Свекърва ми прекалено глези детето! Какво да правя?

1. Поговори със свекърва си
2. Ако не искаш или не можеш,помоли мъжа ти да го направи
3. Ако горните 2 не проработят,намалете гостуванията при нея 

Какво ли ще се хванем за косите,и няма да види пове4е детето мъж ми и без това не я понася

 Едва ли можеш чрез телепатична връзка да контактуваш със свекърва ти.За това се налага да говориш с нея.Обясни й каква е ситуацията с детето като се прибере, че ти си майката която искаш да изградиш възпитанието.

 Не бих се трогнала, ако ми се разсърди.Предпочитам да имам здраво и възпитано дете, откокото лицемерно-нормални отношения със свекърва ми.

1. Говорила съм със свекърва ми- НЕ ПОМАГА!
2. Съпругът ми отказва да говори с майка си- трябвало да се оправям сама
3. И свекърва ми и мъжът ми много държат на честите визити, а аз се чудя как да ги отклоня и огранича.

Казваш директно това, което смяташ-че ходенето там разглезва детето, с което ти не си съгласна и затова няма да я водите там. Ако някой иска да се сърди, но пък детето няма да се разглезва !

Предлагам ти веднага щом направи това,което не ти харесва да й кажеш.
Примерно:Навлича детето с много дрехи-възпротиви се.Ако не те послуша след като го облече ти ги махни.
Наистина си в ужасно положение,а става и по-лошо,че нямаш подкрепа от съпруга ти.
А той не вижда ли промяната в детето и не се ли чуква за какво иде реч???

Щом си говорила вече със свекърва ти, а тя не се променя, просто й обясни, че при такова положение ще трябва да спреш визитите, т.е. обясни й спокойно, че причината да не се виждате често е здравето на детето ти и нейното поведение. Може пък да се промени. Аз не вярвам много, защото на мен и майка ми и свекърва ми са такива, ама опитай. Успех!

Вижда промяната и се дразни, ама явно след години брак разбирам, че е на мама момчето.

Бъди любезна много, усмихната и внимателна със свекървата. Най-важното хитра.
Като и дава сладко - обясни че заради зъбките лекарят е забранил. Като и дава салам - обясни че малката е алергична. Като я навлича. Ами кой те кара да носиш дрехи у свекървата, прати я с блузка и жилетка за всеки случай и толкоз. Ако продължи да я навлича, кажи че и излизат пъпки от топлината , много болезнени и много да внима.
От опит със свекърва на глава не се излиза като се конфронтира човек. Само со кротце, со благо. Е , има и такива дето от нищо не отбират дано твоята не е от тях.

Щом и двамата държат на честите визити, категорично заявяваш, че те ще съществуват само ако не се глези прекомерно детето и приключваш с компромисите.
Не е задължително да се караш с хората, просто заяваш позиция, мотивираш се и следваш линията, която си посочила за правилна.

Това наистина е много хитър подход.Подрепям го!!

Когато имам противоречия със свекърва ми се опитвам да помисля каква свекърва бих била аз. Ясно е, че ще обичам внучето си също така силно, както сега сина ми. Ясно е също, че ако ми се струва, че не го гледат правилно-ще давам съвети. Хмммм..... Точно както прави свекърва ми сега

Според мен е важно да се намери начин, по който да комуникирате със свекърва ти по-успешно. Копирам ти един разказ за нашите отношения със моята свекърва, писан в друга тема:
Когато започнах работа (малкия беше на 8 месеца, работя по4 часа на ден) имахме доста неразбирателства, все за глупости (аз не искам да насилва детето да яде, нито да му пее, да му отвлича мниманието с играчки или да го гони из къщи с лъжицата, а тя се тревожеше, че малкия почти не яде твърда храна-караше главно на кърма). Доста често спорехме, аз обяснявах, давах и да чете статии, но накрая доста често тя се обиждаше и си тръгваше. След едно такова обиждане аз отидох при нея с детето и я попитах дали иска да си играят (преди да се скараме тя искаше нещо да му показва), а свекърва ми учудено каза, че мислела, че няма да искам вече да и давам детето. Аз обясних, че за мен такъв вариант не съществува. Смятам, че ако лиша детето от баба му ще навредя на сина си, а колкото и да и се ядосвам тя си остава негова баба. Смятам, че тя е част от семейството, има право на мнение и че все някак трябва да се разберем.
Учудващо за мен, когато се успокои, че няма да я лиша от внучето, че уважавам мнението и и че смятам, че тя има право да ми дава съвети, когато видя, че се старая да направя компромис между моите разбирания и нейните, когато видя, че мен ме боли като се скараме и се опитвам да оправя нещата.... Тогава тя започна да ме слуша повече, сега иска да ми угоди, има доверие на преценката ми и е горда, че "нашето" дете се отглежда по-съвременно от останалите (вместо както преди да ми казва че трябва да правя еди-какво-си, защото съседката така правела), пита ме кое как да направи.
Според мен отношенията в семейството са важна част от възпитанието на детето. Не виждам как мога да го възпитам да ме слуша, ако в същото време се карам по всеки повод с баба му.

Опитай се да обясниш, че за теб е важно тя да ти ПОМОГНЕ във възпитанието на детето, поискай и СЪВЕТ как да се справиш с капризите на детето като се приберете вкъщи, но без да я обвиняваш. (..... знаеш ли, някак си имам проблем с детето, когато се прибираме след визита вкъщи не ме слуша. Може би на детето му е по-интересно у вас и иска пак ти да се занимаваш с него, ама аз просто не знам как да се справя). По този начин ще я направиш съпричастна с твоите проблеми и ще и покажеш хем, че нейното мнение е важно за теб, хем, че очакваш от нея да учавства във възпитанието на детето.

Относно даването на боклучави храни-и при нас го има тоя проблем. Обаче помага подхода с хваленето отново:
Майко, ти готвиш толкова хубаво, иска ми се ако може да даваш на Алекс да опитва домашно приготвени нещица (изброявам-например грис с домашно мляко и банан, без захар, дом. подквасено кисело мляко и т.н.). Всеки път поглеждам какво има в кухнята и се възхищавам как е намерила време да сготви нещо толкова вкусно и полезно, като мусака например и колко е хубаво малкия да се научи да яде такива неща. Наблягам на това, че ако сега хапне някой боклук-после няма да яде вкусните и полезни бабини манджи. Не пропускам да спомена как в днешно време децата ядат главно боклуци, заради темпото на живот и че ето, аз не умея да готвя като нея, че нашите майки са хранели децата си по-прявилно...

Е, все още имаме противоречия и спорове, но смея да твърдя, че свеки ми е партньор по-скоро отколкото противник.

Напомни й, че сега е сезона на гриповете и затова предпочиташ по-рядко да се събира с много хора. Четох вчера във вестника, че понеделник или вторник щели да обяват национална епидемия.

точно така .първо се опитва с добро и с компромиси  и ако не става се приключва с тях иначе ще ти се качат на главата.
забелязала съм,че колкото повече компромиси прави човек,толкова повече го тъпчат след това.но всеки пак зависи и дали човек е готов на пряка конфронтация.аз обикновено като кажа на мъжо и той свива перките на майка си,че то ако я оставиш малко и се превръщат в птеродактилски крила 

и при мен положението е почти същото с единствената разлика ,че този който я лигави е свекър ми а не свекърва ми.от самото и раждане той се бърка във всичко.наистина в много неща ми помага ,но останалото вече става нетърпимо.той толкова много се вживява,че имам чувството ,че си мисли ,че е и баща, а не дядо.проблема е ,че живеем в една къща и е невъзможно да огранича контактите.опитвала съм се да говоря с него,но той е с толкова труден характер,че винаги завършваме с кавга.не искам да си развалям отношенията с тях,но нез нам докога ще ми издържат нервите

Аз на твое място бих намалила посещенията под някакьв предтекст. Или ходете пак като преди, но за по-кратко. Младите трябва да са по-самостоятелни, чести посещения и "помощи" от баби и дядовци водят неминуемо и до чести "вмешателства". Колкото по-малко вижда детето ,толкова по-малко ще се меси. Сугурно е трудно като живеете близо един до друг, но има начин да се намери дистанция, която да не нарушава вашето спокойствие и свобода.  Но бьди непременно дипломатична... 

Ей това е проблема обикновено-от една страна баби и дядовци искат да са като родители на внучето, а от друга, аз лично ревнувам и все ме е страх, че детето може да обича тях повече.... За мен решението беше да приема, че детето може да обича всички, да бъда уверена, че му давам достатъчно любов и няма как да се обърка.
Разбрах, че бабата и дядото също се чувстват неуверени и именно затова се месят, един вид и те ревнуват, че връзката ни с малкия е силна и се чувстват застрашени. Затова постоянно им овтарям колко много ги обича малкия и усещам че има разлика!

Мила съвет от мен,  не заставай срещу свекървата, защото това ще ти изиграе лоша шега. По-добре опитай да накараш мъжа ти да и каже. Първо тя него поне ще го изслуша, има повече респект към него отколкото към тебе и трето няма ти да си на топа на устата ако тя се разсърди. А и той дори и да и се скаpа тя няма да се засегне, но ако го направиш ти  .. печелиш смъртен враг

на секундата бих и казала да не ги върши тези неща. Ако продължи - за нейна сметка си е.

На същото мнение съм

Честно казано въпреки всички трески за дялане, които си има свекърва ми, не бих си развалила отношенията заради такива неща. Струват ми се доста незначителни на фона на помощта, която оказва. Беше време, когато не й доверявах даже да държи дъщеря ми, постепенно обаче преди половин година започнах да й я давам за по половин ден събота или неделя, а аз и мъжа ми излизаме. Да, отнася не малко боклучави храни, навлича я, лигави я, но за мен това е маловажно. Жената помага самоотвержено, играе до полуда с детето, а на дребното страшно му хресва там. Ето сега имам нужда свекърва ми да се включи за 1 седмица в отглеждането на Али и тя веднага се съгласи, без да ми се обяснява, че ще й е трудно да вземе отпуска или че не й се занимава. Та съвета ми към теб е, да гледаш малко по-глобално на отношенията ви, а не да задълбаваш в детайлите.

Кажи и, че не разрешаваш да се вършат тези неща и ако не те послуша просто  я предупреди,че ще и ограничиш срещите с детето.

След визитите дъщеричката като прави проблеми и не слуша, я остави на таткото.В момента, в които я облече свекърва ти -ти я съблечи/или си намери повод или демонстративно/.На моята не и давам да ми храни детето,въпреки,че доста нахално настоява.Не виждам ,като си там, защо някой друг трябва да я храни и облича.Това става само като сме навън с мъжа ми.

Момичета не си струва да се прави от мухата слон , и да се развалят отношеня заради дребни и незначителни неща. И нашата баба глези цяла  седмица , а аз превъзпитавам в събота и неделя. Детето не е глупаво и вече знае при кой минава и при кой не. Както се казва сега с нейните камъни по нейната глава, защото мен си ме слуша. Ако се опита да ми прави номера казвам Аз баба ли съм  и отговора е НЕ  . Истината е ,че нея немога да я променя , но немога да лиша и детето си от любовта на баба му. Сега съм доволна , че той знае разликата и ....

Подкрепям yanast с две ръце! Явно не разбира от дума, след като си правила вече забележки  Неприятно ,че мъжо не ти помага много в случая 

Спред мен големият ти проблем е това:

покажи и жълт картон ,и и дай да разбере че ако не си вземе бележка да спазва правилата може да се дистанцирате от нея

Лично мое мнение е да поговориш първо с мъжа си пък след това да намерите подход за разговор със свекърва си какво ти харесва и какво не относно детето.

За обличането, обилчам както сметна за добре, не давам да се навлича детето, за сладките работи и другите глезотийки за ядене, не давам, защото детето има своите алергии и не трябва, това им обяснявам не само на свекърва си, на двете и баби,
За глезенето, съм ги оставила, да си и угаждат както си искат, за тях това е голяма радост, тя знае какво може при баба и какво в къщи, аз възпитавам и слагам правила в къщи, при бабите те да и мислят, като я глезат после ще и сърбат попарата,
Минахме през периода в който като е била с баба си после ми се тръжка, сега си знае при кой какво минава

Според мен се дразниш за глупости.Нормално е да е глези и моята свекърва глези дъщеря ми и майка ми е глези.Дай сега да се избием.Ако толкова те дразни кажи и.Спомням си едно време и моите баби ме глезиха,всичко ми даваха, просто се радват хората.

Майка ми, например, смята, че всеки човек трябва да има кътче, където го глезят, където може да се гевези и да очаква да му угаждат. Добре е за психиката
Като млада, съвременна, нахъсана и информирана майка, начела се на сумати модерни проучвания, навремето много се сърдих на майка ми и свекърва ми, че ми разглезват детето. Постепенно се успокоих, защото видях, че е доста по-важно и ценно за едно дете да общува с повече хора, които му откриват нови хоризонти, нови гледни точки, различни схващания, различни възможности за глезене и т.н., отколкото на всяка цена да не изяде нито един "боклук" в живота си.
Подкрепям напълно мненията на yanast и moyra.
Опитай се да бъдеш хитра и задължително добронамерена и нещата постепенно  ще потръгнат.

За съжаление това е самата истина! Не са едно и две семействата разделини по тези причини. Бъди ДИПЛОМАТИЧНА , но твърда!
Аз много често правя забележки на майка ми , предд свекървата, един вид бий самара да се сеща магарето. Майка си ме знае каква съм и не ми се сърди.. Има резултат

С големия си син минах през почти същите изпълнения- умножени по 2,т.е. свекър+свекърва. Тогава бях млада и си мълчах пред тях, ревях на мъжа ми , а той не смееше нищо да им каже,макар че смяташе и той,че прекаляват. С годините си дадох сметка,че по-важен е сина ми отколкото те да се чувстват "добри"баба и дядо. Започнах да изразявам мнението си,понякога повишавах тон, а се е случвало и с месеци да не водя детето там.Просто казвах на мъжа ми,ако искаш да видиш вашите- отивай,аз не искам и не желая да водя сина ни там. Лоша снаха си бях, със или без старание.Така че си гледах интересите на семейството-мъжа ми и детето ми.
Сега с беба си знаят мястото. Имам жена,която ми помага за беба,опитаха се да мъркат-обясних им точно и ясно защо имам жена, а не водя беба у тях. Жената я гледа,така както искам аз, а не както смятат те за добре. Не ми противоречи и аз съм съгласна да си платя,но да знам,че детето ми е гледано,така че да не противоречи на моите планове за гледане и възпитание. а и какво възпитание дават баба и дядо! Всичко може,всичко е позволено, мама и тати нямат авторитет, ние ти даваме/позволяваме всичко,само за да ни обичаш. Ееееее,няма да стане.
Не ме  обичат ,така си беше и в началото,но сега се съобразяват с мен и с мнението ми.Не ме смятат за инкубатор за внуци.

Отглеждането и възпитанието на детето е грижа и отговорност само на родителите му. Те следва да решават всички въпроси, свързани с проблемите около него. Ако други хора оказват негативно влияние върху детето /говоря за трайна такава практика с осезаеми последици, а не просто гуш- гуш в събота или шоколад в неделя/ и след нормален разговор не коригират поведението си, контактите с детето следва да се редуцират от самите родители, именно поради горепосоченото.
Важни са чистотата в отношенията между всички участници в ситуацията и изводът, че крайните решения се вземат и изпълняват от родителите.
Не виждам проблемът да е неразрешим. Освен ако родителите зависят от някой чифт баба и дядо. Но и на това му се намира разрешение, желание и труд в съответната насока да има.

Да, така е, но е ПРАВО и на бабите и дядовците, освен това право, защитено от държавата 
Не бих лишила старите си родители и родителите на мъжа ми от това право заради три шоколада в повече. Бих опитала да разговарям. Прекалено малко време има да сме заедно и прекалено малко време има до момента, в който ние ще сме на тяхно място.

Правото е само на лични отношения, не и на вземане на важните решения за отглеждането и възпитанието на децата.
За шоколадче и гуш изрично писах "говоря за трайна такава практика с осезаеми последици, а не просто гуш- гуш в събота или шоколад в неделя"- това не са неща, които изобщо си струва да се обсъждат /освен ако въпросното шоколадче се дава на дете- диабетик, напр./. Не мисля, че авторката има предвид дребните глезотии. Не мисля и че идеята й е да лиши детето си от контакт с баба/дядо въобще.  Писала е и че е разговаряла, но няма резултат.
В такъв случай на нейно място бих редуцирала /което е различно от лишила или преустановила/ самите контакти като честота и продължителност.

В същност по- сложният проблем е липсата на единомислие и единодействие със съпруга.

по-редки визити при нея

Не забравяйте, че чрез начина, по който се държите с родителите си (и родителите на съпруга) давате на детето си пример как да се държи то с вас като порастне. Т.е. според мен е хубаво да се поставите на мястото на свекървата/свекъра/майка си/баща си и да помислите защо се държат така и дали не можа да намерите компромисен вариант. Те безспорно са хора, които обичат детето, ако самите те са убедени, че ще му навредят-едва ли ще го правят. Помислете, как бихте искали да се държат с вас един ден и се опитайте да постъпите така с роднините.
Давам пример:
Когато свекърва ми ми пилеше на главата, че трябва да давам сокчета на 40 ден, да захранвам с плодово пюре на 3 месеца, много се ядосвах, но си помислих, как ли ще се чувствам аз, ако един ден снаха ми реши дава сок, или пък да оставя бебето да реве за де не го разглезва, или да го повива стегната за да са му прави краката! Едва ли ще успея да си мълча и да казвам "ти си майката, ти си знаеш най-добре". Затова се опитах да действам спрямо свеки, така, както бих опитала да убедя свекървата-разпечатах статии, заведох я при педиатърката (специално съм я избирала да ме подкрепя), говорих, убеждавах, купих всички списания, които потвърждават моето мнение.... Има ефект! Целия труд си струва!
Вероятно има случаи, в които роднините са прекалено чепати и от дума не разбират, но те са по-скоро рядкост. Аз вярвам, че с малко дипломатичност и добронамереност могат да се постигнат чудеса!

ако на среща си имаш разбран човек може и да се оправят нещата с дипломатичност. за това обаче е нужно желание и от двете страни. дано да е така при вас, защото това би бил най-добрият вариант.
но аз си имам вкъщи една тъща, на която за съжаление такива номера не й минават пробвала съм всичко, но няма полза, а дори става и по-зле. та ако се окаже, че и вашата е така (дано да не е, но има и такива, макар и много рядко), тогава най-добре да не се занимаваш с нея, а да насочиш силите си там, където имаш реални шансове да постигнеш нещо.
на мъжа ти според мен няма смисъл да се обясняваш, по-добре направо го хвърляй в дълбокото и го остави да се оправя както намери за добре - например намираш си важна работа и го оставяш няколко пъти подред да погледа детето преди гостуване при свеки, за да свикне с лесното, а после и след гостуване така, като му дойде до главата сам ще се сети да поговори с нея. но за да му дойде до главата ти трябва да го стовариш там 
дъщеря ти е вече голяма и според мен можеш да се опиташ да я мотивираш да действа както ти смяташ за правилно. например обяснявай с много подробности и занимателно за правилното хранене, така че да й е интересно. децата обичат да се включват в заниманията на възрастните и да се чувстват равностойни и знаещи. така може дори да започне да поправя и да прави забележки на свекървата и както са ти казали й разясни какво може при баба й, и какво вкъщи. така свеки сама ще си сърба каквото е надробила а може и даже да се поосъзнае

кажи и в очите ,че никак не ти е приятно да прави нещата, които си и казала ,че те дразнят и , че ако продължава просто ще се скарате ,а хич не ти се иска .......АКО НЯМА РЕЗУЛТАТ ПРОСТО - 
бъди по директна ,защото ще си съсипеш нервите и отношенията с мъжа ти. И аз имам един такъв дзвер ОБАЧЕ НА МЕН МИ Е В КЪЩАТА

ами баба е,защо да не го глези особедно ако е първо!моята майка ги прави същите работи .е за навличането  съм казвала и просто не нося дрехи не се ядосвай на жената тя просто е щастлива от присъствието ви!

След yanast аз нямам какво да добавя.....

Мисля, че получи много добри съвети 

Хич недей да жалиш свекито,ами директно и кажи какво мислиш !
Аз съм открит човек и по този начин се справих с моята по други наболели въпроси, дресирала съм я така да се каже. Смятам ,че с твърд тон , не търпящ възражение всичко се постига ! Успех !

Няма друг начин освен да й кажеш да не го прави.

Нищо не се постига без диалог между двете (трите -визирам и съпрута ти) страни. Когато такъв не протича, всичко остава в сферата на предположенията и безсмислелните оплаквания. 

БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ЗА СЪВЕТИТЕ!!!!

миличка като нищо не помага-спри да ходиш!или сведи посещенита до минимум!ама не разбирам защо ходите вие при това често и при това ,че те дразни!
 

Проблемът ти е принципен, и не е в свекърва ти точно- просто хората са и винаги ще бъдат различни.
Във всяка общност, пък била тя и само от двама души има изградени правила и стериотипи.

При нас така погледнато нещата са съвсем зле защото моите са разведени, и вскчки сме събрани сякаш от различни планети- дядото, бабаята, свекъра и свекървата, сестра ми и мъжа й, ние....
Всеки си е ползвал свободата и правото на самоопределение "до дупка"  така да се каже.
Едно дете, което още няма изградена личност и ценностна система просто не е в състояние да прецени кое е ОК и кое не според мама и тати, като попадне на друго място. Да искаш от него само да има мярка и то вашата само ще го травмира и ще го кара да се чувства на тръни и там и като се върне. /това важи за по-големите деца/
Освен това различен не значи непременно лош.
Освен това е много важно детето да се научи да се адаптира към различни общности леко и елегантно, без да смята че всяко различие е нещо по-долно и по-лошо.
Затова съм научила сина ми на едничко много просто нещо: Всяка къща си има правила, когато си вкъщи спазваш правилата на мама и тати, когато си при съответните баба или дядо- спазваш техните правила. Ако ти харесва някой как прави нещо, по начин различен от този който ние сме ти показали- питаш може ли да продължиш да го правиш по него и най-вероятно ще ти се разреши. Баба и дядо също са били деца, и също като мама и тати. За това за което са слушали са се научили на правилния и лесния начин. За което не сая слушали- и сега им е трудно и неудобно. И точно това което те не са научили навреме и им е трудно и неудобно- него най-много искат ти, детето, да се научиш, за да ти е по-лесно а не като.../който е там субекта/

Това е истината за живота, а не само за идните няколко години/първите 7-10 най много/ когато детето ни е в "ръцете"
Няма смисъл да си заравяме главата в пясъка- рано или късно детето няма да се учи и влияе само от нас и трябва да е научено на нещо много  важно: да гледа избирателно и критично на това което правят и не правят другите и да "взима" това което е  полезно и улесняващо.
А не първо сляпо да спазва правилата на мама и тати вкъщи, а после също така сляпо както е свикнало- правилата на момчешката банда в която попадне например.

Много по- важно е да научим децата да мислят самостоятелно, отколкото да приемат нещата както ние ги приемаме.
Все пак това са роднини, няма да му покажат да скочи от балкона, я.

При такова възпитание, синът ми сега на 7г хем не ми създава проблеми, хем се възползва максимално от "авантата". Защото разбира че е именно "аванта" а не правило за поведение.
И като му обясня защо нещо е добро и правилно за него, както и да го прави дядото или който и да е, това дяма значение- детето го прави така и то с вътрешна убеденост и си го отстоява. Е има и неща които е възприело от бабите и дядовците- просто има неща за които те постъпват по- практично от мен и като му обясня това или те като му го обяснят, детенце се е обогатило с нещо, което аз не съм могла да му дам.

Аз имам същият проблем, но с майка ми. Вчера се скарахме за пореден път, защото тя щяла да ми казва какво да давам и да не давам на детето. Голям цирк си спретнахме....
Не е редно непрекъснато да ми прави на пук и да не ме слуша относно това което позволявам и не позволявам на дъщеря си.
Тя сега няма и годинка, но по натам това ще подкопава авторитета ми на родител - мама е лоша,а баба много добра защото всичко дава....
Честно казано писна ми.
Доживях и баща ми да ми дава съвети относно храненето и режима на детето  , при условие че мен ме е отгледала баба.
Свекърва ми е същата - глези я до безобразие, но я вижда по рядко за това до някъде там имам що годе контрол относно хранене, режим и т.н.
Знам че всички много обичат детето ми и никога не биха й навредили, но не могат да си правят каквото искат и да ми противоречат защото и те деца били гледали, а аз с разни глупости в Интернет си гледам детето

Аз имах същия проблем и да ти кажа при моята свекърва нищо не помага.  
Говорихме, карахме се, сърдихме се, веднъж дори не сме се виждали половин година като и на РД на детето не я поканихме и пак нищо. Може би, затова са бабите да глезят и разрешават неща, които мама и тати няма как позволят. Когато сме на гости в тях броим че има три деца. Понякога, по скоро синът ми ще се усети че е прекалил, отколкото баба му и дядо му.
Ние вече правим така: отиваме оставяме детето и си тръгваме. После отиваме и си го прибираме. Така като не виждаме, не се и дразним толкова.

Ех, много имало с моя проблем. 
Всеки път като отидем в свекърите (доста честичко) почва ужасът. Детето става неконтрулеруемо, абсолютна лигня. Снощи бяхме у тях, малкия се катереше по свекървата и накрая имаше наглоста да я наплюе в лицето.  Аз започнах да му се карам, направо ми падна пердето, а тя ми вика 'не му се карай, на мен не ми пречи"  Вбесих се още повече, но както винаги броях до десет за да не изцепя нещо, от което ще има последици. А и с приказки не става, не веднъж или два пъти съм и обяснявала колко неуместно и вредно е, най-вече за детето, да го защитава и глези.
Сега обмислям как да процедирам от тук насетне, вече ми се изчерпаха идеите. Ако някой открие рецептата да свирка. 

Идеите- виж по- предходните постинги.
При лоша ситуация и съществено разминаване между вашите желания и поведението на насрещната страна- намаляване на контактите- рядко и за кратко.

Ами вие им давате акъл как да си гледат внучето, те пък ви дават акъл как да си гледате детето- ТАНТУ ЗА КУКУРИГУ!!!
Това е една съвсем безсмислена война и именно противопоставянето в нея води до добър лош. Всъщност има сам РАЗЛИЧЕН, всичко останало са "военни действия"
Колкото и да го глезят бабите, няма вас да обича по-малко, бъдете сигурни. Децата правят разлика между грижа и подкупване с глезене много отрано. И обикновено на вторите така им разказват играта ВЪЗПОЛЗВАЙКИ СЕ от това както вие не можете.
Имам син на 7, племенници на 7, на 4 и на 10. Растат ми пред очите сигурна съм в това което говоря.
Сега като дойде свекърва ми- синът ми просто я разорява- ама нека й е- така си го е научила, че не муотказва, не казва че няма и детето хич не му е жал за нея, което е логично.
Не че я обича повече, нито пък се радва повече на НЕЯ. като му купи каквото е там- тя му вижда гърба- защото е зает с новите придобивки. И ме гледа леко завистливо като детенце дойде при мене и не вика "ИСКАМ"
 А мамо, имаме ли пари, уморена ли си сега /имаме бебе и съм .. / МОЖЕ ЛИ когато не си уморена иимаме пари да купим еди какво си?
Е ако това е война, кой според васе победителя? и не е ли с нейните камъни по нейната глава в крайна сметка?!?

Аз съм прясна снахичка и живея със свекито.В началото много плахо и правих забележки,които тя се правеше,че не чува.После един ден с мъжа ми коментирахме нещо,касаещо детето.Тя чула и понеже не беше съгласна,застана на буква Ф на вратата,прекъсна ни разговора и много сърдито ме упрекна:"Ти не мислиш ли,че първо трябва да ме попиташ?".С това чашата преля и с крясъци и обясних,че това дете е мое и тя няма никакво право да дава съвети,които не са и искани и,че детето ще се гледа както аз кажа,а не тя.На мъжа ми също му обясних това-онова за живота и той поговори с нея.Сега много по-рядко си позволява да си прави каквото тя прецени и като и направя забележка,се коригира.Последно събота и неделя се счупихме да се влачим с бебето нагоре-надолу.Тя явно не беше доволна от факта,че разнасяме беба по магазини в тоя грип,но нищо не каза.Оплакала се на майка си само.

Само така,много ме накефи

Аз още не съм избухнала(все пак живеем отделно),но и този ден ще доиде,поне така усещам напоследък

Нещо ПОВЕЧЕ - това си Е  ПРАВО И НА ДЕЦАТА, което също се защитава от държавата.
Включително и да бъдат глезени от бабите.

СЕМЕЕН КОДЕКС
Отношения между внуци и дядо и баба
 
Чл. 70. (1) Внуците са длъжни да уважават своите дядо и баба и да им помагат.
(2) Дядото и бабата имат право на лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци. Ако се пречи на поддържането на личните отношения, районният съд по местожителството на внуците по искане на дядото и бабата определя мерки за лични отношения с тях освен ако това не е в интерес на децата.

А глезенето, определено не може да се приеме от съда эче не е в интерес на децата 

Ако се стигне до съд, всяка двойка баба и дядо ще ОСЪДЯТ РОДИТЕЛИТЕ И ЩЕ поне 1 ден от седмицата, НАСАМЕ С ДЕТЕТО И ИЗРИЧНО ПРИЗНАТО ПРАВОТО ДА СЕ ДЪРЖАТ С НЕГО КАКТО ТЕ НАМИРАТ ЗА ДОБРЕ, СТИГА ДА НЕ ЗАСТРАШАВЯТ ПРЯЯКО И НЕПОСРЕДСТВЕНО ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО МУ.

 - този текст вече сме го обсъждали. Както и разяснението, че отношенията се едно, а правото да се възпитават децата и задължението- нещо различно.

Като пишете- четете, бе хора, нали говорим за прескачане границата на допустимото и именно аз давам пример с някое друго шоколадче като нещо, което не подлежи на обсъждане в случая. За тази разлика ми се налага да пиша само по тази тема вече за трети път.
Ако се чете по- задълбочено от редица изказвания просто няма да има нужда.
Справка- само предишната страничка.

Как ще ги разграничиш пред съда?
И кога и с какво се разграничават изобщо? Може ли да имаш изобщо контакт с едно дете без това да му влияе "възпитателно"
Това че бабата позволява нещо, което майката не- само по себе си възпитаване ли е? или става възпитаване, ако бабата каже че  така трябва и че мама не е права!?!

Ами задължението на внуците да уважават и помагат на бабата и дядото- като възпитанието е задължение на родителите, как и дали изобщо възпитават такова уважение...
като всичко което правят те е лошо и т.н.

Няма да ги разграничавам, съдът присъжда кога ще са налице "контактите", а възпитанието си остава грижа на родителите.
Освен това съгл. практиката именно на съдилищата по тези въпроси "Щом не може да се постигне споразумение трябва да се обърне /в случая дядото/ към районния съд, който може да определи по какъв начин да се поддържат отношенията с децата. Законът е дал възможност съда да прецени доколко контактите на бабата и дядото с внуците им не застрашава хармоничните отношения между деца и родители или по друг начин не накърнява интересите на детето."- т.е. от значение е именно и до каква степен контактите между бабата и дядото и децата не рефлектират негативно върху отношенията родители- деца, които са от доста по- съществен  постоянен и дълготраен характер.
За четвърти път пиша "Това че бабата позволява нещо, което майката не- само по себе си възпитаване ли е?"- зависи от "нещото", от това какви последици разминаването между волята на родителите и виждането и поведението на бабата и дядото оказват върху децата. Въпрос на конкретика и субективна преценка от страна на съда.  В съда няма "нещо", "така", "такива работи" и т.н.- има конкретни ситуации, доказатества, включително и соц. доклад, ако се налага /а това е практика вече у нас/ с оглед да се прецени дали конкретното поведение на бабата/дядото към детето не влияе отрицателно върху отношенията родители- дете.

можете ли да ми цитирате или да ме насочите към съдебна практика според която отношенията с бабата и дядото се решават не според интересите на детето а се слага ударение на хармоничните отношения с родителите като мотив за отказ на лични контакти на детето.
В тези ви разсъждения ми се губят ПРАВОТО НА ДЕТЕТО НА ЛИЧЕН КОНТАКТ  и защитата на това му право. А съда е длъжен да взема предвид ПЪРВО интересите на ДЕТЕТО.

Правата са сложна комплицинтна категория и не съществуват отделно едно от друго. Правото на родителя, което е и задължение да възпитава децата си не може да се разгледа отделно от правото на лични контакти по чл. 70 от СК. Така че отделните права не се "губят", а се реализират, като се отчита и държи сметка за съществуването на всички тях в тяхната съвкупност.
Интересите на детето определено няма да са защитени, ако бабата и дядото, да речем, го настройват грубо срещу родителите му, което включва в себе си и настройване и оспорване на основни модели на възпитание и възгледи, оспорване на родителския авторитет.
Виж практика към чл. 70 /СК на ВС и ВКС , ако искаш, ако искаш потърси статията на Жанет Богомилова- Вестник "Труд", бр. 3 от 7.01.1998 г., стр. 11, това не е идеята на темата.
Идеята, която аз разбирам, изложена от авторката и други участници е, че бабата и дядото определено нямат право грубо да се намесват и да променят основни принципи в отношенията между родителите и децата.
Ако толкова искат- да водят дела, само дето първо не е сигурно какво на практика ще прецени съдът като налично поведение от тяхна страна, като честота и интензивност на контактите /като имаме предвид, че при развод, напр., на родителя, на когото не са присъдени род. правата най- масовият случай на определени контакти е два пъти месечно, през събота и неделя по един или два дни, плюс платен годишен отпуск, който не съвпада... и т.н.- всяко решение по бракоразводно дело почти е такова- очаквате ли, че съдът ще реши, че бабата и дядото ще имат повече права от този родител? Скептична съм по този въпрос, твърде много./.
Та в интерес на тези баба и дядо е да се съобразяват с изискванията на родители по ОСНОВНИ въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на внуците. Ако  са твърде много "въпреки"- да се съдят, прав им път, само че няма да спечелят нещо твърде голямо.

Клото,все едно си описала как голямата ми дъщеря се държи когато се видят със свекървата.То не са лигни,то не са истерии и драматизации,а бабата седи като пукал и никак не реагира.А не е никак глупава и много добре схваща ситуацията.Просто не иска ТЯ да става лошата в случая.От както се е родила голямата щерка не е престанала да се конкурира и състезава с мен на всяко едно ниво по отношение на детето Говорили сме,сърдила съм се,уж разбира всичко,а в следващия момент отново се държи подкупващо и мазно с детето,отново изпълнява най-безумните й прищевки и купува всичко,което е изложено в магазина Като я попитам защо се държи така отговаря,че се радвала на детето,нямала за цел да подкопава авторитета ми ,само се радвала...В резултат на тази  бабина радост детето периодично пожелава да живее при баба си,защото там имало много стаи(ние живеем в гарсионера)и баба всичко разрешавала И това ако не е саботаж

Поговорете със свекървата и ако не разбира от дума, разредете посещенията принея.
Майката на приятеля ми, беше при нас през 2006г. само за две седмици и превърна детето ми в крещящ за всичко лигльо.Слава Богу от тогава не сме се виждали, но дори някога да се видим пак(което едва ли ще стане), смятам да не и позволя да направи същото

исках конкретна практика да ми посочите която подкрепя тезата ви, а не да ме пращате да чета практика -изобщо каквато има.
 правата си съществуват съвсем добре отделно едно от друго. но на всяко право кореспондира насрещно задължение, които не съществуват едно от друго.
този спор съществува именно защото има отделни  самостоятелно съществуващи права които влизат в колизия...
нито едно от оплакванията в тази тема не би било доказуемо и уважено в съда като основание да се лишат бабата и дядото от лични отношения с внучето. което пък означава че когато родителя го прави като наказание... е малко прекалено.понякога жестоко, а понякога граничи с шантаж...и това е проява не на родителска грижа а демонстрация на родителска власт.
 не че "старите" не се опитват да ползват същата тази "власт" когато оказват целенасочено давление на родителите или детето.

Мисля, че всички искаме едно и също, а именно да имаме хармонични взаимоотношения със свекървите, свекърите, майките и бащите си и да можем да възпитаваме детето си с тяхна помощ, но без да го разглезваме.
Аз съм наясно, че всички имаме различно възпитание и ценностна система и не очаквам моята да съвпада с тази на свекъра и свекърва ми, дори и с тази на майка ми. Въпреки това се опитвам да наложа волята си и да им обясня защо искам да правя това или онова. Чета доста и се опитвам да избера път, по който да тръгна във възпитанието на сина си. Това е огромна отговорност.
Наскоро и аз имах пререкания със свекървата си (която по принцип е много добра и мила жена) по отношение на захранването, възпитанието и обличането на детето. Казаха ми се думи от сорта на "Е, ние как сме ви гледали?" и "Вие пък само на прочетеното разчитате!"  . Даже наричаше мен и мъжът ми по име пред сина ни, вместо мама и татко  . Обаче аз и обясних моята гледна точка и се обосновах, а и мъжът ми се включи. Не мисля, че си промени мнението, но на мен би ми било достатъчно да ме уважава.
Как ще бъде в бъдеще - незнам, но определено си мисля, че е най-добре да се опитам дипломатично да разрешавам проблемите. В крайна сметка ние сме по-гъвкави и находчиви и ние имаме повече информация. 

Ами те бабите са за това - да глезят! Можеш спокойно да поговориш за храните, или това, което мислиш, че е вредно за здравето.

Поговорете с нея. Друг вариант няма. Макар и на 50% , но може и да подейства. Всички баби са такива, какво да се прави.

"quote author=Judy link=topic=261718.msg6454737#msg6454737 date=1202480704]
...
нито едно от оплакванията в тази тема не би било доказуемо и уважено в съда като основание да се лишат бабата и дядото от лични отношения с внучето. "

Аз в настоящата тема до момента  не прочетох нищо конкретно като оплакване- общи приказки и несъгласие, но не и конкретни примери. Затова и говоря общо за граници на намеса в отношенията, както и че при грубото им нарушаване от страна на баба/дядо се накърняват именно правата на детето- на спокойствие, сигурност /дадени морални устои, принципи, житейски разбирания, начин на живот, основни ценности и т.н./ и на нормални отношения със собствените му родители. На тази теза стъпва и статията, за която пиша. Напълно я споделям.
Практика всеки може да си намери сам, стига да я търси. Виж статията, ако те интересува повече. Мотивацията е чудесна. Ако ти дам практика на Х съд какво ще ти бъде от полза? Познай до коя инстанция стигат делата за издръжка? На чий съд желаеш да ти предоставя практика?  Лично аз при дела за издръжка или привременни мерки до ВКС не съм стигнала.
 
Ти каква практика ще предложиш, по силата на която при подобен съд. спор се присъжда всяка седмица виждане с внучето? При положение, че това почти никога не се присъжда на родния родител при развода, на когото не са присъдени род. правата? Мерките за лични отношения не са конкретизирани в закона, но те са подобни на тези, които се определят между родителите при развод, за това правя този аналог.  /това го пише и в учебницитепо Семейно право/. Защо ли и самият СК предвижда съдът да определи такива мерки, "освен ако не е в интерес на децата"? Лично аз не считам, че винаги тези отношения ще са в полза на децата, поради написаното по- горе от мен, възможно е в редица случаи контактът с бабата и дядото да пречи за нормалното възпитание и да влияе зле на децата, "да ги раздвоява, да създава настроения срещу родителя, да бъде нежелателен..."- /Също от учебник по СП, дават се примери за отхвърлени такива искове/.
Както и да е, аз лично повече не смятам да задълбавам по въпроса, едва ли някой друг, освен юрист, се интересува от това, така че не мисля да ангажирам повече останалите участници по темата с това.

Като излезем от така описаната крайност в отношенията, която, за жалост съществува житейски и поради което и законът е предвидил ред за разрешаването на такива конфликти, ще видим, че дяволът не е чак толкова черен.
Лично аз съжителствам спокойно с двата комплекта баби и дядовци. Не се виждаме много често, просто нямаме толкова време. Когато отидем на гости с основните ни изисквания хората се съобразяват, но това, което не е чак толкова важно го допускаме и дори не правим забележки- и сладко си хапват, и играят, и ги мачкат, и им се радват, обличат ги повечко- нямам нищо против, за няколко часа това въобще не е проблем за нас и за децата. Ако нещо не ни допада- споделяме и говорим. Разбира се, че всеки би желал проблемите да се разрешават по възможност най- гладко.
Бих казала, че "всички баби" са РАЗЛИЧНИ, а не "такива"- и моите двде са доста различни и другите баби, на мои познати се различават съществено от нашите. Даже при нас свекървата се съобразява много повече с моите и на съпруга ми изисквания, от колкото собствената ми майка.