Какво правите когато много ви се иска прос

  • 4 979
  • 62
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 919
Та ние скъсахме малко внезапно. Просто и двамата знаехме, че не се получава и по празниците БНД-то реши, че е най добре новата година да започнем на чисто и всеки да си търси щастието. Въпроса е, че аз все още не съм скъсала напълно и много често ми се иска да му се обадя за да го чуя. Да си споделя какво се е случило през деня, как е в работата и тн.
Тъпото е, че първо така изпадам в самозаблуждения и не ми се отразява много добре на психиката.
Той също изглежда доста объркан, но се опитва да издържи да сме разделени за да забравим за чувствата ни и да продължим напред.
За себе си казва, че като е взел това решение и пред него е изгряла зората.
Опитвам се да го пусна на свобода - защото той това иска но не ми се отдава. Не искам да му се обаждам, но сутрин първото нещо което искам да направя е да го чуя.
Дано се разбира нещо от това което съм написла.

П.С. Ще се радвам да се запозная с момичета в района на Борово.

Последна редакция: чт, 17 яну 2008, 11:52 от galia_mi

# 1
  • Мнения: 2 336
Това е от навика. Минава. Трябва да си силна.
Не виждам обаче какво пречи, при условие, че сте запазили добрия тон да му звъннеш един път седмично на пример  и просто да го попиташ как е.

# 2
  • София
  • Мнения: 17 283
Искам да ти пиша, да те успокоя с нещо, но не съм подходящия съветник в случая, дано да се включат момичета, които повече могат да помогнат.
Аз с моето БНД и досега съм така – почти не минава ден, в който да не се чуем, близки сме, споделяме си. Само че трябваше да мине много време до момента, в който това не ми съсипва психиката, трябваше да го преживея като любим, за да ми стане приятел.
На етапа, на който си ти – забранявай си да му се обаждаш с всичката воля, а която си способна. Аз си имах един приятел, който малко след нас се раздели с жена си, и с него си имахме уговорка – ако на някой му се прииска да се обади на бившите – звъни на другия. Звъняли сме си в невероятни часове, но свърши работа.
После тъкмо реших, че съм го преодоляла и започнахме да сме приятели, осъзнах, че не съм и не можем, затова го помолих (БНД) да не го правим, докато не съм готова.

# 3
  • Мнения: 2 336
Бърди, и аз имах подобна тактика. Само, че звънях на сестра ми и една приятелка. Те и до ден днешен носят името "бюро жалби".  Twisted Evil
Не преставах да им звъня.

# 4
  • Мнения: 911
 Cry и аз си бях спретнала едни екип "Бюро жалби" - няколко приятелки и майка ми - и не спирах да им досаждам по телефона  Rolling Eyes

аз направо откачах, ако не го чуя през деня - ужасно състояние! но при мен имаше надежда, че всичко не е свършило и умирах при мисълта, че го губя, защото ето още един ден и аз не знам как живее, какво го вълнува, искам да споделя.....абе, една отчаяно влюбена патка бях и въобще не исках да го "пусна"...

докато ти, гледам, сравнително хладнокръвно приемаш, че това е краят и само трябва да го преживееш някак, защото сте се изяснили, че трябва да се разделите. може би наистина е просто навик и ще го преодолееш, макар че... Sad

уффф, не ти помогнах много, но - звъни на друг (като си решила да приключиш с БНД-то) или просто влизай тук да пишеш - голяма терапия си е при нас!  Flutter

Последна редакция: чт, 17 яну 2008, 23:26 от trayana

# 5
  • Мнения: 1 919
Ами там е работата, че решението негово.
И аз съм в ролята на патката, която понеже знае, че има малко колебание в него и се опитвам да си го задържа.
Голяма бяла птица съм - поне той се отнася доста добре към голямото ми желание да му звъня.
И ми обяснява как всичко ще стане ОК като го приживея и и двамата ще станем щастливи и аз пак нищо не вдявам, защото не искам да вдяна.

# 6
Не звънях от гордост, но само аз си знам какво ми е коствало това. Не го безпокоях за децата, за нищо не го безпокоях. Не исках да видя дори как изглежда "кифлата", както тук се изразявате. И най- малкия жест от негова страна ме караше да се хващам за надеждата като удавник за сламка, а после.... после болката от разочарованието е голяма.  Sad  Дълго време го преживявах и чак сега мога да кажа (или поне така си мисля), че вече ми е напълно безразлично, не ми трепва нищо, но продължавам да свеждам контактите си с него до абсолютния минимум. Всеки от нас е поел по пътя си, а за децата, всеки прави каквото може и за тяхно добро. Разбираме се и не си пречим по никакъв начин.

# 7
  • София
  • Мнения: 17 283
Ами за това е прав:

И ми обяснява как всичко ще стане ОК като го приживея и и двамата ще станем щастливи

при нас така се получи. Но си иска време, за съжаление  Hug

# 8
  • Мнения: 2 336
Все още за леля не минавам!  Crossing Arms
Смятам, че добрите отношения между бивши съпрузи са нещо прекрасно, но когато е имало такива и преди раздлята. Аз нямам добри отношения с него, всъщност не искам да имам каквито и да било. Ако нямахме деца изобщо нямаше да ме види.
Да не гледа на аванта колко съм хубава.  Flutter

# 9
  • Мнения: 9
Здравей, и аз съм на твоя хал.Изтрила съм му номера от телефона си, така че да ми е трудно да му звъня/не че не го знам на изуст/.Много е гадно, ама живея с мисълта, че и това ще мине.Кога, никой не знае....

# 10
  • София-Велинград
  • Мнения: 1 310
На мен лично това ,че не го виждам ми помага.Все още не съм готова да го видя(той не че ни е затърсил де),но видя ли го знам ,че чувствата (който са стаени дълбоко в мен) ще изкочат и аз отново ще се срина.При мен това ,че не се виждаме и чуваме е добре.Само за малката не е.

# 11
  • Мнения: 1 919
Да това с виждането също е проблем. Той иска да си вижда малката.
А аз още не вярвам, че това е края.

# 12
  • София-Велинград
  • Мнения: 1 310
Не го спирай нека я вижда,ако на теб ти е трудно ,не излизай с тях,ограничи виждането си с него освен когато става въпрос за детето.

# 13
  • Мнения: 660
Прекрасно разбирам, че детето ми страда. И прекрасно разбирам, че държането ми се определя като неадекватно. Отдавна мечтая да чуя от устата на мъж, как трябва да се държи една жена в такава ситуация, за да може поведението й да бъде възприемано за адекватно. Но когато задавам този простичък въпрос, срещам мълчание и повдигане на рамене. Ти би ли желал да ми дадеш някакви насоки, или и ти ще ме подминеш с мълчание?
Съжалявам, че спамя темата на авторката Confused.

# 14
  • София-Велинград
  • Мнения: 1 310
Ама отговор няма,Бибишка. newsm78

# 15
  • Мнения: 451
Колкото повече време минава,по ми домилява, и само носталгия и мъчно  и ми се иска да го чуя,хем аз го напуснах и сложих пъва края,поне  началото на края,че той края се влачи една година Tired и колко мизерии бяха и злоба,ама що го забравям това ooooh!
Мяткам се от фаза във фаза аз Mr. Green още не мога да се освестя,че това е края,ама ще го приема,то няма начин Sunglasses


The_Lover ,да вземеш да се поспреш с тези просташки постове,а Stop

# 16
  • Мнения: 408
При мен ситуацията е подобна, от 4 месеца.
Още карам на автопилот, докато дойде момента на осъзнаването, че връщане назад няма.
Имам предвид момента в който разбереш, че е време, да започваш да си оправяш живота.

# 17
  • София-Велинград
  • Мнения: 1 310
Инкел,при мен този период е вече 8месеца. Sick

# 18
  • Мнения: 2 336
Аз пък като се наложи звъня, ама много рядко. Примерно днес, щото разбрах, че се блъснал тия дни звъннах и питах как е. Ама да му звъня ей така - не!  Naughty
Даже на хората се моля да ми помогнат с битовите неща, но не бих се унижила повече да моля него.  Confused

# 19
  • Мнения: 451
inkel , Славе, аз съм първенец на "удължения период"-цяла година вече и края му се не види #Crazy Точно на автопилот я карам,не знам на кой свят съм Sick Вместо на по-добре,на по-зле става Sick,а уж времето лекува.Пак ли ще съм изключение и от това правило newsm78

Давайте "рецепти" и вариянти да се измъкваме,нали приятел в нужда се познава(дори и виртуален) Praynig

Пиене-не помага,компании-не ми се гледа никой,свършвам си работата и бързам да се прибирам при детето.То и за двете неща и време няма SadРев-вече не мога и да рева Mr. Green
Случайна връзка- SickПсихотерапевт-и там ходих,нулев резултат.Шопинг-временен ефект Wink
То друго остана ли newsm78
Казвайте вие сега Praynig

# 20
  • Мнения: 408
patricia_p

Ше ти кажем бе хубавице, и без да ти гледам на ръка ше ти кажем.
На тебе ти требе МЪЖ, ама да не е (авто)пилот.
Ай дай ся 5 лева.

# 21
  • Мнения: 2 863
patricia_p

Ше ти кажем бе хубавице, и без да ти гледам на ръка ше ти кажем.
На тебе ти требе МЪЖ, ама да не е (авто)пилот.
Ай дай ся 5 лева.

ма много ти евтини прогниозите по нашия край вече по 10 лв взимат Joy

# 22
  • София-Велинград
  • Мнения: 1 310
Джали,той нали е новак та затова го дава по ларш Joy

# 23
  • Мнения: 451
Ми то за 5-10 лева,какъв шъ да е тоз Мъж newsm78

Не,inkel ,точно сега мъж не ми трЕба,не позна Crossing Arms,хеле пък за 5 лева-хич да не го и видя Naughty Пък за хубоста,освен да си бодна снимката,та да се произнесеш,може и да не съм чак толкоз Убава hahaha

# 24
  • Мнения: 408
Туу, кви сте скъпчийки.
Ми за другите 5 лева, ши си купи гумички момичето с тях.
Няма да прай сигански работи я, докът проба и да прай чорета.
Ноу бързо пишеш ма убавице, ти май и на училище си одила ?
Ми то за 5-10 лева,какъв шъ да е тоз Мъж newsm78

Не,inkel ,точно сега мъж не ми трЕба,не позна Crossing Arms,хеле пък за 5 лева-хич да не го и видя Naughty Пък за хубоста,освен да си бодна снимката,та да се произнесеш,може и да не съм чак толкоз Убава hahaha
Не за 5 лева ма , милионер ти требе на тебе. 5те лева са за мене, да та науча на акъл.
Сшо пишеш, че ти не требе маж, баш ти требе, малко да те поразтрие.
Ич не чакай, ами бегай за гуми, и УМНАТА.

Последна редакция: нд, 20 яну 2008, 02:34 от inkel

# 25
  • Мнения: 2 274
Прав е Инкел...
А Партисиа е не просто хубавица- тя е първа хубавица!(недей да скромничиш!)
 Hug

Последна редакция: сб, 19 яну 2008, 13:19 от Godzilla

# 26
  • Мнения: 393
  спокойно,при мен(нас) това продължи 3год след официалната раздяла...Даже смс-си за годишнината от сватбата инах,е-майли и разговори в чата...Докато сама не се осъзнах,че докато той е около мен,аз нямам бъдеще...
 После и той осъзна,че съм го преживяла и вече не рева за него,а за себе си и се ..озлоби .И сега никак даже не искам да го чувам,ама се налага...понякога Whistling
 Така че-кораба  потъва спокойно,вода има за всички Mr. Green

# 27
  • Мнения: 1 809
Не мога да дам рецепта,колкото и да ми се иска.При мен още докато бяхме бракувани до такава степен ме орврати от себе си,че до момента на развода аз вече органически не го понасях.Не искам гласа му да чуя,а какво остава да го видя Sick

# 28
  • Мнения: 451
Малеееее,колко сте натуралистични Embarassed Embarassed Embarassed,а аз си мислех,че и за душата иде реч Rolling Eyes
Ама сегурно сте прави,нали де що има останали жаби трябва де се изцелуват,а и к`во беше с клин-клин избива Thinking
Това ще да е един от отговорите на въпроса newsm78
Да не се моткам,ами да се хващам за работа Sunglasses

inkel ,ако помогне 5-те лв.ги имаш,въпреки,че това с туршията грубичко ми прозвуча

# 29
  • Мнения: 408
inkel ,ако помогне 5-те лв.ги имаш,въпреки,че това с туршията грубичко ми прозвуча
Извинявам се за туршията, и я махам веднага!
Признавам си, че съм говедо, или каквото си избереш ЕРД.
Посипвам си главата с пепел, намазвам се с катран, и после се овалвам в перушина.
Ако и това не стига, дай идея как да се само-накажа ?

