Сократ
Сократ дава нова насока на философията и съответно и на естетиката. По принцип категорията красиво има някакви граници, тя е социално призната. От друга страна грозното е безгранично, грозният човек не се съобразява с всичко. Целият облик на Сократ издава нещо животинско, говори за отклонение от красивото.
Софистите и Сократ придават антропологичен характер на философията. Разликата е в това, че софистите разполагат красотата в многообразието на човешкия живот, а Сократ се опитва да сведе жизнената красота към систематично разработени понятия. Той се опитва да разбере живота и да го подреди съобразно разума (критиката на Ницше - животът не може да се подреди според разума). Добродетелта според Сократ е знание, т.е. трябва да научиш човек какво е храброст и добродетел и той ще стане такъв. Красотата е свързана с разума (скъсване с Дионис, с музиката на планетите). Красотата е това, което е разумно, което има смисъл.
Първо откритие на Сократ: Красотата сама по себе си се отличава от отделните красиви неща. До Сократ такова различаване не е имало. Красивото е някаква идеална същност и то се отличава от материалната фактичност. Същността на красотата е непроменлива, а вещите се променят непрекъснато. Красивото не може да се търси в отделните материални вещи, защото те са относителни и в тях не може да присъства красотата. Красотата присъства сама по себе си, тя е основен принцип, смисъл на нещата - първо раждане на модерната естетика.
Второ откритие: Идеята за отношението между красивото и целесъобразното. Сократ казва, че и красивото и благото са целесъобразни. За досократическата естетика космосът също е целесъобразен, но новото при Сократ е, че той търси целесъобразността като логически принцип на вещите. Така проблемът за целесъобразността става телеологически проблем. Красивото е винаги хармония между нещо вътрешно и нещо външно. Битието се състои от някакви физически стихии, неговото вътрешно - симетрията - съответства на неговото външно. Но Сократ пита какво представлява симетрията - външното е предмет? на вътрешното, то е някаква негова цел (Аристотел - това ще се систематизира в теорията за ентелехията, т.е. външното осъществяване на вещта е всъщност постигане на нейната цел). Целесъобразността е външна(полза) и вътрешна(съвършенство). Сократ за първи път поставя проблема за красивото като целесъобразност, като постигане на целта ? Сократовата естетика е телеологична. Всеки бог е някакъв телеологичен принцип, той е овъншняване, обективиране на една идея в космоса. Телеологическият принцип и принцип на разума. Човекът и космосът са целесъобразни. Самият принцип на целесъобразността има свръхестествен характер - възприема се чрез умственото зрение. Утилитаризмът на Сократ - “всеки предмет е красив с оглед на своята полза”. Красотата в живота винаги съществува с оглед на нещо, като полезна за нещо.
При Сократ съществува една допълнителна дистинкция. Той разграничава красивото от благото, т.е. те не са тъждествени, въпреки че и двете са целесъобразни. Те съвпадат по съдържание, но не съвпадат по форма. И грозното може да бъде целесъобразно ? красивото не е просто благо; за естетическите принципи е важно то да има съзерцателен, безкористен характер. Телеологията не е учение за простата целесъобразност - красивото има съзерцателен характер.
Сократ дава нова насока на философията и съответно и на естетиката. По принцип категорията красиво има някакви граници, тя е социално призната. От друга страна грозното е безгранично, грозният човек не се съобразява с всичко. Целият облик на Сократ издава нещо животинско, говори за отклонение от красивото.
Софистите и Сократ придават антропологичен характер на философията. Разликата е в това, че софистите разполагат красотата в многообразието на човешкия живот, а Сократ се опитва да сведе жизнената красота към систематично разработени понятия. Той се опитва да разбере живота и да го подреди съобразно разума (критиката на Ницше - животът не може да се подреди според разума). Добродетелта според Сократ е знание, т.е. трябва да научиш човек какво е храброст и добродетел и той ще стане такъв. Красотата е свързана с разума (скъсване с Дионис, с музиката на планетите). Красотата е това, което е разумно, което има смисъл.
Първо откритие на Сократ: Красотата сама по себе си се отличава от отделните красиви неща. До Сократ такова различаване не е имало. Красивото е някаква идеална същност и то се отличава от материалната фактичност. Същността на красотата е непроменлива, а вещите се променят непрекъснато. Красивото не може да се търси в отделните материални вещи, защото те са относителни и в тях не може да присъства красотата. Красотата присъства сама по себе си, тя е основен принцип, смисъл на нещата - първо раждане на модерната естетика.
Второ откритие: Идеята за отношението между красивото и целесъобразното. Сократ казва, че и красивото и благото са целесъобразни. За досократическата естетика космосът също е целесъобразен, но новото при Сократ е, че той търси целесъобразността като логически принцип на вещите. Така проблемът за целесъобразността става телеологически проблем. Красивото е винаги хармония между нещо вътрешно и нещо външно. Битието се състои от някакви физически стихии, неговото вътрешно - симетрията - съответства на неговото външно. Но Сократ пита какво представлява симетрията - външното е предмет? на вътрешното, то е някаква негова цел (Аристотел - това ще се систематизира в теорията за ентелехията, т.е. външното осъществяване на вещта е всъщност постигане на нейната цел). Целесъобразността е външна(полза) и вътрешна(съвършенство). Сократ за първи път поставя проблема за красивото като целесъобразност, като постигане на целта ? Сократовата естетика е телеологична. Всеки бог е някакъв телеологичен принцип, той е овъншняване, обективиране на една идея в космоса. Телеологическият принцип и принцип на разума. Човекът и космосът са целесъобразни. Самият принцип на целесъобразността има свръхестествен характер - възприема се чрез умственото зрение. Утилитаризмът на Сократ - “всеки предмет е красив с оглед на своята полза”. Красотата в живота винаги съществува с оглед на нещо, като полезна за нещо.
При Сократ съществува една допълнителна дистинкция. Той разграничава красивото от благото, т.е. те не са тъждествени, въпреки че и двете са целесъобразни. Те съвпадат по съдържание, но не съвпадат по форма. И грозното може да бъде целесъобразно ? красивото не е просто благо; за естетическите принципи е важно то да има съзерцателен, безкористен характер. Телеологията не е учение за простата целесъобразност - красивото има съзерцателен характер.
(без часовник, но от все сърце и косъм) 
Не мога да се впиша ни в едната ни в другата категория, защото освен, че съм тъпа съм и грозна. Тюх. 
