Ей, лицемерки, да побъбрим за мечтите!

  • 5 163
  • 122
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 3 099
Ето аз, като един амбЕциозен нарцис, умрях от яд, че синът ми подмина с пренебрежение един сребрист изтребител на прощъпулника. Мечтая си той да стане пилот.
Как човек се отлепя от мечти и амбиции? Вие кроите ли такива коварни планове за горките си деца?

# 1
  • Мнения: 3 447
Толкова съм неамбЕциозна, че и прощъпулник не направих  Laughing
Сериозно, понеже съм първо дете и съм понесла всички негативи на родителската амбициозност, съм се зарекла да гледам Киро, все едно ми е второ дете. Т.е. да го оставя да диша. И само да насърчавам.

# 2
  • Мнения: 1 992
Хич не съм от амбициозните майки, искам тя да си избере пътя.

# 3
  • Мнения: 2 161
Аз моите деца така ги нареждам в мечтите си,че не знам дали ще им стигне един живот да ме удовлетворят.Когато моята дъщеря грабна един мобилен телефон на прощъпулника,веднага реших,че тя ще бъде най-малко следващият собственик на Мтел.Най-често си представям голямата си дъщеря като влиятелен дипломат,а малката я виждам на сцена и всички хора я аплодират на крака.И естествено тези хора носят диаманти и кожи.Дори пъпчетата съм им хвърлила на места,които ми е неудобно да споделя.Ще ме помислите за много амбициозна.Само за мъжете в живота им не мечтая,защото така и не случих на достойна мечта.

# 4
  • София
  • Мнения: 3 452
Аз, като един амбициозен нарцис, се размазах, когато дъщеря ми на прощъпулника подмина с пренебрежение всички инструменти и прочие професионални предмети и грабна един ключ в едната ръка и дебелия потфейл на баба си в другата.
Още разсъждавам по въпроса дали ако нямаше я яхтичка, я самолетче, детето не би проявило още здрав разум....

Това в рамките на шегата, донякъде, иначе баща и мечтае, че ще бъде зъбарка, но детето си има собствено виждане за нещата.
Пожелавам си да мога да я подкрепя. но това изобщо не означава, че няма да дам някои насоки, така да се каже.

# 5
  • Мнения: 1 072
Моята роля в семейството е, да спасявам горкото дете от амбициите на баща му.  bowuu

# 6
  • София
  • Мнения: 1 783
Аз съм майка на бъдеща овчарка омъжена за принц и яздеща бял кон. Докато язди , принцът ще завръща овцете.
С такава дъщеря ,не се налага да съм амбициозна майка.

Сега сериозно - не, не съм амбициозна.Старая се да мога да им дам добра основа, а те  да решат какво да направят с живота си. Подкрепа, поискан съвет - естествено. Засега са малки.
Мечтая да бъдат щастливи.

Дона, моят първороден също е Кирил.

# 7
  • Мнения: 161
Ами искам като поотрасне малко да я запиша на танци, надявам се че ще й хареса. Но за след 20 години не го мисля, каквото тя си избере.

# 8
  • Мнения: 2 070
Нямам амбиции, моите родители също не са имали за мен. Доволни са милите, че имам висше, нали те нямат. Което е жалко, аз пък бих искала да са ме понатиснали малко повечко. Моето дете е много умно, от сега виждам, че и се отдават и танците и е доста артистична, почти чете, езиците ще и вървят, но аз едва ли ще направя кой знае какво по въпроса. Освен това е зодия близнаци, предполагам ще се увлича по разни неща и после ще и омръзват...Така че няма да се втелявам. Ще я подкрепям и водя по курсове, ако желае, хор или танци и т.н., но само ако тя иска. Надявам се баща и да я запали повече по математиката и точните науки, природните и да я амбицира малко в материална гледна точка.
Ако я понатисна лекичко за нещо то ще е език да учи...

# 9
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Имам се за умерено амбициозна. Родителите ми не са ме натискали, пък и аз станах човек. Ще гледам да се придържам към това.

# 10
  • Мнения: 183
Моето дете ще завърши някоя езикова гимназия и ще влезе да учи медицина или фармация.Докато е студентка, ще роди две деца.Изчислила съм, че ако учи някоя от тези специалности, няма да има време да си гледа децата и ще ги докопам аз!

# 11
  • София
  • Мнения: 1 783
Ел, откажи се от медицината, че цял живот ти ще ги гледаш  Mr. Green

# 12
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
ДеЩо, за близнаците си права - Деница залюбва и разлюбва танците, пеенето, рисуването, английския. Удивително постоянство проявява само по отношение на математиката. Е, това ме докарва до ужас Shocked

# 13
  • Мнения: 1 080
В сегашно време съм се амбицирала да им осигуря живот - извън София .Някъде край черноморието ще е .

# 14
  • Мнения: 2 196
... понеже съм първо дете и съм понесла всички негативи на родителската амбициозност....
По същата причина гледам да не се отнасям в амбициите.
Като и гледам влеченията обаче,ще стане или хирург или масов убиец.
При всички случаи се надявам да е щастлива.

# 15
  • Мнения: 183
В сегашно време съм се амбицирала да им осигуря живот - извън София .Някъде край черноморието ще е .
А, да- забравих да кажа, че съпругът и задължително ще е от Варна
(несбъдната моя мечта).

# 16
  • Мнения: 2 070
Моето дете ще завърши някоя езикова гимназия и ще влезе да учи медицина или фармация.Докато е студентка, ще роди две деца.Изчислила съм, че ако учи някоя от тези специалности, няма да има време да си гледа децата и ще ги докопам аз!

Ее, не си познала. Познавам двама такива, точно отговарят на думите ти, гледат си децата.

