Публикувана: 5 март 2008, 07:03 ч.
Последно мнение: 3 апр. 2008, 20:25 ч.

Моите чувства на тържеството в детската градина.

4 801
29
1

1
2
Всички

5 март 2008, 07:03 ч.

Мнения: 1 652

Много се вълнувам винаги на този ден- когато е тържеството в детската градина послучай Празникът на Мама! Не за да видя изявите на детето си. Заради себе си. Защото този ден винаги е бил един от символите на щастието за мен- денят на тържеството. И на този ден усещането ми, че съм осъществена като жена и майка е много плътно .
Довечера е нашето тържество. Този ден е моята слабост. Цяла нощ не съм спала от вълнение. А е третото тържество- вече сме трета група. Но за първото ме напипа вдъхновението и ще ви го припомня.

Сине, днес е празникът на мама!
Много съм щастлива с тебе.
Станала съм отзарана
да приготвя, да разтребя,

И те гледам във леглото
сладко спиш, какво сънуваш?
Сине, ти си най-доброто
за което съм блянувала.

Днес за първи път ще чуя
песни, стихчета за мама.
ще ми подариш подарък
и до тебе ще застана.

Със щастливата си дреха
гушнала букет от обич.
ще ти се усмихна леко,
ще забравя за тревогите.

Ще благодаря на Бога,
че си мой син и надежда,
че животът с теб ни срещна
и във тебе се оглеждам.

С теб сме били разделени
не дни, хиляди години
Много чувства разпилени
предстои ни да събираме.

Този ден е пълен с радост,
от която се вълнувам.
Ставай сине, ставай рожбо,
днес за първи път празнувам!

Интересното е, че стихчето ,която ни дадоха- завършва- „ с ... нашта мама мила , що ни е родила”. Учихме си го чинно и реших, че ако има въпроси, ще обеснявам. Засега няма.

Надявам се в тая тема да споделим чувствата и емоциите около тържествата за мама.Вие сте. Аз довечера, ако имам време ще кажа как е минало.

# 1 5 март 2008, 07:28 ч.

София
Мнения: 9 517

Аз лично съм силно притеснена от предстоящото тържество - от стихотворението ние знаем само "Мамо много обичкам.". Ще разкажа в четвъртък, как ще мине.

# 2 5 март 2008, 07:49 ч.

Мнения: 1 152

Дарена, разплака ме рано-рано. Как не те е срам Hug

Фоксче, че то детето е научило най-същественото. Не се притеснявай- ще имате най-прекрасното тържество Hug

# 3 5 март 2008, 18:27 ч.

Там където е семейството ми
Мнения: 2 510

Дарена,разплака ме.Аз току що се прибирам от тържеството на Боби.
И ние сме трета група,ама всеки път,различни трепети и една горост ме изпълва.
Как да не си похваля момчето,най-изразително казано стихче,най културно държание,а бе моето гардже си е най-хубаво. Hug

Ето и стихчето с което ме зарадва:

ПОЗДРАВ ЗА МАМА

Поздрав ти поднасям
мила моя мамо,
ида да ти кажа,
тези думи само.

С твоя имен празник
аз те поздравявам
тебе и на татко
здраве пожелавам

И във знак на обич,
мамичко засмяна,
китка ти поднасям
росна и румяна.

# 4 5 март 2008, 20:12 ч.

Мнения: 1 652

Мина и нашето тържество. Ивка, права си всеки път е по-различен начин мило и запомнящо се. Всички деца бяха страхотни. На мама гарджето е много музикално. Да си го похваля. Участва в музикална пиеса- Петя и вълкът, в която беше вълкът. А като го видях как пляска, толкова е ритмичен! Че аз не съм си познавала детето! ooooh!

Хубаво е това преживяване. bouquet

Да са ни живи и здрави дечицата! Hug

# 5 5 март 2008, 20:26 ч.

Там където е семейството ми
Мнения: 2 510

Цитат на: darena в ср, 05 мар 2008, 20:12

А като го видях как пляска, толкова е ритмичен! Че аз не съм си познавала детето! ooooh!

Нали???У дова е много различен,никога не слушащ за нищо,пък на градината един изпълнителен,един подреден скромен,абе все едно не е моето дете.

Наистина да са живи и здрави и все така да ни радват а ние техните родители,нека винаги изпитваме тези тъй хубави трепети.
На мен догодина ми предстои да изпитам това два пъти,защото от тази година юни,Преславка заминава и тя на градина при батко си(в различна група естественно)

# 6 5 март 2008, 21:34 ч.

Мнения: 11 926

мога само да кажа - блазя ви!/ С най-хубаво чувсто го казвам!/Да са ви живи и здрави дечицата!

# 7 8 март 2008, 19:23 ч.

Мнения: 8

Здравейте мами. Нашето тържество беше вчера аз много си поплаках защото всички в градината знаят че Кари е осиновено но учителката и беше дала думи който много ме наринаха:
"Ти си тази дето ме роди ти си тази дето ме кърми ти си мойта мила майка"
Обичам дъщеря си но тези думи ме убиха бих искала наистина да бях родила Кари защото тя е много умно красиво и будно дете и много я обичам но не съм я родила аз.

# 8 8 март 2008, 20:45 ч.

Мнения: 1 843

Цитат на: vanq_75_ в сб, 08 мар 2008, 19:23

...беше дала думи който много ме наринаха:
"Ти си тази дето ме роди ти си тази дето ме кърми ти си мойта мила майка"

Браво! Учителка с много финес и чувствителност... Shocked

Ще ти мине, а другата година, ако е същата госпожа, й занеси ти стихче и й кажи, че ти е трудно да разчиташ само на нейният усет.

# 9 8 март 2008, 20:48 ч.

София
Мнения: 9 517

Ау, аз бих я оскубала косъм по косъм, докато не й остане коса на главата. Как може учителка в детската да е такава? Възмутена съм, но това е малко.

# 10 8 март 2008, 22:41 ч.

Мнения: 11 926

иска ми се да кажа нещо много гадно за тази учителка.Но понеже е празник , понеже възпитанието ми не го позволява и тъй като в рода ни има №.......брой учителки /вкл. мама и мама-разбирайте- майка ми и свекърва ми/няма да кажа нищо.Освен това- за пореден път се убедих, че учителките в днешно време не заслужават и половината от трудовото си възнаграждение и не ми е жал, че момичета с къде по-ниско образование получават в пъти по-големи възнграждения от тях в други сфери.Малко такт и деликатност никога не са излишни, а и да си припомним,че ..."пред погибел гордост върви..."
съжалявам,че развалям темата, но много се огорчих от учителката на детето на Ваня, е , може ли такава липса на такт.Не е речено, че всички трябва да стъпват на пръсти около осиновители и осиновени, но наистина, колко малко, колко елементарно разбиране е нужно в случая, нещо, което е толкова лесно постижимо.

# 11 8 март 2008, 22:56 ч.

Мнения: 690

Нямам думи за "Тактичността" на въпросната учителка. Sick

Това е израз на някаква криворазбрана демонстрация : "вижте, не деля децата - биологични/осиновени".
Ние сме още далече от тържеството в детската градина, но днес малката ми стопли сърцето. За първи път ми каза "мама".

# 12 8 март 2008, 23:05 ч.

Мнения: 11 926

Маня, честито!Еха, точно на днешния ден най-милата думичка!

# 13 9 март 2008, 08:17 ч.

Мнения: 1 652

И нашето стихче беше, за майката, която ни е родила. НО! Аз не съм казала в детската. Те не знаят. Приех го много спокойно, учихме го, реших, че ако има въпроси ще се обясним пак. И така.
Въпросната учителка ?- а сега де!
1. вариант- забравила е, когато е раздавала думичките
2 вариант-

Цитат на: manja_66 в сб, 08 мар 2008, 22:56

Това е израз на някаква криворазбрана демонстрация : "вижте, не деля децата - биологични/осиновени".

3. вариант- нарочно

Само,че - питам се- Ваня, не ви ли раздадоха думите предварително? Не ги ли учехте в къщи? Ти не ги ли видя преди тържеството, не ги ли знаеше? Защото при нас дадоха думите и аз знаех много преди тържеството. И досега винаги е било така.

Маня, честито и от мен!Радост върху радост! Hug

# 14 9 март 2008, 08:47 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: darena в нд, 09 мар 2008, 08:17

Само,че - питам се- Ваня, не ви ли раздадоха думите предварително? Не ги ли учехте в къщи? Ти не ги ли видя преди тържеството, не ги ли знаеше? Защото при нас дадоха думите и аз знаех много преди тържеството. И досега винаги е било така.

На нас не ни ги дадоха - всичко беше изненада. Но това стихотворение изобщо го нямаше.

# 15 9 март 2008, 08:48 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

ДАрена, винаги ит се радвам от сърце!
стихчето е страхотно...бях го чела но пак ме зарадва....вашата тема ми напомни колко е хубаво да симама, благодаря ви...

това за учителката първо ме ядоса, но просто после наистина се замислих като ДАрена - може да е забравила, може да е искала да покаже, че не дели децата и няма нищо против осиновените и, че за нея вие сте също толкова майки колкото всяка друга кърмила или не....или е нарочно, но това значе да имате лични контакти...а това е по-малко вероятно, освен ако не е болен мозък и самата тема за осиновяване да не я подлудява....
надявам се заради всички ни, че не е от лошотия....

# 16 9 март 2008, 10:49 ч.

Мнения: 8

Учили са си ги в градината не ни ги дадоха.

# 17 9 март 2008, 14:11 ч.

Мнения: 2 172

Цитат на: darena в нд, 09 мар 2008, 08:17

Малко спам.

Дарена,мисля че трябва да имаш едно наум, в детските гр.(най вече последната група) и у-щата искат копие от акта за раждане. Оттам виждат ,че нашите у-ния за раждане са с по-късна дата издадени...И си правят изводите. Аз научих седем години по-късно, че са знаели в градината, въпреки, че не им бях казала, сменихме и квартала даже като я взехме- беше бебе. А щом са знаели в градината , информацията е предадена и в училище. Аз аз се чудех дали съмненията ми не са параноя. Оказа се, че има откъде да е тръгнала информацията.

Така, че ако сте дали копие, имай едно наум. newsm78

# 18 9 март 2008, 16:20 ч.

Мнения: 1 652

Аист, благодаря ти за предупрежданието. Hug

Ще го имам впредвид. Аз не го крия, но и не виждам защо да го афиширам. Не съм казала, че е така, но не съм и отрекла. Просто никой не ме е питал. Преместването ни от друг град благоприятства това обстоятелство. Не, че никой не знае ... Правя го, защото искам да дам правото на сина си да избере дали да го казва и на кого. На тази мисъл ме наведе синът на Дефи, на сращата в Ст. Загора. Детето ми каза, че съучениците му не знаят. Попитах го- Ами ако знаеха. И той ми отговори, че враговете му ще го използват срещу него. От друга страна, забелязвам че детето ми не говори за това с никого от приятелите си. Имам основание да мисля, че го прави съзнателно. Ако го разберат в училище- ок- той го знае. Мислиш ли , че би могло да бъде опасно. Просто питам за мнение и теб Аист, а и останалите. Как мислите?- оспамих темата здраво, ама какво да правя- така дойде приказката.

catnadeen , благодаря! Hug

Последна редакция: нд, 09 мар 2008, 16:35 от darena

# 19 9 март 2008, 16:46 ч.

Мнения: 2 172

За опасност-едва ли, след като и детето ти го знае. Аз и сега не знам как ще реагирам ако някой ме попита "вярно ли е.....?".Изключвам тези които знаят отнякъде "със сигурност" .Ама някой, чул-недочул и решил да гледа сеир като ме попита....Като ми види объркването няма и нужда да му отговарям май.

# 20 9 март 2008, 17:21 ч.

Мнения: 1 652

Цитат на: Аист в нд, 09 мар 2008, 16:46

Аз и сега не знам как ще реагирам ако някой ме попита "вярно ли е.....?".Изключвам тези които знаят отнякъде "със сигурност" .Ама някой, чул-недочул и решил да гледа сеир като ме попита....Като ми види объркването няма и нужда да му отговарям май.

Аист, толкова добре те разбирам за объркването... Но тия дето са решили да гладат сеир, заслужават да станат за резил. Имам си 2-3 готови фрази, или не отговарям. Но на въпроса- Вярно ли е....?- /не ми е задаван/ бих отговорила- "Ти направо ме обърка? Защото аз пък чух, че твоето е осиновено." Или пък- Ако е дебела- "Пазиш ли диета, защото много си отпусната?"
Ако е слабичка- "Да не си болна? Казвал ли ти е някой ,че изглеждаш ужасно, направо си погрозняла.... торбички, сенки, бръчки... !" Има и по-жестоки-" А вярно ли е, че мъжът ти....?"
Признавам, че не бих се гордяла с подобен род общуване. Не ми се е случвало. Но ....

# 21 10 март 2008, 23:32 ч.

Мнения: 2 084

За мен тържеството в детската си е невероятно преживяване. С едни диадеми на козлета - Вики с реплика, Преси - без, махаха ми с ръчички, търсеха ме с поглед, по 4 реда рецитации, поклон като за световно, някакъв буен танц с подскачане, потропване, бутане и падане. Просто невероятно преживяване.
Само дето аз и още две-три майки ръкопляскахме, заедно с директорката. Останалите седяха и гледаха умноо. Учителката ги пита защо не аплодират децата си. И аз се питах същото. Хей, колко бездушни същества има. А как се стараха всички деца! И най-много подаръци получих аз - всички майки с по един - аз с два!
Обожавам празниците в детската градина и душата ми се пълни като ги гледам какви са сериозни всички, и как се стараят. А и моите гарджета - най-хубавите!

# 22 17 март 2008, 15:17 ч.

Мнения: 2 722

При нас тържеството се размина тази година, но стихчето, което ни бяха дали преди да отложат празненството беше много хубаво и съобразено -
"Буди се с усмивка,
мартенска зора,
добро утро мамо,
майчице добра"
Тъкмо го научихме независимо от огромния брой "р"-та в текста, и отмениха празника. Но картичката ми е разкошна а и децата ни бяха направили подарък гривнички от макарони и глина.

# 23 18 март 2008, 16:20 ч.

София
Мнения: 708

мисля, че не учителката е виновна, а ние много внимание отделяме и се вторачваме. ами, ако не съм кърмила детето, което съм родила, също ли трябва да ме заболи от стихчето. Недейте така. Радвайте се на старанието на децата си.

имам две деца, вече не си спомням кое беше осиновено и кое родено от мен. стихчетата даже не ги и чух кои са, беше супер мило, че присъствах на тържеството и че моите деца бяха там, за да ме зарадват

# 24 18 март 2008, 22:37 ч.

на път
Мнения: 2 804

На този етап нашето тържество все още предстои - след 2 седмици е. Марти репетира от 3. Знае цялата програма наизуст (на всички дечица стихчетата и песничките). Имам чувството, че на финала миличкият ще прегори .... и ще си глътне езика ... Всички в къщи стискаме палци да се справи Praynig

както на репетициите и в къщи.

# 25 19 март 2008, 21:56 ч.

Мнения: 144

Няма да забравя, когато Мони беше на 3 години. Бяхме се преместили току-що и никой още нищо не знаеше за детето ми/никога не съм го крила!/.Много скоро дойде празника на мама и ни раздадоха стихчето"Аз обичам мама с обич най-голяма,тя ме е родила ,тя ме е кърмила". Взех стихчето и като се прибрах вкъщи само дето не припаднах от ужас като го прочетох, но като размислих реших да не притеснявам никой и да си научим стихчето. На празника си поплаках,а след празника се срещнах с госпожата и й разказах всичко.Тя изпадна в шок /защо не съм й казала?, трябвало да знае и т.н./ Извини се поне 5-6 пъти. На следващата година за по-сигурно и за да нямам притеснения избрах едно стихче и им го дадох. Съгласиха се безропотно и с това приключихме! Crossing Arms

# 26 21 март 2008, 13:59 ч.

Мнения: 2 641

момичета аз имам 2 деца дето съм родила и колкото и да се напъвах не се получи кърменето като хората. едното след 2, а другото след 4 месец си минаха на АМ изцяло. ако ми дадат такова стихче никога ама никога не бих търсила под вола теле. стихчетата са суперски а децата са си ваши, много важно кой ги е родил. пиша тука изобщо защото се надявам някой ден да си осиновя още едно дете стига мъжа ми да склони, че мненията ни по този въпрос не съвпадат за сега.

# 27 21 март 2008, 14:49 ч.

Мнения: 1 615

Тази тема ме стопи просто. Моето дете не е осиновено, а тържества за 8 март нямат. Правят се пролетни сценки, а тази година дори нямаха, защото пък правиха голям Коледен спектакъл и след него наблегнаха на учнието. И като се сетя какви трепети преживявам аз без конкретна причина, направо си представям какво значат тези думички за вас. Вашето вълнение трябва да е стократно на моето... Радвайте му се - тези мигове са безценни! Те и само те, а не раждането и кърменето, повярвайте ми!!!

# 28 3 апр. 2008, 14:46 ч.

на път
Мнения: 2 804

С известно закъснение вчера беше нашето тържество. За жалост по принцип аз нямаше да мога да присъствам. Сърцето ми се късаше като гледах как детенце от 1 месец пее и рецитира цялата програма (това е на Алекс стихчето, а това е на Кми ... и т.н.) .... но какво да се прави, таткото обеща да снима и разказва като се видим след мероприятието.

Като стана време за празника вчера просто ми се стегна душичката и литнах към градината - зарязах учудената студентка дето я изпитвах (момичето остана с отворена уста от недоумение, но слава богу всичко си знаеше) по средата на изявата и се метнах на колата.

Като влязох в градината се чуваха ръкопляскания от музикалния салон, намерих си едно местенце на пода най-отпред (за да не преча и виждам добре) и се чу "мамо" и Марти ми махна .... програмата беше започнала от 10 минути, като той още не си беше казал стихчето. Беше прекрасно! Сви ми се гърлото от емоции и ревнах, а детето ме гледа втрещено и притеснено. Ухилих се широко и глупаво през сълзи, овладях ситуацията, взех се в ръце и се нарадвах от душа.

Децата пяха, скачаха, рецитираха. Мартин си каза стихчето с пълно гърло (чак охраната го е чула на първия етаж).
Щастието ми беше пълно! Само дето забравих камерата, но снимки ще постна като имам време Wink

# 29 3 апр. 2008, 20:25 ч.

Мнения: 1 652

d_iva, много ме развълнува Hug

! така истински си го описала, че все едно бях там, оставих зяпналата студентка, седнах на пода с теб, чух как ти махна Марти- "Мамо", ревнах, овладях ситуацията....

Какво да ти кажа d_iva? Честит празник Майчице!

Препоръчани теми

Шеста тема на чакащите

5 037
Осиновители

Статистика

225
Осиновители

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Разсиновяване

42
Осиновени

Причина:

Причина: