А как казахте на таткото, че раждането започва?

За второто раждане.
Беше 14ти срещу 15ти Фев. миналата година. Тъкмо се беше прибрал от почерпка по случай Трифон Зарезан. Аз разбираемо защо си бях останала в къщи. Прибра се и веднага заспа, но...малко след като "захърка" сладко почнаха да ми изтичат водите и го юрнах. Просто каква физиономия направи ....

Той беше в банята, аз почуках и му казах "Изтекоха ми водите". След като изхвърча от там тръгнахме за болницата, приеха ме и аз му казах да тръгва защото не се знае кога ще родя. Веднага след операцията (той не знаеше как съм родила)му се обадих "Какво правиш?",а той " Ми, чакам да звъннеш, какво става?"аз " Имаме си момиченце", последваха сълзи, радост и т.н.

Таткото беше на работа, когато раждането започна. Обадих му се по телефона да му поискам номер на такси. Той толкова се шашна, че въобще не можа да реагира. Аз бях с много силни болки и не ми се обясняваше много. Записах номера и затворих телефона. Когато отидох в болницата, таткото вече беше там.

Никак конкретно, понеже и аз самата не знаех отначало, така че нямаше нищо стресиращо.   

А как казахте на таткото, че бебето се е наакало  Аман от смешни въпроси. Кво толко го мислите тоя татко - той трябва да се грижи за бременната си жена, а не тя за него, баси, кога ще се изкорени тъпия балкански манталитет да се превъзнасят мъжете и омаловажават жените 

Бяхме заедно на кафе.Не знаех че раждането започва,защото имаше още 20 дни.Та така,едновременно разбрахме.

NikiFin благодаря за коментара  и безспорно милия начин по който е направен, но никъде не пишеше, че отговора е задължителен. Просто при мен това е нещо което предстои и ме вълнува. А и както е известно бременните оглупявали. Е аз съм доста бременна и следователно много глупава  и все пак не ме убивай със сърказма си  .

П.С. Може и тема за наакването да пусна по-нататък  .

Ммммм скучно, липсваше момента на изненадата понеже имах уговорка на 4-ти(12) вечерта да ида да приспя в болницата, за да могат на другия ден (5-ти) в 6ч сутринта да ми пуснат система. Та той си ме закара.
Иначе водите пък ми изтекоха в 5.45ч и му се обадих да му кажа и въпреки, че човека спеше на втория сигнал (на позвъняване) веднага вдигна тел.По едно време цъфна в пред родилна зала

  Темата си е много добра. Може пък да излязат някои бисери.
 При нас пък, случката се случи навръх Нова година. Хапнахме подобаващо, президентът си каза, каквото имаше за казване, чукнахме по едно шампанско и когато започна голямото трещене на фойерверките, хоп, водите ми изтекоха. Айде, мъжо, казвам, почна се! Отидох да се оправям в тоалетната, а нашия- при съседите да тропнат едно Дунавско и да пийнат по една глътка по тоя повод. Хич не се шашна, даже запази завидно самообладание, за разлика от мен .

Мен ме бяха прибрали в патологията няколко дни предварително.
Като ми изтекоха водите и подготвяйки си торбичката за родилна зала му звъннах по телефона с думите: "Почва се, боли да му е** м******". Отреща - гобно мълчание, за момент имах чувството, че е припаднал , но след около минута измъца нещо /вече не си спомням какво/.

Като усетих първата контракция и му казах- Днес ще е !

Той беше увиснал на компа,аз влязох от другата стая и му казах,че водите ми са изтекли.Той определено се стресна,защото и аз бях стресната.Скочи като ужилен и започнахме да се приготвяме за болницата.

Беше с мен на преглед и запис на тоновете, оказа се, че имам разкритие... последва бегом до нас, взех си някои неща и се върнахме да постъпвам - това следобед. После си беше при мен - аз в болницата, той под прозореца....Видя се, че няма още да раждам, таткото се прибра, а аз си останах. На сутринта - преглед, клизма, системата окситоцин... Зорница се роди в 15,12ч. докторката ми каза да му звънна /аз още на магарето, плацентата дори не бяха извадили/, намери ми телефона /някъде в предродилна беше зарязан/.. та звъня аз и чувам мелодията.... той звънял един - два пъти и като не съм вдигнала застанал пред родилното.
Та не успях да му кажа, че раждането започва, но пък видя дъщеря си веднага щом се роди.

Въобще не  може да припадне според мен! По- скоро те не асимилират какво става или не вярват , че е дошъл момента. При нас конкретно - бях сама вкъщи и имах чести , но не болезнени контракции и се обадих на лекаря си да го питам дали това е обезпокояващо и той ме извика на преглед. Та аз се обадих на мъжа ми за да ме закара на преглед , а не да раждам. В самата болница след прегледа , излязох и му казах, че тази вече ще стане баща и че оставам да раждам и той остана като гръмнат, защото моята усмивка с нищо не подсказваше, че е дошло време.

Aми нищо особено....
Като започнаха контракциите, аз си мислех че ме боли корема и го пратих до аптеката..
Чак като излеза разбрах, че са контракции Катосе върна вече си бях приготвила багажа, а и той се беше усетил 

Трудно. Мотахме се до късно по центъра, мотахме се и у нас. Спала съм 3 часа, и се изстрелях към тоалетната. Изтекоха ми водите. Отивам да будя мъж ми. Ръгах, ръгах, никаква реакция. Накрая отваря очи и аз му казах "айде, че щерка ти се ражда". Той ме гледа странно и мига с очи. Успях да го изритам от леглото де

Нямаше го този момент при нас, защото беше леко планирано и той ме слушаше как говоря с акушерката по тел. да тръгваме към болницата. Обаче като се качихме в колата и се спече 

Ами ние занехме предварително. Разбрахме се да ме приемат в определен ден в случай, че пренося. Така и стана и на 7 май сутринта тръгнахме към болницата. Приеха ме и тох си тръгна. Разбрахме се да му се обадя като решат какво ще ме правят. Лекарите решиха, че ще ми направят секцио на другия ден и му казах по телефона. Разбрахме се на другия ден да му звънна аз. Сутринта той звънял, звънял, аз не съм чула. По обяд пак, но нямаше как да вдигна, защото вече ме подготвяха за операция. Бях решила да не  се обаждам предварително на никого, а след като родя. Мъжът ми се притеснил разбира се и хукнал към болницата. На информация се обадил по телефона да пита какво става и му казали, че вече има син. Мен са ме шиели по това време. Като ме изкараха от операционната, му се обадих най-накрая, макар че той знаеше вече.

Премълчах си първите 5-6 контракции, но после разбра от разговора с майка ми- акушерка и се притесни, но не се паникьоса. Суетеше се около мен какво да направел да не ме боли. 

закарайме да раждам-утре-добре-излизам от работа-а аз от родилното

бях в болницата в сливен АГК Ева ,  и му се обадих и му казах ,,,Мило,да ми стискаш палци , днес ще е деня ! ,,,и затворих , и той ми звъни,,, Мило, наистина ли ? понеже отидох в болницата 10 дни по рано, и той милия от чакане вече ,не можеше да повярва,нямаше търпение,,при което хвана пътя за Сливен,аз вече бях родила,, и си позна щерката,преди да му я покажат,казал на майка ми ,,,Ей това е нашето бебе,,,, а тя му казала,ти пък ,сигурен ли си ,,,и наистина му показали същото бебе ,което посочил

Нашия татко беше на работа,когато ми започнаха контракциите.Отидох сама в болницата без да му се обаждам,защото исках да бъда сигурна,че наистина ще раждам.И след като ме приеха в болницата му се обадих да му кажа.Когато дойде в болницата вече бях родила.Една акушерака му показала бебето-,,Честито татко,имате син!''.А той:,,....Ама,вие сигурна ли сте,че това е моето дете? Жена ми трябваше да роди момиче.
Така става,когато доктора не познае на видеозона

Aми беше мн късно вечерта.Но през целия ден имах подготвителни контракции,На същия ден бяхме на пицария стояхме до късно и се прибрахме,но учудващо ме обзе едно бясно чистене и поливане на цветята.Изкъпахсе и отидох да си легна,но..се въртях доста време,мъжа ми се пробуди и отиде до тоалетната,и аз подир него .Влязох и какво да ти кажа,явно раждането беше започнало(имах малко кръв)и се вцепених.Викам му че трябва да се обадим на доктора и той се шашна но запази спокойствие и така тръгнахме към болницата.След 25 мин бях родила. 

Ми не се наложи да му казвам, защото водите ми изтекоха в леглото, та сам се сети...

Първият път не му казах, а се обадих чак като родих.
Вторият пак бях в болница предварително и като стигнах 6см разкритие му се обадих да тръгва, за да може да присъства

Той спеше, водите ми почнаха да изтичат лекичко. Като се уверих какво е, след като се изкъпах и се помотах по хавлия, тапата ми падна. Тогава вече го събудих, а той попита има ли време да си изглади . После кара като луд до болницата, добре, че беше посред нощ, та нямаше движение и не утрепа някого. Мъжка му работа. 

Нищо не му казах, той беше на работа, хванах си торбичката и сама си отидох до болницата.

Събудих го и го питах дали има контракции.  Той естествено - Не, а пък аз - Да. 

Аз след консултация отидох да го взема с колата от работа и тръгнахме да гледаме новата кола на едни приятели. Реших че не ми се кара вече и добре че беше така. И както си пътуваме ми изтекоха водите и му викам
 "Изтекоха ми водите май",
а той
 " А, сигурна ли си? Да не се напика"
 И аз
 "Ммм, стига бе чак пък да се напикая? Ми не като си надигна д...то започва по-силно да шурти",
 А той
"Ми сега какво? Обаждай се на доктора и да ходим в болницата".
Така и направихме.Пътьом минахме да вземем багажа и една хавлия да се увия че голям срам как ще сляза в болницата . Приеха ме, набързо ме опаткаха с изследванията и извадиха бебките. А нашият татко решил че много ще продължи и отишъл да си хапне нещо. Като се върнал док му казал
 "Къде ходиш бе човек?Не мога да те открия да ти честитя". 
И те така

Ами ние си знаехме предварително но аз му забраних да казва кога ще е раждането .Той се обадил на майка ми да идва да чисти, да оправя , да нагласят леглото и да се  подготвят общо взето.Тя му викала ами чакай да не бързаме има време .Пък  и  всичките ни приятели се изредили да питат айде какво става.Като родих му се обадих че има щерка звънах и на мама  да и кажа че пак е станала баба .Като ни изписаха доиде да си ни вземе и така .

Той сам видя. Бяхме излезли в едно заведение на вечеря. Тъкмо си поръчах салата и започнаха контракции на 10 мин. Казах му, че по-добре да не ям нищо, защото май ще раждам. Лекаря ме беше посъветвал като усетя контракции да не ям, защото после може да повръщам.

Ами той си седеше в къщи, аз преносвах вече 3 ден....през 5 мин ме питаше имам ли контракции....аз - ми не знам, нещо ме приболява чат-пат ма май няма да е днес...като отидох на запис на тоновете се оказа, че имам мн добри контракций и ми казаха, че ще раждам...та излязох от кабинета и казах - еми хайде - качваме се.... та това беше....не беше неочаквано, със събуждания през ноща, панирано тичае към болницата и ошашкан татко....някка спокой(до колкото може) мина )))

Ми той се прибра от работа в 18 часа и ядохме и на мен ми изтекоха водите и тръгнахме към болницата !!!!!!!!!!

  Таткото беше далече,затова му казах по телефона.Казах,че пак ще звънна като родя,което и направих.Баща ми,който ме откара до болницата беше по-интересен,защото аз съвсем спокойно си взех багажа, и му  казах,че ще раждам(след като ми бяха изтекли водите),
 но понеже не показвах никакви признаци на болка,той на няколко пъти ме пита сигурна ли съм,че ще раждам.

когато бях бременна със сина ми се наложи да лежа в патологията заради тоновете,че нещо не бяха добри,тогава[преди 12 години]нямаше gsm-и и по телефона не се чувахме така често като сега,като се видехме вечерта,та чак на другия ден след работа идваше пак,и една вечер усещам аз,че нещо започва много да ми тече,помислих,че съм се напикала,но ми били водите,казвам на сестрите,те веднага взеха да ме оправят за в родилно,аз шаш и паника,въобще нямах време да се сетя да се обаждам на мъжа,родих чак на другия ден по обяд и вечерта като дошъл съпруга да ме търси в патологията една жена му рекла:хайде татко откога те чакаме. ,та така разбрал,че съм родила,а със дъщерята нямаше такива изпълнения,бяхме в къщи,когато започнаха да ми текат водите и той ме закара в болницата,след 5 часа бях родила

Той милия изживия една фалшива тревога в 7-я месец ,та беше подготвен.

Иначе по-скоро мога да кажа,че Той ми каза,че раждането е започнало .
Като получих пьрвата контракция беше 8 сутринта и още бяхме в леглото. И станах ,нагримирах се ,налакирах се с един червен лак,че и краката си лакирах. Обаче контракциите се засилиха. Отидох до тоалетната и ми изтекоха водите и тапата падна.Той се сьбуди и ме гледа аз приклякам до леглото. До последно му обяснявах,че сега нямам време,имам да уча за изпит и ей сега ще  ми минат контракциите. Неговият дядо ни беше на гости предната вечер и остана да спи унас. Сьбуди го да си трьгва,че ние отиваме да раждам. Сьбрахме багажа и застанахме пред асансьора да чакаме,а моите контаркции вече на 4-5 минути. И дядото ме срьга в ребрата и ми вика: Я се стегни малко Ама по-скоро той трябваше да се стегне.

Контракциите ми започнаха към 10.30 - 11.00 ч. вечерта. Тъкмо си бях легнала и станах, приготвих се - направих си тоалет, достегнах си багажа за болницата и стана към 1 ч. Тогава внимателно го събудих и въпреки това той изглеждаше доста ошашавен  Всъщност, до края на раждането видът му беше такъв 

Леко раждане ти желая и здраво бебче!

Бяхме заедно на запис на тоновете.15 мин.след излизането от клиниката контракциите започнаха.Оттам направо в болницата.Приеха ме с 5 см.Той през цялото време беше с мен.

Нашият татко трябваше да присъства на раждането и когато му се обадих му казах: "Хайде, ще си раждаме бебче, изтекоха ми водите" разстояние, което обикновено се минава за 30-40 минути той взе за 10 и беше при мен още преди да съм се облякла 

При нас момент на изненада изобщо нямаше,защото 10 дни преди голямото събитие вече имах планова дата за секцио.Само седяхме и двамата на тръни докато дойде деня,защото се притеснявахме да не тръгне бебето...Но той изчака послушно да си дойде времето и така....

Мен таткото ме закара в болницата, защото преносвах, и когато ме остави, си отдъхна, че много го беше страх да не родя вкъщи, че преносвах 9-ти ден. Обадих му се, чак когато родих.

Беше нощна смяна (с целия ми късмет така се случи  ) и майка ми му се е обадила да му каже, че май ще раждам...
Не съм била свидетелка на цялостната му реакция, но като се видяхме доста се беше притеснил, милия... 

Таткото ни беше на работа към 4:00ч сутринта кацна от полет обадих му се,аз вече бях в болницата

Първия път той тръгна на работа преди да разбера, че се започва. Казах му късно следобяд, като ми се обади да ме попита дали ще излизаме на разходка, както обикновено.
Втория път беше по-драматично, защото по принцип трябваше да раждам с планово секцио, но бебето подрани и ни изненада. По-ошашавен беше моят гинеколог, защото секциото беше наложително и имаше много малко време, за да реагира.

Беше 6 и 20 сутринта.
Събудих го и му казах "Днес няма да ходиш на работа".

Ами казах му, че ме боли коремчето, той като един грижовен съпруг ми каза да пия но-шпа  и да си лягам. Беше 1 часа през нощта. Но като видя, че не ми минава, около 4 сутринта ме прати в банята и каза, че отива да затопли в колата, след което се качи да ме вземе и тръгнахме. Прие нещата много спокойно. Много повече се развълнува като му се обадих да кажа, че съм родила.
Успех, леко и безпроблемно раждане   

не съм му казала нищо .
Преносвах и той ме закара в Шейново , за да ме наблюдават .
През това време бебка се роди ...не му се обадих да му кажа че болките са започнали и че ще раждам .
Сега сигурно нямаше да постъпя така ..не знам .
Направо се обадих сутринта  на 8-ми юни и му казах че е станал татко  естествено ревейки от щастие

Не му казах нищо!
Обадих се чак като родих със секцио,просто така се развиха събитията.

