Регистриран потребител съм, но в момента ми е толкова объркано, че предпочитам да пиша така...
Повечето от вас, да не кажа всички, сигурно ще ми се изсмеят на проблема, но когато той се повтаря до безкрай, започва да тежи
Не сме женени. Заедно сме повече от 6 години, в които не сме имали сериозни проблеми, освен дребни спречквания за глупости, които обаче Той е превръщал в големи драми. Не знам дали е от значение, но е зодия Рак...Толкова сме различни в това отношение. Аз паля бързо, но и адски бързо ми минава и ако съм виновна, веднага се извинявам, карам го да се чувства най-важния мъж в този момент...В което май ми е и грешката.
Та случи се миналата сряда. Просто споделих, че обожавам Италия, че ми е голяма мечта да ида там и погледнах какви екскурзии се предлагат това лято. Явно много съм се въодушивила, защото след известно време започна да ми говори, че едва ли не не съм зачитала това, което прави за мен, че много често ходим насам – натам тук из Бг, че винаги ще искам още и още, а той винаги трябва да ми го даде...Което не е така. Аз си споделих детската мечта, която ако някой ден стане реалност, трябваше да бъде с него...
Както и да е, беше ядосан и аз го оставих , за да не се дразним допълнително.
Имаме заведение и малко апартаменче извън града и от четвъртък до края на седмицата той реши,че няма да се прибира вкъщи. Което за мен е голяма глупост. Хората си решават споровете като говорят, а той – като мълчи. Вчера се обадих и го питах мисли ли да се прибира изобщо. Каза да не съм го чакала. Попитах го в такъв случай да си събирам ли багажа, аз живея все пак в неговия апартамент, не искам да се чувствам като натрапница и ако е заради мен – да не се прибира в къщата си....Пак ми повтори да не го чакам и ако искам , да си го събирам. Еми не издържах на поредната простотия за толкова дребно за мен нещо, хванах си половиния багаж и се прибрах....
Знам, че след време и двамата ще съжаляваме, но неговата пуста гордост няма да му позволи той да ми се обади, а този път аз не съм склонна да правя първата крачка, не се чувствам виновна за нищо....
Кажете ми, нормално ли е такова поведение от един 32 годишен мъж??? Аз съм на 25 и не го разбирам, за мен е детинско. Дайте ми мнението си или съвет.
И само да кажа, не става в никакъв случай въпрос за др жена. Когато не е сърдит, е най-милия и грижовен мъж на света, знам, че ме обича и то много, повтарял го е хиляди пъти, но заслужава ли си след всяко негово нацупване аз да хабя толкова нерви ...Уморително е!
Съжалявам , че е написано толкова объркано! И благодаря на всички, които ще се включат!
Повечето от вас, да не кажа всички, сигурно ще ми се изсмеят на проблема, но когато той се повтаря до безкрай, започва да тежи
Не сме женени. Заедно сме повече от 6 години, в които не сме имали сериозни проблеми, освен дребни спречквания за глупости, които обаче Той е превръщал в големи драми. Не знам дали е от значение, но е зодия Рак...Толкова сме различни в това отношение. Аз паля бързо, но и адски бързо ми минава и ако съм виновна, веднага се извинявам, карам го да се чувства най-важния мъж в този момент...В което май ми е и грешката.
Та случи се миналата сряда. Просто споделих, че обожавам Италия, че ми е голяма мечта да ида там и погледнах какви екскурзии се предлагат това лято. Явно много съм се въодушивила, защото след известно време започна да ми говори, че едва ли не не съм зачитала това, което прави за мен, че много често ходим насам – натам тук из Бг, че винаги ще искам още и още, а той винаги трябва да ми го даде...Което не е така. Аз си споделих детската мечта, която ако някой ден стане реалност, трябваше да бъде с него...
Както и да е, беше ядосан и аз го оставих , за да не се дразним допълнително.
Имаме заведение и малко апартаменче извън града и от четвъртък до края на седмицата той реши,че няма да се прибира вкъщи. Което за мен е голяма глупост. Хората си решават споровете като говорят, а той – като мълчи. Вчера се обадих и го питах мисли ли да се прибира изобщо. Каза да не съм го чакала. Попитах го в такъв случай да си събирам ли багажа, аз живея все пак в неговия апартамент, не искам да се чувствам като натрапница и ако е заради мен – да не се прибира в къщата си....Пак ми повтори да не го чакам и ако искам , да си го събирам. Еми не издържах на поредната простотия за толкова дребно за мен нещо, хванах си половиния багаж и се прибрах....
Знам, че след време и двамата ще съжаляваме, но неговата пуста гордост няма да му позволи той да ми се обади, а този път аз не съм склонна да правя първата крачка, не се чувствам виновна за нищо....
Кажете ми, нормално ли е такова поведение от един 32 годишен мъж??? Аз съм на 25 и не го разбирам, за мен е детинско. Дайте ми мнението си или съвет.
И само да кажа, не става в никакъв случай въпрос за др жена. Когато не е сърдит, е най-милия и грижовен мъж на света, знам, че ме обича и то много, повтарял го е хиляди пъти, но заслужава ли си след всяко негово нацупване аз да хабя толкова нерви ...Уморително е!
Съжалявам , че е написано толкова объркано! И благодаря на всички, които ще се включат!
Явно и на теб ще ти се наложи отново да влезеш в тази роля 
. Мисля си ,че доста ще се стресне, че не го търсиш ти и ще те потърси. Вярвяй! И като стане това, седнете и поговорете. Връзката между двама души се държи от две страни, той държи малко хлабаво 
, отпусни и ти да видиш как ще дръпне! Просто изчакай малко, всичко ще се оправи и този път той ще е "меката Мария" 
! 
.
И никога не си оставям магарето в калта ако съм убедена в правотата си. 
)... 
...
