Момичета, давайте съвет. Аз сум в 6 гс и се чудя дали да казвам вече на родителите ии да чакам средата на февриари /тогава ми е следващия преглед / и чак след като видим сърдечна дейност да казваме. Знам че някой крият до 3 месец, на мен ми се вижда трудно да се укрия толова време. И сега не знам как да постъпя. Родителите ги виждаме всяка неделя та ако се реша да е сега ще е след няколко дена. те милите много искат внуче и искаме да ги зарадваме обаче пък ме е страх да не излезе някое кухо яйце и да се притеснят излишно. Направо не знам. Вие как постъпихте? Кога съобщихте хубавата новина?
- Публикувана: 23 ян. 2008, 11:43 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2008, 19:29 ч.
Крихте ли до 3 месец?
Съобщих веднага, какви ти 3 месеца? Особено щом родителите ви чакат с нетърпение такава новина? Ето ти и една много приятна тема по въпроса:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=251692.80
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=251692.80
От никого не съм крила - направих си теста сутринта и едвам удържах да стигна до офиса. Първо научиха колегите, а после застанах на телефона и разказах на всички близки приятели. Искаше ми се да споделя с целия свят, но щеше да набъбне много сметката, а и нямаше да ми остане време да работя.
Изобщо не вярвам в суеверия. А, ако се случи нещо лошо, то едва ли причината би била това, че съм казала на всички.
Изобщо не вярвам в суеверия. А, ако се случи нещо лошо, то едва ли причината би била това, че съм казала на всички.
Наистина е трудно да не кажеш една толкова хубава новина, но все пак причината да се крие е, че нали тези първи 3 месеца са най-рискови и ако евентуално (не дай си боже) нещо се случи и жената пометне, да не се налага пак да казва на 100 човека за този инцидент, би било още по болезнено и травмиращо за нея. Аз казах след 3тия месец като чух сърдечна дейност.
Ние казахме на родителите след като видяхме сърдечната дейност, защото на първия си преглед попаднах на един доктор, който ми каза, че не се вижда нищо и сигурно съм направила спонтанен аборт 
А после се оказа, че просто е било прекалено рано. На приятелите казахме след като мина 12 г.с. Не че съм суеверна, но до края на третия месец има най-голям риск, а ако не да си боже стане нещо, после трябва да съобщаваш на всички какво е станало, да те питат и разпитват... абе гадно ми се струва. Но ти си кажи, когато прецениш. Леко бременеене 
А после се оказа, че просто е било прекалено рано. На приятелите казахме след като мина 12 г.с. Не че съм суеверна, но до края на третия месец има най-голям риск, а ако не да си боже стане нещо, после трябва да съобщаваш на всички какво е станало, да те питат и разпитват... абе гадно ми се струва. Но ти си кажи, когато прецениш. Леко бременеене
Не съм крила нищо от никой.Казах на близките ми почти веднага. Те не са 100 човека.
...ако евентуално (не дай си боже) нещо се случи и жената пометне, да не се налага пак да казва на 100 човека за този инцидент, би било още по болезнено и травмиращо за нея.
От никого не съм крила ...
Изобщо не вярвам в суеверия. А, ако се случи нещо лошо, то едва ли причината би била това, че съм казала на всички.
Изобщо не вярвам в суеверия. А, ако се случи нещо лошо, то едва ли причината би била това, че съм казала на всички.
Аз пък бях на другата крайност. Ако можех, до деветия месец щях да крия.
Чувствах се някак си уязвима и в центъра на вниманието, а това много ме изнервя.
Най-приятно ми беше да кажа на майка ми. На всички други хора по една или друга причина се притеснявах да кажа.
Най-странното беше, че майка ми реагира на новината със "Знам, чудех се кога ще ни кажеш най-после", а бях и аз в 6-та седмица някъде.
Чувствах се някак си уязвима и в центъра на вниманието, а това много ме изнервя.
Най-приятно ми беше да кажа на майка ми. На всички други хора по една или друга причина се притеснявах да кажа.
Най-странното беше, че майка ми реагира на новината със "Знам, чудех се кога ще ни кажеш най-после", а бях и аз в 6-та седмица някъде.
затова им казахме в края на 3ти месец,но вече всички ни подозираха, само чакаха ние да си признаем 
Крих единствено от работодателя, да не би да реши да ме освободи знам ли и аз защо, беше ме страх, там казах след 3-я месец. Но отидох на преглед за първи път в 6г.с. и доктора ми каза, че плода вече има сърдечна дейност. Аз бях така 
Казахме на родителите ми и на 2-3 близки приятели, това си е страхотна новина 
Но и аз мисля, че не се крие до 3-я месец толкова от суеверие, колкото, заради това, че има риск от спонтанен аборт /да не дава Бог никому 
/
Казахме на родителите ми и на 2-3 близки приятели, това си е страхотна новина Но и аз мисля, че не се крие до 3-я месец толкова от суеверие, колкото, заради това, че има риск от спонтанен аборт /да не дава Бог никому / 
На родителите си май казахме веднага след като направих теста 
На приятелите - май до края на I-и месец се бях похвалила на приятелките си. Съкровището обаче дълго време не казваше. Май си пада малко суеверен 
И аз мислех тогава за вероятността нещата да не протекат така както искаме, но реших, че искам напълно да се нарадвам на момента. Ако нещо се беше случило - бях с ясното съзнание, че е много болезнено да го кажеш после на всички, но пък по този начин не го криеш в себе си.
На приятелите - май до края на I-и месец се бях похвалила на приятелките си. Съкровището обаче дълго време не казваше. Май си пада малко суеверен И аз мислех тогава за вероятността нещата да не протекат така както искаме, но реших, че искам напълно да се нарадвам на момента. Ако нещо се беше случило - бях с ясното съзнание, че е много болезнено да го кажеш после на всички, но пък по този начин не го криеш в себе си.
Казах на родителите след като ходих на гинеколог, който потвърди бременността и че всичко е наред. На останалите - да, казах доста по-късно. Имам лош опит от първата си бременност, за която разпространих веднага, и която, за съжаление, приключи много бързо. След това разбрах, колко са огромни рисковете през първите три месеца...
Лека и спокойна бременност ти желая!
Лека и спокойна бременност ти желая!
На родителите им съобщихме още щом разбрахме (особено на майка ми тъй като е лекар и ми трябваше помощ). Казах им направо без да се увърта и те много се зарадваха... Свекърва ми естествено каза че след някоя друга седмица да и кажем със сигурност че било рано... Иначе на приятели и колеги споделях чак след 3м-4м...
Не казах на колегите, не от суеверие, а защото при предното забременяване бях разтръбила, а пък стана спонтанен аборт. После беше много кофти да ме питат как е бебо, а аз да обяснявам. За мен тъжно, за хората адски неудобно и конфузно.
На близките и приятелите се похвалих веднага
На близките и приятелите се похвалих веднага
Затова предпочетох да разглася добрата новина, когато бях сигурна, че е добра 
На родителите казахме още в 5 г.с, но на чужди хора не съм казвала до 3-тия месец, суеверни сме
Казах когато видяхме сърдечна дейност! 
Веднага 6 г.с. казахме на родителите си добрата новина ,но предупредихме да не се разчува поне известно време.Представете си изненадата ми когато след 2-3 дни комшийките ми честитиха(свекървата се похвалила).Толкова бях ядосана Не исках да се разбира
, защото ме беше страх да не стане фал с бебо и после да има да обясняваш и да те съжаляват.И наистина в 8 г.с. получих кървене,болки и без малко да си изгубя съкровището,но Господ ми го опази.Сега имам един голям беладжия
Поради тази причина съм против чужди хора да научават в началото.
Не исках да се разбира, защото ме беше страх да не стане фал с бебо и после да има да обясняваш и да те съжаляват.И наистина в 8 г.с. получих кървене,болки и без малко да си изгубя съкровището,но Господ ми го опази.Сега имам един голям беладжия
Поради тази причина съм против чужди хора да научават в началото.
На родителите казах, след като видях сърдечна дейност. В работата след 12 г.с. Не съм криела умишлено, то си ми личеше, който ме е питал съм казвала, но на шефовете след 12-та. Не от суеверие, а за да си спестя обясненията ако стане нещо.
Казахме на родителите ни, когато се видя сърдечна дейност.
Всичко е въпрос на личен комфорт - първите три месеца крият много рискове и затова с колеги и познати споделихме след третия месец (не мисля, че щяха да ми се дават обяснения, ако беше се случило най-неприятното). Разбира се, на който се е усъмнил и ме е попитал съм казвала, с молба да не раздухва новината.
Всичко е въпрос на личен комфорт - първите три месеца крият много рискове и затова с колеги и познати споделихме след третия месец (не мисля, че щяха да ми се дават обяснения, ако беше се случило най-неприятното). Разбира се, на който се е усъмнил и ме е попитал съм казвала, с молба да не раздухва новината.
Не крия. И не бих крила. Щом е станало - ще се радваме всички. Ако, недай си Боже, има спонтанен аборт, ами и това е Божа работа, ще им кажа, ще обясня, не бих се притеснявала от т.нар. неудобни въпроси и не би ми тежало, напротив, споделената мъка е половин мъка. А и отчитам тези аборти като добро решение на Природата. Милион пъти предпочитам това пред увредено дете. И смятам това за правилно. Казах веднага на близки и приятели след втория ми положителен тест. Пак бих казала веднага, пък каквото има да става - ще става. Не се терзая със суеверия и гадания, нито смятам, че след 3-ти месец има нещо 100 процента сигурно
Не не съм крила,просто не съм казвала на всички,а само на тези на които трябва
Аз успях да крия едва до началото на седма седмица, защото от самото начало ми е адски зле - нон стоп ми се гади, не мога да се храня, много съм отпаднала и всички приятели се чудеха какво ми е. Около две седмици лъжех, че ме е съборил някакъв стомашен вирус, но после вече започна боледуването да става твърде дълго и казахме.
Не не съм крила,просто не съм казвала на всички,а само на тези на които трябва
и аз така
След като направих теста и той излезе положителен, веднага казах на мъжо, майка ми и близки приятелки. После всички научиха, искам да кажа, че не съм крила от никого новината. Даже и през ум не са ми минавали някакви отрицателни мисли. Зареди се с положителна енергия и мисли само за хубави неща.
и аз щом си видях 2-те чертички веднага се обадих на мама
И аз.На свеки съобщихме след няколко дни.На останалите(колеги и приятели) когато започна да ми личи и започнаха да задават въпроси.
Не, казах си веднага.
Не, не съм крила от никой. Даже една позната каза, че не е хубаво да се крие. Баба ми пък казва, че на колкото повече хора кажеш, толкова по лека бременост и раждане ще имаш. Други познати пък казват, че до 3-ти месец не е хубаво, заради "кухо яйце" и разни подобни. Не съм суеверна! Исках целия свят да знае, че ще имам детенце!
На мъжот казах веднага след като видях двете чертички, на всички останали без изключение - в края на втория месец или по-късно.
Всичко е много лично и индивидуално - нас ни беше страх да не го загубя. При първа бременност след повече от 10 години безуспешни опити по въпроса е нормално.
Мисля, че спокойно можеш да кажеш след като ти кажат, че има пулс.
Всичко е много лично и индивидуално - нас ни беше страх да не го загубя. При първа бременност след повече от 10 години безуспешни опити по въпроса е нормално.
Мисля, че спокойно можеш да кажеш след като ти кажат, че има пулс.
Направих спонтанен аборт във втори месец и след като забременях отново, пазих в тайна до 3м. От страх, че това може да се случи отново. 
А защо до третия месец? Защо не до 9тия, до раждането, докато стане на годинка... Или я за най-сигурно - до пълнолетието!
Бебчето е и на родителите ти, и те имат право да се зарадват! То носи техните гени, те ще го обичат, ши му се радват, ще играят с него и ще го пазят от теб, когато смятат, че не го гледаш правилно, ще ти помагат, ще го утешават, когато му се скараш несправедливо, ще го водят на разходка, ще му разказват приказки, ще... Нима нямат право и да го очакват с теб? И изобщо, какъв би могъл да бъде смисълът да криеш!?
Бебчето е и на родителите ти, и те имат право да се зарадват! То носи техните гени, те ще го обичат, ши му се радват, ще играят с него и ще го пазят от теб, когато смятат, че не го гледаш правилно, ще ти помагат, ще го утешават, когато му се скараш несправедливо, ще го водят на разходка, ще му разказват приказки, ще... Нима нямат право и да го очакват с теб? И изобщо, какъв би могъл да бъде смисълът да криеш!?
Казах веднага след няколкото положителни теста. 
Когато отидох на преглед ми казаха, че имам отлепване на плодния сак и най- вероятно до седмица ще загубя плода. След 1 седмица пък не видяха сърдечни тонове и ми казаха, че най- вероятно е кухо яйце и да се подготвя психически за кюртаж. След 1 седмица се оказа, че всичко е наред. Имах прекрасна бременност. Ходила съм при добри гинеколози в частни клиники/ и въпреки това имаше такива ужасни емоции в началото. Та мисълта ми е, че каквото има да се случва, ще се случи, недей да се тормозиш предварително. Не вярвам в суеверия.
Когато отидох на преглед ми казаха, че имам отлепване на плодния сак и най- вероятно до седмица ще загубя плода. След 1 седмица пък не видяха сърдечни тонове и ми казаха, че най- вероятно е кухо яйце и да се подготвя психически за кюртаж. След 1 седмица се оказа, че всичко е наред. Имах прекрасна бременност. Ходила съм при добри гинеколози в частни клиники/ и въпреки това имаше такива ужасни емоции в началото. Та мисълта ми е, че каквото има да се случва, ще се случи, недей да се тормозиш предварително. Не вярвам в суеверия.
ние сме 2 г.с. по-големи от вас
но не съм крила въобще! казах на майка ми веднага щом лъсна и 2рата чертичка!
както и на най-добрата ми приятелка, и на семейството,на което съм кума!
заради новогодишните празници, а и заради това,че мойта гинеколожка роди преди тях, отидох на преглед чак на 05.01.
тогава вече казах на всички. и аз ги знам тия суеверия, ма не им вярвам!
и да се окаже "спукано гърне", ще продължаваме пак,докато бебо не проплаче в родилното!
то си е божа работа!
но не съм крила въобще! казах на майка ми веднага щом лъсна и 2рата чертичка!
както и на най-добрата ми приятелка, и на семейството,на което съм кума!
заради новогодишните празници, а и заради това,че мойта гинеколожка роди преди тях, отидох на преглед чак на 05.01.
тогава вече казах на всички. и аз ги знам тия суеверия, ма не им вярвам!
и да се окаже "спукано гърне", ще продължаваме пак,докато бебо не проплаче в родилното!
то си е божа работа!
Не мога да крия такива положителни емоции
Също.
ох, момичета реших да поизчакам до средата на февруари. Живот и здраве трябва да бъда в 9гс и трябва да се види дали има сърдечна дейност. Иначе аз не съм суеверен човек даже напротив, направо полудявам от такива глупости. По скоро е да не ги шашкам хората че си имат и здр. проблеми. Че ако стане нещо лошо майками ще е по отчаяна и от мен, имала е мн помятания и е направо луднала от тогава. То на чужди хора като се случи така тежко го изживява, страх ме е да си помисля ако е за мен какво ли ще е. Но пък то 9 месеца все ще е така напрежение, така че ще кажа след 2-3 седмици и това е.
Не мога да разбера, как можеш да скриеш нещо толкова прекрасно!
Аз чаках този миг толкова дълго, че не можах да скрия почти от никого, пък то и лицето ми просто сияеше.Всички около мен толкова много се радваха на прекрасната новина - не можех да им го спестя.Относно суеверията - колкото по- малко им вярваме,толкова по-добре!А недай боже да ти се случва нещо, то може да се случи и след 3 месец- никой не е застрахован.
Аз чаках този миг толкова дълго, че не можах да скрия почти от никого, пък то и лицето ми просто сияеше.Всички около мен толкова много се радваха на прекрасната новина - не можех да им го спестя.Относно суеверията - колкото по- малко им вярваме,толкова по-добре!А недай боже да ти се случва нещо, то може да се случи и след 3 месец- никой не е застрахован.
Смятах да крия наистина,но не можах,защото трябваше да кажа на работа,за да изляза в болничен,а и на баба ми казах-да се радва жената,пък и от нея никога нищо не съм крила.Това не е суеверие,просто на никоя жена няма да и е приятно всички да узнаят,а после,ако нещо се случи да я одумват и да охкат...
Ами общо взето да, знаеха само няколко най-близки хора около мен. Не обаче от някакво суеверие, а понеже все пак в първите месеци рисковете са доста големи и не исках ако не дай си боже стане нещо после всеки да ме пита и да обяснявам. Слава богу всичко беше наред.
Към около 4 м. вече казах на всички.
Към около 4 м. вече казах на всички.
Нима нямат право и да го очакват с теб? И изобщо, какъв би могъл да бъде смисълът да криеш!?
А нима всяка няма право на собствено мнение?
Кате мило, пак изпадаш в крайности.
Zdraveite, ne sam kazvala do tretiq mesec,no ne ot sueverie,a ot fakta 4e karam riskova bremennost. Mnogo se pritesnqvah bqh na hap4eta za zadyrjane i sega vse o6te piq i si me be6e strah ne6to da ne se slu4i s beboka. Ako vsi4ko varvi dobre ne vijdam pri4ini 4ovek da zadyrja takiva hubavi novini vytre v sebe si, spodelete radostnata vest s okolnite ta i te da se poradvat pokrai vas.
Не съм крила , но определено не съм казала и на много хора , само на най близките ми .
Въпросът не беше например в суеверие , защото и да се беше случило нещо нямаше да е защото съм казала , а все пак се страхувах да не се случи нещо с бебето и не можех да си представя да обяснявам на останалите нещо толкова тъжно.
Пожелавам ти успешна бременност !
Въпросът не беше например в суеверие , защото и да се беше случило нещо нямаше да е защото съм казала , а все пак се страхувах да не се случи нещо с бебето и не можех да си представя да обяснявам на останалите нещо толкова тъжно.
Пожелавам ти успешна бременност !
Ние крихме , не от суеверие а по съвет на "докито",някакъв проблем - не се сещам какъв 
- но гинеколога каза да не бързаме с новината.
Но пък майка ми разбра някак си още когато ме видя(бяха извън града за около месец)- тя и сестра ми усети (и при трите и деца) по някакъв начин
,идея си нямам как но разбра.
Леко бременеене и успех ти желая
- но гинеколога каза да не бързаме с новината.Но пък майка ми разбра някак си още когато ме видя(бяха извън града за около месец)- тя и сестра ми усети (и при трите и деца) по някакъв начин
,идея си нямам как но разбра.Леко бременеене и успех ти желая
и много се зарадва. 
Въобще не съм крила!Веднага щом отидох на доктор и се видя една точица казахме с мъжа ми на Родителите!Ина колежките нямяше начин да не кажа,защото веднага ме пуснаха в болничен!Между другото и във форума веднага се похвалих и то излиза ,че съм казала на адски много хора ,а дори не се знаеше на къде ще тръгне!
Препоръчани теми