Публикувана: 12 фев. 2008, 21:07 ч.
Последно мнение: 6 апр. 2008, 22:50 ч.

Нормална реакция ли е това?

3 002
26
1

1
2
Всички

12 фев. 2008, 21:07 ч.

Мнения: 17

Здравейте.
Днес подписах молбата и споразумението за развода.
Решението бе изцяло мое,дълго обмисляно-повече от три месеца ми бяха необходими,за да се реша.
През цялото това време бях 100%сигурна,че това е най-доброто разрешение за всички.
Бях сигурна,че живота ми ще се промени към по-добро,че ще оставя зад гърба си всички лъжи,изневери,и ще имам сили да започна начисто.
Днес молбата за развод е вече факт-до месец вече ще съм разведена.
Обаче съм изумена от собствената си реакция.Вместо облекчение и успокоение изпитвам болка и усещане за нещо безвъзвратно изгубено.
Днес,подписвайки молбата,имах чувството,че правя най-голямата грешка в живота си.
БНД се държа изненадващо добре,съгласи се с всичко,което исках.Беше примирен и не пропусна да ми вмени чувството,че това е мое решение,и че той един вид е принуден да се разведе,и че аз ще си нося последствията от решението си.
Рева цял ден.Някъде дълбоко в душата си усещам,че все още го обичам.
В същото време знам,че не бих могла да си затварям очите повече и за лъжи,и за изневери.
До вчера знаех,че развода е най-доброто за мен,а днес,когато всичко е свършено и няма връщане назад,се чувствам опустошена и празна,сякаш погребах 1/3 от съзнателния си живот.
Разумът ми казва ,че постъпвам правилно,но сърцето ми плаче.
Цял ден пред очите ми изплуват всичките ни хубави моменти,всичко лошо е изтрито от паметта ми.
Знам,че постъпвам правилно,но страшно ме боли.Имам чувството,че осъзнато лишавам детето си от баща,и от това ме боли още повече.
Моля ви да споделите своя опит-временно ли е това състояние,или ,както винаги,аз нещо не съм в ред.
Благодаря,че изчетохте обърканите ми мисли,ще се радвам да споделите своя опит,защото вече наистина почвам да мисля,че аз наистина не съм в ред.

# 1 12 фев. 2008, 21:26 ч.

Мнения: 2 336

Не знам дали е нормално, но и моята реакция е подобна. Казват, че олеква. Но на мен не ми олеква. Аз го приемам за нещо, което просто трябва да мине. Но боли. Боли, защото зачеркваш нещо, което си градил, нещо, в което си вложил сърце, емоции, чувства, години от живота си.
Но си си казал "край".
Разводът е простото изражение на това "край".

# 2 12 фев. 2008, 21:29 ч.

София
Мнения: 17 283

Мила, мила, скарлет, това все едно аз съм го писала.
Мина вече година, в която не сме заедно, всеки със своя си живот, че и други хора минаваха и през неговия и през моя.
И миналия месец като отидох да се посъветвам с една адвокатка и се почувствах толкова ужасно зле, че просто се спрях и си казах - не е сега момента.
Сега от няколко дни започнахме да говорим с него как да стане споразумението, той също е съгласен с предложенията ми, не очаквам циркове, обаче ми е опустошително гадно.
Чувствата ми са точно каквито ги описваш - ясно е, че не можем да живеем заедно, че не се обичаме вече и т.н., но не мога да спра да се чувствам ужасно ужасно тъжна от това, че слагаме точката на близо 10 години заедно.

Нормални са тези чувства според мен, все пак сме обичали силно, имали сме много хубави моменти през тези години ... усещането за загуба е неизбежно.
Но както съм разбрала досега - времето лекува всичко Hug

# 3 12 фев. 2008, 21:39 ч.

Мнения: 17

Бърди,точно ОПУСТОШИТЕЛНО е думата.
Имам чувството,че душата ми е на милион парчета и никога няма да бъда същата.
Дано да си права,че времето лекува,защото не вярвам,че мога да живея с тази болка.

# 4 12 фев. 2008, 21:44 ч.

София
Мнения: 17 283

О, моля те, разбира се, че може.
Аз като си спомня какво преживях миналата година при раздялата, имах чувството, че НИКОГА няма да се излекува душата ми и НИКОГА няма да спре да боли. Толкова унищожителна беше болката, че наистина нямам идея как я преживях.
Ама ей на, от другата страна съм.
И никога няма да забравя какво ми казваше тогава Иса - да си мисля, че само след година животът ми ще е коренно различен. Непрекъснато си мисля за това сега, като наближава да стане година откакто се случи. Абсолютно права беше.
Така че това няма да ни съсипе, вярвай ми.

# 5 12 фев. 2008, 22:06 ч.

Мнения: 1 023

еми, страшно си.
да се разделиш с ме4тите и надеждите.
с ли4ните ме4ти, за "едното цяло", споделяне и пр.
по-моему - пове4е от нормално.
ако не се 4устваше така - тогава би следвало да се тревожиш.

кураж и сила ти пожелавам.

# 6 12 фев. 2008, 22:43 ч.

Мнения: 2 336

Болката от изневярата, шокът от това при мен бяха толкова силни,, че сега просто всичко бледнее спрямо тогава. Не че не боли, но не е така силно. Поне при мен.

# 7 12 фев. 2008, 22:55 ч.

Мнения: 2 336

Другата седмица като рева постоянно ми напомнете какво съм казала, щото делото ми е на 20. Sad

# 8 13 фев. 2008, 00:00 ч.

София
Мнения: 6 999

skarlet_33, докато те четях се сетих за една колежка, която развеждах. С мъжа си отдавна не живееха заедно, тя имаше връзка с друг човек, който обичаше... Мислех, че разводът е само формалност за нея. Когато обаче всичко свърши тя едва не се разплака и й личеше колко зле се чувства. Защото колкото и прав да си бил да се разведеш - това е един вид провал. Не си успял да задържиш връзката, мечтите ти са си отишли...

Имах дългогодишна връзка и когато му казах, че се разделяме окончателно цяла вечер плакахме и двамата. Знаехме, че това е правилното решение, аз дори бях срещнала бившия си мъж вече, но...

# 9 13 фев. 2008, 00:11 ч.

Мнения: 2 336

Да си призная имо го и нараненото самолюбие. Поне при мен, де.
Да чуеш този, който ти е казал ДА, сега да го казва пак, ама в съвсем обратен смисъл. Да казва: да, развеждам се (не те искам)-гадно е.

# 10 13 фев. 2008, 01:30 ч.

София
Мнения: 737

milk го е формулирала перфектно.
С всяка раздяла нещо в нас умира - поне с мен е така...
Но времето наистина лекува, а затваряйки една врата, пред теб се отваря нова Hug

# 11 13 фев. 2008, 09:02 ч.

Мнения: 236

Цитат на: milk в вт, 12 фев 2008, 22:06

да се разделиш с ме4тите и надеждите.
с ли4ните ме4ти, за "едното цяло", споделяне и пр.

Ето от това най-вече боли!Много хубаво го е казала milk.Романтичните ни женски души...

Слушай преминалите през това. Минава.Може би никога няма да забравиш как си се чувствала в този момент, но определено не боли така.И се опитай да не мислиш за хубавите ви моменти заедно точно сега. Съсредоточи се върху причините, които са те довели до решението за развод и не позволявай да ти се насажда чувство за вина Naughty

# 12 13 фев. 2008, 09:10 ч.

Мнения: 17

Благодаря на всички за мненията.Поне малко се успокоих,че не съм превъртяла.
Иса,много си права-най ми е гадно от чувството за провал,сякаш аз съм се издънила,а не той.
И празнотата,и нараненото ми достойнство,и предаденото доверие-всичко допринася да се чувствам толкова зле,въпреки,че дълбоко в себи си знам,че това е единственото добро решение и за мен,и за детето ми.
Дано по-бързо да мине,защото се чувствам наистина разбита сега.

# 13 13 фев. 2008, 10:01 ч.

Мнения: 463

Мила Скарлет,аз се чувствах така като го помолих да си събере багажа.Чувството за провал е смазващо,преобръщането на целия ти живот,и в същото време някъде вътре в мен усетих трепета че започва живота на ново.Подписването на споразумението и молбата при мене не минаха гладко,и може би това ми помогна да не се притеснявам какво се случва в момента.Незнам как да ти го кажа,но времето и само времето.Все още като лежа вечер си правя дисекции,но сега все по-малко и по-малко.Всеки ден все по-малко ще боли,ще се оглеждаш и ще виждаш нещо ново заради което си струва да се усмихнеш.Прегръщам те!

# 14 13 фев. 2008, 13:30 ч.

Мнения: 2 655

Цитат на: skarlet_33 в вт, 12 фев 2008, 21:07

Днес молбата за развод е вече факт-до месец вече ще съм разведена.

Не знам от кой град си, но ако е централен град това твърдение е просто абсурдно. И ако някой адвокат ти е обещал да те разведе за 1 месец е излъгал.

Цитат на: skarlet_33 в вт, 12 фев 2008, 21:07

....когато всичко е свършено и няма връщане назад,се чувствам опустошена и празна,сякаш погребах 1/3 от съзнателния си живот.

Не е така. МОжеш да оттеглиш иска, тъй като ти си ищец по всяко време на делото и да си останеш женена.

Друг е въпросът кое е равилното решение. Това ти трябва да вземеш, тъй като ти познаваш човека и ти си живяла с него.
Няма идеални, важното е да можеш да живееш с недостатъците му.
Хора разни, в моята практика имам случай, в които тя живееше с него и любовницата му и не се разведе до края, но му беше дала да се разбере, че ако я уради край.
Друга жена е била заплашена, че ще я набие и се разведе и т.х.
Казваме му: праг на търпимост. Все търпи различно. Това си прецени.
Къде е твоя праг?
Какво и в колко можеш да изтърпиш?

# 15 13 фев. 2008, 13:52 ч.

Мнения: 17

Пела,сигурно си права,при първия разговор адвокатката ми каза,че първото дело ще е до две седмици,вчера каза поне след двадесет дни.Иначе съм от Варна.
А до оттегляне на иска няма да се стигне със сигурност.Не мога да се похваля,че съм от най-търпеливите,но наистина БНД-то прекрачи всички граници-знаеше,че изневяра няма да простя,просто съм си такава,но въпреки това го направи.
Решението за развода е дълго обмисляно,премисляно от всякъде,знам,че това е единственото нормално и правилно решение за мен.
Точно затова се учудвам на собствената си реакция-не очаквах,че ще ми бъде толкова празно и болно,макар,че живота ми няма да се промени коренно след развода-досега бяхме разделени и няма да е нещо по-различно.
Просто самото финализиране на отношенията ни ме плаши-от вчера сякаш някой с гума изтри всички лоши моменти от съзнанието ми,и си спомням само хубавото.Което,на фона на всички простотии,не е толкова много,но то е в главата ми-само хубавото.
И другото,което ме плаши-че трябва да се науча да живея без него.А сякаш не помня как съм живяла преди него,все пак това са осем години от живота ми.Не мога да ги залича,макар да ми се иска.
Дано с времето да ми мине,защото е отвратителен начинът,по който се чувствам от вчера-празна и опустошена.
Благодаря на всички за отговорите,много се радвам,че го има тоя форум,защото е голямо облекчение да споделиш с някой,който ще те разбере и ще те посъветва,защото и той е минал през това и знае колко боли.

# 16 13 фев. 2008, 14:11 ч.

Мнения: X

Нормално е.
Изобщо, мен ако питаш, всичко намирам за нормално.
И обратната да ти е реакцията, пак е нормално. Човешко.
Всеки приема по различен начин едно нещо, и всичките начини са нормални. Ще ти мине, или няма да ти мине, в зависимост от колко го обичаш човека. Мдам.

# 17 13 фев. 2008, 23:09 ч.

Мнения: 357

Нормална ти е реакцията! И аз се чувствах така, знаех, че е правилното решение, но от това не ми ставаше по-лесно. Болеше, даже много болеше и то не толкова за самият човек, който така или иначе вече те е разочаровал милиони пъти, а за разбитите мечти, от предателството, от това че си дал всичко от себе си, а си получил в замяна лъжи и изневери, боли от собствената ти глупост, че си вярвала на всяка дума, знаейки вътрешно, че е лъжа, но си вярвала, защото си искала да вярваш...
Боли, много боли и трудно се заличават 8 години от живота ти, аз също имах 8 годишна връзка с БНД и имах чувството, че целият ми съзнателен живот е свързан с него, че света се върти около него, но не е така! Има и други неща в живота, сега света се върти около сина ми и около мен самата и всичко минава, бавно, но минава...
bouquet

# 18 14 фев. 2008, 23:46 ч.

Мнения: 175

Като ви чета и се връщам в тийнейджърските години. Ужас, откога не съм изпитвала нищо, абсолютно нищо, свързано с любовни раздели и разочарования. Когато бившия си отиде, изпитах такова облекчение. И при предишния също. Толкова ми е мъчно, че не мога да изпитам никаква емоция по отношение на другия пол. Усещам душата си направо закърняла. И това всичко е резултат от мнооого на брой разочарования. И всеки път болката е по-слаба, докато накрая изчезва. Претръпваш

# 19 15 фев. 2008, 06:19 ч.

Мнения: X

Цитат на: Birdy в вт, 12 фев 2008, 21:44

И никога няма да забравя какво ми казваше тогава Иса - да си мисля, че само след година животът ми ще е коренно различен.

хм, ако си минал през фазата с големия корем сам, годинка е малко нещо мънинко като време мдам
та - просто да ви завиди човек Wink

на годинката де Wink

И - Сиси - да - в началото и при мен беше най-зле. С всеки изминат ден ставаше по-добре. Шокът - ето на - аз бременна, още даже корем нямам.. а той.... неописуемо беше, не искам да се връщам дори там, така че - развод викаш - ха - смешна работа - какво пък толкова един развод....
Разводи мога да преживея колкото си искаш, не искам обаче повече да влача корем, а он... оф айде да не почвам.
Джани, втресе ме направо....
честно казано го усещам леко това, за което ми говориш...

Последна редакция: пт, 15 фев 2008, 06:28 от Анонимен

# 20 15 фев. 2008, 06:25 ч.

Мнения: X

Цитат на: Пела в ср, 13 фев 2008, 13:30

Цитат на: skarlet_33 в вт, 12 фев 2008, 21:07

Днес молбата за развод е вече факт-до месец вече ще съм разведена.

е айде ся - а 1 ден?

# 21 15 фев. 2008, 06:26 ч.

Мнения: 1 732

Цитат на: Kаси в пт, 15 фев 2008, 06:19

Цитат на: Birdy в вт, 12 фев 2008, 21:44

на годинката де Wink

И при мен минаха повече от две години, болката намалява...вярно е...
Ама колко още имаааа.... Sick

# 22 15 фев. 2008, 14:30 ч.

Мнения: 17

. Толкова ми е мъчно, че не мога да изпитам никаква емоция по отношение на другия пол. Усещам душата си направо закърняла. И това всичко е резултат от мнооого на брой разочарования. И всеки път болката е по-слаба, докато накрая изчезва. Претръпваш
[/quote]
И от това се страхувам.
Болката явно ще отмине с времето,предполагам,че ще става все по-лесно,но ми се струва,че след цялото това разочарование,едва ли някога ще мога да подходя с доверие към следваща връзка.
А в същото време се ужасявам от мисълта,че ще прекарам живота си сама.
Още веднъж благодаря за мненията ви.

# 23 15 фев. 2008, 21:48 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

не мога с нищо да ти помогна освен с това че човек преживява и много по-тежки и вечни раздели...далеч независещи от него
не е лесно да поемеш отговорността за едно такова решение, но вярвам че като премине стреса ще видиш пак правотата си и след като бившия спре да се прави на невинна овчица ще видиш и преимуществата
много е лесно да уязвиш жената в такъв тежък момент че тя взима грешно решение като се правиш на манна небесан и светец....повярвай бързо ще му омръзне и ще се сетиш защо си поискала развода
до тогава стискай зъби - то ако бе толкова поправилмо да се е оправило вече ...брака ви имам в предвид

и още нещо - не ни е дадено да знаем кое е правилно и оке не
имаме само право да решаваме
не се обръщай и не съжалявай - рискуваш да пропуснеш нещо хубаво сега в момента и пред теб, защото гледаш назад
успех

# 24 19 фев. 2008, 11:36 ч.

Мнения: 48

Бъди сигурна мила, че времено лекува. И аз след много терзания, мисли и безсънни нощи....взех решение ....напуснах го. Много е тежко, трудно се преодолява - така е. В началото си казваш "дали не сгреших, какво ли ме чака от тук нататък????????"...........
При това аз живеех в чужбина, на 4 000 км от семейство, приятели - ПОДКРЕПА нямах от никой. Прибирайки се с целия багаж, събиран години на ред, не спрях да рева питайки се " дали взех правилно решение?". Незнаех какво ме очаква, след 13 години живот извън България. ....................
И ето ме сега - очаквайки моето първо бебче - пак сама. Мисля си че съм преодоляла всичко. Но продължавам да го сънувам, да мисля за него, да очаквам да ми звънне.....А нямам и представа къде е. Ни вест, ни кост от него повече от година и половина. Не мога и да се ръзведа - документално. За уточнение - бебето ми не е от него. Но съм щастлива и горда, че съм взела това решение и направих тази промяна в живота си. Една приятелка ми казваше, че трябва да мине поне година за да се отърсиш от всичко - да минат всички празници, които до момента сте прекарвали заедно. При мен мина година и половина - и повярвай ми - не съм се отърсила, но поне не се обвинявам вече.

УСПЕХ ти желая от цялото си сърце. Дано мине по-бързо тази година за теб. Бъди силна.
И помни, че не си сама.

# 25 20 фев. 2008, 15:22 ч.

Мнения: 700

Чувствам се по същия начин като авторката на темата. Макар че все още не сме правили постъпки за развод.
Моя беше инициативата да го напусна. И все пак - знам, че това е разумното решение, защото с него беше много зле, и въпреки всичко се питам дали постъпих правилно. Знам, че е правилно, но сякаш разум и чувства в момента се размиват в мен. Да, какво ще правя сама, какво ще правя през свободното си време, за кого ще се грижа, за кого ще домакинствам ... А за друг мъж изобщо не мога да мисля на този етап, някак самата мисъл е неприемлива за мен. Наистина всички лоши спомени с него изчезнаха ...
Все пак ме успокоява мисълта, че не съм само аз така, а си е напълно естествена реакция.

# 26 6 апр. 2008, 22:50 ч.

varna
Мнения: 676

Скарлет,не се притеснявай!На мене ми бяха нужни 4 години,за да се поуспокоя.Моята история е подобна на твоята.Болката ми беше огромна,депресията,в която бях изпаднала-също.Но истината е(поне за мене),че с времето тази болка се притъпява.Не бих казала че изчезва,но нещата започват да си идват на мястото.Нужно е много сила,воля и подкрепа от близките,за да успееш да осъзнаеш,че живота продължава.Кураж и смело напред!!!! newsm10

Препоръчани теми

Нормален размер за издръжка

Издръжка със задна дата

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: