- Публикувана: 14 ян. 2008, 13:29 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2008, 21:48 ч.
Как се запознахте със сегашния си съпруг
Запознахме се в интернет. Докато си пишех в кюто с един познат, се оказа че той пише от компютъра на мойто мъж. По едно време този познат станал, а милото започна да ми пише уж от негово име. Всъщност се оказа, че вече сме се виждали, дори и харесали, но тогава всеки си е имал половинка. После от дума на дума.... срещи, лИбови, чудеса.... 
Работехме в държавно предприятие и синдикатът,в който членувахме организира семинар на тема:"Безопасност и охрана на труда",който се състоя в село Копринка. От момента,в който го видях за първи път и до ден днешен /вече 5г./ не мога да откъсна очи от него.Още тогава си пожелах,че ако имам деца някой ден искам той да е бащата. С него се е случило същото.Тогава дори не успяхме да си разменим телефонните номера. Наложи му се да се прибере в София по-рано. Аз си заминах в дълбоката провинция и дотам. Но няма нищо случайно в този живот. Историята е много дълга.Втори съпруг ми е,14 години ни разликата във възрастта и имаме две деца.
Гласувах "общи познати", ама стана случайно.
Занимах на почивка на планина с компанията на брат ми. С мъжо се запознахме на гарата в Пловдив, докато чакахме останалите да дойдат с колите да ни вземат. Ние пътувахме от София с влак /ама в различни вагони/, а останалата част от групата с коли от Стара Загора.
Приближи се към мен и ме попита "Извинявайте, вие ли сте от групата за Студенец?".
И така. След почивката дойде направо в нас, 3 месеца по - късно се сгодихме, а още 3 месеца след това беше и сватбата.
Занимах на почивка на планина с компанията на брат ми. С мъжо се запознахме на гарата в Пловдив, докато чакахме останалите да дойдат с колите да ни вземат. Ние пътувахме от София с влак /ама в различни вагони/, а останалата част от групата с коли от Стара Загора.
Приближи се към мен и ме попита "Извинявайте, вие ли сте от групата за Студенец?".
И така. След почивката дойде направо в нас, 3 месеца по - късно се сгодихме, а още 3 месеца след това беше и сватбата.
Любов от пръв поглед. 
В работата. Бях касиерка, раздавах заплати на около 300 души, 2 пъти месечно. Повечето оставяха стотинките, той винаги оставяше и по 3-5 лв.Почти целият им род работеше във фирмата. После бяхме в обща компания, жената на брат му ми чистеше апартамента/срещу заплащане/, той напусна за да става шофьор на такси и се виждахме рядко. Веднъж бяхме на гости на сестра му в Симеоново, изведнъж заяви, че си вика такси, взима си жената и детето/дъщера ми / и се прибираме в къщи. И така, сега не оставя бакшиши, взимам му заплатата наведнъж.
Запознахме се в университета. Седеше пред мен и ми пречеше да виждам дъската, затова го помолих да се премести до мен. Сподели ми, че има участие с оркестъра след лекции и диригентката ще се сърди, че не е с бяла блуза. За късмет този ден бях облечена с бяла блузка и му услужих. От тогава станахме първи приятели.
Общи познати, ако така може да се нарече мъжът с който излизах тогава. 
И ние така
Със сегашния си ( и засега първи) съпруг ни запознаха общи приятели, с които за съжаление отдавна сме скарани.
При нас беше забавно. Аз работех в интернет зала, а той имаше 3 компютъра там и идваше от време на време да ги проверява. Ама на мен внимание никакво. След 2 години ми вижда профила в един сайт за запознанства(без снимка, то и с нея все тая и пълна противоположност на характеристиките) и от лаф на лаф си чукваме среща. На второто кафе(за една вечер) аз се сещам къде сме се виждали, но той така и не ме помни от там. И така си остана.
Е, при мен е най-силно май. Преди 13 години се запознахме на детски лагер, той дойде в моята стая, изгони вички момичета, седна на съседното легло, погледна ме и ми каза: Искаш ли сега да се съберем и никога да не се разделяме.... после бяхме приятели, а сега живеем заедно....
Ами и ние така - на работното място. Аз работех като администраторка в хотел, той ми беше шеф. Излизахме няколко пъти в обща компания от колеги и една вечер - взехме че си полегнахме 
След 9 месеца аз забременях и решихме да се вземем, та до ден днешен, а и за в бъдеще надявам се 
След 9 месеца аз забременях и решихме да се вземем, та до ден днешен, а и за в бъдеще надявам се 
Гласувах "По друг начин", въпреки че може да се отговори и с другите предполагаеми отговори.
Бях поканена на неговия РД. Тогавашния ми приятел му беше колега. Той си имаше друга половинка. Оказа се, че неговите познати бяха и мои познати. Цяла вечер се гледахме като котета. След това не се бяхме виждали 3 месеца, докато един ден се оказа кум на моя първа братовчедка и негов най-добър приятел. Вече бяхме без половинките си. Седмица след сватбата им се срещнахме в дискотека...и така...
След 1 година забременях и се оженихме. Вече имаме и второ дете и сме много щастливи
Бях поканена на неговия РД. Тогавашния ми приятел му беше колега. Той си имаше друга половинка. Оказа се, че неговите познати бяха и мои познати. Цяла вечер се гледахме като котета. След това не се бяхме виждали 3 месеца, докато един ден се оказа кум на моя първа братовчедка и негов най-добър приятел. Вече бяхме без половинките си. Седмица след сватбата им се срещнахме в дискотека...и така...
След 1 година забременях и се оженихме. Вече имаме и второ дете и сме много щастливи
Запознахме се на работа,бяхме колеги.И понеже аз бях единствената жена сред много мъже,естествено имаше доста мераци.В началото мъжът ми се държеше доста женкарски,покани ме на кафе,но аз му отказах,защото си имах гадже и защото не исках да излизам с колеги.Е,една година по-късно излязохме на кафе,и оттогава сме заедно вече 3 години и малко.
Писах на работното място - с бившия ми шеф са добри приятели.Аз тогава вече разведена с едно дете, сама, с клетва "мъж в моята къща няма да стъпи" . Той все още женен. Втори брак за него.
Шефа ми го коментираше: тоя пък Светослав не дава на оная жена му косъм да и падне, на ръце я носи, гледа я като писано яйце, ама и тя ще му изс...ре...някое л...но"
Аз си виках - брей и таквиз ли мъже имало, и и завиджах тайно, без нито нея , нито него да познавам. Тогавашната му беше вече втора жена.
Покрай работата се запознахме. След 2 години той се разведе и дойде при мен да поиска да го запозная с някоя свободна проятелка. И така докато аз го запознавах и докато той ме запознаваше и докато се убеждавахме заимно че свестните хора са свършили, взехме че се взехме
Шефа ми го коментираше: тоя пък Светослав не дава на оная жена му косъм да и падне, на ръце я носи, гледа я като писано яйце, ама и тя ще му изс...ре...някое л...но"
Аз си виках - брей и таквиз ли мъже имало, и и завиджах тайно, без нито нея , нито него да познавам. Тогавашната му беше вече втора жена.
Покрай работата се запознахме. След 2 години той се разведе и дойде при мен да поиска да го запозная с някоя свободна проятелка. И така докато аз го запознавах и докато той ме запознаваше и докато се убеждавахме заимно че свестните хора са свършили, взехме че се взехме
Станахме гаджета ,после се разделихме и така до преди 4 години,когато пак се намерихме 
,нанесе се да живее в съседния вход.И докато си джъткам напред-назад той взе,че ме хареса. запознахме се преди 11 години в дискотека.
В интернет-сайт за запознанства 
Влюбихме се доста бързооо.
и ние така 
Влюбихме се доста бързооо.
и ние така
Запознахме се преди 8години,аз още ученичка, той барман в тяхното заведение,аз редовно там висях,само и само да го виждам.Още тогава се влюбих, но не му казах. После той напусна, аз още повече мислех за него, докато накрая не събрах смелост и не му звъннах,уж само да пийнем по нещо. То го поканих и за кавалер на бала ми и от тогава сме неразделни. Сега сме щастливо женени!
Запознахмес е преди две години и нещо. Работехме заедно, макар и само по телефона. Той тогава беше гадже на шефката ми ... А аз бях сгодена. Запознахме се на живо в един клуб, беше сбирка с колеги. За да ми помогне да привлека вниманието на бармана, за да успея да си поръчам, залюля силно една от висящите лампи на бара, а пък аз го изгледах лошо... Еххх...
--сат
... А аз бях сгодена. Запознахме се на живо в един клуб, беше сбирка с колеги. За да ми помогне да привлека вниманието на бармана, за да успея да си поръчам, залюля силно една от висящите лампи на бара, а пък аз го изгледах лошо... Еххх... --сат
Ами случайно ме повикаха да поработя за два дена по заместване на едно барче в магазин за авточасти. Той работеше в магазина. Да, обаче двата дена станаха две седмици. Бяхме в една смяна с него, след работа ме караше до нас, чат-пат ме канеше да пийнем по нещо. Не ми правеше никакво впечатление, защото тъкмо бях приключила една сериозна връзка и бях разочарована от мъжете и от целия свят. Той се опитваше да ме сваля, обаче аз...пас. После май се отказа, реши сигурно, че няма смисъл. Е, да, ама в края на втората седмица вече бях влюбена в него, та тогава аз трябваше да му намекна по някакъв начин, че май не ми е безразличен. И така... Последният ми работен ден след смяната отидохме на кръчма, хапване, пийване, после 
и така вече почти девет години. Най-интересното е, че той ми е комшия (живее в съседния блок), но никога не ми е харесвал, даже го имах за доста смотаничък
и така вече почти девет години. Най-интересното е, че той ми е комшия (живее в съседния блок), но никога не ми е харесвал, даже го имах за доста смотаничък 
Ние пък в една селска дискотека, където и двамата бяхме попаднали слу4айно. По- интересното е как изглеждаше той : Избеляла тениска ( била някога синя ), срязани дънки, скъсани 4ехли ''Бумеранг'', небръснат и целия опръскан с домати ( правил консерви през деня ) 
Тръгнах си, защото ми досаждаше 
Тръгнах си, защото ми досаждаше 
Със съпруга ми се познаваме от доста отдавна-бяхме колеги,после си останахме добри приятели и винаги сме си "имали приказката",но 10 години отношенията ни бяха чисто приятелски.Една вечер най-неочаквано след приятелско излизане изведнъж пламна тръпка,огън,2 седмици бяхме неразделни и решихме че просто сме един за друг и трябва да се съберем да живеем заедно и да имаме дете.Казахме на родителите и приятелите и разбира се всички бяха 
Веднага след това на мен ми се наложи да замина за чужбина,на него също и 8 месеца-само телефони и е-мейли.И въпреки тази дълга раздяла и за секунда не се усъмних че това е "ТОЙ".Прибрахме се в БГ,оженихме се и сега чакаме и резултата 
И всичко това за 16 месеца!!!
Веднага след това на мен ми се наложи да замина за чужбина,на него също и 8 месеца-само телефони и е-мейли.И въпреки тази дълга раздяла и за секунда не се усъмних че това е "ТОЙ".Прибрахме се в БГ,оженихме се и сега чакаме и резултата И всичко това за 16 месеца!!! 
Ние се запознахме с "шефство"! За младите пояснявам - на времето различни "организации" установяваха връзки - ходехме на дискотеки, на комсомолски събрания ,на екскурзии.../ретро, ама продуктивно/! Е, аз бях студентка и подписахме шефство с локомотивно депо "В.Марков". След този "подпис" имаше още 4! Т.е. от това шефство се събрахме 4 семейства!
Ние тренирахме заедно бойно изкуство 
....е след като се сгаджосахме постепенно спряхме да ходим, че завистници се появиха. От първата ни среща живеем заедно.
След няма и месец решихме че искаме да си направим дечица.
Два два-три дни след това без никой на никой да предлага решихме, че първо ще се оженим, въпреки че и двамата смятахме брака за отживелица. Просто искахме да си преживеем сватбата, защото има малко такива моменти. 
Та така - сега потготвяме сватба и (това вече не е по никакъв план) ще съм бременна булка.
....е след като се сгаджосахме постепенно спряхме да ходим, че завистници се появиха. От първата ни среща живеем заедно. След няма и месец решихме че искаме да си направим дечица.
Два два-три дни след това без никой на никой да предлага решихме, че първо ще се оженим, въпреки че и двамата смятахме брака за отживелица. Просто искахме да си преживеем сватбата, защото има малко такива моменти. Та така - сега потготвяме сватба и (това вече не е по никакъв план) ще съм бременна булка. ![[x] Galya S](http://static.bg-mamma.com/img/4/avatars/Titles/av13new05.gif)
Аз съм в графата ..онлайн...и по-точно в един сайт за запознанства.Доста дълго си пишехме преди да се видим, освен това бяхме от различни градове и ми се виждаше адски сложно да се обвържа с някого , с когото няма да се виждаме често....Може би и затова съвсем скоро ,след като се"запознахме" на живо ,се оженихме...има- няма 6 месеца 
В чужбината! 
Той българин,аз българка--ма на--- късмета ни бил на чужда земя да се срещнем!Пък и там се оженихме-да не вземем да се изгубим. 
И ние там!
Ние се запознахме на работното място лятото на 2006. В началото хич не го харесвах, но трябваше да го обучавам и да го запознавам с ежедневните ангажименти и контрагенти, с които работим, така че трябваше да сме почти по цял ден заедно. След около 10 дни си "паднахме" един по друг 
След 9 м. заживяхме заедно. В общи линии стандартно, но пък романтично и красиво. Все още не мога да повярвам, че е възможно да е толкова хубаво!!! Пожелавам на всички да изпитат толкова дълбоки чувства и да запазят дълго емоцията помежду си 
След 9 м. заживяхме заедно. В общи линии стандартно, но пък романтично и красиво. Все още не мога да повярвам, че е възможно да е толкова хубаво!!! Пожелавам на всички да изпитат толкова дълбоки чувства и да запазят дълго емоцията помежду си 
