Разбира се, че има разлика, но имам предвид нещо конкретно. Сега съм болна и имам ограничен достъп до бебето си - само за кърмене. Гледат го с редуване майка ми и свекървата. Улавям се, че когато го гледа свекървата аз я подслушвам по-често по бебефона и влизам по-често в стаята, т.е. ставам по-неспокойна. Не мога да намеря разумно обяснение, защото тя е страхотен човек, справя се идеално с бебето, обича го много и е много внимателна за всичко, свързано с него! Чувствам се глупаво, сякаш й нямам доверие! При вас как е?
- Публикувана: 22 фев. 2008, 06:05 ч.
- Последно мнение: 23 фев. 2008, 00:23 ч.
Усещате ли по различен начин майка си и свекърва си?
И при мен е така . Съвсем нормално е да имаш повече доверие на майка си , отколкото на свекърва си .Освен това свекървите много често се мъчат по всичкивъзможни начини да се наложат в отглеждането на детето , в смисъл някакви отживелици и т.н. А майка ми например не се меси със досадни съвети и т.н. 
Свекърва ми има голям опит с децата, гледа племенницата, която е малко по-голяма от Зори, медицинско лице е ... и въпреки това ми е свито сърцето като се наложи да и оставя бебека. А майка ми хич не се справя с деца, дори не смееше да я гушне първите 1-2 месеца, но ми е много по-спокойно, когато тя е при нея.
Мисля, че съм по-трагичен случай. На който и да оставя бебето звъня през пет минути да проверявам как е, дори и на съпруга ми, който се справя, мисля, по-добре и от мен. Сама си правя така, че не мога никъде да отида. Имам много желаещи за помощници, а на никой не се доверявам.
И при мен беше точно така, въпреки че имам страхотна свекърва. Просто се чудех какво се случва с мен, впоследствие го отдадох на следродилната депресия 
И най-интересното в моя случай беше, че виждах как майка ми е по-притеснена като гледа малкия, по-неопитна сякаш, а свекърва ми обратно, справяше се чудесно...а ми беше малко сдухано, когато точно на нея го оставях 
Периода минава, сега съм спокойна и с двете
И най-интересното в моя случай беше, че виждах как майка ми е по-притеснена като гледа малкия, по-неопитна сякаш, а свекърва ми обратно, справяше се чудесно...а ми беше малко сдухано, когато точно на нея го оставях Периода минава, сега съм спокойна и с двете
С времето свикнах и вече съм по-спокойна, когато оставям детето си на която и да е от бабите.В началото бях изключително притеснена и недоверчива(особено към свекърва ми).
И майка ми и свеки не винаги спазват инструкциите ми, но се стараят, пък и аз вече не съм толкова придирчива.В крайна сметка те са му баби, обичат го и когато им го поверя се грижат за него с радост и по възможно най-добрия начин.
И майка ми и свеки не винаги спазват инструкциите ми, но се стараят, пък и аз вече не съм толкова придирчива.В крайна сметка те са му баби, обичат го и когато им го поверя се грижат за него с радост и по възможно най-добрия начин.
Има разлика , но в това че на майка ми винаги мога да кажа ако нещо не ми харесва , не съм доволна и да се бавя , правя и говоря каквото си искам ....но със свекърва ми не .
Помага ми вече , грижи се за детето , не го глези , доволна съм от нея , но онзи момент на близост , споделяне ги няма .
Това е и то не е нещо неестествено все пак .
И тя както и майка ми са баби на детето ми и го обичат еднакво .
Помага ми вече , грижи се за детето , не го глези , доволна съм от нея , но онзи момент на близост , споделяне ги няма .
Това е и то не е нещо неестествено все пак .
И тя както и майка ми са баби на детето ми и го обичат еднакво .
В началото и аз бях така, свекърва ми е чудесен човек; оправя се с деца много добре, не се опитва да налага нищо и слуша моите инструкции 
Но първите седмици... дори се дразнех като го гушка.... не знам защо.... изнервях се много като бебето ми е в ръцете на някой друг (само с майка ми бях спокойна). А сега вече нямам тези странни чувства, но първите пъти като оставих сина си за повече време със свекърва ми и аз звънях през 30 мин. да проверявам, но това го правя и като детето е при майка ми и баща ми също.
Но първите седмици... дори се дразнех като го гушка.... не знам защо.... изнервях се много като бебето ми е в ръцете на някой друг (само с майка ми бях спокойна). А сега вече нямам тези странни чувства, но първите пъти като оставих сина си за повече време със свекърва ми и аз звънях през 30 мин. да проверявам, но това го правя и като детето е при майка ми и баща ми също. 
В началото не давах дъщеря си на никой. Голям страх и притеснение ме преследваше.
Като порасна започнах да я оставям за малко при майка, при свекърва ми доста по-късно.
Сега голямата предпочита да ходи при свекърва ми. За мен е улеснение и помощ която и баба да я вземе вече не се притеснявам и не възразявам.
Малкото по същия начин. Докато беше бебе при свекърва ми не съм я оставяла. Като порасна достатъчно започна да ходи и тя там. А майка ми я гледа от бебе, когато имам някакви ангажименти. Това е ...
Майката си е майка.
Като порасна започнах да я оставям за малко при майка, при свекърва ми доста по-късно.
Сега голямата предпочита да ходи при свекърва ми. За мен е улеснение и помощ която и баба да я вземе вече не се притеснявам и не възразявам.
Малкото по същия начин. Докато беше бебе при свекърва ми не съм я оставяла. Като порасна достатъчно започна да ходи и тя там. А майка ми я гледа от бебе, когато имам някакви ангажименти. Това е ...
Майката си е майка.
Аз пък съм много по-спокойна, когато оставя малкия на свекърва ми. Просто на жената й се удава много повече да се занимава с деца в сравнение с майка ми. Когато го оставя на майка ми съм адски неспокойна през цялото време и звъня по сто пъти да питам как са.
Мислих, че ще съм само аз която има повече доверие на свеки
за разлика от свеки ,която е толкова компетентна инатчийка .че всичко прави наобратно
ох 
И при мен е така . Освен това свекървите много често се мъчат по всичкивъзможни начини да се наложат в отглеждането на детето , в смисъл някакви отживелици и т.н. А майка ми например не се меси със досадни съвети и т.н.
Родителите на съпруга ми са бивши военни и може да си представите за какво става въпрос,но и те са попаднали на снаха
.Много съм добричка,но ядосат ли ме прекалено много и по-добре да не са ми на среща-просто няма да позволя на никой да командва в моето семейство,да ни казва как да живеем и най вече да ми се налага в отглеждането и възпитанието на детето. Решенията за нашето семейство ги взимаме само аз и съпруга ми,а не моите или неговите родители.
Когато се роди дъщеря ми,свекървата работеше и аз оставях бебо на майка ми.Доверявах се само на нея,защото беше свикнала.Сега е обратното.Майка ми работи и често малкия е със свекървата.Сега пък искам тя да го гледа,защото разбира "езика"му.Така,че нищо чудно да ти се наложи да се доверяваш на свекървата повече някой ден. 
Съвсем нормално е да имаме повече доверие на майките си,все пак помним времето,когато сме били малки и те са се грижили за нас.знаем какъв им е подхода,какво да очакваме.За свеки обикновено сме слушали само истории за възпитанието на собствените им деца,но на практика нямаме големи наблюдения,чужд човек е,непознат.При мен специално основното,което ме отблъсква в отношението на свекърите(иначе добри хора),е непрекъснатия им стремеж да останат сами с малката.Все гледат да се имъкнат,да ме елиминират.Искат да са си само те с нея,като по този начин усещам,че приемат майката на внучката си чужда и ненужна.Отношението,сякаш съм донор,който е родил внуче за тяхно забавление много,много ме изнервя.затова точно напук съм винаги плътно до детето,никак нямам доверие да им я давам,всичко ми идва напълно инстинктивно,но те сами го предизвикват!
Имам доверие и на двете, но и винаги си имам едно на ум. Свекито например даде на малката кисело мляко на още ненавършени 3 месеца /добре че нямаше реакция/, и обикновенно като се уморо гледа да я приспи малко насилствено 
независимо, че на детето не му се спи. Майка ми пък е другата крайност - детето умира за сън, но не може да заспи сама и тя е в състояние да я носи и пее в продължение на часове само и само да е доволна . За сега най-много доверие имам на таткото - той се справя чудесно /да не повярваш/
Но няма начин когато се налага я оставям на този който за момента е свободен и се моля всичко да е O.K.
независимо, че на детето не му се спи. Майка ми пък е другата крайност - детето умира за сън, но не може да заспи сама и тя е в състояние да я носи и пее в продължение на часове само и само да е доволна . За сега най-много доверие имам на таткото - той се справя чудесно /да не повярваш/ Но няма начин когато се налага я оставям на този който за момента е свободен и се моля всичко да е O.K.
На свекърва си имам повече доверие, от колкото на майка си. Тя постави нещата така, че когато детето ми е при нея да се чувствам напълно спокойна, така е и до ден днешен. Ако трябва да оставя детето си на някой, свекърва ми е първия човек, за когото се сещам.
Нямам доверие на свекърва ми 
,щом дъщеря и каза че и няма ,аз какво...В началото го остовях предимно на майка ми .Сега го оставям макар и рядко на свеки(1-2 ч).Все пак мама си е мама(както казва племеникът ми).Много голямо доверие имам на майка ми,оставям и го без проблем и без да се притеснявам за нещо.
,щом дъщеря и каза че и няма ,аз какво...В началото го остовях предимно на майка ми .Сега го оставям макар и рядко на свеки(1-2 ч).Все пак мама си е мама(както казва племеникът ми).Много голямо доверие имам на майка ми,оставям и го без проблем и без да се притеснявам за нещо. И при мен е така . Съвсем нормално е да имаш повече доверие на майка си , отколкото на свекърва си .Освен това свекървите много често се мъчат по всичкивъзможни начини да се наложат в отглеждането на детето , в смисъл някакви отживелици и т.н. А майка ми например не се меси със досадни съвети и т.н.
Естествено, че ги усещам поразличен начин. Все пак имам една майка.
Няма как да ги усещам по един и същи начин. Имам една майка, която много обичам и на която имам пълно доверие и винаги съм спокойна, когато сина ми е с нея. В никакъв случай не мога да кажа същото за свекърва ми. Може да се обръщам към нея с "майко", но не влагам нищо в думата и не я чувствам като такава.
Бих отговорила с ЛОГИЧНО! Все пак познавам свекърва си от 5 години, а майка си от както съм се родила- и това е най-малкото. На майка си мога да кажа всичко и да се скараме ще си простим, а при свекървата всеки дори и най-дребен повод за скандал се помни. Имаше и едната такава поговорка по случая "Чуждото свое не става!"
П.П. Все едно да питаш дали мъжът усеща еднакво близки тъща си родната си майка!
П.П. Все едно да питаш дали мъжът усеща еднакво близки тъща си родната си майка!
С майка ми лично аз се чувствам по-добре, разбира се. Иначе и двете са го гледали от съвсем малък първо за по няколко часа, а след това и за по два-три дена,когато нас ни няма. Баща му също го е гледал сам за два дни и се справи много добре. Свекървата и свекъра го гледаха 10 дена сами, когато беше на 8 месеца и ние отсъствахме от града. Разликата е, че свекървата го глези малко повече, а майка ми е по-строга с него. Общо взето гледаме да ги редуваме двете баби като го водим при тях. Така всички могат да му се радват. Не съм се притеснявала как ще го гледат - справят се добре и малкият е много щастлив като отиде на бабин дом.
Свекьрва ми искаше да се наложи как да гледам малката и аз категорично не й позволих. Така никога не сьм й давала детето да го гледа насаме. Виж майка ми е друго нещо, тя ми е помагала много. Абе майката си е майка както се казва, никой няма да мисли за теб и детето ти както собствената ти майка!
Много осезаемо усещам разликата. Усещам я по това, че като дадем детето на свеки, от вратата ме пита кога ще си го взимаме обратно. По това, че се оплаква колко трудно се гледа, как я боли кръста и не може да го носи... по това, че като е при нея детето и не получавам никаква информация какво правят, защото й е допълни напрежение да се обади или да пише смс-и.... и ред други причини. Затова избягвам да си създавам главоболия, а тя се чуди защо й даваме рядко детето. 
И на двете имам еднакво доверие. Дори в известен смисъл ми е по-спокойно, когато Лорена е при свекърва ми и винаги ми е по-притеснено, когато е при майка ми, но това е така, защото майка ми е доста по-ангажирана. И двете баби са млади и работят все още, но свекърва ми има повече свободно време, което означава , че когато й оставя детето се занимава само с него, а с други неща и между другото с него.
Имама доверие,както на майка ми,така и на свекърва ми.Разбира се предпочитам да е с майка ми
И аз така.Нямам обяснение защо.Свеки обича децата и те я обичат,знам че ги гледа добре и все пак...,по-спокойно ми е когато са при майка ми.
Всичко това е напълно нормално и не вярвам някой да има по-голямо доверие на свеки, отколкото на майка си
Разбира се! Майка ми ми е Майка, свекърва ми е просто жената на мъжа ми, която виждам най-много веднъж на 3 месеца. Много я уважама, много ми е помагала и много си ме обича и тя, но е само това.
Ами по принцип по-спокойна съм с майка ми, НО само и единствено защото тя е по-често с малчо и са свикнали повече един с друг, познава го и го усеща повече....това идва от там, че свекитата са на др край на българия....
Но всъщност и с двете ми е доста спокойно защото съм сигурна, че много го обичат и биха направили всичко той да е добре и спокоен... а и той много си ги обича...
Виж обаче за навън ми е ужасно търсене, ако е с някой друг...дори с баща си ако са само двамата ги мисля и чакам с нетърпение да се върнат, да се убедя че всичко е наред.....
Но всъщност и с двете ми е доста спокойно защото съм сигурна, че много го обичат и биха направили всичко той да е добре и спокоен... а и той много си ги обича...
Виж обаче за навън ми е ужасно търсене, ако е с някой друг...дори с баща си ако са само двамата ги мисля и чакам с нетърпение да се върнат, да се убедя че всичко е наред.....
Досега не съм оставяла малкия на свекърва си, тъй като тя е надалеч. Но след 2 месеца живот и здраве и това ще ми се наложи да направя...като се сетя, че изкарах майка си извън нерви и след много време бях спокойна с нея, мисля че ще откача като се наложи да оставя малкия на свекървата
Мисля, че съм по-трагичен случай. На който и да оставя бебето звъня през пет минути да проверявам как е, дори и на съпруга ми, който се справя, мисля, по-добре и от мен. Сама си правя така, че не мога никъде да отида. Имам много желаещи за помощници, а на никой не се доверявам. аз съм по същия начин
аз съм по същия начинИ при мен е така . Съвсем нормално е да имаш повече доверие на майка си , отколкото на свекърва си .Освен това свекървите много често се мъчат по всичкивъзможни начини да се наложат в отглеждането на детето , в смисъл някакви отживелици и т.н. А майка ми например не се меси със досадни съвети и т.н.
И при мен е така.Направо й нямам доверие,майка ми винаги ме пита преди да даде или направи нещо а свекито не.А и като направя забележка е едно сърдене 
Друго си е МАМА 
На мен пък точно свекърва ми , независимо че може да е на мнение, различно от моето не ми се налага, а майка миииии понякога направо. Всъщност доста често.
понякога направо. Всъщност доста често. свекървата се справя във всяка ситуация,докато майка все не разбрала,все се страхува 
Разбира се! Майка ми ми е Майка, свекърва ми е просто жената на мъжа ми, която виждам най-много веднъж на 3 месеца. Много я уважама, много ми е помагала и много си ме обича и тя, но е само това.
Леле, добре, че ме поправи! Как може да съм толкова разсеяна!
Разбира се! Майка ми ми е Майка, свекърва ми е просто жената на мъжа ми, която виждам най-много веднъж на 3 месеца. Много я уважама, много ми е помагала и много си ме обича и тя, но е само това.
....
Леле, добре, че ме поправи! Как може да съм толкова разсеяна!
Нямам доверие на свекърва ми .......
.......също, преди го оставх често но след като веднъж ми го върна и след това повръща цял ден кренвирши (на около 1 годинка!!!!) не съм й го оставяла.Изобщо не зачита решенията и инструкиите ми относно отглждането на синът ми.
Естествено, че бих предпочела майка ми.Тя ме слуша но пък живее в чужбина и е веднъж годишно в БГ, съответно с малкия не са много свикнали единс друг и не сме да й го оставя да го гледа сама.А и нея я е страх
Имам доверие и на двете - едната е мед.сестра, другата - лекарка.
Истината е обаче, че предпочитам за дъщеря ми да се грижи таткото. Той е всеотдаен и доста наясно с желанията на почти 2-годишно момиченце.
Бабите са ми се обаждали да ме питат "Велина каза еди какво си..., какво означава това?"
Истината е обаче, че предпочитам за дъщеря ми да се грижи таткото. Той е всеотдаен и доста наясно с желанията на почти 2-годишно момиченце.
Бабите са ми се обаждали да ме питат "Велина каза еди какво си..., какво означава това?"
Баткото са го гледали и двете, защото аз учех и ходех по изпити. Но свекърва ми я е страх да гледа децата, когато са малки, защото можело да се случи нещо. Не можела да ги облича и други такива. Никога не ги е къпала като малки. А сега бебето не съм го оставяла на никой, освен на сестра ми за около час да напазарувам.
Нямам доверие на никой и ме е страх да я оставям. Когато я гледа майка ми съм малко по-спокойна, защото и е свикнала, прекарва много повече време с нея, в мое присъствие. Когато ми се наложи да я оставя на свеки ми е една топка в сотмаха и бързам да се прибера колкото се може по-бързо. И двете я гледат добре, но на свеки по не ми се оставя. Не знам до кога ще я караме така, но не искам никой да ми я гледа, а все се налага за нещо, не може да е вечно вързана за мен, а като дойде време за ясла не ми се мисли...
Естествено,че предпочитам майка ми,не защото се справя по-добре,а защото се съобразява с моите изисквания.Свекърва ми много я бива с децата,да ги учи на разни неща,да си играе с тях,но иначе си кара,както тя си знае,ако и направя забележка уж приема,но когато ме няма или мисли че не виждам си кара както тя си знае.Веднъж даде на детето захар от захарницата и като питах защо го прави ми каза,че имал нужда от въглехидрати,а веднъж му даде солети,от тези дето са с кристалчета сол по тях,въпреки,че много добре знае,че такива неща аз не му давам...Не мога да разбера и двойният й стандарт,защото за детето на зълва ми(с АБКМ) съвсем стриктно спазва всичко,но на моето понеже няма алергия кара както й дойде...