Дайте съвет:Как да се разведа и да уча детето си на морал?

Предполагам,че всички сме били пред трудния избор.Аз лично за себе си прецених,че не искам да пропилея живота си в скандали и сцени.А относно детето,ами намирам разделите за нещо естествено,но не намирам за естествено детето да приеме за нормално вечните скандали и грубостите в едно семейство.А и товята дъщеря,ами ако реши че е нормално подобно семейство?!Това по-добре ли е,вместо да намери за нормално,ако нещо е нетърпимо просто да се спаси от него?А това как ще приеме равода много зависи и от теб самата,зависи как ще и предтсвиш нещата,какво ще и обясниш.Тя е момиче и ти като жена си и пример за поведение-дали ще е примиренческо или не,това от теб зависи.

Не знам дали заради кривото си настроение или заради нещо друго вече взех да си мисля, че се пънем да спасяваме семействата си не заради любов, не заради децата, а поради страх. Страх да не останем сами. Защото както детето на авторката, така и моите деца не заслужават да живеят с лекета като БНД-тата. Те не са нито пример, нито авторитет, а само създават напрегната и тревожна атмосфера вкъщи, която в никакъв случай не е благодатна за развитието на човек (да не говорим за дете).
Точно този страх ни кара да бъдем несигурни, да се колебаем, да търпим, да се надяваме, да правим безмислени компромиси, да тъпчем сами достойнството си. Така че според мен детето ще бъде обективно и ще приеме раздялата като положително нещо ако е по спокойно.
Това е мое мнение. И когато в моменти на тиха лудост ми прищракат тъпи мисли да ходя да си връщам ЕРД-то си казвам да не съм такава страхливка. Защото в крайна сметка заслужаваме повече. И че дори да остана сама, поне ще съм по спокойна.
Не искам да съм травмирана, да се съобразявам какво ще кажа, да треперя, да следя и хилядите негативи на провалените връзки, които се мъчим да възкресим.
Сори, ако няма много връзка с поставения въпрос. Защото говорих по скоро за себе си...

Живееш в 21 век мила, консервативният модел  от преди 50 години- един мъж, едно семейство изобщо не работи.... независимо ти какво ще правиш, дъщеря ти живее и ще живее във време, в което хората  просто не сключват брак, имат по  няколко партньора преди да заживеят с някого, раждат деца след 30 години и........ мога да нареждам до утре...
Ти самата задаваш  напълно погрешна пътека на разсъждения. Защото според твоята логика като имам две деца от двама бащи децата ми ще станат ултра неморални??? А не те ли е страх, че да, ако останеш омъжена дъщеря ти може би ще знае, че смеейството е над всичко, но също така ще се научи да бъде и  жертва, ще я научиш, че жената трябва да търпи всичко в името на брака си.... за мен това  е страшно. И ако едно дете( Браво на твоето!) в първи клас ти казва "мамо, разделете се".... има  много, много за какво да помислиш.... Но към  момента мислиш в грешната посока....
И що за книга е тази, която така драматично те е убедила в един абсурд.....Аз а първи път чувам за нея, не ще  да е някакъв колосален авторитет в областта на възпитанието....

Джали, разсмя ме  ; книгата – без да съм я чела – е чиклет на БГ авторка, така че и аз не мога да си обясня какво е това въздействие, което има върху Acba
А към теб, Acba, защо си толкова вманиачена в идеята дъщеря ти да не мисли, че в любовта има смяна на партньори???? Разбира се, че има, това е живота, няма нищо постоянно. Или предпочиташ да живее в брак без любов? Или с тормоз? Или, не дай боже, с побой – само защото видите ли, трябва да е с един мъж до края на живота си. Или да живее с мъж, който й изневерява и прави скандали, защото това е видяла и за нея това ще е нормално?
Смяташ ли, че трябва да я научиш, че е по-добре да живее в нещастие с някой, отколкото да е щастлива сама?
Направо съм потресена как може да се откажеш от щастие заради такива глупости.
Животът е един, бе, хораааа!

Браво, Бърди! Действаш ми много положително.   

Бърди, радвам се че съм те  разсмяла, че на мен самата нещо ич не ми е до веселба:))

Изобщо това с морала е много щекотлива тема....

и на мен! Даже днес водещото в мислите ми ще е:Животът е един!Надявам се да успея да  го набия в дебелата си кратуна
А Jaly,с мъдрите си разсъждения,много често допринася да си подредя накои свои мисли

Сиси, Малвина, раздвам се, за положителновто въздействие, ама аз всъщност се бях ядосала, та се изненадвам, че яда ми може така да действа
Джали, цялата тема и на мен изобщо не ми е до смях, може и да не личи, но всъщност много се бях ядосала, докато пишех. Разсмях се само на израза


като знам за какъв бълвоч всъщност иде реч, не става въпрос за мнението ти и извинявай, ако не съм се изразила правилно. Зад мнението съм ти с 2 ръце   

разбрах те бе... едно и също имаме предвид.... то нали аз съм корифей във възпитанието та

Джали 

поознавам я. или поне преди 5-6 години.
но това няма зна4ение за мен, щот не ми е кръвна група.
вероятно това, което е в книгата е истина. и вероятно украсено. и редактирано и засилено. тя силно егоцентри4на (както и аз) и пише слу4ващи се неща.
не съм я 4ела.
не ми влиза тънко.
как да я намериш - елементарно уотсън - гугъл знае вси4ко.



а товаааааа, 4е при някой се сти4а по някакъв на4ин живота - не зна4и 4е при другите е аналоги4но.
или това, 4е при мона се е слу4ило - вероятността да се слу4и и на теб е отрицателна. еднакви хора и животи няма.
първо зависи от 4овека, после от средата.
всяко нещо си има обяснение и първопри4ина.

и да, слу4ил се пример: аз съм имала връзка със женен мъж, но това вярвай ми не е обезценило ли4ния ми морал.
и да синът ми е с баща неизвестен, но това не го прави по-малко ценен за мен или стойностен 4овек след време. вси4ко зависи от 4овека и средата, както казах по-горе.

Сега, аз тая книга да си призная не съм я чела, ама ще поразсъждавам над въпроса ти все пак, щото нали нещо като съвети търсиш..... 

Първо: Защо изхождаш от презумпцията, че раздялата в на едно семейство има нещо неморално! - Щото така излиза от начина по който си формулирала въпроса си. Неморални може да са причините, които са довели до тази раздяла, но не и самата раздяла! И в тази последователност на разсъжденията ми, много по-неморално и вредно за емоционалното съзряване на детето ще е то да расте в една нездрава семейна среда (където скандалите и лошото отношение на родителите по между им е нещо "естествено"), отколкото да живее само с единия от двама ви, но чувстващо се  спокойно и обичано.

Второ: Не подценявай интелигентността на детето си. То никога само няма да реши, че раздялата ви с таткото е нещо неморално, освен ако ти несъзнателно не му внушиш тая идея. Сигурна съм, че около вас има поне 30% разведени семейства или изначално самотни родители, така че подобни разсъждения са наистина отживелица от средата миналия век (както са ти казали преди мен) Така че наистина от теб зависи как дъщеря ти ще погледне на новата конфигурация на семейството ви.

И трето: Много хубаво ще е ако дъщеричката ти възприеме за нещо нормално това, че когато взаимоотношенията между двама души тръгнат в посока на деградиране, раздялата може да се окаже единственото правилно решение. Според мен такова разбиране е стотици пъти за предпочитане пред това тя да приеме за правилно, че в една връзка от нея ще се очаква да подтиска личността си и да прави безкрайни и с нищо неоправдани в крайна сметка компромиси. А тъкмо това е много вероятно да се случи, ако е израснала в семейство, функциониращо по този модел. Защото най-често във семейните си връзки като вече зрели хора, ние копираме онзи модел на поведение, който ни се е запечатал в подсъзнанието от времето когато сме били деца- модела на нашите родители. (Тия дни тъкмо обсъждахме темата тука.) Наречи го "шаблон" или "матрица" - както ти хареса, но си задай въпроса: Това ли искам да се случи с моята дъщеря?

P.S. Извинявам се, ако е прозвучало като лекция, но това е което мисля!

Изобщо не е нормално, това означава, че нещата в семейството ви са вече толкова зле, че средата за отглеждане на детето е отровена.

бтв, добър опит за "маркване".
ма, нема нужда от толкова никове, кажи купете си я, за да еди-си-какво - по-4естно е.
* ако бъркам - извинявам се, ма надали. обикновено съм права. и седнала, пак съм права. 

Ами всяко дете реагира по различен начин и  всяка от нас се опитва да намери някакъв подход.Няма рецепта за това.Освен това ти не знаеш как точно ще реагира твоето дете.От какво точно се страхуваш ,че няма да се справиш?

Здравей, моята история е подобна на твоята. И аз повече от година не можех да събера сили и смелост за такава решителна стъпка. Избора наистина е труден. Но когато го направиш - не можеш да си представиш  какво облекчение е. Моята дъщеря е на възрастта на твоята. Казах на детето истината, но естествено в омекотен вариант. Тя все още не може да асимилира напълно какво се случва в действителност, но това ще стане постепенно. За сега е достатъчно да знае, че с татко и не се разбираме и всички ще бъдем по-спокойни, ако не живеем заедно. Всъщност се оказа много по-лесно, отколкото очаквах. И по-безболезнено. Поне за сега е така.
Що се отнася до това, с какви представи ще живее детето ти - то зависи само и единствено от теб. Естествено, че ако е свидетел на чести раздели и смяна на партньори от твоя страна или от страна на бащата, ще започне да приема това за нормално. И нещо, което ме провокира в заглавието на темата ти - не смятам, че е неморално да се разведеш. По-неморално е да живееш в лъжа, омраза и непоносимост. Така че ти сама си отговори на въпроса кое е правилното и моралното в твоя случай.

Мили Acba и Gercho и аз бях в подобна ситуация преди година. Дълго време съчувствах на БНД-то, щото той "ни обичаше" и ние му "липсвахме" (вечер, когато приспивах детето, а той не се прибираше, за да се вижда с новата си приятелка). През останалото време (разбирай нощем, щото през деня съм на работа, а вечер се занимавам с дете и домакинство) се скъсвах от рев. Но лека-полека се взех в ръце и много бързо ми стана ясно, че нищо чак толкова драматично не се е случило. След време казах на сина ми, че с баща му вече не сме заедно, защото много се караме. Той го прие далеч по-безболезенено, отколкото си мислех. Категоричното ми мнение е, че децата се чувстват щастливи, когато са обичани и усещат сигурност. Трябва да си твърда и да не отстъпваш, това е! Гледай себе си - ако си добре и малката ще е добре! Пожелавам ти много късмет и кураж! 

Не виждам нищо неморално в развода.Ситуацията в която бях ми се виждаше далеч по-неморална.Честите отсъствия на бившия,наличието на любовница,липсата на обич и уважение в семейството.Ето това ме притесняваше,къде тука е морала нищо че не бяхме разведени.Много пъти съм казвала че имено детето ме накара да взема това решение,ако попивайки нас за семейство реши че това е нормално.Незнам как ще се развие нашето малко семейство от тук нататък,но искрено се надявам да я науча на нещо истинско,отколкото да робува на фалшив морал.

Напълно разбирам и подкрепям авторката. Аз съм в тази чуденка от години, без да преувеличавам вече може би 6 години ние сме на границата на развода,но благодарение на това, че мъжа ми пътува до сега не сме го направили, така или иначе него често го няма. Детето усеща нещата на къде вървят и често пита "Вие ще се развеждате ли?" и започва да бръчка устенцата (той е на 9г.)Опитвам се да му обясня, че човек се ражда веднъж и има нужда и право да бъде щастлив. Че каквото и да се случи, майката и бащата са едни, че винаги ще го обичаме и подкрепяме. Че е по-добре да живее щастлив и спокоен с единия от нас и да посещава другия, отколкото с двамата заедно, но вечно мрънкащи и без любов.
А с мъжа ми вече почти не си говорим, преди имахме желание поне да обсъдим нещата, да търсим изход, сега просто ни омръзна от това.
Чета,че при повечето като че ли проблема е друга връзка, при нас не е и се упреквам,че се е стигнало до тук, искам да кажа,че като че ли не е основателна причина да се разделим, това което ни се случва. Нещо се обърках и не мога да обясня.
Хайде стига съм ви натоварвала. Acba каквото и да решим няма да е лесно, но все пак ще бъде някакво решение, защото и така по течението не става.

[Имам чувството, че се караме за какво ли не. Това е положението и при мен. Обаче отношението към детето, как то ще понесе раздялата, как ще се спарвям после, за де не бъде лишенно то от нищо не ми дават мира. Иначе раздялата е ясна, тя е между двама души, а не между родителите и детето. но все пак, страданието е за децата, сигурно е консервативно мисленето ми. Ще се постарая да гледам по-модерно на нещата, да не взема да се сдухам.

Мила, не знам колко е голямо детето ти, но ще се справяш...и то по-добре! Вярвай ми! Ние с малката имаме много повече общи изживявания и емоции отколкото много "нормални" семейства с двама родители! Не го казвам ей така  - винаги като идват празници разпитвам приятелките с деца какво ще правят, та да се организираме повече хора...Отговорът най-често е - ще се пътува до родителите в провинцията, там децата на баба/дядо, а ние ще папаме и а...ме и спим....Или - ааа, малката/малкият ще играят нещо в къщи, щото ние с таткото ще папаме, а...ме и спим.....
А ако някой пита моята дъщеря кога е най-хубавото време, веднага ще каже - когато мама не е на работа, щото тогава правим какво ли не!
Вече за финансовата част от родителството - бориш се с ЕРД за прилична издръжка...Ако имаш доре платена работа тогава е и по-лесно...

И накрая - ПО-ДОБРЕ ТРАГИЧЕН КРАЙ ОТКОЛКОТО ТРАГЕДИЯ БЕЗ КРАЙ!!!! - това е моето мото по отношение на лепкавите връзки!

Миличка,спри да четеш книги и прецени сама как да постъпиш.Послушай сърцето си,не се съобразявай с хорското мнение или с мисълта,че детето ще страда.бъди егоист,защото годините минават,един ден детето ще си поеме по пътя,а ти ще трябва да търпиш евентуално този човек.Необходимо е много смелост и прозорливост,за да вземеш решение,но те съветвам колкото и тежко да ти се струва бъдещето,да мислиш в перспектива и да не правиш компромиси със себе си,а да действаш смело.