# 30
  • Мнения: 451
Посипвам си главата с пепел, намазвам се с катран, и после се овалвам в перушина.

Само пепелта е достатъчна Peace,от катрана и перушината -няма нужда,виж колко съм добронамерена Grinning

пак оспамихме,май newsm78

# 31
  • Мнения: X

 Така че-кораба  потъва спокойно,вода има за всички Mr. Green
хахаххаха
на съда е ясно, убития да влезе  Wink

# 32
  • София-Велинград
  • Мнения: 1 310
Пати,не мисля ,че мъжа е решението.Решение е само ако ти го поискаш,ако е насила,само ей така заради идеята....не е за теб,не и за теб, Naughtyдоколкото се познаваме. PeaceА и нали се взехме...... Peace Hug Hug

# 33
  • Мнения: 451
Пати,не мисля ,че мъжа е решението.Решение е само ако ти го поискаш,ако е насила,само ей така заради идеята....не е за теб,не и за теб, Naughtyдоколкото се познаваме. PeaceА и нали се взехме...... Peace Hug Hug

Аз ако можех ,Славе до сега да съм го направила сто пъти,а не да се гърча като червей,ама ей-така приказка да става,че ми е кривооо

# 34
  • София-Велинград
  • Мнения: 1 310
А на мен ми е тъжно. Sad

# 35
  • Мнения: 408
Я аз малко да изплагиатствам от съседната тема.
Както казваше една приятелка по повод новата кака на бившето си гадже - Брей, какво ли е да слезнеш от Мерцедес и да се качиш на Трабантче?! Wink Wink Wink
Само жените ли са "Мерцедеси" и "Трабантчета", това не важи ли и за мъжете?

# 36
  • Мнения: 903
Само жените ли са "Мерцедеси" и "Трабантчета", това не важи ли и за мъжете?

Inkel, има една много хубава приказка, че всяко стадо си има мърша. Друг е въпросът, че ако трябва да разделим стадата по чисто полов признак, то в мъжкото стадо мършата ще е доста повече. Mr. Green  Сега сериозно да ти кажа - имам за мен едно съвсем логично обяснение, без да изпадам в прекомерен феминизъм, а то е следното: Господ като е създал жените да износват, раждат и отглеждат рожбите си, Той им е заложил генетично завишено чувство за отговорност, както и  това да се жертват, поставяйки интересите на детето си над своите.  При мъжете този неща ги няма като генетична заложеност, а те трябва да ги развият, след като достигнат определена емоционална зрялост. Ама много от твоите събратя по пол изобщо не достигат до подобна зрялост. И за да съм напълно обективна, ще кажа, че има и такива жени, на които Господ като ги е създал, (в бързината може би) е пропуснал да им закодира генетичната информация за която споменах по-горе.  angel008

# 37
  • Мнения: 408
blondy-mamma, друга беше целта на въпроса ми, но се върнахме пак на старата тема.
Въпросът ми беше за това че и при мъжете, и при жените има всякакви, и когато започнеш да се оглеждаш за нов партньор, искаш хем той да няма лошите качества на предишния, хем да има хубавите му качества. И в двата случая подсъзнателно го сравняваш с предишния.
Господ като е създал жените да износват, раждат и отглеждат рожбите си,
И е създал мъжете мъжете "ловци", т.е. силната им страна не е да се грижат за децата и дома.
Дали това е въпрос на характер, или възпитание е друг въпрос.
1. Характера е тясно свързан с генетичните особености, и той най трудно се променя, да не кажа невъзможно.
2. Както вече се каза, примера на семейството в което си израстнал играе много голяма роля.
3. Не знам колко момченца познаваш, които си играят с кукли, и колко момиченца, които си играят с играчки оръжия, но със сигурност не са много. И тези деца, в повечето случаи, не са добре приети от другите деца от същия пол.

Може би точно там се крие проблема, че с добрината си и стремежа към перфектност, много жени се опитват да променят характера и възпитанието на мъжа си, и в един момент се сблъскват с една стена.
В "съжалението" си към "несъвършеният" мъж, и желанието да го направят добър, много жени късно откриват грешката си.

# 38
  • Мнения: 903

В "съжалението" си към "несъвършеният" мъж, и желанието да го направят добър, много жени късно откриват грешката си.


Хайде сега недей да го драматизираш толкова, inkel! Не помня да съм казала, че жените са върха на съвършенството и затова са призвани да превъзпитат несъвършените мъже. Mr. Green  Виж с другото съм напълно съгласна:
И е създал мъжете мъжете "ловци", т.е. силната им страна не е да се грижат за децата и дома.
Дали това е въпрос на характер, или възпитание е друг въпрос.
1. Характера е тясно свързан с генетичните особености, и той най трудно се променя, да не кажа невъзможно.

Що се отнася до това да се опитваш да промениш партньора си, мисля че тази грешка я допускат не само жените по отношение на мъжете, но и мъжете по отношение на жените.  Аз признавам си в началото правих такива опити с моя "екс", но доста навреме осъзнах, че на резултат не мога да се надявам. След това започнах да пробвам аз да се нагодя към него, но това се оказа направо самоубийствено усилие. Смисълът на една връзка не е да се променяме един - друг, а да бъдем щастливи заедно такива, каквито сме! Peace

# 39
  • Мнения: 408

В "съжалението" си към "несъвършеният" мъж, и желанието да го направят добър, много жени късно откриват грешката си.


Хайде сега недей да го драматизираш толкова, inkel! Не помня да съм казала, че жените са върха на съвършенството и затова са призвани да превъзпитат несъвършените мъже. Mr. Green 
Точно затова са кавичките, показват мнението на болшинството тук.
От гледна точка, на мъжете , всичко си е наред, и няма нужда от никакви промени, или ако са необходими някакви промени, то не и при тях.
Разминаването е в начина на мислене.

# 40
  • София
  • Мнения: 17 283
В "съжалението" си към "несъвършеният" мъж, и желанието да го направят добър, много жени късно откриват грешката си.

Аз с това съм съгласна, поне за себе си. Късно разбрах, че правя грешка, смятах, че както се променям аз, така трябва да се променя и той.

# 41
  • Мнения: 903
От гледна точка, на мъжете , всичко си е наред, и няма нужда от никакви промени, или ако са необходими някакви промени, то не и при тях.
Разминаването е в начина на мислене.

На де!  И аз това мнение споделям, само че като жена вероятно го изразявам по-завъртяно!

Гледам прочие сме на път да изгладим различията между половете! Mr. Green (поне теоретично) Laughing

# 42
  • Мнения: 408
Едва ли ще сме в състояние, да изгладим различията между половете, а и необходимо ли е това?
Наскоро гледах някакъв филм на тази тема, за различията между мъжете и жените, с много експерименти.
Имаше разбира се и изключения, и затова на участниците правиха и генетични изследвания.
И точно с тези изследвания доказаха, че всъщност изключенията клонят повече към другия пол, но не се сещам вече, по кои показатели точно ги сравняваха.
Много примери имаше кое характерно за жените, и кое е характерно за мъжете, и че природата така компенсира предимствата и недостатъците, за да могат взаимно да се допълват.

# 43
  • Мнения: 903
Едва ли ще сме в състояние, да изгладим различията между половете, а и необходимо ли е това?


Реагираш точно като мъж - напълно буквалистично. Mr. Green Имах предвид постигане на някакво разумно разбирателство относно някои ключови въпроси, касаещи отношенията "жена - мъж" (или може би предпочиташ "мъж - жена"  Mr. Green ). Щото пълната липса на разбирателство между половете би означавала тотална невъзможност за нормални взаимоотношения между тях! А все пак има и немалко читави семейства (и двойки най-общо казано).

Имаше разбира се и изключения, и затова на участниците правиха и генетични изследвания.
И точно с тези изследвания доказаха, че всъщност изключенията клонят повече към другия пол

Е, поне едно нещо изяснихме: ти категорично изключваш възможността да те класифицират като "клонящ към жена". Аз пък от своя страна изобщо не напирам да ме категоризират "клоняща към мъж"!  angel008

# 44
  • Мнения: 451
В "съжалението" си към "несъвършеният" мъж, и желанието да го направят добър, много жени късно откриват грешката си.

Аз с това съм съгласна, поне за себе си. Късно разбрах, че правя грешка, смятах, че както се променям аз, така трябва да се променя и той.

Аз също.Дори чак сега разбрах,след една година,че съм допуснала голяма грешка,за съжаление вече много късно и е непоправимо.Много неща можех да избегна за себе си и него,като отрицателни емоции,докато бяхме заедно.А може би можех да предотвратя края на връзката.В момента това не ми дава мира,че май доста неща сама си ги направих,опитвайки се да изградя "съвършенната"връзка,а такова нещо нЕма. И сега smile3511,ама освен това и да се примиря друго не виждам smile3516
Дано тези размисли помогнат поне на други,щото за мен "търсенето",вече приключи Wink

# 45
  • Мнения: 1 919
Не че имах ентусиазъм, но като ви чета и тотално се доотчайвам.
Може би е важно да се вземе решението, че това просто не е бил човека и да започнеш да гледаш напред.
Ние след като се разделихме, ходихме заедно 4 месеца и аз мислех че нещата могат и да се подредят.
Господинът от гордост уж не казал, че е чакал всеки ден и нощ да реша да се върна с детето.
И така след Нова Година ми обясни че трябва да си търсим щастито поотделно. 
Аз след голямо драпане вчера ми призна, че последния месец се е отдал на безразборни връзки за 1 вечер,
ама му се появила жена към, която мисли че се е увлякал.

Сега не знам дали да се обвинявам, че не сме се върнали по-рано или това е било най-доброто решение (да не се връщам при него).

# 46
  • Мнения: 2 863
Не че имах ентусиазъм, но като ви чета и тотално се доотчайвам.
Може би е важно да се вземе решението, че това просто не е бил човека и да започнеш да гледаш напред.
Ние след като се разделихме, ходихме заедно 4 месеца и аз мислех че нещата могат и да се подредят.
Господинът от гордост уж не казал, че е чакал всеки ден и нощ да реша да се върна с детето.
И така след Нова Година ми обясни че трябва да си търсим щастито поотделно. 
Аз след голямо драпане вчера ми призна, че последния месец се е отдал на безразборни връзки за 1 вечер,
ама му се появила жена към, която мисли че се е увлякал.

Сега не знам дали да се обвинявам, че не сме се върнали по-рано или това е било най-доброто решение (да не се връщам при него).


Да бе да, той ще ви иска, ма няма да си каже, че сега ти виновна, че не си се върнала по рано....
Каквото и да стане - за нищо не се обвинявай....

# 47
  • София
  • Мнения: 17 283
Галя, за нищо нямаш вина!!!
Ти откъде е трябвало да знаеш, че той ви иска? Това първо.
Второ – иска ви и вместо да си каже, притъпява болката с безразборен секс? Моооля ти се, не се поддавай на такива манипулации, защото това, в което повечето мъже са изключително добри, е да ни накарат да се чувстваме виновни за глупостите, които те правят.
И аз доскоро вярвах, че съм виновна, че БНД ми е изневерявал, ама си дадох пълна индулгенция. И аз не съм била доволна от него и от отношенията ни, само че не съм тръгнала да си го слагам с тоя и с оня по повода.
Така че – горе главата, да е жив и здрав с момата. 

# 48
  • Мнения: 1 919
Не знам момичета, но ще се пръсна по шевовете.  Съжалявам че толкова мрънкам тук .
Някой може ли да ми препоръча на лични психотерапевт. И има ли полза от него? 
Тъпото е че ми е най-близкия човек,

# 49
  • София
  • Мнения: 17 283
Мрънкай колкото искаш, затова сме тук  Hug
За терапевт сега ше ти пиша на лични.

# 50
  • Мнения: 2 863

Тъпото е че ми е най-близкия човек,
Бил ти е най- близкият човек, вече не е... и решението за това си е негово, не е твое..

# 51
  • Мнения: 903
Аз с това съм съгласна, поне за себе си. Късно разбрах, че правя грешка, смятах, че както се променям аз, така трябва да се променя и той.

Аз също.Дори чак сега разбрах,след една година,че съм допуснала голяма грешка,за съжаление вече много късно и е непоправимо.Много неща можех да избегна за себе си и него,като отрицателни емоции,докато бяхме заедно.А може би можех да предотвратя края на връзката.

