Аз последна да се включа с мечтите...
Лайкучка иска да е бебе със сегашния си опит.
Аз пък винаги съм си представяла следното - да се раждаме старци и да умираме бебета. Така ще работим в началото на живота си, а на 18 години вече ще сме със солиден опит и от гледната точка на този опит ще си правим каквото искаме и ще изживеем до напреднала бебешка старост като най-щастливи насрани и ревливи бебета
Та това ми едната мечта.
Другата ми мечта е свързана пак с нещо интересно. Родното село на мама е Ковачевица, то е архитектурен резерват и там ходим всяка година и винаги влизам в къщата, в която са родени всички прабаби, дядовци, мама и братовчедите и...
http://www.kovachevica.com/bg/Architecture/img.html?img=/p/02/07.jpg
Не мога да ви опиша какво значи тишина там - с такова понятие и усещане аз лично не бях се сблъсквала. По-скоро - покой.
Та винаги съм искала когато отида пак да видя на прага на къщата прабаба ми, която аз познавах. Да усетя мъдростта и, както е седнала на пейката и е скръстила ръце в скута си и се припича като стара змия на камъка си. И да си поговорим.
Това са ми мечтите...