Публикувана: 18 фев. 2008, 21:54 ч.
Последно мнение: 19 фев. 2008, 13:59 ч.

Говорене с непознати

2 672
20
1

Отговори

1
2
Всички

18 фев. 2008, 21:54 ч.

София
Мнения: 6 999

Как учите децата си да не говорят с непознати? - ми е въпросът newsm78

Дъщеря ми е абсолютно перде. Sick

Непрекъснато заговаря хора /предимно мъже/ по улицата, в ресторантите, магазините... изобщо навсякъде, където й се отдаде възможност. Ако й кажа, че досажда тя ми отговоря, че просто си 'Говорела'. Обяснявам непрекъснато, че има лоши хора, а тя ме репликира, че тъкмо напротив - всички били добри ooooh!

Чудя се вече какво да измисля, за да й покажа че нещата не са таива каквито тя ги мисли, но без да я правя страхлива. newsm78

# 1 18 фев. 2008, 22:00 ч.

Мнения: 2 722

Isa, твоята дъщеря и моя син са май 1:1.
Темата ме вълнува страшно много, че и без това си падам малко /хич не малко/ параноичка на тема отвличане на деца.
Милен не пропуска да се запознае с човек на улицата. Направо отива и казва - ей, ти как се казваш - аз съм Милен.
Мазоли ми излезнаха на устата да обяснявам, че не се говори с непознати, ама той е упорито магаре - веднага ме контрира с "Аз сега се запознавам с чичкото/леличката и няма вече да са непознати."
От една страна ми харесва, че е комуникативен, а не е темерут, от друга страна ме тресе притеснението от точно тази комуникативност.
Дано някой излезе с конструктивно предложение Praynig

# 2 18 фев. 2008, 22:14 ч.

София
Мнения: 6 999

Mama_Galia_66, да не е нещо близнашко? newsm78

Непрекъснато чувам реплики от рода на: "Остави ме, не досаждам, говоря си..." Като беше по-малка беше по-малко нахална, сега е ужас нЕкъФ. ooooh!

И аз искам да е контактна, но да не е безрасъдна.

# 3 18 фев. 2008, 22:22 ч.

Мнения: 2 722

Сигурно има нещо общо с близнашката контактност, но каквото и да е - за мен е крайно опасно с нарастване на възрастта. Вариантите са два - вечно под око на 5 метра разстояние от мен, защото не мога да му имам никакво доверие и като резултат - залепено за полата мамино детенце без никаква самостоятелност или тичане в тръс след него в ролята на следово куче, за да не го ограничавам да играе на 5 кв.м. и загуба на лично тегло hahaha

Нито един от двата варианта не ме удовлетворява, за това наистина оставам в очакване някой да предложи идеи.

# 4 19 фев. 2008, 09:16 ч.

Мнения: 289

Аз съм на мнение, че е близнашко, не познавам мълчаливи близнаци. Crazy

Отглеждам си го същото вкъщи! Непрекъснато говори, запознава се, влиза им под кожата на хората. Опитвам се и аз да го огранича в разговорите с непознати, но е без особен резултат.

# 5 19 фев. 2008, 09:43 ч.

София
Мнения: 3 421

Моето момченце е близнаци(ама аз не вярвам тези неща да са от зодиите).
Много говори, направо не си затваря устата. Обаче избирателно общува с непознати - например може да не говори с някой млад човек, но виж ако е баба или дядо си умира да води разговори с тях - в трамвая, на улицата, в заведение. Разказва им някакви работи, абе виждам се в чудо.
Повтарям, повтарям, ама още няма много ефект от приказките ми.

# 6 19 фев. 2008, 09:51 ч.

Ние с Ади имахме наскоро едно разговорче относно говоренето с непознати. Тя също обича да си говори с хората. Докато обсъждахме това, й разказах как някои хора примамват малки деца и после ги отвличат и правят лоши неща с тях. Тя опита какви лоши неща и аз много исках да изкривя обяснението, но реших че честността е най-добрата политика и обясних, че могат да ги убият. После си поговорихме какво може да направи когато я заговорят непознати. Обясних й, че никой няма да търси малко дете за помощ за да си открие кученцето или нещо друго, а винаги търсят големите. Но не й забраних да говори с непознати. Казах й какво да прави в случай, че се загуби (ако в такъв момент не говори с непознати, ще е проблем да я намерим). Като бяхме на разходка й показах полицаи, магазинери и други и се разбрахме ако се загуби да влезе в някой магазин и да каже на продавачката (в случай че няма полицай наблизо) и да не тръгва с други хора. Същоо така й казах да си избира жени, а не мъже. Казах, че жените по-добре ще разберат положението. и така, за тази възраст мисля, че това беше достатъчно. Ади не излиза самичка все още и ако заговори някой непознат, аз винаги виждам. Не съм против да говори с хората, стига да не им пречи и да не проявяват прекалена привързаност.

