Нямаме брак и всички ни натискат да се оженим, за да има баща бебето, което иска

Въобще не ми пука кое семейство има сключен граждански брак и кое не. Това са си същите прекрасни или ужасни хора. Въпрос на личен избор е, не давай да ти се бъркат в живота.
Темата ти май е за "Дом и семейство".

Чудесно е,че мислиш така и какво ви пречи да сключите брак тогава?Така всички ще са доволни. Когато любовта е взаимна и силна бракът няма значение.Мисля,че можеш да угодиш на майка си и да е по -спокойна за теб.Когато станеш майка ще я разбереш.

Според мен това дали ще живеете с брак или без брак, трябва да си решите само вие двамата, а не според желанията на родителите. Ние с моя мъж също нямаме брак, но това не ни прави по-малко семейство от всички останали.

За  сбъркания адрес на темата: съжалявам! 
Брака не е това, което беше. Още повече, една свадба ми струва колкото едно раждане, че и повече. Предпочитам да родя, да купим всичко необходимо за бебето, отколкото да напием познати и непознати хора.

Тобва също беше един от доводите ми,за да не подпиша и това не ме прави по-малко щастлива. Ако не искаш нещо никой не може да те накара насила.

Модераторите ще ти я преместят.
Иначе и моето виждане на нещата е такова като твоето, брака все пак е доброволен съюз между двама души, не между роднините им.
 Всеки трябва да вземе това решение сам.
Най - доброто ни приятелско семейство са семейство без сключен брак от 8 години, имат две деца. Не виждам нещо да не им е наред, децата си носят имената на таткото и са съсобственици на общо жилище.
Един подпис, шум и снимки с непознати "роднини" няма да ви направи семейство.

играчка-плачка, правилно мислиш. Ние с мъжа ми сме заедно от 6 г. и ето, че си имаме дъщеричка, без да сме женени. В болницата таткото официално припозна дребос и сега тя носи неговото име. А сега е по-важно да осигуриш всичко за бебчето, вместо да нахраните и напиете родата.

Брак може да се сключи и без сватба. Аз за себе си го предпочетох, при положение, че ще имаме деца.

Доколкото съм запозната двойките без брак имат същите права и задължения, ако мога така да се изразя, както двойките с брак. В смисъл, че по семейния кодекс се считат за пълноправна двойка. Дали се изразих правилно, незнам
Всичко друго е данък обществено мнение.
Родителите без брак помужду си са също толкова родители, колкото и тези с брак.

Аз отказвах да имам деца преди да имам сключен брак. Уважавам избора на всеки - това в крайна сметка не е най-важното, но сватбеният ден беше един от най-прекрасните дни в живота ми.

Брака не е това, което беше. Още повече, една свадба ми струва колкото едно раждане, че и повече. Предпочитам да родя, да купим всичко необходимо за бебето, отколкото да напием познати и непознати хора.

Според мен едва ли един подпис ще направи любовта ви по-силна или пък по-сигурна,едва ли същият този подпис ще направи детето ви по-обичано и по-щастливо и желано!
Важното е да има разбирателство и ясно съзнание,че човекът до теб не е даденост!Много често с имано този подпис започват и разочарованията.Разбира се,не съм против брака,но не съм и твърдо за него!
Съветът ми е да направите това,което ви диктуват сърцата,а не околните.

Maria_q_b, моля те оправи си цитата, това не съм го писала аз.

Това според мен е въпрос на избор.Отдавна вече не съществуват предразсъдъци - или поне се надявам да е така.Ние с приятеля ми сме от 14 години заедно, а от 7 живеем като семейство и никой от нас не искаше да се женим.Но когато забременях, някак си съвсем спонтанно решихме, че трябва да подпишем.Не се поддавайте на натиска - живейте така, както се чувствате добре.

 Не позволявай на никой да се бърка в личния ти живот и правете с приятеля ти това, което вие сами решите.Брака не е гаранция за щастие.Бебето ще има баща и без да сте женени,това няма да направи таткото по-малко родител.
 Абе, тегли по една на всички съветници и им дай да разберат, че нямат право да се месят в личния ви живот.Това се прави овреме, за да се научат да не си навират гагите там, дето не им е мястото.

Майка ми също ме тормозеше по този въпрос. Заедно сме от почти 8 години, а сключихме брак на 7мата година, бременна в 7ми месец. Никой от роднините не присъстваше на сватбата, бяхме само ние двамата, кумовете и мъжа на кумата. След подписването отидохме в една Ирландска кръчма и се прибрахме с маршрутката, за да може поне младоженеца да пийне .   /свършиха парите за такси  /. Взехме ума на цялата рода с това наше решение. Брака не ни промени по никакъв начин, все сме си същите допълващи се личности, уважава ме се, обичаме се и си имаме доверие. Но това беше стъпка, която сами решехме да направим и не казахме на никого. Не обичаме големите сватби, предпочитахме парите, които щяхме да дадем, да отидат за нещо по-стойностно, отколкото за напиване на 100 човека.
Не се тормози, и без брак ще сте едно семейство и таткото ще припознае /гадна дума за собственото ти дете/ бъдещето бебенце, което ви пожелавам от все сърце. 

и ние сме така само че от 10г и това не значи че не сме семейство,натискаха ни доста да се оженим , но на нас нещо не ни се щеше,сега всички ни приемат като семеиство

Щом повдигаш темата според мен и на теб ти се иска да сключиш брак. Въпреки, че ти се струва морално остаряло понятие, детето ще се води незаконно родено, дори и да е припознато. Аз съм за това децата да се раждат  при сключен брак, макар че не дава зна чение и вие ще си останете същите хора, сигурността  е по-голяма. Пък ако си мислиш, че някога ще се разделите, смисълът наистина се губи. В крайна сметка решението дали ще родиш без брак е твое.  Всъщност съм любопитна - защо толкова хора са против брака? Това е една традиция най-малкото...

Ние се оженихме, когато синът ни беше на 4 месеца. Никой от роднините не ни е натискал да се женим, нито пък са ни правили намеци. Направихме го съвсем доброволно. Сватба не сме вдигали, беше само подписване  в тесен семеен кръг. Аз лично уважавам брака и държа на него, но това по никакъв начин не променя отношението ми към двойките, живеещи без него.
Щом като нямате желание, не го правете само заради роднините.

Задайте си този въпрос вие  и само вие двамата  .И постъпете така , както ви диктува сърцето....а какво щели да кажат хората....
Но предполагам , че пред теб стои и друг въпрос    - желанието или по-скоро нежеланието да разочароваш родителите си   , техните очаквания и т.н  .Това най -вероятно те тормози повече.

А също нямам брак с човека ,който е до мен .Това не ни пречи да сме родители на едно прекрасно момченце и да се разбираме по между си.Аз също не исках да разочаровам нашите , но и те не са настоявали кой знае колко - просто седнахме и си поговочрихме като големи хора  , а те ....те уважиха моя избор.
така , че опитай се да ги убедиш в твоето кредо .
Пожелавам ти успех , все едно какво ще решиш !!!  

       и при нас е така живеем си без брак

Може брак и без сватба

Явно за доста хора не може

Аз мисля,че е по-хубаво да сключите брак.Ако не искате голяма сватба, може само да подпишите.Аз лично не приема съжителството на семейни начала, така популярно в днешно време.Но както казвам хора всякакви.Ние не сме сключвали брак,заради дете или нещо друго, просто решихме, че така е редно.

Ние също живеем заедно от 7 год и не сме женени,дъщеря ми си има баща и по документи
и в реалност.По темата за брака сме на едно мнение.А  как да постъпите можете да решите само вие двамата 

На пролет правим 10 години от както живеем заедно, още не сме женени, и не виждам проблем в това.

Ние не бяхме сигурни какво точно искаме- брак или без. В разговори с родители все се подмяташе за сватби. И така ние решихме да им угодим. Мислехме без много церемонии и т.н. Ама пък после си казахме ми то като е сватба да е като сватба- 140 човека всички мурафети и обичаи от до. Това беше наистина един невероятен ден в живота ни. Съжалявам че мина толкова бързо. Според мен човек трябва да изживее този ден. Приеми го като един банкет с приятели ( роднините са повече гости на родителите) с много танци и веселие подаръци и си най-важната и красивата.
Но все пак това е въпрос на личен избор и както вече са ти писали това го решавате ти и приятелят ти. За мен този подпис не е важен за отношенията между двама души. При нас абсолютно нищо не се промени.Деня мина и замина а ние продължихме по старому

Ние се оженихме заради купона и самата сватба. Беше страхотно, остана ми хубав и мил спомен. Бебето се роди почти две години след сватбата. Това дали двама души ще са семейни или не според мен е въпрос на личен избор.

МОже би майка ти се притеснява, че като нямате брак бащата може да размисли в последствие, не че и с брак не може. Родителите много се притесняват за децата си и те така ще почустват някаква сигурност за теб. И ти ще станеш майка и ще видиш, че много пъти ще мислите по различен начин и няма да искаш и детето ти да ти тегли по една в един момент. В крайна сметка поговорете с родителите ти и бъдещият татко да ги накара да бъдат спокойни без значение дали ще подпишете или не.
А брака не е задължително да бъде с голямо тържество и много харч. Ние се подписахме на рожденият ми ден и после с няколко приятели си направихме веселба, която приличаше повече на рожден ден отколкото на свадба.

