Раждах в болница Токуда - София. Секцио, след неуспешен опит да родя нормално.
Бебето не помня да са ми го показали, когато го изродиха (камо ли да са ми го оставили). Видях го чак на сутринта в 7 часа (секциото ми беше в 10 вечерта). Поисках да го кърмя, отказаха ми! Трябвало да ме раздвижат първо, да съм можела да се измия, не съм била в състояние... бля-бля-бля! Нямах сили да споря и да се карам! Раздвижиха ме към обяд и ми го донесоха в 1 часа чак, това ще рече, че повече от 12 часа е бил на АМ и вероятно и вода са му давали! На всичкото отгоре, педиатърката, която мина уж да види как се справяме с кърменето и да ни покаже как става, леко ме попропусна, та тярбваше да ходя да я гоня, на всичкото отгоре доста неприятон се държа с мен и бързаше да се отърве! Като цяло кърменето ми започна доста неуспешно. На другия ден едната акушерка мина да види кое бебче как си хапва. През ноща ни ги вземаха бебетата в 10 часа и ни ги даваха чак в 7 сутринта. Доколкото разбрах през ноща ги хранели само в 2 часа, а после стоели гладни! Не ми позволиха бебето да стои при мен през нощта, с предтекста, че съм имала нужда от почивка (абе каква ти почивка?!).
За жалост нямах нито сили, нито желание да споря и да се боря с враждености! Исках само час по-скоро да се махна от болницата!
Не знам доколко храната е била адекватна за кърмачки, на мен лично количеството ми беше недостатъчно. Имаше месо, но пък даваха и шоколадови вафли с фъстъци (?!).
Като цяло основната ми забележка към болницата е именно това отношение към желанието да кърмиш и детето ти да бъде при теб неперкъснато!