Здравейте, много съм объркана и разочарована нямам със кого да споделя проблема си, а също имам нужда от безпристрастен съвет. Уморих се да убеждавам близките и познатите си че всичко е наред, но неискам да ги затормозявам с проблемите си. 
Аз съм на 27 год. живея с приятеля ми вече повече от седем год. той е на 39год., разведен е с 11 годишно дете. Проблема е там че от две-три години намеквам че е време да си имаме детенце, но до момента винаги отклоняваше темата с оправданието, че "не е нужно да бързаме да изчакаме да си стъпим по здраво на краката и т.н" усещах че става доста нервен и мисълта за дете го влудява. Неприятно ми беше да настоявам и неисках да го претискам, по скоро изчаквах сам да прояви желание. Не издържах вече и преди месец поставих сериозно въпроса и избухна страхотен скандал. Категорично ми заяви, че неиска повече деца на този етап и сама да взема решение дали и как ще продължат отношенията ни за напред. Останах като попарена. Стана ми противно да продължа всякакви разговори на тази тема. Една от причините ми е пределно ясна, от както сме заедно той не е работил, а както по късно стана ясно през живота си има десет дни трудов стаж и бившата му жена го е издържала. Той живее при мен, имам добра работа, искарвам достатъчно пари за да издържам и себе си и него включително плащам солидна издръжка за детето му. Немога да го накарам да свърши нищо, спи до обед, всеки ден прекарва по два часа във фитнеса и се рамотава по цял ден със сина му. Може би се страхува, че ако забременея ще му се наложи да се погрижи временно за семейството. Но само това не е повод да испада и истерия. Немога да преглътна обидата от този разговор, а той се държи все едно нищо не е станало опива се да се умилква. Стана ми противен, изпитвам неприятно чувство само като се доближи до мен, да не говорим за секс.
Знам, че най правилното решение ще е да се разделим, но как да захвърля просто така седем - осем години от живота си?! Създава илюзия пред хората и пред мен, че ме обича, но започвам да си мисля, че умело заблуждава всички. Определям се каато красива и желана жена и той далеч не е "последния влак" за мен. Раскъсвам се от терзания, опитвам се да взема правилно решение, но немога.
Моля Ви ще съм благодарна ако ми дадете някакъв съвет или поне ме насочите в правилната посока.
Предварително благодаря!
Аз съм на 27 год. живея с приятеля ми вече повече от седем год. той е на 39год., разведен е с 11 годишно дете. Проблема е там че от две-три години намеквам че е време да си имаме детенце, но до момента винаги отклоняваше темата с оправданието, че "не е нужно да бързаме да изчакаме да си стъпим по здраво на краката и т.н" усещах че става доста нервен и мисълта за дете го влудява. Неприятно ми беше да настоявам и неисках да го претискам, по скоро изчаквах сам да прояви желание. Не издържах вече и преди месец поставих сериозно въпроса и избухна страхотен скандал. Категорично ми заяви, че неиска повече деца на този етап и сама да взема решение дали и как ще продължат отношенията ни за напред. Останах като попарена. Стана ми противно да продължа всякакви разговори на тази тема. Една от причините ми е пределно ясна, от както сме заедно той не е работил, а както по късно стана ясно през живота си има десет дни трудов стаж и бившата му жена го е издържала. Той живее при мен, имам добра работа, искарвам достатъчно пари за да издържам и себе си и него включително плащам солидна издръжка за детето му. Немога да го накарам да свърши нищо, спи до обед, всеки ден прекарва по два часа във фитнеса и се рамотава по цял ден със сина му. Може би се страхува, че ако забременея ще му се наложи да се погрижи временно за семейството. Но само това не е повод да испада и истерия. Немога да преглътна обидата от този разговор, а той се държи все едно нищо не е станало опива се да се умилква. Стана ми противен, изпитвам неприятно чувство само като се доближи до мен, да не говорим за секс.
Знам, че най правилното решение ще е да се разделим, но как да захвърля просто така седем - осем години от живота си?! Създава илюзия пред хората и пред мен, че ме обича, но започвам да си мисля, че умело заблуждава всички. Определям се каато красива и желана жена и той далеч не е "последния влак" за мен. Раскъсвам се от терзания, опитвам се да взема правилно решение, но немога.
Моля Ви ще съм благодарна ако ми дадете някакъв съвет или поне ме насочите в правилната посока.
Предварително благодаря!
ужас 
Та той ако сега не работи и не е работил кога?, когато стане на 50 ли? 
.Тогава ще е още по болезненео.Според това,което си писала,се усеща че вече си задаваш доста въпроси,и развръзката е ясна 
....Има ли смисъл да живэш с такъв човек. 
Това направо ме потресе, зарязвай го и толкова, каква е ползата от него - паразит.....
Или нямаш база за сравнение? И ти защо, за кое негово качество го обичаш? Отговори (си) първо на тези въпроси.
А ти си млада, имаш се за красива, с добра работа има достойни мъже които повече от плужека с който живееш, заслужават твоята любов и внимание. Така, че спокойно можеш да го изриташ 
без капка гузна съвест 
Как ще го хрантутиш тоя плазмодий 
А за детенцето, бъди благодарна, че е отказал, така ти е светнало що за пиявица имаш в къщата си...Успех, миличка, и не се колебай да предприемеш крачката 
