Не мога да взема решение

  • 3 878
  • 53
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 038
Ето какво ме тормози и  не мога да си намеря място.Половинката работи в чужбина,все повече започва да дава зор да замина при него,но ми е трудно да взема решение заради детето.В началото няма как да замина  с нея поради ред причини.Искам да замина за да може по-скоро да си вземем и детето при нас.Имам няколко алтернативи,но много ме тормози това,че детето тази година ще е предучилищна,а ще трябва да я оставя при баба й и дядо й на Ловеч.
Притеснява ме това,че ще има нужда от нас ,а няма да сме до нея.
Притеснявам се заради баба й и дядо й ,защото не знам дали ще се справят,не искам да им я натрисам,защото не са първа младост ,а това си е сериозен ангажимен.
Все си мисля,че когато детето тръгва на училище ще има най-много нужда от нас,както и да бъде контролирана.
Уф,сигурно звуча шантаво,но се опитвам да сложа на кантар плюсовете и минусите,а притесненията са ми само и единствено за детето как ще й се отрази това.
Това е в общи линии,кажете моля ви се,ако бяхте на мое място как бихте постъпили.

# 1
  • Мнения: 49
Хм...съвети май трудно могат да се дадат в подобна ситуация. Предварително казвам, че нямам дете, но около мен има деца - племенници, та поне мога да наблюдавам!
Мисля си, че едно такова важно решение би трябвало да бъде обсъдено заедно с всички страни, които ще бъдат включени: ти, съпруга ти и най-вече твоите родители, които казваш, че трябва да поемат грижите за детето. Най-важното е да си представите, ако мога така да се изразя, как точно ще се случат нещата: за колко време трябва да оставите детето, то подготвено ли е за това, смяташ ли, че бабата и дядото ще се справят, дори чисто физически готови ли са за това? Едно дете в предучилищна предполагам изисква много неща: внимание, занимания, те готови ли са за такава промяна?
Та май всичко е въпрос на правилно подреждане на приоритети. Но според мен най-важното е след колко време ще можете да вземете детето при вас и как и дали то ще е готово на тази промяна: от една страна, да остане известно време само, без вас, от друга страна, да дойде после при вас.
Сама казваш, че трябва да прецениш плюсовете и минусите. каквото и да решиш обаче, мисля си, че детето трябва да се подготви за тази промяна. Може тогава да се случат и добре нещата.
Изборът, уви, всеки прави сам, за да поеме и отговорностите след това. Успех ти желая!  bouquet
 

# 2
  • Мнения: 1 038
Говорили сме на тази тема, свекър ми и свекърва ми са наясно с положението и искат да се грижат за детето.Говорила съм и с детето,опитвам се да й обясян,че ще се наложи да замина и да остане известно време сама с баба и дядо.Тя много обича да ходи на Ловеч и там се чувства наистина добре,свекър ми и свекърва ми се грижат добре за нея,и знам ,че каквото и да става ще я гледат,но ме притеснява,че няма да се занимават с ученето както трябва,а пък не ми се иска да я изпуснем точно когато трябва да е обратното.

# 3
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Или трябва да рискуваш, или да направиш жертва в името на детето.
Ако евентуално заминеш и след време го вземете, то ще трябва да смени средата, ще трябва да учи нов език и пак ще му е трудно.
Каквото и да решите - то лесно няма, но искрено се надявам да намерите перфектният вариант в името на семейството Ви и детенцето Ви Hug

# 4
  • София
  • Мнения: 5 074
Аз бих заминала с детето. Още повече, че ще тръгне на училище там и ще свикне по-лесно.
Другия вариант е да остана тук с детето.
Мнението е мое и не го налагам, но не бих оставила детето си за нищо на света   bouquet

# 5
  • Мнения: 2 556
При родителите на мъжа ми бих оставила детето, ако се налага и е за период от няколко месеца. За тях знам, че ще се справят с всичко, ще го занимават и с уроци, и с игри, и на разходки ще го водят, въобще имам им пълно доверие. Истината обаче е, че децата са ужасно привързани към родителите си и повече от няколко месеца ако минат вече ще почнат да се чудят какво точно не е наред. Все пак - в името на бъдещето аз бих рискувала и бих поверила детето на баба и дядо за период около 6 месеца, без да умра от страх и притеснения.

Иначе че е предучилищна детето не бива да те тревожи, първи клас  е много по-важен от предучилищната. Все пак всичко това се прави в името на това всички да живеете по-добре занапред. Успех!
   

# 6
  • Мнения: 1 038
Уф всеки ден го мисля и не мога да го измисля.Просто искам да постъпя правилно за всички и да няма потърпевши,както ще стане с детето,ако замина сама.Ако замина сама ще мога да се мобилизирам повече да науча езика ,да започна работа докато намерим подходящо училище за детето,а тя през това време да учи езика тук,да бъде ангажирана по цял ден плюс някакви танци или гимнастика(много я обича).

# 7
Аз бих заминала с детето, ако нямам доверие на бабите или просто много държим и то да е с нас. Ако пък имам възможност да го оставя за няколко месеца или година, бих го оставила.
При всички положения, обаче, бих заминала при съпруга си. Това, че ще устройвате живота си на друго място, изисква жертви от всички, но важното е да сте заедно.
Наш познат спечели конкурс за работа в Норвегия, той замина, детето и бременната му съпруга останаха в БГ, докато се роди малчото. Два месеца след това, всички се събраха там. При всички случаи са по-добре заедно, колкото и неизвестности да има в странство.

# 8
  • София
  • Мнения: 18 679
а тя през това време да учи езика тук,
Ето това е ключът. Мисля, че да я оставиш тук ще е грешка именно защото няма да научи езика в България. И накрая ще трябва да тръгне на училище в чужда държава, без да говори езика и да се адаптира едновременно - ще е ад за детето Sad Според мен, по-добре заминавайте заедно, нека една година има за адаптация и учене на език, после ще е много по-лесно. Не за теб, за нея Peace

# 9
  • Мнения: 1 038
Аз бих заминала с детето, ако нямам доверие на бабите или просто много държим и то да е с нас. Ако пък имам възможност да го оставя за няколко месеца или година, бих го оставила.
При всички положения, обаче, бих заминала при съпруга си. Това, че ще устройвате живота си на друго място, изисква жертви от всички, но важното е да сте заедно.
Наш познат спечели конкурс за работа в Норвегия, той замина, детето и бременната му съпруга останаха в БГ, докато се роди малчото. Два месеца след това, всички се събраха там. При всички случаи са по-добре заедно, колкото и неизвестности да има в странство.

Аз им имам голямо доверие и за това, ако замина ще я оставя там.Бих могла да я оставя на майка ми,но ще трябва да спре работа,а после цял живот ще ми натяква как е спряла работа заради дтето ми.И аз бих искала да заминем с детето заедно,но ще ни е доста по трудно в началото там,а и си мислех,че ще е по-добре все пак да започне да учи първо тук,а пък после там.

# 10
  • Мнения: 1 038
а тя през това време да учи езика тук,
Ето това е ключът. Мисля, че да я оставиш тук ще е грешка именно защото няма да научи езика в България. И накрая ще трябва да тръгне на училище в чужда държава, без да говори езика и да се адаптира едновременно - ще е ад за детето Sad Според мен, по-добре заминавайте заедно, нека една година има за адаптация и учене на език, после ще е много по-лесно. Не за теб, за нея Peace

Уф не знам вече кое е добре и кое не. Sad

# 11
  • Кубрат/ Пишурка
  • Мнения: 4 295
Аз бих гледала внучето си,ако се наложи децата да заминат.Знам,че и те биха ми го оставили.Въпросът е, че моето е по-малко и пак едва издържа седмица без майка си.От една страна мисля,че предучилищна може да изкара при баба и дядо, но надали е подходящо точно в първи клас да бъде из чужбините.Освен ако не държите да се научи да чете и пише на български. От друга страна не оставяй много дълго съпруга си сам!Ако мислите дълго време да работите там /5-6 години и повече/ вземай си детето след няколко месеца и не му мисли!Когато сте заедно всичко ще се нареди!

# 12
  • I want it all and I want it now.
  • Мнения: 4 694
Най добрият вариант е да вземеш детето с теб.Първоначално ще е трудно ,но поне ще бъдете заедно.

