Едно разочарование от приятел

Мила, права си да си наскърбена, но недей да се самонавиваш. Мисля, че и двете са се старали по някакъв начин да помогнат, но явно не са съобразили, че това може да те наскърби. Пък и като гледам лентичката в поста ти смятам, че е рано да се притесняваш. Няма да обременявам темата с примери, защото тя касае други неща. Опитай да разбереш майка си. Ние сме си такива винаги се стараем да бъдем полезни на децата си и понякога прекаляваме. Забравяме, че вие сте възрастни хора, имащи свой живот и като че ли не искаме да приемем факта, че в много случаи не сме съвсем прави и етични, но никога не го правим за да ви навредим. Успокой се и им прости.

Приятелката ти е криела от суеверие!Не се обиждай,тя се е опитала да те подкрепя както може.
А майка ти ,не че не те подкрепя ,но просто мисли по неин си начин.
Важното е на теб да не ти се превръща във фикс идея.Знаеш хубавите работи идват,когато сме позитивно настроени!
Пожелавам ти успех ! 

Била съм на твое място за дълго време. Знам под какъв стрес си и колко чувствителен е човек по темата. Разбирам приятелката ти, моята преди 2 години не ми каза за доста време, защото се притесняваше да не ме боли. Аз разбира се радвах страшно много за нея
Не са прави, но не това е най-важното за теб в момента. Фокусирай на положителни емоции, стреса е най- големия враг в твоето положение.
Стискам палци и ти пожелавам успех ! 

Държа да подчертая, че всичко май е дело на майка ми, а приятелката ми не го е направила всичко това от зла умисъл, сигурна съм.

Аз съм била от другата страна. И разбирам приятелката ти. Разбирам и твоята реакция. Но смятам, че ако забременяването не бе така желано за теб, нямаше да се чустваш така.
Когато забременях запазих в тайна от приятелките си, които се лекуваха и жадуваха за бебче от доста време, докато не влязох в 4-я месец. Макар да знаех, че ще се зарадват много също така знаех, че ще изпитат негативни емоции относно тяхното собствено забременяване. Бремеността е много деликатно нещо. Когато се случи осъзнаваш, че това е деликатно равновесие и с причина или без може да я загубиш. Не исках никой по никакъв начин да има негативни емоции относно моята бременност особено в ония първи критични 3 месеца. Не исках някой макар и малко и тайно да ми завиди, да си каже "защо тя, а не аз!". А тази реакция, когато толкова се стремиш към нещо е съвсем нормална. Когато казах на приятелките си в 4-я месец и двете се засегнаха. И в очите и поведението на едната от тях видях точно това, за което ти пиша - зарадва се за мен, но и докривя за нея самата. Веднага след срещата ни се чуствах доста зле физически  и психически.
Та си мисля, че трябва хубаво да си помислиш дали това е предателство. Отговора ще можеш да ми дадеш най-добре когато видиш 2-те чертички и страха те сграбчи за гушата с мисълта "Дали правя всичко правилно? И кое е най-доброто за бебето?". Не те е предала приятелката ти, а е направила най-правилното - сложила е бебето /бъдещото бебе де/ пред всичко останало, където му е мястото. 

Много добре разбирам приятелката си, тя е помислила първо за своето бебе, всеки човек би реагирал така в тази ситуация без съмнение.Просто се ядосвам, че тя знае за това колко е желано това бебе от двама ни и вместо да ми помогне като приятел,предпочита да взема страната на майка ми.Отношенията с нея, не са едни от най-розовите.Вярно е, че двете ми мислят доброто, но не това е начина.

Разбирам обидата ти, но не мисля, че си права да се сърдиш. Нещата ще се оправят когато и ти забременееш. Желая ти скоро да стане!

Обидата ми идва от това, че и двете ми казват, че сме несериозни и не предприемаме нищо по въпроса, че не желаеме да имаме дете и протакваме нещата, от това ме боли, излиза така, че ние с мъжа ми не искаме изобщо това дете по техните думи.

Разбирам те. Наистина не им е работа! И само могат да влошат положението така. Трябва ти подкрепа и положително мислене, а не упреци.

Престани да споделяш с когото и да било, това си е нещо лично и само ваша си работа, нали вие сте най-заинтересованите в случая. Бих се правила на разсеяна или направо ще им заявя, че разговори по темата касаеща личния ми живот не искам. Нужно е време да се успокоиш без да те притиска никой с фикс идеи. Стискам палци твоят бебо да се появи скоро. Успех!

А ти в прав текст казвала ли си им това, което на нас ни казваш?
Някои хора не се усещат от намеци...
А това, че не ти е казала, че е бременна, може да се интерпретира по много начини- суеверие, неудобство от създалата се ситуация и т.н. Не я оправдавам, в никакъв случай. 

Не обвинявай приятелката си, сигурно и е било неудобно да ти каже, че е бременна, при положение, че знае колко много искаш да забременееш и не се получава. Сигурно си е мислила, че това ще те натъжи и може би затова е продължавала със съветите, може би наистина се е надявала на положително развитие и за теб, за да може да е спокойна, когато ти съобщи новината за себе си..

От суеверие е криела разбира се. Не ти е казала, защото освен, че е рано да се каже дали ще е успешна тази бременност, не иска  и да те нарани.

Това е изключително добра приятелка, не виждам нищо, ама нищо предателско в постъпката и.

Точно за това най-много ми е яд-искат да се намесят в личния ми живот, това са си наши лични работи с мъжа ми, щом двете веднъж ме посъветваха да правим секс всеки ден,за да стане бебето, за какво да поговорим.Дразни ме, че подхващат тема,която не искам да се разисква всеки път.И като кажат и двете -помислете кой ще ви гледа на старини, ми идва да ги 
Поставете се веднъж и на моето място, да ти се говори за това всеки път.Истината е, че мъжът ми е много уморен от работата си /с таласемия е/ и рядко има желае за секс/1-2 пъти на седмица/.По техните думи трябва да го изнасилвам едва ли не, само и само да имаме дете.Човекът има здравословен проблем, не могат ли да го осъзнаят.

Не искам да се поставям на твое място  , точно затова и бих прекратявала моментално всякакви наченки на такива разговори.

Кажи им да си гледат работата, незнам как ги търпиш. Пак повтарям това е ВАШ проблем. Не се побърквай с мисли от рода на Кой ще ви гледа? Нищо не се знае, а и ме е яд че в БГ на децата се гледа като на бъдещи болногледачи, а не хора имащи право на собствен живот, както е навсякъде другаде. Има и много хора без деца, не защото немогат да имат, а защото не желаят. Темата е дълга, но изводът е Никакво посегателство и вмешателство в Личния ви живот. Ти решаваш!

Да отидем на клиника по стерилитет.Изобщо не укорявам никого.Не се пазим от юни 2006.

Да,съгласна съм с котонче.Какви са тези неща, аз какво на моята приятелка да не й светя, да не питам случайно колко пъти прави секс и в каква поза за Бога.Аз за такива лични неща не съм я питала, въпроса е защо тя се меси,където не трябва.Тя не може да разбере, че не всички мъже са като нейния-да работи в магазин 3-4 часа.Естествено, че ще има желание за секс, моят почива само в неделя, работи по 10 часа на ден, освен това е със заболяване човека.

Коте-моте е права, явно цялата тази работа се дължи по-скоро на нетактичност,отколкото на някакви лоши чувства.Само не мога да разбера, защо майка се опитва да намесва приятелката ми в нашия личен живот.Той за това е ЛИЧЕН,всяка жаба да се знае гьола и да не гледа към гьола на другите жаби.

И аз разбирам че си наранена и че искаш това , което се е случило на приятелката ти да ти се случи и на теб и ти го пожелавам от цялото си сърце .
Друг е въпроса че за да "стане " бебе не е нужно да се прави секс всеки ден или пък по  принуда едва ли не ..просто не е нужно да се превръща във фикс идея и аз съм минала по този път  и знам какво е.
Не се сърди , но всъщност ти посещавала ли си доктор , правена ли е спермограма на съпруга ти или изобщо някакви изследвания 
Само това с oсиновяването на детето , казано от приятелката ти ме подразни , но ако не искаш някой така да окупира живота ти с нежелани , па макар и от добро сърце давани съвети , просто не му се доверявай и споделяй толкова .

Успокой, се, все пак година и половина не е прекалено дълго време. Освен това не е важно да правите секс всеки ден, а в дните на овулация, ако не ги следиш - е много вероятно просто да не сте уцелили подходящото време. Желая ти успех и не се впрягай - успокой се и всичко ще се нариди  

Майка ти е МАЙКА и за това се опитва по някакъв начин (не казвам,че е правилен) да помогне. Брадовчедка ми не можа да забременее 4 години. За този период не отиде на лекър нито веднъж . Многа и говорех, да отиде да се прегледа,да започне от някъде. Най-накрая се реши и докторът и беше казал,че всичко и е наред, но няма овулация и и беше изписал хапчета за овулация. Тя си ги поръча,но те се забавиха 2-3 седмици и точно преди да ги вземе направи тест и той положителен. И ми каза "Видяхте ли,то си е Божа работа,а вие не спряте да ме врънкате да ходя по доктори!". Та и аз съм на мнение,че това са си вашите лични неща и никоя приятелка не бива да дава съвети и да се меси.

Спри за известно време да общуваш с хора, които те карат да се чувстваш зле,дори да са ти близки приятели и роднини.

Подкрепям това мнение. Не е много време, но щом мъжа ти има проблем, хубаво би било да посетите специалист. Той може да ви каже какви са шансовете, какво трябва да правите, какво не, колко пъти , кога . Да ви изследват и двамата е най- добре и най- бързо да стигнеш до желато забременяване.
 
Явно майка ти има стари разбирания, че ще те изостави мъжа ти (особено пък когато има проблем) или, че няма кой да те гледа...Бабини девитини. Определено и двете нямат такт. Като ти заговорят по темата или не взимай участие, или я променяй, или излез за малко от стаята, ако не работи не ги виждай за известно време...

Това е истината така че се успокой. И майка ти и приятелката ти мислят само доброто.
Явно си по-чувствителна в момента. Опитай се да им обясниш и на тях (без нерви) че няма нужда всеки път за това да говорите и че така само те разстройват.
А това че е казала че е бременна чак в четвъртия месец - това е от суеверие наистина. Особено ако наистина е имала проблеми по-рано - разбираемо е. Аз лично съм го виждал дори у млади хора (под 25) при това работеши в компютърната промишленост - едва ли са от най-суеверните в България.
Жената просто се опитва да каже кое е проработило при тях сигурно, макар че дали ще помогне и при вас изобщо не е сигурно.
Между другото 2 пъти на седмица е съвсем нормално за секс, освен това при опити за бебеправене прекалено честия секс не е полезен.

Не се сърди на приятелката си! Тя със сигурност е имала причини защо да не ти каже!
А пък майка ти със сигурност се тревожи най-вече за теб, а не толкова за това какво ще кажат хората, но по някога и такива случки са израз на майчинска любов! Моята майка в такива ситуации обича да казва, че като и аз стана майка някой ден, ще разбера защо така е казала/направила...
Майки, какво да ги правиш?!?

Година и половина опити не е малко.  Направете си изследвания.  Позитивното мислене няма да ви направи бебето.

Гита, още ли живеете с майка ти

Да,говорих с двете повече да ми се месят в личния живот, дано го изпълнят.

направила си най-правилното нещо  при нас също не стана бебето от "първия път", но аз смятам че всяка двойка чувства какво е най-правилното за тях поведение в такива случаи, ние не тръгнахме по лекари, а в един момент се оказа че мъжо има ингвинална херния която след като оперира и се възстанови, бебето беше на линия  така че да ти кажа за мен Господ си знае работата, вие и съвременната медицина само можете малко да му помогнете 
Успех и спокойствие ти желая

лелееееее аман от добронамерени роднини, които гледат сериали. И вашите и приятелката са бой! Не им се връзвайте на глупостите! И им покажете твърдо, че са направили голям гаф. Не че това ще ги накара да се опомнят де...

Не се притеснявай ще забременееш.Не всеки може да хване от първия път.А относно майка ти не и обръщай толкова внимание,защото ние живеем с мойта и без малко не ми разби семейството.Така че споко Просто трябва да се успокоиш и да не мислиш толкова за това и ще видиш че ще стане Успех!Стискам палци!

Днес гледах "Часът на мама" по БТВ и там лекар, специалист по стерилитет каза, че за млади двойки, които имат редовен сексуален живот, чакане повече от една година не се препоръчва. Ако партньорите са над 30 години даже се препоръчва след 6 месеца ако няма бебче да се потърси компетентна помощ. А и ти споменаваш, че съпругът ти има таласемия. Това е генетично заболяване и е добре наистина да потърсите информация по въпроса. Виждам, че и за това имаш твоя тема, но там няма отговори. Ето нещо, което може да ти е интересно и да си отговориш на някои въпроси. Трябват ви генетични изследвания. Успех ти желая от все сърце

Мои втори братовчеди от Смолян и двамата са с хетерозиготно носителство като него, май ситуацията се усложнява и наистина ще трябват изследвания.

Той е с хетерозиготна бета таласемия, доказана в София.И как стигнахме до този извод ли-каза ми, че се уморява много и като се пореже му се вие свят.Тъй, че трябва всеки да си има едно наум за кръвните изследвания.