Момичета, отново забелязвам у вас вредната тенденция към самообвинение. Добре, искали сте нещо в партньора ви да се промени, може би сте били даже твърде настоятелни в тази посока... (Казах ви и аз че допусках тази грешка в началото, но като смених тактиката и почнах да променям себе си заради него да не би да цъфнах и вързах?!)  И хайде помислете: Какви толкова невъзможни промени сте изисквали от него, че да го отблъснете до такава степен, та да реши да се раздели с вас (нейния си БНД за всяка)?! И нима той не е бил на ясно какви очаквания имате от него като сте се женели?! Ама вероятно тогава е мислил повече с долната си глава! То още малко ще излезе, че той е светата вода ненапита, вина няма никаква за нищо и се е оказал едва ли не жертва-мъченик на вашите напори да го промените. АЙ, СИКТИР! Hands Fist

Според мен за разпадането на един брак (още повече пък ако има и деца) причините са много по комплексни и обикновено и двамата са допринесли (може и по различно време и всеки според силите си  Mr. Green) за постигането на този резултат. { Съвсем отделно нещо са случаите на разбиване на семейството поради обективни причини - напр. малтретиране, пиянски изстъпления, наркотици и др.подобни, когато наистина единият е жертва на другия.}

Така че, момичета, вземете се в ръце и стига сте се самообвинявали. Приемете, че това което ви се е случило е в крайна сметка безценен житейски опит и ако наистина осъзнавате някаква грешка в себе си, не си я самонатяквайте, а я отбележете в съзнанието си, решавайки за напред да не я допускате. Всъщност това е пътят на нашето съзряване.

# 52
  • София
  • Мнения: 17 283
и ако наистина осъзнавате някаква грешка в себе си, не си я самонатяквайте, а я отбележете в съзнанието си, решавайки за напред да не я допускате. Всъщност това е пътят на нашето съзряване.


О, да, абсолютно, аз не се самобичувам, а си вземам поука - различно е и съм съгласна с теб.

# 53
  • Мнения: 1 919
Birdy записах се за терапевтката ти - не че за всички е еднакво, но след колко сеанса усети някакъв ефект?

# 54
  • София
  • Мнения: 17 283
galia_mi, още след първия, но ми трябваха няколко месеца, за да вляза по-сериозно в релси.
Браво на теб, че си направила тази крачка  Hug

# 55
  • Мнения: 2 336
Аз също съм мислила за терапевт. Тези дни открих, че не искам да му звъня, даже вече не искам да го чувам. Не знам в коя фаза съм.
ИСКАМ ВЕЧЕ ДА МИ МИНЕ!!!

# 56
  • Мнения: 451
Аз днес ичах време и се забих с колата из едни черни пътища,ей така карам без цел и мисля,мисля.....и като ви прочетох сега,се оказва,че същото съм си мислила и аз.
Да, мъжете са велики манипулатори и царе на вменяването на чувство на вина!
Каквото и да е станало връзка се изгражда и руши и от двамата.
galia_mi ,и на мен и до ден днешен ми се казва,че в еди кой си момент ,трябвало да направя еди-каква си стъпка,за да се уверял пък той и ......Ами като е искал,сливи ли е имал в устата да каже какво иска newsm78 А когато драпаше да е с мен не спираше да приказва и да звъни и да пише #2gunfire Абееее,не ЕРД-та,ами живи говеда. Нещо съм Twisted Evil Twisted Evil
За вината-ясно,всички грешки са наши,брех ,тяхната кожа,как така те са напълно безгрешени,бе #2gunfire

Отказвам се от сутрешния си пост,просто ГО сънувах и се размекнах и бях готова пак да си сипя главата с пепел. От днес смятам коренно да променя мисленето си,стига със скубането на коси. Ако е било много хубаво и сме били един за друг,нямаше да се стигне до тук

galia_mi ,и а мен това ми тежи най-много,че ми беше много близък-няма приятелки ,работа,всичко заедно и работа и по магазини и по почивки. Е,там ни е била грешката. Предатели,дали има по-нищожна постъпка от предателството и лъжата?  #2gunfire
И ние да се виним и да си скубим косите Naughty Stop

Ако пак ме чуете така да говоря( да се вайкав и самообвинявам демек),ме свалете по-бързо на земята Praynig
Моя психотерапевт не го биваше и нямах ефект,затова се влача още така.
 Hug

# 57
  • Мнения: 903
Момичета, аз като се разделих с моичкия втория път (т.е. не след развода, а след като бях допуснала безумието да му повярвам отново и да се съберем  #Crazy), та тогава бях..... абе не е за разправяне в каква сянка на самата себе си се бях превърнала - съвсем бях изгубила всякаква реминисценция за собствената си самоличност. Поради не особено цветущото си финансово състояние не можех да си позволя да ходя на психотерапевт, но ясно съзнавах, че имам нужда от външна намеса за да се освестя; че сама няма да успея да се преборя с това нищо, в което се бях превърнала. Затова започнах да търся литература по въпроса и най-случайно попаднах на една книга, която за мен се оказа ключа към възвръщането ми към самата себе си. Наистина тя преобърна представите ми, помогна ми не само да разбера колко погрешно е било конструирано цялостното ми поведение и отношение към мен самата най-вече, но и ме научи как трябва да се променя за да се превърна отново в пълноценна личност. Заглавието на книгата е "Джобен психотерапевт", авторът - Сузана Макмахън. Ако я намерите, купете си я и я прочетете (няколко пъти, щото няма да ви светне всичко още от първия прочит). Надявам се и на вас да помогне като на мен!  Hands Thumbsup

# 58
  • Мнения: 1 919
Развитие на историята.
Та нашият БНД искал да се върнем, но понеже няма как да каже на мама и тати, че ще се събираме - те не ме искат от време оно- и хем искал хем не искал та за това нищо не правил.
Аз знам, че ме обича, но просто е сигурен, че и да се съберем пак ще стигнем до раздяла. Та за това е решил, че трябва да ме забравя и да избива клина с клин. Логиката му е сега да се хванем за някакви случайни хора за избиване на клина, пък някой ден ще срещнем и подходящите хора. И си измисля някакви истории, които хич не се връзват за да ме наранява.
Следобяд ще ходя на психотерапевт - дано ми се изясни нещо в главата, че и при мен е една каша.

# 59
  • Мнения: 48
galia_mi съвет миличка никой не може да ти даде, как по-бързо да преодолееш мисълта за бившия. Всеки от нас е строго индивидуален,  а в емоционалната си същност най-вече. Вярно е че всеки страда, плаче, тъжи.....спомените се изтриват най-трудно. Но тъкмо за тях искам да ти кажа няколко думи. Напуснах мъжът ми преди около година и половина. не можех да го издържам органически. Мисълта, че се връща от работа, или че трябва да сме заедно, или че трябва да си легнем в едно легло .....МЕ ВЛУДЯВАШЕ. Повярвай ми. Не го понасях. Напуснах го...Но и до ден днешен не съм спряла да се сещам за него и мисълта какво съм му причинила ме влудяваше. Но си дадох ясна сметка, че да продължавам така да живея с него е безмислено и болезнено и за двама ни. много пъти ми е идвало да му звънна, но нямам тел. му ...и това ме спасявало до някъде. Сега незнам къде е и не мога да се разведа дори. Но друго искам да ти кажа - когато изпаднеш в такива мисли и започнеш да се самообвиняваш или имаш силно желание да му се обадиш - спомни си лошите моменти, които сте имали, скандалите и обидите, които сте си отправяли, болката, която е причинил на теб и детето - оставяйки ви сами....
На мен много ми помагат отрицателните мисли. Дано и на теб помогнат.
Успех ти желая миличка и горе главата.  newsm10
Не си сама  Peace

# 60
  • Мнения: 48
Забравих да ти кажа, че бебето което чакам, не е от бившия ми мъж, а от човек който твърдеше че ме обича до полуда - и като разбра за бебо......Избяга с 300 км/ч
Но въпреки всичко съм горда и щастлива, че то расте вътре в мен.

# 61
  • Мнения: 2 863
didolinca, сега прочитам тази подробност, че не си разведена с мъжа ти... нали знаеш, че бебето ще се води негово по документи, след като нямаш развод, независимо, че друг е бащата, а и той  също е зачезнал.......мислила ли си за тези неща, знаеш ли ги???

# 62
  • Мнения: 48
Jaly омъжена съм в чужбина и бракът ми тук не е регистриран. Преди около 6 месеца си вадих удостоверение за семейно положение и пишеше - НЕОМЪЖЕНА. Надявам се мъжът ми през тези месеци да не е регистрирал бракът ни. Та затова си мисля, че бебето  няма да  се води на него.  newsm78
Искрено БЛАГОДАРЯ за пояснението   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт