Публикувана: 25 фев. 2008, 15:32 ч.
Последно мнение: 29 фев. 2008, 10:14 ч.

За споделянето

1 378
24
1

Гост

1
2
Всички

25 фев. 2008, 15:32 ч.

Общо взето моето дете е малко (4г.), все още не е особено "споделителен", но гледам има разни дечица, които си казват много повече от това, което аз разбирам от него. Може да е въпрос на характер, но може би родителите на тези деца да успяват повече да ги предразположат отколкото ние с баща му-него, примерно.

Аз самата не съм споделяла много с родителите си. Сега сякаш съм по-близка с тях, отколкото преди. Но помня, че майка ми много се притесняваше с мен-момиче, някъде отивам, с някой, пък не и обяснявам. Не че криех, а някак си ми беше...неудобно да спделям с нея. Дори да съм искала.

Повечето пренасяме съзнателно или не, (до известна степен) моделът на възпитание, който сме получили ние и върху нашите деца.
Не бих искала да е така в този аспект.

Просто ми се ще да съм "в крак" с това, което става в живота на детето ми.
На този етап си разказваме как ни минават дните-аз моя, той неговия., което е една стъпка напред, преди и това не ми казваше.

Ще съм благодарна на Вашите мнения/опит.

# 1 25 фев. 2008, 15:40 ч.

Карлово
Мнения: 4 648

И моята като беше малка не споделяше, мислех, че е подписала декларация за поверителност. Joy

# 2 25 фев. 2008, 15:53 ч.

Мнения: 55

Според мен е въпрос на характер. Аз споделях с майка всичко и без да пита, сестра ми пък беше "гроб".
Синът ми (15 г.) пък ако аз не го попитам нищо и няма да каже и такъв си е бил винаги, с тази разлика че сега на 3-ия въпрос ми казва че питам много. Simple Smile

# 3 25 фев. 2008, 15:56 ч.

Мнения: 4 841

От една страна е въпрос на темперамент - ясно е, че интровертните хора споделят по-рядко, но съществени неща, докато екстравертните - всяко нещо, което ги е впечатлило, дори и незначителни детайли. Но също така важен е и духа, който цари в семейството - ако всеки споделя, например вечер около масата, или в "специални" моменти - детето също започва да го прави като нещо съвсем нормално в рамките на общуването.
Това, което е ужасно обаче, е някой да се опитва да ти измъква информация, едва ли не насила. Търпение, личен пример и съобразяване с темперамента - това е "работещата" рецепта според мен.
Понякога чак се дразня от настоятелността на някои родители, които при взимане на детето от детската очакват едва ли не подробен доклад по часове и минути...

# 4 25 фев. 2008, 16:12 ч.

София
Мнения: 62 595

Споделят засега. За нататък не зная. Споделянето е доверие. Надявам се да го оправдавам.

# 5 25 фев. 2008, 16:13 ч.

Мнения: 8 999

Аз бях затворено дете, почти нищо не споделях вкъщи с родителите си. За сметка на това двете ми деца са направо като неспирно ромолящи чучура - от тях струи непрекъснато обилна информация. Понякога този нестихващ тътен ме побърква и ги моля поне за една минута да помълчат.
Слава Богу, има и моменти, в които не са много на кеф и си кротуват.
Не съм ги учила да споделят, не съм ги предизвиквала, не съм възпитавала у тях този маниер на общуване с родителите - не знам откъде го наследиха, защото и мъжът ми е бил по-скоро мълчаливо дете.

# 6 25 фев. 2008, 16:26 ч.

Мнения: 160

Радвайте се,ако споделят и не им се сърдете,когато бърборят без спиране като малки,защото ще дойдат тийн годините,когато ще се молите за една дума,а няма да я получавате Laughing

# 7 25 фев. 2008, 16:41 ч.

Варна
Мнения: 5 533

И аз искам моята да споделя, но уви. Думите и ги вадя сякаш насила от устата. Знам че е много досадно, когато те разпитват, но пък ако нищо не я питам тя съвсем нищо не казва сама. Изключително рядко по повод на нещо, което говорим в момента или на нещо станало в къщи от устата и се отронва по някоя дума за живота в градината.
Аз съм била, а и още съм Embarassed

безкрайно приказлив и споделящ, даже повече от необходимото, човек и затова ми е странно това поведение на детето ми. Трудно ми е да разбера какво точно и се случва и какво мисли тя за това.

# 8 26 фев. 2008, 10:54 ч.

Мнения: 2 700

Напълно съм съгласна с BirdsFlu Peace

Личният пример гарантира около 70% успех.
Аз лично отдавам останалите 30% на доверие при решаване на някакъв проблем. В детската градина дъщеря ми имаше някакъв проблем с някакво агресивно момиче. Разнищихме вкъщи взаимоотношенията й с нея и й дадох съвет как да постъпи. Резултатът беше положителен и дъщеря ми се убеди, че ИМА смисъл да се допитва до мен. Това беше първия пробив в истинското споделяне помежду ни. В училище също имаше някакви, да речем, дразнители, и в разговор отново стигнахме до вярното решение/поведение. Не знам как ще се развият нещата в тиин годините, но засега не страдам от липса на информация Laughing

# 9 26 фев. 2008, 11:05 ч.

На черешата
Мнения: 8 393

Цитат на: baibibi в пн, 25 фев 2008, 16:13

За сметка на това двете ми деца са направо като неспирно ромолящи чучура - от тях струи непрекъснато обилна информация. Понякога този нестихващ тътен ме побърква и ги моля поне за една минута да помълчат.
Слава Богу, има и моменти, в които не са много на кеф и си кротуват.
Не съм ги учила да споделят, не съм ги предизвиквала, не съм възпитавала у тях този маниер на общуване с родителите - не знам откъде го наследиха, защото и мъжът ми е бил по-скоро мълчаливо дете.

Ох,и моите са така. ooooh!

Като се започне от това какво са яли,с кого са играли,какво и на кого казала госпожата и се сърши с подробен разказ на филма,който са гледали в градината. Crazy

# 10 26 фев. 2008, 11:36 ч.

Мнения: 256

Много е важно как реагираме когато децата споделят,особено нещо,което ни шокира.Не трябва да забравяме,че и ние сме били деца и са ни вълнували подобни неща.Аз се опитвам да се смея със сина си,колкото и невероятни неща да ми разказва от детската градина.После разбира се му обяснявам нещата по правилния начин.Много лесно се губи детското доверие и много трудно се печели.

# 11 26 фев. 2008, 11:38 ч.

Мнения: 2 161

Споделят с мен.Понякога изобщо не ми се слуша,особено за преживяванията на малката.Обаче слушам и вземам активно участие,защото това е единственият начин да приближиш детето до себе си.

# 12 26 фев. 2008, 12:19 ч.

Мнения: 491

Моето дете споделя, когато реши. Обикновено като го питам аз, ми отговаря с две думи, апатично, особено ако е ангажиран с нещо друго. Вечер, когато тръгнем да се приспиваме, започва най-важните разговори. От една страна печели време за заспиване, но пък тогава е спокоен и обикновено този половин - един час го оставям да си поговорим, въпреки, че е за сметка на съня.

# 13 26 фев. 2008, 13:25 ч.

София
Мнения: 39 764

Дияна въпреки, че не спира да говори е на моменти в споделянето. Но пък я слушам, нали съм добър слушател.

# 14 26 фев. 2008, 13:29 ч.

Мнения: 27 524

Цитат на: Пърпъл в пн, 25 фев 2008, 15:32

Аз самата не съм споделяла много с родителите си. Сега сякаш съм по-близка с тях, отколкото преди.

Аз също

Мисля, че с предразполагане, адекватни реакции и пазене на доверието нещата ще станат Simple Smile

# 15 26 фев. 2008, 13:59 ч.

Мнения: 872

Много говори дъщеря ми, на моменти се моля да млъкне за малко. Добър слушател съм. Но не винаги ми разказва как и е минал деня или как изкарала времето си. За някои неща пък няма търпение да ги "изстреля". Това ми е любимо-"Ела да ти кажа нещо, но ето е тайна". Laughing

И тихичко ми го споделя.
Аз не съм споделяла всичко с майка ми.

# 16 26 фев. 2008, 22:07 ч.

София
Мнения: 39 764

Цитат на: pepa georgieva в вт, 26 фев 2008, 13:59

Много говори дъщеря ми, на моменти се моля да млъкне за малко.

Все едно описваш Дияна Simple Smile

И аз се моля на моменти да млъкне, искам да инсталирам едно копче "on/off", но мечти, мечти... Simple Smile

Снощи например ми каза "ела за малко, насаме да си поприказваме в стаята" Simple Smile

# 17 27 фев. 2008, 00:10 ч.

София
Мнения: 6 999

Ако я питам - отговаря лаконично и много често каквото й падне. От рода на: "Какво обядвахте днес в градината?" - "Нищо" Shocked

- "Е, как нищо?" - "Ами така - нищо." Rolling Eyes

Обаче после решава да разкаже нещо и го прави... Но тя трябва да реши. Забелязвам, че ако аз споделя и тя споделя след мен.

# 18 27 фев. 2008, 09:19 ч.

Мнения: 645

Опитвам се да го накарам да ми разказва как е минал денят му. За сега не особено успешно.... Rolling Eyes

Много бих искала синът ми да ми има доверие и да споделя с мен. Разбира се, знам, че няма да е всичко, то не е и нужно, но е хубаво да ме усеща като приятел....

# 19 27 фев. 2008, 13:26 ч.

София
Мнения: 7 097

Аз също не споделях с родителите си, но не го "пренасям" в отношенията си с дъщеря ми, напротив. Споделям доста с нея. Даже мъжът ми смята, че е прекалено. Интересувам се и от нещата, които я вълнуват и това я предразполага да споделя и тя. Само за градината не иска да говори много, но аз не настоявам. По някое време тя сама идва при мен и си казва, ако има нещо.

# 20 27 фев. 2008, 13:54 ч.

София-България, Израел - където си поискам
Мнения: 2 856

Цитат на: AnMary в вт, 26 фев 2008, 22:07

Цитат на: pepa georgieva в вт, 26 фев 2008, 13:59

Много говори дъщеря ми, на моменти се моля да млъкне за малко.

Все едно описваш Дияна Simple Smile

И аз се моля на моменти да млъкне, искам да инсталирам едно копче "on/off", но мечти, мечти... Simple Smile

Снощи например ми каза "ела за малко, насаме да си поприказваме в стаята" Simple Smile

Ан Мари, радвай се,че дъщеря ти прави така.Това е прекрасно.
Дъщеря ми споделя,но го прави малко ,като по задължение, а аз не искам да е така.
Малкия за сега разказва с удоволствие какво прави в градината, но още е малък и това са първите му опити.

# 21 27 фев. 2008, 13:59 ч.

София
Мнения: 1 783

Аз споделям с тях и това ги кара да споделят и те с мен. Питам ги за мнение по разни въпроси. Мисля, че е важно за детето да усеща дозата равнопоставеност в тези отношения, не да се чувства като в изповедалня.

# 22 27 фев. 2008, 16:03 ч.

Варна
Мнения: 2 036

Моят син също не е от особено споделящите, особено що се отнася до детската градина. Всичко е на принципа, 'когато той реши, колкото той реши'. Може би и аз не го предразполагам достатъчно с моето постоянно питане newsm78

, знам ли - ако мен ме питаха все едно и също Thinking

, сигурно и аз щях да правя така. Може би трябва да сменя подхода и да изчаквам той да сподели, тогава наистина се получава по-добре, но пустото ми нетърпение...

# 23 27 фев. 2008, 16:21 ч.

Мнения: 636

Моята много споделя, но тя и без друго си е бъбрива. Ако по принцип е мълчалив е ясно, че не споделя не защото крие, а защото си е по-интровертен. Друго важно нещо, според мен - споделяй и ти с него, кажи му как си прекарала деня, говори му разни неща за себе си.

# 24 29 фев. 2008, 10:14 ч.

Мнения: 315

Цитат на: julisa в ср, 27 фев 2008, 16:03

, знам ли - ако мен ме питаха все едно и също Thinking

и моят син е така - когато го питам не обича да говори.ако не питам и мине малко време сам разказва.може би и аз прекалявам с питането newsm78

.
баща му не го разпитва и на него му разказва, когато реши.

мисля, че е въпрос на характер.отскоро съм предприела нова тактика - не го питам.когато се върне от училище си говорим какво ще правим , къде ще отидем, обсъждаме нещо ,което се случва в момента по улицата и в процеса на разговор той започва да разказва :"едно момиче ме рита!" Joy

"защо ?"-дивя се аз.
"незнам"-отговор от моя хубавец.
"питай я дали не те харесва"-съветвам.
"срам ме е "муси се жертвата на любовта.
"е, тогава ще търпиш"-примирява се бъдещата свекърва с младото поколение харпии ,готови да отвлекат майчиното съкровище и .....споделянето е в ход Joy

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: