Вече не издържам! Това е отговора, който получавам на всеки въпрос от дъщеря си! Дори удоволствията, които й предлагам. Направо е кошмарно! Сигурно я плаша, защото вече все по-честичко викам и затова отказва удоволствията дори - да четем, да скачаме, да играем! Но просто е нетърпима. Съжалявам, че го казвам, но от около седмица вече много трудно се разбираме. Сутрин не мога да я измия, не мога да я облека. Яде по-малко, но това й е от как се е родила и вече съм й свикнала що годе. Все иска да виси пред компа и да гледа филми. На обяд настъпва истински кошмар като се опитам да я приспя. Ляга в леглото помъкнала сто неща. Чета приказка, иска втора, само за да отложи съня. Знам, ще кажете да не я мъча да я приспивам, обаче само това ми е времето в което спокойно да си свърша домашната работа. Направо .... Беше много послушно дете, а сега... Направо ми се реве. Не пушех освен в компания и то рядко. Сега едва издържам до следващата цигара! Какво става?!
- Публикувана: 15 ян. 2008, 15:05 ч.
- Последно мнение: 16 ян. 2008, 14:44 ч.
Нееее!
Не се ли потдава на някакъв вид манипулация. примерно, ако тя направи нещо, което ти искаш, ти ще направиш нещо което тя иска. Като я преспиваш предварително да се разберете колко приказки ще й прочетеш. Нямам личен опит, но си мисля, че изтънчената манипулация и фантазия ще е единственият начин да се справя с моите по натам. Сега, като се скарат за играчка, само това помага.
...да,позната ситуация.Ходи ли на детска градина??
vesito 2 - не помагат манипулацията. Съгласява се, че ще прочетем книжка или две и ще спим и не изпълнява. Слиза и сама си взема нова книга. Ако откажа да й я прочета, отива при баща си да му се моли (мъжа ми работи в къщи) и общо взето ако нещо не стане при мен ходи при баща си. Говорихме с него, че така ми подбива авторитета, но той е много мекошав и просто не може или не иска да е строг с нея
...поведението й показва,че е време да се води на детска,защото там ще контактува с връстници,има и режим...ще се изморява по-пълноценно,ще има база за сравнение- у дома и там на детската градинка...ще се увериш(поне при нас даде мн.добър резултат)че апетит няма да й липсва 
,и тогава ще се учудиш колко много ще те слуша 
е поне ще чува какво й говориш.Откакто започнах да водя детето си на детска,това държание не се повтори,и започнахме да се разбираме по-понормален начин 
,и тогава ще се учудиш колко много ще те слуша е поне ще чува какво й говориш.Откакто започнах да водя детето си на детска,това държание не се повтори,и започнахме да се разбираме по-понормален начин 
...поведението й показва,че е време да се води на детска,защото там ще контактува с връстници,има и режим...ще се изморява по-пълноценно,ще има база за сравнение- у дома и там на детската градинка...ще се увериш(поне при нас даде мн.добър резултат)че апетит няма да й липсва ,и тогава ще се учудиш колко много ще те слуша е поне ще чува какво й говориш.Откакто започнах да водя детето си на детска,това държание не се повтори,и започнахме да се разбираме по-понормален начин
,и тогава ще се учудиш колко много ще те слуша е поне ще чува какво й говориш.Откакто започнах да водя детето си на детска,това държание не се повтори,и започнахме да се разбираме по-понормален начин 
а чувала ли си за бебешки пубертет?
аз наскоро чух и ето го пред очите ми сега нагледния пример
Бебешки пубертет, да, ще мине, след около 1 година 
Изпаднах в неудържим смях
Дъщеря ми тъкмо беше започнала да се очовечва и я пуснах на градина, вече нито режим има, нито може да й се каже дума, да не говоря, че сега има енергия за 5 деца след като я приберем в 18 ч.
едно дете, което е свикнало непрекъснато да е на въздух, няма как да се умори като стои затворено цял ден в една стая 
И със сигурност не е от госпожите, свестни са и при повечето други деца наистина е така, както казваш
...поведението й показва,че е време да се води на детска,защото там ще контактува с връстници,има и режим...ще се изморява по-пълноценно,ще има база за сравнение- у дома и там на детската градинка...ще се увериш(поне при нас даде мн.добър резултат)че апетит няма да й липсва ,и тогава ще се учудиш колко много ще те слуша е поне ще чува какво й говориш.Откакто започнах да водя детето си на детска,това държание не се повтори,и започнахме да се разбираме по-понормален начин
,и тогава ще се учудиш колко много ще те слуша е поне ще чува какво й говориш.Откакто започнах да водя детето си на детска,това държание не се повтори,и започнахме да се разбираме по-понормален начин Изпаднах в неудържим смях
Дъщеря ми тъкмо беше започнала да се очовечва и я пуснах на градина, вече нито режим има, нито може да й се каже дума, да не говоря, че сега има енергия за 5 деца след като я приберем в 18 ч.
едно дете, което е свикнало непрекъснато да е на въздух, няма как да се умори като стои затворено цял ден в една стая И със сигурност не е от госпожите, свестни са и при повечето други деца наистина е така, както казваш
Мдааа, добре дошли в трудната възраст /първата/! И моето хлапе към 2-год възраст почна да става нетърпимо, въобще не му чуват ушите, прави ми напук.... изкарва ме извън нерви.....
А, от три месеца е на ясла, но не виждам особена положителна промяна /освен, че е по-самостоятелен/. Дано наистина това отвратително държание поутихне към третата годинка, че не се издържа...
А, от три месеца е на ясла, но не виждам особена положителна промяна /освен, че е по-самостоятелен/. Дано наистина това отвратително държание поутихне към третата годинка, че не се издържа...
Никол,знам смешно е,но ако се впусна в подробности ще се спукате от смях
но аз си мисля,че причините са комплексни-...това,че им четем книжки не значи за тях разнообразие,пркалената "близост",непрекъснатото следене къде са и какво правят ги изнервя
...трябва да се оставят да бъдат по-самостоятелни в определени моменти-примерно когато е по-спокойно,занимава се с нещо,независимо да ли ни се нрави...
на една моя позната детето е по-палаво от моето
,но в детската градина (сподели) стои на едно място,в някой ъгъл с играчка,дори не говорело с децата..."кротко"дете,но щом се прибрало започвало да си проявява характера...и такива ти ми случки разни
но аз си мисля,че причините са комплексни-...това,че им четем книжки не значи за тях разнообразие,пркалената "близост",непрекъснатото следене къде са и какво правят ги изнервя
...трябва да се оставят да бъдат по-самостоятелни в определени моменти-примерно когато е по-спокойно,занимава се с нещо,независимо да ли ни се нрави...на една моя позната детето е по-палаво от моето
,но в детската градина (сподели) стои на едно място,в някой ъгъл с играчка,дори не говорело с децата..."кротко"дете,но щом се прибрало започвало да си проявява характера...и такива ти ми случки разни 
Ох, то си го има и като термин "ужасните две". Знам, че е трудно, но се опитай да не проявяваш раздразнителност пред нея, защото това влошава положението. И наистина, ако има кой да те отмени за известно време, ще е добре, за да събереш сили за малкото зверче Вътрешната нагласа е от голямо значение, зарежи домакинската работа , не се изнервяй, че не можеш да свършиш нищо, все ще му дойде реда някой път. А за детето - остави я извесно време да прави каквото пожелае, стига, разбира се, да не е опасно за нея и да не ти разруши къщата. Обяснявай и със спокоен глас как според теб е хубаво да стават нещата, но не се опитвай да и налагаш, бъди нежна, гушкай я, целувай я. Предполагам, че периодът с отрицанието на всичко ще премине и със сигурност ще стане по-бързо, ако успееш да се успокоиш. Тя в момента ти прави на пук, ако разбере, че това не те дтазни, ще и стане безинтересно и ще престане да го прави. Успех 
Вътрешната нагласа е от голямо значение, зарежи домакинската работа , не се изнервяй, че не можеш да свършиш нищо, все ще му дойде реда някой път. А за детето - остави я извесно време да прави каквото пожелае, стига, разбира се, да не е опасно за нея и да не ти разруши къщата. Обяснявай и със спокоен глас как според теб е хубаво да стават нещата, но не се опитвай да и налагаш, бъди нежна, гушкай я, целувай я. Предполагам, че периодът с отрицанието на всичко ще премине и със сигурност ще стане по-бързо, ако успееш да се успокоиш. Тя в момента ти прави на пук, ако разбере, че това не те дтазни, ще и стане безинтересно и ще престане да го прави. Успех 
И моят син започва да навлиза в т. нар. бебешки пубертет. Прочети книгата "Изкуството да бъдеш родител" на д-р Фицхю Додсън. Много ми помогна да разбирам по- добре детето, неговите нужди и настоения и да съм готова за промените, които ежедневно се случват с него. Мисля, че имаше извадки от нея в Библиотеката на Нашите деца.
и да съм готова за промените, които ежедневно се случват с него. Мисля, че имаше извадки от нея в Библиотеката на Нашите деца. 
Вероятно повече от полза ще ти бъдат мамите, които имат деца на тази възраст или по-големи. Но си мисля, че повечето дечица минават през такъв период на отрицание. Пожелавам ти това да е само период, който бързо да отмине 
при нас положението е същото
аз не се опитвам да я приспивам, тя все протестира и в 19ч припада повреме на вечерята
просто не и обръщам внимание, ако искам да направи нещо просто и казвам да не го прави, иначе отказва, като откаже нещо което съм сигурна че иска и казвам добре щом не искаш, и тя веднага си променя позицията, просто трябва да сме търпеливи, моята поне ходи на ясла та през деня отмарям, дано при вас отмине бързо
аз не се опитвам да я приспивам, тя все протестира и в 19ч припада повреме на вечерята
просто не и обръщам внимание, ако искам да направи нещо просто и казвам да не го прави, иначе отказва, като откаже нещо което съм сигурна че иска и казвам добре щом не искаш, и тя веднага си променя позицията, просто трябва да сме търпеливи, моята поне ходи на ясла та през деня отмарям, дано при вас отмине бързо
При нас е същото. Не дава да я преоблека, нито пижама мога да сложа вечер, нито дрехи сутрин. За спането да не говорим- днес пак пропусна обедния сън. Заинатява се за най- малкото. С яденето ситуацията пак е подобна, но и мойта си е злояда по принцип, така че това вече не ми прави впечатление. Незнам какъв е изходът от ситуацията, аз общо взето вече я оставям по течението. Не искаш да спиш- добре, ставай от леглото. Не искаш пижама- ти ще се изпотиш и на теп няма да ти е добре като спиш. И така, понякога има ефект, понякога не. Търпение и железни нерви му е майката.
Това е нормален период в развитието на детето, всичките приятелски дечица са го минали / моето е малко още/.
Като говориш с нея избягвай въпроси, които предполагат отговор като "ДА" или "НЕ". Предлагай и някаква алтернатива. На примерно питай я коя блуза иска да облече синята или червената, какво иска да яде ябълка или банан и т.н, но не и въпроси от рода на " Искаш ли ябълка? ", защото ще ти отговори най-вероятно с НЕ.
Ох дано ме разбереш какво искам да кажа защото излезе доста объркано.
Ще премине и този етап трябва ти търпение и не й показвай, че това нейно поведение те дразни или впечатлява.
Като говориш с нея избягвай въпроси, които предполагат отговор като "ДА" или "НЕ". Предлагай и някаква алтернатива. На примерно питай я коя блуза иска да облече синята или червената, какво иска да яде ябълка или банан и т.н, но не и въпроси от рода на " Искаш ли ябълка? ", защото ще ти отговори най-вероятно с НЕ.
Ох дано ме разбереш какво искам да кажа защото излезе доста объркано.
Ще премине и този етап трябва ти търпение и не й показвай, че това нейно поведение те дразни или впечатлява.
Това помага, но малките са такива манипулатори, че много бързо намират цаката и на този номер. При нас предлагането на алтернативен вариант имаше ефект около месец. След това се започна "Какво ще ядеш- ябълка или банан? Ммм- не ми се яде, уморих се". Сега гледам, че успех има когато напълно игнорирам глезотиите й и я оставям да се оправя сама. Само дето незнам колко време и това ще помага.
даааа, това е така нареченият "бебешки пубертет" или "кризата на 2те годинки".
Ние за радост нямаме такъв проблем, моля се и да нямаме
, но когато Ирен беше бебе, имахме едно съседче което изкара точно този период изключително драматично - пищеше и ревеше по цели нощи, вечно всичко беше "НЕЕЕЕЕ", сърдита, намусена, всичко я дразни, с никой не общува и т.н. Като се заговорихме с майка и, тя каза, че са ходили на специалист и в общи линии той я беше посъветвал да се въоръжи с търпение, защото нищо не може да се направи по въпроса. Ти сама си се убедила, че каквото и да правиш е безполезно, за съжаление. Затова трябва просто да изчакаш да мине периода, колкото и кошмарно да ти звучи това сега...
Ние за радост нямаме такъв проблем, моля се и да нямаме
, но когато Ирен беше бебе, имахме едно съседче което изкара точно този период изключително драматично - пищеше и ревеше по цели нощи, вечно всичко беше "НЕЕЕЕЕ", сърдита, намусена, всичко я дразни, с никой не общува и т.н. Като се заговорихме с майка и, тя каза, че са ходили на специалист и в общи линии той я беше посъветвал да се въоръжи с търпение, защото нищо не може да се направи по въпроса. Ти сама си се убедила, че каквото и да правиш е безполезно, за съжаление. Затова трябва просто да изчакаш да мине периода, колкото и кошмарно да ти звучи това сега...
Даа и ние минахме от там
Беше ужасен период,добре че мина.
То не бяха инати ,то не бяха тръшканици.Направо ме побъркваше.Вечер,като си легнеше бях като пребита.Правеше всичко наопаки и ако исках да остане да спи при баба си(да си почина поне за 1 вечер) й казвах-не те пускам да спиш при баба си! При което започваха молби от нейна страна.
Яслата й се отрази добре(на мен също).
Добрата новина е,че този период минава
Беше ужасен период,добре че мина.
То не бяха инати ,то не бяха тръшканици.Направо ме побъркваше.Вечер,като си легнеше бях като пребита.Правеше всичко наопаки и ако исках да остане да спи при баба си(да си почина поне за 1 вечер) й казвах-не те пускам да спиш при баба си! При което започваха молби от нейна страна.
Яслата й се отрази добре(на мен също).
Добрата новина е,че този период минава
Много благодаря за отговорите! Забелязах, че ако съм спокойна и в настроение и тя е така. Вече се посъветвах с психолог и тя ми каза, че това е така наречената симбиоза майка-дете, т.е. детето усеща настроенията на майката и се влияе от тях. Колкото по-нервна съм, толкова и тя е по-капризна. За съжаление ми е адски трудно да се владея, просто темпераметна ми е такъв. Не че не опитвам да се променя, уви, до момента не особено успешно. Дано успея! Пожелавам на всички майки, чийто деца са в труднните две да са по-търпеливи и разбрани от мен.
2 годишната ти дъщеря казва Не издържам вече !!!. Много е отракана. Или не съм разбрала нещо? И моят син е ужасен, в яслата спи, а в къщи не ще. Събота и неделя направо откачаме всички - само търчи, тропа, пищи, казва НЕ на всичко, мрънка нон стоп и не казва защо (той и не говори на всичкото отгоре и да иска не може да каже) Кошмар. За мен това не е нормално, ама... кво ли ми разбира главата. Може и нормално да излезе като гледам близнаците какви са още от сега
Кошмар. За мен това не е нормално, ама... кво ли ми разбира главата. Може и нормално да излезе като гледам близнаците какви са още от сега
И без да ти погледна лентичката бях сигурна, че става въпрос за 2-годишно дете
Ще видиш 3-те годинки какво прекрасно време са, но дотогава...
Купи си някоя книжка за възпитанието на децата. Действа успокоително да прочетеш от специалист, че става дума за психологическа криза, през която преминават всички деца, за да утвърдят Аз-а си и т.н.
Ще видиш 3-те годинки какво прекрасно време са, но дотогава...
Купи си някоя книжка за възпитанието на децата. Действа успокоително да прочетеш от специалист, че става дума за психологическа криза, през която преминават всички деца, за да утвърдят Аз-а си и т.н.
...поведението й показва,че е време да се води на детска,защото там ще контактува с връстници,има и режим...ще се изморява по-пълноценно,ще има база за сравнение- у дома и там на детската градинка...ще се увериш(поне при нас даде мн.добър резултат)че апетит няма да й липсва ,и тогава ще се учудиш колко много ще те слуша е поне ще чува какво й говориш.Откакто започнах да водя детето си на детска,това държание не се повтори,и започнахме да се разбираме по-понормален начин
,и тогава ще се учудиш колко много ще те слуша е поне ще чува какво й говориш.Откакто започнах да водя детето си на детска,това държание не се повтори,и започнахме да се разбираме по-понормален начин При нас нещата бяха почти аналогични. Всичко си дойде на мястото след няколко месеца в яслата
Oх,изглежда ние сега навлизаме в този период и случайно попаднах на тази тема. Съдя по промяната-как спокойното и добро "бебе" се превръща в ужасен характер. Дали яслата е решение? Аз я обмислям за пролетта. Бабите го глезят допълнително и той си мисли,че светът се върти около него
Синът ми се държи по доста сходен начин, с тази разлика, че вместо Нееееееее! при него израза е Няма! - за каквото се сетиш - за ядене, за спане, за обличане ... дори и за най - любимите неща.
Търпение му е майката, въпреки че аз не съм от най - търпеливите и доста често май си изпускам нервите 
. Представям си ако не ходех на работа и бяхме по цял ден заедно за какво чудо щеше да става въпрос .
Търпение му е майката, въпреки че аз не съм от най - търпеливите
и доста често май си изпускам нервите . Представям си ако не ходех на работа и бяхме по цял ден заедно за какво чудо щеше да става въпрос . Представям си ако не ходех на работа и бяхме по цял ден заедно за какво чудо щеше да става въпрос .
. 
... книгата "Изкуството да бъдеш родител" на д-р Фицхю Додсън. Много ми помогна да разбирам по- добре детето, неговите нужди и настоения и да съм готова за промените, които ежедневно се случват с него. Мисля, че имаше извадки от нея в Библиотеката на Нашите деца.
и да съм готова за промените, които ежедневно се случват с него. Мисля, че имаше извадки от нея в Библиотеката на Нашите деца.Нашият младеж е така нетърпим от около година. Само препрочитането на гореспоменатата книга ме е държало да не откача. Преди 4 месеца се върнах на работа, а той тръгна на ясла, но подобрение почти няма. Всяко дете е различно. Пак си е инатлив, пазарим се за почти всяко нещо. Ходенето на ясла допринесе за по-бързото му проговаряне, та сега поне комуникацията е по-лесна. Отказала съм се да се карам и викам. Ако нещото което иска да направи не е застрашаващо живота и здравето му, го оставям да го прави. Ако е опасно за него, му казвам, че ще му прибера багера (любимата му иглачка) и той се кротва. Когато имам възможност го оставям при някоя от бабите за няколко часа, те да се занимават с него. С нетърпение чакам третия му рожден ден...
Период, нормално. Аз спрях да я приспивам на обяд някъде на 2 - 2г.6м. Като имам работа - казвам имам работа, да се занимава сама. Но тя ходеше на ясла от 1г.6м., така че едва ли можем да сравняваме.
Оставяй я да се занимава сама, освен това писва ако сте си всеки ден двете вкъщи. Ясла или баба, поне за малко, за половн ден, много променя нещата.
Оставяй я да се занимава сама, освен това писва ако сте си всеки ден двете вкъщи. Ясла или баба, поне за малко, за половн ден, много променя нещата.
Забелязах, че ако съм спокойна и в настроение и тя е така. Вече се посъветвах с психолог и тя ми каза, че това е така наречената симбиоза майка-дете, т.е. детето усеща настроенията на майката и се влияе от тях. Колкото по-нервна съм, толкова и тя е по-капризна. .
Много точно казано, същото съм забелязала и аз. Когато съм спокойна и малката е спокойна - разбрана, без истерии и тръшкане, играе си сама, рисува, гледа си кротко филмчета,храни се добре, абе...детето мечта. Лошото при нея, е че има едни периоди на "неядене", тогава аз ставам ужасно изнервена и раздразнителна, тя пък ми прави напук, инати се за храната и за всичко останало, което съответно още повече ме изнервя....получава се ужасен затворен кръг. Спасението е да я пробутам за ден-два на някоя баба.
И моето е в такъв период. Ужас е. Опитвам да не викам, а да отвличам вниманието и да го zалъгвам. Слагам го да спи (иначе е невъzможен ) на обяд или веЕчр ... zатварят ми се очите от умора ляга на въzглавницата и иzведнъж се сепва и вика "не искам, не иска нани" ... аz каzвам а "искаш ли да станеш голям" ... веднъж мина номера , вика ми "не иска голям", "утре ще ходим на басеина да плуваш, искаш ли да имашсили" ... "да искам" (мина само веднъж номера на следващата вечер каzа "не иска плува") , аz викам "а искаш ли да сложиш zайо до въzгалвницата и да види какво ще сънуваш , да каже на мама , zа да иzбере мама подарък ... " ... искам беше само веднъж ... и така нататък. Обличането е свръх тежка гимнастика , тичАне гол иz цялата къща, криеница, викане бау бау .... а аz тичам цял час подире му обличайки му на игра дрехите една по една ... Луда работа . Сега прехвърлих обличането сутрин на тати, Е има повечЕ сили да играе криеница и не го zаболява кръста, но пък го zаболява главата
позната ситуация изживях я с баткото но с малкия не защото на две години тръгна на ясла и наистина с него не съм имала проблеми моят съвет е да я дадеш на ясла и ще видиш как всичко ще се промени и няма да я познаеш късмет и запомни всяко нещо минава с възрастта така че се ядосвай по малко
Моят също напоследък ми е опозиция за повечето неща-ако му противореча за нещо,започва да се тръшка, да вика и да реве от яд, без сълзи 
Голямо магаре е станал!
Ходи на градина и там е много послушен и изпълнителен според госпожите, ама вкъщи си показва магариите!
А, не може да ми гледа по 7-8 часа филмче на ден (сега е болен и сме вкъщи), наказвам го, извинява ми се и пак. Днес се разревах, че и аз съм болна, лошо ми е, лежи ми се, а той се нерви за всяко нещо, готвя му-не яде нищо. Много се притесни,че плача-идва, гали ме, извинява се.
А дърдори като картечница от преди година, главата ми е като балон от зададени въпроси
Хич и не очаквам към 3 г. кой знае каква промяна
Гледам,че повечето майки с 2-3 годишни деца са бременни и се чудя как се навивате?(без да имам намерение да засегна някоя, само констатирам)
Аз здраво се ослушвам за второ, въпреки че таткото ме кандърдисва
Голямо магаре е станал!
Ходи на градина и там е много послушен и изпълнителен според госпожите, ама вкъщи си показва магариите!
А, не може да ми гледа по 7-8 часа филмче на ден (сега е болен и сме вкъщи), наказвам го, извинява ми се и пак. Днес се разревах, че и аз съм болна, лошо ми е, лежи ми се, а той се нерви за всяко нещо, готвя му-не яде нищо. Много се притесни,че плача-идва, гали ме, извинява се.
А дърдори като картечница от преди година, главата ми е като балон от зададени въпроси
Хич и не очаквам към 3 г. кой знае каква промяна
Гледам,че повечето майки с 2-3 годишни деца са бременни и се чудя как се навивате?
(без да имам намерение да засегна някоя, само констатирам)Аз здраво се ослушвам за второ, въпреки че таткото ме кандърдисва
позната ситуация изживях я с баткото но с малкия не защото на две години тръгна на ясла и наистина с него не съм имала проблеми моят съвет е да я дадеш на ясла и ще видиш как всичко ще се промени и няма да я познаеш късмет и запомни всяко нещо минава с възрастта така че се ядосвай по малко
И моя ходи на ясла , но на нас ни е хванал цаката
Аz zа сега не съм се навила zа второ , просто се ослушвам и аz zдравата и чакам да мине преиода на белите , после ще вzема да го науча да помага и товага ...