Забременяване след спонтанен аборт

Първо изчакай давидиш какво ще каже лекаря на контролния преглед. Мисля, че ще е обре да изчакаш с опитите 2-3 месеца, предвид кюретажа и полипчето. На полипа ще му правят ли отделна хистология?
Желая ти по-скоро времето да мине и да се радваш на прекрасна бременност   

Съжалявам за това, което си преживяла. Колко време трябва да се пазите зависи и от това по кое време е направен абортът. При мен и двата пъти беше в късни месеци, затова трябваше да изчакам повече - 6 месеца,но от момичета с аборт в първите три месеца на бременността съм чувала,че са им казвали - 3 месеца. При всяко положение лекарят ти ще прецени как се възстановяваш и колко време трябва да изчакате.
Стискам палци оттук нататък всичко вече да е наред!

Здравей Arcana,
Благодаря за отговора. Правиха ми биопсия. По думите на лекаря, всичко е ОК, няма място за притеснение. Дано наистина е така. И той твърди, че е хубаво да изчакаме 2-3 месеца.
Благодаря за пожеланието   

Здравей svetlana_78 ,
Благодаря за подкрепата. Разбирам, че и ти си имала неприятни моменти, преди раждането ? Страхувам се дали ще мога отново да забременея.
Приятен ден

Браво, миличка! Много се радвам, че нещата са ОК.
Времето ще мине по-бзръо, отколкото мислиш, ще видиш. Хубаво е да се изчака заради самата процедура - матката трябва да е напълно възстановена.
Гледай напред и с усмивка!   

Дано мине по-бързо. Че нямам търпение. Обаче сега (от 2 дни) имам силно кръвотечение, тази сутрин се събудих с ниско кръвно и главата доста ме боли. 

Първо искам да ти кажа, че съжалявам за загубата ти и те прегръщам и целувам   
Горе главата мила 
Това, което не ни убива ни прави по-силни. Колкото и клиширано да звучи, все пак е чиста истина.
На мен ми казаха да изчакам 6 месеца, но подновихме опитите след 1г.2м. , защото не бях психически готова.
Сега това ни е 2ри месец на бебеправене и се чувствам заредена с живот и целеустремена.Знам, че ще успеем.
Според мен бебеправенето лекува душевни рани.
Щом един път е станало, ще стане пак 
Чувала съм, че след аборт по-лесно се забременява.
Важно е се разбере каква е била причината. Обсъди подробно с лекаря ти резултатите, за да почнеш някакво лечение, ако се налага разбира се.
А и да знаете дали при следващата ти бременност има нещо по-специално на което трябва да се обърне внимание.
Хапвай шоколадче да се подсилиш, а и да си подсладиш живота 
Сигурна съм, че ще забременееш отново.Дай си само малко време, за да можеш да се възстановиш психически и физически      

issi_m, съжалявам за загубата ти! Направи това, което ти казва лекарят. На мен след спонтанен аборт в 5 г.с., преминал без кюртаж, ми казаха, че не е необходимо да чакаме. Следващият цикъл не ми дойде - отново бях бременна. Не знам доколко е истина,  доколко - легенда, но бях чувала, че след аборт се забременява по-бързо, при мен така и стана. Вярно през цялото време ме беше страх да не се повтори, но всичко приключи благополучно. За мен абортът се преживява най-лесно, ако възможно най-бързо забременееш! На други им трябва време. Отначало не исках да чувам за следваща бременност, но след 3 дни бях на друго мнение. В книгата, която четях в болницата, детенце говореше с баща си и многократно се обръщаше към него с "татко" - постепенно ми се прииска и моят мъж някой да го нарича така С това болката ми беше заменена от ентусиазъм
Успех!!!

Аз също ще се присъединя към мнението на Канела, защото имам почти подобния случай. След аборт в 8 г.с., обаче с кюретаж, имах само един цикъл и вече бях отново бременна. Това ми помогна много бързо да преживея случилото се и да продължа напред. Вече съм в 5 месец и се моля всичко да е наред! Винаги имам едно на ум и ме е страх, но вярвам, че този път нещата са, както трябва да бъдат! 
Успех issi_m и мисли позитивно!   

ПП Кръвотечението след кюретаж в продължение на 2 седмици е нормално. Ако продължи повече, потърси лекатя си!

Благодаря.
Дано всичко  при теб е наред. Стискам палци.   А в началото на бремеността пи ли нещо? При теб каква беше причината? Извинявай за въпроса. 

Здравей,
Искренно благодаря за подкрепата.. УРА,    кръвотечението спря.  Утре ще ходя на преглед. Стискайте палци, моля.

"Винаги имам едно на ум", не се притеснявай всичко ще е ОК. Ние сме с теб и силно, ама много силно стискаме палци 

 The Sleeping Beauty
Това по-горе беше за теб   

Благодаря, issi_m!
Причина за аборта никой не ми каза, всичките хистологични и кръвни изследвания бяха добри. За мен и до ден днешен си остава мистерия... Приех го обаче, че така е трябвало да стане и продължих напред!

След като се случи това, почнах да обвинявам първо лекарите, че не ми обърнаха достатъчно внимание, после гинеколога ми, накрая държавата (живея в Швейцария)... Има неща, обаче, които ние по човешки просто не можем да променим, безсилни сме.

Радвай се на живота и щастието никога няма да те подмине! Как мина прегледа?

Здравейте момичета,
Как сте днес?  Аз съм притеснена, прокървих леко    пак и отново. Днес съм на преглед,The Sleeping Beauty
 какво ли ще ми прави Д-ра, може и да гори. Страх ме е. Стискайте палци.
Приятен ден

The Sleeping Beauty


(живея в Швейцария)... А теб кой вятър те отвя там? Идваш ли си често? Извинявай за въпроса сигурно ти е тъжно...
Как си, казаха ли ти какво ще е момиче, момче. Много се вълнувам и радвам за теб 

Преди 3 дена имах спонтанен аборт,Преживях го вкъщи.Бях в 8г.с. и се разбра че плодът изостава с около 2 седмици и няма сърдечна дейност.около 7 г.с. започнах да кървя.седмица по късно организмът ми изхвърли плода сам.
Чувствам се много разочарована,тъжна и ме е страх да не се повтори.Питам се защо,защо на мен.
Това бебе беше много желано.
Но сега се опитвам да мисля позитивно.Ще си имам бебе,вярвям го и го очаквам.
Пожелавам го на всички,преживели това разочарование да не се отчайват следващият път ще е успешен.

През Април, 2007 преживях ужаса на спонтанния аборт ..в 5та седмица. Тъкмо научих, че ще ставам мама,  нямах време да се зарадвам дори.. и всичко приключи.
Не се наложи куртаж, понеже бях съвсем в началото. Пазихме се 2 месеца и с пълна пара подновихме опитите. Както никога не бях се интересувала от овулационни тестове и тем подобни, набързо смених отношението си.. и се заредих с огромно количество, за да знаем кога да деистваме със съпружеството.. Ами така и не стана с тея тестове! Няколко месеца се тормозих и най-накрая се отказах, като се надявах, че Нова година ще ми донесе повече късмет с бебеправенето.
Така и не ми дойде Декември, а се бях отказала от бебеправене целия месец. Ума ми не го побира кога стана, след като само няколко пъти успяхме с милия да се "погушкаме" като хората.. Но стана!! Това е важното! Вълнувам се, страх ме е, радвам се и ми се плаче в същото време.. Най-хубавия коледен и Новогодишен подарък... Ще доийде и при вас мили момичета... и то, когато най-малко очаквате.. Желая ви успех!

Плача и едновременно се радвам за всички вас, които сте успели!

Имах мисед преди 2 месеца. Бях в 10 г.с.. Това ме съсипа. Само 2 седмици по-рано се радвах на отличния му сърдечен ритъм, а изведнъж докторът каза "съжалявам, но няма пулс". Лежах на стола и незнаех какво да мисля, какво да правя. Не можах да повярвам. Мъжът ми ме чакаше отвън. Той много искаше на този преглед да влезе и той да чуе тъптенето на сърчицето, но аз му обещах "Следващия път". От къде да знам, че следващ няма да има.

Бях просто съкрушена.  Бяхме женени от 2 месеца и толкова много искахме бебче. Потърсих друго мнение. Нещо вътре в мен ми казваше, че това не е възможно, че не може да се случи на мен!!! Бях сигурна, че докротът е сбъркал, че моето бебе е живо, че е там в мен. Но грешах. 

Три дена след първия преглед ми направиха кюретаж. В стаята с мен имаше едно момиче, която беше дошло за аборт. Не мога да опиша негодуванието си в този момент! Аз толкова много исках дете, но то беше мъртво, а тя - искаше да убие своето! Знам, че това са много крайни мисли и днес се извинявам на всички, които сами са взели това решение. Всеки има право на избор и този избор трябва да бъде уважаван. Но в онзи момент ... така й завиждах и така я мразех! Съжалявам 

Кюретажът мина добре. Изследванията ми бяха ок. Имах само леко зацапване 2 дена и всичко приключи. Вече не бях бременна. Светът си оставаше същия. Толкова ме болеше. Близките ми се опитваха всячески да ме разсеят    да ме успокоят. Разбирах ги, но така исках да остана сама и да плача ли плача. Но не се поддадох на скръбта. Реших, че това няма да ми помогне.

Сега, 2 месеца по-късно, вече имам 2 нормални цикъла зад гърба си. Гинекологът ми каза, че е добре да изчакаме 2-3 цикъла и чак тогава да пробваме пак. 

Чакаме.... Но това чакане направо му убива. Опитвам се да не мисля за това, но ми е адски трудно. Пред мъжа ми се правя, че всичко е наред, че вече съм го преживяла,за да не го разстройвам и него. Но не е така. Дори и пред себе си ми е трудно да си го призная. Когато видя бременна жена си мисля "Можех това да съм аз" и пресмятам в коя седмица щях да съм. А след това ме връхлита тъгата и чувството, че съм се провалила. И онази сладка завист ... И приятелите ни ... всяка седмица се намира някой да ме пита дали не съм бременна. Когато забременях решихме да не им казваме и те незнаят какво сме преживяли, но знаят, че искаме деца и че "работим" по въпроса и естествено очакват резултати ... И при всеки такъв въпрос аз се усмихвам и им казвам, че "има време", но вътрешно сърцето му се къса от мъка. 

Толкова много искам пак да опитаме, но ме е страх. Близките ми постоянно ми повтарят да не бързаме, да изчакаме да мине време. Целият живот е пред нас. Но аз толкова искам пак да опитаме. Знам, че единствено двете чертички  ще ме успокоят, ще ме накарат да загърбя случилото се.

А най-лошото е, че още не съм отишла на контролен преглед след кюретажа. Гинекологът ми ми каза, че всичко е минало добре и няма за какво да се притеснявам и да отида направо след първия цикъл. Това обаче съвпадна с празниците и ние решихме да се поразсеем и да отидем малко на почивка и точно да отида на преглед и ми дойде 2рия цикъл. Вече една седмица се опитвам да съчетая графика си с този на гинеколога ми, но това никак не е лесно. Надявам се другата седмица да успея да отида и той да ми каже, че всичко е наред и можем да опитаме пак. 

Моля ви, стискайте палци! Имам нужда от вашата подкрепа, защото пред никой друг не смея да покажа истинските си чувства! А и знам, че вие ще ме разберете!

Благодаря ви!

 

ilka_D горе главата  съвсем скоро ще почнете с новото бебеправене и най-вероятно и двете чертички няма да закъснеят . Щом лекаря ти е казал, че всичко ти е наред значи е така    Пожелавам ти на този преглед доктора да ви даде зелена светлина и скоро да ни се похвалиш с един прекрасен резултат 

Скъпа, ilka_D, аз и по-горе в темата писах за моя случай, но сега ще добавя някои неща. При мен абортът стана вкъщи - бях абсолютно сама! Имах страшен кръвоизлив, щях да умра! Едвам успях да се обадя на майката на мъжа ми да дойде от работа жената и да ме закара в болницата. Там видяха, че няма вече бебе и започнаха да ме приготвят за операция (кюретаж). Аз бях абсолютно неподготвена за това и го изживях ужасно трагично! Ревах като магаре в болницата, не можаха да ми сложат бокат на китката, то кръв не ми беше останало. Не ми даваха да пия вода... изобщо голям стрес беше.

НООООО, на сутринта, след преспиване в болницата, вече осъзнах какво е станало и че връщане назад - няма! И така взех решение да не се предавам, а с нови сили да продължа напред. Бях тъжна, разбира се, но може би около седмица. Никой около мен не знаеше какво преживявам. Това беше лятото на 2007. Успокоих се, отидохме на море в България, забравих какво се е случило и след само 1 редовна менструация отново забременях!!!

Така че, преди всичко, трябва да съумееш да преживееш загубата психически. А тялото се възстановява бързо, особено ако абортът е бил преди 12 г.с.!
Пожелавам ти УСПЕХ и вяра! Както и на всички момичета, които ще прочетат тази тема. Шанс винаги има!

Сега за issi_m! Ами, вятърът на промяната ме доведе тук , мъжът ми е швейцарец. Страхотен е! Много обичам България и много ми липсва, но трябваше да взема тежкото решение да се преместя тук, ако искам да съм с него.

Чета ви и си спомням, неща който не искам.Минах през нещастието 'спонтанен аборт'.Тогава за да забремения ни трябваха 6 месеца.След това стана от 2рия път и сега имам прекрасна дъщеричка.Дори не очаквах толкоз бързо да забременея.В началото много се страхувах да не се повтори, но имах късмет.Вярвам че скоро ще се похвалите с две чертички , а после и с живо и здраво бебе.най-важно е да мислите позитивно и да вярвате.Успех!

Здравей ilka_D,
Откривам, че имаме сходни преживявания  . Разликата е само една, че аз нямах щастието да усетя как бие сърчицето му. Но преживяванията така както си ги описала, все едно се отнася за мен. И аз плачех по цял ден, не вярвах че е истина и не ми се искаше да е така, но уви. Близките ми, да са живи и здрави пак не ме оставиха, макар че исках да съм сама и само да плача. Дори в първия момент исках да се разделим с приятеля ми (не сме женени живеем на семейни начала). Е може и да се каже, че сме полусгодени. Деня преди кюретажа много ме боля корема и никакви болкоуспокоителни не помогнаха, вечерта прди да вляза в банята се започна. Едва успях да стигна до банята, съвсем сама изхвърлих почти всичко. Много боля, но после ми улекна. Казвах си , не ми ли стига другата болка та и физическа?! И всичко това се случи преди празниците. Както казваше бащата на приятеля ми, лошо е че се случи сега и въобще е лошо че се случи . Но мисля, че времето лекува и сега си казвам по-добре, ами ако се роди бебе с увреждания, това пък съвсем няма да мога да го преживея. Сега нямам търпение чудотото пак да се случи и този път всичко да е наред, няма да мълча на всички ще кажа. И ние тогава не смеехме да кажем на приятелите, само на роднините. Като си спомня само баща ми милия колко беше щаслив, а трябваше да се роди около неговия Имен ден. Сега се боря поне за РД, да мога да го зарадвам. Тази година има юбилей, откога си мечтае човека и не само той. Ще трябва да изчакаме още малко.
А ти какво чакаш, защо още не си отишла на преглед? Още тази седмица иди не се бави  и чакам резултат. Аз отидох преди 2 седмици, лекаря ме успокои че всичко е Ок. Дано и при теб е така.
Незнам доки за да ме успокои ли... не вярвам да ме лъже. Миналата година по същото време при него са ходили 10 бременни, 4 от които са имали същата участ като нас и когато на мен трябваше да ми прави  кюретажа ги чакаше да раждат. Дано и ние скоро се похвалим с повече от 1 чертичка.   
И обещай тази седмица да отидеш на преглед.
Ще ми е приятно да си споделяме, но вече само хубави неща.
Приятна вечер и успешна нова седмица

 
Чичко доктор каза "Да"!  Можем да започваме да творим ... Направо летя от щастие 
Ох, камък ми падна от сърцето! (въпреки че знаех че всичко ще е наред ... )
След като си излях мъката пред вас и получих вашата подкрепа, а сега и вече оторизирания персонал каза " " ... Сякаш нищо никога не се е случвало! Не предполагах, че ще мога да оставя миналото зад гърба ми, но ... сякаш се получава. Вече съм нов човек, с нова надежда ... и цел 

Благодаря на всички за подкрепата в този толкова труден за мен момент. 


И issi_m надявам се наистина скоро да можем да се похвалим с двете черти

Супеееер!!! Пожелавам ви успех, момичета, много позитивизъм и много щастие! Всичко ще си дойде на мястото и скоро съм сигурна, че ще ни зарадвате с хубави новини! 

Здравейте,
в деня на сватбата си получих силни болки и веднага отидохме в болницата, там ни казаха, че водите ми почти ги няма и че бебето няма почти никакъв шанс, тогава то още имаше тупкащо сърчице. Точно там получих кървене. Бях в 15 седмица. Още същата нощ ме закараха с линейка до болницата в Берн, за да съм си близо до къщи. На другия ден пак ми направиха ултразвук и отново имаше тупкащото сърчице, което ми даваше поне някаква надежда, но лекарите казваха друго...следобеда след процедурите, които ми правиха получих и силно кървене, въпреки че преди това почти беше спряло. Дойде друга лекарка и ми направи ултразвук и каза, че не вижда бебето вече да е жизнено и че матката ми се е отворила. Качих темпуратура и ме вкараха в друго отделение. Там ми сложиха системи и вкарваха лекарство, което да предизвика контракции, като постоянно увеличаваха дозата. Не знам дали това бяха контракции, но получих силни болки и трябваше да помогна на мъртвото си бебе да излезе на бял свят. Беше много тежко. Отначало не знаех дали ще мога да го видя, но след раждането поисках и го видах, беше си съвсем нормално и много красиво малко човече, беше още топло, не знаех защо точно на мен трябваше да се случи това...казаха, че било някаква инфекция и че нищо не можело да се направи, това просто се случвало. Не мога да разбера защо точно на мен и защо в деня на сватбата ми, на която дори не можах да се порадвам. Не е честно. Това беше в събота, и още много бе боли. Не знам какво да направя, за да се успокоя...много искам отново да съм щастлива някой ден

Да, Тонита, ще бъдеш щастлива, със сигурност!
Наистина загубата ти става по-тежка от това, че се е случила точно в сватбения ви ден. И аз съм преживяла аборт, а в нощта след сватбата ни съпругът ми така пострада, че вече трета година си носи последствията. Но времето лекува всичко, колкото и банално да звучи. Изчакайте колкото време ви е посъветвал лекарят и колкото на тебе ти е нужно и започнете отново.
Тук има много момичета, които ще ти помогнат да ти стане по-леко: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=97873.0

Тонита, съжалявам много, миличка.... 

Както каза и Ванилия Канелска, времето лекува всичко! Гледай напред, щастието скоро ще ти се усмихне, сигурна съм!

ilka_D, а ти как си? Ще чакаме да се похвалиш скоро с 2 чертички  

Здравей мила Тони,
Ти ме разплака и сега бърша сълзите си и не знам кой кого трябва да успокоява. Но приеми че така е трябвало да се случи, преди време и на мен така ми говореха, е то аз и сега си поплаквам, но наистина времето лекува. Трябва да мислиш за бъдещето и то позитивно. Знам че в този момент е много трудно,нали и аз съм го преживяла. Но запомни след лошото винаги идва хубаво.  С теб сме и пак ни пиши...

ilka_D не се коси чак толкова, миличка. И аз преди 4 дни преживях в 7-8 г.с. мисед. И на мен ми е много тежко. И моите близки ме успокояват.
Обърни се, до себе си имаш човек, който те обича и е с теб "в добро и лошо".
Ще дойде денят, в който ще се зарадваш отново и няма да имаш проблеми. С теб съм. И аз чакам да мине малко време, за да опитваме пак. Но върви на контролен преглед, въобще не се дръж.

Хайде ще чакаме да споделиш. 

Ох, отдавна не бях поглеждала тази темичка. Бях я загърбила, както и спомена за случилото се. Като се ровя из форума често попадам на подобни истории и това много ме натъжава, защото си давам сметка колко често се случват подобни неща. Тъжно е! Но, колкото и гадно да звучи, точно тези тъжни истории и мисълта, че не съм единствена, ми помогнаха да се справя с проблема и да продължа напред! Помогна ми и мисълта, че голяма част от момичетата, претърпели подобно ... нещо, сега се радват на сладките си бебоци! Мисълта, че има светлина в тунела и че много от вас вече са я видяли или има предстои съвсем скоро да я видят ... ами това наистина е една прекрасна крепяща ме мисъл в трудните моменти, кога връщам лентата назад.

Сега обаче имам и една друга крепяща ме мисъл ...    

  на всички

Сигурно 90 процента от постовете сум ги писала аз.
Направи спонтанен аборт в 8 седмица, видях и пулсиращата точица. Подновихме бебеправенето след 2 цикъла с разрешението на лекаря. Пурвия месец нищо не стана...

Имам две приателки, еднат от които много близка и много си я обчкам, които забременяха седмици след мен. Всеки път като ги видя хем им се рдвам, хем ми става тъжно, че си нямам бебче в корема. И все си мисля "моя корем щеше да е по-голям сега"
Чувала сум, че бързо се забременява след спонтанен. Попитах лекаря си, каза че няма закономерност.
А искам да попитам нещо. 2-та цикъла имах ужасна черна кръв. Сега на третия вече е нормална менструална кръв. При вас как беше
Успех на всички.

Аз все още си чакам първия цикъл и не знам какво да очаквам. Майка ми получила консултация, че трябва да се пие Дуфастон. Някой чувал ли е нещо такова, защото на мен нищо не ми изписаха.

az i supruga mi se opitvame da si imame bebe ot noemvri mesec,trudnichko e zashtoto i az napravih spontanen abort.no poseshtavam mnogo dobur lekar,koito e s men vuv vsqka krachka.suprugut mi sushto mnogo me podkrepq,nadqvam se da se spravim i da si imame bebche.vlizam v tozi forum s nadejdata da namerq novi vuprosi i novi otgovori za moqta nadejda 

важното е да вярваме и да не се отказваме!!!

Сестра ми имаше спонтанен аборт мин година , някъде по това време, понеже трябваше да роди през октомври, но това й беше втора бременност. При нея още от началото си личеше, че нещо не е наред-слаби кръвотечения и никакви усещания за бременност. Направи много гаден аборт-със загуба на много кръв и съзнание. Бяха им казали, че трябва задължително да се пазят няколко месеца- сега  я чакаме да роди всеки момент... т.е. някъде 4 месеца по-късно вече е била бременна.......между другото сестра ми живее в Америка-в Л.А., тъпите американци,когато тя се оплакваше, че нещо не е наред и искаше прегледи и казваха, че е така в тия месеци и или ще го зафържи или не-това е!!!
Успех!!

Здравейте милички,
как сте?
Надявам се, че се възстановявате добре. Аз мисля, че започвам вече да се пооправям от шока. Сега съм твърдо решена да надебелея, защото след целия ужас бях паднала и под 45 кг. Слава богу кръвта вече спира и се чувствам по-спокойна.
Пишете и вие като намерите време. Прегръдки на всички

tonita.bg радвам се ,че си добре
Ела при нас в седмичната тема,там повече си товорим и обсъждаме проблеми
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=282175.0 

Между другото, и аз само да кажа, че това е така не само в Америка, но и в Зап. Европа и сигурно на много още места по света. Факт е, че наистина нищо не може да се направи от страна на лекарите. Това, че дават някакви лекарства и системи за задържане е просто за успокоение. Но, ако попитате и докторите в България, те също ще ви кажат, че въпросните процедури в БГ болниците се правят само за успокоение на майката, а всичко си е Божа работа!  Не ме разбирайте погрешно - аз също бях много ядосана на тукашните швейцарски лекари, когато направих спонтанен аборт и те нищо не направиха по въпроса. Но, след време, като проучих нещата малко по-навътре, се убедих, че наистина лекарите са безсилни...

Аз забременях 2 месеца след аборта... За мен лека за болката беше да забременея отново възножно най-скоро. Лекарят ми ми каза минимум 3 месеца след 1-вата редовна М да чакам, но аз изчаках само 1...  ... е, колко страх брах първите 3-4 месеца, само аз си знам де, но слава Богу, този път всичко мина добре и скоро очаквам една малка госпожица да се появи на бял свят.

Дерзайте, момичета!!!  Няма да се предавате!!! Аз вече не знам кой пост пиша в тази тема, но желанието ми е само да помогна! 

Исси, утре ще ти отговоря на ЛС!   

Sleeping beauty сигурно си права, но когато тъкмо ти е е случило не мислиш точно така. А и ти си забременяла почти веднага, така че не са те мъчили въпросите дали отново ще успееш и дали всичко ще бъде наред. И аз като теб съм в Швейцария и не съм доволна никак от отношението на лекарите и честно казано ме е страх да попадна отново в техни ръце.

Не ми се е случвало и слава богу!
Бъди силна и вярвай, че всичко ще се нареди по възможно най-добрия начин, мила!
Знам за случай, при който момичето забраменява на три пъти през около 3 месеца от всеки последен аборт и не може да износи бебето - пада в началните месеци. При трите аборта в резултат на хирургическите интерванции така са изтъняли стените на матката, че накрая са я предупредили да не забременява повече, ако иска да живее, защото при нова бременност има опасност матката да се пробие - кръвоизлив и край! Трябва малко по-разумно да се подхожда към тия неща....
Аз бих изчакала поне половин година, за да съм спокойна!
~~

И аз тук!
Виждам,че моя виртуална приятелка е тук и днес нещо и е паднал гарда!
Днес излязох за първи път след аборта и се страхувах безумно,че ще видя хора и ще се наложи да говоря с тях.Нищо подобно!Дори съм малко по-оптимист от вчера!
Не се отчайвайте,моля ви! И се опитвайте да прогоните всички лоши мисли и страхове,защото каквото мислим-такова ни се случва в крайна сметка!
Щом веднъж сме забременели,значи пак ще се случи-но само ако сме спокойни.Ужасена съм колко много хора са във форумите,за да обсъждат ин-витро и разни безумни схеми за забременяване,стимуланти и дрън...Ние,слава Богу,нямаме такъв проблем!
По моята скромна логика наистина след аборт би трябвало да се забременява по-лесно и може би времето за възстановяване зависи от увреждането на лигавицата,което неминуемо се случва.
А това се потвърждава от случаи с доста мои познати,забременели 2,3,4 месеца след аборт и вече имат здрави и прекрасни дечица.
Повече оптимизъм,съгласна съм напълно със Sleeping Beauty!Прегръщам те,Тонита!

Здравейте и от мен.Аз преживях спонтанен аборт на рождения си ден.Много гадно усещане.Хубавото е,че не спрях да ходя на работа,да се забавлявам.Е бременноста ми беше доста в началото(5-6 седмица) и се възстанових бързо.Сега опитваме отново,но май не се получава така лесно.Успех на всички и повече оптимизъм 

Здравейте момичета!Искренно съчувствам на всички преживяли ада да загубят толкова желаното бебе!На 03.04. преживях това което не трябва да преживее никоя жена-загубих бебето за което толкова се борих.В 5г.с. бебето беше 12мм и просто спря да расте.8г.с. получих кървене и болки в корема и веднага направиха аборт.Едва тогава лекаря ми се сети да поиска кръвната група на мъжа ми и се оказа- аз А- а той А+.На същея ден ми сложиха АнтиДгамаглобулин.Сега просто не знам какво да правя,много съм объркана!

Здравей Пепи,
добре дошла при нас. Искрено съжалявам, че и ти си преживяла подобен ужас. Колкото и да е гадно се случва. Моето бебче беше вече на 15 седмици  и въпреки това пак се случи. Не се притеснявай, не си сама, има много момичета, които са го преживели и после имат здрави и красиви дечица. Ще се справим, чуваш ли, не се отчайвай.
Много топли прегръдки!

Момичета, лошото е в "днешно" време, че сме прекалено информирани. Едно време не са били познати в дълбочина тези процеси и отново са се случвали тези неща, но просто жената не е знаела, че е бременна. Било е твърде рано. Жената си е мислела, че просто й закъснява. За това мисля, че за нас ще е по-добре да знаем колкото се може по-малко; да се връщаме към нормалния си начин на живот почти веднага; да мислим позитивно; да си почиваме и да се занимаваме с разтоварващи ни дейности.

С вас съм .

И аз съм минала през този кошмар, и то не веднъж. Първият път беше в 26 г.с., вторият в 7 г.с., а третият в 20 г.с и то на рождения ми ден. Вече мина година от последния път, и по ред причини не сме пробвали. Правихме изследвания най-различни и конкретна причина няма. Аз смених работата, и очаквам скоро да ми мине изпитателния срок и да ми удължат договора. Така че плануваме от юни да бебе правим. Аз вярвам, че всичко ще е наред следващият път. Така че спокойствие и само позитивни емоции момичета.

Беба,
напълно разбирам какво си преживяла. Сигурна съм, че юни ще ти донесе щастие.
Силно те прегръщам и ти стискам палци, още отсега

До някъде разбирам в 7-8 г.с., но не мога да разбера тези в 20-25 г.с. Защо, Боже, се случват?

За жалост не можем да контролираме природата

Не знам, Ростис
И при мен беше късно, започнала бях 16 седмица и трябваше да родя бебчето нормално, а после и го видях няколко пъти, беше толкова красиво. На теб казаха ли ти от какво се е получило? На мен казаха, че от инфекция, макар че в изследванията не виждам никакъв отговор.

Здравейте, и аз ви стискам палци момичета. Болката е голяма, независимо по кое време на бременността се е случило. Както казах догоре не се откри основателна причина при нито една от бременностите ми. Просто исках да дам кураж на всички ви, макар и на няколко пъти съдбата да ме е шамаросвала. Просто не се отказвам, вярвам че и аз ще стана някой ден мама. За мен най-големия стимул е, че моя мъж е винаги до мен (нямаме брак, живеем на семейни начела) и много се обичаме. Хубавото е, че нямам поне проблеми със забременяването, а просто не мога да износя бременността (не знам казвам си ще се боря до край). Успокоявам се, че съм млада и че имаме време. Аз съм оптимистка, а в същото време се опитвам и да съм реалистка. Желая ви повече късмет следващият път и много усмивки.

tonita.bg, хистологията не показа нищо. Доктора каза, че е някаква случайност. Не знам как да коментирам неговия отговор, защото този отговор ми се струва несериозен. Но не искам да се впускам в безкрайни и безмерно скъпи изследвания. Ако стане, някой ден, стане. Какъв е смисъла от всичко?!
Аз си мисля, че вирусът, който бях лепнала в началото е оказал влияние. Просто му спря сърчицето и толкоз .

Ростис, спокойно
Всички лекари са така, аз съм в Швейцария и тукашните лекари не са по-различни, даже имам чувството, че са още по-невнимателни. Единия лекар, който общо взето беше в началото когато влязох в болницата, след като ме видя след целия преживян ужас ми каза : "Чух, че доста бързо са се развили нещата" и то с една доста мазна усмивка...просто нямам думи.
Всички казаха, че се било случвало доста често и не било основание за притеснение, но и аз като теб естествено искам да знам точната причина, но едва ли някога ще разбера
А днес ми е просто сигурно най-ужасния ден, откакто това се е случило. Не мога да спра да плача вече цял следобед, имам чувството, че никога и нищо няма да ме направи отново щастлива. Колкото повече чета, толкова повече се отчайвам. Вие как сте? Как го превъзмогнахте?

tonita.bg искаш ми да си пишем на мейлите или ако имаш Skype?

Тонита знам,че всичко което ми се казва е за кураж и въпреки всичко не ми помага!Сигурно и при теб е така-болката е прекалено силна за да я преадолееш бързо.Не събирам сили за да ида да си взема резултата от хистологията вече една седмица-не искам да се връщам на мястото където изгубих най-скъпото за мен!Не знам какво да правя по нататък.Ходя на работа-учителка съм,затрупвам се със всякъкви ангажименти за да не ми остава време да мисля и все пак идва вечерта когато се лягаме и тогава става страшно-вече не издържам да играя театъра и започвам да плача!Мъжът ми ме разбира и добре че е той да ми"държи главата над водата" защото...        Искам да попитам:след сато ми биха антидгамаглобулин трябва ли са пия някакби хапчета още,кога трябва да ходя на някакъв преглед?В такава "дупка"съм,че съм забравила да питам трябва ли да ходя отвово да изследват съвместимоста на кръвните групи и кога.

Пепи,
нормално е да ти е мъчно!Вече минаха 2 седмици и не съм взела болничния си,разбирам те напълно.
В крайна сметка обаче,животът продължава и няма да ни безкрайно дълго да се съвземем.
Спрях да плача пред мъжа си,защото не искам да се прибира вечер и да вижда жена,облята в сълзи и сополи,подпухнала и отчаяна...Ако това продължава твърде дълго,хич няма и да му се прибира вкъщи...Ако ме разбираш...Друг е въпросът,че като ревна аз,реве и той.
Има и нещо друго-ако си потънала в голямата дупка,няма кой да те измъкне от там,колкото и да те обича.Трябва сама да пожелаеш и да си помогнеш и съм убедена в това!
 

Тонита, пълна ти е кутията, искам да ти пратя ЛС!

На всички момичета - КУРАЖ! 

Sleeping beauty, сега ще си изпразня кутията
Пепи, хубаво е, че си постоянно заета, контактите с хората много помагат. И вярвай, времето ще ти помогне, или поне ще направи болката ти по-малка. Ние бяхме на шопинг тази събота и видях толкова много бременни жени и нямаше как да не си задам въпроса, как може те да са бременни, а аз вече не Но въпреки това се опитвам да се усмихвам и да бъда силна
Jenj, много ме радва това, че си оптимистично настроена  Само така ще се справим

момичета,нека се радваме на всеки ден, на бременните жени, на всички около нас. Няма да закъснее деня, в който нашата доброта ще бъде възнаградена.

Момичета, а моя проблем е , че ме е страх да не би да се случи отново същото. Уж съм оптимист, не вярвам на глупости да не казвам до 3-тия месец, но сега ме е страх.
Майка ми каза, че този път като разбере, че съм бременна ще ми зашие устата

Жени, това са суеверия... Аз например с неуспешната ми бременност се записах в "Искам бебе", но не и в темичката "Ще си имаме бебе"... и бях казала на много малко хора... Следващият път, когато забременея, ще го обявя на целия свят!   Божа работа е всичко! Късмет!  

viva_t колко време след кюретажа ти дойде първия цикъл?
Питам защото при мен вече мина един месец, но не ми идва.

Здравей Саша,
съжалявам, че и ти си преживяла тази болка, ако не други, поне всички тук знаем каква е. Нищо няма да може да те утеши, но времето ще ти помогне, миличка, ще видиш. Аз загубих бебчето в първия ден на 16 седмица и трябваше да го родя по естествен път, после го видях, така че повярвай ми, знам какво изпитваш.
Всички лекари наистина казват различни неща, но според мен е много важно ти как се възстановяваш. Изчакай си контролния преглед, виж какво ще ти кажат, изчакай още малко и действай. Ние сме с теб

Не знам, не съм мислила
Току що получихме фактура за урната и транспорта от крематориума до гробището тук и отново започнах да плача. Моят съпруг се занимаваше с тези неща, защото за мен беше тежко, а в болницата постоянно за това ми говореха. Милото бебче още не беше напълно развито, не беше дочакало да се роди, а те говорят за крематориуми. Честно казано Вие сте щастливки, че сте в България, поне не Ви травмират допълнително. Знаете ли какво е да сложите едно мъничко човече в кутия и да знаете, че нищо повече не можете да направите и че никога повече няма да го видите

Ами тука законите са такива,
нищо че още не се счита напълно за човек. Аз поисках да не знам точно къде е, затова доколкото знам е на някакво място, не като гроб, а като площ с други, анонимно. Аз си мисля, че ако хода до това гробище, ще го преживявам отново и отново, това няма да помогне нито на мен, нито на него, затова предпочитам засега поне да не знам. Надявам се, че той няма да ми се сърди

Попитах съпруга ми и той ми каза къде е 
Все пак сме семейство и това трябва да го преживеем заедно, все пак той беше дете и на двама ни
Искам да гледам напред, но не мога и да го забравя, той заслужава да го помним, винаги ще ми е мъчно.

Времето лекува,ако не-поне с времето свикваме да живеем с мъката си.Въпреки това,което всички сме преживели,по-страшна е загубата на 19-годишно дете,което се случи в семейството ми.И тогава нещата са по-страшни.
С мъжа ми си говорихме как е възможно да оплакваме и да тъгуваме толкова по едно човече,което не сме виждали и не сме чували,обаче е въплащавало мечтите ни...То ще дойде пак,сигурно си е избрало по-подходящ момент,пък понякога една трудност сплотява семейството.Когато дойде пак-при всяка една от нас,а то неминуемо ще се случи-бързо ще забравим тъгата в името на прекрасно детенце 

напълно права си.
Аз съм преживяла загуба на 17 годишно момиче - сестрата на съпруга ми.... няма нищо общо със спонтанния  аборт, който направих ... нищо.... Няма  и място за сравнение.... Не, че не боли за нероденото дете, което не съм усетила, не съм почувствала, не съм видяла, но е друго усещането. Но това усещане не го пожелавам дори и на най-големият си враг.

    Мили момичета, и  втори спонтанен аборт преживях преди седмица . А как се радвах, но уви. Съдбата друго е решила. Сега какво да правя, не мисля че мога да продължавам все така, това ме убива. Моля, помогнете със съвет, какви изследвания е хубаво да се направят? Предварително благодаря 

Мила issi_m,
в събота чух историята на една майка, която е преживяла два спонтанни аборта и едно мъртво родено детенце. Въпреки всичко е намерила сила и е  опитала пак. Сега с иима жив и здрав син. Направо й се възхитих. Аз по същия начин си мисля, че ако недай си Боже нещо се случи сега, много ще ми е трудно да го преживе и да започна отначало. Но трябва да се постараеш, да си го наложиш и  да ВЯРВАШ, че ще се случи доброто и на теб. Прегръщам те... Направи си изследвания, за да разбереш ако има някакава причина

Съжалявам issi_m!  Наистина знам какво преживяваш!Аз също имам 2 последователни спонтанни аборта. Но както е писала Евжени:
и е много права.
Дай си време,малко почивка от емоциите и напрежението и опитай пак.
И знай,че"Господ взима нещо от ръцете ти,за да ти даде друго още по-добро."
Направете имунологични и генетични изследвания,токсоплазмоза и да се види от къде идва проблема.
Желая ти много късмет,усмивки и скоро една сбъдната мечта! 

Rosi_08, попитай лекарите каква би могла да е причината за аборта. Нека те изследват, може и да е от по-слаба имунна система, стрес, всичко. Аз в момента преживявам този ужас, въпреки, че моето кървене е сравнително слабо. Не са ми правили кюретаж още, надявам се организмът да се справи сам и да изхвърли каквото има чрез менструацията.
Искам само да попитам....дали да спра фолиевата киселина за момента? Всъщност аз започнах да я пия след като видях положителния тест (от два дена), но тъй като бременност няма, и се изчиствам, може би трябва да я спра?

Може и да я спреш, но ще е хубаво да продължиш да си я пиеш. Фолиевата киселина се пие не само след установяване на бременност, а още при планиране на бебче. Колкото по-рано, по-добре. Бързо възстановяване и скоро отново в нашия отбор 

Благодаря ти, alliss3. Аз отидох днес отново да си взема резултата и говорих с лекарката. За фолиевата киселина, тя каза да я спра, защото няма смисъл. Сега само се надявам всичко да приключи и да е било по-малкото зло, но това ще се разбере в понеделник. А живот и здраве, след време, пак с нови сили.
 

А защо да няма смисъл?! Това си е витамин и не би ти навредил.
ПП:Охх, тия лекари-те и като забременееш не ти казват да я пиеш!
Бързо възстановяване,миличка и успех следващия път!

Ами то при мен не е ясно още, по-скоро поставят диагноза, че имам извънматочна бременност Затова по-добре да я спра, явно за да не му помагам да се развива, а да се изчистя. Дано всичко премине, и после ще я пия. Благодаря ви за подкрепата, много успех и на вас.

  Здравейте,мили моми4ета!
Аз съм нова тук,но вси4ки ваши истории ми зву4ат толкова близки и ви приемам за свои приятелки,макар 4е не ви познавам.
 Повода по който влизаме то4но в този форум не е приятен,но от това което про4етох дотук имам надежда 4е и аз скоро ще мога да се похваля с нова бременност.

 Ето и моята историйка накратко и моля ,ако някой може ДА МИ ДАДЕ СЪВЕТ.
 
 Имам прекрасна дъщери4ка на по4ти 6год. и за да мога да си бъда у дома,когато тя стане у4ени4ка следващата година решихме 4е това е най-подходящия момент да си направим бебе.javascript:void(0);
 Вси4ко стана много бързо,забременях още от 1 път,то4но на Великден.Но още от на4елото усещах тежест и болки ниско долу в корема...???...а с 1 бременност нямах никакви проблеми.
 Явно много хубаво не е на хубаво................
 На 16.6 . ве4ерта прокървих и на следдващия ден гинеколожката ми каза 4е ве4е не вижда плода,който бе6е видяла преди 1 седмица.
Вси4ки знаете какъв е ужаса после 
Но престоя в болницата,куретажа и болките ве4е са зад гърба ми,но има друг проблем.МОЛА ХИДАТИДОЗА-това е диагнозата от хистологията.
Аз из4етох вси4ко каквото намерих по въпроса ,но все пак ако някоя от вас може да ми даде съвет или дори само подкрепа ще съм ВИ благодарна.
 

Здравей, Хриси
Ужасно съжалявам, че и на теб ти се е случило. Можеш да си представиш колко добре те разбирам как се чувстваш. Виж какво намерих в интернет.
http://static.wikipedia.org/new/wikipedia/en/articles/h/y/d/Hyda … idiform_mole.html
Ако случайно не разбираш добре английски можеш да ме питаш. Аз не прочетох всичко, но ако не се лъжа това е така наречената моларна бременност
И няма от какво да се притесняваш, вечи си имаш дъщеричка и не виждам защо да не можеш да имаш спокойно и второ детенце. Аз за себе си се страхувам много повече, тъй като именно първият ми път беше неуспешен и най-лошото е, че ясна причина няма

Здравейте момичета.Аз се зарадвах на  дена след закъснението.на 9-тия ден обаче ми прокърви.Доктора ,каза че не вижда бременност и вероятно ми идва М.Аэ си направих 2-ри тест като се прибрах и той Отивам на следващият ден при друг лекар,и той каза да иэчакаме няколко дни защото не се вижда нищо,но според него има бременност.След още три дни през ноща ми тръгна много силно,а преди имах само леко зацапване по 1-2 пъти на ден.Отивам следващия ден отново на лекар той каза че имам деформирана бременност и трябва да се направи кюртаж.Вчера ме кюртираха.Остава ми кратката радост ,че бях бременна и големият страх да не се повтори отново следващият път.

Галя, не се притеснявай
Това, че се е случило толкова рано е много добре и не би трябвало да има проблеми, особено след като виждам, че вече имаш успешна бременност. Горе главата и смело напред!