31.12.2007г. Мен си ме боли цял ден , но аз тъпо и упорито - не казвам на никой . Ще си празнувам аз Нова година с децата , пък после ще раждам . Стана 12.00ч. гърмяхме шампанско , гърмяхме пиратки ...А мен вече много ме боли . В 02.00ч. тииихичко заявявам :: Амиии , аз май ще ви напускам !!! " Ех лелеее... Като се почна : "Тръгвай  !!! Бързо !!!  Защо сега си стоиш така ?!" и други подобни , като че ли те ще раждат . Майка ми пък :" Да дойда ли с тебе ?" Викам :За какво си ми ? Само да ме изнервяш .Ако родиш вместо мене - давай ! " Отидохме в "Шейново" , и там вече тотално ошашавих всички , защото се оказа , че съм с пълно разкритие и бебето излиза . Даже клизма нямаше време да ми направят . В 04.00ч. на 01.01.2008г. се роди нашето малко мишле !!!
Леко раждане ти желая !!!

Беше през ноща, когато ми истекоха водите, но нямах контракции и не знаех дали скоро ще раждам. Събудих го и ме закара в болницата. Изчака докато ме приемат и тъй като нямаше да раждам скоро(нямах разкритие) мъжът ми си тръгна. Бях си взела мобилния, но като ме заболя покрай контракциите хич не ми беше да му се обаждам. После свекърва ми го юрнала да ходи в болницата и там му показали синът ни докато аз още не бях се събудила от упойката.

Преносвах 6-ти ден, от сутринта имах контракции,но редки. Казах му, че май ще е днес или утре. Ходихме при наште на гости, после минахме през болницата на запис на тонове, там им казаха, да си ходя вкъщи, контракциите зачестиха на около половин час, вечеряхме на кръчма - (викам му - я да хапнем в кръчмата, че може да ни е за последно сами ), прибрахме се вкъщи, засичахме контракции, та беше подготвен.  Така и не си легнахме, в 3 часа отидохме в болницата, пратих го да си ходи, че не пускаха вътре така и така, и 5 часа по-късно родих.

Той запази самообладание и беше много спокоен, макар че по принцип е притеснителен, в този случай беше железен!

Първия път не успях да му кажа, че беше в чужбина.
Второто раждане, му беше вълнуващо, щото незнаеше какво го чака. Ние имахме гости и като ги изпратихме към 01ч аз се разшетах, измих си чиниите, хапнах още едно парче торта - за спокоен сън. Изкъпах се и в момента в който си лягах, усетих как ми изтичат водите. Скочих от леглото, че тъкмо си бяхме купили новия матрак ( да не го изцапам, голям съм шемет). Моя вече дремеше, казах му, че май ще раждам - нямах болки. Веднага скочи като ужилен, изкара колата от гаража и кара на аварийни като луд. Приеха ме към 02ч и в 05ч му звъннах, че има още една девойка. Беше много мило да му видя лицето, това ми липсваше много като раждах каката.
Леко раждане ти пожелавам  

Водите ми започнаха да изтичат в 4 часа сутринта и му се обадих по телефона да дойде, защото той беше в Търново, а аз в Русе... Дойде за един час с една раздрънкана жигула

Леко прокървих сутринта,отидохме двамата до болницата и ми казаха че след няколко часа ще  родя.

Беше през нощта, събудих го с думите, че май ще раждам, защото и аз самата не бях сигурна и веднага скочи от леглото. Отидохме в болницата и 2 часа по- късно родих.

Контракциите ми започнаха като по учебник точно в 6ч сутринта.Мъж ми се приготвя за работа и половин час се чудим да тръгва или не/работи извън града/.Накрая си го изпратих,щото може да е фалшива тревога,макар че преносвах с 4 дни.Обадих му се от болницата,че ще раждам и докато дойде вече бях родила.

"Айдеее почва се!"
Тъй му казах, щото както си лежахме и гледахме филм така ми и изтекоха водите и се изправих изведнъж. Сякаш стаята се промени на момента, много яко чувство - странно. А като си помисля, че се чудихме на кино ли да ходим или на компа филм да си пуснем. Та нещо ни е накарало да си останем вкъщи. Представям си ако бяхме навън -
А ако питаш за същинската работа. Вечерта в болницата като ме вкараха в предродилна му се обадих и му казах, че си изключвам GSM и като родя ще му се обадя Колко дипломатично звучи.

Тъкмо се готвех да заспивам отново - все пак беше 8 часа в събота сутрин, като усетих, че нещо каза "пук" и скочих от леглото (и ние като amerie си бяхме купили нов матрак и аз да не го изцапам). При което, като скочих и се лиснахата тия ми ти води - локва направиха на пода, пък мъжа ми гледа като теле. В резултат аз ревнах като магаре, а той ме успокоява. Добре, че той запази замообладание, че ако беше паника като мен ... 
Та не се наложи да му казвам нищо - той видя сам. 

Бях с една също доста бременна приятелна на кафе в петък следобед. Обяснявах как искам вече да раждам, че ми дотежава. Както си говорим и се приготвяме да си тръгнем, ми изтичат водите върху белия тапициран стол. Станах много бързо и отидох в тоалетната - там ползвах много хартиени кърпи за ръце, за да си направя нещо като превръзка. Приятелката ми беше платила по това време сметката и с нейната кола тръгнахме към нас да си взема багажа за болницата. По пътя се обадих на таткото - "Къде си?" - "Прибирам се към къщи" - "Добре, прибирай се, и аз идвам и ще ходим да раждам" - "Добре". Като дойдохме, беше си сложил риза и пуснал силно музиката - като за празник! 

Бях в болницата, преносвах...
Включиха ме на система, родих и чак след това се обадих, за да кажа на таткото и на майка ми
Така ми беше по-хубаво, а и те се зарадваха много и най-вече не ме мислеха и не се притесняваха

На мен ми го предизвикаха със система и той беше в течение от самото и пускане звънях му през около половин час да му споделям как се чувствам докато не започнаха контракциите и така...

първият път през 8и 9тия месец като ставах вечер и той подскачаше и ме питаше дали не почва раждането, беше нащрек, и когато дойде момента, той спеше дълбоко, аз взех душ, цяла нощ засичах контракции и сутринта към 7 вече реших че е дошло време да го събудя, а той още сънен не знаеше какво точно му казвам, но после се по стресна,
Вторият път беше почти по същия начин само че го събудих през нощта,

 Таткото си спеше сладко. Към 3ч през нощтоа отидох до тоалетната, но връщайки се оттам се лиснаха едни води по коридора, 100 литра сякаш бяха. Сгънах си една огромна хавлия и седнах върху нея, и тя стана мокра за една минута. Будя таткото и му казвам, че май трябва да отивам в болницата. Той възмутен ми отговори ,че съм била в грешка, защото има цели две седмици още! И се обърна на другата страна. Понеже нищо не ме болеше, видя ми се неуместно да отивам в болницата и цяла нощ седях върху хавлии и си приготвях партакешите. Таткото се наспа през това време и  към 7.30 ме закара в болницата и отиде на работа. Пуснаха ми системи към 8.30ч и в 11.45  родих.
 На другия ден като видя сина си, каква усмивка имаше, от ухо до ухо.

Изпратих братята ми и снаха ми, че ми бяха на гости и влизам в тоалетната (усещах нещо влажно преди това). Видях голямо кафяво петно на бельото си (тапата) и изпищях "Мацооооооо". Чух как разбута нераздиганите чаши, взе завоя, като замалко не изби вратата и с ожулени лакти се добра до тоалетната. Аз: "тапата ми", а той: "А???", аз "тапатa ми... до ден ще съм родила."
 Изкъпах се и започнах да чакам контракции, после започнах да ги следя и като станаха на 5-6мин го събудих. Викам му" трябва да тръгваме", а той "бе изчакай още малко. май се ходеше в болницата, като станат на 2-3 мин." и пак захърка. 5 часа след това родих.

А как казахте на таткото, че раждането започва?
....ми ей така:
- Ще раждаааааааам.....

Първичт път беше по - така , защото аз преносих и влязох в болницата да раждам със системи .Той през цялото време стоял милия пред отделението и след 12 часа най - после родих .Обаче вторият път беше по - вълнуващо . 5 дни преди термина си лягаме да спим - всичко нормално и в 2ч и 30 мин ми се плиснаха водите и .......... той просто онемя .Докато ме закара до болницата и след 10 минути бебка вече се беше родила . 

Аз бях в болницата и казах на всички че започна ли да раждам си изключвам телефона никой да не ме притеснява  и така като звъннал мъжото да ме чуе как съм и  и така 6 ч.

Никак  Докторът ме прибра предния ден преди предизвикано раждане.  Бях с високо кръвно.

Усетих регулярни контракции през нощта. Той спеше, събудих го и казах, че трябва да се приготвяме.

Първият път тъкмо си легнахме вечерта и аз взех да се въртя и да ме наболява. Взех да засичам - контракции на 10-12 минути. И го предупредих да спи, защото може да го събудя нощес да ходим в болницата. Той си спа За болницата го събудих рано сутринта, сигурно към 5-5.30ч и в 6 и нещо пристигнахме. Чат-пат ме питаше боли ли, не изглеждаше особено нервен (а иначе е голям нервак, но и аз бях много спокойна и нахилена до уши ).
Вторият път се беше изнервил здраво - първо имахме една почти-фалшива тревога в началото на 9. месец, когато се наложи да ме кара посред нощ в болницата и да се притесняваме за това, че оставяме баткото сам вкъщи (раждането започна и направих 3см разкритие, но решиха да го спрат заради ниско тегло на бебето - не беше сигурно дали ще успеят, така че имаше чакане ще раждам ли или не, но в крайна сметка задържахме положението). Та при същинското раждане вече беше още по-изнервящо, защото точно тогава таткото беше на работа, откъдето нямаше шанс да си тръгне, аз бях абсолютно сама, посред зима, вечерта, София блокирана, такситата не искат да дойдат за родилка... изобщо беше много дивно. Звъннах му да му кажа, че май ще раждам и той естествено се притесни. Втори път му звънях да ми каже номера на таксита, защото първите на които звъннах не искаха да дойдат , той беше блокирал тотално и нищо не можа да ми каже, а аз затварях телефона в момента, в който почнеше следващата контракция, защото не можех нито да говоря, нито да слушам (контракциите ми бяха на 2 мин ). Третия път вече му звъннах, че съм намерила кой да ме закара - и около 40 мин по-късно му се обадих, че има щерка

 в 5 часа сутринта  - СТАВАЙ ИЗТЕКОХА МИ ВОДИТЕ

На мен ми падна тапата и аз реших, че ще раждам и влязох в болницата.Постоях си още 4 дена докато тръгнах да раждам.
Таткото беше при мен и пиехме той кафе аз водичка в барчето на болницата.Тогава ми тръгнаха водите .Казах му: нещо ми мокри, май ми изтекоха водите, отивам да раждам

Аз бях в болницата (3 дена преди раждането, защото преносвах) и тои знаеше че на 12.07 в 5ч ще ми слагат хапче и ми званеше през 15м да ме пита как съм, но във 12 на обяд ми казаха че няма да родя днес(и тои спяра да звани) но аз в 6 след обяд взех че родих и като му се обадих неможеше да повярва

не съм му казвала,че е започнало раждането,аз бях в болницата,казах след като родих

Бяхме си вкъщи,получих силни контракции и когато станаха доста на често просто ме закара в болницата.Нямаше нищо кой знае колко драматично или необичайно в цялата ситуация

Е вече и аз му казах понесе го доста спокойно . На 19.02. рано сутринта получих контракции, казах му отидохме в Майчин дом и в 10:41 проплака синът ни Давид. Най- приятния звук за ушите ми въпреки, че сега на моменти ме влудява

Първия път го събудих в 6 часа сутринта, казах, че ще раждам, той се паникьоса ужасно, хвърчеше из къщи, събираше багаж хаотично, звънеше по телефона и т.н. Аз го гледах иронично и през 5 минути се свивах заради контракциите.
Втория път го прие малко по-нормално, но пак се паникьоса

Той беше излезнал, аз бях сама с дядо му.
Обадих му се по телефона и казах, че са ми изтекли водите и ще раждам.
Той беше в Младост, а аз в Стрелбище, дойде точно за 5 мин насметен и пребледнял.
Веднага ме закара в Шейново и там като ме остави беше много изплашен, милия.

Със синът ми отидохме заедно на преглед за тоновете, но той седеше отвън и излизам аз след малко и му казвам: Носи ми торбата ще раждам    и Той : Каквооо 
/Неочаквано и за давмата, защото се губеха тоновете и трябваше да ми предизвикат раждането/
Сега с беба ставаме сутринта и предния ден бяхме говорили да ходим да си взема обици, и той: Айде да ходим аз: Абе май ще ходя да раждам аз  при което след 10 мин. започна да ме стяга здраво корема и тръгнахме към Болницата..

Ами моите контракции започнаха в 19 ч. и вече към 22ч. се влачих от болка,та казах,че сигурно ще раждам и да тръгваме вече...  Само му казвах,че мнооого ме боли и искам да родя по-бързо...а то как се проточи..и накрая и секцио родих...Ама имаме най-сладкото момченце сега.

Нямаше изненада, защото раждах - планирано секцио, но пък той е видял детето преди мен.

Аз понеже преносвах и бях в болницата,таткото очакваше всеки момент да му звънна и така на 05.06.07г сутринта му се обадих че влизам в пред родилната зала.Той си беше на село да видите как долетя за няма и половин час

Както спеше креснах"Ставай,текат ми водите!" .И понеже не ми се отиваше твърде рано в болницата,почнах да ровя в нета,а той подскача покрай мен и ме подканя.Отиде подгря колата,аз още се мотаех.Е като се изнерви до край тръгнахме,ами не ми се седеше в болницата и това е!

хм, мили спомени 
Цяла нощ имах леки контракции (тогава си мислех, че просто ме боли корема  ) На сутринта го събудих и му казах, че май е добре да стегнем багажа за всеки случай. Той беше много спокоен - попита ме какви са ми симптомите и къде точно ме боли и след като му казах, той констатира - "Това са контракции. Трябва да засичаме на колко време са". 

Приеха ме в болницата по обяд и таткото присъства на раждането. Така си видя момиченцето и я гушна 

Той знаеше, че от следобяда имам леки контракции, а в 3 през нощта просто го събудих и му казах "айде да ме водиш в болницата".

Не му казах

Моят беше при мен в болницата, когато ми казаха, че съм с разкритие и че ще ме свалят в предродилна. Изпрати ме до вратата на предродилната и после му се обаждах на няколко пъти от там и го държах в течение. Минаха часове и накрая му си обадих да му кажа, че си имаме момиченце и той ми каза да позная той къде е : оказа се,че през цялото време е бил пред болницата и през прозореца е следял къде е моят лекар, което означавало, че там съм аз, защото лекарят ми по принцип не беше на смяна, а го извикахме специално заради мен. Много ми беше мило и драго и даже го пуснаха при мен посред нощ и видя бебка минути след раждането й.

Сутринта към 5-6ч.: "Ставай мило да стръгваме към болницата, че болките са ужасни", но си беше подготвен, очакваше го и видимо нямаше стреснат вид.

Mен всички ме гласяха да раждам на сутринта с новата смяна, та по живо по здраво пратих мъжо да спи.. Е той спал, аз раждах и сутринта в 7 го поздравих с новото попълнение

Беше понеделник рано сутринта, когато започнаха да ми изтичат водите. Събудих го и му казах да става да се оправя....настана една бъркотия...по улиците нямаше почти никакви коли, но той включил аварийните и кара като на рали...все пак ми беше първо раждане и нямаше за къде да бърза, ама мъже

ами то беше през нощта въпреки че секциото беше планирано в 3 часа ми започнаха контракцийте