Какво ви даде животът в чужбина?

Аз лично не плаках много, даже се изненадвах че не плача.
Аз съм много контактна личност и поради тази причина си наложих по най бързия начин да науча езика за да мога да общувам с тези около мен.
Видях много свят - различен от нашия, различен от европейския.
Мога да сравнявам и да не осъждам тесногръдо и според някакви легенди разпространявани според интересите на тази или онази партийна номенклатура.
Общувам с хора от различни националности и това ме обогатява още повече. Щастлива съм от това и знам че подобно нещо нямаше да ми се случи в България.
Дори малко фанатично бих казала че българите са даже по големи расисти от германците дори, но мисля че ме разбирате за какво точно говоря
Липсват ми само роднините и някои приятели, ама истинските
Не се чувствам дърво без корен а Гражданин на света, независимо от някои недостатъци на тукашната система
А за самостоятелността - това е страхотна придобивка особено ако я осъзнаеш, защото аз и в България бях такава, но не осъзнавах точно предимствата на сомостоятелността. Едва тук мога да се наслаждавам на това въпреки 2 ремаркета на задната седалка

Животът в чужбина най-малкото ти дава опит и ако един ден решиш, че ще живееш в България (или другаде), поне ще знаеш какво печелиш и какво губиш.
Да видиш какво е тук и там, че навсякъде животът си тече и че в чужбина не е толкова различно, а не да робуваш на митове и легенди - колко е чисто, колко са работливи, колко са културни или колко са глупави чужденците, колко много работа и пари има в чужбината... Или да се заричаш, че от патриотизъм ще си стоиш в родината, да наричаш Иван с мръсната дума "емигрант", а всъщност да завиждаш, дето си купил къща и кола в чужбина (които той още дълго ще изплаща)...
Аз съм само от 8 месеца някъде и не мога да кажа, че съм се променила, но съм видяла повече и различни неща - и по хубави, и по-лоши...

На мен животът тук ми дава много!Като по4на от стандарта,който със сигурност нямаше да постигнем с мъжа ми във В.Търново и стигна до свободата на ли4ността.Тук се 4увствам свободна,4овешко същество,имам права(дори когато бях нелегална),не лишавам детето си от нищо,видях какво е цивилизована държава.Разбира се ,4е и те си имат минуси,но кой няма...
Много си оби4ам България,но кога тя ще заоби4а нас-не знам Когато дойдохме ми беше много тежко и все още понякога е,защото ми липсват приятели,роднини...и дискотеките
Духът на хората тук е по-свободен.В колко държави е позволен брак между гейове,лека дрога и проституция?Отпуснали са им края,то и затова няма толкова престъпления(има и много полиция де).
Да не говорим за отношение...Тук никой не ме оглежда от глава до пети като вляза някъде...Тепърва хората по4ват да си живеят към 30 год. и т.н....
Имам много при4ини да остана тук. все така да ни върви,както на нас,така и на вас,моми4ета!

Aз съЩо като Вяра първите години си изплаках о4ите ( и сега ми се слу4ва да си поплаквам,но го правя рядко и тайно ).
И аз минах през фазата "дърво без корен" ,но успях да преживея този момент и сега се 4уствам гражданка на света.
Нау4их се ,4е имам права и си ги търся когато се наложи.
Винаги съм била самостоятелна: и в Бг и тук продължавам да съм.4увствам се обогатена морално заради това,4е съм живяла в две разли4ни реалности и имам база за сравнение т.е мога да оценявам по достойнство това което съм постигнала.
4увствам се спокойна и ведра,не се притеснявам за себе си и детето си,4е някой бабаит може да ме пресреЩне с пиЩов на улицата пред дома ми ( не знам дали сте про4ели в КлЮкарника за перипетиите на Карен ).
Нау4их се да бъда толерантна и да уважавам и мнението,разли4но от моето.
Не робувам на 4уждото мнение,не ми пука дали някой Ще коментира как съм обле4ена и дали съм гримирана,не ме интересува 4е мобилния ми тел не е последен писък на модата...
Ей такива ми ти работи... ( сигурно съм пропуснала неЩо,но в кратце е това)

На мен противно на очакванията ми живота тук много добре ми понася. Не съм плакала, не съм изпитвала носталгия до сега. Липсват ми приятелитеми и роднините ми. Но с тях подържаме телефонна и електронна връзка.

Животът тук ми даде нови приятелства. Възможност да опозная роднините на съпруга ми и да прекарвам повече време с тях. Страхотни паркове за разходки със сина ми. Ей такива работи

Радvам се ,4е дойдох тук
Имах vьзможноста да се запозная с ноvи култури(тьй като тук има доста ),да бьда самостоятелна и да о4акvам само на себе си.Тук усетих ,какvо е наистина да имаш праvа и да знаеш,4е ако неЩо не е ,както трябvа може да искаш спраvедлижост и да знаеш.4е Ще ти я дадат.
Както Мимката написа,дори като нелегален имаш праvа ,които се спазvат.
V 4ужбина успях да се реализирам на 18 години като самостоятелна ли4ност,което v Бг сигурно  нямаше да стане.
Боже............толкоvа много ми е дала на мен..........спокойстvие,БЕБЕТО ,нормален  жиvот,vьзможност да нау4а няколко езика(интересно ,заЩо като у4ени4ка  не ми се у4еше:oops: ).
Какvо ми vзе:vзе ми само неЩата ,които исках да ми vземе,тоест vзе ми страха да ходя по тьмно по улиите ,vзе ми срама да си казvам годините............само лошИ неЩа ми е vзела.
Приятелите  ,ако са били приятeли наистина, те си остаvат такиvа за цял жиvот,роднините ми идvат 4есто и не тьжа много за тях............
Хареса ми тоvа"ГРАЖДАНИН НА СvЕТА",страхотно е,и аз сьм такаvа....осьзнаvате ли ,колко е хубаvо тоvа  :
ОЩе неЩо  ,което ми е дала "4ужбината",на 22 мога да се 4устvам дете  ,а v Бг на 22 vе4е сьм стара .Тук хората (както при Мимката ),на 30 са младежи........
Аз vи гоvоря ,за най -елементарните неЩа от жиvота ,но тях ми ги даде то4но"4ужбината".
Eдно оба4е ми липсvа ,сега като помисля...-..сиренето .
Оби4ам си Бьлгария,vинаги,Ще си я оби4ам и vинаги ,Ще бьда бьлгарка ,дано някой ден vси4ки бьлгари могат да кажат ,какvо им е дала Бьлгария а не само "имигрантите "да се радvат на "даденото" им от друго място.

Е как можах да zабравя това? И аz така. Понаучих малко чужд еzик, е не съвсем докрая, но ми стига zа моите нужди.

Ах, да и шлифовах още един, с който си дойдох от БГ, но почти нямах говорима практика.

Аз също много поплаквах след като заминах, първо защото бях съвсем сама,  второ, защото си оставих най-обичаните хора зад мен, в това влиза и мъжът ми , той доийде година или две някъде след мен. Имах много трудностти, идвало ми е да си хвана багажа и обратно, но все не ми стискаше. Все се успокоявах с това . че съм дошла, за да се боря и направя живота си по-добър.Борбата беше огромна, последвана с много нерви. По-късно мъжът ми дойде, повторихме всичко наново. Е, нали приказките имат винаги хубав край , та и нашият завърши така.И двамата се преборихме с всички перипети, които ни се бяха опряли. Сега вече, няма място в света, което да не сме посетили. Двамата сме обиколи цял свят , и ще продължаваме да обикаляме,но вече трима. Та това това ни даде нашата чужбина всичк това , за което сме се борили и мъчили вече е реалност.

Бих се подписала под думите на Вяра.

Аз не съм плакала, защото при мен нещата се развиха постепенно - ходех във Финландия периодично, докато накрая останах там, а после дойдох тук. Това, което ми даде Финландия са самочувствие на специалист, самочувствие на жена, самочувствие на човек; научи ме да не преценявам хората по външните им белези, а по това какви са в действителност, независимо от раса, пол, тегло, острота на зрение и др. Там за пръв път разбрах, че може да имаш приятели от мъжки пол които да те поканят на кино или на вечеря без да очакват от теб съответна отплата, по възможност още същата вечер. Разбрах също, че съм добър и отзивчив човек,  а не "наивна", както често са ме наричали в България.

Канада ми отне много от горепридобитото, но ми даде други неща - прекрасен съпруг и малката "мони" - днес я наричам така, галено от "монстър"; няма да влизам в подробности защо.    Имам красив и уютен дом, какъвто не бих могла да имам в България; имам добри приятели на които винаги мога да разчитам.

И аз като Хонда разбрах, че винаги ще нося България в сърцето си и започнах да уважавам много повече нашите традиции и празници. Опитвам се да ги предам на дъщеря си и много ме боли, когато тя проявява пренебрежение към тях.

Какво ми отне? Сигурно много неща, но не можем да имаме всичко, нали?

Браво Вяра, много хубава темичка. На мен ми беше минало скоро на ум да попитам тук къде е вашето "у дома", но ти някак ме предвари  

Та на въроса - при мен всичко протче много гладко. Може би, защото бях на 20 и не беше страх от нищо, а и може би защото бях оставила "малко" неща след себе си в Б-я. Спомените са ми относително малко, като зрял човек съм се реализирала само тук. Напуснах България 91-ва, когато два месеца преди това празнувах първият рожден ден на Чочко и нямаше захар по магазините, за да направя торта. Заминах, когато младоженския заем за жилище стигаше за едно море. Заминах, когато чаках пред бакалията половин ден за 1 кг кремверши.
Когато получавах майчинство 90 лв, а плащах наем от 120.
Вие повечето сте младички и може би няма да разберете за какво говоря.
Не, не плаках, само бях притеснена. Но нямах какво да губя. И се оказах права. По-късно се разведох с първия си съпруг и бях 4 години сама с детенце. Оцеляхме повече от достойно през тези години. Смея да мисля, че в Бг щях да мизерствам.
Това, разбира се, е само една малка частица от приимущствата на идвнето ми. Днес от делечината на 14-те години емиграция смея да твърдя, че това е едно от най-тежките, но най-правилни решения. Качеството на животът ми (с всичко, което това означава) е на несравнимо по-високо ниво от това, което би било в Б-я.

Определено само положителни неща    
Аз винаги съм пътувала - още от малка и съм живяла макар и за малко в различни държави подвластни на различни религии, нрави и обичаи...
Научих се да ценя това което имам и да гледам на нещата по друг начин. Благодарение на пътуванията си съм човек който не държи толкова на материалното (като постоянно пътуваш е трудно да притежаваш нещо за дълго) а гледам само да извлека духовни ползи, да видя и науча неща които никъде другаде не бих видяла и чула.
Винаги искам още и още.   Ако отида в дадена държава не се спирам на едно място а обикалям ли обикалям докато не видя почти всичко което има да се види    Е, сега с децата е малко по-трудно, но очевидно не съм се спряла    Искам и децата въпреки, че са още малки, да видят колкото се може повече забележителности, хора, култури....
Пожелавам на всеки да може поне веднъж да излезе от ежедневието и да се потопи в света на бай Ганьо - е, без гафовете му

Я какви теми сте подхванали, момичета!
Края на темата за миенето на чинии много ми хареса, но ще се включа тук, защото на мен живота в чужбина ми даде много повече, отколкото ми отне.   Аз както много други студенти ходих на студентски бригади в САЩ три пъти, всъщност само първия път беше бригада, а после направо с работна виза, което само доказва как добрите работници са ценени там. Имах шанса да работя на хубаво място, да разбера какво е да ми благодарят за добре свършената работа, да изкарам много пари с малко усилия като сервитьорка, да харча като луда за дрехи и екскурзии   , да се почуствам свободна, щастлива, гражданин на света. Не на последно място, в чужбина срещнах най-прекрасния човек, който сега е мой съпруг.   И макар че тази среща обърна живота ми на 180 градуса, никак не съжалявам и се радвам, че вече заедно посрещаме трудностите в живота, макар че еуфорията отшумя, а парите, както в повечето случаи easy come, easy go  

Както забелязах,  след някоя и друга седмица животът ти ще се преобърне още веднъж и то на много повече от 180 градуса, но тогава живота ти ще ти се стори още по-смислен!  

Има и плюсове има и минуси и за мен.Аз живях в 3 държави и понаучих немски и английски само холандския нямах достатъчно време да уча,иначе сам съгласна с другите мами мисленето ти се променя виждаш много неща които ако си седяхме в родината само на филми щяхме да гледаме.Но моето мнение е ...Добре дойдохме видяхме поживяхме спечелихме парите айде да си ходим ...Незнам само като се върна един ден дали сте свикна със стария живот в България.


 

Даде ми повече търпимост и по-малко простотия, която да трябва да преглъщам! (първото е функция на второто)

Отне ми ул. "Раковски" и ул. "Драгалевска" през топлите летни нощи и пл. "Славейков" през деня.

Даде ми съпругът, детето, спокойствието и сигурността, все още ми дава образованието. Отвори ми очите за много неща.
В Родината останаха родителите и част от приятелите. И аромата на цветята и зеленчуците в нашата градина .

животът в чужбина на мен ми даде много повече, отколкото ми отне. И аз, както повечето от нас, се научих да бъда самостоятелна, изведнъж видях, че живота не е тата носи, мама меси и ми се наложи да се оправям сама. И после бях горда с постигнатото. Макар че първите месеци на рев и питане Защо ми трябваше да идвам тук? си ги имаше и при мен. Постепенно човек оценява сигурността и космополитността на живота извън родината, намерих си приятели и взе да ми харесва. Влюбих се, и намерих моето у дома.   И това е най-ценното, което тук ми се даде- любов, моето малко семейство, и разбира се-образованието ми и самочувствието, да съм завършила висше на чужд език в чужда държава с много добър успех.
Животът в чужбина ми взе бащиния дом, но то и сега семейството ми е така пръснато по света, че обикновено се събираме не в България. Взе ми няколкото приятелства-може би не са били истински, щом не са успели да отцелеят, може би сме се променили твърде много... Взе ми и слънчевотот лято!   Та като гледам, наистна повече ми е било дадено-Господ е със смелите, готови да рискуват.

,ВАЛ!Тъй кат гледам май сме на един акъл По въпроса за сиренето-няма ли турски маркети при вас?Аз тук то4но от такива си купувам Бг сирене,което е 1000% по-хубаво от това,дето в Б-я го продават.То е в едни продълговари канти по 1 кг.-"Bulgara feta"

Даде ми възможността да навляза в нова култура и нов светоглед; да обогатя собствените си; нови аромати, вкусове, цветове... Нова професионална реализация /в сферата на информатиката/, макар и коренно различна от образованието ми /Икономика, със сума ти стаж в банка/...
Отне ми разходките в центъра на София, вкусните български домати, супичката от домашно пиле на баба...
Приятелите отдавна вятъра ги беше отвял по света, а с тези, които останаха в България, се чуваме даже по-често от преди, виждаме се поне веднъж в годината. Със семейството ми също - или те са тук, или ние - там.
Така че както при всеки един избор, който правим - отказваме се от нещо, да да спечелим друго. Аз се отказах в името на любовта, и съм щастлива.

Дава ми шанс да живея човешки, както и да прозвучи това!!! Отнема ми вьзможността да контактувам с роднини и приятели както на мен ми се иска!!!

Ох, добре че ми напомнихте. И мъжа си го намерих чужбина и предполагам в голяма степен на него се дължи фактът че се чувствам така добре тука.

Не е за вярване, как можах да го забравя... Tой е най-важният човек в живота ми и най-голямата ми 'придобивка' от живота в чужбина. Но когато с някой се чувстваш добре, май няма никакво значение на какъв език говорите и каква е националността, просто сте си толкова близки че с времето започваш да забравяш че той е чужденец. Ами не е чужденец, каква дума само, как да е чужденец, като не ми е чужд...

И аз като тебе забравих това да пиша, че и дечиццата си забравих да спомена. За мен те са най голямото богатство тук и факта че съм тук ме прави много по спокойна и щастлива.
Едно малко отклонение - скоро майка ми е пита защо купувам толкова много дрехи на децата. Аз се замислих сериозно и след известно време и отговорих така - Аз не съм имала тая възможност като дете да ме обличаш както ти искаш, ами ни бяха наложено още от детската градина униформи (нали съм от по старичките някои може и да не помнят матничките с шорти по детските градини) и така до завършване на средното ни образование. Вярно че малко прекалявам, ама не мога да се стърпя да не накупя на щерката най хубавите (според моя вкус) роклички и обущенца, а на сина на бойните гащи, кърпи и ризи.
Точно това нямаше посмъртно да мога да си го позволя в България или най малкото трябваше да седя до среди нощя да шия, за да са облечени в материи и дрехи, каквито искам.
Предполагам и на много от вас минават тия мисли през главата като минат по детските магазини.
А как ми се пълни сърцето от тая дъга от цветове в детския гардероб и като си спомня сините прилепи от моите ученически години, си мисля колко е хубаво децата ти да растат на воля и несковани в някакви рамки.
Съжалявам - пак се отнесох. Дано не съм ви досадила

Kakvи ти такиvа екстри тук при нас ,има само марокански магазини тук таме .
Ина4е v Мадрид мога да си купя от бьлгарските магазини,но пьк да ходя до там само заради сиренето .......Сега оба4е сьм спокойна,майка ми дойде преди около дvе седмици и сега хладилника е пьлен най-vе4е сьс сирене ,трябvа да vидиш,какvо е един хладилник да препьлнен сьс сирене.            

И аз ще се включа по темата.Живота в Чужбина ми отвори очите за много неща,мисля че сега разсъждавам над живота по много различен начин отпреди.Научих се да контактувам на 3 нови езика,което не е малко.Отворих съзнанието си към една друга реалност-ртази която е нормална за хората по света,а не тази в България.Спрях да се интересувам за хорските проблеми и започнах да се дразня,когато някои се бърка в моите неща!Осъзнах колко е хубаво да си направиш списък вкъщи и при пазаренето да го изпълниш целия!Звучи смешно,но не съм забравила времената в Бг,когато купувахме 2 кремвирша и 100 гр.сирене,за да направим от нищо нещо за вечеря!
Не на последно място,родих златното си синче в Чужбина и разбрах какво е да се грижат за теб в болницата без да плащаш рушвет!
Та така.Е мъчно ми е за близките,но ги виждам,когато мога.Не ни е лесно да сме разделени постоянно от родители и роднини,но в крайна сметка ние сме господари на живота си!

Ох, на мен тепърва има да ми дава живота тук. Тепърва има очи да изплаквам по близките. Не се чувствам дърво без корен, защото гледам в переспектива, гледам на живота тук като на възможност която не си струва да пропускам и искам да извлека най-хубавото от нея. В България имам/х хубава работа в издателство на книги, но заради половинката си струва и ще се жертвам та ако ще после цял живот да си плевя само градината. В България и градина нямах (то и тераса нямах, живеехме под наем в гарсониера). Не се чувствам жертва и гледам на живота тук като на възможност да дам на детето си по спокойно детство. Дишам по спокойно като знам че мога да помагам на родителите си.
Мисля, че благодарение на живота тук започнах да градя оня часовник дето отмерва една година като една секунда. http://www.longnow.com/ Важен за всеки един да види живота пречупен през призмата градивните и важни неща. Мога много да пиша и пак да не ме разберат, мога две думи да кажа и да бъда разбрана, за това спирам до тук. Само който не го е изживял не може да го разбере. Желая на всички късмет и сбъдване на мечтите.

Какво ми даде? Няма да повтарям това,което вече е споменато...

Даде ми възможност да работя професията си на място, което позволява да се реализирам най-добре, чувствам се 100% приета, утвърдена и ценена (само не питайте какви усилия на волята ми е струвало в началото....). Когато преди няколко години се изтъпаних пред Гл. Сестра на плевенската университетска болница за да питам за работа, реакцията й беше циничен поглед и небрежен жест към огромен куп хартия с думите "Ето ,това са молбите за работа на медицинските сестри, с които разполагам. Ако искаш, сложи и твоята отгоре!"Излязох и кракът ми не стъпи повече там.
В момента работя в една от най-големите университетски болници в Европа...

Какво още ми даде?! Реално, достойно бъдеще за децата ми, които имат възможност не само да учат това, което истински ги влече, но и да се реализират професионално-ако не в Англия, то където си изберат по света...Без връзкарство, без компромиси.

Голямата жертва направи съпругът ми (лекар е), който се отказа от практиката си в България и все още му предстоят изпити тук IELTS и PLAB, а годините си минават... На 42 е...

Просълзихте ме момичета, браво на вас, страхотни сте!

на мен ми даде спокойствие и сигурност.върна ми вярата в справедливостта.научи ме да разчитам само на себе си,направи ме по- силна,помъдряла...

отне ми уютните празнични вечери с близките ми хора.

Съгластна съм със всяко едно мнение и не искам да се повтарям, но не мога да пропустна да го спомена отново.

Животът в Канада ми даде само4увствието на "гражданин на света" уважаван от вси4ки. Даде ми прекрасен син на който мога да осигуря без притеснение спокоен живот. Тази 4ужбина има възможност да предложи на детето ми прекрасна възможност за развитие /при желание от негова страна, разбира се/.

За това какво ми е отнела ... аз мисля 4е вси4ки ние много добре знаем какво то4но ни е отнела...родители, роднини, приятелите от детството...ние вси4ки ще носим България в сърцата си, но ще си останем в 4ужбината заради доброто бъдеще на децата ни и заради спокойствието което ни се предлага.

това горното биах аz,но zабравих да се регистрирам

Споделям напълно и се присъединявам към написаното по горе: и ние си те оби4каме Хонди4
Боже хора като се замисля понякога,4е ние в обЩи линии си знаем по4ти и май4иното мляко ( в прекия и преносен смисъл ) и ми става едно такова весело  

Абсолютно по същия начин се чувствам и аз и адски много ми харесва това,че хората след 30 не се затварят по къщите.Мъжът ми на 37 години има повече енергия от мен !!! Купони му дай,партита,никога не е уморен за купони.И всичките ни приятели са горе долу на тая възраст,и те така.
Ама дискотеките е,няма дискотеки като българските Да,не съм виждала.И заведенията в началото ми се струваха много странни
С всичко което си написала съм съгласна,присъединявам се към твоето мнение и само ще добавя,че хората тук са много по спокойни,няма нерви и истерия накъдето и да погледнеш.Това ми даде на мен живота тук-спокойствие...Някои ме питат как можеш да живееш в това тихо малко място,а аз отговарям-на мен си ми е идеално,сега точно от това имам нужда.Като ни се приходи на шумно-палим колата    

  Как забравих и аз!  
Ако не сте вие милички - не знам как съм се оправяла досега, ама честно!

И това не е никак малко, ама никак.
И раzбрах, че родата, друzята и боzата нямат zаместител.
Че да си дебел, не е порок.
Че професия не се краде.
Че малките коли и пеШеходците, като са с предимство, никой не ги псува или напъва да ги гаzи.

Боже, значи аз съм "различната" тука
Какво ми даде чужбина:
-свободно говорим английски /но си забравих френския/
-умението да карам кола

Детето ми-определено мъжът ми ми го даде, а него го срещнах в Бг! Не чужбина.

Но доста загубих:
-дом /който в момента ще се даде под наем,а тук още нямам такъв/
-приятели /някои не ми простиха ,че се ожених толкова бързо и заминах/ А тук имам познати,приятели не!

Но така ми е било писано-явно още съм "нова" тук ,за да рева толкова за тая България, нищо ,че й се нервирам понякога!

А да-нямам книги ,които да чета,но като поотрасне Стела почвам да си купувам с тонове!!!

Но с всички неща,които сте изброили-за правата, пешеходците и другите....да не се повтарям ,съм НАПЪЛНО СЪГЛАСНА С ВАС!

Адриана, много съм далеЧе от мисълта да те убеждавам колко ти е добре, ти най-добре знаеш как се Чувстваш. Но не мога да се въздържа да коментирам 2 неща от постинга ти.

Едното са приятелите които не са ти простили Че си се оженила толкова бързо. За мен това не са приятели. Как може да ти се сърдят или да ти прощават толкова лиЧни неща. Добрите приятели ще се радват с тебе Че си щастлива, а няма да мислят колко бързо си се оженила. Не страдай за такива хора, не си загубила нищо.

Другото е домът ти. Не може да нямаш дом там където живееш. Няма знаЧение под наем ли живееш или в собствено жилище, домът ти е там където си в момента. Аз също имам собствено жилище в София, а живея тука под наем. Но домът ми е тука, а не в София. Така го Чувствам аз. Какво знаЧение има мой ли е апартамента или не? Нали съм го наредила така както съм пожелала аз и се Чувствам удобно в него, знаЧи ми е дом.

Мен май най-ве4е 4ужбината ме направи самостоятелна,защото в България бях на мама и тати детето,и общо взето с нищо не се бях сблъсквала.Тук се нау4их да се боря със собсрвени сили за вси4ко,придобих увереност,нау4их и език,изобщо ново само4увствие,срещнах се с разли4ни култури и най ве4е се нау4их да уважавам разли4ните религии,възпитание и на4ин на живот!
Друга тема на разговор е какво ми е отнела..то идеални неща няма

Даде ми контакт с култури от цял свят, уви, невъзможен и до днес у нас, най-вече заради предразсъдъци, комплекси  и идваща от тях незаинтересованост от Другия. Даде ми откритост в общуването с непредвзети и естествени човеци.
Върна ми нещо много важно, убедеността ми, че човек не бива да изоставя мечтите си, които а-ха бях на път да загърбя.
Научи ме на толерантност и на доверие. Да не се страхувам от по-мащабни планове.
Даже и родителите ми върна в известен смисъл, защото преди не се разбирах с тях, а когато започнах да пътувам надалеч ги оцених и заобичах наистина.

Аз като заминавах не знаех, че така ще се стекат обстоятелствата и ще остана...Сигурно затова и не съм правила планове с години напред....Но бях толкова шокирана от куп проблеми свързани с власто и паро-имащи, че Холандия се яви вид спасение. Понякога все още живея с ужаса преживян там, но това е така, защото проблемите си останаха неразрешени досега.
 Холандия ми даде шанс да науча, че всеки човек има права и трябва да си ги търси...Дори и най-малкия факт, че можеш да върнеш някоя купена дреха, без да ти се налага да се караш с продавачката. Или да върнеш билетите за театър като цивилизован човек на касата, а не да се молиш някой да ти го купи пред театъра....

  Холандия ми даде шанс и да разбера, че едно от най-великите неща е природата. Тук, на север, се прави всичко възможно тя да се опази и природен резерват е свещенна дума за холандеца.

   Даде ми въжможност да уча и да се доказвам като личност на честни начала, а не "на директора братовчедката" и т.н. Имала съм и имам трудни моменти свързани с това, но е голяма сладостта, когато се пребориш с нещо по честен начин.

  Най-много ми даде въжможност да пътувам, за което съм страшно благодарна и щастлива. Няма по-велико нещо от това...

   Какво ми отне? Доста неща, но аз се опитвам да ги постигна тук. Живея с България в сърцето и се    тя да  просъществува като страна /не знам дали сте чели статията в Стандарт, че се очаква до 50 години да сме 4.5 милиона българи...../

Единственото, което ми даде чужбината е съпруг, т.е. семейство. Всичко друго, за което пишете си го имах в България. Имах си работата, която безумно ди обичах, имах си приятелите, с които непрекъснато си помагахме, умах си самостоятелността. Знаех как да се боря и да постигам целите си. И пътувах много. Имах и си имам самочувствието на българка. Не искам да съм гражданин на света, а на една малка държавица с хилядолетна история, неземни красоти и прекрасни хора. Явно везните натежават от страната на семейството за да съм още тук. Но след години пак ще си се върна, но този път с моето семейството.
И като допълнение живота в Англия разби всичките ми илюзии за добрата стара Англия. Но това е друга тема. Дано България  никога не бъде като сегашната Англия.

Не съм живяла в чужбина, но животът ми даде много от нещата, които изброявате. Работата е там, че ние узряваме и се развиваме, разширяваме кръгозора си, придобиваме увереност, и за това не е нужно да ходим на края на света.

Да, не е нужно да отидеш в друга дьржава за да си щастлив - сьгласна сьм с теб, НО... за това колко се  "разширява крьгозора", когато се  отиде в чужбина... -човек осьзнава само, ако го изживее!

Твоето сърце цял свят събира!