най-сигурното нещо в живота

  • 2 775
  • 26
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 2 070
Най-сигурното нещо в живота е.....-смърта.
Нея човек няма как да я надхитри,няма начин тя да му се размине.
Защо след толкова хилядолетия,взаимно съжителство,
не свикнахме с нея?

# 1
  • Варна
  • Мнения: 567
Защото взима най - скъпото, най - свидното, най - милото, най - обичаното, как да свикнеш с това, как да свикнеш с болката и липсата, никак не се свиква, продължаваш да живееш , но с поредната рана в душата , която някак си успява да промени същността ти!

# 2
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
слоупотребяваш с туй под крилото ми се чини ...

# 3
  • Мнения: 2 270
Защото взима най - скъпото, най - свидното, най - милото, най - обичаното, как да свикнеш с това, как да свикнеш с болката и липсата, никак не се свиква, продължаваш да живееш , но с поредната рана в душата , която някак си успява да промени същността ти!

Много точно! Peace

# 4
  • Мнения: 165
Наистина, като се замислиш само смъртта е сигурна.

# 5
  • Мнения: 2 070
слоупотребяваш с туй под крилото ми се чини ...
не Слоупотребявам Naughty
бях ма осем , починаха,
родителите и брата на майка ми.
тогава получих страхова невроза
и май още си нося последиците от нея.
преди повече от две години почина баща ми,
а за няколко месеца погребахме трима приятели,
които нямаха още 40 години.
така ,че ти май Слоупотребяваш със злобата,
или не си си взела още дозата ooooh!

# 6
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
Ти задаваш глупави въпроси.
Какво очакваш да ти отговорят?
нещо като това
Цитат
Защото взима най - скъпото, най - свидното, най - милото, най - обичаното, как да свикнеш с това, как да свикнеш с болката и липсата, никак не се свиква, продължаваш да живееш , но с поредната рана в душата , която някак си успява да промени същността ти!
не го знаеш?
каквото и да напишат, ти ще го знаеш.
или искаш да питаш защо се страхуваме и защо ни се случва?

 

# 7
Аз загубих баща си още като дете,нямаше навършени 40 год. Дядовците ми починаха преди да навърша 10. Трудно не трудно, преодолява се. Развих особено отношение към  смъртта и не ме тревожи мисълта за нея. Това е най-естественото нещо на света и да се паникьосваш за нея е все едно да се паникьосваш, че утре ще изгрее слънцето. Всекиму това е писано, неизбежно е и удобен момент за смърт няма.Да,грубо е понякога,не е справедливо да си отиват млади хора и деца, но такъв е животът.Справедливостта е човешка измислица.Ще се опитам да възпитам и децата си в по-спокойно отношение към кръговрата на живота, без истерии и обожествявания на починали.

# 8
  • София
  • Мнения: 1 762
Защо веднага упрекваме? Може би и е много тежко точно в този момент и точно сега иска да сподели с някой болката си. Не всеки е цар на писмото, за да се изрази с по- умни въпроси.  Peace

# 9
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Най-сигурното нещо в живота е.....-смърта.
Ай пак щуротии  #Crazy жена теб да не те е друснала депресия с наклонност към самоубийство  smile3537 Я за да сме сигурни в тоз живот всеки де се висне или да си тегли по един патлак smile3521

# 10
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Защото няма връщане назад. Категорична крадла е. Освен това културата ни е такава, оплакваща мъртвите

# 11
  • Мнения: 2 716
Да внеса корекция  Crazy
Не е най-сигурното, а ЕДИНСТВЕНОТО сигурно.
Не се съгласявам и с това, че не можем да свикнем с нея.
Снощи гледа ли новини?
За колко смъртни случая съобщиха? Вероятно не помниш.
Значи вече сме свикнали. Не е много приятно.

Смъртта на близък е нещо друго. Загуба.
Собствената ни смърт, обаче, изобщо не ни касае. Не се замисляме за нея.
Както е казал мъдрецът:"Когато аз съм тук, нея я няма. Когато тя е тук, мен ме няма"

Всъщност ние се страхуваме от загубата. От загуба на конфорт. На личен уют. Защото на мъртвият не знаем какво му е. Т.е. има ли му нещо? Преминава ли в друго измерение? Носи ли някаква промяна смъртта. Или е край.

Някои твърдят, че когато плачем до леглото на умиращия, всъщност плачем за себе си, а не за него.

Наистина темата е философска.

# 12
  • Мнения: 274
Най-сигурното нещо в живота е.....-смърта.
Ай пак щуротии  #Crazy жена теб да не те е друснала депресия с наклонност към самоубийство  smile3537 Я за да сме сигурни в тоз живот всеки де се висне или да си тегли по един патлак smile3521
Това е меко казано злобно. Ако си намерила баща си с "патлак" в ръка и разтекъл мозък, едва ли ще си позволяваш подобни коментари.
По темата - не само, че е най-сигурното, ами е и най - естественото нещо на света. Това е просто един етап от безкрайния кръговрат на живота. Мен по - скоро ме дразни отношението на хората към това - разни безсмислени церемонии като палене на свещи, "подаване".....и след три години /примерно/ забравяме постепенно как са изглеждали тези същества /щото не умират само любими хора, а и кучета, котки, канарчета/. Аз си пазя спомените - те са ми най-скъпи. И редовно споменавам покойниците, без да се притеснявам, че ги безпокоя. Не вярвам в задгробния живот.

# 13
  • Мнения: 620
На всички е ясно,че няма по-естествено нещо от смъртта- да.
Свиква се с нея - може би Confused
За мен най-ужасна е нелепата смърт.И да в такива моменти ми е мъчно,вълнувам се и плача.Понякога и за непознати хора.
А с липсата на любим човек също се свиква...,много трудно и заслуга за това имат спомените.
Има една фраза "Разровиш ли спомен - ще бликне сълза"...както и да го погледнеш е вярно казано.
Не е вярно,че само ние-хората тъгуваме по починал близък Thinking

# 14
  • Мнения: 3 216
Най-сигурните неща в живота освен смьртта са и даньците.

# 15
  • Мнения: 2 270
...Някои твърдят, че когато плачем до леглото на умиращия, всъщност плачем за себе си, а не за него.

Наистина темата е философска.

Абсолютно вярно Peace
Много скоро загубих скъп човек - последните месеци от живота й бяха кошмарни, нека почива в мир!
Когато почина над леглото - ние най-близките плачехме с думите: "Защо ни остави? Какво ще правия без теб? и т.н." Може би е егоизъм - знам ли?! В един момент обаче се замислих, как всички плачем за себе си и за това как ще продължим живота си без този човек!

# 16
  • софия
  • Мнения: 636
Подкрепям казаното от Pretty. Като загубих баща си нямах 18, последната година от живота му беше ад за човека, но той се държеше много храбро и не искаше да ни притеснява. Просто като си помисля как мама е преживяла всичко това..., ние сме деца, но тя се прояви като истински герой. Наистина всички плачем за себе си сякаш като изгубим любим човек...Любовта, а също и смъртта се проявяват като дълбоко егоистично чувство.

# 17
  • Мнения: 423
Всъщност ние се страхуваме от загубата.
защото от нея боли най-много

# 18
  • Мнения: 183
Точно така е - тъжим най-вече от загубата
според мен и за това са гробищата, с тежките надгробни камъни - защото не искаме да повярваме, че някой си отишъл безвъзвратно и защото имаме нужда от място, където да си поплачем, да се почувстваме по-близо до загубения човек, а след по-дълъг период и да си спомним за него. Гробищата са не за мъртвите, а за живите..... Sad

# 19
  • Brokenpromiseland
  • Мнения: 1 432
Ами има и друга мисъл...."Смъртта на един е трагедия, а смъртта на хиляди е статистика"
Истината е че докато не ни опре до г*** не можем да го оценим.
Боли и то много, защото знаем ,че никога повече няма да видим този човек...няма да се радваме с него, нито ще можем да поплачеш на рамото му.
Няма нищо по ценно от живота (колкото и банално да звучи).Можем да гледаме философски, и да не гледаме философски...въпрос на личен избор...когато усетиш обаче че идва края...цялата философия отива по дяволите и се молиш поне за още няколко минути.
Свикването е само временна заблуда...няма такова нещо...отвъд него има само безразличие към живота на останалите.
Затова хората имат и една приказка...яжте,пийте и се веселете..и носете новите си дрехи.Опитвайте се да бъдете щастливи и се старайте да правите другите щастливи....защото живота е кратък....Дори малцина оценяват...колко всъщност....
Иска ми се да вярвам че наистина душите ни не умират, че ма задгробен живот...но върнал ли се е някои от там за да каже....че ще бъдем с любимите си хора завинаги.

# 20
  • Мнения: 631
Всъщност се страхуваме от смъртта /загубата/ защото не сме информирани какво става след това- няма как да знаем. В повечето си варианти информираността т.е. знанието за нещата ни дава сигурност, а тук знаем, че ни очаква, но нито знаеш кога, нито как - затова ни е толкова гадно. От друга страна пък ако знаехме................каква полза? Щяхме сами да си копаем гробовете

# 21
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Най-сигурното нещо в живота е.....-смърта.
Ай пак щуротии  #Crazy жена теб да не те е друснала депресия с наклонност към самоубийство  smile3537 Я за да сме сигурни в тоз живот всеки де се висне или да си тегли по един патлак smile3521
Това е меко казано злобно. Ако си намерила баща си с "патлак" в ръка и разтекъл мозък, едва ли ще си позволяваш подобни коментари.
По темата - не само, че е най-сигурното, ами е и най - естественото нещо на света. Това е просто един етап от безкрайния кръговрат на живота. Мен по - скоро ме дразни отношението на хората към това - разни безсмислени церемонии като палене на свещи, "подаване".....и след три години /примерно/ забравяме постепенно как са изглеждали тези същества /щото не умират само любими хора, а и кучета, котки, канарчета/. Аз си пазя спомените - те са ми най-скъпи. И редовно споменавам покойниците, без да се притеснявам, че ги безпокоя. Не вярвам в задгробния живот.
Да няма нищо по сигурно от ЖИВОТА и аз съм щастлива от този факт. Самия живот ти дава възможността да създаваш живот и да обичаш любимите хора до теб. А смъртта тя е неизбежната съдба. Старите хора са казали каквото ти е драснато в книгата на съдбата там горе никой не може да го промени. Аз също съм загубвала близки хора,за това се радвам на живота.
А при теб явно загубата на толкова близък за теб човек те е заредила с негативни емоции, които не трябва да изсипваш върху другите.

# 22
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Защо след толкова хилядолетия,взаимно съжителство,
не свикнахме с нея?
Защото носи мъка, болка, несигурност и неизвестност.

# 23
  • Мнения: 2 716
Като че ли темата се измести в посока "как преживяваме загубата на близък"
********
Рени, не мога да се съглася, че смъртта носи несигурност и неизвестност. Напротив. Тя е, както вече стана дума, ЕДИНСТВЕНОТО сигурно нещо. Не е известно само дали тя е край или преход.
На нас ни се ще да е второто.
********
Angel^wings  - именно безименната смърт потвърждава, че ние оплакваме себе си, а не починалия. "Съртта на един е трагедия" защото можем да сме съпричастни. А как да сме съпричастни с цяла камара трупове. Никой не плаче когато чете исторически книги. Но когато във филма героинята умира... (само елате да ме видите)
********
Мадам Помпадур - твоята теза е огледалната. Именно - другото сигурно нещо е животът! Щото не може да умре само, което не е живо. Обаче кое му е сигурното? Ти го управляваш, променяш, насочваш, скапваш....изобщо въздействаш с волята си. Месиш се. Доколкото смъртта не ти дава възможност да се намесиш. Да, можеш да я отложиш, но не и да я предотвратиш или промениш.
Вярвам, обаче, че трябва да се живее с живите, а не с умрелите. Уважавай човека докато е жив. После и да спиш на гроба му - файда няма.

# 24
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Не знам... може би не желая да мисля още за смъртта, а искам да се радвам на живота до край... и всичките ми мнения са продиктувани от тази мисъл 

# 25
  • Мнения: 621
Най-сигурното нещо в живота е че всичко се променя  Peace

# 26
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Рени, не мога да се съглася, че смъртта носи несигурност и неизвестност. Напротив. Тя е, както вече стана дума, ЕДИНСТВЕНОТО сигурно нещо. Не е известно само дали тя е край или преход.
На нас ни се ще да е второто.
Естествено имах предвид болднатото.
Понякога мисля, че по-добрият вариант е да е окончателен край. Но по-често май ми се иска да не свършваме безвъзвратно. Поживём- увидем...

Общи условия

Активация на акаунт