Помагате ли в домакинството и за децата?

Леле,леле, направо завиждам на жена ти!        

И аззззззз        
                         
Туфи,бре спахме ли ние...къде сме гледали  :  :  :

Еха, всички Славови значи си приличат!!!
Мъжът ми и той е Славов и то Слав Славов- е какво да ви кажа, освен да си го похваля!!!
За всичко помага момчето- и памперси сменя и приспива бебо, а пък за домакинството - срам не срам   - по-добре от мене готви.
За боклуците- само той ги хвърля...
Абе, Славова работа значи!!!

Хихи ! Моят пък се казва СветоСлав
И не че искам да се хваля, но ако не е той едва ли бих се справила сама. И въобще, едва ли бих се навила за второ бебе толкова скоро, имайки се предвид, че няма кой да ни помогне грам. В момента той изцяло се грижи за баткото, аз за бебето/ отпуск е един месец докато се оправя от секциото и вляза в час/. Той го храни, води на разходки, сменя памперс, отделно къпе и двамата. Освен това е поел и голяма част от домакинските задължения - нощем се редуваме за дежурствато покрай Ерик, той мие съдове, изварява бебешките лъжички и шишета, пазарува....
Може би тук е мястото да му изкажа своята признателност и да му благодаря за всичко което прави за нас!
Обичам те мой миличък тати ! Светът без теб би бил толкова различен !

I mojat e Svetoslav.
I az shte si pohvalja momcheto - mnogo mi pomaga. Puk otkakto sum bremenna e napravo muzjut - mechta. Ne mi dava nishto da pipna, i mnogo me glezi.  Kogato e na linija de, che mnogo raboti i mnogo patuva....
Maj ima neshto v tezi imena - Slav, Svetoslav.... Edni takiva svetli, blagorodni....

Silno se nadjavam i sled kato rodim /zashtoto plana e da razjdame zaedno:-) /, da produlzji da e takuv vseotdaen. I sinut ni da prilicha na nego  

Е нашият татко е Ники   , но също много ми помага. Сменя и памперси, приспива, пазарува .... и както при dodo_dodo в първите месеци след раждането на малкия изцяло беше поел големия. С други думи и за се включвам с благодарност към моя съпруг   .

Не искам да обиждам никой, но така като ви слушам ми идва да ви задам един въпрос: Вие мъже ли имате или домашни помощнички???
Може аз да съм нещо чалната ама не ми се струва нормално мъжа да върши домакинската работа, да помага когато наистина има нужда ДА, но да си има задължения които да си спазва...нещо ми звучи доста странно.
При нас лично положението е следното:
Мъжът ми е освободен от всякаква домакинска работа, никога не е вършел такава и мога да кажа че не ми тежи все пак по цял ден съм си в нас и ако не мога да измия едни чинии, да забъркам някоя манджа и да ударя един парцал на пода как ще оправдая стоенето си в къщи?
В редките случеи когато е имал желание да приготви по някой сандвич ме хващат карастанчовите и го гоня от кухнята, защото действа със скороста на костенурка и това ме влудява, може пък аз да съм кривата знам ли  
И детето като беше малко историята беше същата, памперси не е сменял, къпал я е всичко на всичко само веднъж и ако го питаш той дори незнае с какво се е хранило това дете през първата година от живота му
И мога да кажа че като не ми помага поне не ми и пречи и никога не ми е давал зор за нищо. Като се върне към 16ч. от работа пита има ли нещо за ядене и на отговорът ми НЕ спира да задава въпроси и се примирява с положението...
Мога да изпиша цял ферман по темата, но тази седмица детенцето си е в къщи и си я отглеждам а с нея компромиси за храната не правя така че запрятам ръкави и почвам да готвя    
Надявам се не се обиждате, но всеки има право на мнение

Zdravej,
ne mislja che njakoj bi se zasegnal ot postinga ti. Zvuchish poveche ot razumno.
Razbira se che sled kato ne rabotja, shte se spravjam sama s po-goljama chast ot domakinskite zadulzjenija. Taka e spravedlivo - vse pak suprugat mi raboti po tsjal den, pribira se umoren i e poel edinstven izdruzjkata na semejstvoto.
No temata beshe za pomosht v domakinstvoto, a ne za iztsjalo poemane na domakinskite zadulzjenija.
Az ne rabotja ot 1 godina, i zatova sum poela domakinskata rabota. Suprugat mi mi pomaga pri sedmichnoto pazaruvane i pri goljamoto sedmichno pochistvane, ako ne e na rabota prez week-end-a.  Ne mu davam da pripari do kuhnjata, zashtoto mnogo obicham da gotvja, no ponjakoga go ostavjam da me iznenada s neshto - pravi strahoten bob po severnjashki .
Predi kato rabotehme i dvamata, domakinskata rabota beshe 50:50 - koj kogato mozje i kakvoto mu e prijatno.
 Otkakto sum bremenna obache njakoi neshta ne moga da pravja - tupane, pazaruvane  i tezka domakinska rabota - imah njakoi problemi prez bremennostta i trjabvashe da lezja dosta. Tuk toj poe vsichko po-tezjko.
Sega chakame bebo da se rodi vseki moment prez sledvashtite 2 sedmitsi. Razbira se che az shte si poema osnovno grizjite za bebeto, no naprimer kupaneto i igrite vecher shte sa poveche ot prijatno zadulzjenie za nashija tati.

Sumnjavam se che tuk ima njakoja mama, kojato si stoi po tsjal den v kushti i chaka vecher suprugut i da se pribere, za da mozje toj da izchisti, da sgotvi ili da smeni pampersa.... Nali?

Da sa ni zjivi i zdravi muzjete, i vse taka da ni obichat. Puk nie shte si gi glezim, nali?

Pozdravi!

Za men lichno sushto e po-lesno i priqtno da si vursha sama domakinskite zaduljeniq (s izkluchenie na omraznite mi ), no tova muja nishto da ne vurshi u doma mi se struva mnogo kraino... Vse pak za kakvo e muja - da nosi pari i da chete vestnik i gleda televiziq li?! I da pravi deca ? Na men mi e priqtno kogato pravim neshto da go pravim dvamata! Kakto i toi da vurshi nqkoi domakinski neshta - koi e kazal, che chisteneto s prahosmukachka e jenska rabota - mujete sa po-silni i v mnogo podobni sluchai i po-staratelni i prekrasno shte se spravqt s takiva edni zaduljeniq... Vse pak dom bez muj kakvo e - ne sum suglasna kushtata mi da e samo hotel za muja mi i deteto mu da e prosto chast ot avtobiografiqta...
Ta grubo kazano, ne sum suglasna muja da ne uchastva v domakinstvoto - shte poveche kogato maikata ima nujda ot pomosh edin istinski muj (kavaler, a ne selski prostak) s nai-golqmo udovolstvie shte pomogne na ljubimata jena... i nqkak si semeiniq jivot taka naistina e semeen...
Imam chuvstvoto, che ne mojah da se izkaja kakto trqbva, no se nadqvam da ste me razbrali... Po-skoro stava duma za nqkakva zlatna sreda pak, koqto oravnovesqva neshata v jivota i taka go pravi po-krasiv i smislen... Lichno za men nai-golqmoto bogatstvo, koeto imam, e semeistvoto mi (za sega samo suprug, a skoro, jivot i zdrave i ploda na nashata ljubov - bebche )

М&М всеки се опитва да достигне до "златната среда" и всеки успява по някакъв начин според изискванията си
Моята идея е че не си падам по мъже с прахосмукачки, а по мъже тип мъжкари и че мъжа може да помага и по други начини не само чрез домакинската работа и грижите за децата
Никой не казва че мъжа като се прибере от работа трябва да се захваща да мие чинии и да сменя памперси или пък обратната ситуация да си вдигне краката и да чете вестник
Аз лично никога не съм обичала домакинската работа мога да кажа че я върша по принуда и то когато съм на кеф, ако не са ми измити чиниите много важно ще ги измия когато имам желание и никой нищо не може да ми каже по този въпрос. Много пъти съм се замисляла дали да не наема някоя жена да идва един път седмично за 10-20лв да чисти в къщи, но би било много нагло от моя страна аз да спя до обяд и друг да ми върши малкото задължения които имам
Сега като се замислям мъжа ми върши някой неща като например води сутрин детето на градина, понеже на мен ми е кошмарно ставането в 7ч, а също така и в 16ч я взима от там ако е лошо времето. Иначе принципно времето от 16ч го е отделил изцяло за нас в разходки и обикаляне по кафета.
Мисля че задълженията сме си ги разпределили повече от добре той работи вади парички за да има какво да харчим, а аз се грижа за къщата доколкото мога.
Имам си и принципи...никога не бих си позволила мъжът ми да ме вижда в ролята на "чистачка", което значи че никога не чистя пред него

Пожелавам ви леко раждане и дано мъжете ви все така ви помагат когато имате нужда

mi ... evala mucka ... mnogo se radvam che si mi jena  

obeshtavam ti che nikoga niama da te nakaram da rabotish  
 

ЕВАЛЛА        
   
А дали и моят мисли така?  

Или е замислил това:  
ха-ха-ха
Мдааааам-бъдещето ша си покажееее....    

много рядко ми се случва - но когато имам възможност не пропускам.
все пак трябва да храня и трима ни и работя доста яко..
аз почти не се виждам с жена си и малкия.. това бачкане ми е взело акъла..

Ние си разделяме голяма част от домакинската работа. В крайна сметка и двамата работиме, защо само аз да трябва да я върша? Ако си бях по цял ден в къщи, естествено, на мъжа ми нямаше да му се налага да домакинства. Но аз физически не смогвам да върша всичко сама (пък и не бих). Затова, докато ми се наложи да съм си в къщи и без работа, мъжа ми помага - почти само той чисти с прахосмукачката, в повечето случаи той хвърля боклука, и често мие чиниите. Аз готвя, пера, простирам, мия пода и подреждам и върша всички останали дребни неща в домакинството. Пазарувам или аз, или заедно. Почти всичко вършиме заедно. И съм на мнение, че така би трябвало и да бъде. Всеки помага с каквото и както може. Мъжа ми не може да готви, но аз пък немога да оправям колата, нали?
Благодарна съм на съпруга ми, че е винаги до мен и ми помага във всичко.

Че кой е казал, че мъжете са домашни помощници ?
Аз да не би да съм слугиня по тази логика?
Няма такова нещо. На мнение съм, че както аз съм му подкрепа и опора, така и той защо да не ми е, дори и под тази форма? Защото ми е трудно да си представя как точно бих успяла с домакинството и с другите къщни задължения с едно дете на 2 годики/диво за три, не ходещо на ясла/ и новородено бебе и аз след секцио и без жива душа наоколо, която да ми помогне ?!?
Какво толкова лошо има мъжа да се грижи за някои неща - аз да не съм шесторъкия Шива? А и той си взе специално отпуск докато се опомня от раждането и вляза в ритъм....така, че е пресилено да се казва, че скапан от работа се прибира и от там едва поемайки си дъх се втурва да мие и готви....няма такова нещо Партньорите са затова - да си помагат и подкрепят при нужда и в трудни моменти. В момента имам нужда точно от такава подкрепа, нормално е той да ми я даде. Аз от своя страна му давам подкрепата от която той се нуждае във всеки един момент.
Такива са моите разбирания....

Леле,леле, къде са тия татковци, дето работят до 16ч? За нашия тати е немислимо да се върне в къщи преди 20ч. , а напоследък, откакто и аз работя се връщаме пребити като кучета къмто 22ч.           Горкото ни дете...    

И аз се зачудих:-))) 16 часа - работния ден е посредата за нашия татко...

Хич не е нагло да знаеш, аз имах такава жена и мисля пак да си потърся. Е, според майка ми например не само е нагло, ами е и срамота и безобразие и т.н. ама това си е моя дом, моя живот и аз си решавам.
Моя мъж НЕ пипа домакинска работа у дома. То няма и кога във времето, ама и желание няма. Казва, че не желае , не му е приятно и толкова. Като кажа, че и аз не желая и не ми е приятно, казва - добре, вземи жена, 2 вземи ако ти трябват, няма да ми съборят бюджета. Какво да го правиш такъв....? Ами аз съм си го избрала преди мноооого години, тогава си го обичах и сега си го обичам.
С децата обаче се занимава, обслужва ги в краен случай само, но пък ги забавлява, разхожда, разсмива ...
Абе на кой както му харесва, мир да има само!

Мъжкарството не е несъвместимо с помощта в къщи и в отглеждането на детето.Дори смятам , че един истински мъж трябва да може всичко - вкл. и дом. работа. И какво значи мъжкар?

Благодаря на Бога и на съдбата, че съм срещнала точно моя мъж. Не, че си няма кусури, но винаги ми помага с каквото може. Преди да забременея винаги сме вършили почти всичко заедно - аз вършех повечето домакинска работа (просто, защото неговата работа е много по-натоварена от моята и прекарвах повече време вкъщи, пък и той още е студент). Заедно пазарувахме, редувахме се за миенето на чиниите и готвенето (той обича да готви и сам изявява желание), а през почивните дни често ми поднасяше закуската в леглото. Откакто забременях и ми забраниха да върша каквото и да било - той пое изцяло всичко по домакинството (пазаруване, пране, чистене и т.н.) и не се е оплаквал.  Когато реша да му помогна за нещо, дори ми се кара, че трябва да си почивам и да мисля за здравето на бебоците. Предполагам, че и след раждането ще продължи да ми помага. Нямам думи, с които да му благодаря. Мама Кенга е много права в изказването си за мъжкарството, а и е страхотно да видиш 2-уметров мъж, който домакинства. Не смятам, че това е поведение на "домашна помощничка" (между другото, не бих допуснала чужда жена да ми се бърка в домакинството), а точно на бъдещ баща, който се притеснява за децата си и на грижовен и внимателен съпруг.

 

    Mnogo mi xaresa mi kat sam bila v komandirovka ili na rabota nali bebo triabva da se okape naxrani i pro4ee e i poda de i toi si iska parsala kakto dodo pisa nito sam sestoraka nito si imam dvoinik to i sega dokato y4ex tatkoto i mieshe i gotveshe dano da ne e obarnal razbata .

Помагам разбира се... Прахосмука вкъщи е мое задължение, чинии мия, пода мия, прах бърша, ваната и тоалетната измих онзи ден, наскоро измих и прозорците...Преди да забременее любимата, правех по-малко неща, но сега не може да се справя сама с всичко и помагам с каквото мога. Друг е въпроса, че един мъж трудно може да измие прозорците или да избърше прах по-добре от една жена. Не се смятам за някой женчо или мъж под чехъл заради това, че върша някои дребни домакински работи. За момента работим и двамата...може би като излезе по майчинство тя ще върши цялата домакинска работа, но засега си я разделяме и така тя не се чувства един вид слугата вкъщи. Не взимам кой знае какви пари, дори бих казал, че са доста малко, така че не мога да си позволя на този етап да кажа "Аз нося парите, ти се грижи за къщата" (силно казано къща, 65 кв.м. ателие) Оказването на помощ в домакинската работа сближава мъжа и жената, в това съм убеден. Старомодно ми се струва да се твърди, че домакинската работа е женско задължение. Помагайки вкъщи и аз се чувствам по-добре. Пък и от друга страна чувстваш дома си по-твой по този начин...
Стана малко объркано ,но мозъка ми не е събудил още. Циклих паркета цяла нощ. Шегичка.

NAshiqt tatko mnogo ni pomaga vuv vsichko    
Napravo ne znam kakvo shtqxme da pravim bez nego  

При нас точно така се получи - докато работехме и двамата, си поделяхме домакинството, но откакто родих, аз поех по-голямата част. Някак не ми е удобно - цял ден нашия тати е на работа, връща се капнал от умора и аз да му кажа - направи това или онова . Да не говорим, че той продължава да върши немалка част - пазарува, простира и прибира прането, чисти с прахосмукачка и разни други дребни домакински задължения Златен е нашия татко!  Аз също не мисля, че помагайки в домакинството мъжа се превръща в домашна помощница. А ние, жените, да не би да сме прислужници? Живеем заедно, отглеждаме нашето детенце, делим радости и скърби и е съвсем нормално да се грижим и двамата за общия ни дом.

От първия ден като семейство сме си самички.
Заедно се учихме на домакинска работа и готвене.
Та докато аз    той    или  
Не иска само  
Но не съм изгубила надежда да се научи  

Нашият татко помага много, много рядко.Нито е ставал нощем за бебетата, нито е сменял памперси.Понякога взима бебето докато ям, за да ме остави на спокойствие да се нахраня.Децата е извеждал сам, без мое присъствие точно два пъти,но ги води и ги прибира от училище и то откакто се появи новото бебе.Преди това пак аз ги водех до последния ден преди да родя.Понякога готви или мие, но предпочитам да не го прави, защото оставя голяма неразбория след себе си.Единственото, в което аз не се намесвам е, да ги лекува и да се грижи за тях, когато са болни.На мен, обаче ми е добре така, никга не съм изисквала да се намесва в домашните ми задължения.И аз като Валерия не мога да възприема много мъж с прахусмокачка и тиган в ръка.Все пак функцията на мъжа е по-различна.

Е, ами с гледането на детето например!!! Има разлика от занимания конкретно с него до тътрузене до супера, мъкнене с едната ръка детето, с другата торбата с боклук и дебнене да заспи, за да измиеш пода без то да бърка в мръсната вода!!!

Аз съм много доволна от нашия тати - разхожда, чисти, простира, понякога дори глади. Сутрин ми носи кафето в леглото, на малката млякото. Е, аз и работя вкъщи, и то от третия месец на детето. Виж, за готвенето съм само аз.

При положение, че си цял ден в къщи - добре! Мъжа ти нищо ни прави!
При мен положението е такова, че работя. Двамата работим!Дори с еднакво работно време!
Двамата сами си гледаме детето. Двамата чистим, готвим и т.н
Заедно се справяме много по-бързо и така имаме време да си починем или да излезем с детето.  
 
Имам много свесен мъж и адски ми помага. Не е от мъжете, които се прибират, сядат с дистанционното пред телевизора и чакат всичко да им се поднесе.
Просто ме разбира. Щастливка съм!

  Взе ми думите от устата  

Без да се заяждам, какво точно имаш предвид? Защо е това сравнение?

Мнооого ми помага Конкретно: изхвърляне на боклука, пазаруване, готвене, гледане на беба сутрин от 6ч. до тръгване на работа в 9 ч., когато я слага да спи и мама се буди чак към 11-12 ч. /ако имам късмет, де, обикновено не ще да заспи точно в 9 ч., та си играя до 10 ч. с нея и после не лягам   /. Събота и неделя я гледа, докато мама се наспи, т.е. до 14 ч. За това пък не го карам да ми е чинии, да простира, чисти, това е хобито ми. Гладенето на моите и бебешките дрешки поемам аз, а неговите - той
Това е! Пълна хармония

И аз без да се заяждам, но за мен гледането на дете не е равно на въртене като дервиш из къщата, за да почистя/сготвя/оправя. В този смисъл подкрепям Анда 100%.

Айде и аз да похваля нашия татко. И при нас е ей такава хармония, от време на време има  , но те са за някоя дреболия.
Признавам, че съм мързелива булка , а Господ ме събра с толкова работлив мъж, че чак ми звучи като подигравка спрямо мен. Аз съм по джаста-праста, а той еееее...  .

Моят пък смята, че на работа върши достатъчно неща и ако направи нещо в къщи, ме кара да се чувствам виновна, че върши моята работа. Освен в случаите, когато съм много изморена или изнервена, или нещо такова. Верно, че малко ме помързява, особено откакто съм открила тези форуми...    Ама откъде накъде той има право да си почива цяла събота и неделя, а пък за мен да няма нито един почивен ден???
Бебка изцяло я гледам аз. Той най-много да измие чиниите вечер или да избръмчи с прахосмукачката. А, и коритото изнася, след като я изкъпя.  

Мъж ми не пише тук, затова за ще го похваля - помага, даже много.
Той пазарува, плаща повечето сметки, чисти с прахосмукачка, глади, готви, изцяло гледа Оги събота и неделя (хранене, памперси, играят заедно).
Така като изреждам започвам да се чудя какво правя аз  

Пиша вместо таткото, той в момента е с щерката и чете приказка Прибира се от работа към 18.00ч
1. Вечеря - ако има време
2. Гледа я - за да разпусна аз
3. Помага в къпането
4. Храни я преди лягане
5. Слага я да спи
6. Дава нощното кърмене

а да - мие чинийте след вечеря, ако не е ял мие моите

Знам че е садистично при условие, че е по 12 часа на работа, но в Англия сме така