Кои са самотните родители?

здравейте!
не обичам думата "самотен родител", по-скоро съм единствен родител на детето си.бременна в третия месец напуснах приятеля си и си изнесох багажа от апартамента му.не издържах психически на неговите комплекси,а после се оказа,че и детето не иска,а ми беше говорил всеки ден преди да забременея колко хубаво щяло да бъде да си имаме дете.не знам,може да му е някаква извратена практика...
в момента се радвам на дъщеричката си,която е вече на 7 месеца и живея при родителите си,които много ми помагат и обичат детето ми.баща ми си даде имената на малката, така предпочетох аз.не съм викала изобщо бащата за припознаване,не искам и да го виждам,не искам той да е пример за детето ми,няма на какво да го научи той и не се е обаждал откакто го напуснах.нямаме брак и от това съм най-щастлива,защото си представям какви още усложнения щеше да има
искам да подкрепя всички "самотни" майки тук и да им кажа,че е наистина трудно да отгледаш едно дете сама, но е и прекрасно да виждаш какво си постигнала сама в очите му! и мен ме плаши самотата, но гледам да не мисля за това, казвам си,че на 27г все още имам някакъв шанс.не се страхувам толкова за себе си,колкото за малката-искам добър баща за нея,който ще я приеме като свое дете, но не знам дали има такива изобщо...
кураж и горе главите! 

Здравейте силни момичета,

благодаря за подкрепата, вече съм по-добре и в по-ведро настроение. Не че живота ми е по-добър, но вече малкото човече мърда ли мърда и ме кара да се усмихвам и тогава, когато нямам сили. Сега таткото е на тема развод на секундата, но реших да му подрежа крилцата и се кротна. Не се е обаждал скоро. Знаете ли какво си мисля, има ли някой, който е успял да създаде ново семейство и да води нов нормален семеен живот. Явно всички минаваме през едни и същи етапи. Сега това се питам - ще имам ли и аз нормално семейство един ден и ще успее ли човека до мен да обикне детето като свое. Иначе то мъже се оказа че под път и над път и те горките не страдат от скруполи. Моля се само да не сбъркам следващият път. Поздрави на всички

marianasto , аз наскоро се разписах в темичката и вече изминаха 6 мес. от раздялата с бившият, а аз  почти веднага (без съзнателно да съм търсила) намерих нов мъж и от месец живеем заедно. Не съм вярвала, че има толкова благородни мъже, които без проблем приемат жена с чуждо дете и се държат като истински бащи. Най-интересното е, че откакто бившият разбра, че имам друг се започнаха едни молби, едни любовни обяснения, докато преди това въобще не направи опит да си ни върне и се държеше много студено. Може би аз съм късметлийка да намеря толкова скоро подходящият човек и пожелавам всяка една от вас да получи  реванш от съдбата като открие щастието и любовта в нечии мъжки очи и естествено най-важното е да приемат безусловно и децата ви

Здравейте,майка ми е била бременна когато е останала сама .Сега съм на 29год,не ми е липсвал баща,тя ми беше и майка и баща.Имахме и трудни моменти,но все намираше начин да се оправи.Сега съм майка и разбирам как и е било трудно.ДА Е ЖИВА И ЗДРАВА.Горе главите майчета,ще се справите.Успех!

Айде да се разпиша и аз.
Самотна майка съм официално от 1ви август 2008. Бившият ми така и не порасна и не пое отговорност за детето и семейството си. Предпочиташе да чати по цели нощи, а дните си да проспива. А че нямахме нищо за ядене му беше през оная работа.
Също мога да го нарека "Вечният студент". "Докога Ще учиш"  го пита веднъж майка ми."Ами колкото ми се учи, може и цял живот, нали никои не ми дава зор". "Ами кога аджеба смяташ да работиш?"  "Ах, има време..."
Сега се взе в ръце, учи, работи по малко (Щото кат няма какво да яде), иzдрьжка не плаща, че нямал пари. Иначе искал детето и нямал проблем да го гледа, да съм му го дадяла. Авей Таранкоулу, ти себе си не можеш да гледаш, па с детето Ще се оправиш...
ох, извинете, разпалих се малко 
За мое най голямо Щастие почти веднага намерих човек, с който си допадаме, разбираме и за пръв път в живота си чувствам, Че имам Човек до себе си, че имам МЪЖ.
(пу пу  )

До скоро 


П.С. На 29 години сьм, детето ми е на 6, живеем в Берлин

Хайде и аз тук. 

Сама отглеждам сина си от Август месец. Просто не виждах до себе си зрял и достатъчно отговорен човек. Реших да продължа сама. Не ми е лесно, но поне съм спокойна, че няма кой да недоволства за всичко и кой да ми мрънка : "Аууу, това мляко е толкова скъпо/ мляко в кутия - 2 лева/" ... Мечтая за истинско семейство, обич,разбирателство и уважение.  Не съжалявам, че реших да остана сама. Знам, че с усилия и желание, човек може отново да нареди пъзела, този път дори ще е по-успешно и добре обмислено!

Поздрави за всички самотни мами и татковци! Не се предавайте, живота е сладък!   

Здравейте аз съм на 33 години, преди 5 години бащата на сина ми почина - не сме били женени, и накрая не живеехме заедно ...
Синът ми в момента е първи клас и споделям трудностите и грижите на всички ... Живях с майка ми която ми помагаше до преди 4 месеца, баща ми има още две дъщери от 2 последователни брака (след мама) и изобщо не му е до мен ...
През тези години аз се изтрепвах от работа, а тя гледаше детето...   Родителите на баща му много рядко ми помагаха.
Сега живеем отделно и съм много щастллива да бъда пълноценна майка на сина си дори след толкова години - мисля че това е единсвтеното смислено нещо на света и се радвам че намерих сили да се сравям сама.
Имате пълната ми подкрепа всички! 

Аз не съм самотен родител,въпреки че нямам брак с бащата на синът ми-той е невероятен баща и човек Майка ми се е развела с биологичния ми баща,когато съм била на 2 години и ме е гледала сама.Винага ми е казвала,че не съжалява за това-след една година е срещнала Човека,с когото са се оженили и сега имам невероятен брат. Искам да споделя с вас,моята огромна благодарност към втория си баща,когото наричам "татко"-това е татко,който ме отгледа,образова ме и ми подари кола на мен и мъжът ми,който никога не ме раздели от брат ми,нито за миг не го почувствах за 28 години подариха ни и апартамент(можеха и да не го направят)ЧОВЕКАТ НА КОГОТО СИНЪТ МИ КАЗВА "ДЯДО" НАПРАВИ И КРЪЩЕНЕТО на манастир с 30 човека наши приятели(сам пое инициативата) това е МОЯТ БАЩА

Споделих това с вас мили мами,защото и вие ще срещнете Човека-достоен баща на децата ви и дядо на внуците-ЖЕЛАЯ ВИ ГО ОТ СЪРЦЕ!

П.П-Биологичния ми баща не се интересува от мен-вече и аз от него,затова не желая и синът ми да го познава-това не са хора,а животни Имам прекрасно семейство което много обичам и дете,което е смисълът на живота ни!

Здравейте.Аз също съм самотен родител,но по моя воля.Имах връзка от която се роди моя син.Преди нея съм имала и други връзки,но все попадах на неподходящи хора -мислех си как мога да привличам само откачалки(не се смейте),свестни мъже почти няма вече,всеки гледа само да те прекара.Та нашия татко си има деца и не искаше да оставям бебе,но аз бях категорична,че ще задържа детето и ще се грижа сама за него.Но няма да си кривя душата помага ми,не винаги, но знам, че ако имам нужда и го помоля няма да откаже.И така в един слънчев ноемврийски ден на 2006 моето съкровище се роди и осмисли целият ми живот.
 Днеска става на 2 год. и 2 месеца,но до нас има друг мъж,който е страхотен(надявам се да е такъв и след време).Детето го обожава,вика му тате,естествено  приятелят ми няма нищо против, даже е щастлив.В началото много се притеснявах от това дали ще го приеме ,дали Адриан ще изпита истинска бащина обич от този мъж ,дали симпатиите  ще са еднакво силни и от двете страни,все още не знам.Приятелките ми казват,че моя приятел е искрено привързан към детето,надявам се да е така,те виждат нещата от страни,докато аз съм пристрастна.Той е единствено дете,но родителите му приемат страхотно моето дете и нямат нищо против неговата връзка с мене.Явно наистина съм попаднала на страхотен човек.
Така ,че не се отчайвайте има подходяща половинка за вас,ще я намерите.Но и дори да останем сами сме достатъчно силни и бихме се справили сами(по-силни сме от мъжете).А дори и да не  е точно така имаме си нашите малки слънца,заради  които трябва да се борим.Те са нашата опора.
 Спирам,че станах като някакъв оратор.до скоро

Здравейте! Аз също по своя воля отглеждам сама детето си. Бащата го призна, искаше да живеем заедно (никога не сме живели заедно), но тъй като усещам, че не сме един за друг, отказах. Не мога да приема много неща от характера му, дразня се на съвсем дребни и не толкова дребни прояви и даже се случва да се чуствам некомфортно, ако мои познати ме видят с него Понякога изпитвам вина пред детето, че аз съм решила то да живее без баща... но като се размисля, не знам дали не е по-добре да го възпитавам сама без Бащата като ежедневен пример за подражание. Както и да е... Дано не съм направила грешка, вземайки това решение!

И аз съм "самотен родител". Това е мой избор, още в началото на връзката ни бях наясно, че не сме един за друг. Поне знаех какво искам - дете напук на всички трудности. Сега детето ми има само един дядо който го обича безкрайно.  Но това е живота, няма да се отчайвам или да се оплаквам. Имам приятели които ми помагат когато се наложи.  За съжаление бащата почина, но поне е признал приживе детето. Това ми коства ходене по съдилища и т.н. но това е друга тема. Щастлива съм с дъщеря си.

Здравейте момичета-да се представя и аз. На 33 г. и съм бременна за първи път. С таткото имаме 1г. връзка, но се оказа,че за него е по-важно предишното му семейство и не може да поеме отговорност за ново. Дори предложи да махна бебчо. Уплашена съм. Знам,че ще ми е трудно. За сега нямам подкрепата и на родителите си, но какво да направя като за мен аборта е бебеубийство? И така-очаквам си го.