства. Старая се да се държа непринудено и спокойно, за да наблюдава моето поведение и да се отпусне, но въпреки това всичко става бавно.
Друго не се сещам. Греша ли някъде и ако да - какво да направя, за да се променят нещата към по-добро?
И така дъщеря ми скоро навърши две години. Но от откакто навърши година и седем, осем месеца започна да проявява страшен инат. Повечето въпроси, които й задавам получават отговор "не", "не искам" и нещо от сорта. Знам за така наречените "ужасните две" и "бебешки пуберитет". Старая се да съм страшно търпелива, винаги започвам с ласкаво убеждение, но в последно време завършваме разговора си с гняв от моя страна, а понякога и шамар по дупето.
Не искам да става така, но просто не мога по половин, един час да я убеждавам, че трябва да се измие, да седне на гърнето или да благоволи да седне на масата или да си легне. Измислям хитринки разни, но напоследък и те не помагат вече. Знам, че е просто период, но Бог да ми е напомощ докато отмине, защото става все по-зле сякаш. Правя неимуверни усилия да съм търпелива, но напоследък все по-честичко си изтървам нервите. А когато това стане ме обземат ужасни угризения, че тя е ревала, че се е чувствала зле и че е била нещастна. Случва се да се разрева и аз докато тя реве - сигурно звучи смешно и лигаво, но не мога да се въздържа като я гледам нещастна. Тя изглежда се притеснява от моя плач и почва да ме успокоява, милва ме и ми казва, че ме обича, а от това ми става още по-зле, защото иначе не проявява подобни нежности към мен и не позволява аз да ги проявявам спрямо нея. Винаги се е дърпала от ласки и не иска и нея да я целуват и прегръщат.Не е лишавана от внимание. Често играя с нея - пея й много песнички, рецитирам, четем книги, редим пъзели заедно, разиграваме си сценки от приказки и т.н. Дори когато върша нещо от домакинската работа я включвам - давай й да слага подправките на манджите, простираме на сушилника заедно, събираме дрехи и т.н. Въобще старая се да има максимално количество удоволствия и все пак ... Не я виждам често да се усмихва.
С други деца не желае да си играе. Ето днес бяхме на РД и все иска аз да съм й подръка. Някак притеснителна и стеснителна е в компанията на деца. През лятото я извеждах и събирах с доста деца и се беше поотпуснала, но сега пак се дръпна и се притеснява. Правя опити да я събирам в къщи с деца, но сме на квартира и живеем буквално в една стая и е трудо.
Страхува се от хора и чужди места. Все иска да я нося на ръце. Трябва й минимум половин час, за да се отпусне и адаптира с хора и пространства. Старая се да се държа непринудено и спокойно, за да наблюдава моето поведение и да се отпусне, но въпреки това всичко става бавно.
Друго не се сещам. Греша ли някъде и ако да - какво да направя, за да се променят нещата към по-добро?
Като проходи си виках : "Ох, до кога това мъчение , да вървя по дире му , кръст не ми остана!" Всичко отминава и се забравя и идват все по- трудни неща 
И ние около две годинки бяхме направо "луда работа : , то не се спираше , не знаеше да ходи , а само бяга и бела , след бела 
Така съм треперела , то не че сега не треперя , но като че ли се кротна малко 
Като го взимам от ясла питам слушал ли е , а те ми отговарят , че много слуша , само дето не се спира 
А, за яната да не говорим , същата работа май е навсякъде -янати се и това е , но следват шамарчета по дупето , трябва да знае кой е шефа 
Понякога просто не ми стига търпението и се разкрещявам. старая се да спирам до там . 
Като трябва да излизаме аз я облеча и докато си сложа после палтото тя се сьблякла, развьрзала обувките и отворила ципа на якето и се смее... Като я хвана за рька на улицата подгьва крака, не иска да я водя. Навьн яде сняг, пипа в саксиите по двора, колкото повече й викам не толкова повече сняг яде и така я оставих последния пьт... На колата ходи да пипа гумите, крещи с все сила докато карам... 
От скоро отново е малкото ми дяволче.Да са живи и здрави а ние с по здрави нерви-всичко се израства 
всички са така. Пести си нервите, че колкото по-големи стават, толкова по-трудно е да се излезе на глава с тях. 
също се притеснява от непознати или слабо познати деца и възрастни, също все иска да е на ръце / това още от бебе/. С тази разлика от твоята дъщеря, обаче е много гальовна и все иска да е отгоре ми - като спя, като ям, като се обличам, като гледам тв, като чета и пр. Единственото, което леко регулира поведението й е като отиде на гости при някоя от бабите, там е просто друго дете, явно вкъщи зацикля и й писва от едно и също, още повече че сега е студено и излизанията са много закратко. Та след това дълго изложение, общо взето искам да ти кажа, че има и други в този кюп и ще чакаме заедно да го израстат този период. 
