- Публикувана: 22 ян. 2008, 09:55 ч.
- Последно мнение: 25 ян. 2008, 01:23 ч.
На какво разчитате когато възпитавате децата си?
Инспирирана от доста теми по въпросите за възпитанието и мненията в различните теми - как трябва да се възпитават децата, правим ли всичко необходимо да изградим децата си като независими и пълноценни личности, налага ли се да четем книжки по въпроса, лошо ли е да тъсим консулт със специалист или най-добре да действаме по интуиция, защото тя винаги ще ни подскаже най-доброто решение и т.н. реших да пусна анкета, която да обедини мненията ни по въпроса за възпитанието и това доколко сме подготвени да изградим и възпитаме децата си като пълноценни и отговорни личности. Въпроса е на какво разчитаме когато възпитаваме децата си -единствено на собствени знания и интуиция или имаме нужда да потърсим информация и съвети в специализирана литература и консултация със специалисти.
Аз лично се интересувам много от въпросите по детската психология и това, как да помогнем на детето си да израстне и изгради характера си по възможно най-добрия начин и по принцип винаги смятам, че мога нещо по-добро да направя, редовно чета книжки, които имат отношение към възпитанието.
А вие?
Ако трябва да подходя към въпроса рационално, а не емоционално, трябва да кажа, че според мен всеки от нас наистина възпитава децата си по възможно най-добрия начин. Правим това, на което сме способни във всеки един момент и в този смисъл няма подходящ или неподходящ начин.
Може би разликата е в това колко напред или назад гледаме като възпитаваме децата си.
Не открих подходящия за мен отговор в анкетата. На моменти има по малко от всичко и нищо.
- да, начинът, по който са ме възпитали родителите влияе по някакъв начин и на моето родителстване
- да, разчитам на интуиция, защото вярвам в това, че човек се ражда с характер, а книгите не могат да обхванат всички варианти и индивиди
- да, чета книги, защото аз пък не мога да се сетя и обхвана всичко, което би могло да ми помогне във възпитанието на децата и в книгите мога да открия интересни и полезни неща, защото са плод на човешкия опит
Мисля, че децата са доста устойчиви на възпитателните методи и некадърни родители и всякакви други агенти от средата. Но и са достатъчно гъвкави, че в общия случай да вземат от възпитанието точно това и точно толкова, колкото им е необходимо за оцеляването и развитието си.
А ние, родителите..., знам ли,... някак трябва да лавираме между себе си и децата си.
Може би разликата е в това колко напред или назад гледаме като възпитаваме децата си.
Не открих подходящия за мен отговор в анкетата. На моменти има по малко от всичко и нищо.
- да, начинът, по който са ме възпитали родителите влияе по някакъв начин и на моето родителстване
- да, разчитам на интуиция, защото вярвам в това, че човек се ражда с характер, а книгите не могат да обхванат всички варианти и индивиди
- да, чета книги, защото аз пък не мога да се сетя и обхвана всичко, което би могло да ми помогне във възпитанието на децата и в книгите мога да открия интересни и полезни неща, защото са плод на човешкия опит
Мисля, че децата са доста устойчиви на възпитателните методи и некадърни родители и всякакви други агенти от средата. Но и са достатъчно гъвкави, че в общия случай да вземат от възпитанието точно това и точно толкова, колкото им е необходимо за оцеляването и развитието си.
А ние, родителите..., знам ли,... някак трябва да лавираме между себе си и децата си.
Съгласна съм с Радостина. И аз не гласувах, защото знам, че правя това, което в конкретния момент смятам за правилно, но съм далеч от мисълта, че винаги съм права. Чета книги за информация, но ги прилагам селективно, защото всеки случай е сам за себе си и всеки човек е неповторим.
Промених малко въпроса и отговорите, защото може би намирате по-малко верен всеки един от тях.
Въпроса ми е по-скоро насочен към това доколко сме подготвени когато ставаме родители - дали интуицията сама ни подсказва най-доброто или имаме нужда и от външна помощ за да ставаме по-добри - визирам книги, консултации, обучения.
Въпроса ми е по-скоро насочен към това доколко сме подготвени когато ставаме родители - дали интуицията сама ни подсказва най-доброто или имаме нужда и от външна помощ за да ставаме по-добри - визирам книги, консултации, обучения.
Не знам дали може да се изчерпи отговора на този въпрос с една анкета. Или по-точно колко ще са верни твърденията от нея,защото възпитанието е двустранен процес.Т.ест и ние като родители се възпитаваме с течение на времето от нашите деца.За себе си мога да кажа ,че няма ден от както се е родила голямата ми дъщеря/20г./,в който да не си задавам въпроса,добре ли възпитавам децата си?И честно да си кажа,всеки ден този отговор е различен.А пък и съм убедена,че за едни доброто възпитание е едно за други друго.
Или по-точно колко ще са верни твърденията от нея,защото възпитанието е двустранен процес.Т.ест и ние като родители се възпитаваме с течение на времето от нашите деца.За себе си мога да кажа ,че няма ден от както се е родила голямата ми дъщеря/20г./,в който да не си задавам въпроса,добре ли възпитавам децата си?И честно да си кажа,всеки ден този отговор е различен.А пък и съм убедена,че за едни доброто възпитание е едно за други друго. 
баба ми и дядо ми не са се обучавали да стават родители , също и майка ми и баща ми.
Също така не са се питали да ли са готови за това.
Тезата "Не съм готов за родител" е бягство от отговорността.
Когато дойде детето се учиш с него и от него. Книжките, контактите с други мами и т.н. помагат, но не са основното.
Също така не са се питали да ли са готови за това.
Тезата "Не съм готов за родител" е бягство от отговорността.
Когато дойде детето се учиш с него и от него. Книжките, контактите с други мами и т.н. помагат, но не са основното.
Моят отговор е в първите две опции. Не чета книги, защото съм убедена, че авторите не познават моите деца, нито пък мен. Не желая да приравнявам децата си към "модели" на поведение и съответно да прилагам "модели" на възпитание. Мнение на спецалист бих потърсила единствено ако открия, че моите деца рязко и категорично отхвърлят общоприетите норми на поведение в обществото /в смисъл, че са склонни към противообществени прояви/. Главната ми задача е да им предам своя опит и знания за възможните пътища - добри и лоши. В крайна сметка изборът ще е техен.
Чувствата и качествата на характера не подлежат на възпитание.
Чувствата и качествата на характера не подлежат на възпитание.
..интуиция мисля че нямам; чета много книги,форуми,статии и пр и неминуемо ползвам моделите с които съм възпитавана аз самата; модели и методики не "налагам",използвам като ресурс; на градина не разчитам,намирам за мое задължение да подбера правилна такава и да адресирам всеки проблем който там не се разрешава като хората своевременно; съветвам се с педиатрите когато нещо ме тревожи отвъд дребните ежедневности..
много е трудно да се даде отговор...
характерът на детето, много често ни дава отговор
какво точно трябва да правим, кои са силните му страни - слабите
и накъде да се насочим във възпитанието му
преди четях доста литература, както и детска психология
това помага особено когато сме забравили какво е да си дете
и от какво има нужда детето...
а когато го обичаме, играем с него, обясняваме му спокойно
какво е правилно и най-вече защо.....
всичко си идва на мястото аааааааа и търпение най вече
макар че това последното понякога е доста трудно...
характерът на детето, много често ни дава отговор
какво точно трябва да правим, кои са силните му страни - слабите
и накъде да се насочим във възпитанието му
преди четях доста литература, както и детска психология
това помага особено когато сме забравили какво е да си дете
и от какво има нужда детето...
а когато го обичаме, играем с него, обясняваме му спокойно
какво е правилно и най-вече защо.....
всичко си идва на мястото аааааааа и търпение най вече
макар че това последното понякога е доста трудно...
Здравейте!
Ще споделя професионалния си опит с обучението на бъдещи родители:
Никой не може да ви научи как да възпитавате вашите деца! Никой не може да ви каже как да ги отгледате така, че от тях да станат едни прекрасни млади хора, достойни за уважение, обичащи и обичани. Вие и само вие ги познавате. Вие сте техният първи учител, който оставя най-силна следа в тяхното "обучение".
Ние хората занимаващи се с обучения, пишещи книги и занимаващи се с семейни терапии можем единствено да ви покажем възможните пътища. Има хиляди, хиляд и хиляди начини да възпитате детето си. Ние можем да ви покажем няколко основни. Ние като хора интерпретираме праз нашите си призми, цялата информация която получаваме. За това интерпретирайки информацията, която получавате вие избирате пътя по който ще тръгнете в обучението.
