Обръщам се с молба за съвет, коментар, личен опит или прочетено...Става въпрос за това, какво мислите и как вие сте постъпвали по повод научаването на малкото бебе или дете да заспива самичко, минали ли сте през ужаса на безутешния плач, само и само от следващите вечери да няма нужда от вас или от някой друг, или сте предпочели друга практика (тактика). Поставям го като въпрос не защото сега ми предстои подобно нещо (отдавна минахме този момент), а защото не спирам да се питам и измъчвам дали съм постъпила правилно, срещайки непрекъснато крайно различни мнения по въпроса. Например тук наскоро прочетох материал, посветен на това дали детето може да бъде оставяно самичко, където между другите неща се споменава за застрашаване емоционалното здраве на малкото човече поради изпитване на чувства като самота, обърканост в резултат на оставяне дори няколко минути без възрастен човек! Питам се къде тогава остават всички онези съвети и на педиатри и на психолози, и на по-възрастните от нас майки, споделящи собствения си опит за това как детето да бъде научено на самостоятелно заспиване, при това още от бебешка възраст? Лично аз винаги съм гледала спокойно да посрещам всеки плач, всяка емоция, смятала съм, че правилното е да дадеш малко време на детето си само да се справи с емоцията си, с плача или страха и след това да се втурваш да го утешаваш; мислела съм, че усиленото внимание от страна на майката още повече би могло да го направи неспокойно и нервно...Но четейки такива материали, в които се говори за важността на присъствието на възрастен до детето (и бебето), във всеки един момент, се замислям дали изобщо съм била права и съм постъпвала добре. А освен това с порастването този проблем изобщо не изчезва. Нашето дете научихме на около 7 м. възраст да заспива само, навик, който на около 1 и 3-4 м. беше позагубен, вследствие на вземане в нашето легло, а може би и на това, че известно време беше гледано от баба си, където, колкото и да си настоявах да се запазят нашите навици, със сигурност е било и по различно. Сега, вече на 2 г без два месеца също не е съвсем без проблеми, може би усеща разликите и съвсем настоятелно си иска да му се пее, търси си компания и т.н., трудно приема, че ТРЯБВА да се спи просто и т.н...Та, какво мислите вие, какъв е вашият опит?