# 13
  • северно море
  • Мнения: 321
Здравей Magimon,ако решиш да вземеш детето си на по-късен етап.Не се притеснявай за у4илището и езика.Децата се адаптират много бързо и лесно,имам приятелка на която дъщеря  дойде миналата година,а е на 12 години.Много бързо влезна в ритъм.Късмет каквото и да решиш Peace

# 14
  • Linz
  • Мнения: 11 619
А мъжът ти какво мисли?

# 15
  • Мнения: 1 038
Аз бих гледала внучето си,ако се наложи децата да заминат.Знам,че и те биха ми го оставили.Въпросът е, че моето е по-малко и пак едва издържа седмица без майка си.От една страна мисля,че предучилищна може да изкара при баба и дядо, но надали е подходящо точно в първи клас да бъде из чужбините.Освен ако не държите да се научи да чете и пише на български. От друга страна не оставяй много дълго съпруга си сам!Ако мислите дълго време да работите там /5-6 години и повече/ вземай си детето след няколко месеца и не му мисли!Когато сте заедно всичко ще се нареди!
Успокоява ме факта ,че много държи на баба си и на дядо си ,и това ,че е свикнала с тях.Има огромно желание за учене и знам,че няма да им създава много големи грижи.А пък и аз ще се прибирам през два-три месеца.Иска ми се да замина сега докато е по малка и ще изкара тук само предучилищната,а в същото време ще ходи и на английски.Догодина вече ще се надявам,че ще можем да си я вземем и да сме намерили някокаво училище за нея там.

# 16
  • Мнения: 1 038
Най добрият вариант е да вземеш детето с теб.Първоначално ще е трудно ,но поне ще бъдете заедно.
Не мога да я взема сега,а аз трябва да тръгна в най-скоро време.И на мен ми се иска да сме заедно,но нямаме възможност в момента.Тепърва мъжът ми трябва да търси нова къща(в момента живее с колеги,а аз не бих искала да сме толкоз много хора,просто няма място за всички)

# 17
  • Мнения: 1 038
А мъжът ти какво мисли?
Мъжът ми е на мнение,че колкото по-скоро замина толкова по добре за всички,че детето ще се адаптира лесно и,че това ще е най-малкият ни проблем.Вече доста време живеем така разделени и не може повече така,не сме никакво семейство.Винаги съм си била сама с нея именно, защото ме е било страх,че ще е без мен и баща си.

# 18
  • Мнения: 2 556
Взимай детето направо с теб тогава, пък лятната ваканция може да си я кара с баба и дядо тука. То ще ви е стимул по-бързо да се устроите на подходящо място, а дори и временно да живеете в не толкова комфортни условия, не е фатално.

# 19
  • София
  • Мнения: 175
Взимай си детето и тръгвай. Малките се адаптират много по-бързо отколкото мислим, а ако става въпрос за Англия /защото спомена английски/ първите две години в училище са като тук в детска градина и детенце бързо ще се впише в обстановката.  Hug

# 20
  • Мнения: 1 038
Взимай си детето и тръгвай. Малките се адаптират много по-бързо отколкото мислим, а ако става въпрос за Англия /защото спомена английски/ първите две години в училище са като тук в детска градина и детенце бързо ще се впише в обстановката.  Hug
Да, за там говоря,но аз трябва да започна работа като замина,а с нея ще ми е много трудно да работя и да търся градина едновременно.За това искам да замина първо аз за да опипам почвата,както се казва.

# 21
  • Linz
  • Мнения: 11 619
А мъжът ти какво мисли?
Мъжът ми е на мнение,че колкото по-скоро замина толкова по добре за всички,че детето ще се адаптира лесно и,че това ще е най-малкият ни проблем.Вече доста време живеем така разделени и не може повече така,не сме никакво семейство.Винаги съм си била сама с нея именно, защото ме е било страх,че ще е без мен и баща си.
Не разбрах мъжът ти с нея ли иска да заминеш или тя да остане тук.
Моето мнение е, че ако има хубава работа и е в състояние да ви издържа поне на първо време- заминете с нея. Ако не- по-добре той да се върне. Разделянето на семейството (на който и да е от членовете му) не го приемам. С мъжа ми си имаме разправия на тая тема от 10-тина год.- иска да замине сам, после евентуално и ние да отидем.

# 22
  • Мнения: 1 038
А мъжът ти какво мисли?
Мъжът ми е на мнение,че колкото по-скоро замина толкова по добре за всички,че детето ще се адаптира лесно и,че това ще е най-малкият ни проблем.Вече доста време живеем така разделени и не може повече така,не сме никакво семейство.Винаги съм си била сама с нея именно, защото ме е било страх,че ще е без мен и баща си.
Не разбрах мъжът ти с нея ли иска да заминеш или тя да остане тук.
Моето мнение е, че ако има хубава работа и е в състояние да ви издържа поне на първо време- заминете с нея. Ако не- по-добре той да се върне. Разделянето на семейството (на който и да е от членовете му) не го приемам. С мъжа ми си имаме разправия на тая тема от 10-тина год.- иска да замине сам, после евентуално и ние да отидем.

Мъжит ми иска първо да замина сама,защото си ме познава предполагам и не се знае колко ще издържа.Не иска да се връща тук,неще и да чуе,там е добре,което не значи,че като замина ще си седя вкъщи(аз и не бих искала)

# 23
  • Варна
  • Мнения: 640
Разбира се ,че е по-добре да отидеш без детето. Преживей си културния шок сама, огледай се, не вярвам да ти отнеме повече от два, три месеца да си я вземете .  По- важно е къде ще бъде в първи клас, а с предучилищната ще се справят баба и дядо.

# 24
  • Добрич
  • Мнения: 3 223
Разбира се ,че е по-добре да отидеш без детето. Преживей си културния шок сама, огледай се, не вярвам да ти отнеме повече от два, три месеца да си я вземете .  По- важно е къде ще бъде в първи клас, а с предучилищната ще се справят баба и дядо.

Споделям напълно!  Peace

# 25
  • Мнения: 600
аз не бих оставила детето си за повече от седмица. по-скоро бих оставила баща й сам за известно време. нашият, освен това, не би заминал сам, но това при вас вече е факт.

като гледам, на теб ти е притеснено, но вече си решила. не казваш коя е държавата. защото в някои работа се намира много по-лесно и не е необходимо да оставяш детето тук. мног зависи и от детето - готово ли е да се с баба и дядо, оставало ли е преди това само.

моето мнение е, че детето преди всичко има нужда от родители.

успех, каквото и да решиш  bouquet

# 26
  • Мнения: 1 038
аз не бих оставила детето си за повече от седмица. по-скоро бих оставила баща й сам за известно време. нашият, освен това, не би заминал сам, но това при вас вече е факт.

като гледам, на теб ти е притеснено, но вече си решила. не казваш коя е държавата. защото в някои работа се намира много по-лесно и не е необходимо да оставяш детето тук. мног зависи и от детето - готово ли е да се с баба и дядо, оставало ли е преди това само.

моето мнение е, че детето преди всичко има нужда от родители.

успех, каквото и да решиш  bouquet
Става въпрос за Англия.И идея си нямам как стоят там нещата.За това исках да замина сама първо.Ако някой е запознат нека ми пише на лични,ако иска .  bouquet

# 27
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Уф, и моя го е замислил това за Англия. Успях временно да го разубедя, но не се е отказал.

# 28
  • София
  • Мнения: 2 079
Моето мнение е, че трябва да заминеш с детето си, не без него.  Naughty
Отначало ще ви е трудно и на двете, но детето ще се адаптира по-бързо от теб, сигурна съм.  Peace

Защо не попиташ мамите в чужбинския форум за положението в Англия?  newsm78

# 29
  • Мнения: 1 413
Предучилищната подготовка не е толкова обемна или толкова сложна, че да не може да се справи детето, по-важно е когато тръгва на училище да сте заедно, така че мисля ,че спокойно можеш да заминеш и да си вземеш детето когато трябва да тръгне в първи клас, а и в много западни страни материалът е разпределен в по-дълъг период от време и детенцето ви ще може да наваксва.
Когато тръгне в първи клас е по-трудно, вярвай ми!

# 30
  • Мнения: 804
Няма да ти давам съвети, ти най-добре можеш да решиш какво да правиш. Проблемът не е от вчера. Ще ти цитирам едно писмо от семейния ни архив, написано в началото на 20 век:

" град ***
1916 г. 20 декември
...............
 Питаш как сме и ни даваш надежда. Ах, мили мой, какво е тоз живот без теб до мен и наще ненагледни деца?
Какво са думите ти да сме изпълвани от търпение и примирение и да живеем с надеждата за по-добри дни?
Не би ме накарало нищо да търпя тоз неизпълнен и тегобен живот.
Щом запролети и снеговете намалеят, ще наема една коля, ще метна децата и малко багаж и право при теб. Пък каквото Бог реши. Нали и там хора поминуват.
Обгръщам те с любов и копнеж
Твоя, вечно предана ****"

# 31
  • София
  • Мнения: 397
 Доколкото разбрах, те притеснява само справянето на детето с материала. Ако е така- заминавай спокойно. В предучилищната не се учат сложни неща и всички деца са "отличници". Та дори и в първи клас положението е подобно.  Вярвам, че баба и дядо все толкова ще могат да помогнат за буквичките и цифричките, има и занималня.

# 32
  • Мнения: 2 751
Аз бих заминала с детето. Още повече, че ще тръгне на училище там и ще свикне по-лесно.
Другия вариант е да остана тук с детето.
Мнението е мое и не го налагам, но не бих оставила детето си за нищо на света   bouquet
Едно към едно съвпада с моето мнение  Peace
Предпочитам известно време да се разделя с мъжа си, отколкото с детето  Peace

# 33
  • Мнения: 451
В емоционален план не мога да си представя да се разделя с детето за повече от месец(то и за толкова не съм убедена). А нямате ли възможност да си го вземете там до 2-3 месеца? Мисля, че това е напълно достатъчно време да му намериш градина , и работа за себе си.

# 34
  • Варна
  • Мнения: 25 242
Аз бих заминала с детето. Още повече, че ще тръгне на училище там и ще свикне по-лесно.
Другия вариант е да остана тук с детето.
Мнението е мое и не го налагам, но не бих оставила детето си за нищо на света   bouquet

И аз мисля така.

# 35
  • Мнения: 600
пак се размислих - вижда ми се най-добре да вземеш и детето, така тази година ще научи английски и догодина ще тръгне там на училище. ако сега го оставиш тук и го вземете направо за първи клас, няма ли да му е по-трудно? все ще оцелеете, дори и да не почнеш работа веднага. с каква диплома си? какъв опит имаш? пробвай още от тук да потърсиш нещо. в лондон ли ще бъдете или другаде?

# 36
  • Мнения: 315
зависи как ще се справите финансово.мъжът ти нали е вече там, какво казва относно квартирите-ще може ли да наеме отделно от приятелите си?детето е най-добре да е с вас.
наши приятели заминаха в германия преди 6 год.с дете на няколко месеца, но той имаше работа в банка, а тя стоя в къщи две -три години и си гледаше детето.после и тя си намери добра работа, а детенце е първи клас в момента.не им беше лесно, но ако бяха останали тук нямаше да им е по-лесно.в смисъл-лесно няма, но като сте тримата заедно -ще се справите!
аз не мога да оставя детето си-ще полудея от притеснение дори и нищо лошо да не се случи.

# 37
  • Мнения: 1 038
Момичета, благодаря ви за отговорите,изчетох всичко и все още имам малко време да реша как точно да постъпя.
  bouquet  bouquet  bouquet

# 38
  • Мнения: 136
Аз бих заминала с детето. Още повече, че ще тръгне на училище там и ще свикне по-лесно.
Другия вариант е да остана тук с детето.
Мнението е мое и не го налагам, но не бих оставила детето си за нищо на света   bouquet
Peace Така и аз пристигнах и заживях в България...Бях само на 7, не знаех български, но бях с мама и татко и заедно се борихме със всички трудности!

# 39
  • Мнения: 190
И аз бих те посъветвала да заминеш с детето.
Аз за себе си направих този избор и смятам да замина с децата. Да ти кажа честно, повече се страхувам аз как ще се справя, а не децата.

# 40
Ne budi tolkova nereshitelna. Grabvai deteto i otprashvai. Ia ni viz nas-barabar s deteto- veche niama kakvo da ni uplasi. Strahoten kupon e!

# 41
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Ne budi tolkova nereshitelna. Grabvai deteto i otprashvai. Ia ni viz nas-barabar s deteto- veche niama kakvo da ni uplasi. Strahoten kupon e!
Така де... грабвай детето и отивайте на веселбата Laughing

# 42
  • Мнения: 232
Приятелката ми замина във Франция при мъжа си.Взе и детето си,което щеше да е подготвителна група. Тоест там са вече две години.Детето си праска френския, а през това време мамата роди и момченце там.вземай си детето и тичай. То това живот ли ще е там,когато постоянно ще мислиш за него и ще го сънуваш?

# 43
  • Мнения: 3 726



" град ***
1916 г. 20 декември
...............
 Питаш как сме и ни даваш надежда. Ах, мили мой, какво е тоз живот без теб до мен и наще ненагледни деца?
Какво са думите ти да сме изпълвани от търпение и примирение и да живеем с надеждата за по-добри дни?
Не би ме накарало нищо да търпя тоз неизпълнен и тегобен живот.
Щом запролети и снеговете намалеят, ще наема една коля, ще метна децата и малко багаж и право при теб. Пък каквото Бог реши. Нали и там хора поминуват.
Обгръщам те с любов и копнеж
Твоя, вечно предана ****"

Ето ,това е най същественото!И красиво... Embarassed

# 44
  • Мнения: 1 038
Момичета ,явно не четете какво точно съм написала.
Трябва да замина без детето,точно тук е проблема,че ми е трудно да взема решението.Години наред си седя тук сама именно заради детето.Като замина трябва да започна веднага работа,това няма как да стане с детето.
Сигурно ще ме питате защо не съм заминала по-рано.....защото нямаше как,сега мъжа ми е устроен там и е по-лесно за мен.
Ще трябва да замина сама поне за година,като се прибирам на два-три месеца.Трябва да замина  сама за да видя за какво става въпрос.

# 45
  • Мнения: X
 В трудните моменти, знам че никой не обича да чува подобни отговори, а по-скоро да те обнадеждават и да ти вдъхнат кураж да заминеш, но съвсем искрено и от сърце ти казвам моето мнение. За сега е такова, дано да не ми се налага да бъда пред такава дилема , но аз не бих оставила детето при никого. И не само заради това че е точно в момент когато тръгва на училище, а в никоя възраст. Аз също имам доверие на близките си, но не приех например работа при която трябва да давам нощни смени, именно заради детето. А какво остава за цяла година, а може и повече.....да сме живи и здрави и да не ни се налага да мислим подобни неща.
Неможе ли да накараш мъжа си да се върне? А какво ще стане ако му кажеш че си решила да останеш с детето и оставиш избора за съвместния ви живот от тук нататък - на него?

# 46
Момичета ,явно не четете какво точно съм написала.
Трябва да замина без детето,точно тук е проблема,че ми е трудно да взема решението.Години наред си седя тук сама именно заради детето.Като замина трябва да започна веднага работа,това няма как да стане с детето.
Сигурно ще ме питате защо не съм заминала по-рано.....защото нямаше как,сега мъжа ми е устроен там и е по-лесно за мен.
Ще трябва да замина сама поне за година,като се прибирам на два-три месеца.Трябва да замина  сама за да видя за какво става въпрос.


Искам да спомена, че в UK децата тръгват на училище на 5 години, т.е. това, че детето ти е в предучилищна в България съвсем не означава, че и там ще е така. Ако имаш сериозно намерение да останеш там, вземи детето си (прочетох добре какво си написала!), защото иначе ще му бъде по-трудно да се адаптира към училището (не че е невъзможно). Иначе, и аз съм се разделяла с детето си за няколко месеца - оставих я при свекъра и свекърва ми в друга държава; и аз им имам огромно доверие и не съжалявам за решението си. Вземи решението, което е най-добро за детето ти. На теб ще ти е трудно и в двата случая, но когато знаеш, че детето ти е гледано добре ще се чувстваш спокойна. А няма ли вариант да вземете единия от родителите му  заедно с вас за 1-2 месеца? И този вариант сме пробвали и той за мен е най-добрия.

Ellie  Heart Eyes

# 47
  • Мнения: 592
Здравей, аз поне имам две деца, но не стои този проблем пред мен сега, но много пъти съм се канел преди време да направя нещо такова. Слава богу, тук потръгна! Истината е следната- ако ще миеш чинии цял ден- дори и ти не заминавай! Но ако имате "нещо наредено" що-годе добро, ИЗОБЩО НЕ СЕ ЗАМИСЛЯЙ- ТРЪГНИ С ДЕТЕТО!!! Жертва в негово име не трябва да правиш, но в случая каквото и да направиш, ще е само от негова полза. Децата най-лесно понасят промяната, даже и с чуждия език- имам примери бол. А дори и да да тръгне една годинка по-късно на училище, това не е проблем. ЗАМИНАВАЙ С ДЕТЕТО И СЕ УТЕШАВАЙ В НАЧАЛОТО С МИСЪЛТА, ЧЕ ЩЕ СТЕ С МЪЖА СИ- ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО!!! Какво по-хубаво от това? Послушай ме и ще ми пратиш картичка, като ти се наредят нещата Simple Smile Тръгвай час по скоро и УСПЕХ!!!

# 48
  • Мнения: X
Здравей, аз поне имам две деца, но не стои този проблем пред мен сега, но много пъти съм се канел преди време да направя нещо такова. Слава богу, тук потръгна! Истината е следната- ако ще миеш чинии цял ден- дори и ти не заминавай! Но ако имате "нещо наредено" що-годе добро, ИЗОБЩО НЕ СЕ ЗАМИСЛЯЙ- ТРЪГНИ С ДЕТЕТО!!! Жертва в негово име не трябва да правиш, но в случая каквото и да направиш, ще е само от негова полза. Децата най-лесно понасят промяната, даже и с чуждия език- имам примери бол. А дори и да да тръгне една годинка по-късно на училище, това не е проблем. ЗАМИНАВАЙ С ДЕТЕТО И СЕ УТЕШАВАЙ В НАЧАЛОТО С МИСЪЛТА, ЧЕ ЩЕ СТЕ С МЪЖА СИ- ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО!!! Какво по-хубаво от това? Послушай ме и ще ми пратиш картичка, като ти се наредят нещата Simple Smile Тръгвай час по скоро и УСПЕХ!!!

Съжалявам за спама, но И ти не си прочела. Авторката е обяснила съвсем различно нещо. Ако ТЯ замине, трябва да ОСТАВИ ДЕТЕНЦЕТО си в България, минимум за година. Проблема и не е , че то няма да се адаптира там или нещо такова, а че неможе изобщо да го вземе. С една дума е пред дилема - детето или мъжа.
 

# 49
  • Мнения: 391
Явно има повече в тази история, защото аз не виждам ако мъжът ти е уреден там вече, защо трябва да ходиш без детето там за цяла година. Един месец ще ти е предостатъчно да се оправиш с неговата помощ.

# 50
  • София
  • Мнения: 4 052
Аз бих заминала с детето. Още повече, че ще тръгне на училище там и ще свикне по-лесно.
Другия вариант е да остана тук с детето.
Мнението е мое и не го налагам, но не бих оставила детето си за нищо на света   bouquet
  202uu

# 51
  • Мнения: 1 072
Не разбрах има ли проблем да заминеш с детето?
Ще разбера ако имаш съображение, че искате да си поживеете с мъжа и детето ще ви пречи на отношенията (примерно) или ако искаш и ти да си намериш работа в чужбината, а с дете това би било далеч по-трудно (примерно). Но ако не правиш такива сметки - взимай детето и отивайте при мъжа. Няма нищо по-естествено едно семейство да е заедно, иначе не е съвсем семейство.. според мен. А детето не го мисли как ще се адаптира - добре е да го изложиш като приключение и като възможност, а не препятствие. То ще е вълнуващо за всички ви, но чак проблем - не мисля, че ще има, най-малко пък за детето.

# 52
  • Мнения: 4 784
Здравей, аз поне имам две деца, но не стои този проблем пред мен сега, но много пъти съм се канел преди време да направя нещо такова. Слава богу, тук потръгна! Истината е следната- ако ще миеш чинии цял ден- дори и ти не заминавай! Но ако имате "нещо наредено" що-годе добро, ИЗОБЩО НЕ СЕ ЗАМИСЛЯЙ- ТРЪГНИ С ДЕТЕТО!!! Жертва в негово име не трябва да правиш, но в случая каквото и да направиш, ще е само от негова полза. Децата най-лесно понасят промяната, даже и с чуждия език- имам примери бол. А дори и да да тръгне една годинка по-късно на училище, това не е проблем. ЗАМИНАВАЙ С ДЕТЕТО И СЕ УТЕШАВАЙ В НАЧАЛОТО С МИСЪЛТА, ЧЕ ЩЕ СТЕ С МЪЖА СИ- ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО!!! Какво по-хубаво от това? Послушай ме и ще ми пратиш картичка, като ти се наредят нещата Simple Smile Тръгвай час по скоро и УСПЕХ!!!
Съжалявам за спама, но И ти не си прочела. 
И аз съжалявам за спама, ама то май и ти....ясно се вижда, че нотар е МЪЖ.

# 53
  • Мнения: 196
Зравей ! И сестрами имаше такъв проблем и като замина и го остави тук въпреки че се грижехме мн. добре за него тя продължаваше да си го има докато не се върна и си го взе.Силни сме когато сме всички заедно това е моето мнение и нещата се нареждат ...

Общи условия

Активация на акаунт