Ние подписахме,без свадба,когато бях в седмия месец!Само кумовете и най близките хора-10 човека! И ние не обичаме свадбите!
Но не мисля че това дали имаш или нямаш брак с човека с когото живееш и който е баща на детето ти има чак толкова голямо значение!
Но това би трябвало да е лично ваше решение.

И ние бяхме като вас. Майка все мрънкаше, а ние искахме да направим сватба или тази година или догодина като порасне малчо. Накрая ми писна и отидохме да подпишем 2 седмици преди термина, без сватба, без гости - само ние и кумовете, след това на кръчма и толкоз.
Щом нямате нищо против, според мен не трябва да се оставяш да те натоварват в този момент.
Не съжаляваме, че го направихме.

И аз уважавам решението на всеки един дали да сключи брак или не.  Ние не сме сключили,заедно сме от 4 години и имаме прекрасна дъщеричка,на 7 месеца, която носи името на баща си и той я обожава и се грижи за нея наравно с мен.
Единствено ме дразнят мнения от рода на "Дете родено без брак е незаконно дете" , какво дъщеря ми да не е бъдеща престъпничка или белязан или какво, че е толкова извън закона  , не го разбирам просто това и не го приемам.

Имаме дъщеричка, нямаме брак.Баща й я призна /попълва се една декларация/ и тя си е нашето съкровище има права като на дете родено в брак.ЗА нея е по важно да е обичана и щастлива  , а не да имаме  подпис.Родителите ни се примириха.

За това дали да сключат брак двама души - трябва да го решат самите те. Въпрос на вътрешно усещане е, а и не е задължително сключването на брак да е съпътствано и от пищна и разточителна сватба.
Примерно, аз имам 3-4 най-близки приятелки: от всички само ние правихме сватба съгласно всички традиции и с всички "екстри", заради самия купон и заради желанието ми да бъда булка /между другото, не сме канили познати и непознати и не сме се напивали - поканихме само най-близките ни - съответно, нашите и на родителите ни братя и сестри, както и най-близките ни приятели, а всичко мина стилно и културно; една от приятелките ми прави сватба-купон - т.е. спазиха всички ритуали в съвета и в църквата, беше с бял панталон и бюстие, а после си направиха вечерта голям купон с приятели; другата прави следобедно подписване в съботен ден, облечена беше с бледо-розов костюм с къса пола и след съвета организира в едно заведение кетъринг за 20-тина човека; третата се ожени в делничен ден, на обяд, със светъл костюм и само в присъствието на мъжа й, кумовете им и двете двойки родители - после се почерпиха на пицария; четвъртата категорично реши да не прави сватба /живее с мъжа си 6-7 г. и имат 2 деца/. Всички тези семейства са семейства - независимо с или без подпис.

Важното е вие какво искате.Аз обаче съм ЗА брака.

Ние с мъжа ми бяхме 10 години заедно преди брака, 3 от които живеехме заедно. След сватбата нищо не се промени в отношенията ни, но ако трябваше да решавам сега, пак бих избрала да се оженим със сватба и всичко останало. Подготовката (около 6 месеца), кулминацията - самата сватба, медените ни няколко дни, когато впрочем забременях - не бих ги заменила за нищо на света. От дистацията на времето , спомените са много ценно нещо...
Имах приятелка, която за нищо на света не искаше да е булка преди време, а след години промени мнението си и направиха страхотна сватба.
И много моля - не всички сватби са напиване с познати и не познати - аз до сега впрочем не съм била на такава. Всичките са били много емоционален момент както за младоженците, така и за техните гости.
Вкрайна сметка всяка двойка решава за себе си. Не се поддавайте на чуждо мнение . Имам и такъв пример за двойка , която се омъжи след забременяването на момичето, под напорА на родителите , а след това се разведе преди раждането. И това не е работа.
НО ако единственият ти довод са парите, които ще похарчите, а ти тайничко си искаш да бъдеш булка, ще ти кажа какво казва моята баба в такива моменти: Пари се изкарват, не ги жали - днес имаш много , утре нямаш, но спомените виж те са завинаги!
Успех!

Аз нямам нищо против двойкие, които си имат деца без брак. Семейството се определя от други фактори, а не от подписа. Подписът обяче, според мен, е важен за самите деца, а не за родителите им. Защото след време, ако нещата между двойкат не потръгнат, .... ако двамата все още пазят добри отношения помежду си - прекрасно, ще се разделят мирно и справедливо. Но нищо не се знае, нещата могат да се извъртят с времето на 180 градуса и отношенията така да се опорочат. Тогава кой може да гарантира "справедлива" раздяла. Не че съдът кой знае колко помага, но поне законът защитава децата и те си остават наследници.
Моята сестра живее с мъж от много години без брак. Имат син. Птиятелят й отказва да подпиша каквато и да е декларациа - просто защото е тъп и си мисли, че не е необходима. Сестра ми не може да излезе на глава с него и сега пори една евентуална раздяла нещата се уложняват много. той може всеки момент да я изгони - и нея и детето й.
Това го коментирам по следната причина.  Ако жената е имала щастието да срещне мъжът на живота си и се чувства неописуемо щастлива и спокойна, тогава подписът не е от значение. колко много са обаче другите случаи когато е направена грешка, която е осъзната късно. Точно в тези случай, когато сме избрали грешния мъж подписът има значение.

Това си е лично ваШ иzбор, не се оставяйте роднините да ви диктуват.

Сключването на брак не те прави повече или по-малко родител. За децата най-важното е да са обичани, а другото си е ваше решение.

Ние също нямаме брак, а в момента чакаме бебе. Аз не виждам разлика дали ще сме подписали или не, важното е да се разбираме дори и без брак ние сме си семейство.Не позволявай на никой да ви се бърка в живота, това си е лично ваше решение дали да подпишете или не

Бракът не прави хората по-отговорни и по-добри родители! Моя съвет е да не слушаш никой, а да вземаш решенията сама за себе си и по-точно с мъжа, с когото мислиш да имате дете.
За мен бракът е излишен, когато има любов, доверие и общ възглед. Избрали сме да живеем на семейни начала имаме прекрасна дъщеря на 2г., разбираме се, обичаме се и с нищо не с различава нашето ежедневие от това на едно семейство с брак.

Да когато двама души се обичат, нищо друго няма значение.
Бракът има други стойности - чисто емоционални - да кажеш пред всичките си роднини ,че обичаш този човек, или пък да гледаш видеото с децата си, когато порастнат достатъчно , както и чисто юредически, които до колкото ми е известно още не се полагат на двойките без брак, но имаше идеи да влязат в семейния кодекс.

 Считам, че бракът е глупост и не те прави нито по-сигурна нито по-обичана нито по-добра майка. За децата също е без значение бракът, както добре са го обяснили по-горе. Важното е да са обичани. Ще ти дам само един пример пък ти си прави извода.Ние с мъжа ми живеем без брак и вече имаме две прекрасни деца на 2 и 3 години. Негов братовчед вдигна пищна сватба като по приказките дето три дена яли, пили и се веселили. Мислеше човекът за деца и за сериозно семейство. Отидоха на меден месец в Щатите. Само след година се разведе, като след медения месец вече дори не живееха заедно. Сега се влачи по съдилища и си дава повторно парите за резвод и е страшно отчаян. Желая на теб и мъжа ти да се обичате, винаги да сте заедно в добро и лошо и да отгледате прекрасни деца. Всичко останало е "Dust in The Wind" както се пее в една песен.

Подобни обобщения са напълно безсмислени. И с брак, и без брак - хората могат да се обичат и да живеят хубаво като семейство; както могат след време да открият, че не са един за друг и да се разделят. Но подобно мислене "няма да се оженя, че да не стане така, че да се разведа" е прекалено крайно и говори за липса на доверие в партньора и в чувствата на него или към него.
Да, подписът не променя нещата, но това е двупосочно. Ако обичаш този човек и държите един на друг - и с подпис, и без подпис можете да живеете пълноценно като семейство. Ама ако между вас няма достатъчно чувства - и без подпис, и с подпис - пак може да се стигне до грозни сцени...

 

Мериам, извинявай, ама написаното от теб е малко в стила на баснята за Лисицата и киселото грозде! 

 

Нашия случай е подобен, само дето не известихме никого, че мислим за бебче, а ги поставихме направо пред свършения факт, когато това стана. Родителите взеха да ни подпитват за сватба. И двамата смятаме, че сключването на брак няма да промени нищо в отношенията ни и отчасти, защото това не ни пречи, за да угодим на родителите си и понеже аз поисках да имам неговата фамилия, за да бъдем после с детенцето тримата с еднаква фамилия, решихме, че ще подпишем. Няма да има сватба. Просто подписване и почерпка с най-най-близките роднини.
Решете вие сами кое е най-добро за вас! Но един подпис наистина няма да промени нищо. 

Много хубаво казано!
Ние избрахме да се оженим със сватба, каквато и както ние си искахме, с най-най-близки роднини и приятели. Завинаги ще ни остане незабравим спомен от този прекрасен ден, един от многото, през които продължаваме да сме щастливи заедно. 

Заедно сме от почти 6 год. имаме едно момченце на почти 4 год. и сега чакаме второ
Нямаме брак , но за сметка на това си купихме жилище , обзаведохме го грижим се за детето си и с нетърпение чакаме второто ,счетохме тези работи за по-важни от сватбата ,както вече някой са писали може и само да се подпише без много врява , но ние искаме един ден когато имаме възможност да си направим сватба
Само да допълня ,да недоволни имаше , но не сме обърнали внимание на никого   в крайна сметка сме по-на 23 и 25 год. и сме постигнали заедно неща който някои хора цял живот не могат, това е защото сме били заедно и се обичаме , любовта е най-важна ,обичайте се и не слушайте никои .
УСПЕХ  

Много е неприятно,когата те натискат роднини. Тогава даже и да искаш,някак си не може да ти казват какво да правиш и действаш наопаки.Между друтогото няма нужда да напиваш познати и непознати.Нашата сватба беше с 51 човека/заедно с DJ,фотографите и видеото/ и стана супер купон,никой не се е напил,но танцувах с 80 годишния си дядо на Ъпсурд и никого няма да го забравя,заедно с бялата рокля/не че ми е била мечта/ и най-ПРЕКРАСНИЯ съпруг. За да имаш хубави преживявания,сами си платете и организирайте/това също е положителна емоция/ всичко и тогава ще е ТВОЯ-ВАШИЯ празник,а не на родата.И друго- няма нужда да се кани до девето коляно,а повече ПРИЯТЕЛИ и веселбата е сигурна.

Много се ядосвам, когато майка ми каже : "Ами той може да си вдигне чукалата и да те остави сама с дете!" Съответно в отговор й казвам, че и с подпис не е гаранция, че ще е с мен. Щом вече почти 8 години си троем характерите (той овен, аз козирог  ), ще сме заедно много повече. Пък и се страхувам, че ако сключим брак, отношенията ни ще се променят в негативна посока. 

Според мен щом вие двамата се чувствате сигурно един в друг, брака абсолютно нищо не може да ви полвияе(в положителна посока). Двама души или се разбират или не. Ако се чувствате щастливи така въобще не се поддавай на натиска на роднини.(пък било и майка ти)
Никаква гаранция няма че щом имаш брак и всичко ще е перфектно, човека до теб или е съвестен или не е. А относно  това че ще имате дете след време, ако се съмняваш че може да те остави и да не осигури детето си по-добре въобще не създавай семейство с такъв човек.(разбирам че между вас нещата вървят така че тове не би трябвало да те притеснява, давам го като пример за довод пред тези който много напират много за брак)

Той може да си дигне чукалата и като имате 3 деца/свидетелка съм на такъв случай/.Кажи и че не искаш да коментираш с нея,а говори с НЕГО. УФ,от такава досадна майка една от приятелкати ми не се омъжи.Това е приятна емоция,а не насилствен акт.Така направо ще намразите всичко свързано с тази тема.

Защо трябва сключването на брак непременно да се разглежда като нещо, което би променило отношенията между хората?! Ние с мъжа ми сме заедно от 14 години. От две години сме женени. И за миг не съм си помисляла, че сватбата ще ни накара да се чувстваме по-привързани един към друг. За нас това беше повод да съберем всичките си приятели и да се забавляваме. Празнуваме си рожденните дни, именни дни и редица други празници...защо да не празнуваме и любовта си?!
Колкото до финансовата част...подаръците може да бъдат в пликче и така почти няма да се усети разхода .
Вие двамата трябва да решите дали искате брак и колкото по-малко допускате намеса на родителите, толкова по-щастливо ще живеете!

Аха, подобен случай сме. Отидохме и подписахме, поканихме родителите си и кумовете, после хапнахме в едно ресторантче и това беше...но честно да ти кажа, много съм щастлива, че подписахме...някак си този мъж е бащата на моето дете все пак...и да ходи да го "припознава" по нотариуси и адвокати ми изглеждаше леко грозно...Да спомена, че сме заедно от 13 години и брака за нас абсолютно нищо не промени

Вчера се шегувахме с мъжа ми, че нашето бъдещо дете ще има баща, въпреки че нямаме брак-все пак не съм Дева Мария  . Казвам на майка ми, че с или без брак, важното е да ме цени, обича, уважава. А мама-но така ми се тропа на свадба  Разбирам притесненията й, но живота си е мой, проблемите са мои и решението си е мое.

Дали ще живеят добре двама души, въобще не зависи от това дали имат брак или не. Тъй че, изтъкването на примери може да продължи дълго, но е напълно безпредметно, особено крайните обобщения.

Точно така е . Родителите ни често си мислят, че знаят кое  е най-добре за нас, въпреки ,че сме пораснали. И често са прави... За тях винаги ще си останем деца, които имат нужда от напътсвия и те упорито ще отказват да приемат ,че можем да взимаме сами решения, макар и понякога грешки. Но каквото и да правят или казват родителите ни, те ни обичат и не ни мислят злото, за това трябва да им прощаваме, както впрочем ще ни прощават и нашите деца...

Сключването на брак е една формалност, която няма значение за никого. Детето може да носи името на баща си, ако той го припознае с нотариално заверен документ /не е по-сложно от сключване на брак/.Семейството не е по-здраво ако има подпис. Обществото ни в момента не отдава чак такова внимание на това дали двама души са женени, или живеят на семейни начала. Бракът не гарантира нищо. Но пък си е една голяма, незабравима веселба!

Ние нямаме брак, но както се вижда от лентичките имаме две дечица! Това не ни прави по-малко семейство и по-малко грижовни и обичливи както към децата ни, така и към самите нас! Бракът е просто формалност, подпис върху лист хартия...но той не  прави семейството Децата носят името на баща си и не е имало никакви проблеми при записването им.

С или без брак е все едно и също.

ние сме без брак,но детето си има баща,това е по-важното

Тези дни станах свиделен на нещо, което ме ядоса максимално. С приятелката ми отиваме да вземем синът й от детската градина. Едно момичецнце беше дете на родители без брак и лелката го изтъкна пред всички деца, така че злеопостави и детето, и родителите му. Каза " О, моля ви се, не ми я хвалете, та тя е дъщеря на несериозни хора, дори и не са женени!" Хванаха ме бясовете! Кая е тя та да определя кой става и кой не. Още повече, че детето е най-невинния индивит, с най-чистата душа.
На вас случвало ли се е нещо подобно?

Явно този въпрос продължава да те гложди, играчке- плачке...Сключете си брак, щом е така. Аз, например, не харесвам думичката "припознаване" и това беше една от причините да реша. Няма да коментирам тая лелка, защото не съм била "на мястото на събитието".

нц...все още е проект, но може би в скоро време фактическото съжителство (регистрирано или не) ще намери своята уредба
искам само да уточня, че такова нещо като "незаконно родено дете" няма в българското право
иначе по темата - обичайте си се, направете си бебе, а когато решите (вие двамата обаче) може и да се ожените (независимо дали със сватба или без)

И моите родители ме тормозеха за подпис,а ние си живеем 10 години без.Резултат:разбираме се,обичаме се.Имаме 1 починало и 2 живи и здрави деца.Преди 10 години брат ми прави сватба,подпис,купон...Резултат:в момента са в развод с снаха ми,а не си и направиха труда за дете!И 2-та сега живеят в различни дьржави и харчат излишни пари по адвокати да ги разведат.Майка ми и баща ми вече ми "запяха" друга песен".

Е, малко е несериозно да не се жениш, щото утре ще тръгнеш да се развеждаш

Дали ще сключите брак или не трябва да бъде ваше решение, а не под натиска на роднини. Всеки има ценности, така че - следвайте сърцата си.
Аз самата не исках да имам дете без брак и след 6,5 години съжителство се подписахме. Сега чакаме нашата първа рожба. До този момент един от най-хубавите дни в моя живот е този на нашата сватба. Не бих се лишила от него и щастието, което изпитах тогава. Не съм гледала на сватбата като повод да нахраним и напоим родата, а като възможност да споделим нашето щастие с най-близките ни хора.
Не обичам да налагам на никого възгледите си. Смятам, че човек трябва сам да взима решенията в живота си и се дразня, когато някой се опитва да ме убеди, че той е прав, а аз греша. Затова не слушайте хората около вас, а направете това, което смятате за правилно.

Мисля си, че цял живот щеше да ме гложди мисълта, че детето ми е незаконнородено. Другото нещо е, че децата са доста жестоки и може би щяха да подиграват и обиждат детето ми, че родителите му не са женени.
Също и нашият сватбен ден беше страхотен и не съжалявам, че сме дали пари, за да "напием познати и непознати", даже напротив:това искахме - да се повеселим с близки и приятели. Спомените, които ни останаха, са незабравими.

Отиди в темата - родители, отглеждащи сами децата си, направи проучване - колко от тях са били омъжени/женени и колко - не.

и на кой закон противоречи раждането му?

Изумявате ме с това "децата са жестоки"... Жестоки са само децата на хора, които пускат тъпи коментари по темата. Иначе децата няма как да допуснат, че това е подходяща тема за поигравки - това първо, а второто е, че няма как да знаят кой женен и кой не, ако маминките не са обсъждали пред тях други хора на висок глас. Аз, като видя дете на улицата, по нищо не мога да позная дали е на женени или неженени, разведени или самотни родители. Вие как познавате???

За съжаление хорското мнение играе важна роля при създаването на семейства и деца.Майка ми има колежка, чиято дъщеря роди без да има брак с бащата на детето /в последствие те сключиха такъв/ и като се започна едно цъкане с езици - как така е родила без брак, как може такова нещо????
То и мъжът ми едни старомодни схващания по този въпрос, но това е друга тема.........Затова казвам всеки сам си решава.Една моя приятелка е бременна и през март ще подписват, за да може детето да се роди законно.Аз като си помисля, ако трябваше да върна времето назад по-добре щеще,ако бях бременна булка, а не булка без бебе, но някой път нещата в живота не стават така, както ни се иска на нас.

Проблемът е на майка ти, защото това е нейн проблем, който се опитва да превърне в твой и на приятеля ти.
Това че носиш името му не ти гарантира по подразбиране, че ще държи на теб и ще те обича, докато смъртта ви раздели. Или че няма да те зареше и т.н. гадни неща.
Двама души, живеещи без брак могат да са много по-семейни от много други, официално семейни.
Никой от вас двамата не е категоричен, че никога няма да подписвате, нали? Имам приятелка, която подписа и се ожени както си му е реда по случай десетата годишнина от съвместното им съжителство с партньора й.
Наистина понякога натискът отстрани е твърде голям, особено ако мъжът и жената са твърде млади и/или не напълно самостоятелни. Братовчедите ми под натиска на леля ми се ожениха, за да се узаконят и да не кажат хората.
Аз пък вече четвърта година живея с бащата на детето ми без брак.

Детето, което ще се роди, ако бъде признато от приятеля ти, ще има абсолютно същите права като дете родено в брак. Или с други думи в случаите на съжителство без брак ти не наследяваш мъжа/партньора си, но детето ви- да.

Тук намесването от страна на майка ти на въпроси от морално естество са нелепи - в недалечното соц минало това бяха изкуствено насаждани, лицемерни критерии, за да не се развращава народът и потъвайки в моралното разложение на кока-колата и незаконния секс да забрави за строителството на социалистическото бъдеще и пресветлия комунизъм.
Убедена съм, че майка ти с най-добри чувства настоява да узаконите връзката си - това са нейните разбирания, но това ПЪК е твоят живот, не нейния.
При подобни случаи призовавам роднините да прочетат темата.

с моя приятел живеем заедно от 6 години и не мисля, че един подпис ще ни направи повече мъж и жена. сега, когато бебето е на път, започват да валят въпроси от рода на "айде, кога ще ви танцуваме на сватбата?" и изказвания "едно дете трябва да има законни (!) майка и баща." които вече наистина ни обиждат.. започнах да им отговарям, че на приятеля ми просто му се бави решението за развод  и повечете коментари спряха. на теб смелост да си устояваш решенията!

Няма да кажа , че бракът е отживелица, но в днешното модерно общество само хората с най-закостенели представи ще те осъдят затова че не си встъпила в брак преди да имаш дете. Действително за някои хора е важно, това ги сближава и им дава сигурност. Аз съм с моя приятел 4 г., от 3 г. живеем заедно, минали сме през много трудности и хубави моменти, едва ли можем да бъдем по близки от сега, когато чакаме бебе. Заедно сме в ежедневието, съпреживяваме всички битовизми, едва ли можем да бъдем по-"женени" от това. Но семейството си е фактор, лично моето е доста демократично, и да настояват за сватба не се случвало, съмнявам се и да се случи. Но все пак не можем да вдигнем сватба специално за да зарадваме роднини и родители...

Аз съм "бракувана" за мъжа си, и двамата искахме да сме семейство и по закон, макар закона да не прави семейството.Приемаме брака като празник на любовта си.За сватбата- нашите гости бяха предимно наши приятели, защото ние сами платихме всичко-от-до.Така че си спестихме момента с роднини-гости, непознати разни.А иначе гражданския ритуал през седмицата е около 20лв.

А иначе какво значи, че едно дете е незаконно родено? Това е една от най-големите глупости, които съм чувала- децата се раждат по природните или божии закони, другото е измислица на еснафи.

За мен хорското мнение не играе никаква роля!Даньк "обществено мнение "- не плащам!Не околните,а НИЕ 2-та сме си поели отговорността за отглеждане и възпитание на децата ни!

Слава Богу, вече сме в 21 век и не е нужно да се съобразяваме с петриархалните норми 
Аз избрах да имам дете без брак и не съжалявам. Синът ми е припознат и живеем заедно с таткото. Не сме по-различни от което и да е друго семейство.
Доста прагматично разсъждаваш по отношение на парите и от моя гледна точка си права. И ние парите, които бихме дали за сватба - дадохме за детето.
Избора е ваш - важното е и двамата да сте съгласни! 

Живеем заедно и без брак отглеждаме сина си.. не си мисля, че детето ни е незаконородено или подобни ... глупости. Когато забременях, мислехме за подписване ("заради детето), след което свеки нададе вой и взе да прави списъци с роднини, които мъжът ми нито беше виждал, нито беше чувал, изготви даже и план как да вкара в ресторанта (в техния град, естествено) алкохол, безалкохолно и мезета  Там аз теглих чертата и им заявих, че няма да се омъжа.. мечтая си да бъда булка, но не е това начинът роднините да ти диктуват кога и как ще го направиш, това само може да ВГОРЧИ иначе прекрасните спомени, които една сватба би ти дала. Важното е да вземете сами решението, както са ти написали по-горе и другите момичета.. Няма бебе без баща, а иначе за мен начина е да си дойде и да ти падне на колене (бащата, де  ), признавайки, че ти си жената на живота му, а не с оправданието "заради детето".. Може да звучи доста крайно, но за голяма част от мъжете именно това си е оправдание и бягство от отговорност и когато се окажате "женени" мисля, че би изиграло лоша услуга и на двама ви. Колкото до паричния елемент - едва ли след раждането на детето ще можете да съберете пари за сватбата.. с детето си е направо "мисията невъзможна" (поне за нас се оказа точно така..)
Пожелавам ви от сърце да вземете това решение, което ще направи ВАС ДВАМАТА най-щастливи и удовлетворени.. Роднините (от опит) се цупят месец-два, в краен случай докато дойде детето.. после забравят..

И ние сме така, вече 7 години , а ето, че живот и здраве, чакаме второто си дете.И двамата сме  привърженици на брака, само, че на този пред Бог.И докато е невъзможен без подпис в съвета ще си я караме така

Омъжена съм от 8г. имаме две слънца Мартина на 7г. и Даниел на 6м.Ако два искат да са заедно могат да запазят връзката си.Аз съм за брака и искам да ви кажа че и при двете ми раждания имаше мами който не са сключили брак и децата се записват на тяхно име.Беше им много гадно и съжаляваха че не са сключили брак.Ние сключихме брак и гоститени бяха 6човека с кумовете.

Ние излизахме 3 години, после се събрахме и живяхме заедно една година и накрая се оженихме, да призная честно донякъде и поради непрекъснатите натяквания на близките. Беше ни омръзнало. Най-вече виновни бяха моите роднини. ОБАЧЕ мисълта за брак не ни беше чужда и не ни отблъкваше, знаехме, че ще се случи някой ден. Особено държахме са сме женени, ако решим да правим деца - даже по едно време аз настоявах за бебе, а той искаше първо да се оженим. За сватбата - нашата беше малка откъм гости, но всички други обичаи ги спазихме от до. Пак такова ни беше желанието - ако не искахме масрафи, щяхме просто да подпишем. Моето мнение е, че насила хубост не става - ако не искате, не се женете. Сватбата и въобще бракът не променят нищо в отношенията на хората, нашите поне си останаха същите. Важното е да знаеш, че точно този е човекът, с когото искаш да създадеш дете и да остарееш - останалото са подробности  

Това със записването на децата на името на майките не е вярно
Аз също нямам брак, но съм щастлива и влюбена
Преди година и 2 месеца се роди и първото ни бебе - бащата го припознава пред нотариус и то се води на негово име
Не съм за брака, не съм и против, направете го както го чувствате
Ако се жениш заради майка ти просто недей! Живей така, както на теб ти харесва и съм сигурна, че няма да съжаляваш

Един подпис няма да промени нещата, но - ако роднините правят проблем, и по-специално тези на мъжа, детето ти ще е по-защитено, ако имате брак - в случай, че има спорове за имоти и унаследяване след години. Да не почнат да оспорват припознаването, защото има хора всякакви.
За яденето и пиенето - никой не ви кара да поите родата, в делничен ден подписването на брак е безплатно, имаше нещо такова, и трябва да сте само вие и двама свидетели. Моя позната пък се омъжи в романтична църква в малък град, само тя, той и свидетелите, без никакви роднински изцепки и ненужни разходи. Това ми се вижда много добро решение, хем си имате някакъв свой празник, който ще си организирате без да ви се бъркат, хем за пред родата - подписали сте тайно - и толкоз.

Няма такова нещо, просто е по-ефтино .

СПОРЕД МЕН ЕДИН ПОДПИС НЕ Е ТОЛКОВА ВАЖЕН.АЗ СЪЩО НЕ САМ ОМЪЖЕНА ИМАМЕ ДЕТЕ И ПАК СИ ЖИВЕЕМ КАТО ВСИЧКИ НОРМАЛНИ СЕМЕИСТВА

Не, безплатно е. Плаща се към 20-25 само ако искаш ритуал, който включва пиене на шампанско, размяна на пръстени, музика... Ако е само подписване, е напълно безплатно.
Прясна ми е информацията, преди 4 месеца се омъжих.