как да кажем на детето за починал близак?

Незнам как да му кажеш.Моето дете живя с майка ми и травмата е голяма .Видя че е починала но не беше на погребението.Незнам как да ти опиша травмата.Ако не е живяло детето с нея кажи му просто че е на едно по добро и чисто място.Много му обяснявахме на Крис .Аз си познавам детето преди 2 г почина най добрия му приятел и той все още не знае.

Мисля, че трябва да обясниш, че всички хора умират и отиват един ден на небето и за тях се грижат ангелчета или Бог. А бабата ще продължава да живее в сърцата ви и да гледа от от горе любимото си правнуче, защото винаги ще го обича. Съжалявам за загубата ви.

Обясни му , че е на небето и от там го гледа и му се радва.

Винаги съм била директна с децата си, не обичам да ги лъжа, защото, особено в този случай, разочарованието, което ще изпитат някой ден, осъзнавайки смъртта и заблудата в която са живели, ще бъде много по-травмираща.

Това обясних на дъщеря ми, когато прабаба й почина. Живеехме близко и се виждаха всеки ден. Кати беше на почти 2 г., когато това се случи и от тогава знае, че съществува и смъртта.

Всяко дете разбира смъртта по различен начин. Малчо каза, че не обичал починалата си баба, защото била умряла и не му говорела.

не е лошо да има някакъв пояснителен разговор, но реален, а не измислен.

т
Не мисля, че когато кажеш, че еди кой си е на небето при ангелите и Дядо Господ ще излъжеш. Зависи от личните разбирания за на всеки от нас. Според мен това е правилното обяснение.

благодаря за саветите момичета!

nana 01 - колко е голямо детето ти?

Да,това обяснение сьм гледала по филмите и много ми харесва!

Понеже точно от това зависи отношението ти към въпросите на детето 

аз засегнах темата ей така между другото много преди да ни се случи нещо подобно, обяснила съм че хората като умрат телата им се развалят както месото и плодовете, затова ги погребваме, и има гробища и гробове,а душите отиват на небето, където казват че е много хубаво и един ден всички отиваме там
дъщеря ми беше малка, когато получи това обяснение, и го разбра горе долу
искаше ми се по- отрано да знае за тези неща, защото неминуемо се случват

обърках се

Толкова картинно си го обяснила, че чак ми стана гадно като си го представих 

Сина ми е виждал умряло коте и умряло куче на улицата, но на гробища не съм го водила и не съм му говорила за тях. Май съм пропуснала материалната страна на нещата, ама и той не е питал... Обяснението за духа-звездичка му беше достатъчно на този етап. Сигурно по-късно ще има и още въпроси.

вярно е гадничко, но пък е ясно и го разбра
ходила е на гробища много пъти и знае какво има там и защо хората са заровени

И на мен това с развалените тела нещо не ми допадна. Не че не е истина. Моето дете също е на 6 г. и половина, но на гробища е ходила 1 или 2 пъти, не смятам още отсега да натоварвам съзнанието й със всички гадости, които живота ни предоставя. Всичко с времето си. Не че укорявам някого.
Ние също казваме, че починалия отива на небето и ни гледа оттам.

И аз така казвам на детето,когато моя дядо почина преди 2 г.
ПП:Моите съболезнования!

Дядо ми като почина му казахме, че е отишъл на по-добро място. При други възрастни баби и дядовци, и там си почива и гледа какво прави Теди , дали е послушен. Описахме му такива неща. Казахме му, че сега като отидем в къщата на дядо, той няма да е там.
Но всичко в къщта ще си го чака, двора ще е пак подреден. Такива неща.
Като обяснявахме казахме, че дядо е умрял. В смисъл казахме тази дъюума точно. И съотеюветно останалото са обясненията какво значи да си умрял.

Не е присъствал на погребението. Смятам, че е малък за това. Беше на 3 години и нещо тогава.

Сега от време на време се сеща за него споменава го, пита как е, гледа ли дали слуша.

Гледам да назовавам нещата с точните думи.
После при обясненията кое как включвам фантазията и подробности, които мисля са подходящи за тая възраст.

Мисля че до около 4-5 години детето няма да разбере какво е точно думата починал.Единственното логично обяснение ми се вижда че е на небето и от там гледа.Да знае че вече няма да се върне,че рано или кэсно всички отиват там.Дори и мама и тати,просто на тази възраст се приема като факт,и се свиква с тази мисъл без да се замисля какво точно означава това.

Децата приемат по-леко раздялата с близък.
Помня как голямото ми дете ми обясняваше, че прабаба му вече е умряла и няма да се върне, че и ние някой ден ще умрем и че такъв е животът.
Не ми харесват обясненията за небето, съпругът ми все още се притеснява, че починалият му баща го наблюдава. Това са излишни страхове според мен.

До някъде съм сагласна че не е точното обяснение че са на небето,но как друго яче ще обясниш "Ами тя/той каде е сега?"и на отговори ти се питам "И кога ще се върне?"или нещо от тоя род.Като не е на небето каде е,под земята ли?Нещо не ми се нравят и двете,но предпочитам небето.Не ми звучи чак толкова грозно като че ли.....
А за страхове чак не мисля.Аз самата винаги си мисля че баща ми е горе и ме гледа,но не ме е страх,макар да знам че не е така....Напротив,хубаво ми е.И ми се иска да е така,отколкото да зная че е на 2м под земята и всъщност вече даже и там  не е.За това го и мисля защото,знам че не е на небето,но ми се иска.Иска ми се да има и "някъде другаде" Но май се отклонявам от темата.

съгласна съм, мисля, че евфемизмите повече вредят. когато бях малка за малко време починаха леля и прабаба и нашите ми го обясниха много просто, казаха ми, че са починали и значи че са си отишли и повече няма да се върнат или нещо такова. без ангелчета, Рай, небе и така нататък. И досега съм убедена, че това беше добър начин.

Наистина децата приемат някак по-леко смъртта. Или поне така изглежда. Синът ми беше на 3 1/2 годинки, когато почина единия му дядо. Без да е боледувал, внезапно от инфаркт. Живеехме заедно, дядото и бабата на долния етаж, ние с детето на горния. Господи, колко много се обичаха внуче и дядо (моя баща). Винаги заедно, и вкъщи и навън. Спестихме на детето да вижда трупа, да ходи на погребението. Казахме му разбира се, че дядо го няма вече, разболял се е внезапно и е отишъл на небето. Случи се така, че през следващите 6 години починаха и другият дядо и двете му баби. Вече по-голям му обяснихме, че като остарее много човек и умира.
Децата ако не от нас, то от филмите все научават за смъртта. Рано или  късно.
Детето си поплака, но след няколко дни вече беше по-спокойно. В началото на няколко пъти ни пита мен и татко си :Вие нали няма да умрете? Нали няма да ме оставите сам ?
После имаше един период в който ме е питал дали и той самият ще умре.
Всеки сам намира думите с които да утеши малките душички. То за нас е трудно да приемем загубата, а какво остава за едно детенце, което не я разбира, не я приема и кой знае какво му е в главата.
Да се върна на първото си изречение. Когато обаче умря папагалчето му, леле какъв рев дръпна. Чак се наложи да купим ново папагалче. Така не беше плакал за бабите и дядовците. Яд ме беше, че едва ли не му е по-мъчно за някакво пиле, отколкото за хората.
За себе си съм убедена, че ако е възможно на едно дете трябва да се спестява силния стрес. Поне докато психиката му укрепне.

Аз не знам, защото никога не съм умирала, така казвам и на децата ми. Не е нужно да им обясняваме нещо, което самите ние не знаем. Това за небето си е чиста фантазия, но наша. Когато детето не получи отговор, то само си обяснява по някакъв начин.

Когато любимият ми почина, въобще не знаех, как да обясня на малчо, че тати го няма вече а той милият(още не говори), сочеше снимките на баща си и вдигаше учудено раменца.Не знаех как да му обясня, че тати го няма вече, просто не виждах начин.И спрях да търся.Когато ми посочи снимката на баща си, просто му казвам "Тати е там(и соча небето), тати е ангелче .Сега, макар и толкова скоро след смъртта на баща си, чуе ли за тати сочи към небето и се усмихва
Не знам как се обяснява на дете, за загубата на близък

Много мъчно ми стана

По темата- още нищо не съм обяснявала не се е налагало 

Когато баща ми по4ина аз също не знаех как да обясня. Малкия непрекъснато питаше къде е дядо му. Един ден
му казах, 4е той е на небето, от там ни гледа  и  ни пази. А малкият тогава запо4на да пита кога ще си дойде от небето. Това беше по-гадният въпрос. Как да му кажа, 4е отговорът е "никога".

Стана ми много мъчно Мойте съболезнования!

Моят кръщелник е на 3г. Баба му почина скоро и му казаха, че  е отишла на небето, откъдето ще му се радва и обича. Детето видимо е О.К с това обяснение, още повече, че  аз например също не съм му пред очите и според мен той не прави разлика ( освен, че с мен се чува).
Мисля, че това е достатъчно за едно дете, което едва ли може да осмисли какво точно е времето, преходността на нещата и хората.

Когато дядото на мъжа ми си отиде от този свят, обясних на детето, че е дошло времето прадядо му да отиде на небето и това означава, че е починал.
С прости думички му обясних за кръговрата на живота. Не е бил травмиран.

Днес със свекърва ми си говорихме точно за това. Една нейна комшийка почина скоро и тя днес тръгна да разказва на три годишния ми син образно как точно е умряла. Извиках я навън, помолих я да не му говори така и се заприказвахме на тази тема. Моето мнение е, че в най - ранната възраст е достатъчно само обяснението, че този човек вече няма да е с нас. С порастването си самите деца започват да задават въпроси, гледат филми, новини. Внимателно и без насаждане на страх може да им се обясни за кръговрата на живота или религиозното обяснението за смъртта според това, какво е прието в семейството.

Когато баща ми почина,обясних на дъщеря ми,че дядо й е при звездичките и от там ще я гледа и ще й се радва.Тя беше мъничка тогава и до тук спрях с подробностите.Сега,когато я водя с мен на гроба и тя пита какво е станало с тялото му,обяснявам,че когато човек си отиде,тялото няма никакво значение,то не е важно.Тя не е кой знае колко голяма,но все пак има представа от детските енциклопедии как изглежда човешкото тяло.Обяснила съм,че тялото на човек се разрушава,но когато го обясниш спокойно и го подкрепиш в някаква степен научно,децата не го приемам за нещо непоносимо.Не ми допада идеята да сравня моят баща с изгнил къс месо.По-скоро ми допада идеята да представя тялото като обвивка по предназначение.Важна е душата,та нали само това остава да ни крепи в нашата безутешност.

прочЕти му "Братята с лъвски сърца" и му я обясни 
и се пише блиzък.

Преди дни почина свекърва ми. Почина в къщи и двете деца бяха живяли с нея от раждането си. Не знам какво разбраха, но ние обяснихме само, че баба е умряла и че вече я няма. Моят съпруг е върл атеист и такива неща като небе и ангелчета не разрешава, да се обясняват на децата. Водили сме ги на гробищата два пъти до сега и знаят, къде е погребан дядо им, починал преди много години, а сега и баба им. Обяснихме и на щерката, как човек се превръща в пръст.
Ние поне наричаме нещата с истинските ми имена и не завоалираме и замазваме нищо. Надявам се, че като станат по-големи ще мога да обясня по-разбрано.
Тази сутрин малкият ме води до леглото и ми обяснява как баба, която лежеше там от години я няма и си е отишла.

силно казано...

Е, аз имам 2 деца. Едното не се сеща да пита за такива неща..., но с другото си говорим в детайли за всичко. Даже и за смъртта, изгниването, останалите кости или пък за кремацията.
Тема, която обсъждам в най-малки детайли (доколкото и аз съм запозната), както и всяка друга.
Ясно и е всичко, ходила е на гробище и не виждам да й е станало нещо.