Няма вся и всьо във възпитанието - има основни правила, които трябва да знаем. Точно това прави форумите, книгите, обученията и разговорите с приятели нужни. Все пак трябва да сме максимално подготвени да посрещнем "нуждите" на своите деца.
Темата ме итнересува живо, за това ще я следя с интерес.
Ще споделя професионалния си опит с обучението на бъдещи родители:
Никой не може да ви научи как да възпитавате вашите деца! Никой не може да ви каже как да ги отгледате така, че от тях да станат едни прекрасни млади хора, достойни за уважение, обичащи и обичани. Вие и само вие ги познавате. Вие сте техният първи учител, който оставя най-силна следа в тяхното "обучение".
Ние хората занимаващи се с обучения, пишещи книги и занимаващи се с семейни терапии можем единствено да ви покажем възможните пътища. Има хиляди, хиляд и хиляди начини да възпитате детето си. Ние можем да ви покажем няколко основни. Ние като хора интерпретираме праз нашите си призми, цялата информация която получаваме. За това интерпретирайки информацията, която получавате вие избирате пътя по който ще тръгнете в обучението.
Няма вся и всьо във възпитанието - има основни правила, които трябва да знаем. Точно това прави форумите, книгите, обученията и разговорите с приятели нужни. Все пак трябва да сме максимално подготвени да посрещнем "нуждите" на своите деца.
Темата ме итнересува живо, за това ще я следя с интерес.
При нас проблема е малко по-сложен, защото сина ни е осиновен, така че в случая, моделите които имам от моето семейство, трябва да бъдат адаптирани към ситуацията.
Специализирана литература чета много, само и единствено благодарние на анет1104
, която по роднински ми праща такава. Неоценима помощ ми е.
Не можете да си представите колко безпомощна се чувствах, когато от никъде нищо не можех да прочета по въпроса, а имах нужда от чисто практически съвети.
Форума ми е голяма опора, по-конкретно постовете на осиновените деца, които се осмеляват да пишат по темата, защото това, дори не мога да предположа, колко им струва. Съветите на другите осиновители също, просто, неоценима помощ.
По повод възпитанието на осиновните деца тук (в БГ) цари такава неграмотност и безпросветност, че дупе да ни е яко на осиновителите, ама карай, така ще ни е по-интересно
Следвам и основното правило на моята майка: "Деца се възпитават само с безусловна всеопрощаваща обич"
Специализирана литература чета много, само и единствено благодарние на анет1104
, която по роднински ми праща такава. Неоценима помощ ми е.Не можете да си представите колко безпомощна се чувствах, когато от никъде нищо не можех да прочета по въпроса, а имах нужда от чисто практически съвети.
Форума ми е голяма опора, по-конкретно постовете на осиновените деца, които се осмеляват да пишат по темата, защото това, дори не мога да предположа, колко им струва. Съветите на другите осиновители също, просто, неоценима помощ.
По повод възпитанието на осиновните деца тук (в БГ) цари такава неграмотност и безпросветност, че дупе да ни е яко на осиновителите, ама карай, така ще ни е по-интересно
Следвам и основното правило на моята майка: "Деца се възпитават само с безусловна всеопрощаваща обич"
Засега разчитам на себе си- интуицията, способността да се поставям на мястото на другия, да предвиждам ходове. Не чета книги, но чета форума. Не мога да отрека, че със сигурност без да осъзнавам запомням неща, които са ми допаднали, като начин на мислене и подход.
Може би има значение, че когато бях ученичка много четях специализирана литература по психология.
Но за мен би било объркващо да чета за взаимоотношенията м/у родител и деца. Аз съм един характер, децата- друг, мъжът ми-трети и комбинацията от тях в дадена ситуация (добавям и средата, в която се случва) е толкова неповторима, че предпочитам да действам според моята преценка. Сигурна съм, че правя или ще правя грешки, моля се да не са голями.
Може би има значение, че когато бях ученичка много четях специализирана литература по психология.
Но за мен би било объркващо да чета за взаимоотношенията м/у родител и деца. Аз съм един характер, децата- друг, мъжът ми-трети и комбинацията от тях в дадена ситуация (добавям и средата, в която се случва) е толкова неповторима, че предпочитам да действам според моята преценка. Сигурна съм, че правя или ще правя грешки, моля се да не са голями.
Разчитам най - вече на дъщеря си и на връзката, помежду ни. Смея да твърдя, че абсолютно винаги се улавям, когато съм сгрешила в подхода. Но едно е теория, друго - практика.
Опитвам се да гледам на ситуацията отстрани, също така много говорим с баща й по отношение на характера й, на нашите възприятия и пр. Чета много литература, също и форумите.
Опитвам се да гледам на ситуацията отстрани, също така много говорим с баща й по отношение на характера й, на нашите възприятия и пр. Чета много литература, също и форумите.
Основно разчитам на това, че човекът е създаден с определени възможностти и наклонности, като напр. тези, да живее в общество с порядки, да се стреми към най- доброто за себе си и поколението си, на инстинкта за самосъхранение и възпроизвеждане, т.е. основни естествени сили.
За да си сверявам часовника чета книги, споделям опит с "колеги" и... ами общо взето разчитам на здравия разум, моят и на съпруга ми. Ако такъв е налице в достатъчна степен- надеждите ми ще се оправдаят.
За да си сверявам часовника чета книги, споделям опит с "колеги" и... ами общо взето разчитам на здравия разум, моят и на съпруга ми. Ако такъв е налице в достатъчна степен- надеждите ми ще се оправдаят.
Моят отговор е в първите две опции. Не чета книги, защото съм убедена, че авторите не познават моите деца, нито пък мен. Не желая да приравнявам децата си към "модели" на поведение и съответно да прилагам "модели" на възпитание. Мнение на спецалист бих потърсила единствено ако открия, че моите деца рязко и категорично отхвърлят общоприетите норми на поведение в обществото /в смисъл, че са склонни към противообществени прояви/. Главната ми задача е да им предам своя опит и знания за възможните пътища - добри и лоши. В крайна сметка изборът ще е техен.
Чувствата и качествата на характера не подлежат на възпитание.
Чувствата и качествата на характера не подлежат на възпитание.
Прилагам същите "похвати".
Още преди да се роди дъщеря ми изчетох всичко, което намерих и сега продължавам да чета нови книги свързани с детската психология и по-малко популярния тип за възпитание.
Абсолютно смятам, че с усет само не е достатъчно. Не изоползвам книгите за "модели", а за да РАЗБЕРА по-добре дъщеря ми и да отклинка правилно на нуждите й.
Много редовно се съветвам и със специалист как да постъпя или реагирам в дадена ситуация. Естествено и детето ми ме 'учи', но се опитвам да съм готова за нейните уроци, а не да ги получавам като 'шамари'.
Без да искам да се конфронтирам с който и да било мога да споделя, че за мен прочетеното в този форум беше голям шок. Не очаквах, че толкова много хора от моето поколение изобщо не се замислят как възпитават, какво предизвиква дадено поведение и общо взето действат с методи, които дори майка ми не прилагаше върху нас от рода на: "Той удря -аз го бия"...
Смятам, че от това да възпитаваш дете по-трудно на този свят няма и поради това съм доволна, че родих моето именно, когато бях готова да го имам.
Абсолютно смятам, че с усет само не е достатъчно. Не изоползвам книгите за "модели", а за да РАЗБЕРА по-добре дъщеря ми и да отклинка правилно на нуждите й.
Много редовно се съветвам и със специалист как да постъпя или реагирам в дадена ситуация. Естествено и детето ми ме 'учи', но се опитвам да съм готова за нейните уроци, а не да ги получавам като 'шамари'.
Без да искам да се конфронтирам с който и да било мога да споделя, че за мен прочетеното в този форум беше голям шок. Не очаквах, че толкова много хора от моето поколение изобщо не се замислят как възпитават, какво предизвиква дадено поведение и общо взето действат с методи, които дори майка ми не прилагаше върху нас от рода на: "Той удря -аз го бия"...
Смятам, че от това да възпитаваш дете по-трудно на този свят няма и поради това съм доволна, че родих моето именно, когато бях готова да го имам.
Трета опция. И въпреки всичките ми напъни да се справям добре, греша прекалено често. Поне ако не друго то не повтарям грешките на своите родители. Предполагам добър родител се става от поколение на поколение, всеки взима поука от това как собствените му родители са се отнасяли към него...какво му е липсвало, какво му е тежало, какво го е наранявало. Надявам се детето ми да е по-перфектен родител от мен някой ден.
Имам представа какво искам да постигна. Не съм се родила научена, затова трябва да седна да се замисля за конкретен подход в ежедневието. Наблюдавам децата. Често съзнателно търся и изчитам книги, за да ми подскажат тактики и идеи. Заради това и поглеждам този форум, за да се замисля, пък ако ще да е това замисляне с отрицателен знак от конкретната тема.
