Как да заобичам готвенето?

Всъщност, ето ти един съвет - гледай "Рататуй"

Добре. Намерих го. Ще видя с кво ще е полезен, ако не на мен, поне на сина ми. 

Първо според мен трябва да се научиш да готвиш. Дори и на сила. Под научиш да готвиш имам предвид да сготвиш нещо, което след това ти самата ще изядеш с удоволствие. И след като след няколко поредни насилствени но хубави манджи видиш удобрението в очите на мъжа си, и видиш кефа с който детенцето изяжда цялата купичка, повярвай ми еднтусиазъм ще ти дойде и още как.

KATI_Z, научаването няма нищо общо с обичането, правила съм леща, от която всички си облизват пръстите, детето ми пък е всеядно, омита паницата като прахосмукачка и чака за още, всичко това обаче ми е безразлично, все едно да ми кажат, браво, много хубаво си забърсала шкафа за прах  а от самата мисъл, че това, което ми е в паницата съм го видяла в суров вид, ми засяда една буца в гърлото и не мога да ям  мисля, че трябва да ида да се прегледам 

никакъв ентусиазъм на никого/как поглъща всичко наготвено/ не може да ме плени в полза на готвенето. ненавиждам готвенето и ми е адски неприятно. както и чистенето. и изобщо не ме интересува дали мъжът ми ме е "взел " за  кукличка. готвя съвсем по принуда, просто защото все пак трябва да се яде, но съм свела притогвянето на храната до екзистенц минимума време и 3-4 рецепти. толкова. ако някой иска повече, има ресторанти.
пс. обожавам обаче  ястията на мама. готви прекрасно.   . от петък мама ще ми готви пак. страхотно.

ТЦ! Ние, необичащите да готвим, сме надарени с всеядни семейства! Аз не обичам, но не означава, че не мога да готвя. Всичко, което сготвя е вкусно и това го признават не само мойте всеядни деца и мъж (за да не кажеш, че щом са всеядни ще ядат и буламач), но и приятели, които съм хранила, а някои от тях са истински чревоугодници! И както казах преди мъж ми се опита да ме подкупи с нова, модерна и удобна кухня, за която аз прецених, че е излишна да се дават пари! Нищо не може да провокира у мен любов към приготвянето на храната!

Надали ще го "заобичам" готвенето-просто понякога ме прихващат,т.е. идва ми музата и....само в кухнята мога да стоя....
Мога да готвя- научила съм се още от малка,ама да се кажа, че обичам да го права- май ще се окаже лъжа....
Но почти всичко ,което имам желанието,времето и успеха да направя,според всички се оказва страхотно за хапване.Много ми помага готварския форум,стимулират ме снимките,както някой по-горе бе написал и ...тогава решавам да направя нещо-бързо,лесно,вкусно....
Но изобщо не се чувствам по- малко жена от това,че не готвя по 5-6 манджи,десерти,салати и предястия на ден,не сервирам в/у идеално подредена и аранжирана маса,на използвам сребърни прибори и фин порцелан ::
Напротив- АЗ съм ДОБРА майка,ОБИЧАНА и УВАЖАВАНА съпруга,СТРАХОТНА любовница  и...наскоро вече СЪВЕСТНА работничка 
п.с В подписа си имам доста сполучливи неща,въпреки че не долюбвам готвенето
Това лично мен /и моето семейство/ напълно ме удовлетворява- другите неща хич не ме интересуват ::

 

С тенджерата под налягане,която си взехме готвя точно по описания начин. тя има и допълнителни приставки за готвене на пара.Ако ястието е зеленчуково трябва да се върна да спра котлона след 10-15 мин.,а ако е месно след 20.

Купи си готина готварска книга. Прибери се, затвори се в кухнята, пусни си музика, налей си чаша вино и си избери някаква рецепта. Кажи на всички да не те притесняват и се отпусни за 2 часа докато готвиш. Ако трябва да чакаш по-дълго, се обади на приятелка и си поговори с нея или си вземи да четеш нещо-я списание, я книжка. Аз така правя и след това се чувствам все едно излизам от сауната. Милото знае, че ако ми трябва помощ, ще го викна и така ме е оставил на мира!

Предпочитам да импровизирам, по книга готвя за празници.

 

Е, това което съм написала и смятах че ще помогне, при мен подейства, защото аз неможех и нямах желание да се науча да готвя, а само благородно завиждах на добрите домакини и кулинарни майсторки. Сега  вече с кеф каня всякакви видове гости ( и капризни и не толкова ) и всеки път получавам мноооого хвалби, което ме мотивира още повечче
 Нараво съм шокирана какви случай на искрена омраза към храната има сред вас:))) Всъщност се оказа, че проблема при мен е бил по-скоро страха че няма нищо да се получи , че ще разочаровам хората за които се старая всичко да е наред и т.н.....Престраших се и сега ако имах повече време и възможност бих готвила по цял ден:)

Хайде и аз в отбора. Мразя да готвя, защото го смятам за загубено време. Само при мисълта, че мога да си играя с децата или да уча нещо и не ми се започва...е всичко това си има първопричина... В студентските години живеех с един мохиканин, чийто мото беше "Ако не се грижиш за мен, значи не ме обичаш" (Кой знае може да се оженил за Ксения  ). А си сядаше момчето и си залягаше над учебниците, а аз около тенджерите, пране на ръка, перфектно изчистена стая на две момчета и като приключа съм като бито куче, човека си е научил и казва "А вече ще излизаме с приятели...", и аз как да го оставя сам хуквам с него...Накрая, той отличника на випуска, а аз мъкна тройките...И ме заряза, щото не съм била достатъчно Хинтилигентна (пет години му трябваха да разбере..).
Та сега имам невероятен съпруг, който казва, че не ме е взел за домашна прислужница, много често си маже филиите ако не съм сготвила. Той се справя перфектно в кухнята (даже има няколко негови рецепти в Готварския форум  ). Но тази мисъл, че си губя времето около тенджерите не съм в състояние да я изгоня. Готвя хубаво, ако реша... И май единствения стимул за мен е, че ще зарадвам съпруга си, който толкова много се грижи за нас.
Другия ми огромен проблем е, че не мога да измисля какво да сготвя, с часове ровя форума да крадна някоя идея, накрая става 18 часа обажда се съпруга и започват дълги коментари какво да се сготви и докато се прибере съм го спретнала...
А моят съпруг се е научил да готви, като е започнал да живее сам и огладнял... 
Много ми е помогнал форума, ентусиазма на момичетата, красивите снимки...
Към авторката - мисля, че проблема при повечето от нас е психологически, ако разбереш от къде идва омразата към готвенето, може би ще намериш начин да се справиш, но при всеки човек е различно.

сега остава да пусна тема "как да заобичам чистенето и подреждането". Ама ме е срам 

Не срам, страх следва да изпитваш. Ще те издирят и ще те освидетелстват за такова нещо!