Публикувана: 12 фев. 2008, 13:19 ч.
Последно мнение: 13 фев. 2008, 15:04 ч.

Кога...?

2 857
48
1

1
2
3
4
Всички

12 фев. 2008, 13:19 ч.

Мнения: 4 733

Ако не е прекалено лично бих искала да попитам, на колко години се откъснахте от родителите си? Не в смисъла кога се отделихте да живеете сами, а по-скоро момента в който започнахте да се себеусещате като самостоятелни. Някакво конкретно събитие ли е свързано с това или просто природата си каза думата в определен момент от живота ви ?
Не успях да измисля заглавие, в което да подбера точните думи.

# 1 12 фев. 2008, 13:24 ч.

home!sweet home!
Мнения: 506

Търсенето на отговора на твоят въпрос ми костваше 2 години психотерапия. На 14 февруари ставам на 30 години и едва от скоро започнах да се усещам не дете на мама /и тате/, а майка на своето. Коства ми огромни страхове, но съм решена да порастна!

# 2 12 фев. 2008, 13:25 ч.

Мнения: 494

Никаква природа не си свърши работата при мен. В 8 клас отидох да уча в друг град и постепенно, до 12 клас, свикнах с мисълта да се грижа сама за себе си."Себеусещането за самостоятелност", както го наричаш, се оформи постепенно, за около 4 години. Малко по-късно дойде и самоиздръжката, която напълно завърши процеса.
Отношенията ми с родителите ми са прекрасни, помагат ми с децата, когато имат възможност, събираме се на семейни празници, но те си имат свой живот, а аз и моето семейство-наш си...

# 3 12 фев. 2008, 13:26 ч.

Мнения: 5 940

Когато създадох собстевно семейство.

# 4 12 фев. 2008, 13:27 ч.

Мнения: 6 993

Ами точно от момента, в който заживях сама и започнах работа. Макар че ме подпомагаха финансово допреди година.
Това беше на 19 години, първи курс. Много преди това ми се искаше да бъда по-самостоятелна, ама нямаше как. Всеки мой бунт беше обливан с майчини сълзи и накрая просто престанах, за да не я тормозя нея.

# 5 12 фев. 2008, 13:29 ч.

Мнения: 1 165

Когато влязох в пубертета. Престанах да споделям всичко с тях и започнах да вземам самостоятелни решения, за изхода от които разбираха едва , когато е приключило всичко.Дали е било провилно, какво да ти кажа...От позицията на времето ми се иска, да бяха повече до мен и да ми дават някаква насока, а не както ме бяха оставили да циркулирам като свободен електрон.

# 6 12 фев. 2008, 13:33 ч.

Мнения: 4 733

Цитат на: Аталанта в вт, 12 фев 2008, 13:29

От позицията на времето ми се иска, да бяха повече до мен и да ми дават някаква насока, а не както ме бяха оставили да циркулирам като свободен електрон.

Това предполгам е било за да те стимулират да станеш по-самостоятелна...Зная, че някои родители предпочитат този варинт пред други, които кръжат около децата си и не им дават по този начин ( къде не, къде съзнателно ) да се отделят от тях та бил ли то и само мисловно.

# 7 12 фев. 2008, 13:41 ч.

Мнения: 4 292

Бях на 18г. когато по принуда се откъснах от родителите си. Наложи ми се да порастна много бързо. Сега отчитам това като плюс за мен, въпреки, че в началото не ми беше лесно и нашите много ми липсваха.

# 8 12 фев. 2008, 13:47 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

след раждането на 1-вото ми дете.

# 9 12 фев. 2008, 13:51 ч.

Мнения: 648

Когато избягах за първи от къщи......

# 10 12 фев. 2008, 13:52 ч.

Мнения: 42

Когато бях на 20.

# 11 12 фев. 2008, 13:56 ч.

Мнения: 6 029

На 18. Омъжих се.
Самостоятелна се чувствам от момента в който се роди първото ми дете.

# 12 12 фев. 2008, 13:57 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

още не съм се откъснала и не смятам да го правя ...харесва ми нашия си модел балкански ...всички да сме обвързани - братовчеди, лели, майки, бащи, баби, дядовци ...винаги ще си остана дете, поне докато не измрат всички по- стари от мен

# 13 12 фев. 2008, 13:59 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Когато станах студентка в друг град на 19г. Тогава нямах търпение да се отделя, а сега ми е мило и свидно да се завръщам в бащината къща.

# 14 12 фев. 2008, 14:01 ч.

Мнения: 677

Цитат на: Nadejdica в вт, 12 фев 2008, 13:51

Когато избягах за първи от къщи......

Ха, и аз така. На около 12-13 бях и около 3 години след тва правех планове за постоянно бягство. На 16 успях.

# 15 12 фев. 2008, 14:05 ч.

Мнения: 2 070

Самостоятелна се чувствам откакто се помня, сама си върша нещата, сама си ги преживявам. Най-силна нужда от вкопченост в майка ми съм имала до към 4ти клас, две-три години поред лежах по болници... Помня, че в 6 клас исках да ставам журналистка, но не отидох да уча в Габрово в априловската гимназия, защото не ми се отделяше от вкъщи, родителите и приятелите... Никой не ме е притискал нито да оставам, нито да заминавам, така си усещах нещата. След развода на наще в 10 клас скъсах някакси силната емоционална връзка, по-скоро спрях да си споделям с майка ми. После като заминах студентка ми беше най-добре, тогава де факто се отделих, но не и финансово, защото и тогава те помагаха. Финансово и досега не съм се отделила, след като не живея в отделен дом и не плащам сметки за парно, но за всичко останало съм оправна и емоционално съм далеч от тях...само това ми остана да му се невиди. Сметките се плащат от родата, а заплатите си, когато работя, ги харча за себе си и за детето. Срам ме е, но е факт.

# 16 12 фев. 2008, 14:28 ч.

Мнения: 765

Бях около 13-14 години. После като ги видях вече бях на 18. Малко крайно е така. От друга страна имам чудесни отношения с двамата и се радвам, че се е случило по този начин, защото неминуемо трябва да се случи. Не разбирам хората, които на по 30 години питат, вместо да решават.
Така стеклите се обстоятелства са ме излекували от едипови и всякакви комплекси спрямо тях, не се чувствам виновна, ако не се видим два - три месеца, не се чувствам длъжна да обяснявам защо и как - така свикнах просто да споделям и да обичам, без задължения.
Осъзнала съм факта, че не само аз , но и те са големи хора (колкото и да е странно забелязвам, че много хора гледат на родителите си, като на деца) и трябва да уважаваме това. Ако някой има нужда от помощ- аз съм насреща, те също са винаги до мен, когато имам нужда, обаче пъпната връв отдавна сме я срязали. Финансово не разчитам на тях. Което не значи , че когато дойде време не бих помагала аз.

# 17 12 фев. 2008, 14:39 ч.

София
Мнения: 18 679

Дори и като съвсем малко дете сама си взимах важните решения. Не знам как така се е случило, но е факт. Мисля, че ги беше страх, защото виждаха в лицето на сестра ми едно твърде привързано и несамостоятелно същество, грешка във възпитанието от тяхна страна. Затова мене ме бяха оставили да се развивам от само себе си Laughing

Един вид да си поправят грешката. На 18, когато напуснах родния си дом, за да уча на друго място, започнах лека-полека да се отделям като самостоятелна единица във всяко едно отношение. Издържаха ме, но сама си разпределях бюджета за месеца, никога не получавах повече, щото съм свършила кинтите на 15-ти Wink

А това учи на много неща! На 23-4 г. вече се издържах сама. И докато се усетя вече аз бях тази, която дава съвети и взима решения. Наскоро осъзнах, че всъщност давам акъл на собствения си баща Shocked

Усещането е странно...

# 18 12 фев. 2008, 14:49 ч.

Мнения: 3 268

На 19 години напуснах дома и дойдох до уча в София.Макар,че се отдалечих на 230 км от тях,никога не съм губила връзка с родителите си.Аз съм много привързана към тях и не минава ден,без да ги чуя.Може да е за минутка,но трябва да ги чуя.По никакъв начин не съм зависима от тях,освен,че много ги обичам.Винаги обаче мога да разчитам на помощта им,както и те на мен.Не знам дали това е отговорът на въпроса ти и дали съм го разбрала правилно.

# 19 12 фев. 2008, 15:00 ч.

София
Мнения: 2 428

Аз май съм си родена самостоятелна smile3521

Уважавам и обичам родителите си, защото точно те са ме направили такава - винаги съм имала право на собствено мнение и на глас при решаването на семейните въпроси. А като съм била на 4 години съм казала на баба ми, че ако някое дете каже, че не обича да седи само - значи лъже) хе хе, аз и де сега си ценя моментите сама, а съм ужасно общителна и говоря за трима) нямам братя и сестри, а без нашите живея от 16 годишна - по стечение на обстоятелствата

# 20 12 фев. 2008, 16:26 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Цитат на: secretgarden в вт, 12 фев 2008, 13:57

Това е и моят отговор Peace

. Много съм привързана към родителите и роднините си и нямам намерение да се откъсвам Heart Eyes

# 21 12 фев. 2008, 16:50 ч.

Мнения: 3 521

Винаги съм била много самостоятелна натура.
Физически - на 17 покрай пътувания, които ми се налагаха от първата ми работа.
Психически - от баща ми на 14. Той е най-силното ми разочарование в живота до сега.
Връзката с майка ми нямам желание да прекъсвам,така че тя е още "силно действаща".
Много объркано стана, май newsm78

# 22 12 фев. 2008, 16:54 ч.

Мнения: 1 432

На 19, едвам издържах до тогава ooooh!

# 23 12 фев. 2008, 17:46 ч.

Мнения: 4 965

Гледали ли сте "Моята голяма луда гръцка сватба"?
Амиии, аз съм от гръцки произход...
Има ли нужда от коментар Sunglasses

?
Самостоятелна съм още преди да имам свое семейство, защото се издържах сама и живеех сама известно време (омъжих се на 25 г.), но връзките с родителите ми и родата никога не съм ги "късала" и нямам намерение. Страхотно е да имаш голямо семейство и винаги да има както с кого да се посмееш, така и рамо, на което да поплачеш.
"Бунтът" ми срещу семейството винаги е бил в "приемливи граници", а и сега мама и татко живеят едва на 2 пресечки от нас. Joy

# 24 12 фев. 2008, 17:51 ч.

Мнения: 2 829

нямах 18 ,когато се отделих и заживях уж самостоятелно
дълбока ,силна връзка никога не съм имала с родителите си--обичам ги ,уважавам ги-много са ми помогнали--но,нямаме близост, задушевност когато се събираме--липсва ми това

# 25 12 фев. 2008, 17:52 ч.

Мнения: 492

Цитат на: Witchy в вт, 12 фев 2008, 16:54

На 19, едвам издържах до тогава ooooh!

И аз така. В момента, в който започнах да работя, поемах част от разходите вкъщи и след 2 години се изнесох. Все още продължавам да помагам, когато е необходимо. Peace

# 26 12 фев. 2008, 18:44 ч.

Мнения: 390

Стана някакси естествено,когато на 18 станах студентка и отидох в друг град.Оттогава все съм самостоятелна.При втори брак и едно дете.Не съм се връщала при тях и не смятам да го правя.Не са ми се месили никога.Нито при избора на професия,нито при първия брак, нито при развода,нито при втория.
Обичам родителите си срашно много и им се покланям до земята,заради това,че винаги са били до мен!
Но с ръка на сърцето ви казвам,че не бих могла да живея с тях в една къща.Да даде Бог да ми живи и здрави! Simple Smile

)

# 27 12 фев. 2008, 19:02 ч.

Мнения: 1 775

Цитат на: TaniaN в вт, 12 фев 2008, 18:44

Обичам родителите си срашно много и им се покланям до земята,заради това,че винаги са били до мен!
Но с ръка на сърцето ви казвам,че не бих могла да живея с тях в една къща.Да даде Бог да ми живи и здрави! Simple Smile

)

Това все едно аз съм го казала Peace

.
Започнах да се чувствам самостоятелна, когато заживях на 400 км от тях и започнах работа - на 18-19 години. Но осъзнах, че разчитам само на себе си, когато заминах сама за Щатите на 22.

# 28 12 фев. 2008, 19:25 ч.

Мнения: 589

С моята майка имам много силна връзка, която докато живеехме заедно беше нещо между приятелство и взаимна емоционална, финансова и прочие зависимост.
Омъжих се, заживях в друг дом и осъзнах колко много съм се влияела нея, въпреки относително самостоятелния ми живот. ЗА нея е било същото. Та, май някъде там започна откъсването ...
Сега сме някак си по-самостоятелни приятелки. Пак е чудесно, де.

# 29 12 фев. 2008, 19:43 ч.

Мнения: 22 036

Много рано. Родителите ми ме оставяха да взимам всички решения сама и не ми натякваха ако сбъркам. Оставяха ме сама да си правя изводите. После на 18 започнах да живея сама, като в началото ми помагаха финансово. По-късно на 24 се омъжих и така....
Сега понякога съжалявам, че не са били по-амбициозни и че не са ми спестили някои грешки (друг е въпросът дали бих ги послушала). Wink

# 30 12 фев. 2008, 21:06 ч.

някъде в орбита...
Мнения: 2 913

Ами незнам кога започна процеса на "самоосъзнаване", но някъде около 16-годишна вече бях относително самостоятелно мини-семейство в истинското ми семейство. Едва навърших 18-19 и се изстрелях от родният дом. Нямаше някакъв катаклизъм, който да ме накара да порасна, просто се случи Wink

# 31 12 фев. 2008, 21:11 ч.

out of space
Мнения: 8 573

хах! сложен въпрос! мога да отговоря, че още не се чувствам самостоятелна, отчитайки това, че се грижат за децата ми, по съществено важни въпроси, които не мога да свърша/реша сама (работа).

Иначе финансово- отдавна. Психологически- още на 17.

# 32 12 фев. 2008, 21:26 ч.

Мнения: 984

Цитат на: Kasidy в вт, 12 фев 2008, 13:19

... а по-скоро момента в който започнахте да се себеусещате като самостоятелни.

Аз съм от хората израснали с ключ на врата. Емоционално се откъснах още в училищните години. Винаги съм смятала себе си за личност, а това се е формирало благодарение на уважението и грижата, която съм получила от родителите си. Но не споделям с тях и не съм изпитвала нужда да го правя.
Финансово съм отделена отдавна, може би бях на 17, когато започнах да работя, за да имам джобни. После в университета учех и работех. Всички знаят как е.

# 33 12 фев. 2008, 21:30 ч.

Мнения: X

аз все още съм си едно голямо ревливо и сръдливо бебе Hug

# 34 12 фев. 2008, 22:48 ч.

Мнения: 106

Цитат на: pink stupid rabbit в вт, 12 фев 2008, 21:30

аз все още съм си едно голямо ревливо и сръдливо бебе Hug

Значи сме две Simple Smile

# 35 12 фев. 2008, 22:50 ч.

Мнения: 5 103

Някъде на 15-16.

# 36 12 фев. 2008, 22:51 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: Kasidy в вт, 12 фев 2008, 13:19

Още откакто имам спомени, че започнах да кроя планове как да се отделя и да живея сама. Предполагам, че е започнало с пубертета и природата си е казала думата. Не съм бягала, а се отделих, така да се каже "законно" като завърших гимназия. Със сигурност окончателното ми отделяне съвпадна със започването ми на работа и финансовата ми самостоятелност.

# 37 13 фев. 2008, 00:22 ч.

Мнения: 674

Сега се замислям истински за това и съответо - благодаря за темата! Laughing

Самостоятелна съм била винаги, дори като дете.
Отдавам го на това, че никога не съм била толкова близка с родителите си (особено с единия).
Искам да живея сама, откакто се помня, макар че не това питаш точно. И ако не бях заживяла с мъжа ми, със сигурност щях да съм сама някъде на квартира. Laughing

# 38 13 фев. 2008, 00:32 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 696

На 17, но ако зависеше от мен, още на 10 исках Mr. Green

# 39 13 фев. 2008, 02:52 ч.

Мнения: 2 386

От 14-годишна искам, но все още не мога..

# 40 13 фев. 2008, 03:12 ч.

Мнения: 510

Както казва elina_king, винаги съм била самостоятелна. Откак се помня съм се усещала като личност. Спомням си, че като малка ми се смяха като изтърсих, че се чуствам по-зряла от възрастта си /било е към 14 - 15 г./. За първи път работих на 13 г. за да изкарам пари за морето. Някак си винаги съм си вземала решения, пък били те и грешни.
Фактически се откъснах от дома на 23 - 24 г., когато заживях с дългогодишния си приятел.
Не е имало катаклизми. Отношенията с родителите ми са добри.

# 41 13 фев. 2008, 04:04 ч.

София
Мнения: 1 890

На 13, когато отидох да уча в друг град. А напълно финансово независима - от 19-годишна възраст някъде... Simple Smile

# 42 13 фев. 2008, 08:29 ч.

Мнения: 39

Аз се отделих на 13 години,защото заминах да уча на друго място.Ако не бях така разумна и предпазлива...кой знае какво щеше да се случи.

# 43 13 фев. 2008, 11:37 ч.

Мнения: 2 700

В гимназията спрях да излизам нашите и ходех сама на море, но зависех още финансово от тях.
В университета се самоиздържах финансово, но живеех още при тях.
Като се ожених, спрях да живея при тях, но започнах да им помага финансово.
Емоционално - никога не съм се отделяла.

# 44 13 фев. 2008, 12:12 ч.

Мнения: 8 999

Отделих се, но не физически, защото продължихме да живеем заедно, едва когато завърших образованието си и започнах работа - на 24 г.

# 45 13 фев. 2008, 12:22 ч.

Мнения: 2 161

Нищо интересно при мен.На 19.

# 46 13 фев. 2008, 12:47 ч.

Мнения: 4 806

това беше отдавна, много отдавна. Толкова отдавна, че вече не помня кога е станало. Говорим за емоционална силна връзка. Може и да я е нямало, затова да не помня. Не са лоши хора, вероятно аз съм кривата.

# 47 13 фев. 2008, 14:21 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: secretgarden в вт, 12 фев 2008, 13:57

Завиждам на такива хора, аз винаги съм са чувствала "откъсната" от семейството ми още от 15-16 годишна.

# 48 13 фев. 2008, 15:04 ч.

Мнения: 1 008

На 13 години ме изпратиха в Bfdrding school в друга държава. Виждах ги зимната,лятната и великденската ваканция. Никога не съм била напълно независима от тях, въпреки че от малка живея сама. Дори и сега майка ми ми гледа детето,с което завися от нея, а баща ми ме подкрепя финансово (уж, да купя нещо на детето),и така на 25 аз все още не съм напълно независима.

Препоръчани теми

Войната в Украйна 2

ХАМАС нападна Израел

Често срещани правописни грешки

Политиката в България - Тема 5

Причина:

Причина: