Момичета,проблема ми е сериозен.Любовта между мен и моя партьор си заминава.Да ви въведа в картинката на бързо.Живеем на семейни начала от около 6 год.а сме заедно от 13.Уж щяхме да се женим ама вече си мисля,че няма да стане тава никога.Той просто не иска-макар,че никога не ми го е казал в прав текст.Имаме син на 1 годинка.Сега той пътува и се прибира на всеки 2-3 месеца.Прибирайки се в къщи аз очаквам да отделя внимание на мен и на детето.Омръзнало ми е да съм все сама.Но той си идва на почивка.Става сутрин,намира си някаква работа из града,следват кафета с приятели и т.н.Ако реша да му кажа нещо следват скандали,обиди и т.н.Никога не се съобразява с мен и детето,приятелите му са по-важни.Ако е вкъщи е все намусен и сърдит.Секспочти не правим,аз не искам,но странното е че и той не иска.Хванах го да гледа порно сайтове,профили на разни девойки,гледа порно по телевизията редовно,но май се оправя сам.Вече ми омръзнаха обидите му,че за нищо не ставам,че съм тъпа и т.н.Вярвате ли че вече даже и не искам да споря с него.Той само крещи без да се съобразява с детето или някой друг.Според него по-прав е този който крещи повече.Ако свърши нещо в къщи то ще е мрънкане,то ще е чудо.Понякога ми хвърля едни такива ужасни погледи,че имам чувство,че нещо се е вселило в него.Толкова злоба и омраза лъха от него към мен.Откакто е тук-вече 1 месец никога не е решил да ме целуне,да прояви някава нежност или ласка,за които аз мечтаех.Бях активната страна за покана за секс една вечер,но бях отхвърлена.Можете да си представите как се чувставам.Не мисля,че има друга,но никога нищо не се знае.Само ако знаете как се обичахме.Приятелите ни се радваха и благородно завиждаха.Понякога се държа безразлично,но така май му е по-угодно.Веднъж много ме ядоса,ама много и му казах да се маха оттук.Снощи той сам ми каза,че щял да се махне защото съм го побъркала.А чувствали ли сте,че пречите на някой?Аз постоянно имам това чувство.Ужасно е.А как се обичахме.Какво става когато си замине любовта?Моля ви пишете,защото ще се побъркам.Знам,че е нахвърлян текста и може би доста объркан,но немога си си събера мислите.
- Публикувана: 9 ян. 2008, 23:35 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2008, 18:49 ч.
Когато любовта си отиде
Много кофти! 
Какво да ти кажа, при всяка двойка поводите за разправии са различни, но такова отношение просто... нямам думи. Не искам да съм лош пророк, но едва ли е изключена напълно вероятността за друга жена! Съвет не мога да ти дам, може и да е късно за съвети... И думите "Далеч от очите - далеч от сърцето" при вас се потвърждават. Не може всичко това да е без причина. А причината явно я знае само той. Съжалявам за страданието ти. 
Какво да ти кажа, при всяка двойка поводите за разправии са различни, но такова отношение просто... нямам думи. Не искам да съм лош пророк, но едва ли е изключена напълно вероятността за друга жена! Съвет не мога да ти дам, може и да е късно за съвети... И думите "Далеч от очите - далеч от сърцето" при вас се потвърждават. Не може всичко това да е без причина. А причината явно я знае само той. Съжалявам за страданието ти.
Миличка, когато нещо си замине , вдигаме глава и макар и трудно, продължаваме без него..Или поне така е добре да направим.Нещо си отива, нещо друго идва на негово място и се молим да е по-добро от предишното.Описваш тъжна картинка,която според мен не заслужаваш.Никоя жена , майка още повече, не заслужава подобно отношение и обиди.
Зная че не ти помагат подобни приказки но искрено ти пожелавам СИЛИ да се справиш с положението.
Зная че не ти помагат подобни приказки но искрено ти пожелавам СИЛИ да се справиш с положението.
Наистина жалко за детето. Аз винаги съм си мислела, че едно дете ще е най-щастливо ако живее с двамата си родители. Но това в действителност не е вярно, тъй като ако те постоянно се карат и обиждат и няма любов помежду им то ще е нещастно и вътрешно ще го приживява много тежко. А още по-тежко ще му е да гледа как и майка му страда. От твоите думи останах с впечатлението, че приятелят ти не те обича вече и си мисля, че има жена, за която ти не знаеш. Решил ли е да не живее с теб, ще си намери всякаква причина да се изнесе. Мой съвет е наистина да се разделите заради твоето бъдеще и това на детето. То сега е малко, не се притеснявай за него. Пък и е свикнало да не вижда баща си често. Сега е ужасно трудно, докато четеш. Но вярвай ми, времето лекува и спомените избледняват. Ще намериш мъж, който ще те приеме с детето ти и ще преживееш нова любов.
От собствен опит - И задникът да се съдереш заради него, на челна стойка да стои пак заради него, да скачаш като ти каже - полза няма. Не иска ли единият всичко е обречено.
Дори и да няма друга, ще се появи. Но като те чета вече май отдавна я има. Съпругите последните научават, защото или им се маскират добре очите и ума или просто не искат да го научат и си заравят главата в пясъка.
Наистина жалко за детето.
Знам какво ти е. Знам, че ти се иска да се бориш, ама се бориш с вятърните мелници.
Дори и да няма друга, ще се появи. Но като те чета вече май отдавна я има. Съпругите последните научават, защото или им се маскират добре очите и ума или просто не искат да го научат и си заравят главата в пясъка.
Наистина жалко за детето.
Знам какво ти е. Знам, че ти се иска да се бориш, ама се бориш с вятърните мелници.
Много е лошо, когато е имало само любов.
Лисо, много си права, говориш много поучителни неща в ДИС, с удоволствие те чета.
Обикновенно ,ако не върви една връзка,опитват с кратка раздяла,ама вие вече сте разделени...Значи остава другото-опитай се да останете само двамата,идете на лЮбимото си място,харесван ресторант,гледайте лЮбим филм,направете си масаж-поговорете за миналото,но не стъга,а с весело чувство и се опитайте да видите бъдещето си един без друг,но вече и детето в него.
Много е трудно,щом разговорите преминават на висок тон,но наистина се опитай да промениш нещо-ти все още го обичаш и си струва да се бориш.Отхвърлена веднъж,не означава завинаги-опитай пак,играй различни роли,но така че да не се усети господина.Късмет и дано да успееш да промениш нещо и да останете заедно!
Много е трудно,щом разговорите преминават на висок тон,но наистина се опитай да промениш нещо-ти все още го обичаш и си струва да се бориш.Отхвърлена веднъж,не означава завинаги-опитай пак,играй различни роли,но така че да не се усети господина.Късмет и дано да успееш да промениш нещо и да останете заедно!
Звучиш много объркано и тревожно.Описваш предимно неговото поведение и реакции.А ти какво искаш?Наясно ли си?Искаш ли да си с тоя мъж за в бъдеще (не заради детето,заради себе си)? Обичаш ли го още? Забрави миналото,мисли за настоящето и бъдещето.Ако си отговориш на въпросите дали искаш да се бориш за тоя човек или не-ще си решиш проблема.Да така е любовта понякога си отива.Според мен ти е нужно да се успокоиш ,да решиш какво искаш и тихо и кротко да си поговорите.Щом имате дете ,трябва да се разберете.Животът е прекалено кратък за да си го тровите взаимно.Успех,мила.
Много е лошо, когато е имало само любов.
Не виждам смисъл да правиш каквото и да било, за да задържиш този човек и да запазиш такава връзка,пък било то и заради детето.Точно заради него и най-вече заради себе си според мен трябва да се отървеш от този мъж. Той те подтиска и те кара да се чувстваш ненужна и смотана,е за какво ти е тогава? Щом нещата не вървят(което е най-меко казано при написаното от теб) и си позволява да те обижда и да крещи значи няма шанс да се оправят,още повече след 13 години.
От това, което прочитам, считам, че връзката ви е тудна, няма взаимност, няма подкрепа, обич и т.н., които помагат да се преодолеят трудностите(такива винаги има, всякакви, при всички). Защо не обмислиш вариант за раздяла, бъди силна, направи си равносметка, постави си цели...заслужаваш живота си, а не да се измъчваш с някого. Хората се променят, нещата си вървят в своя ход- сложи точка, ако можеш и започни нова страница! Успех!
Хората са различни. В общия случай любовта е нещо алогично, тя идва от сърцето и не търси разумни основи. Можеш да се влюбиш или дори да заобичаш човек без да го познаваш толкова добре. Другите две неща идват от опознаването и оценяването на мъжа до теб, не следват автоматично от "истинската любов".
Не знам дали ме разбираш правилно
Не знам дали ме разбираш правилно
Докато има любов, аз и уважавам, и имам доверие. Като спра да уважавам някого, любовта ми е умирала и точно за 1 ден. За мен говоря лично, иначе не знам. Също различавам любовта от обикновената тръпка, която може да ти се появи моментно към някого.
Иначе рецепти за оправяне на семейни отношения за съжаление няма. При всеки е различно...
Иначе рецепти за оправяне на семейни отношения за съжаление няма. При всеки е различно...
Тъжно е заради детенцето. Но по-добре така, отколкото да живее в семейство със скандали и обиди. От думите ти оставам с впечатление, че нещата трудно биха се оправили, да не кажа, че е невъзможно. Щом сте решили да се разделите, сигурно така е по-добре. А това, че любовта си е отишла....... Няма страшно, ще дойде друга 
Гледай смело напред и да не тръгнеш да си скубеш косите и да се самосъжаляваш.
Гледай смело напред и да не тръгнеш да си скубеш косите и да се самосъжаляваш. 
Когато любовта си отиде, свираш се в един ъгъл, близеш си раните, рашаваш кога си готова, вдигаш високо глава и продължаваш напред. Търсиш друга любов. Не виждам смисъл да оставаш с този човек, а ти?
така трябва да е!
Ще изкажа едно по-различно мнение от това-"напускай го", защото мисля, че твоята любов не си е отишла, иначе нямаше да страдаш 
Аз как бих постъпила: бих говорила с него директно. Сядаме на по чашка винце, с добри намерения и добри думи и си говорим.
Виж каква е неговата позиция, поговорете какво иска той от теб, иска ли да се разделите, обича ли те..Без обиди, без лош тон. Ей така, като прители.
Ако той не иска вече семейство, нищо не можеш да направиш.
Но понякога (КАЗВАМ ГО ОТ ОПИТ!) се получава порочен кръг: ти страдаш, но не знаеш какво да напрвиш, а той си има причините да се държи така, мисли за раздяла, но не е сигурен.
Била съм от другата страна. Държала съм се лошо с месеци, мислела съм за раздяла, казвала съм го, обиждали сме се, карали сме се...
И ако бяхме поговорили като приятели и си бяхме изяснили позициите, това щеше да мине доста по-бързо.
След това се оказа, че е период, то който излизаме трудно, защото не знаем как.
Ти се подтискаш, той го усеща и те мачка още повече.
Говорете, но без караници!
Ако любовта при него си е отишла, просто няма смисъл, мила.
Ти, мисля, още го обичаш, така че си заслужава да опиташ.
Да знаеш, понякога зад всичко това може да се крие и причина, за която да се намери разрешение.
Брак се разваля лесно, по-трудно е да го спасиш
Пиши какво става
Аз как бих постъпила: бих говорила с него директно. Сядаме на по чашка винце, с добри намерения и добри думи и си говорим.
Виж каква е неговата позиция, поговорете какво иска той от теб, иска ли да се разделите, обича ли те..Без обиди, без лош тон. Ей така, като прители.
Ако той не иска вече семейство, нищо не можеш да направиш.
Но понякога (КАЗВАМ ГО ОТ ОПИТ!) се получава порочен кръг: ти страдаш, но не знаеш какво да напрвиш, а той си има причините да се държи така, мисли за раздяла, но не е сигурен.
Била съм от другата страна. Държала съм се лошо с месеци, мислела съм за раздяла, казвала съм го, обиждали сме се, карали сме се...
И ако бяхме поговорили като приятели и си бяхме изяснили позициите, това щеше да мине доста по-бързо.
След това се оказа, че е период, то който излизаме трудно, защото не знаем как.
Ти се подтискаш, той го усеща и те мачка още повече.
Говорете, но без караници!
Ако любовта при него си е отишла, просто няма смисъл, мила.
Ти, мисля, още го обичаш, така че си заслужава да опиташ.
Да знаеш, понякога зад всичко това може да се крие и причина, за която да се намери разрешение.
Брак се разваля лесно, по-трудно е да го спасиш
Пиши какво става
Да, за съжаление и аз не виждам друг изход освен раздяла 
Тъжно е и е трудно, особено заради детенце ...
Тъжно е и е трудно, особено заради детенце ...
а нима искаш наистина да видиш друг изход ?
Да, за съжаление и аз не виждам друг изход освен раздяла
Тъжно е и е трудно, особено заради детенце ...
Тъжно е и е трудно, особено заради детенце ...
а нима искаш наистина да видиш друг изход ?
обърка авторката май
Да, за съжаление и аз не виждам друг изход освен раздяла
Тъжно е и е трудно, особено заради детенце ...
Тъжно е и е трудно, особено заради детенце ...
а нима искаш наистина да видиш друг изход ?
обърка авторката май
нищо не съм объркал!
Не знам защо всички я съветвате да се развежда.
Сигурно ли е, че той вече не я обича? Че няма любов....Никой ли не допуска да е период, при условие, че преди всичко е вървяло?
Или аз нещо съм недоразбрала...ако е така, ме извинете
Били сме в много тежки периоди със съпруга ми. Все още сме заедно, чакаме второ дете и се обичаме много....
Сигурно ли е, че той вече не я обича? Че няма любов....Никой ли не допуска да е период, при условие, че преди всичко е вървяло?
Или аз нещо съм недоразбрала...ако е така, ме извинете
Били сме в много тежки периоди със съпруга ми. Все още сме заедно, чакаме второ дете и се обичаме много....
Да, за съжаление и аз не виждам друг изход освен раздяла
Тъжно е и е трудно, особено заради детенце ...
Тъжно е и е трудно, особено заради детенце ...
а нима искаш наистина да видиш друг изход ?
обърка авторката май
нищо не съм объркал!
Никси е изказала,лично мнение .Авторката трябва да разреши изхода в дадената ситуация!
Едва ли жената ще тръгне да се развежда и да си оставя семейството. Просто то се разпада пред очите й. И се МЪЧИ да направи нещо, за да го избегне.
Моят съвет е да бъде себе си, да живее максимално, а пък каквото сабя покаже. Може и да е криза, голяма, ама криза. Може и край да е. Гадно е, че е в позицията на изчакването. Не се знае до кога и колко трябва да чака, а и какво трябва да изтърпи.
Само да не жертва достойнството си!
Моят съвет е да бъде себе си, да живее максимално, а пък каквото сабя покаже. Може и да е криза, голяма, ама криза. Може и край да е. Гадно е, че е в позицията на изчакването. Не се знае до кога и колко трябва да чака, а и какво трябва да изтърпи.
Само да не жертва достойнството си!
Едва ли жената ще тръгне да се развежда и да си оставя семейството. Просто то се разпада пред очите й. И се МЪЧИ да направи нещо, за да го избегне.
Моят съвет е да бъде себе си, да живее максимално, а пък каквото сабя покаже. Може и да е криза, голяма, ама криза. Може и край да е. Гадно е, че е в позицията на изчакването. Не се знае до кога и колко трябва да чака, а и какво трябва да изтърпи.
Само да не жертва достойнството си!
Моят съвет е да бъде себе си, да живее максимално, а пък каквото сабя покаже. Може и да е криза, голяма, ама криза. Може и край да е. Гадно е, че е в позицията на изчакването. Не се знае до кога и колко трябва да чака, а и какво трябва да изтърпи.
Само да не жертва достойнството си!
което се отнася за всеки човек по тази земя!
Едва ли жената ще тръгне да се развежда и да си оставя семейството. Просто то се разпада пред очите й. И се МЪЧИ да направи нещо, за да го избегне.
Моят съвет е да бъде себе си, да живее максимално, а пък каквото сабя покаже. Може и да е криза, голяма, ама криза. Може и край да е. Гадно е, че е в позицията на изчакването. Не се знае до кога и колко трябва да чака, а и какво трябва да изтърпи.
Само да не жертва достойнството си!
Моят съвет е да бъде себе си, да живее максимално, а пък каквото сабя покаже. Може и да е криза, голяма, ама криза. Може и край да е. Гадно е, че е в позицията на изчакването. Не се знае до кога и колко трябва да чака, а и какво трябва да изтърпи.
Само да не жертва достойнството си!
Но ме изумява колко много мнения имаше, че това е края
Стискам палци да е криза и то предодолима
Едва ли жената ще тръгне да се развежда и да си оставя семейството. Просто то се разпада пред очите й. И се МЪЧИ да направи нещо, за да го избегне.
Моят съвет е да бъде себе си, да живее максимално, а пък каквото сабя покаже. Може и да е криза, голяма, ама криза. Може и край да е. Гадно е, че е в позицията на изчакването. Не се знае до кога и колко трябва да чака, а и какво трябва да изтърпи.
Само да не жертва достойнството си!
Моят съвет е да бъде себе си, да живее максимално, а пък каквото сабя покаже. Може и да е криза, голяма, ама криза. Може и край да е. Гадно е, че е в позицията на изчакването. Не се знае до кога и колко трябва да чака, а и какво трябва да изтърпи.
Само да не жертва достойнството си!
което се отнася за всеки човек по тази земя!
Едва ли жената ще тръгне да се развежда и да си оставя семейството. Просто то се разпада пред очите й. И се МЪЧИ да направи нещо, за да го избегне.
Моят съвет е да бъде себе си, да живее максимално, а пък каквото сабя покаже. Може и да е криза, голяма, ама криза. Може и край да е. Гадно е, че е в позицията на изчакването. Не се знае до кога и колко трябва да чака, а и какво трябва да изтърпи.
Само да не жертва достойнството си!
Моят съвет е да бъде себе си, да живее максимално, а пък каквото сабя покаже. Може и да е криза, голяма, ама криза. Може и край да е. Гадно е, че е в позицията на изчакването. Не се знае до кога и колко трябва да чака, а и какво трябва да изтърпи.
Само да не жертва достойнството си!
което се отнася за всеки човек по тази земя!
Разбира се, че всеки човек има достойнство и нужда от уважение!
А и никога не зависи само от един човек ... каквото и да е!
Да му "стегнеш багажчето е най-лесната работа и всеки може да я свърши ...
Въпроса е, че всичко друго изисква усилия
Не съм съгласна,че да му стегнеш багажа е най-лесната работа.Даже никак не е лесно - да отхвърлиш n на брой години от живота си,да оставиш детето си далеч от баща му и не на последно място да приемеш мисълта,че от тук на сетне всичко зависи от теб и тежи на твоите плещи.
по-лесно е, отколкото да седнеш и да проведеш няколко смислени разговора.
факт, не глобален - личен опит.
по-лесно е, отколкото да седнеш и да проведеш няколко смислени разговора.
факт, не глобален - личен опит.
факт, не глобален - личен опит.
Да, и аз това мисля
Изглежда толкова лесно да поговорите, да се изясните...
А всъщност понякога е безкрайно трудно, дори и невъзможно
Пак личен опит Разговори,разговори до втръсване сме водили и ние.Когато спре вече да ти се говори и не намираш смисъл в тях,тъй като дори предварително знаеш отговорите,тогава е дошъл края /мое мниние/.
ама,разбира се ...
и...хората не се променят,нали ?
Когато си е отишла, нищо не може да я върне, не си губи времето ...
След като я започна тази работа ли дойдоха проблемите?
Не знам дали си гледала „Любов между два свята”, но често се случва, само дето във филмите героят обича по равно и не наранява близките си, в живота обаче не е така
... Сега той пътува и се прибира на всеки 2-3 месеца ...
След като я започна тази работа ли дойдоха проблемите?
Не знам дали си гледала „Любов между два свята”, но често се случва, само дето във филмите героят обича по равно и не наранява близките си, в живота обаче не е така
Като те чета, все едно аз съм го писала. Такава любов, такова чудо, цели 12 години. И след като се роди дъщеря ни, той се промени, започна да си намира поводи да отсъства дълго от къщи, после си намери работа с дълги командировки и така. Когато се прибереше беше намусен, зъл, все му пречехме да си почива, а пък ако го помолех да ми помогне с нещо в къщи скандалът не ми мърдаше. За какво ли съм търпяла толкоз време? Бях смазана психически и физически, подтисната, депресирана. Непрекъснато ми натякваше, че не ставам за нищо, че му лежа на ръцете.... Един лев не ми е дал. От командировка се прибираше без пари, абе да не продължавам. Не искам да те обезкуражавам, но при нас имаше намесена жена (естествено). В течение на времето научих потресаващи неща за това колко съм била сляпа и доверчива. Изнесох се с детето, тогава беше на година и осем месеца, а аз се върнах на работа. Такова облекчение почуствах, така ми олекна, а всички толкова ми съчустваха... сякаш е настъпил краят на света. Разхубавих се чак от мъка по моя неверен и деспотичен мъж, разцъфнах 
Вярно е, че получих подкрепа от родителите си и приятелите си, но сега мога да се справя сама с всичко, така че какво и да решиш го направи главно заради себе си. Няма щастливо дете с нещастна майка
Вярно е, че получих подкрепа от родителите си и приятелите си, но сега мога да се справя сама с всичко, така че какво и да решиш го направи главно заради себе си. Няма щастливо дете с нещастна майка Като те чета, все едно аз съм го писала. Такава любов, такова чудо, цели 12 години. И след като се роди дъщеря ни, той се промени, започна да си намира поводи да отсъства дълго от къщи, после си намери работа с дълги командировки и така. Когато се прибереше беше намусен, зъл, все му пречехме да си почива, а пък ако го помолех да ми помогне с нещо в къщи скандалът не ми мърдаше. За какво ли съм търпяла толкоз време? Бях смазана психически и физически, подтисната, депресирана. Непрекъснато ми натякваше, че не ставам за нищо, че му лежа на ръцете.... Един лев не ми е дал. От командировка се прибираше без пари, абе да не продължавам. Не искам да те обезкуражавам, но при нас имаше намесена жена (естествено). В течение на времето научих потресаващи неща за това колко съм била сляпа и доверчива. Изнесох се с детето, тогава беше на година и осем месеца, а аз се върнах на работа. Такова облекчение почуствах, така ми олекна, а всички толкова ми съчустваха... сякаш е настъпил краят на света. Разхубавих се чак от мъка по моя неверен и деспотичен мъж, разцъфнах Вярно е, че получих подкрепа от родителите си и приятелите си, но сега мога да се справя сама с всичко, така че какво и да решиш го направи главно заради себе си. Няма щастливо дете с нещастна майка
Вярно е, че получих подкрепа от родителите си и приятелите си, но сега мога да се справя сама с всичко, така че какво и да решиш го направи главно заради себе си. Няма щастливо дете с нещастна майка а ако има почти обратен случай ?
тогава...?
има, разбира се, защото на децата не им пука за нашите идиотщини! 
сподели, може да ти помогнем, я гледай колко жени сме - хубаво е да се обменят различни гледни точки - м/у мъже и жени
има, разбира се, защото на децата не им пука за нашите идиотщини!
сподели, може да ти помогнем, я гледай колко жени сме - хубаво е да се обменят различни гледни точки - м/у мъже и жени
лично не мисля, че който и да било форум може да реши семейните проблеми.
регистрирах се с цел да я провокирам да говори тук, след като не желае да го стори наживо.
а и ... като изложа семейната ни драма на показ ... и какво ?
наясно съм с допуснатите от мен грешки. Нито аз, нито и който и да било, не е безгрешен.
Но цял живот да съм виновен за това ... не мисля, че е редно.
Нито пък при всеки удобен случай да се натяква за това.
лично не мисля, че който и да било форум може да реши семейните проблеми.
регистрирах се с цел да я провокирам да говори тук, след като не желае да го стори наживо.
Ясно. Мъж си на някоя съфорумка, това обяснява някои неща
наясно съм с допуснатите от мен грешки. Нито аз, нито и който и да било, не е безгрешен.
Но цял живот да съм виновен за това ... не мисля, че е редно.
Нито пък при всеки удобен случай да се натяква за това.
Но цял живот да съм виновен за това ... не мисля, че е редно.
Нито пък при всеки удобен случай да се натяква за това.
Кофти е, когато не може да има комуникция м/у двамата-това може да съсипе всичко
Успех.
Извинявам се, че разводнихме темата на авторката
Абе, хора! Животът е толкова кратък. Като се обичате, говорете си!
artin, похвално за мъж да търси диалог. Успех!
artin, похвално за мъж да търси диалог. Успех!
мдам...сигурно сега би казала: "Аз толкова пъти говорех с теб.."
разговор, който на петата минута преминава в вадене на кирливите ризи от сорта на "живей си с фотографията и с мръснишките чатове по интернет..." и т.н. и т.н.
с което искам да кажа - и ТИ (знаеш си коя) не си никак идеална ... приеми, че и ти си просто човек!
детето ни не е виновно за ограниченията на единия или другия от нас!
Разговори,разговори до втръсване сме водили и ние.Когато спре вече да ти се говори и не намираш смисъл в тях,тъй като дори предварително знаеш отговорите,тогава е дошъл края /мое мниние/.
ама,разбира се ...
и...хората не се променят,нали ?
Искам да напиша нещо за любовта- След залеза на всяка обич настъпва мрак и тишина след залеза на всяка вяра настъпва болка и тъга Когато някой си отива ти нямаш сили да го спреш когато видиш,че една любов умира ти неможеш с нея да умреш Не трябва духом ти да падаш дори и болката в сърцето да личи не трябва никога да страдаш,дори когато те боли От трудности не се отчайвай,недей клони глава помни и не забравяй-ЖИВОТА Е БОРБА
Разговори,разговори до втръсване сме водили и ние.Когато спре вече да ти се говори и не намираш смисъл в тях,тъй като дори предварително знаеш отговорите,тогава е дошъл края /мое мниние/.
ама,разбира се ...
и...хората не се променят,нали ?
аз не говорех чак за коренна промяна от типа "това вече не съм аз".
по-скоро за форма на толерантност и на уважение към другия.
дори и именно заради това, че е различен.
та нали това ни прави уникални, в крайна сметка ??
а не да си мислиш, че си центъра на вселената, и че слънцето изгрява именно заради теб!
Аз не мисля,че хората сядат да провеждат сериозни разговори заради това,че са различни,а за да обсъдят някакъв проблем,защото връзката им не върви.Става дума да промениш някакъв свой недостатък.Аз за това говоря.
именно защото са различни и всеки възприема света по своя си уникален начин.
и няма начин да си го изяснят, ако не си говорят.
а дали ще му кажеш сериозен разговор или нещо друго - въпрос на избор.
регистрирах се с цел да я провокирам да говори тук, след като не желае да го стори наживо.
Трябва ли да коментрирам всичките ти постинги?
Чудех се дали ще се спреш по някое време. Явно не.
Или да извадя от архивите темите, които аз съм писала навремето, когато ти забрави, че имаш семейство, защото и тогава детето не ти беше виновно.
Ще ме предизвикваш да си говорим във форума??? Ние не можем да говорим в нормалния живот, писанията пред свидетели няма да ни оправят живота.
Ако искаш съвет, поне си пусни отделна тема, както и ако искаш да разказваш на аудиторията защо аджеба се стигна до тук.
Достатъчно показателно е, че си пишем в темата "Когато любовта си отиде"...
регистрирах се с цел да я провокирам да говори тук, след като не желае да го стори наживо.
Трябва ли да коментрирам всичките ти постинги?
Чудех се дали ще се спреш по някое време. Явно не.
Или да извадя от архивите темите, които аз съм писала навремето, когато ти забрави, че имаш семейство, защото и тогава детето не ти беше виновно.
Ще ме предизвикваш да си говорим във форума??? Ние не можем да говорим в нормалния живот, писанията пред свидетели няма да ни оправят живота.
Ако искаш съвет, поне си пусни отделна тема, както и ако искаш да разказваш на аудиторията защо аджеба се стигна до тук.
Достатъчно показателно е, че си пишем в темата "Когато любовта си отиде"...
именно защото в нормалния живот ти не желаеш да говориш - винаги момента не е подходящ, винаги има нещо друго ...
има ли значение в коя тема си пишем ?
както казах по-горе - много добре знам грешките си, но ти не пропусна пак да го натекнеш ....
така или иначе си направила избора си за теб.
аз квартира ще си намеря, дори и само една да е в момента в София.
пак си помисли - дали пък, ако на живо можехме да проведем поне един нормален разговор, щях да пиша тук ??
че ти дори и в ICQ-то се криеш!
Отказвам да продължавам с този цирк
Разбира се - типичната ти реакция!
И в началото беше цирк, когато изливах чувствата си в рими....в последствие се оказа, че те задушавало....сори, спрях.
Получавала си с повод и без повод цветя по какъв ли не начин ... докато стана безразлична....сори, спрях.
Да посрещнеш човека с усмивка на вратата и да му се зарадваш дори и само затова, че го виждаш - непознато.
Да поощриш 9-те неща, които е свършил, вместо да се хванеш за 1-то, което е забравил - ха ха.
Въобще - да гледаш позитивно и напред, вместо негативно и назад .... научна фантастика.
Права си - не познавам много, които биха живяли в такъв цирк.
В цирка поне е смешно.
Спирам да се меша в чужди семейни проблеми. Щот не съм добър пример.
Не може да водиш смислен разговор с човек, който ти крещи отсреща и за него спор означава надвикване. Взаимоотношенията им са толкова узрели за раздяля, че вече не виждам за какво да се бори или запазва. Само се чудя преди-година две коренно по-различни ли са били, та е решила да му ражда дете, съмнявам се!
Не може да водиш смислен разговор с човек, който ти крещи отсреща и за него спор означава надвикване.
Това е вярно - за да има диалог, трябва да има желание и от двете страни. И пак не е сигурно, че ще даде резултат. "Уви, ние чуваме в чуждите думи това, което искаме да чуем. Но и другите чуват в нашите думи това, което искат да чуят. Осъдени сме на вечно неразбирателство. на вечно разминаване. И никой не е виновен." (цитатът е от книгата "Смет за сливи" на Надежда Захариева)
Взаимоотношенията им са толкова узрели за раздяля, че вече не виждам за какво да се бори или запазва. Само се чудя преди-година две коренно по-различни ли са били, та е решила да му ражда дете, съмнявам се!
За съжаление отношенията между хората могат да се променят и то коренно - от полюс до полюс. Могат да се изродят до неузнаваемост. Била съм свидетел на много такива примери - буквално пред очите ми е умирала любовта на хора, които истински са се обичали. Много е тъжно и страшно, особено ако по някаква причина трябва да останат под един покрив и да се разминават едва ли не с шутове по коридора на дома си, да си погаждат мръсни номерца, да си отмъщават, откровено да се мразят един друг от все сърце. Една приятелка дори в огорчението си казваше: И какво като се ожених по любов, а не по сметка - сега ни любов, ни сметка!
Раздялата е тъжно нещо, особено ако има и дете. Но понякога е необходима, за да не се измъчват партньорите взаимно, а да потърсят щастието си другаде, защото вярвам, че всеки има право да бъде щастлив и да харесва живота си.
Първо-такива съвети-стой заради детето много ги оби4ам!!!Кви са тези глупости?Самата аз съм дете на разведени родители(както и мъжа ми),за което много се радвам!МИЛИ4КА,хващай детенцето и си върви по пътя без твои4кия.Нима можеш да си опора на някой цял живот,без да си оценена и за миг?Нима искаш да не си желана като истинска жена(каквато знам 4е си)?А кой казва 4е на малкия ще му е лошо само с мама?На мен ми беше добре да ти кажа,като тук държа да отбележа,4е баща ми е добър 4овек,на който просто твърде много му се е живеело по ''ергенски'' и не е бил готов никога за семейство.Всяка жена на този свят заслужава ласка,нежност,мила дума,целувка сутрин,та ако щеш и кафе в леглото.И защо не!?Искам да ти кажа да помислиш за себе си на първо място-не като майка,а като ЖЕНА!!!Имаш право на щастие и си длъжна да се бориш за такова.И ще видиш 4е и детето ще расте по-щастливо и спокойно.Защото сега е малък-ок-ама нали ще порасне...Дали иска да вижда мама нещастна?Помисли си добре.Знам 4е е трудно.На моята майка това решение и отне 12 години.Дали си е струвало да е нещастна в името на децата-ела и я питай...Решението е изцяло твое,но помни едно-ЗАСЛУЖАВАШ ЩАСТИЕ!
Струва ми се,че е замесена някоя жена,не искам да те натъжавам с това,но просто такова отношение е неприемливо.Когато си отиде любовта,остава уважението и добрите чувства към другия,но ако дори и уважение не изпитвате един към друг,то просто няма смисъл да продължавате Просто седнете и поговорете какво ще правите за в бъдеще,защото имате нещо много важно,което сте създали-детенце.Не мисля,че то трябва да плаща за грешките на един от двама виЖелая ти успех и горе главата!
Просто седнете и поговорете какво ще правите за в бъдеще,защото имате нещо много важно,което сте създали-детенце.Не мисля,че то трябва да плаща за грешките на един от двама виЖелая ти успех и горе главата!
Много е лесно то страни да се дават съвети.Моето мнение е ,че човек сам трябва да реши какво ще го направи щастлив.Ако е щостлив с този човек си заслужава риска да се бори за връзката си ако ле не по добре раздяла.Моите родители не са разведени ,но повярваите ми хиляди пъти съм искала да са разведени.Моят баща от както се помня посяга на майка.И то не какво да е посягане ами бой все едно бие мъж.Виждала съм какво ли не..-Майка е припадала пред очите ми от бой абе някакъв УЖАС.Затова по добре развод-но както все казват заради децата.Е ние пораснахме всеки си пое своя път в живота и какво тя остана пак при него да я бие и тормози 
опитайте, заради детето ... ох знам лиАко няма смисъл и детето ще стане само една жертва на тези отношения. Според мен, ако всичко е свършило, по-добре всеки по пътя, а не живот в "агония".
Извинете ме, но аз също не разбирам защо Лиска е велика с изказването си!? А какво трябва да е имало в началото?Естествено че, в началото има само любов! Какво да има освен нея?Отговорност към другия? Тя идва след любовта. Или може би приятелство? Тогава къде е любовта? Имам чувството, че и вие не го разбирате това , а се подмазвате на Лиска. А ако го разбирате , много бих се радвала да ми го обясните. А за конкретния случай мисля , че човек трябва да се бори за любовта си щом е била толкова силна.
Аз не съм за запазването на една връзка "на всяка цена". Няма ли разбирателство между двамата, разделят се и толкова. Има безкрайно много мъже, както и жени.
Децата си растат и стават и те мъже или жени, които ще си хванат своя път. Не ги жалете толкова.
Всеки си знае неговата... той е наранен от нейни постъпки и реакции, тя - от негови. Хм... звучи ми познато.
Децата си растат и стават и те мъже или жени, които ще си хванат своя път. Не ги жалете толкова.
Всеки си знае неговата... той е наранен от нейни постъпки и реакции, тя - от негови. Хм... звучи ми познато.
[quote author=лу_детина link=topic=255848.msg6131101#msg6131101 date=1200058574]
ама,разбира се ...
и...хората не се променят,нали ?
От моя опит поне - не, не се променят.Ние и двамата правихме и даже продължаваме да правим опити да се променим поне малко зарадия другия,но не става. Караш два-три дни и после старата песен,просто защото това не си ти.
[/quote]Напълно съм съгласна с казаното.Много трудно е да се промени някой, а още повече
Когато любовта си отиде.
Много примери имам пред себе си в живота и се убедих че без любов не се живее-който го прави заради някаква си причина е обречен на нещастие.Само дето любовта не се среща по път и над път-нужен е късмет за да я срещнеш.
Относно проблема на авторката-съвети не искам да давам, не мисля че съм в положение за такива.
Разговори,разговори до втръсване сме водили и ние.Когато спре вече да ти се говори и не намираш смисъл в тях,тъй като дори предварително знаеш отговорите,тогава е дошъл края /мое мниние/.
ама,разбира се ...
и...хората не се променят,нали ?
[/quote]Напълно съм съгласна с казаното.Много трудно е да се промени някой, а още повече
Когато любовта си отиде.
Много примери имам пред себе си в живота и се убедих че без любов не се живее-който го прави заради някаква си причина е обречен на нещастие.Само дето любовта не се среща по път и над път-нужен е късмет за да я срещнеш.
Относно проблема на авторката-съвети не искам да давам, не мисля че съм в положение за такива.
....ти си по-наясно за писанията в публичността - просто човек трябва да ти прочете постингите.
понякога и аз така съм научавал, какво аджеба мислиш!
понякога и аз така съм научавал, какво аджеба мислиш!
идилия
Ами то положението е ясно.Пич да си беше мирно седял не би чудо видял
.Николетке,има една приказка винаги я казвам.На всеки да му се връща по 100 пъти това което е направил за мен и ми е помогнал.Проблем е за тези дето само са ми навредили, ама и на тя по 100пъти да се връща.
....ти си по-наясно за писанията в публичността - просто човек трябва да ти прочете постингите.
понякога и аз така съм научавал, какво аджеба мислиш!
понякога и аз така съм научавал, какво аджеба мислиш!
идилия
Ами то положението е ясно.Пич да си беше мирно седял не би чудо видял
.Николетке,има една приказка винаги я казвам.На всеки да му се връща по 100 пъти това което е направил за мен и ми е помогнал. Проблем е за тези дето само са ми навредили, ама и на тях по 100пъти да се връща.
Това пък какво ще рече!? Ти да не си третата страна с този индекс "03"? 
Лили Иванова, айде стига с тия маймуни, много са им жълти зъбите, к'во си ги запускала на всеки ъгъл.. 
1- не съм ЛИЛИ 2- не ти ли харесват ? Пречат ли ти?
Лили Иванова, айде стига с тия маймуни, много са им жълти зъбите, к'во си ги запускала на всеки ъгъл..
1- не съм ЛИЛИ 2- не ти ли харесват ? Пречат ли ти?2. Не;
3. Не, ще ти се.
Лили Иванова, айде стига с тия маймуни, много са им жълти зъбите, к'во си ги запускала на всеки ъгъл..
1- не съм ЛИЛИ 2- не ти ли харесват ? Пречат ли ти?2. Не;
3. Не, ще ти се.
Криси, аз пък се чудя на какво са седнали тези две маймуни...?! Това да не е Силата.....?!
Това пък какво ще рече!? Ти да не си третата страна с този индекс "03"? [/quote]
Не,аз съм потърпевша на една от двете страни
Лили Иванова, айде стига с тия маймуни, много са им жълти зъбите, к'во си ги запускала на всеки ъгъл..
Не,аз съм потърпевша на една от двете страни
Вече е свободен, заповядай. Потърпевша била
Вече е свободен, заповядай. Потърпевша била
за да не си пак в заблуждение - ти нямаш правото да "освободиш".
което не те лишава от илюзията, че можеш да се пробваш на какви ли не маймунджулъци.
там е проблема - помисли си и се държа така, все едно съм ти собственост!
Е, не съм.
Нито пък който и да било е.
Вече е свободен, заповядай. Потърпевша била
за да не си пак в заблуждение - ти нямаш правото да "освободиш".
което не те лишава от илюзията, че можеш да се пробваш на какви ли не маймунджулъци.
там е проблема - помисли си и се държа така, все едно съм ти собственост!
Е, не съм.
Нито пък който и да било е.
Една забележка без конкретен (или поне не само един) получател:
Ще замоля всички да си оправят личните взаимоотношения на ЛС. Като, пак ще замоля, да не публикуват личните си разговори в публичното пространство.
Всяка конкретика или директна публична конфронтация в такива случаи е меко казано лоша, някой ден сами ще го осъзнаете. Особено на места, кдъето думите могат да останат удивително дълго време.
Благодаря предварително за разбирането, надявам се да ме разберете точно. За ваше, мое и на невинните зрители добро.
еди
ПС не ми отговаряйте - ако имате реплика/дуплика и прочие - на ЛС.
Ще замоля всички да си оправят личните взаимоотношения на ЛС. Като, пак ще замоля, да не публикуват личните си разговори в публичното пространство.
Всяка конкретика или директна публична конфронтация в такива случаи е меко казано лоша, някой ден сами ще го осъзнаете. Особено на места, кдъето думите могат да останат удивително дълго време.
Благодаря предварително за разбирането, надявам се да ме разберете точно. За ваше, мое и на невинните зрители добро.
еди
ПС не ми отговаряйте - ако имате реплика/дуплика и прочие - на ЛС.
Мъжете не винаги ни предлагат това от което се нуждаем.
На нас жените ни е отредено когата се роди детето да сме в къщи ,винаги на разположение,мислейки и говорейки само за сладките ни деца./моето е вече на 4г..Когато бях в отпуск по майчинство мъжът ми като че ли започна да губи интерес.Той беше студент по това време ,ходеше и на работа а аз все в къщи.
Направих следното-започнах да си купувам нови дрехи,да излизам повече ,с детето,но винаги изглеждаща перфектно.Имах си историй като се прибера и те не винаги бяха свързани с детето.И той започна да ревнува ,усети ,че не съм даденост която винаги е в къщи и на негово разположение.После като тръгнах на работа съвсем оцени какво съм правила за него.Та идеята ми е излизай с приятели,весели се бъди отново такава каквато си била преди /жена/не майка и той ще те иска и желае отново ако държи на теб.Не хленчи за внимание дай му да разбере ,че си желана и все още хубава. .Този съвет ми го даде моята сестра по-голяма от мен и върши чудеса. Нашата грешка е ,че уморени забравяме какви сме били преди,а мъжете ни не ни харесват такива.Успех
На нас жените ни е отредено когата се роди детето да сме в къщи ,винаги на разположение,мислейки и говорейки само за сладките ни деца./моето е вече на 4г..Когато бях в отпуск по майчинство мъжът ми като че ли започна да губи интерес.Той беше студент по това време ,ходеше и на работа а аз все в къщи.
Направих следното-започнах да си купувам нови дрехи,да излизам повече ,с детето,но винаги изглеждаща перфектно.Имах си историй като се прибера и те не винаги бяха свързани с детето.И той започна да ревнува ,усети ,че не съм даденост която винаги е в къщи и на негово разположение.После като тръгнах на работа съвсем оцени какво съм правила за него.Та идеята ми е излизай с приятели,весели се бъди отново такава каквато си била преди /жена/не майка и той ще те иска и желае отново ако държи на теб.Не хленчи за внимание дай му да разбере ,че си желана и все още хубава. .Този съвет ми го даде моята сестра по-голяма от мен и върши чудеса. Нашата грешка е ,че уморени забравяме какви сме били преди,а мъжете ни не ни харесват такива.Успех
Момичета,благодаря на всички които ми дадоха съвет, просто споделиха мнение или нещо преживяно.Знам, ви е интересно какво се случи.На следващият ден(след постинга)той се опитваше да се държи мило.Малко по-късно видя какво съм писала тук.Не реагира както очаквах.Напротив много спокойно каза,че не се съмнява,че повечето ми давате съвет да го напусна.Според него това което съм писала не отговаря на истината.И така решихме да отидем някъде за 3-4 дни.Мисля,че ни подейства добре.След това отделяше повече време за нас и поне не се дразнеше с мен за щяло и нещяло.Секс нямаше,само веднъж на почивката ни.Замина преди няколко дни и само половин час след като тръгна от нас ми се обади да ми каже,че ме обича и че страшно много му липсвам аз и детето.След това започнаха SMS-те-никога не е бил по-поетичен.Сега постоянно звъни и ми казва "обичам те".Аз сега като,че ли съм по-студената страна.Нещо в мен се пречупи и незнам дали дали изобщо някога ще бъде както преди.Той отдава всичко на стрес и много работа.Мисля,че ми трябва време да разбера какво всъщност става.Искам той да разбере,че любовта се показва,че аз не мога да обичам някой който ме нагрубява и обижда.Ако трябва да бъда честна никога не ми е липсвал по малко отколкото сега.И все се питам защо се случи всичко това?Уж се обичаме а се нараняваме.Аз ще се боря за тази любов.Не заради детето а заради всички нас.Заради всички онези хубави години заедно.Интересно ви е дали го обичам още.Незнам.Сигурно да.Има една поговорка,че хората които обичаме ни наскърбяват най-много.Това е защото ни боли,че е така.Ако е някои за който не ни пука едва ли бихме си трошили нервите толкова много.Другата е че човек трябва да се отдалечи от това което обича за да усети силата на своята любов.И тъй като съм оптимист и постоянно се опитвам да мисля положително продължавам напред.Никога преди не сме имали подобен скандал.Надявам се да беше и последен от рода си.Давам шанс на връзката ни и се моля никога повече да не пиша подобни неща.
Когато любовта си отиде- АМИ ИДВА ДРУГА
Много много съжалявам за Вас. Един съвет от мен - иди при гледачка, може да Ви е направена магия (от толкова "благородна завист"), това го казвам от опит. На моето семейство преди 2 години е била направена магия, аз като теб не съм разбрала, той е бил като зомбиран, гледал е през мен и така нататък. Появила се е друга, която е "по-добра" и нещата са се навързали...
Невярвах, че има хора които сутрин като станат вместо да направят нещо полезно и смислено стават с мисълта да навредят на друг, да разбият една връзка, едно семейство.
Невярвах, че има хора които сутрин като станат вместо да направят нещо полезно и смислено стават с мисълта да навредят на друг, да разбият една връзка, едно семейство.
Когато любовта си отиде- АМИ ИДВА ДРУГА
Когато любовта си отиде- АМИ ИДВА ДРУГА