За необходимостта от литература мисля точно като Иса, друг път също съм споделяла, че според мен книгите тук са нужни. Разбира се, че те не са учебни помагала. Родителството не е математика или география с точни постулати и формули. Книгите обаче ми дават обяснения за много неща от хора, които са по- опитни от мен и редица майки, имащи опит само със собстветните си деца. Карат ме да разсъждавам по проблеми, които още нямам, но които най- вероятно ще срещна в бъдеще. Дават ми варианти за решения, каквито аз самата не винаги мога да измисля или за каквито не могат да се сетят майките, имащи малкият опит, за който вече посочих. Често автори са специалисти в различни области, а лично аз не живея със самочувствието, че съм добра в неща, по които не съм специалист само на база личен опит. Пази Боже от такова самочувствие!
С каквото и ново да се захвана първо се подготвям теоретично.
Гледането и възпитанието на дете/ деца са изключително трудна и отговорна задача. Именно поради това към нея подходих по този начин с още по- голяма мотивираност.
С каквото и ново да се захвана първо се подготвям теоретично.
Гледането и възпитанието на дете/ деца са изключително трудна и отговорна задача. Именно поради това към нея подходих по този начин с още по- голяма мотивираност.
не може да се каже, че днес се събуждам и казвам "сега ще се възпитаваме от 12.00ч. до 14.00 ч."
той гледа как се държим ние с баща му и повтаря нашето държание.според мен е възпитан-винаги поздравява,весел е ,не използва цинизми/баща му е много спокоен-не псува и др./
прави му впечатление когато някой говори високо.аз, като шофьор съм малко по-цветиста, но се старая да използвам думи от типа "джигит";"юнак"и т.н.
веднъж,миналата година една съседка го взе и го закара до градината с нейното дете и вечерта синът ми казва:"тя е по-добър шофьор от теб!".
"Защо?"-изумявам се аз.
"Защото крещи повече от теб!"-важно обяснява той.
той гледа как се държим ние с баща му и повтаря нашето държание.според мен е възпитан-винаги поздравява,весел е ,не използва цинизми/баща му е много спокоен-не псува и др./
прави му впечатление когато някой говори високо.аз, като шофьор съм малко по-цветиста, но се старая да използвам думи от типа "джигит";"юнак"и т.н.
веднъж,миналата година една съседка го взе и го закара до градината с нейното дете и вечерта синът ми казва:"тя е по-добър шофьор от теб!".
"Защо?"-изумявам се аз.
"Защото крещи повече от теб!"-важно обяснява той.
да ти кажа честно, не е нужно някой да е психоаналитик, че да стигне до такъв извод като те поразпита за миналото и настоящето. Дори сама можеш да стигнеш до някои изводи чрез самонаблюдение, самоанализ, това, на което философите са му казали интроспекция (психоаналитицита само са го "приватизирали").
И аз донякъде се влияя от начина, по който са ме възпитали. Нещата, които у мен са оставили хубави спомени, приятно чувство и са ми помогнали да се справям ми се виждат подходящи и полезни и затова възпитавам и децата си така. Други неща, които са ме наранявали, оставили са неприятно усещане и спомени избягвам, за да не причинявам подобни неприятни усещания и у децата си.
И аз донякъде се влияя от начина, по който са ме възпитали. Нещата, които у мен са оставили хубави спомени, приятно чувство и са ми помогнали да се справям ми се виждат подходящи и полезни и затова възпитавам и децата си така. Други неща, които са ме наранявали, оставили са неприятно усещане и спомени избягвам, за да не причинявам подобни неприятни усещания и у децата си.
Не бих казаал, че чета много специализирана литература, но чета. Мисля, че това ми помага да я разбирам (дъщеря си)по-добре. Не очаквам авторите на подобна литература да познават мен или детето ми. То и целта на тези книги не е да дават готови универсални рецепти, а да ни помогнат да разберем по-добре някои ситуации. Иначе предимно разчитам на интуицията си, винаги се опитвам да виждам нещата през нейните очи.
Гласувах с трета опция и изказвам съгласие с ...защото изразът "щастливо детство" ми беше непонятен...
..... гледам сина си по начин обратен на модела по който са гледали мен родителите ми.Това наистина е така .
да ти кажа честно, не е нужно някой да е психоаналитик, че да стигне до такъв извод като те поразпита за миналото и настоящето. Дори сама можеш да стигнеш до някои изводи чрез самонаблюдение, самоанализ, това, на което философите са му казали интроспекция (психоаналитицита само са го "приватизирали").
И аз донякъде се влияя от начина, по който са ме възпитали. Нещата, които у мен са оставили хубави спомени, приятно чувство и са ми помогнали да се справям ми се виждат подходящи и полезни и затова възпитавам и децата си така. Други неща, които са ме наранявали, оставили са неприятно усещане и спомени избягвам, за да не причинявам подобни неприятни усещания и у децата си.
И аз донякъде се влияя от начина, по който са ме възпитали. Нещата, които у мен са оставили хубави спомени, приятно чувство и са ми помогнали да се справям ми се виждат подходящи и полезни и затова възпитавам и децата си така. Други неща, които са ме наранявали, оставили са неприятно усещане и спомени избягвам, за да не причинявам подобни неприятни усещания и у децата си.
нищо лично-много си ми симпатична
но ми стана весело,че все ги хапеш
Нямам нищо лично против психоаналитиците. Просто и това се е превърнало в пазар като всеки друг. Това е много отговорна професия, все пак се "бърка" в главите на хората. И като е уплашен, объркан или притеснен човек, на всичко се връзва и няма гаранция, че този, към когото се е обърнал си върши съвестно работата. Има и такива, които гледат на пациентите си като на дойни крави и като че ли никога няма да кажат "да си жив и здрав, живей си живота, нищо ти няма", защото така ще спрат и парите.
Защо ли във вицовете ги слагат на един кантар с адвокатите?
Защо ли във вицовете ги слагат на един кантар с адвокатите?
Гласувах за 2-ра опция.
И аз, но мисля че има малко и от първа
Нямам нищо лично против психоаналитиците. Просто и това се е превърнало в пазар като всеки друг. Това е много отговорна професия, все пак се "бърка" в главите на хората. И като е уплашен, объркан или притеснен човек, на всичко се връзва и няма гаранция, че този, към когото се е обърнал си върши съвестно работата. Има и такива, които гледат на пациентите си като на дойни крави и като че ли никога няма да кажат "да си жив и здрав, живей си живота, нищо ти няма", защото така ще спрат и парите.
Защо ли във вицовете ги слагат на един кантар с адвокатите?
Защо ли във вицовете ги слагат на един кантар с адвокатите?
И какво? Тези, които посещаваме психоаналитик - 'нещо ни има' ли - явно не знаеш каква е основната роля на психоанализата?
Наистина е дразнещо отношението ти. Пълнолетни хора сме и представи си, мога да преценя дали психоаналитика ми гледа на мен като на дойна крава или не. Няма нужда ти да ни го разясняваш. Във всяка професия има и печалбари - нищо ново не казваш. А да - аз съм адвокат и съвсем не гледам на клиентите си като дойни крави също - Понякога не се усещаш, как минаваш границите на допустимото.
Извинявам се за големия офф, както за поредните постове на Радостина, който ще последват.
Спокойно, не съм смятала да обиждам когото и да било. Какво да направя, като по стечение на обстоятелствата имаш много общо и с двете професии? Да не би аз да ги пиша книгите, да снимам филмите или да измислям вицовете? Там има достатъчно много закачки и с едните, и с другите. Че и за счетоводителите - но не се обиждам, ако болшинството от хората си представят счетоводителя или като плешив матлъстяващ мъж или като жена тип стара мома и сухарка. Зная каква е основната роля на психоанализата и не я подценявам изобщо. Във всяка професия има печалбари, но при някои професии това надхвърля границите на морала.
Бай дъ уей, няма нужда да се извиняваш от мое име или за мои постъпки, защото не си ми майка или адвокат.
Бай дъ уей, няма нужда да се извиняваш от мое име или за мои постъпки, защото не си ми майка или адвокат.
литературата е дотолкова до колкото
може да ни насочи... защо да се спори и за какво?
"истината е някъде там..." помните ли този сериал?
така че възпитанието е въпрос на личностна преценка,
зависи само от самите нас...какви сме като хора
дали сме добри, и дали личността ни е "адекватна" на времето в което живеем
за да можем да възпитаме децата си добре,
за да могат да живеят в този свят.......като нормални хора.........