В седмия месец съм. Случи ми се ужасна случка. Станах до тоалетна и видях двама крадци на няколко метра от мен. Изпаднах в някакво безумие, крещях като луда (това беше първото, което се сетих да направя, за да стане по-бързо и мъжа ми). От пищенето ми, слава богу, крадците се изнесоха. След това за няколко минути дори не можех да проговоря. Опитах се да се овладея бързо, заради бебенцето в корема ми. Но цял ден се притеснявам да не съм му причинила нещо. Сега се страхувам да остана и през деня сама. Но това ще го приживея, стига детенцето да се роди живичко и здравичко, когато му дойде времето. Ще се радвам, ако споделите с мен дали имате преживявания през бременността със силна уплаха и вече си имате здрави бебенца.
- Публикувана: 23 фев. 2008, 21:34 ч.
- Последно мнение: 10 март 2008, 09:18 ч.
Изживявали ли сте силна уплаха през бременността?
Не беше точно уплаха, но нещо което много ме разстрои. Бях в 8ми месец. Убиха котката която гледахме, а имаше 6 котенца.
Много се разстроих, плаках много, въпреки че се опитвах да бъда спокойна... за съжаление не помогна, получих контракции и ме взеха в болница за 2-3 дни. Според мен беше ненужна мярка, но както и да е...
Месец и половина по-късно родих прекрасна дъщеричка, без проблеми...
Не се притеснявай, всичко ще е наред! Леко раждане!
Много се разстроих, плаках много, въпреки че се опитвах да бъда спокойна... за съжаление не помогна, получих контракции и ме взеха в болница за 2-3 дни. Според мен беше ненужна мярка, но както и да е...
Месец и половина по-късно родих прекрасна дъщеричка, без проблеми...
Не се притеснявай, всичко ще е наред! Леко раждане!
Много кофти случка наистина 
. Аз претърпях ПТП - в градски усповия, не супер страшно, но с достатъчна доза адреналин и внезапен стрес. Бях в началните месеци. Бебка се роди жива и здрава 
!
Не се притеснявай, мила, бебчето вече е оформено, а и не забравай, че природата се е погрижила по принцип да пази бебето по най-добрия начин от всякакви лоши влияния. Помисли си само в какви кошмарни обстоятелства се раждат живи и здрави деца по света - войни, глад... Важното е ти сега да се отпуснеш, станалото е станало, гледай напред и мисли за положителните емоции, които те очакват - всяка щастлива мисъл и радост, която изпитваш носят радост и за бебето ти - търси тези емоции, не зацикляй върху тази случка. Всичко ще бъде наред!
. Аз претърпях ПТП - в градски усповия, не супер страшно, но с достатъчна доза адреналин и внезапен стрес. Бях в началните месеци. Бебка се роди жива и здрава ! Не се притеснявай, мила, бебчето вече е оформено, а и не забравай, че природата се е погрижила по принцип да пази бебето по най-добрия начин от всякакви лоши влияния. Помисли си само в какви кошмарни обстоятелства се раждат живи и здрави деца по света - войни, глад... Важното е ти сега да се отпуснеш, станалото е станало, гледай напред и мисли за положителните емоции, които те очакват - всяка щастлива мисъл и радост, която изпитваш носят радост и за бебето ти - търси тези емоции, не зацикляй върху тази случка. Всичко ще бъде наред!
Уф, преживяла си нещо наистина ужасно! В къща ли живеете, това през деня ли се случи?
Иначе преживях голям стрес през 7-ия месец - паднах по едни стълби и много се уплаших за бебето. Всичко приключи успешно и родих когато трябваше.
Иначе преживях голям стрес през 7-ия месец - паднах по едни стълби и много се уплаших за бебето. Всичко приключи успешно и родих когато трябваше.
Живея в апартамент на първия етаж. Случи се в 6.10 сутринта. Отворили са ПВЦ прозорец, дори без шети по него.
Живея в апартамент на първия етаж. Случи се в 6.10 сутринта. Отворили са ПВЦ прозорец, дори без шети по него.
Мисля, че всичко с бебето ти е наред! Ако можеш по някакъв начин да се обезопасите и да си спокойна, ще е добре. При мен освен психическа, имах и физически травми и ужасни болки от тях, родих здрав юнак.
Същото се случи на съпругата на колега на мъжа ми - буди се през нощта и вижда крадец в стаята (живеят на първия етаж). Била е някъде в 7мия месец. Явно е изживяла страхотен стрес, защото от този ден нататък, всяка нощ се будела по едно и също време. Роди си нормално детенцето, не е имало проблем с доносването или нещо със здравето му. Единственото, което не съм сигурна, че има отношение е, че детенцето също се будело през нощта по същото време (но принципно самото дете се буди поне 20 пъти на нощ, така че може и да си е чисто съвпадение).
При мен самата: три погребения на много близки хора, една лека катастрофа в града, едно адски друсащо сафари (бяха ме уверили, че си е най-обикновена разходка), ремонт още докато не знаех, че съм бременна и мъкнех всякакви тежести, къртехме и дишахме прахоляка, даже помня, че и микровълновата разнасях из апартамента... Стряскала съм се, но от глупости - кучето, което скочи към колата с див лай, една три-сантиметрова хлебарка изскочи от канала, докато миех банята... Нищо си му няма на детенцето ми. Разбира се не е същото като стресът, който си изживяла, но като се притесняваш, не си помагаш. Вярвам, че бебчето ти е добре и след два месеца ще гушнеш своето малко чудо.
При мен самата: три погребения на много близки хора, една лека катастрофа в града, едно адски друсащо сафари (бяха ме уверили, че си е най-обикновена разходка), ремонт още докато не знаех, че съм бременна и мъкнех всякакви тежести, къртехме и дишахме прахоляка, даже помня, че и микровълновата разнасях из апартамента... Стряскала съм се, но от глупости - кучето, което скочи към колата с див лай, една три-сантиметрова хлебарка изскочи от канала, докато миех банята... Нищо си му няма на детенцето ми. Разбира се не е същото като стресът, който си изживяла, но като се притесняваш, не си помагаш. Вярвам, че бебчето ти е добре и след два месеца ще гушнеш своето малко чудо.
Да, в началото на първата бременност. Станах до тоалетна през нощта и на път към нея чух до мен: Мееее, все едно малко козленце блее. Изпищях и се хвърлих върху мъжа ми. Разбира се нямаше нито козленце, нито нищо, така и не разбрах какво беше това чудо. Чула съм, че се раждат деца с някакъв белег при уплаха на бременната и моето наистина се роди с голямо черно петно на главата. Слава Богу е под косата и не личи вече. Но понеже не вярвам в поверия мисля, че е съвпадение. Освен това детето ми е адски нервно и чувствително, но не знам дали това има връзка със случката. Знам, че звучи безобидно и смешно, ама в нощната тишина да чуеш подобно нещо направо ти се изправя косата 
на работа. Ма нищо му няма на моя герой. И това стряскане не е единствено.
кикик, много неприятно. Ако не си се обадила на лекаря си, направи го за твое спокойствие.
Аз не съм имала такива случки и дано да нямам
обаче съм родена след такава. Майка ми е била вече в деветия месец. Тогава не са се заключвали нощем. През нощта се прибрал съседът от горния етаж, много пиян, и объркал етажите, влязъл у нас и се насочил директно към спалнята....и си влязъл да си ляга. Това така стреснало майка ми, че веднага почнали контракции и до сутринта ме родила.
Аз не съм имала такива случки и дано да нямам
обаче съм родена след такава. Майка ми е била вече в деветия месец. Тогава не са се заключвали нощем. През нощта се прибрал съседът от горния етаж, много пиян, и объркал етажите, влязъл у нас и се насочил директно към спалнята....и си влязъл да си ляга. Това така стреснало майка ми, че веднага почнали контракции и до сутринта ме родила. 
Уф, преживяла си нещо наистина ужасно! В къща ли живеете, това през деня ли се случи?
Иначе преживях голям стрес през 7-ия месец - паднах по едни стълби и много се уплаших за бебето. Всичко приключи успешно и родих когато трябваше.
Иначе преживях голям стрес през 7-ия месец - паднах по едни стълби и много се уплаших за бебето. Всичко приключи успешно и родих когато трябваше.
Аз паднах в 9-тия месец, но и при мен всичко се разви нормално!
Е, родих секцио но невър майнд, всичко отминава!
, но спокойно всичко е наред.
Леле, това си е страшно и да не си бременна.Иначе,аз бях в четвърти месец и с мъжа ми ходихме до Сандански,аз шофирах и на пътя изведнъж излезе една коза и аз я блъснах.Уплаших се адски много и се разревах а козата стана и избяга.Като отидохме в Сандански отидох на лекар и нищо нямаше ,бебчо се роди жив и здрав.Не се тревожи,всичко ще е наред!
и аз я блъснах.Уплаших се адски много и се разревах а козата стана и избяга.Като отидохме в Сандански отидох на лекар и нищо нямаше ,бебчо се роди жив и здрав.Не се тревожи,всичко ще е наред!
Голям ужас си преживяла , наистина...
Аз, някъде в началото на бремеността пък, се уплаших здравата, когато един контакт изгърмя. Тъкмо включвах калорифера и като запуши тоя ми ти контакт и като се разсъска - аз пуснах щепсела, скрих си лицето и не смеех да помръдна под дъжда от искри. Слава богу, премина от само себе си. Много се притеснявах да не остане някакъв белег на малката - че и за лицето се хванах ( нали суеверията гласят, че там, където се пипнеш при стряскане, на същото място бебето ще има белег). Е, нищо й няма... да чукна на дърво
Аз, някъде в началото на бремеността пък, се уплаших здравата, когато един контакт изгърмя. Тъкмо включвах калорифера и като запуши тоя ми ти контакт и като се разсъска - аз пуснах щепсела, скрих си лицето и не смеех да помръдна под дъжда от искри. Слава богу, премина от само себе си. Много се притеснявах да не остане някакъв белег на малката - че и за лицето се хванах ( нали суеверията гласят, че там, където се пипнеш при стряскане, на същото място бебето ще има белег). Е, нищо й няма... да чукна на дърво
Бях бременна в петия месец,когато една сутрин такси ни удари странично,шофираше мъжът ми.Естествено доста се уплаших.Хубавото в тази ситуация,ако мога да го нарека така,е че големият ми син не беше в колата понеже удара се понесе от тази страна на колата в която той седи.Родих едно здраво момченце.
Когато бях в 5 месец през първата ми бременност, ме ухапа куче. Много се изплаших, защото ме изненада в гръб. Изпищях доста силно, та и кучето се стресна и избяга. Роди ми се здраво и красиво момиченце. Но и до днес, вече шест години, тя има необясним страх от кучета. Не зная има ли някаква връзка между двете неща.
Лека и спокойна бременност!
Лека и спокойна бременност!
Бях в 6-7 месец, когато почина сестрата на мъжа ми. Огромен шок за цялото семейство и особено за свекърва ми. Аз вдигнах и кръвно, имах проблеми с бъбреците и първия ден до обяд не усетих нито един ритник от бебка. Вече щях да тръгвам по спешност да ме прегледат (беше събота), когато тя се разшава. В понеделник отидох на ехограф и всичко беше наред.
Месец по-късно с мъжа ми катастрофирахме леко - той не успя да спре на едно кръстовище и се блъснахме в предната кола, а тя в по-предната. Ударих си главата, но коремът ми остана незасегнат. Отидох веднага на лекар и всичко с бебето беше добре. Пих Магнезий профилактично, защото силният стрес и адреналин може да предизвика контракции.
Слава Богу си имам прекрасна и здрава дъщеря.
Горе главата и ако имаш кого да помолиш да ти прави компания поне за няколко дни - съседка пенсионерка, приятелка, роднина - ще си много по-спокойна!
Месец по-късно с мъжа ми катастрофирахме леко - той не успя да спре на едно кръстовище и се блъснахме в предната кола, а тя в по-предната. Ударих си главата, но коремът ми остана незасегнат. Отидох веднага на лекар и всичко с бебето беше добре. Пих Магнезий профилактично, защото силният стрес и адреналин може да предизвика контракции.
Слава Богу си имам прекрасна и здрава дъщеря.
Горе главата и ако имаш кого да помолиш да ти прави компания поне за няколко дни - съседка пенсионерка, приятелка, роднина - ще си много по-спокойна!
Падала съм по очи и при 2те си бременности първия път по стълби втория път на улицата. Успях да се спра на ръце.
При втората: 2м - кърлеж ме ухапа, вади му главата хирург(съответно не ми сложиха тетанус), после баткото ни лепна салмонелоза(6м). Та докато се осведомя за 2те неща има ли проблем ми се взе здравето.
При втората: 2м - кърлеж ме ухапа, вади му главата хирург(съответно не ми сложиха тетанус), после баткото ни лепна салмонелоза(6м). Та докато се осведомя за 2те неща има ли проблем ми се взе здравето.
Аз преживях операция с пълна упойка в 7ми месец. Бях адски изплашена за бебето, но за щастие всичко мина успешно и сега имам най-слънчевото човече на света. След операцията бях на системи с магнезий и после пих магнерот до края на бременността.
Най-важното е да си спокойна, затова те съветвам да отидеш на лекар, за да измерят тоновете на бебето.
Най-важното е да си спокойна, затова те съветвам да отидеш на лекар, за да измерят тоновете на бебето.
Наистина страшно неприятна случка си преживяла Но не се притеснявай, всичко бързо се забравя и отминава. Аз бях в 5-6 месец, когато докато се разхождахме с милото по центъра една фигура прелетя покрай мен, грабна ми якето и ............... аз така се изплаших, направо щях да прпадна от уплаха, а 5 секунди по-късно се оказа, че един приятел ни видял и решил да се избъзика. Аз 2 часа след това бях с учестен пулс,а не съм от най-плашливите. А милото такъв скандал му дръпна ....... 
Също така и в края на 4тия месец се наложи да приспим кучето ми, което гледах от 13 години и с което израстнах, толкова ме болеше като гледах как я отвеждат 
Слава Богу, детето си се роди здраво, силно и бая голямо, така че няма от какво да се притесняваш
Но не се притеснявай, всичко бързо се забравя и отминава. Аз бях в 5-6 месец, когато докато се разхождахме с милото по центъра една фигура прелетя покрай мен, грабна ми якето и ............... аз така се изплаших, направо щях да прпадна от уплаха, а 5 секунди по-късно се оказа, че един приятел ни видял и решил да се избъзика. Аз 2 часа след това бях с учестен пулс,а не съм от най-плашливите. А милото такъв скандал му дръпна ....... Също така и в края на 4тия месец се наложи да приспим кучето ми, което гледах от 13 години и с което израстнах, толкова ме болеше като гледах как я отвеждат Слава Богу, детето си се роди здраво, силно и бая голямо, така че няма от какво да се притесняваш 
Аз бях в 6 месец,когато отидохме на селото на мъжа ми.Първата вечер нещо шумоли в стаята,но мъжа ми вика нищо няма-заспивай,докато не видях една мишка.Последваха викове,плач и цяла нощ без да мигна...на следващата нощ отивам до тоалетна и една мишка се мушна под вратата при мен...даже и сега като си го спомня и се побърквам...
Много се притеснявах дали бебето ми няма да има някой грозен белег,но слава богу се роди много беличка и чистичка...
Много се притеснявах дали бебето ми няма да има някой грозен белег,но слава богу се роди много беличка и чистичка...
Да, в началото на първата бременност. Станах до тоалетна през нощта и на път към нея чух до мен: Мееее, все едно малко козленце блее. Изпищях и се хвърлих върху мъжа ми. Разбира се нямаше нито козленце, нито нищо, така и не разбрах какво беше това чудо. Чула съм, че се раждат деца с някакъв белег при уплаха на бременната и моето наистина се роди с голямо черно петно на главата. Слава Богу е под косата и не личи вече. Но понеже не вярвам в поверия мисля, че е съвпадение. Освен това детето ми е адски нервно и чувствително, но не знам дали това има връзка със случката. Знам, че звучи безобидно и смешно, ама в нощната тишина да чуеш подобно нещо направо ти се изправя косата
В началото на бременността една моя приятелка изскочи иззад гърба ми (тя даже не знаеше, че съм бременна) и страшно много ме изплаши! Бебето се роди живо и здраво, но си има родилно петънце
точно като при НикиФин. Сега всички ме питат какво съм крала по време на бременността
Малко преди нова година една сутрин мъжът ми ме оставя за работа в 7:30 на 50 метра от офиса(както обикновено),и две циганета на по 10-12 години явно са ме дебнали, зад мен ми дръпнаха чантата,в първият момент си помислих ,че е някой колега и се майтапи,обаче като се обърнах такъв ужас изпитах,още помня чувството,чувах само гласа си как крещи неистово и тичам по тях,ама нали съм като хипопотам с тоя корем,къде ще ги настигна 
и по едно време се усетих и спрях,имаше хора и никои не се затича и никой не ги спря да му се невиди!После отидох до кафето където се събираме и от там един мъж се затича и успя да ги намери.не ме беше яд за каквото и да било вътре в чантата,самият стрес тогава и това че после трябва да се разправям за всичките документи беше ужасно,но дано да не се е отразило на бебчето.Иначе ходих тогава на доктор препоръчвам за всеки случай да отидеш и ти !
и по едно време се усетих и спрях,имаше хора и никои не се затича и никой не ги спря да му се невиди!После отидох до кафето където се събираме и от там един мъж се затича и успя да ги намери.не ме беше яд за каквото и да било вътре в чантата,самият стрес тогава и това че после трябва да се разправям за всичките документи беше ужасно,но дано да не се е отразило на бебчето.Иначе ходих тогава на доктор препоръчвам за всеки случай да отидеш и ти !
В 5-ти месец бях бременна когато с мъжа ми ни блъснаха с колата.За щастие ударът беше лек и двамата бяхме невредими.Не се притеснявай от случилото се.Сега най-вече трябва да си спокойна.И нас ни обраха ,докато бяхме на гости с малкия и то през деня.След това не смеех до магазина да отида.Вземи си сълзлив спрей за твое успокоение.И се пази много
ние с мъжът ми за нова година ходихме до видин на гости на една приятелка и се наложи да си тръгнем спешно от там, а тогава падна най-големият сняг и така щяхме да катастрофираме няколко пъти и много се уплащих тогава, а бях някъде в 3 месец и преди една седмица се подхлъзнах в банята и много хубаво се изстърсих по корем, но като отидох на лекар се оказа, че на бебо нищо му няма и така се поуспокоих, даже сега почти бях забравила за всичко станало.
Милата! Искрено ти съчувствам!
По ул. "Шишман" (бях в напреднала бременност) точно срещу мен вървеше някакъв огромен мъж, който на няколко крачки преди да се разминем, гледайки право в мен, бръкна бавно във вътрешния си джоб. Изтръпнах от ужас какво ще извади! Представих си нож или друго оръжие. Уплахата ми беше огромна, тъй като като малка сънувах сън, че съм бременна и ми промушват корема.
Та, скрих се инстиктивно зад мъжа ми и заобиколих отдалече. Човекът, разбира се, не извади никакво оръжие, но аз треперех.
Сина ми се роди жив и здрав!
Отивай да си починеш и погали коремчето!
По ул. "Шишман" (бях в напреднала бременност) точно срещу мен вървеше някакъв огромен мъж, който на няколко крачки преди да се разминем, гледайки право в мен, бръкна бавно във вътрешния си джоб. Изтръпнах от ужас какво ще извади! Представих си нож или друго оръжие. Уплахата ми беше огромна, тъй като като малка сънувах сън, че съм бременна и ми промушват корема.
Та, скрих се инстиктивно зад мъжа ми и заобиколих отдалече. Човекът, разбира се, не извади никакво оръжие, но аз треперех.
Сина ми се роди жив и здрав!
Отивай да си починеш и погали коремчето!
Бях бременна в 7-мия месец, с мъжа ми се прибирахме от гости. Зад нас караше един с бясна скорост, задмина ни и в този момент по пътя преминаваше едно куче, което направо отнесе. 
Всичко това стана пред очите ми и много се уплаших. Доста време ми трябваше да забравя случката. Бебка се роди жива и здрава. 
Не се притеснявай, всичко ще е наред с бебчо!
Всичко това стана пред очите ми и много се уплаших. Доста време ми трябваше да забравя случката. Бебка се роди жива и здрава. Не се притеснявай, всичко ще е наред с бебчо! 
Ами... аз не знам какво да кажа за себе си, само се надявам след броени дни като дойде бебо да е добре.
2 пъти катастрофирах - в 4 и 6 месец, първият път паркирах по слух, втория път бях с летните гуми в един хубав сняг и се забих в тролея.
Излях горещата супа - леща върху ръката си, минах 12 изпита, не мога да спя нощем, извадиха ми доброкачествено туморче от гърлото ми. Скарах се жестоко със семейството ми/подозирам, че от това е безсънието/ - е, вече сме ок, ама колко нерви изпотроших, просто не е за вярване.
Наистина искрено се надявам, че всичко с бебенцето ще е ок. Има и още, ама да не влизам в подробности...
2 пъти катастрофирах - в 4 и 6 месец, първият път паркирах по слух, втория път бях с летните гуми в един хубав сняг и се забих в тролея.
Излях горещата супа - леща върху ръката си, минах 12 изпита, не мога да спя нощем, извадиха ми доброкачествено туморче от гърлото ми. Скарах се жестоко със семейството ми/подозирам, че от това е безсънието/ - е, вече сме ок, ама колко нерви изпотроших, просто не е за вярване.
Наистина искрено се надявам, че всичко с бебенцето ще е ок. Има и още, ама да не влизам в подробности...
Да,изживях силна уплаха,но бързо ми мина.От земетресение,въпреки че не беше силно,но тогава ми се стори цяла вечност 
.Последствия нямаше,бебенцето се роди живо и здраво.
Не се притеснявай излишно,всичко ще бъде наред!Ако ще ти донесе по-голямо спокойствие,послушай съфорумките по-горе и отиди на лекар
.Последствия нямаше,бебенцето се роди живо и здраво.Не се притеснявай излишно,всичко ще бъде наред
!Ако ще ти донесе по-голямо спокойствие,послушай съфорумките по-горе и отиди на лекар
Да. Бях бременна в трети месец и бях командировка в Търново. Нощувах сама в една стая за гости на голяма организация. В сградата бях съвсем сама, на третият етаж, заключена с магнитни карти и решетки....Стана земетресение и аз изпаднах в паника, нито знаех как да изляза (картите и ключовете бяха в мен, но от уплаха не успях да ги използвам), нито на кого да се обадя, нито какво да направя...Кошмар. Слава Богу, на бебчо нищо му нямаше, роди се здрав. Но споменът си остана....
Бях в началото на шестия месец когато сина ми си сцепи челото в един ръб ходихме в пирогов, лепиха го, снимаха го, адски много кръв тече.... на следващия ден не смеех да го пусна да ходи и цял ден си поплаквах... не съм имала контракции или някакви проблеми, вярвам че ще родя едно здраво бебенце
ходихме в пирогов, лепиха го, снимаха го, адски много кръв тече.... на следващия ден не смеех да го пусна да ходи и цял ден си поплаквах... не съм имала контракции или някакви проблеми, вярвам че ще родя едно здраво бебенце 
kikik, това, което ти се е случило е наистина много стресиращо. Стискам палци всичко с бебчето ти да е наред. Както са те посъветвали мамите, отиди за свое успокоение на преглед.
Иначе за мое щастие толкова силна уплаха не съм преживявала. Имало е стресови ситуации, но не могат да се сравнят с твоето изживяване.
Иначе за мое щастие толкова силна уплаха не съм преживявала. Имало е стресови ситуации, но не могат да се сравнят с твоето изживяване.
С втората си бременност изживях нещо , което още помня и много дълго време ще помня . Бях в 7 месец , когато с голямата ми дъщеря бяхме пред блока както обикновенно през лятото до късно вечерта . На една от плитките шахти и изгнили дъските и някой сложил една много малка дъскичка само колкото да не зее отворена шахтата. Но никой не знаеше това , а децата от блока се събират точно до тези шахти , защото има една голяма камара дребни камъчета тип баластра и също и пясък . Аз стоях точно до детето си и в един момент както си стои и хвърля камъчета във въпросната шахта и се търкулна топката точно отгоре . Тя веднага тръгна да си я вземе и пред очите ми пропадна в дупката . Още помня ужаса , който изпитах в този миг и винаги ще го помня . Както бях с корема веднага и аз се пъхнах вътре за да я извадя и СЛАВА БОГУ нищо инямаше , освен че беше много уплашена . Но аз много дълго време бях просто не на себе си . Е все пак малката се роди съвсем нормално , живо и здраво бебенце . Късмет и леко раждане .
Когато бях бремена с дъщеря ми, сина ми падна пред очите ми в банята и си удари главата /повръщания, Пирогов, снимки, сътресение на мозъка/. Аз докоснах с ръката си носа и устните си, в момента в който го видях как пада.
Бях забравила за тази случка до момента, в който видях дъщеря ми - Не знам дали от това, че докаснах лицето си или просто съвпадение, дъщеричката ми се роди с червено петно на носа, над горната устна и на главичката, което остана под косичката й - за моя радост с годините петната избледняват, стават по-червени, само когато е много студено.
Важно е да мислиш позитивно.
Бях забравила за тази случка до момента, в който видях дъщеря ми - Не знам дали от това, че докаснах лицето си или просто съвпадение, дъщеричката ми се роди с червено петно на носа, над горната устна и на главичката, което остана под косичката й - за моя радост с годините петната избледняват, стават по-червени, само когато е много студено.
Важно е да мислиш позитивно.
Мисли позитивно и въобще не си спомняй за това,което се е случило.На мен някъде 4-5 месец един дъртак 2 пъти ми налегна коремчето в претъпкания рейс,та трябваше да се разкрещя та да разбере.Няколко дни бях в стрес и непрекъснато ревях.Като си бременна всичко изглежда още по-ужасно.Онзи ден /приятелката ме е бременна и много красива/ и един идиот/видимо млад и симпатичен младеж/ се затича към нея и и изкрещя в лицето.Може би така искаше да се запознае с нея,а приятеля му също някакъв кретен през смях ни обясняваше, че има жълта книжка. 
