Помощ за родилката в първите седмици - съвет

аз от първия ден съвсем сама се оправям и то раждах със секцио. Само мъжа ми си беше взел 2 седмици отпуска и това е, даже за къпането никой не ми помогна. Изобщо не смятам, че е мисия невъзможна, а и бебето спи повечето време, а като ни почнаха зверските колики, си се разнасяхме по цял ден, вечер като се върне баща и или той готвеше или аз, а той я гледа. Както си свикнеш от началото.

Аз лично родих нормално и без проблеми и се справях идеално сама. Майка ми преспа първата вечер у нас с намерение да ми помага, но като видя, че няма нужда, си отиде. Мъжът ми работеше по половин ден първата  седмица, та ми помагаше следобед. Общо - взето, имам много хубави спомени от първите дни с бебето вкъщи. То спеше в голяма част от времето, в останалата ми беше на циците Имаше време за всичко. Сега е далеч по-трудно, вярвай!

Но, всичко е индивидуално, аз споделям собствения си опит.

Леко раждане и безпроблемно гледане ти желая!!!

Здравей Мари!
Първо, да ти пожелая леко раждане  
Искам да ти кажа, че аз като се прибрах от родилния дом не исках НИКОЙ да е около мен освен бебо и тати. С всичко се справих сама - от вътре ми дойде. И на теб ако се наложи - ще се справиш със сигурност, колкото и болки да имаш от раждането /все пак има и медикаменти, които облекчават положението/.
Иначе може да помолиш ако има някой който да помогне за готвене, гладене, пране и пазаруване. От бавачка мисля, че няма да имаш нужда - ти трябва да си до бебето. Жена..може, някоя комшийка. Може само приятелят ти да ти помага.
Хайде и да се похвалиш после  

Леко раждане ти желая! Няма да се плашиш, то който ти говори така, явно по принцип не се справя сам. Няма да имаш много време за домакинската работа, но нали си имаш мъж. Когато е у вас може да се грижи за бебе, а ти да си домакинстваш. Не е толкова страшно, казват, че след секцио не трябва да вдигаш тежко, но мъжът ти ще ти помага. Не се плаши, всичко идва от вътре! За готвененето, може да купувате готова храна поне 1 месец, докато свикнеш и се организираш.
Спокойно, даже да сте сами е по-хубаво, защото ще направите всички първи неща с таткото!

Аз родих секцио и на 8-мия ден (т.е. 1 ден следизписването), вече не усещах, че съм раждала  
Свекърва ми остана 1 седмица, но ако сега раждам, баби ще каня след 1-2 месеца, а първите 1-2 седмици, ако таткото може да си вземе отпуск, ще ви е най-лесно и спокойно  

От самото начало се оправям съвсем сама,татито си беше взел 1 седмица отпуск и това е.Само да ти кажа че той работи много и сутрин от 7 вечер до 9 сме само двете с бебка,но се справяме доста добре и не искам баби за повече от 1-2 часа,освен съвети които са не дотам правилни да дават,да навличат бебето и да го носят постоянно на ръце друго не правят.А и мен ме беше страх дали ще се справя все пак съм само на 21.А както и да родиш ще се възтановишпо бързо отколкото предполагаш,успех и леко раждане.

Леко раждане и от мен  Сега всичко ти изглежда доста плашещо, но повярвай ми, когато гушнеш бебчо ще видиш, че ще си много по-спокойна и ще разбереш, че можеш и знаеш много повече неща, отколкото си предполагала. На мен ми беше трудно, докато се възстановя от раждането, но после се справях доста добре. Бабите идваха да помагат, но повече пречеха, отколкото да помагат, а и доста изнервяха обстановката с непрекъснатите си съвети и въпроси за това защо сега киха, защо кашля, защо плаче и т.н. Единствено може да ги викаш да помогат в чистенето и готвенето, но в нищо друго. Гледането на бебчо да го оставят на теб. Успех   

Ще се оправите съвсем спокойно двамата. Само без паника
Аз бях извикала майка ми, тъй като живее в друг град и тя с радост дойде. Но се наложи да си тръгне на 3 -я ден след изписването. Просто в този момент най - добре е да сте си сами. Поне за нас беше така.
Е, той готвеше и чистеше в началото..

Успех.   

Родих със секцио, на което получих и голям кръвоизлив, защото имах миома 15см, въпреки трудностите сама съм си гледала детето  Съпруга ми помагаше при къпането на Бебо, така че не се притеснявай - ще се справиш и сама В началото то само спи , и се буди за храна болките ми спряха , когато се прибрах от род.  дом , въпреки , че имах проблеми  Леко и безпроблемно раждане, миличка     

ХУбаво е ,ако може татито ви да си вземе поне седмица отпуска и да е около вас. Не че няма да се справяш и сама, но друго си е да има с кого да си продумаш, да ти донесе една чаша вода, дето се вика, докато кърмиш, примерно , да посвикнеш с бебето, да си нагласиш ежедневието... абе има си нужда, според мен, от някаква помощ.

Според мен разни баби и бавачки внасят предимно излишна суетня и суматоха около бебето. Не бих понесла някой да подскача из дома ми и да ми дава акъл какво да правя в точно този и без това напрегнат момент  . Мисля, че една майка денонощно и един татко вечер и през почивните дни са напълно достатъчни, за да обгрижват един трикилограмов човек. Вярно, зор е, но е хубаво. Леко раждане и не се затормозявай с излишни размисли от сега

няма нищо страшно,бебето ще спи повечето време и ще наваксваш с почивки и др.

да ти кажа, аз макар че родих секцио от първия ден се справям сама с помощ от таткото за къпането, и според мен колкото по-малко бавачки на главата ти толкова по-добре се организираш  и си по-спокойна, важно е предварително да се подготвиш за основните неща по обгрижването прочети из форума има полезни неща, пускай теми за това което не ти е ясно, мамитата за много отзивчиви. А като се роди бебето си избери педиатър на който да имаш доверие и ако има нещо ,което те притеснява му звъниш
Успех и леко раждане

аз родих нормално и си гледам детето съвсем сама от първия ден,таткото беше на работа и бях съвсем сама,спокойно само страхът е голям  ще се справиш без проблем  раждането не кой знае какво ,така че не се настройвай,че ще си зле 

Здравей!
Първо леко раждане ти желая и едно здраво бебче!

Според мен точно след раждането категорично не трябва да има други хора вкъщи, освен вас двамата и бебето! Ама напълно категорично!

Раждах със секцио, на 5-ия ден си бях вкъщи. Бях като нова, нищо ми нямаше. Първия ден вкъщи се явиха за помощници майка ми и свеки.
Е, честно казано така никога не ме бяха дразнили в живота ми дотогава. Сега разбирам, че това е било следродилна депресия, а те - майки, на общо 5 деца, въобще не си и помислиха, че у мен бушуват хормони като за световно.

Нямах никаква реална нужда от тях - не могат да кърмят вместо мен, но могат да пречат. Не искам да навлизам в подробности за дразненето, само ще ти кажа, че от тогава дълбоко се недолюбваме със свеки.
Ако имаме друго дете ще дойдат у нас само за да видят бебето и чао!

Нужен ти е само таткото, вероятно ще поядете известно време разни полуфабрикати, но ще оцелеете.

Моят съпруг си взе отпуска тогава, постоя вкъщи 15 дни и замина в командировка за един месец. Справих се съвсем сама с бебето, домакинството и ежедневните разходки.
Няма страшно!

Родих със секцио и от прибирането ни вкъщи през деня си гледах бебето сама. Първо дете ни е, никой от нас не знаеше какво ни очаква, но изобщо не е страшно. Колкото по-малко помагачи се въртят около теб и те затрупват със съвети, толкова по-спокойно ще ти е. Пък и първия месец бебето спи много и се буди само да яде, ще можеш да си почиваш и ти. Следродилна депресия не съм имала, според мен е вид самовнушение.
Леко и безпроблемно раждане!

Съвсем не мисля така, че човек не може да се справи и сам заедно с мъжа си.

След като родиш важно е добре да наблюдаваш акушерките как къпят бебето и обработват пъпчето. Ако нещо не ти е ясно питай, дори и с риск да те овикат.
Също така ги помоли да ти обяснят как точно да поставяш бебето на гърдата, за да се храни добре.
Това са двете основни неща за начало.
Приготви си предварително всичко, не чакай на мъжа ти, или роднини да ти правят удобствата.
За да можеш когато излезеш да знаеш всяко едно нещо къде е и да е удобно за теб.

Даже е по-добре само ти и мъжът ти да гледате детето.Около мен имаше много хора, но по скоро ме изнервяха отколото да помагат.Не е чак толкова трудно да се справите сами

ето и от мен един съвет - НЕ НА СВЕКЪРВАТА 

Ако таткото помага, не ти трябва друга помощ 
Бебето и без това ще спи почти през цялото време.

Определено е най-добре таткото ако може да ти помага първите 2-3 седмици, докато влезеш в ритъм.. Особено ако ИСКАШ да кърмиш, ще имаш нужда от човек малко от малко да се грижи за къщата..
На мен мъжът ми страшно ми помогна в началото (и все още).. Не знам как бих се справила сама. Общо взето бях 2 ходещи цици  Леко зомбирани понякога от недоспиване  Но домакинската работа беше негова почти 100%..

Съвсем чудесно ще се справите и сами с таткото, но както е казала Мирама, в родилното си отваряй очите на четири.
Аз държах не само да гледам, но и да ми дадат аз да сменям памперсите, да къпя бебето, да му правя гимнастики и всички други неща, които включваше визитацията. В началото малко ми се опъваха, но винаги попадах на някоя свястна акушерка, която ми казваше, че ако моето бебе е последно, няма проблем да ми дадат аз да го къпя, понеже няма да бързат до определен час да свършат с всички бебета и няма проблем, че ще го правя много по-бавно и непохватно от тях.
Така още в родилното се научих да правя всичко основно до степен да се чувствам уверена.
Освен това раждах в болница, където бебетата бяха нонстоп при нас, а не ни ги караха само за кърмене. За тези 5 дни свикнах идеално с присъствието на малката около мен и когато се прибрахме вкъщи се почувствах много уверена и спокойна, а не в паника.

Друго много важно е да се подготвиш добре за кърменето. Като начало прочети най-основните теми от библиотеката на кърмаческия. Направи го дори да си решила да не кърмиш, защото нещо може да вземе да ти промени решението и по-късно да съжаляваш. Имам предвид, че какъвто и избор да вземеш, трябва да го вземеш информирана 

Успех и леко раждане!

Леко раждане и от мен!
Ние от първият ден бяхме сами. Не исках никой да ми се пречка, да задава въпроси и да ме изнервя. Свекито леко се разсърди но аз казах че не искам никой и точка. Мъжът ми много ми помага.Абсолютно мога да разчитам на него.Имах време за всичко-за себе си, за домакинстване,за гости и т.н. Сега вече не мога да се похваля с това, въпреки че по стечение на обстоятелствата сега живеем при свеки  . Бях по-добре и се справях по-добре като бяхме сами.
Ще се справиш най-добре ако си сама. Всичко е въпрос на организация.Ако приятелят ти почива 1-2 седмици ти е напълно достатъчно да си прецениш как да си разпределиш времето така че да не ощетяваш бебка и да имаш времето си.
Успех 

 Общо взето и аз подкрепям мнението на останалите момичета, че сами с таткото добре ще се справите. Бих те посъветвала, ако в началото се притесняваш как да къпеш бебето, как да пазиш пъпчето и пр., да повикаш някоя твоя добра приятелка с малко дете да ти покаже основните неща и да ти помага със съвети, ако са ти нужни. Така се избягват и досадните моменти с майки и свекърви.
 Макар тук да цари бодряшки дух по въпроса със самостоятелните грижи за бебето, няма да е зле да си подготвиш като резервен план възможността някоя жена да ти помага за седмица, ако случайно не се чувстваш добре след раждането. Тук визирам някакво физическо неразположение най-вече - много е неприятно, ако рязко ти се понижи хемоглобина поради кръвозагуба, например. Тогава се чувстваш много отпаднала, спи ти се непрекъснато, а и влияе на психическото състояние. Това подсилва и евентуалната постродилна депресия, която не е "самовнушение", както някой тук по-долу беше написал, а съществува съвсем реално поради хормоналния дисбаланс след раждането. Обаче всеки я преживява по различен начин.

 Пожелавам ти леко раждане и вяра в себе си, че ще се справиш!!!

Физически ще можете да се справите двамата. При мен обаче не беше така, защото бях изпаднала в шок след раждането и исках само да ме оставят на мира и да си почивам. Добре, че беше майка ми - тя стоя 3 седмици и определено много ми помогна. Реално тя и мъжът ми гледаха детето първите дни, аз само кърмех и спях.
Затова не се притеснявай, най-важното е да не се оставяш някакви лоши настроения да те завладеят. Успех и леко раждане!

приципно ще можеш да се справиш сама с бебето - без значение как ще раждаш 
аз лично извиках майка си в първия месец, но тя се грижеше за домакинството, чистеше и готвеше, с което ми беше от голяма полза  иначе за бебето си се грижих изцяло аз 
ако идва майка ти - даваш й ясен инструктаж какво може и какво не. НО в НИКАКЪВ случай не викай Свекито - може да не си проговорите после за цял живт  а майка ти ще ти прости 
Леко раждане 

Не виждам за какво са ти притрябвали баби и прочее.
В първите дни повечето хора създават ненужна истерия и бебето се скъсва да реве, от което истерията се увеличава и настава омагъосан кръг.
Най-добре е да се си само вие с бебето - така таткото свиква по-спокойно с новия човек и се учи да се грижи за него. Бабите изолират таткото и той се чувства ненужен, а и пред тях по-трудно би се отпуснал да се радва на бебока.
Като цяло първите дни е добре да се посветиш на почивка и кърмене. Изчети де що има из кърмаческата библиотека, за да си подготвена и да не се шашкаш - гладно ли е, що реве сега. (Дори да има баба налице, тя не успокоява, а най-често всява смут с реплики като "Пак реве, май не му стига кърмата")
Таткото може да поеме обичайните домашни задачи, като чистене и пазаруване. Не е нужно точно тези дни да готвиш сложни неща, и всеки ден да месиш баница.
При мен помощниците в първите дни ми подействаха по-зле - предпочитах да съм сама, за да спя докато спи бебето и през деня, за да кърмя, без да ми се пречкат,  а и се установи, че като сме само аз и бебката, тя почти не реве.
Имай предвид, че хормоналния срив първите дни е доста силен. Може да те избива на рев без причина, или да ти се струва, че не се справяш, но всъщност това е само от хормоните. При мен имаше и друга проява - ужасна ревност към бебето - това да го пипат бабите и да го гушкат ме нервираше ужасно. Само таткото можеше да го пипа, на другите не давах.
Трябва да си повтаряш още от сега, че ти си най-добрата мама за твоето бебе, и ще видиш, че наистина ще е така и ще се справиш прекрасно. Няма нищо по-хубаво от това да си на спокойствие с бебето си и да гледаш как буквално пред очите ти от едно червено смръщено личице се превръща в хубаво пухкаво розово бузанче, да откриваш как всеки ден прави нещо ново - първи погледи, първи усмивки, първо обръщане по корем и тн.

Мисля,че ще се справиш и без бабите .
Стига таткото да ти помага ,разбира се.

Когато родих големия се втурнаха бабите да помагат.
А с мъничкия се оправях сама.Таткото удряше едно рамо ...и така .

Това все едно съм го писала аз
Успех

Пожелавам ти леко раждане, здраво бебче и бързо възстановяване. Ако раждането не е тежко ще се възстановиш бързо. Сама ще ти е трудно наистина, но не е невъзможно, гледай да почиваш при всяка възможност. Дано таткото ти помага.

Мамчета, и аз много често си задавам същия въпрос като авторката на темата, само че чакам скоро 2ро дете, а първото е на 2 г. 3 м. И се опитвам да се настроя за това, че бих могла и сама да се справя, с помощта на таткото, разбира се. Но не знам до колко е реално това ми желание  , но е за предпочитане. Как мислите?

Иначе нашият опит с първото дете беше, че помощта на бабите я ограничихме до първите 10 дена, като гледахме основно да е за домакинството (което разбира се не се получава точно само за домакинството при наличието на сладък малък бебо lol: - всеки би предпочел да къпе бебо, вместо да мие чиниите примерно  ) . Просто това беше момента да спрем помощта, и от тук нататък бабите ни посещават "на гости", и така ...

Mari.A, мисля, че сами идеално можете да се справите с едно бебче 

Родих със секцио,и като ме изписаха от болницата бях като нова.Бебе спеше по цял ден а на мен ми беше толкова скучно.Успявах да изпера...изчистя и т.н.Не ми е трябвало никой да ми се пречка,таткото мн ми помагаше и все още мн ми помага.
Леко раждане

Родих в Брюксел, не съм имала никаква помощ никога от никого, освен от съпруга ми, доколкото му е било възможно. Няма проблем, не се притеснявай.  Бебето спи толкова много първите седмици, че ти остава време за много неща, най-тежкото е недоспиването, това направо ме убиваше мене, но няма как  Мисли позитивно, мисли, че сте живи и здрави, че сте вече трима, че сте семейство, че бебето има нужда от вас и сте всичко за него, мисли, че всичко трудно и тежко за момента е до време, ще става по-лесно, ще се обичате, ще го обожаваш и след време пак ще искаш да го изживееш, дори с цената на сенки под очите и умора. Депресията след раждането е нормална, въпросите кое е това човече, откъде и защо дойде и така обърка живота ни - също. Отдай се на тревогите и въпросителните, споделяй тук или с близки приятелки всичко, което те притеснява, срамни въпроси няма, не е лесно, но ще сте щастливи 

Зависи от това какво бебе ще родиш. Моето бебе от изписването от родилния дом до края на третия месец не спря да реве, да пищи, да се дере по цял ден от ужасяващи колики. Беше непрекъснато гушнат в мен и ако не бяха съпругът ми и майка ми да ми помагат в домакинската работа щях да полудея. А приятелки ми бяха казвали, че тогава бебетата само спят.....

Леко раждане ти желая. Няма да се притесняваш, ще се справиш и сама е с помоща на таткото ще ти е по-лесно

Да ти кажа особено първия  месец е доста спокойно.  Е, вярно, че бебето яде на около 3 часа и спиш на пресекулки, но пък в останалото време то спи. Т.е. може да свършиш всичко, което искаш. Като пораснат вече и започнат да будуват през деня, да искат внимание и т.н. ела да видиш какво става. 
Аз родих нормално. Мъжът ми беше около една седмица в къщи, след това тръгна на работа. Оправям се сама след това, не изпитвам никакви затруднения. Остават ми още два семестера и даже уча в къщи. Трябваше да пиша разни доклади, да правя разработки и т.н. за да си отработя упражненията, които пропуснах - справям се и с бебе.  Пък сега и сесия предстой и имам планове да си взема всички изпити. 

раждах секцио.бебока ми не беше от спокойните бебета,имах проблеми с операцията,но си го гледахме само двамата!първата седмица ме изнервиха всички и им казах че не желая помощ,защото ходеха след мен и все ми повтаряха какво да правя!Много се изнервих!Така,4е ти препоръчвам каквото и да е беб4о-спокойно или не-гледайте си го двмата само.няма страшно!ЛЕКО РАЖДАНЕ ТИ ПОЖЕЛАВАМ!

Според мен, мила, всичко е въпрос на настройка - ако имаш вътрешна убеденост, че ще се справиш, значи ще се справиш.
Бях след секцио. Никой не ми помага/ше, дори и мъжа ми - тогава работеше твърде много, връщаше се късно и т.н., а сега е в чужбина и сме си самички.
Още от първия ден си поех нещата, дори си го къпех сама.
Първите един-два месеца е най-тежко, защото заедно с огромната промяна, настъпила в живота ти и която си е достатъчно стресираща като факт, се включва и умората от бременността и раждането. Първия месец мислех, че ще умра от недоспиване заради нощното кърмене. Е, продължаваме и на тази възраст да се кърмим нощем и още съм жива . С всичко се свиква.
Друг е въпроса, че не бих искала някой да ми се пречка или пък да има нахалството да ме учи как да си гледам детето без самата аз да съм искала съвет. Достатъчно съм информирана - тук в сайта, мила, има предостатъчно статии и компетентни майки със съвременни разбирания. Дори за кърменето съм се учила от тук; разбрах неща, които никой не ми каза, благодарение на този сайт правилно поставих бебето на гърда и нямах рагади. Така че - смело!
 Ще се окаже обаче, колкото повече расте, че нямаш никакво време за себе си. За да мога спокойно да си обърна внимание и да се отпусна ставам доста рано.
Разбира се, че най-добрия вариант е някой да ти помага, но ако няма кой не е фатално.
Успех - няма начин да не се справиш!

Родих със секцио, оправяхме се сами с таткото, който си беше взел две седмици отпуска. Бабите идваха да я къпят, но по-скоро беше, за да я видят.
Не ти трябват баби или други роднини. Само ще те инервят. Със второто съм решила и за къпане да не ги викам. Тогава се оказа, че вместо да ми помагат те повече ми пречеха.

Въобще баби не ти трябват.Аз родих нормално,с малко усложнения,детето ми беше ревливо,таткото не можа да си вземе отпуска,но пък се справих съвсем сама и то много добре Смятам че сама ще ти е най-добре,а с баби ще е пълна лудница и то точно когато с бебето имате нужда от почивка.А това че за известно време няма да можеш да се грижиш за домакинството не е толкова важно Успех

Аз лично съм много скептично настроена към присъствието на 'баби-помагачки' , особено в първите дни след раждането на бебето.
Двамата с таткото ще се справите прекрасно и сами.Не се тревожи.

Само с таткото ще се справите много по-добре отколкото с изнервящите баби, аз склоних 1-вата вечер свеки да остане, защото бях секцио и не се чувствах много добре и на следващия ден просто изпищях и разкарах всички Майка ми идваше през ден-два да глади, не че нямах време и за това, просто мразя да гладя, а и тя ги глади по-хубаво Успех и леко раждане, вярвай в себе си, ще видиш че няма нищо трудно

Първо-леко раждане!А за помощта,не мисля,че е задължителна.Е,вярно,аз имах големи помошници в лицето на съпруга ми и майка ми,но не е вярно че е немислимо да се справите сами.Хубаво е таткото да вземе отпуска колкото може,за да е до теб и като морална подкрепа,защото и тя е нужна.Успех и здраво бебе!

Също! Свеки само ми вдигаше нервите с постоянното си месене и помощ.Та понякога помощниците не помагат ами само пречат

Имах много помощници, но честно казано в началото ми се стори доста лесно и сами с таткото бихме се справили. първият месец бебетата обикновенно спят по много и ще имаш време за всичко. Но си зависи и от детето де. ако плачи и се буди много през нощта определоно след 2-3 седмици ще имаш нужда от смяна

Справихме се много добре сами,въпреки че родих секцио.

най- добре е първо да опитате заедно да се справяте. често допълнителните хора в дома са досадно излишни, вместо да помагат.
когато влезете в ритъм с бебето, всичко ще е по- лесно

най-добре на себе си разчитай

При нас таткото не можа да си вземе отпуска и аз си го гледах сама. Бебе бях виждала само по ТВ. Абсолютно всичко съм научила от форума! Каквото не ми е било ясно веднага питах тук.
Първите 2 седмици следвах режима на къпане и хранене от АГ-то докато се ориентирам. После с всеки изминат ден става по-лесно.  А и в началото то доста спи, така че ще имаш време да се адаптираш. Вероятно само първата му нощ вкъщи ще е по-травмираща. Въпреки, че пазарувах месеци наред се оказа, че съм пропуснала дребни, но полезни неща. Ние се прибрахме в събота, в неделя таткото ни напазарува и от понеделник бяхме сами. Аз родих секцио, малко дърпаше раната, но по това време ми бяха порастнали криле.  Държа да се похваля, че и сама си го къпя. 

Когато родих, сестра ми идваше за около 7 дни вкъщи , за по два часа на ден, колкото да измие чиниите или да наготви нещо. Общо взето всичко и аз съм научила от форума. Тя акъли не ми е давала, имах силно натъртени ребра при раждането и не можех да стоя права. Моя мъж след работа переше и простираше. Но наистина , най си е добре да не ти се бърка никой в ръцете , по 24 часа, а разчиташ на себе си. Поне на мен ми беше много добре, а да и на детето
п.п а и мъжът до теб става по отговорен, научава се , че и той трябва да има отношение към грижите на детето, моя съпруг  къпи синът ни от новородено, ако имаше баби, на дали щеше да е така

Хич не се стряскай, ще се оправиш чудесно. За по голямо улеснение можеш да позарежеш домакинстването и да се отдадеш на бебе и почивка до колкото е възможно. Мен лично по скоро би ме изнервил чужд човек в къщи, а да дам бебето си да го пипа някаква гледачка...едва ли. Но ти си знаеш, ако ще търсиш помощ най добре да е в домакинстването. Иначе ти и таткото ще се справите чудесно.

Първото ,което трябва да направиш след като родиш е да се успокоиш и да се вслушваш в бебето си,то само ще си покаже какво иска,колкото и трудно да ти се вижда сега това За помощ ще имаш нужда основно от помощ с домакинството да готви някой,да пере и такива неща,но с бебето сама е най добре да се справяш,връзката става много силна и бебето е по-спокойно с майка си отколкото с друг човек И най важното да спиш когато то спи,много търпение и късмет ти пожелавам и безпроблемно раждане  

Ние от самото начало си гледаме сами детето с мъжа ми. Не казвам че ми е било лесно, но няма кой да ми се меси и да ми дава акъли. Чувствам се достатъчно сигурна в умението си да се грижа за бебето си. Не бих приела някой да го гледа а аз да се занимавам с домакинство примерно. По скоро бих приела някой друг да се занимава с това, а аз да си гледам детето. В началото мъжа ми стелилизираше шишетата и вареше вода. Сега и това съм си поела аз. Той само мие съдовете в къщи. Много е важно дали твоя ти помага. Ако не мога да се справя бих си извикала чистачка, вместо да идват разни роднини който после само ще ми дават "съвети" как да си гледам детето. 
Най важното което ти е необходимо след раждането е приятна обстановка и хора който те подкрепят

От първия ден сме се справяли сами.
Бабите само дотягат със съвети и идеи.
Моята свекърва ме докарваше до лудост с постоянните си натяквания, направо ми идваше да
Така, че според мен най-добре ще се оправите само двамата
Леко раждане и от мен

Справяхме се с мъжът ми съвсем сами.Дадоха му отпуск само в денят на изписването и следващият.После (и досега)никой не ни е помагал.С радост бих приела помощ(не знам защо повечето от вас са против помощ от бабите),стига да не дават прекалено много акъл.

Според мен, защото ще искат да се въртят основно около бебето. А най-неприятно би било, ако се наложи през това майката да домакинства. Примерно предложат помощ от типа - айде аз ще поседя при него, ти докато готвиш    Иначе, ако някоя по-ненамесваща се баба помага САМО за чистене, готвене, гладене, вместо да се тюхка около бебо, това би било от полза наистина първите дни за МАЙКАТА, докато си нагоди режима и се възстанови. Само че това е идеалистичен вариант, да не кажем невъзможен.

Аз съм против бабите и тям подобна рода, защото масово ти наливат акъл от преди 30 години КАК се гледа дете.
Против съм и това да ми изчисти или сготви, защото нито едното ще го направи като хората, нито другото. Една такава баба в порив за разтребване ми изхвърли комплектчето за изписване и едно бебешко юрганче. Без да иска го направи жената, ама? И мъжа ми после се рови в контейнера като професионален клошар и само краката му стърчаха, умрях от срам докато го гледах от балкона, добре че ги намери.
Не, мерси!

Аз също се справям абсолютно сама отначалото. Майка ми беше дошла първата седмица, но ми помагаше само с пазаруване и готвене. Всичко друго си го правех и правя сега сама. По-добре е че няма да има кой да ти се мотае, първите дни след раждането са доста изнервящи и надали ще ти бъде хубаво някой да ти дава съвети и да се бърка . Научи таткото да ти помага -това е важно, нека да пазарува, да гледа вечер бебето,за да можеш малко да си почиваш. Бебето наистина в началото спи много, така че ще имаш време за всичко.

Ако имаш доверие на даден помагач - възползвай се! В първите дни се отдай изцяло на малкото съкровище, недей да мислиш сготвено ли е, изчистено ли е и т.н.Нека това да го върши друг.Първите дни, въобще първия месец е труден, докато свикнеш с новия режим и начин на живот.Не е необходимо да се правиш на героиня "аз всичко правя сама", гледай си детенцето и му се радвай!После цял живот ще шеташ

Мила не се шашкай за тези неща,когато таткото е на място ще се справите чудесно исамо двамата.Казвам го от моят опит ,родих нормално имах 15вън. и7вът.шева.Нашият тате си взе отпуска исе справяше отлично.През ноща на смени спяхме.Свекърва ми уж си бе взела отпуск да помага,но се занимаваше с нейни неща.Нито аз съм и търсила помоща,нито тя ми епредлагала такава.Тя общо взето е неоправна и досега не съм разчитала на нея да ми гледа малката няма и да разчитам!
Съвсем по друг начин се почувствах 2мес.,когато мойта майчица ми гледаше детето да ми ежива издрава.Тогава се занимавах само с храненето и понякога с обличане.Аз се успокоих,бебчо и той взе да си спи цяла нощ будеше се веднъж само за водичка.

За справянето ще се справиш, само че за да ти е по-спокойно ... е по-добре да имаш помощ. Първия месец след като родих мама беше в нас; помагаше ми основно с домакинската работа и с готвенето. Имах доста нисък хемоглобин и благодарение на месните манджички на мама се оправих за нула време без никакви хапчета. А и имах доста сериозен проблем с кърмнето.. и почнах да се цедя и да му давам изцедената кърма и беше много по-добре да има някой при мен, който да ми помага с бебо докато се цедя. На втория месец дойде бабата на мъжа ми за няколко седмици .. може и да ви звуча като лигла... но много добре ми дойде тази помощ в началото. Така можех да си позволя да изляза с мъжа ми за час спокойно или пък да отида на кола-маска или фризьор... 
Не е казано, че човек не може да се справи сам, но е много по-добре като има кой да ти сготви или пък да изчисти вместо теб.
Така че аз лично бих те посъветвала да наемеш жена за по половин ден да изчисти, да ти пусне пералня, за да можеш ти да си спокойна и да си почиваш максимално. В начало с нощните хранения е уморително много и малко помощ ще ти дойде добре.
Успех и леко и безпроблемно раждане!

Аз имах жена която първата седмица идваше в къщи по 4-5 часа да ми помага за всичко свързано с новороденото.Беше ми от голяма полза тъй като ми е първо дете и въпреки,че бях чела преди раждането на практика много въпроси ми изникнаха първите дни.Показа ми много неща,посъветва ме също как и какво да правя при определени ситуации.Освен за бебето,ми помагаше в домакинството и наблюдаваше как вървят нещата при мен следродилно.Такава е практиката тук в Холандия,че след раждането ако състоянието ми позволи може и няколко часа след раждането да ме изпишат от болницата но при заявка от моя страна се изпраща за седмица такъв обучен персонал да помага в къщи.Затова съм на мнение(към авторката на темата),че ако има някой около теб на който може да се разчита за точна помощ около детето защо да не поканиш да помага в началото.

Мъжът ми си взе отпуск от 10 дни и само двамата се справяхме! Не е много лесно от началото,но не е непосилно:)Леко раждане!