От една майка КЪМ биологичните родители

незнам какво да ти кажа, к.димитрова. този момент тепърва ме чака.
не се упреквай и не съжалявай. няма как да му кажеш и да няма болка и реакция. но ако не кажеш това сега, един ден пак ще дойде, може би по-неконтролируемо и болезнено. всяка от нас, която е решила да каже ще мине през това. тези, които не са казали също.......рано или късно.
за мен доверието е върховно нещо. а то така се гради. дори и когато казваме неща, които за болезнени, но са факт. благородна лъжа няма. премълчаването е временно и за него трябва да се търсят железни доводи, които обаче впоследствие се оказват меродавни само за премълчалия.
много ми е мъчно за това, което изживявате, но мое лично мнение е, че колкото по-рано се случи, толкова по голяма вероятност има болката да е по-контролируема.

в случая не ме притеснява как ще се възприеме от широката публика, мъчно ми е, че Калина го мисли и чувства   а не мисля, че е редно да е така, тъкмо защото "К.Д. е единствено възможната майка на близнаците"!

За мен аз съм единствената майка на моите деца. Другата е Родилката. Тя е дала това, което е било нейното предназначение. Дала е и още нещо - болката, с която аз или ще науча децата си да живеят, или тази болка ще ги души през целия им живот.
Не отричам осиновяването. Писала съм го и друг път - това е моят път до майчинството. Чета от доста време тук. Прочтох хиляди думи, пропити с болка, написани от пораснали деца, стигнали до своите семейства чрез осиновяване. Едни страдат повече, други по-малко. На кой каквото му е отредил Бог. Четях и си мислех, че тази болка е следствие от грешки на родителите. Да, ама не. Не исках да повярвам в първичната рана. Гледах ги как пърхат, как се смеят, как растат и не исках да повярвам, че има и болка. Мислех си, че са платили достатъчно, че онези 8 месеца в небитието би следвало да са тяхната застраховка щастие, би следвало моят копнеж по тях да е по-силен от отхвърлянето. Все още си мисля, че е така, но виждам, че има страдание, усещам го с цялото си сърце.
Тяхната болка ме нарянява, прави ме несигурна и объркана. Понякога си мисля, че за секунди се чувствам по-объркана и от тях. Ще се справя, каквото и да означава това!

Да, вече и аз  я разбирам. Но мислех, че идва от наши грешки или нищо не разбирах. Осъзната или не, раната я има, силна е. Помита всичко на моменти.
Не съм имала вашите тревоги, к. димитрова, но може би вие ще сте по-силните в опасната възраст.
И понеже говорим за биотата, пак казвам-за какво да ги съдя. Ако ги нямаше тях и тяхната грешка, нямаше да имаме нашите деца.Жестоко ли е? Не знам, така е било писано, да разберем и лекуваме ако можем раната заедно.

Не виждам изтрити мнения, може би последното?

мъничка, надявам се при вас всичко да е наред и да пишеш скоро.

обещах си, изрових.........и се сетих за въпроса на дъщеря ми " А там(  в нета) имали много такива, които търсят?"
Ами, казвам, не много ( имаше една, дигнаха я на балон, вкл. май и аз )

Наистина- споделят деца, намерили биотата, а не си спомням някое био да е споделило, че е завършило успешно търснето й и как?

Намерих време и изчетох темата най-после.

Знаете ли, от това най-много ме е страх - как Тя и Тя ще приемат моите деца, ако те решат да ги потърсят. За обратния вариант не мисля, защото просто знам някои обстоятелства около изоставянето и на двете си деца от БМ.

Сега аз съм майката на децата си и като такава искам да кажа на тези, които са им дали живот: Моля ви, не наранявайте повече моите деца! Ако изпитат нужда, разговаряйте с тях, кажете им истината за времето, когато вие сте била тяхна майка и защо сте се отказали доброволно да продължавате да бъдете такава! Защото сигурна съм, те вътрешно в себе си го знаят и ще усетят всяка ваша лъжа, и от това още повече ще ги заболи. Те са силни деца, оцелели са толкова време сами в света и не са загубили способността си да обичат и да позволяват да бъдат обичани. Иска ми се да кажа, че имат сили да простят и непростимите неща, но не знам.... Аз поне се старая да ги възпитам да бъдат такива.

Направи ми впечатление, че и в тази тема обикновено БМ се обсъжда като младата, неопитна, принудена от други хора да остави детето си жена. От разговорите със социални работници в няколко града обаче аз останах с впечатление, че напоследък причините за оставяне на детето за осиновяване съвсем не са тези. Много са случаите на достатъчно самостоятелни, зрели и дори презрели омъжени жени, оставящи поредното дете в дом съвсем съзнателно, като обикновено се изтъква, че нямат средства да го отгледат. И съвсем не всички са от ромски произход. Та наистина не знаем какво можем да очакваме от евентуалните срещи с БР. И с какво можем ние да им помогнем, ако се разочароват в очакванията си.

Вярно е, че децата ни са още малки, ама годинките ей сега ще се изтърколят и тогава...
Аист! 

Знаете ли кое за мен е най-гадно и безотговорно? Че цяла година нашата БМ се е кумила дали ще оставя детето или ще си го взема. Е, то била бавно мисъл, ама чак толкова...И през това време детето е било в дома, разбира се. Тя се е чудила на спокойствие, така да се каже.  Пропиляла е цяла година от живота му. Е, и провосъдието пропиля 5 месеца, тъй че заедно се потрудиха в тая насока.

Знаейки какво е преживяла Ваня-дъщеря ми-как едва не е умряла,осиновена,разсиновена,пак осиновена от нас, помнейки през какво минахме за да нормализираме уменията,здравето и духа и...а и какво още ни чака виждайки десетките изоставени деца в многото домове , които редовно посещавам и слушайки техните песнички или прегръщайки ги .....ох, какви чувства се надигат в мене към тия дето са ги родили и зарязали....особено пък гушкайки бебетата, които са страшно много .....е немога да бъда толерантна към далите живот на тия дечица и после по една или друга причина ги зарязали....немога! Не ги съдя....има кой! Но немога да оправдая .... не бих искала да я видя....но ако Ваня поиска да я намери...как бих я спряла...обаче да не я виждат очите ми, защото ще трябва да и разправям...много-как и на какво е изложила бебчето си и през какво е минало, а е можело да не е така  но пък нямаше да е моето сега....защото своенравна,разсеяна и  малко бавна понякога ...последица от едноседмично изоставяне в къща самичка от предната и  осиновителка   тя си е моето обично момиче! Може и объркано да го написах, но сте ме разбрали 

Не ги съдя БР,че са изоставили децата си  защото те нямаше да са нашите деца ,но не исках и не искам да ги виждам.

Трябва да знаят какво се случва с децата, на които дават живот. И не само тя. Били са двама.

Ако децата ми искат да ги търсят, ще  им помогна и ще бъда с тях и до тях. На тях дължат обяснения, не на мен. Аз си отговарям за моя си период от майчинството.

Но.... ако някой дръзне да нарани МОИТЕ деца докато аз съм жива.