Стари, но златни мисли на ГАБРИЕЛ ГАРСИЯ МАРКЕС - 13 фрази за живота!+още нещо

 Както винаги!!!

Много приятно ми подейства. Благодаря ти

Много обичам да чета сентенции,а отдавна не бях и ми стана много приятно .
Благодаря.
 

Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, ... откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея

Това ми хареса най- много.

Много ми харесват! Браво, въздействаха ми много приятно! 7. - ми е любима!

13-та мисъл е в подписа ми отдавна.

Това също е негово:

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

mimoza^^, това не е на Маркес .

прилича ми на неговото предсмъртно писмо, но аз съм го чела (публикувано във в-к Труд) в малко по-различен превод
мисля, че е това
Ако Бог ми дари парченце живот
Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот, може би няма да кажа всичко, за което си мисля сега… Ще оценявам нещата не по стойността им, а по съдържанието. Ще мечтая много. Ще спя съвсем малко, защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60 секунди. Ще бягам, щом другите чакат. Ще слушам, щом другите говорят. И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед. Ако Бог ми даде парченце живот… Ще нарисувам една картина. С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната. С моите сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болка от бодлите им и нежност от листенцата. Ако Бог ми подари парченце живот… На всички хора ще им кажа, че винаги съм ги обичал. Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци, ако не искат да се влюбят, защото били стари. На старците ще обясня, че смъртта не идва със старостта, а със забравата. На децата ще им дам крила, но ще ги оставя сами да се научат да летят. А на жените… ще им призная, че цял живот съм ги обожавал. Ако Бог ми подари парченце живот… Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънце и ще разголя не само тялото, но и душата си. И цялата си злоба ще я извадя върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето. Научих твърде много от вас, хората до мен. Разбрах, че всеки иска да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха. Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в беда трябва да го гледаш от долу нагоре, а не обратното. Научих толкова много от вас, хората до мен. Но всичко ще потъне в забрава и ще погине, когато ме затворите в куфара… Тогава аз наистина ще започна да умирам. Приятели, дано не ви тежа като верига! Не чакам отговор от вас. Не ми пишете! Не ме търсете! Искам само да чуете сега словата ми. И да почувствате, че нещо се променя.

Разплакахте ме!

И на мен ми стана много мъчно

Цун. Гуш.      

Извинявам се за спама, но всичко, свързано с парцалената кукла "La Marioneta" не е на Маркес a na Johnny Welch (мисля беше някакъв комик). Както и онова за плажното масло не е на Кърт Вонегът, а на журналистка  .

Не съм запозната, признавам, но въпросното толкова ми хареса, че си го запазих. Във в-ка го бяха дали като предсмъртното писмо на Маркес   
Няма значение кой го е казал, красиво е и силно 

O, ужас! Това "предсмъртно писмо" на Маркес циркулира из пресата и нета от години, а той, слава Богу, е все още жив

Слава Богу, наистина. Когато го пуснаха обаче, пишеше, че е по повод на това, че д-рите му казали, че не му остава много живот. Явно са сбъркали.

Или просто Бог е бил милостив и е забравил, че той е просто парцалена кукла...

Много хубаво ми стана-благодаря ти!

 

„Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата.“

„Стани по-добър и направи така, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си."


"Животът не е това, което човек изживява, а това, което си спомня и така, както си го спомня,
за да го разкаже."

"Сам и самотен са две съвсем различни неща."


Много ми харесва написаното от Джордж Карли - "За нещата от живота".

http://www.thethings.portal-silistra.net/Life.htm

ЗА ЛЮБОВТА


И РЕЧЕ МУ АЛ-МИТРА :
- Кажи ни за Любовта .
А той повдигна глава , огледа множеството и велика тишина настана.Тогава със силен глас им заговори :
- Когато Любовта ви позове , последвайте я , макар пътеките и да са стръмни и сурови.
И когато крилете и се разперят върху вас , отдайте и се , макар и мечът скрит в перата и да ви ранява.
И когато тя ви проговори , повярвайте и ,
макар гласът и да руши мечтите ви , тъй както севернякът градините ви попарва.
Защото любовта както е корона , тъй е и тежък кръст.Както е ластарът на лозницата , така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки , затрептели в слънчевия сяй,
Така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги , макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее , да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина .
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън , за святи хлябове на Божието свято пиршество.
Всичко това ще ви стори любовта , за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.
Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада ,
тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта
в свят , който не познава сезони и в който ще се смеете , но не от сърце , и ще ридаете , но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва , но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта и стига любовта.
Любовта няма друго желание , освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания , нека бъдат тези :
да се стопите и да се леете като поток , запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно , с радост ;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си , пълни с благодарност ;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.