ДеЩо, за близнаците си права - Деница залюбва и разлюбва танците, пеенето, рисуването, английския. Удивително постоянство проявява само по отношение на математиката. Е, това ме докарва до ужас Shocked

Аз знам, понеже съм близнак. Но и пях в хор 13 години, което си е живо постоянство. Ама преди това минах през народни танци, спортна гимнастика и лека атлетика, за много кратки периоди. Оо и на вероучение съм ходила и на есперанто да уча  ooooh!
Но от Празника на Буквите в първи клас, та досега, съм просто една Читанка. Всъщност детето взима повече от добрия пример, а не от това дали родителите са амбициозни и го натискат. Аз не мисля, че съм нито едното, нито другото обаче...

# 17
  • Мнения: 750
Нямам болни амбиции за децата си да ги правя президенти,космонафти физици и т.п.
И през ум не ми минават такива неща!
Единствената ми амбиция е да са добре възпитани!Другото сами ще го постигнат!
Искам да са спокойни деца,които да не живеят заради родителите си....чудейки се как да им оправдаят очакванията!
Нямам очаквания,за да не бъда разочарована!
С първото дете и аз си мислех,че света се върти около моето сладко бебе....сега след второто шамара които ме върна на земята ми подейства отрезвяващо!
 

# 18
  • Мнения: 5 370
Да си кажа честно, най-вече мечтите ми са свързани с това да е жив и здрав. Всичко друго ще го нагласим. За ученето-притеснения нямам, с подходящо подтикване и стимулиране нещата ще се получат.

# 19
  • Мнения: 2 070
Може би по-важният въпрос в темата  къда са личните ви граници и кое е амбиция и кое приемате като само основата. Пример - в днешно време едно дете се предполага, че трябва от малко да учи език, английски поне. Или на някаква гимназиална и студентска възраст вече да го владее. Много жени не биха нарекли това амбиия, а нещо като задължение, даденост. А аз го вкарах в амбициите в предните си постове. Тоест аз съм явно от съвсем неамбициозните и не бих искала да е така, ама...

# 20
  • Мнения: 750
Всички писали до тук са лицемерки!
Както и всички които ще пишат в тази тема!
 Joy Joy Joy

# 21
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Добре де, лицемерка съм. Но самата аз не съм решила какво искам за тях. Когато реша, на врата ще си стъпя, но ще стане на моята!
Така по-добре ли е?

# 22
  • София
  • Мнения: 62 595
Някак не мога да видя в мечтите си нещо специално. По-скоро ги виждам здрави, големи, хубави, щастливи (каквото и да означава), с професии, които те самите са си харесали и успяват да се издържат добре, с деца...
Да са живи и здрави, до момента по стечение на обстоятелствата за надминали всички мои детски мечти и животът им е много интересен, шарен и явно си го харесват. Старая се да им давам възможност да се развиват, пък ще видим какво ще излезе. Много ми се иска да успеят да сбъднат мечтите си. А аз да сбъдна моите.

# 23
  • Мнения: 750
Добре де, лицемерка съм. Но самата аз не съм решила какво искам за тях. Когато реша, на врата ще си стъпя, но ще стане на моята!
Така по-добре ли е?
Нищо лично мацка....виж темата! Wink

# 24
  • София
  • Мнения: 3 099
Добре, де! Само аз ли не искам детето ми да стане шофьор на такси или зидар (не от ония, за обикновен строител говоря)? Не ще ви пука, ако днешното бебе дотърчи някой ден след 20-тина години и изчурулика: "Мамо, мамо, приеха ме за санитарка в обща реанимация на Пирогов!"

Брех, достигнали сте съвършенството вий...

# 25
  • Мнения: 5 370
Добре, де! Само аз ли не искам детето ми да стане шофьор на такси или зидар (не от ония, за обикновен строител говоря)? Не ще ви пука, ако днешното бебе дотърчи някой ден след 20-тина години и изчурулика: "Мамо, мамо, приеха ме за санитарка в обща реанимация на Пирогов!"

Брех, достигнали сте съвършенството вий...
Абе, слънце, кой ти е казал, че искам детето ми да стане санитар?  Mr. Green
Естествено, че ще натискам да учи, разбира се, че ще ходи на курсове, уроци, спортуване.....
Но!
НЯма да го карам да свири на пиано, ако има афинитет към математиката.
Сега по-ясно ли е? Laughing

# 26
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Не можете да ме убедите, че трябва да натоваря децата с неосъществените си мечти и туй то.
Обаче за санитарките няма да ми хареса, права си.

# 27
  • Мнения: 765
 Май съм амбициозна по отношение на образованието. Засега мисля да я пратя в чужбина още след 7-ми клас, обаче знам ли какъв акъл ще ми дойде дотогава. Жива и здрава ще видим. Ако видя някакво нейно влечение към нещо ще я насърча . При всички положения ще трябва заедно да решаваме какво правим, аз мога да искам всичко, но важното в крайна сметка е тя да бъде щастлива.

# 28
  • Мнения: 2 196
Години наред се боря с последствията от амбициите на баща ми.
Не бих го причинила на собственото си дете.

# 29
  • Мнения: 1 072
.....Засега мисля да я пратя в чужбина още след 7-ми клас, обаче знам ли какъв акъл ще ми дойде дотогава. .....

Живот и здраве да доживеем, да видим, как ще се разделиш с детето тогава. Освен, ако не тръгнеш с нея.
Мъжът ми сондира идеята да я праща следваща година в чужбина. За сега реагирам със смразяващо-изпепеляващ поглед само, но ако усетя, че нещата стават сериозни, ще се наложи да взема мерки на живот и смърт.

# 30
  • Мнения: 750
Добре, де! Само аз ли не искам детето ми да стане шофьор на такси или зидар (не от ония, за обикновен строител говоря)? Не ще ви пука, ако днешното бебе дотърчи някой ден след 20-тина години и изчурулика: "Мамо, мамо, приеха ме за санитарка в обща реанимация на Пирогов!"

Брех, достигнали сте съвършенството вий...
Къде писах,че искам децата ми да са шофьори или зидари бе муцка! Mr. Green
Едва ли ще имат амбицията да са шпакаловчици(май тъй се пишеше)....но каквито и амбиции да има ще ги подкрепям.
Няма аз да им избирам посоката по която искат да вървят!Но,ще им помагам в онази посока която сами ще изберат!
Няма аз да съм техния пътеводител!Нека сами да си чупят глават!
Ето например преди три месеца щерка ми реши че ще става художествена гимнастичка!ОК!Записах я!Как да и кажа''Имаш мамо визия за този спорт....ма пусто като не си пластична!''....Оставих я сама да реши!Три месеца по-късно дойде при мен и ми каза,че това не е нейния спорт и че се отказва!Да....тайно съм си мечтала как ще ходя на нейни състзания,как печели купа след купа....медали....Ама нъцки,не и моето дете!Когато беше на 2-3 год исках да е балерина или гимнастичка.Простичка мечта...ама това исках за нея!Исках да бъде на сцена....''Лебедово езеро'' едно друго....Ама какво да направя,акто това не е за моето дете,да я бия по врата йок прави шпагат и стой на палци ли!Сега каза,че иска да става ветиринарен лекар!Ще я оставя и тая мечта да преживее.Па мое и да стане,знае ли човек! ThinkingИ какво,после няма се срамувам,че детето ми лекува котките.....нищо,че съм искала да играе на сцена....Пак казвам,те избират....аз помагам! Peace
Важното е те да са щастливи в своя избор....ако ще и той да е учител по физическо възпитание!
Не искам да живея техния живот.......нека сами да си го изживеят!Аз си имам мой!

# 31
  • Мнения: 765
.....Засега мисля да я пратя в чужбина още след 7-ми клас, обаче знам ли какъв акъл ще ми дойде дотогава. .....

Живот и здраве да доживеем, да видим, как ще се разделиш с детето тогава. Освен, ако не тръгнеш с нея.
...
Точно за това не смея да бъда категорична отсега. Обаче ако финансовото състояние ми го позволява, мисля че ще е добър вариант. И без това през пубертета повечето деца искат самостоятелност- кацни на летище Кенеди сам на 13 и се оправяй с изтрещели лелички в колежа- ето ти самостоятелност- ще  дава мило и драго да е при мама  Grinning.
Всичко е хипотетично обаче, за съжаление.

# 32
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Амбициозна съм, но умерено. Виж съпружето е друга бира. Както беше казал някой буквално се налага да спасявам каката от него.  Mr. Green Признавам си без бой, не бих ги оставила да се мотаят и да избират съвсем сами, всичко си има граници и мое задължение е да ги чертая. Аз насочвам генерално, фините настройки от тях.

ivonska: не ти трябва пилот, повярвай ми! Само изглежда с романтично.  Peace

# 33
  • Мнения: 3 034
умерен амбициоз съм аз.

 записах я на балет, ама защото ортопедите от Горна баня казаха, че трябва да стъпва много на пръсти, за да си оправи плоскостъпието.
 и ей на - детето ме врънка вече няколко месеца да я запиша да пее в хор, но аз се мотая. и пиано иска - имало в детската градина, но баща й  все забравя да плати таксата и не я взимат.

та, иначе амбициозни сме.  поне хвана молива на прощъпулника и оттогава не го е пускала. Mr. Green

# 34
  • Мнения: 1 113
Добре, де! Само аз ли не искам детето ми да стане шофьор на такси или зидар (не от ония, за обикновен строител говоря)? Не ще ви пука, ако днешното бебе дотърчи някой ден след 20-тина години и изчурулика: "Мамо, мамо, приеха ме за санитарка в обща реанимация на Пирогов!"

Брех, достигнали сте съвършенството вий...
Не си само ти, аз съм същата. Не ща да е санитарка, не ща и магазинерка да е. А напоследък съм много притеснена - изявява желание да станела сервитьорка. Все й подхвърлям, че не може толкова потенциал да се затрие докато разнася чаши и чинии, ама на - детето си държи на неговото.
За бъдещия зет пък какво да кажа, вече го е избрала и все повтаря "Ние с Цецко ще се оженим!". Аз обяснявам, че докато стане достатъчно голяма за женене ще има още много кандинати и че с Цецко са само приятели. Да, ама днес като отидох в градината да снимам тържеството и децата станаха да я поздравят и да й пожелаят нещо. Едно вика "пожелавам ти да станеш учителка", друго - лекарка и т.н. докато дойде ред на Цецко. Той каза "пожелавам ти да ми станеш жена"  и тя победоносно изви глава към мен с поглед, който сякаш ми казваше "Видя ли?!"  Rolling Eyes
Та тъй, амбиции големи имам аз, ама освен лекинко на я насочвам не виждам какво друго ще мога да направя. Ей така уж само за да спортува я записах балет, но като я гледам през стъклото на тренировъчната зала все по-често си се представям, че я гледам по ТВ-то.
Добре че е мъжът ми да ме приземява на земята отвреме-навреме.

Ивонска, багодаря за това, че сподели празника ми!   Heart Eyes

# 35
  • Мнения: 674
 Засега нямам определени амбиции, просто искам да е едно щастливо дете! Heart Eyes
 Като порасне още мъничко, се надявам да не си забравя думите и да не я принуждавам да прави и учи нещо, което не иска, а да се съобразя  с нейните желания! (което не значи, че няма да ходи на английски и танци Mr. Green)

# 36
  • Мнения: 516
Синът ми ще стане президент, разбира се.

# 37
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
О, след като Флор вече се изказа:
Малката ми дъщеря ще е Първа дама.

# 38
  • София
  • Мнения: 3 099
Синът ми ще стане президент, разбира се.

След като моят изкара двата си мандата и се разведе с дъщерята на ДеВ!  Mr. Green

# 39
  • Мнения: 516
Ивонски, не забравяй, че моят е с преднина в годините. Шоши може би ще е достойният заместник. Mr. Green

# 40
  • Мнения: 281
Президент, та президент...
Вицепрезидент лошо ли е?

# 41
  • Мнения: 6 029
Искам да имат работа, която харесват, достатъчно пари и да са здрави. Не за друго, ми поне като одъртея да ми е спокойно.  Mr. Green

# 42
  • Мнения: 660
Амбициозна съм и аз ,шот съм си един нарцис(прикрит)  Mr. Green
Сега сериозно,ами искам да стане такъв какъвто той пожелае,да му носи удовлетворение всичко което прави... Макар,че си мисля,че е доста контактно дете засега поне,обича компанията на много хора.Харесва  да му  се възхищават,да му се обръща внимание,като на един лъв,какъвто е Simple Smile))
Може пък да излезе някой актьор от него сполучлив и да го гледам в Холивуд след време хехеххе  Mr. Green

Последна редакция: пн, 28 яну 2008, 16:32 от Лимонка Киселинкова

# 43
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
не се меся в избора им! зная,4е не трябва да се налагам, аз съм с ли4ен опит от нереализирана моя ме4та и призвание! затова колкото и да искам да станат  лекари, поне един от тримата, няма как да стане,ако те не искат! а те не искат засега! да видим какво ще стане тази година с първия! подкрепям го да у4и, но усилията са си негови, не мога да наливам и да изисквам пове4е от колкото е готов да даде!

# 44
  • Мнения: 4 754
 Имам си собствени представи за бъдещето , но не я "натискам" и тя да мисли в тази посока. Детето постоянно се лута между мечтата за ветеринарен лекар и пластичен хирург. Мен ако, пита конете и кравите нека си чакат друг да ги оправя.

# 45
  • Мнения: 6 627
Нищо не му кроя .Единствените ми амбиции са да е здрав щастлив и добър човек.

# 46
  • Мнения: 600
мойто дете хвана черпака на прощъпулника, умрях от мъка. тя веднага ми каза, че това го била нарекла на хотелиерски бизнес Mr. Green

иначе правих да детко хороскоп и ми казаха, че ще успява във всичко, много силен характер. мениджър. да я записвам на разбни изкуства за кеф, иначе щяла да бъде фурия в бизнес средите.

аз смятам, че не съм особено успешна в живота, средностистически вече съм му минала половината, та мисля нея да я държа изкъсо. да стане богата, популярна, обичана, желана и други такива неща. ама баща й ще ме убие Mr. Green

# 47
  • Мнения: 3 423
Мечтая си да може да чете и пише на кирилица.

# 48
  • София
  • Мнения: 1 783
Президент, та президент...
Вицепрезидент лошо ли е?

Ама как ще е лошо! Вицетата стават Нобелови лауреати!

# 49
  • Мнения: 281
Президент, та президент...
Вицепрезидент лошо ли е?

Ама как ще е лошо! Вицетата стават Нобелови лауреати!

Значи моят син ще стане вицепрезидент.
Срамна работа няма.

# 50
  • София
  • Мнения: 62 595
В този ред на мисли, моите, пък ще казват на президента и вицето какво да правят, как да го правят и кога да го правят.  Hug Wink

# 51
  • Мнения: 3 447
аз смятам, че не съм особено успешна в живота, средностистически вече съм му минала половината, та мисля нея да я държа изкъсо. да стане богата, популярна, обичана, желана и други такива неща.
Ей това е основната драма.

# 52
  • Мнения: 3 447
В този ред на мисли, моите, пък ще казват на президента и вицето какво да правят, как да го правят и кога да го правят.  Hug Wink
Моите пък ще избират президента и вицепрезидента. Хау.

# 53
  • Мнения: 3 423
Президент ли е по-секси или канцлер?

# 54
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Ако канцлерът изглежда като Ангела Меркел, не ми е секси.
Обаче, ако гласиш твоя синковец, мдам, канцлер е добре за начало. После - председател на ООН.

# 55
  • Мнения: 68
Все ми е тая каква професия ще захване. Ако  един ден ми каже: "Майко, добре съм. Щастлив и доволен от живота съм!" все ми е тая, дали е президент, келнер, чистач, обратен или квото и там друго да е.
Щастлива съм, че засега не храня болни амбиции относно детето си.

Но аз живея на друго място и в голяма част от времето общувам с хора, за които етикетът "еснафи" не пасва.

Последна редакция: пн, 28 яну 2008, 13:07 от cherrygabo

# 56
  • Мнения: 17 409
Нищо не кроя, искам да са здрави. И с вишу, но да не е медицина Mr. Green

# 57
  • Мнения: 4 668
Не съм от родителите , които имат болни амбиции за децата си ...
Нека да е здрав и щастлив . Не е нужно да се трепе и да гради кой знае каква кариера , ще бъде достатъчно осигурен  Grinning

# 58
Нека детенце само да избере пътя си в живота, но моя грижа е да и дам основата - ценностна система,  добро образование, в това число да владее поне три чужди езика, да я науча да язди кон, да кара ски, да играе тенис, да плува, да играе бридж - все социални занимания, уменията които биха и помогнали в социалните и контакти.
И смятам, че докато децата живеят по покрива на родителите си, докато са финансово зависими от родителите си, би следвало децата да се съобразяват с тях и техните виждания.

# 59
  • Мнения: 15 748
определено имам мечта за сина си. искам да стане футболист. за сега всичко върви по план - на прощъпулника хвана футболната топка  newsm44
определено смятам да го насочва в тази насока, но ако не му е по сърце ще го оставя сам да избира  Peace

# 60
  • София
  • Мнения: 3 099
Нека детенце само да избере пътя си в живота, но моя грижа е да и дам основата - ценностна система,  добро образование, в това число да владее поне три чужди езика, да я науча да язди кон, да кара ски, да играе тенис, да плува, да играе бридж - все социални занимания, уменията които биха и помогнали в социалните и контакти.

Добре казано.  Mr. Green

# 61
  • Мнения: X
Всеки ден се събуждам с идеята, че трябва да скроя някакъв план за бъдещето на децата ми. Обаче съм толкова непостоянна, че такива мисли бързо биват изместени от някакви съвсем прозаични неща като "какво да сготвя днес", дали ще може дъщеря ми да се справи с домашната  за деня  и други такива битовизми.
И така, докато реша какво да искам от децата и за какво да ги натискам, те ще вземат да порастнат и да решат сами.
Ей, не случиха на майка тез мойте деца!

# 62
  • Мнения: 7 837
Продължавам да не искам да стават пожарникари.
За друго няма да им се бъркам.

# 63
  • Мнения: 765
Нека детенце само да избере пътя си в живота, но моя грижа е да и дам основата - ценностна система,  добро образование, в това число да владее поне три чужди езика, да я науча да язди кон, да кара ски, да играе тенис, да плува, да играе бридж - все социални занимания, уменията които биха и помогнали в социалните и контакти.
И смятам, че докато децата живеят по покрива на родителите си, докато са финансово зависими от родителите си, би следвало децата да се съобразяват с тях и техните виждания.
"Детенце"  кои точно 3 езика да владее поне?

# 64
  • Мнения: 17 409
Дано и българският да е сред тях Laughing

# 65
  • Мнения: 742
... три чужди езика, да я науча да язди кон, да кара ски, да играе тенис, да плува, да играе бридж - все социални занимания, уменията които биха и помогнали в социалните и контакти...

Пропускаш: голф, пиано, ядене на раци и охлюви със спец-прибори...

# 66
  • Мнения: 17 409
И цитруси, и цитруси Mr. Green

# 67
  • Мнения: 3 405
О, да, ще ги насърчавам и подкрепям (и насила, ако трябва  Mr. Green), но няма да ги оставя на мира, докато не се самоактулизират до едно висооооко равнище.
До една възраст децата имат нужда от нашето "побутване", особено през пубертета, когато захвърлят всичко.

# 68
  • София
  • Мнения: 3 099
Мисля, че балет и мотокрос биха били подходящи. Какво мислите?

# 69
  • Мнения: 463
Хич не съм от амбициозните майки, искам тя да си избере пътя.
  И аз трябваше да съм така на теория, но на практика .... Sick

# 70
  • Мнения: 2 032
Мисля, че балет и мотокрос биха били подходящи. Какво мислите?

Само ако балетът е за момче, а мотокросът- за момиче, и се започне в невръстна възраст, само тогава ще си истински амбициозна майка.

(Откливам, само защото съм лицемерка, разбира се.)

# 71
  • София
  • Мнения: 3 099
И двете са за единствения ми син, Алиса... Нереализирания пилот.

# 72
  • Мнения: 3 405
Ив, колко лицемерки откри в темата?  Mr. Green
Аз си признах, че възлагам и ще възлагам големи изисквания към наследниците. И няма родител, който да не иска децата му да го надскочат (простете обобщението, може да има изключения, които се броят на пръсти).

Освен това не се знае какъв ще стане. Ти къде му хвърли пъпа, в самолета ли?  Heart Eyes

# 73
  • София
  • Мнения: 3 421
Всеки ден се събуждам с идеята, че трябва да скроя някакъв план за бъдещето на децата ми. Обаче съм толкова непостоянна, че такива мисли бързо биват изместени от някакви съвсем прозаични неща като "какво да сготвя днес", дали ще може дъщеря ми да се справи с домашната  за деня  и други такива битовизми.
И така, докато реша какво да искам от децата и за какво да ги натискам, те ще вземат да порастнат и да решат сами.
Ей, не случиха на майка тез мойте деца!


Майтап, майтап, ама напоследък взех да се чувствам недобре като помисля по тази тема. Гледам около мен - едни амбиции, едно чудо, децата се водят на какво ли не, майките преследват вече някаква цел, а аз блея и се съгласявам с детето.
Пее много добре, но аз не съм направила нищо по въпроса по-сериозно освен да ходи на вокална група, ама то това по скоро за разнообразие, отколкото развитие с ясна цел. Все се каня да я заведа при професионален учител, ама...
А малкият направо е оставен на самотек - питах го иска ли да ходи на нещо - не иска. Добре. Като поиска тогава.

# 74
  • Мнения: 3 405
Етия, бива ли така  Naughty Как да каже, че иска като не знае какво е там. Ти го запиши детето и тогава му дай избор - да остане или да се откаже  Peace

# 75
  • София
  • Мнения: 62 595
Мен ме е обхванало обратното опасение - да не попадна в капана на родителските амбиции. Точно като гледам наоколо каква надпревара е косата ми настръхва и ми прилича на психически тормоз над децата. То не бяха 100 езика, 100 мерцедеса, 100 медали... И децата няма кога да играят.
За мен извънкласните занимания на децата действително трябва да са извънкласни, за забавление, за да намерят друга среда, други приятели, да имат живот извън училището. Затова и реших, че по 2 занимания на дете са предостатъчни. Когато решат да приключат с едно нещо, винаги има друго, за което се сещат. И аз само като хахо напред-назад по пътищата. Ама какво да правя, като имат мерак - ще ми ходя по гайдата.

# 76
  • София
  • Мнения: 3 421
Етия, бива ли така  Naughty Как да каже, че иска като не знае какво е там. Ти го запиши детето и тогава му дай избор - да остане или да се откаже  Peace

Ааа не е така-  щерката постоянно ме преследваше - искам на танци, искам на балет, искам на еди какво си, въпреки че не знаеше за какво иде реч. Той не проявява за сега желание. Чакам го да се очовечи още малко. Laughing Ще бъде надлежно записан да пробва.
Мисълта ми беше, че около мен виждам плашеща амбиция на родители и се чувствам супер незаинтересована, а не е така, просто това около мен е прекалено.

# 77
  • София
  • Мнения: 3 099
Освен това не се знае какъв ще стане. Ти къде му хвърли пъпа, в самолета ли?  Heart Eyes

Уви, не. В М-во на финансите майка ми пробила до етажа на министъра....  Tired

# 78
  • Мнения: 3 405
Бабите са по-амбициозни, да  Grinning

# 79
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Бабите са по-амбициозни, да  Grinning

Ммм, открих каква искам да стана - амбициозна баба. Нямя да ги гледам внуците, обаче ще насъсквам майките им Mr. Green

# 80
  • Мнения: 7 122
Ивонска, не всичко е загубено.
Предлагам ти да намериш пилот, който да си спомни дали на прещапулника си е набарал самолетчето.  Wink
Има надежда. Нали като се е родил Шош е обичал да лежи по гръб, за да гледа самолети и небе?  Grinning

# 81
  • Мнения: 2 070
Оо, моята в такъв случай ще я правя министър на екологията, още не съм и хвърлила пъпа, ще го пратя в министерството.  Wink

Иначе по темата за работа тип работническа. Няма да ми е много весело онова със санитарката, но пък нямам нищо против разни занаятчийски пинизи - козметичка, фризьорка, масажистка, плетене, тъкане и т.н. Ей такива между занаяти и изкуство неща ми харесват..Ако е долра и си обича работата и си изкарва добри пари - супер.

# 82
  • Мнения: 193
Мечтая си да избере образование и професия, за които има талант! Да бъде щастлив човек!

# 83
  • Мнения: 2 891
Мечтая си да не стане футболист, защото баща му хвърли пъпчето на Хайбъри.

# 84
  • Мнения: 2 032
Окоча, по-добре си мечтай да не стане запалянко.  Wink

# 85
  • Мнения: 2 891
Алиса, това зло му е вродено, защото и двамата сме  Mr. Green Накрая, от спорове на кой отбор да е фен, той ще намрази футбола и ще стане балетист  Laughing

# 86
  • Мнения: 3 405
Няма лошо, ако изкарва много пари  Grinning

# 87
  • Мнения: 27 524
Настроила съм се за доктор  Laughing
На прощъпулника взе лекарствата. Ще преглътна и фармацевт  Sunglasses

# 88
  • София
  • Мнения: 3 452
Интересно ми е дали има доволни от амбициите на родителите си?
Някой да се похвали, че досадните занимания в ранна детска възраст са му донесли някакви дивиденти, така да се каже?

# 89
  • Мнения: 2 161
Аз съм доволна,че заради амбициите на майка ми научих два езика и свиря на пиано.Благодарение на нейните амбиции завърших престижна гимназия,а също така и после получих не лошо образование.Изобщо благодарение на нейните амбиции аз се изградих като един доста амбициозен и постоянен човек.

# 90
  • Мнения: 3 405
И аз съм доволна, че в гадния ми пубертет не ме остави, а продължи да ме ръчка, въпреки, че се дърпах, протестирах и гневях. Децата имат нужда от опорни точки и ние трябва да им ги поставим.

# 91
  • София
  • Мнения: 62 595
Интересно ми е дали има доволни от амбициите на родителите си?
Някой да се похвали, че досадните занимания в ранна детска възраст са му донесли някакви дивиденти, така да се каже?

Зависи къде и с кого се говори на тази тема.
Не зная какво съм спечелила или изгубила, но определено не се поддавах на амбициите на нашите. Предлагаха ми неща, които не харесвах, но ми отказваха други, които харесвах. И така. Сега гледам с децата да не правя така, а се съобразялам с желанията им. Естествено, няма да съм очарована ако искат някакви екстремни спортове, сигурно ще се постарая да ги отклоня. Засега нещата вървят добре.

# 92
  • София
  • Мнения: 3 099
Интересно ми е дали има доволни от амбициите на родителите си?

Срам-не срам, ще призная, че всичките ми шансове в тоя живот започнаха с една от редките победи на майка ми над мен и избора ми да следвам в школата в Симеоново право. ЗорлЕм ме изстреля да уча Счетоводство в УНСС и малко след началото на студентската ми агония в нещо, което ненавиждам, се отвори път към 13 години кариера благодарение на именно тази специалност, която никога не съм работила де факто...
Неведоми са пътищата...

# 93
  • Мнения: 4 841
Понякога, изпаднала в кризисни ситуации, ми се случва да изпитам невероятен прилив на топли чувства към хора със странни, да не кажа почни неизвестни професии. Последният такъв "обект" беше един ключар, когото едва изнамерих в неделя следобед, и който с такава почти вълшебна лекота се справи с иначе сложната ключалка със счупен ключ в нея, че ми идваше да го разцелувам  Crazy

В такива моменти се сещам, че има по света и други освен прависти и икономисти, освен пилоти и обветрени капитани на кораб...

Не съм амбициозен родител. Мечтая си разни неща, ама между мечти, планове и реалности и т.н. - разстояние бол.

# 94
  • Мнения: 27 524
Интересно ми е дали има доволни от амбициите на родителите си?

Моите нямаха никакви, т.е. не са ме ръчкали, наставлявали, насочвали. Прекалено много ме оставяха аз да решавам, отчитам го като минус. Добре, че едно гадже ме вкара в правия път  Peace

# 95
  • Мнения: 2 556
Искам само децата да са здрави, да растат и да живеят собствения си живот. Ще настоявам най-много да се занимават с някакъв спорт (аз самата не съм спортна натура и не искам те да повтарят грешката ми), за езиците се подразбира от само себе си, то си е задължително. Каквото ги влече, какъвто талант имат -ще могат да ходят на курсове, за да го развиват. Искам да мога винаги да ги подкрепям, а каква професия ще си изберат зависи само и единствено от тях. Ще им дам насока винаги да мислят за свой бизнес, а не да стават служители. Но и служители да станат, ако са доволни - защо не.

 

# 96
Аз съм благодарна на родителите си, че са били амбициозни и настойчиви към мен. На 33 г. съм освен, че владея български език, защото много българи не владеят родния си език, свободно говоря немски, руски, добре се оправям с английски и португалски. Ходила съм на курсове по рисуване. Завършила съм висше образование - магистър съм по право. Имам собствена практика. А да  и плувам, яздя, играя тенис на корт. За съжаление бридж не се научих да играя - прекалено много математика. Що се отнася до познаване на приборите за хранене - естествено, че е добре човек да знае кой за какво е и как се ползва, но дори и да не знаеш е въпроса да можеш да наблюдаваш околните и да копираш, да разиграеш театър без околните да те заподозрат. А ще се присъединя към тихите луди/ голф играчите/ на малко по - зряла възраст.

# 97
  • Мнения: 2 161
Какво да се лъжем,всяка майка си мечтае детето да е пачкосано,с чисти ръце и по възможност известно.

# 98
  • София
  • Мнения: 3 099
... А ще се присъединя към тихите луди/ голф играчите/ на малко по - зряла възраст.

Аз го практикувах и на по-млада възраст. Прекрасен спорт е това!

# 99
  • Мнения: 5 370
Интересно ми е дали има доволни от амбициите на родителите си?
Някой да се похвали, че досадните занимания в ранна детска възраст са му донесли някакви дивиденти, така да се каже?
Аз, хваля се. Благодарение на похарчените от тях средства успях в едни недобри години да завърша елитна езикова, а после и да уча висше, вместо да работя. За 7-те години пиано няма да споменавам, не е задължително човек да стане музикант, след като се е  е занимавал с музика в по-ранна възраст. Естествено, ако е музикален инвалид, това би било издевателство над него (пример-собственият ми мъж Mr. Green)

# 100
  • Мнения: 503
Ох, ами сега, как да си призная! Дъщеря ми скоро заяви, че иска да стане точно шпакловчик. Ако успея добре да я изфинтирам, може да я насоча към скулптурата, ама и това май не е много престижно...Остава да кръстосам пръсти и да се надявам да и мине мерака.
Сега сериозно. Държа да са образовани. В коя област, те ще си изберат.

# 101
  • Мнения: 2 891
galll, в тази професия се взимат много кинти, нищо че е мръсна  Laughing

# 102
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Да бе, с тоя Кнауф на класическите шпакловчици песента е изпята.

# 103
  • Мнения: 2 032
Дааа, шпакловчик.
Аз пък като бях малка, искаха да стана циркаджийка, ама на неразбрани родители случих.

Между другото, една от темите на таз-годишната среща на икономическия форум в Давос е била, "Към каква професия да насочим децата си в условията на глобализиращата се икономика". Няма ясен отговор, разбира се, защото светът сега се развива толкова бързо, че каквато и "работа" да препоръчаме сега, тя най-вероятно няма да е актуална като децата завършат университета. Желаните умения, обаче, са: езикови умения; да се научат да общуват добре; да знаят как да преговарят; да разбират други култури (и т.н.)

# 104
  • Мнения: 3 034
е, то и на дъщеря ми мечтите не са по-малко шантави. искала да става циганин като порасне, за да кара каручка с кон..... Sunglasses

# 105
  • Мнения: 503
Боже, как пропада сегашната младеж! По мое време беше достатъчно да мечтая да съм индианец, за да имам кон.

# 106
  • Мнения: 2 032
Или "ковбоец", galll.

# 107
  • София
  • Мнения: 3 452
Отдъхнах си.
По някое време реших, че нещо с мен не е наред.
Благодарение на родителските ми "амбиции", които ме тероризираха с класически балет, езици, музика, други изкуства и елитни учебни заведения, докато аз се оплаквах, с днешна дата се радвам на завидни придобивки от материален и морален и светски аспект, по отношение на собствената ми личност.
Може би ми беше и малко неудобно да си призная, че детето ми се е сдобило с амбициозна майка, която има доста планове за бъдещето и с Божия помощ ще тероризира дъщеря си с подобна строева подготовка, докато аз кротко мечтая за нейното бляскаво бъдеще.

# 108
  • Мнения: 3 405

комбоец също Simple Smile

# 109
  • София
  • Мнения: 3 099
Давайте да им напишем правилата от сега, да ги заучат с "Червената шапчица"!  Mr. Green

Много сме, силни сме!  Mr. Green

# 110
  • София
  • Мнения: 62 595
Исках да работя във фабрика за шоколад, че да си хапвам постоянно  Laughing

# 111
  • Мнения: 2 212
Никога, въпреки, че съм единствено дете, не съм била обект на прекалени, болни или неосъществени родителски амбиции. Гласували са ми сякаш някакво доверие и само отстрани съм била наблюдавана и поощрявана. Не мога да играя бридж и 3 чужди езика не говоря, нито свиря на музикален инструмент, но пък винаги съм се чувствала изключително самостоятелна и отговорна, както и мъдро подбираща посоките си на развитие. Благодаря им за гласуваното доверие, което мисля, че оправдах. И не им се сърдя, че не свиря на пиано - ако имам желание и сега мога да се науча:) С децата си, живот и здраве, един ден бих процедирала по подобен начин.

# 112
  • Мнения: 3 405
Мечтаех да стана стюардеса. И съм сърдита на родителите ми, че не бяха по-настоятелни в желанието си да кандидатсвам в езикова гимназия, а ме оставиха сама да реша. Тогава се отказах. Защо не настояваха? Трябвало е да са по-амбициозни, аз съм била на 13 години и съм имала нужда от тяхното настояване  Crossing Arms

# 113
  • Мнения: 4 451
Нямам болни амбиции по отношение на децата си. Единствената ми мечта беше да запиша моята Мария на балет (тогава тя беше бебче), но след като и поставиха диагноза Хиперактивност и дефицит на внимание, мечтата ми рухна като пясъчен замък. Сега мечтая просто да са здрави децата ми. Simple Smile

# 114
  • Мнения: 3 447
е, то и на дъщеря ми мечтите не са по-малко шантави. искала да става циганин като порасне, за да кара каручка с кон..... Sunglasses
Интеграция, но и бек ту дъ нейчър. По мое време беше модерна само интеграцията - мечтаех да стана боклуджия и да се возя на оранжевия камион  tooth Сигурна съм, че това не е била само моя мечта  Simple Smile

# 115
  • Мнения: 2 032
мечтаех да стана боклуджия и да се возя на оранжевия камион  tooth Сигурна съм, че това не е била само моя мечта  Simple Smile

Аз пък съм се возила, фъц.
Когато за първи път като ученичка ме пуснаха да отида сама (с приятелка) на море, това беше една от трагико-комичните случки, които ми се случиха. Някои не бяха хич смешни, ‘щоту бях многу наивно-проста. И доверието към мен баш тогава си беше грешка на родителите ми.

# 116
  • Мнения: 3 034
е, то и на дъщеря ми мечтите не са по-малко шантави. искала да става циганин като порасне, за да кара каручка с кон..... Sunglasses
Интеграция, но и бек ту дъ нейчър. По мое време беше модерна само интеграцията - мечтаех да стана боклуджия и да се возя на оранжевия камион  tooth Сигурна съм, че това не е била само моя мечта  Simple Smile

не е, Дона, ако всички, които сме мечтали да станем боклукджии, бяхме станали, нямаше да има работна ръка за останалите професии  Joy

# 117
  • Мнения: 503
Аз пък съм се возила, фъц.
Абе и на мен ми позволиха да управлявам едно корабче за малко, но не станах капитан. Whistling Нито капитанска съпруга.

# 118
  • Мнения: X
искала да става циганин като порасне, за да кара каручка с кон..... Sunglasses

Ще го преживее, споко. И  моята имаше такава мечта когато беше на три. После обаче се отказа и реши, че ще стане Барби. Crazy

Мечтаех да стана продавачка и детска учителка. Станах и двете, поне според дипломите. Не се сърдя на родителите ми, че не ме спряха. Оценям това, че ме оставиха сама да разбера грешката си.

# 119
  • София
  • Мнения: 3 099
Пък аз мечтаех да карам ТИР... Майка ми, горкана, се потрисаше и все казваше: "Тооооооолкова мечтаех да имам момиченце, да връзвам панделки, а то какво стана..."  Flutter

# 120
  • Мнения: 2 161
Детето ми иска да е капитан на кораб,за да вижда често баща си.Така,като се разминават двата кораба,да си махат двамата.Аз искам тя да е втората Сара Бернар.Искам да е богата,известна и всички мъже да лъскат обувките й с фраковете си.Тази вечер й казах всичко това,а тя крещи:Не искам да ми лъскат обувките,не искам да ми лъскат обувките.Нека на Анна да й ги лъскат,ти не си ми приятелка.Е,как да не го натисна това дете и да проявя големите си амбиции?

# 121
  • Мнения: 3 034
искала да става циганин като порасне, за да кара каручка с кон..... Sunglasses

Ще го преживее, споко. И  моята имаше такава мечта когато беше на три. После обаче се отказа и реши, че ще стане Барби. Crazy

Мечтаех да стана продавачка и детска учителка. Станах и двете, поне според дипломите. Не се сърдя на родителите ми, че не ме спряха. Оценям това, че ме оставиха сама да разбера грешката си.

 Joyлошото е, че моята първо на 3 искаше да стане Барби, а сега на 5 - циганин.....някаква особена деградация съзирам....

# 122
  • Мнения: 3 405
Шанел, натискът е просто задължителен  Grinning А и винаги има начин да представиш нещата така, сякаш тя си ги е пожелала и ти си й дала избор.
Нека са образовани децата, да владеят езици и да имат различни умения. Пък после ще решат какво да правят с тях. Все пак пълнолетието в България започва на 18 години. Виж, ако беше на 21 щяхме да имаме още 3 години за доошлайфане  Wink

Общи условия

Активация на акаунт