Местата, където сте ходили; пространствата, които сте запомнили

Да, както аз бих искала много да видя пирамидите на живо , да им се насладя,а една тъпа тиква се беше изцепила така "Хм,кво да им гледам, купчина камъни ,ти камъни не си ли виждала !?"

 Стената на плача, оставих някаква бележка...
 Монетата във Фонтана ди треви.
 С мъжа ми пием мохито на плажа.
 Всички пътувания нанякъде.
 Много моменти ме карат да се усмихвам, не са свързани толкова с мястото, колкото с повода да бъда там.
 

Когато правя нещо съвсем ежедневно - внезапно и неочаквано ми избликва някакъв завой от отдавна забравен път, по който виждам мен и Б. как сме вървели преди толкова години... Но ни виждам май винаги леко отгоре, или, ако е гора, през листата на дърветата...

Това реално видение ли е или спомен?

Имал ли е някой подобни изживявания?

Питам дали е реално, защото Борис Сахаров казва, че, когато виждаш нещо с третото око, го виждаш за частици от секундата, и то наистина съществува някъде, но обикновенно не можеш да контролираш какво ще видиш, и, интересното е, че го виждаш винаги отгоре, от птичи поглед!

Не мога да повярвам, че в миналото е имало също синьо небе, като днешното, миналото обикновенно се мисли като "тъмно"...
Вадете светлината от там!

Това са дните на нашите животи! (Както се пее в една песен - This are(were?) the days of our lifes - такава носталгия...)

последно калиакра ми спря дъха. ходи ми се в тайланд, куба, чили, някой ден ще осъществя всички тези мечти, но не предполагах, че нещо в българия може да ми спре дъха.

смешно, но факт - когато отивам сутрин на работа по 'българия', в студени, скрежни и мъгливи дни, веднага след моста на околовръстното като вдигнеш поглед има страшна гледка - телевизионната кула пробожда мъглата и облаците. красиво и призрачно.

е, както виждаш не отичам много по-далеч от четирите стени, но и това ще стане някой ден

Студентски град
Стария град
Сутрин в Брест, излизаш и закусваш до лодките и те духа приятен океански ветрец. Плажът е мокър, водата е студена (през юли), но пък можеш да четеш на плажа без да изгориш...
Една градина в Ортез, постлано одеало, навсякъде зелено, аз чета...и от време на време хвърлям поглед на високото русо момче, което играе тенис на маса. Той ми се усмихва.
Етрополе - хълмовете наоколо. Първия път там се чувствах ужасно затворена, сякаш няма къде да тичаш на воля...
Париж - Нотр Дам на залез слънце...
Истанбул - Лисе дьо Галатасарай - иска ми се и нашите училища един ден да имат такива хубави дворове и толкова да са толкова богати

 Шабла, при слънчево затъмнение...Помня мириса на бриза...
 Евиният плаж , до който се стига само с лодка от Аркутино...(май вече го няма )
 В 6 клас бях на лагер край Коми...Боровите гори там, по време на белите нощи...
 Първата опера, която слушах-"Дон Жуан"...в Софийската опера, с прекрасен състав...
 Първият път, в който прочетох " Сто години самота"...цялото ми "лично пространство" прие различна форма, различен поглед
 Първият път, в който прочетох "Полет над кукувиче гнездо"..
 "Междузвездни войни", изгледан  на стъпалата в киното,права и абсолютно хипнотизирана, в далечния 5 клас...Помня и мириса на ментови бонбони, които някакво хлапе дъвчеше близо до мен, също правостоящо, и също "оцъклено" в екрана...
  Москва, видяна от самолета през нощта, малко преди кацането...
  Рецепцията срещу кабинета за ядрено-магнитен резонанс във Военна болница и една усмихната жена, която ми казва, че всичко с малкото ми момченце е наред...Светлините, дразнещи ме цял ден, докато чаках резултата, изведнъж омекнаха и ми се сториха така приятни...
  Блестящият, бял път, през август, който се вие в ниското, когато изскочиш с колата, след прохода Шипка, точно над Казанлък...
  Концертна зала и първият страхотен роял, на който свиря...в Плевен...И той е като един гигант спрямо дребното хлапе, което съм тогава и е един такъв красив, блестящ, огромен,а няма нищо страшно...толкова различно звучи Шопен на него...
  Теснолинейката към Велинград в зима с голям сняг, бутилка ром и приятели, с които братски си го поделяш...И още, и още...
  А колко още места и пространства ме чакат...
  Някои, от тези неща, някои, от тези места...сякаш наистина си бил там и преди, така е...А за други-сякаш теб са чакали или точно за теб за били "приготвени''...
  Благодаря за темата, Sedada...дълго още ще се усмихвам...
 

Няма причина да го вярваш ... А и нали знаеш - както си го направи човек .
На много места съм ходила , трудно ми е да изброя какво точно ме е впечатлило ... аз по принцип не съм много впечатлителна 
Любимото ми местенце е София през есента - да се разхождам по ул. Любен Каравелов / що ли пък точно там ... / , както когато бях дете .

Сега събирам пари , за да отидем до Китай - надявам се тогава да имам повече какво да разкажа 

Избликват ми спомени от детството от София,които ме карат да се усмихвам.Вакнациите прекарани в Русе,ех безгрижно детство...Избликват ми спомени отново от София отпреди 10-12-15 години,които отново ме карат да се усмихвам,но и мъничко да тъгувам за отлетелите години.
Няма да забравя и първото ми излизане в чужбина през далечната 1987 година,когато видях,че имало социлаизъм и социлаизъм и бях така  .
Но мястото,което най-много ме е впечатлило и не искам да забравя,вероятно и защото никога повече няма да видя е Япония.Една друга цивилизация...заслужава си да се види!

ПОСТОЯННО СИ МИСЛЯ ЗА ТОПЛИ СТРАНИ И ЕКЗОТИЧНИ ОСТРОВИ.ТОВА МИ ДАВА СИЛИ ДА СЕ СПРАВЯМ СЪС ЗИМНАТА ДЕПРЕСИЯ И СТОЕНЕТО НА ТОПЛО С МАЛКИ.
та -впечатлявам се много от екзотични места и най-вече,където има палми и море.много зареждащо ми действа тая атмосфера.

Само милсълта за слънчев и топъл Кемер и опсссс една голямааа усмивка се изписва на лицето ми!Обожавам топлите места ,слънцето и морето!
А сега дзиндзирика вкъщи и се блеще првз прозореца като затворник .Mrazq studaaa!
Влюбена съм и в Старопрестолния ни град-Царевец.Арбанаси,Боженци!Там релаксирам и се зареждам с положителна енергия!

Спомените, които изплуват са свързани повече с настроение, с вътрешно усещане.
Есенна Варна, сиво море, пуст плаж, малко тъга, тишина, аз и Той, загледани в безкрая....
Ню Йорк, Манхатън- пулсиращия град. Огромни сгради, бързащи  хора, хлад. Чувствам  се малка. Забързвам се без да искам, за да не изпусна ритъма...
Лятна утрин, града тъкмо се пробужда. Карам по празните улици, усещайки морския бриз в лицето си. Спокойствие и трепет...
Неделя. Боси крачета пристъпват плахо, вратата бавно се открехва и едно мъничко усмихнато личице  се подава. Две крехки ръчички ме обгръщат и получавам най- нежната  и топла целувка на света. Усмихвам се. Денят започва...

Студентски град и особено зимните пътечки, по които вървим със съквартирантката ми (Теди, обичам те ) и тя ми казва да забележа колко различно свети снегът на вечерните светлини...

Зимните улици на Атина - неузнаваема зима! с портокалови плодове (декоративни) по дръвчетата...

Мальовица...един от склоновете, по които се качват уморените ми крачета...Ръката на един много важен за мен човек и думите му да не гледам надолу, за да не видя как Рилския манастир е просто на една крачка и един кратък полет разстояние...

Сутрешният Рим...малките улички, на които седя и просто си мисля, докато слънцето започва свенливо да прониква малко по малко в "процепите" на твърде тесните улици...

Площад Навона...там май научих какво точно е свобода...изразена в чифт дънки и едно проснато възможно най-спокойно тяло на паважа...много слънце в очите и най-любимите хора до мен...

Върнах се по тези места, поне за малко...

В тази тема имах предвид хората да споделят не някакви конкретни места, съществуващи на картите, а части от пространства, които са се загнездили в нашето съзнание като скъпи спомени, разни съкровени, огрени от слънцето кътчета от стаи, където сме обитавали, или локвата на завой на пътя, покрай която сме минали, докато Той ни е казал...

И виждам, че пишещите добре са ме разбрали - пространствата на нашите спомени...

Помолиха ме за обяснение, защото темата беше преместена в туристическия, а тя не е за там...

-Лято 2006, басейн, Павлово, ужасна раница, която не отива на цвета на тениската му.
-Каменната сватба до Кърджали, с него, с колата му, с музиката му, с миризмата, със снимките, с шапката му ...
-Царевец музика, светлина, ек, пълни очи, почувствах се малка.
-Стаята, етажерката над леглото, непаднала на главата ми. Червеното му яке в стаята, на улицата, на задната седалка ...

Сещам се и за места като географско понятие, и за усещания
Една пейка в Лисабон-леко провинциално, въпреки столицата, смешните португалци с мустаците и веселите им зелени очи, бих останала там
вечерта проливен дъжд, рано сутринта юли, дърпам ципа на палатката, слънцето над Родопите, чува се гайда - Гела
Иракли -гледам делфините, красиви голи жени се къпят в морето до делфините, искам да съм с друг, за да споделим мига
Панчарево -излизаме от Обредния дом, правят ни снимки, не забелязваме, щастливи сме, въпреки смешната възторжена леля от преди това
с. Янтра-с мъжа ми слушаме как се събуждат птиците и пием кафе
играем "бирпонг" -хвърляме топчета в чаши бира, знам, че тази вечер ще бъдем за първи път заедно и ще останем
квартирата му в Западен парк-толкова тясна, а за мен света
синът ни в легълцето сред другите бебета в родилния дом-отдалече се разпознава, най-голям и най-ревящ
има още много, много

В мислите ми има една красива улица,с големи дървета,от които падат жълти листа.Красиви къщи са наредени от двете й страни,широк тротоар,много е тихо.Тази картина никога не съм я виждала с очите си,тя е в ума ми.Откакто се помня,непонятно е за мен.Щастлива съм,когато си представям тази улица,в душата ми има покой.
От нещата,които съм виждала никога няма да забравя една борова гора на Петрово бърдо,където бях на лагер в 8 клас.
Созопол през 1991г.-с топли камъни по улицата,едно кафе на терасата над плажа,няма лудница,спокойно и хубаво.
Будапеща през 1987г.-бях шокирана,че има и друг свят-шарен,весел,свободен.
Берлин-гледката от теревизионната кула.Не вярваш ,че една грозна стена разделя не само града,а животи,съдби,любови,деца от родители....
Монако-гледката е толкова съвършена,че мислиш всичко за нереално.Яхтеното пристанище,Японската градина,водопада,въздухът мирише на парфюм.
Париж-Лувъра,Сена,Монмартр,нощната разходка с корабче по реката,гледката от Айфеловата кула-влюбих се в този град,завинаги.
Малко градче на Халкидики,топъл пясък и шезлонги.Гледаме как чайките се хранят с хляба,който им хвърляме.Залез,много червен.Море бе никаква вълничка,никога не бях виждала.

За мен най-вълнуващо беше да видя Свети Петър в Рим. Като ученичка много съм чела за черквата, за Браманте, Бернини и Микеланджело и беше откровение да я видя на живо.
Другото място, което ме порази беше Флоренция. В момента, в който Санта Мария изникна в целия си розово-зелен блясък сред тесните улички, онемях и оглушах едновременно. После площадът с копието на Давид, Уфици ... просто невероятно.

Споила,благодаря,че ми напомни за Рим.Пожелах си нещо на статуята на Свети Петър и след 3 месеца се сбъдна.Не беше изобщо за вярване,толкова нереално беше желанието и се сбъдна.

Увеселителните паркове в Англия, Ливърпул нощем, на океана, Манчестър, Оксфорд - ботаническата градина, Стратфорд наа Ейвън - родният град на Шекспир, Русалка - тук, в България, Рила - Една гледка се е "запечатала" в главата ми, наричам я "лунната планина". А как ми се ходи на някой остров от типа на Хаваите, колкото и банално да звучи.

последното за което се сещам е едно наистина приказно кътче в Сицилия курортно градче нарича се Таурмина неописуемо красиво място имаше някакво екзотично излъчване.

На много места съм била,но ето тук оставих част от сърцето си ..
Синанишки циркус,Пирин
http://dido.bajhui.org/pics_aquarium/mountain/pirin_jul_22_2007/IMG_9840.jpg

Прекрасна тема. Мястото, което веднага изниква като спомен и усещне е едно пристанище в Ханя на остров Крит......невероятно красиво.

Krisal, този твой блестящ, бял път под Шипка е и мой - оттам тръгваме с мотора винаги на изток, за морето, за лятото, запомнила съм го с жълтата трева от двете му страни и чувството на ентусиазъм в ранно слънчево утро, което ме обзема, докато ни духа вътъра, а ние все напред...

И "Сто години самота"- книгата на моите тийн години, чудех се какво ли може да напише още авторът след тая книга...

Аз исках да ви напиша за дърветата - огромните вековни дъбове в Странджа, останали от някаква гора, съществуваща само в детските приказки... Стоят като исполини сред "нормалната" гора. А тя е на 50-60 години. Нима допреди толкова горите там са били целите от такива праисторически дървета... Виждали ли сте дърво, на което да са му опадали от старост долните клони и да гният под него, а нагоре още да е разлистено? Там, до турската граница, има такива дървета, като оглозгани скелети.
А на едно место сред гората попаднахме на четири такива наредени в квадрат, по средата израсъл много стар бук, а наоколо - редици натрупани камъни - какво е било това?
А видях и едно повалено такова огромно - отрязали го и го оставили да си гние... Знаете ле, че в старите славянски предания се казва, че който отсече вековно дърво ще му изсъхнат ръцете, тези дървета са за страхопочитание...!

Виждам това, което ме е страх да видя - братовчедка ми от Габрово каза, че между Мазалат и Узана целия Балкан на север е като обръснат - това бяха стотици хектари огромни светли букови гори, въпреки там е Тевната гора, като деца сме вървяли през нея и баба ни пееше с тънкия си глас "Видях два бука, / прегърнати в гората, / от корен до върха / обвили се двата/ Столетия пият / любовен нектар". Пееше и плачеше.
Не, не може да ги няма горите. 
Хората може да вършат мерзости, но нека ги вършат помежду си.
ИМА НЕЩА, КОИТО НЕ СЕ ПИПАТ.

Червени божури на Камен бряг сред високите зелени треви през пролетта! А там обикновенно полето е прегоряло жълто, с бунища с оня отвратен плевел, дето е израсъл високо над главите дори.
И редичката макове, израсла перпендикулярно на скалите, в бялата натрошена каменна прах, точно на мястото на вадичката, дето се оттичаше от чешмичката ни миналото лято...

Сигурно никога няма да бъда вече там. А май полето е цялото в мащерка, жълт равнец и ниски нацъфтели жълти тръни.

Карлък....

Бела съм, бела, юначе,
цела съм света йогрела.
Един бе Карлък останал
и той не щеше остана, 
ам беше в могла утонал.
В моглона нищо немаше,
сал едно вакло овчарче.
Сиво си стадо пасеше,
с медно кавалче свиреше, 
с кавалан дума думаше:
"Галени га са ни зьомат,
технону бално колко е !"

1.залезът в тунис...
2.вечеря във френски ресторант в ламарса....ммм...каква романтика
3.пролет в арбанаси
4.изгрева на кавала
5.метеора
6.красивия пейзаж по пътя от огняново през лещен до ковачевица

като си спомня за тези места и някак ежедневието ми става ....по-леко 

Безлюден плаж отвъд океана, няколко дни след силен ураган.
Наоколо - пусто, разрушено, малко страшно и много тъжно.
Бели птички летят над водата, момиче и момче кроят планове, останали завинаги неосъществени.


Орландо, Sea world и огромните косатки.
Стоях на втория ред и не можех да повярвам, че тези огромни животни са на 1 метър от мен.

Париж, Париж, Париж. 
Много места и красоти съм видяла, още много повече ме очакват, но Париж за мене е най най най. Столицата на света, неповторима атмосфера, невероятно изживяване.

Езерото COMO невероятно място 
Рим- всичко там ме изпълва със спомени изживяни с най любимите ми хора  красота, величие и много магазини 
Букурещт,потънал в сняг и студ ,нотел Meriott   и 3 дена почивка и безгрижие със сестра ми 
Кушадасъ, залези,море и ядене на корем 

Стръмният склон от Pigs Peak към ЮАР.
Там плаках и още го помня.


А, да, и там съм плакала.
И още ще плача, знам си.

страхотните дървета на барселона. градът ми се стори ужасен, атмосферата доста посредствена, но дърветата ... не мога да го опиша просто. страхотен спомен  .

Ниагарският водопад. Как пропътувахме стотици километри, за да сбъдне той една моя мечта. Пръските от водата по лицата ни, по-широки усмивки никога не сме споделяли. Грохотът от падащата вода, чувствам се толкова малка в прегръдките му. Пътят наобратно, когато се загубихме по някакви странни пътища - само ние и виещото се до безкрай шосе, чувството, че сме само ние в целия свят.
Мелнишките пирамиди. Невероятното спокойствие, което ме обзе, гледайки бездната под мен. Онази самотна пейка под онова самотно дърво. Чувство, близко до медитацията. Чувствах се толкова лека, толкова необременена, толкова чиста и невинна.

Много искам да посетя Мароко.

А защо се смееш, Лисе? Или това е смях през сълзи? 
Аз даже не можах и да заплача, понякога емоциите преминават отвъд плача 

Защото, Блонди, и за мен Париж е
нещо много специално, ама много!
Ама много много, ако ме разбираш.

Белоградчишките скали Там се почувствах ...част от космоса, нереална, толкова мъничка,и същевременно толкова необятна, горда, силна, сякаш се отделих от тялото си и погледнах вселената

Устието на река Ропотамо[/b] Несравнима красота

Истанбул..площад Таксим Живота в действие

Женева-на езерото на една пейка ядейки бонбони Рафаело-гепени от магзина............
Истанбул-центъра-лудница,пиейки фреш..........

Последното място, което наистина спря дъха ми, беше едно малко градче в Гърция. Пътувахме към Кавала, но идвахме от Ситония, избрахме пътя по картата, която имахме. Та шосето се виеше в планината, долу се бунтуваше морето. Невероятна красота! Изведнъж слезнахме в ниското и се оказахме на най-прекрасния залив, който съм виждала. Спряхме, излезнахме да снимаме, там сякаш времето беше спряло! Рибари със стари лодки, загорели от слънцето, ни се усмихваха. Говориха ни. Нищо не разбирахме, но ни беше хубаво  просто да седим там. Усещането беше сякаш съм у дома, уют и топлина. Там пих най-хубавото кафе!
А само преди няколко дни се върнах от Пампорово. Навръщане се изви буря, валеше ситен сняг и духаше! Но планината беше величествена. Горда и красива. Не случайно аз чувствам себе си най-силно, когато карам ски.
А от детството ми имам едно особено усещане: пея народна песен, облечена в носия, носена от поколения. Тогава за първи път почувствах, че принадлежа на някого, част съм от нещо древно и истинско.
  за темата!

Забързани да оставим всичко зад гърба си....препускащи към Копривщица в тъмнината. Там ме лъхна аромата на старите дървени къщи,чевермета от кръчмите...и най-вече усещане за близост,нежност и доверие...там,в Копривщица! Никога няма да забравя това усамотение!

Първото ни пътуване до Созопол заедно. Трепет от неяснота,въпроси без отговори,страх...поглед към града вече не като туристическа дестинация,където ще си печем дупетата...поглед,каращ ни да се отдръпнем и да се приберем вкъщи или да се хвърлим надолу с главата към мечтите ни...

Охридското езеро - дълго бленувана екскурзия,донесла ми енергия за години напред...показала ми величието на българите. Представях си въпросната Биляна,там на брега,белеща платното си...тръпнеща в очакване за среща с любимия си.

Всяко едно пътуване с любимия,независимо от посока,ден и час...мълчаливите минути и тези, през които говорим един през друг...
Големи усмивки паднаха тази сутрин!
Благодаря за темата!
 

Така една моя позната се завърна от Лондон / където беше отишла да работи, ама не стана та си поседя малко и се върна/ отговори на въпроса ми дали е успяла да разгледа града с бодрото: "О, да! Всички магазини обиколих!"

А, сега по темата.
От съвсем малка имам едно, хм, пространство, което съм запомнила. Като видение.
Огромен площад с красив каменен фонтан по средата /от онзи тип с библейски сцени и пишкащи ангелчета/. Наоколо се разхождат дами с чадърчета и господа с бастуни, облечени в пищни одежди, от 18 век, преминават файтони. Чуват се птички и грее срамежливо пролетно слънце!
Наблизо има красив зелен парк, а срещу него ниски сгради с прекрасни каменни фасади. А над тях - най-синьото синьо небе, което някога съм виждала.
Не знам как да го охарактеризирам това. Само да затворя очи и го виждам, чувствам, помирисвам - сякаш съм била там! А не съм... Като спомен от минал живот е...
Каквото и да е, е много приятно на усещане!

Градината с кактусите на двореца в Балчик . Малкият кей с пингвините , който вече го няма , рано сутрин .
Връх Ботев рано сутрин .
 вр. Ореляк
 вр. Хвойна
 вр. Руен
Миланската катедрала
Щутгарт - Фойерзее
Една малка стая в Балчик , на стара къща , пълна с книги , люлеещ се стол и един специален човек се люлее на него .
Една оранжева кола , на една зелена поляна , на едно специално място в Родопите .
Сигурно остарявам , защото съм станал сантиментален .

 Преди много години, една баба Кина, в стария Созопол, при която отсядахме със сестра ми по време на "Аполония" няколко години подред, ме научи да обичам морето през есента. Живееше в една от дървените къщи, много близо до шадраванчето с ...не знам какви са тия птици-лебеди, жерави?...все едно. Къщата я имаше снимана едно време на всички снимки, които туристите изпращаха на роднините си от Созопол-тези, които продаваха в претъпканата от хипарливи и артистични образи поща, чакащи реда си да звъннат в къщи (нямаше и помен от мобилни апарати още )...Баба Кина, лека и пръст, ни научи да готвим риба с ориз по нейната си гръцка рецепта, въпреки, че това и досега не мога да го ям , нищо че добре го готвя... ...Накара ни да повярваме, че ятата щъркели, които прелитаха над плажа, заминавайки на юг, не трябва да навяват тъга, а да те радват с красотата си...Научи ни на още много неща, при това ей така, мимоходом...Бърборана беше... Винаги се усмихвам , когато си спомням това колоритно бабе... Беше мъдра като Моисей...
 
  Връх Марагидик, видян от края на Априлци (Ослец)...през май, на една огряна от слънцето тъмно-зелена поляна...Марагидик е моята "корона", но е твърде тежка, затова си стои там и ме чака, а аз я наглеждам отвреме-навреме ...наскоро пак я зърнах-цялата в сняг...Винаги се вълнувам...
 
  Дискотеката в стола на музикалното училище, първата училищна дискотека, на която отивам......и аз съм в 8 клас...абсолютен ''заек"...И ФСБ крещят "Протегнах две ръце да те прегърна..." и на танц ме кани звездата на училището, който е ...о, ужас!, в 11 клас...За секунда самата аз ставам звезда...
 
  Тъмната баня...преди повече от 8 години, май че толкова станаха...точно на 8 декември...двете лентички на теста за бременност и абсолютната увереност, че ще родя мечтаното момченце...увереността дойде заедно с името, което щях да поискам да му дам...и съпругът ми крещи от щастие по телефона и се хвали подред ,на когото се сети да се обади...
 
  Чуруликането на лястовичките сутрин, което ни буди, заедно с нахалното слънце прозиращо през старите щори, в първите дни на лятната ваканция...двете със сестра ми си шепнем някакви детски тайни и се кикотим, докато се разсъним, а от кухнята мирише на мамините милинки и билков чай...маминият "вещерски'' чай от билки, които заедно събираме по поляните над къщата... 

Изгревите над Черно море - искрящи, многоцветни и усмихнати...

Залезите край Дунав - огнени, изгарящи и неустоими...

Цъфналите безбрежни жита в началото на лятото в родната ми Добруджа - навяват у мен 
чувството за абсолютно спокойствие и тишина...

Златните слънчогледи, ширнали се безкрайно, през юли...

Топлината на слънцето край морския бряг...

И всички онези моменти, когато съм мислено с любимите хора - дори да не помня какво точно са казали или направили, винаги ще помня начина, по който ме карат да се чувствам....

Оф много са най-впе4тляващо - водопадите Игуасу в Аржентина и Бразилия, невероятна красота, природа пълна с живот  , гмуркането в Карибско море -  заобиколена от невероятния морски свят, Ню Йорк - разходките из Сентрал Парк, Сохо...