# 7 19 фев. 2008, 09:59 ч.

Мнения: 24 467

Най- голям ефект произведе прочитането на една статия от в-к "168 часа"- беше на 6 години, но я изяде направо с идеите и всичките дадени там примери. Прочетох я съвсем тенденциозно, без да "изрязвам" или спестявам нищо от нея.
Ефектът беше толкова голям вероятно поради факта, че все пак не е просто поредният съвет от мама и тати, а от вестник, от автор, на който това му е работата и че беше написана доста реалистично. Дори на сутринта го заварих да разглежда статията и да си я срича сам.

# 8 19 фев. 2008, 10:03 ч.

Мнения: 3 034

при нас тази работа са я свършили госпожите в детската. явно са им говорили доста за не-говоренето с непознати, защото веднъж, когато един дядо й се зарадва на улицата и аз му отговорих, тя ме парира с репликата : " Ти защо говориш с този дядо, след като не го познаваш?".....

# 9 19 фев. 2008, 10:24 ч.

Пловдив
Мнения: 109

Аз мога да кажа, че сме говорили на тази тема от мига в който той започна да говори и разбира какво му говоря. Имала съм такава неприятна случка като малка, така че се подготвяхме от рано с разговори с примери ( и най вече моята случка), а по късно и с филими които сме гледали, там нагледно могат да видят, че не всички хора са добри и какво могат да направят евентуално лошите. В момента в това отношение нямаме никакви проблеми, не мога да кажа, че не говори с никой непознат, но сам се дистанциира от тях.Иначе до сега не съм разбрала някой изобщо в градината да им е говорил за това.
Успех на всички мами в това начинание.
P.S. Нагледния пример си остава най сигурното средство за запознаване с каквото и да било. Но това си е лично мое мнение.

# 10 19 фев. 2008, 11:52 ч.

София
Мнения: 6 999

Amylyn, не те ли беше страх, че може много да се изплаши? Да сънува кошмари или подобни? Аз също знам, че трябва да се учат децата в случай на нужда да се обръщат към жени като по-малко склонни на агресия, дори не и към полицаи.

Judy, аз днес съвсем тенденциозно я оставих да гледа репортажа за жената залята с киселина. Обаче не мога да я убедя, че лошите хора не си личат. Тя уж възприема, но ми казва нещо от сорта как като видела лош човек... Е да, ама след това казва, че в София лоши хора нямало. ooooh!

Цитат на: zundik в вт, 19 фев 2008, 10:24

P.S. Нагледния пример си остава най сигурното средство за запознаване с каквото и да било. Но това си е лично мое мнение.

То е и мое мнение, но кой е удачния нагледен пример в случая? newsm78

# 11 19 фев. 2008, 11:55 ч.

Мнения: 24 467

Ох, Иса, какво да ти кажа, дъщеря ти е и по- малка все пак. Моят син се впечатли много, но беше вече на 6 години, с доста насъбран "социален опит" зад гърба. Не съм гледала и този репортаж, не мога да изразя мнение до колко би могъл да ти е полезен. Онази статия, за която споменавам беше чудесна, със снимки и много добре написан текст, но беше от някакъв пролетен брой от 2006 г.

# 12 19 фев. 2008, 12:47 ч.

Мнения: X

Isa, вече не помня в коя книга четох , че в случай като вашия е добре да се проведе контролирано показно. Т.е. да помолиш твой познат, който детето ти не познава да покаже нагледно какво може да се случи.
Детето го заговаря и ти се правиш на приятно разсеяна, и от дума на дума той се опитва да я отдалечи от теб, и т.н. В този случай, в зависимост от реакцията й, ще прецениш доколко можеш да й се довериш.
Оф, днес имам проблем с изразяването, дано си разбрала какво се опитвам да обясня. ooooh!

# 13 19 фев. 2008, 12:54 ч.

Мнения: 1 134

Дъщеря ми беше същата на тази възраст. Излизаме навън и тя се изцепва на първия срещнат човек: "Здрасти, ние с мама отиваме до магазина, за да купим..., защото ще идват гости...и..." ooooh!

, и въобще си изпява и майчиното мляко за няма и минута време. Аз съм по - скоро социопат - в смисъл, че и със съседите си съм на поздрав само, така че се чувствах ужасно в такива ситуации. Embarassed

С течение на времето, това отшумя. Сега вече проявява свенливост, избирателна пропускливост към непознати, научи се да ме пита и когато я черпят с нещо.
В разговорите си с нея винаги казвам, че има лоши и добри хора от всякакви възрасти, полове, раси, националности и пр. и няма гаранция, че дори някой да й се стори ужасно мил, всъщност е такъв. Тук на помощ идваха разни примери от книжки и филмчета - както преобразяването на мащехата на Снежанка, например. Не съм я спирала да общува никога, но наблягам на няколко правила - първо да е винаги близо до нас, и никъде с никого да не тръгва, без наше знание; и второ, че някои неща не бива да се споделят с непознати - къде живее или къде отива и т.н.

# 14 19 фев. 2008, 13:08 ч.

София
Мнения: 6 999

Кампари, аз те разбрах, но няма смисъл от такова нещо при нас - защото знам какъв ще е резултатът. Sick

# 15 19 фев. 2008, 13:12 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: MamaZ в вт, 19 фев 2008, 12:54

... Аз съм по - скоро социопат - в смисъл, че и със съседите си съм на поздрав само, така че се чувствах ужасно в такива ситуации. Embarassed

И аз само поздравявам съседите. А Дариа я знае целият квартал - поздравяват я по име и пр.

# 16 19 фев. 2008, 13:20 ч.

София / Пловдив
Мнения: 8 119

При нас пък е другата крайност. Не млъква иначе, но ако някой се опита просто да й се порадва например, започва да вика: "Аз теб не те познавам, не говори с мен, не ме пипай!". Не съм я учила специално. И аз не знам как се е получило. Но на моменти и на мен не ми дава да говоря с хора, които тя не познава. Започва едно дърпане и викане на улицата... Докато обясня, че аз познавам еди кой си... ooooh!

Дори в градината едната им госпожа беше болна и бяха викнали друга да я замества. Два дни дребната категорично беше отказала да говори с нея със същите аргументи.

# 17 19 фев. 2008, 13:41 ч.

София, център
Мнения: 3 455

Ох, няма сила която да възпре и моето дете от търсене на непрекъснати контакти с непознати. Навсякъде. Но тя е още по-тежък случай, защото се запознава с някого на пейка в градинката, примерно, и ми казва да си отивам, тя щяла да седи при непознатия, или по-точно чисто новия й най-добър приятел. Правили сме си експерименти - наблюдавали сме я, че е в състояние, ако се запознае с някой човек в движение, директно да го хване за ръката и да отпраши с него. Все още не схваща добре защо има добри и лоши хора. Мисли, че по-скоро някой е лош, когато е ядосан от нея. Може би е още твърде малка, за да схване, че света не е полюсен. Но доверчивостта й определено ме плаши.

# 18 19 фев. 2008, 13:45 ч.

Мнения: 1 640

Мислейки си за момента,когато трябва активно да се приучва детето към самопазване и разумно поведение навън,купих две книжки ,одобрени от Министерството на образованието като помагало в предуч.възраст:
"Докосване с обич" и "Това си е моето тяло"/Предпазване от нежелана близост/ на Лори Фрийман,
изд.Кръгозор. Помагат ми в разговорите ми с детето.Но много ми помагат и детските анимац.филмчета-понякога в тях има и лоши хора,същества,които отвличат деца или крадат,лъжат и т.н.лоши постъпки.Гледаме с детето и то ме пита примерно:"Защо този чичко взе това дете,какво иска да направи ,....? и аз се възползвам от ситуацията да обясня,че не всички хора са добри,че има и такива,които искат да използват децата и т.н.
Все по-често чувам от нея,че този или онзи герой е лош и обяснява защо така е преценила.Засега това са ни методите на запознаване с негативните страни на чов.поведение.
Забелязвам и леко въздържание и отдръпване от контакти с непознати,почва да съзрява полека-лека,иначе и моята щерка преди време беше прекалено контактна.

# 19 19 фев. 2008, 13:46 ч.

Мнения: 24 467

Пак се връщам на това, че дъщеричката е още малка и никъде не ходи без възрастен човек на тази възраст. Вероятно не й е дошло времето да осъзнае тези неща. Не казвам, че не бива да се разговаря с нея- напротив, но може би като не става сега трябва разговорът да се поотложи и след няколко месеца да се опита пак. През това време можеш да събереш материали и идеи. До тогава без друго тя няма да е сама.

# 20 19 фев. 2008, 13:59 ч.

Мнения: X

Оф, моят е много контактен. Малък е още, но ще стане същото, главата си залагам. Той постоянно е при хора, навсякъде - бута се - в магазина - вика Виж, папам... незнам... ooooh!

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: