Бихте ли оставили детето си в Дом, ако...

  • 13 461
  • 180
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 656
Стига това с лекарите - на жената в съседната стая много добре и обясниха какво и как ще се развива натам с детето и какво и кога трябва да се направи, но я оставиха да мисли с мъжа си цялата нощ, не я притискаха за отговор, тя отиде сама при тях да им го каже.

Нищо не мисля. А ти мислиш ли, че това бебе заслужава да е захвърлено?
А родителят - да мусе роди такова дете?

Всъщност, не знам дали ДЕТЕТО заслужава ТАКЪВ родител...
Можела си да го осиновиш.
Ти обвиняваш родителя, не мисля че имаш това право.

# 121
  • Мнения: 248
Отговарям с да, бих го оставила.
Знам, че много от Вас ще ме нападнат, но отговарям честно и открито. Аз лично знам за какво става въпрос, не като майка, а като сестра на такова дете. Сестра ми е "болна" и родителите ми избраха най-накрая, след 15 години гледане да я оставят във дом. Трябва да ви кажа, че грижите се ужасни, това съсипва живота на всички хора около "болното" дете, а дори и на комшии и роднини. Опитайте се да разберете, че средата на тези деца е именно средата на "болните" деца, както ние не се чувстваме добре сред "болни", колкото и да се правим, че не е така, така и едно "болно" дете се чувства по-добре в подобна среда.
Използвах израза "болно" дете по скоро като израз на различно дете.
Майка съм, имам дъщеря на 4,5 години, нека да е жива и здрава, но преди да родя още си знаех, че ако нещо с детето ми не е наред - ще го оставя и ще си родя друго.
Смятам, че държавата трябва да поеме отговорността за мизерните условия на домовете в България, а и обществото - но по начин, така че да може да се осигуряват правилни грижи за подобни деца ,а и възрастни. В нормалните държави това е уредено с доста големи субсидии за подобни домове.
Благодаря Ви, ако сте прочели дългия ми пост. Аз просто изразявам мнението си.

# 122
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Ако поне за миг се поставите в такава ситуация...

Аз съм била в тази ситуация.
А ти?

# 123
всъщност с даун положението е доста неприятно- личи си от раждането, и лекарите веднага те съветват да го оставиш

оЩе ли? тези "лекари" са за арест

# 124
  • София
  • Мнения: 3 099
Можела си да го осиновиш.
Ти обвиняваш родителя, не мисля че имаш това право.

Броят на членовете в семейството не се определя от чувствителността на родителите, ако ме разбираш... Изказването ти е доста ..... недообмислено.
Никого не виня - разсъждавам по темата и някак ми е по-жал за малкото същество, което само по-трудно ще се оправи от създателите си.

# 125
  • Мнения: 1 080
Обвинения ,кръст ,участ .Докато се приемат така нещата трудно ще бъде да избереш дали да дадеш детето си на бездушници (изключвам ситуация в която друг избор няма ), или ще го гледаш мъчейки се ,виждайки ужасените погледи на другите, с мизерните пари ,които държавата отпуска .Една майка ми разказа ,че в Ирландия няма такива домове ,че родителите си гледат децата с увреждания ,че това е нещо НОРМАЛНО , случва се .Не е ли по- важно такова дете ,човек да бъде обгрижвано адекватно ,с обич , и разбиране .

# 126
  • Мнения: 24 467
Прочетох го, InaVulk, това е именно "другата гледна точка", която също е добре да се вземе предвид. Тази на братът от първия ми пример, с трите деца.
И хич не те нападам.
Всеки случай е специфичен и никой няма и представа ей- така отвън как на практика са нещата в семейството и какво коства на останалите му членове. Даун е едно, шизофрения със съответните специфики- друго, терто е физически недъг и т.н, а всяко от тези неща има толкова много нюанси и поднюанси, че да смятаме, че можем да си представим всяка ситуация в детайли е немислимо. Ка- моли пък да наложим едно обобщено становище за "най- правилното" поведение.

# 127
  • Варна
  • Мнения: 2 269
Ако поне за миг се поставите в такава ситуация...

Аз съм била в тази ситуация.
А ти?
Аз не съм, но какво значение има това?
Аз не бих мислила първо за обществото и реакцията му, това го знам с дълбока убеденост.

# 128
  • Мнения: 656

Броят на членовете в семейството не се определя от чувствителността на родителите, ако ме разбираш... Изказването ти е доста ..... недообмислено.
Никого не виня - разсъждавам по темата и някак ми е по-жал за малкото същество, което само по-трудно ще се оправи от създателите си.
Доста се замислих преди да напиша точно това, защото на практика както аз нямам право да ти кажа да осиновиш това дете, така и ти не можеш да съдиш създателите му.
Много ясно си го написала - "ТАКЪВ родител". Или искаш да поясниш какво разбираш под "такъв"?
Защото ние двете нямаме това право. И вината е не в родителите, а в държавата, която не е уредила добре въпроса с "различните деца".

# 129
  • Мнения: 4 176
Извинявам се за спама, но спирам да следя темата.
Мнения, мнения и какво? За мен не е уместно да се дискутират лични трагедии. Била супер темата. Кое и е супер? Наистина недоумявам каква е целта на тази тема? Да се чуе мнение би или не би оставила майка детето си. И какво се постига като 1000 чивека напишат мнението си?
Нищо!

# 130
  • Варна
  • Мнения: 2 269
Извинявам се за спама, но спирам да следя темата.
Мнения, мнения и какво? За мен не е уместно да се дискутират лични трагедии. Била супер темата. Кое и е супер? Наистина недоумявам каква е целта на тази тема? Да се чуе мнение би или не би оставила майка детето си. И какво се постига като 1000 чивека напишат мнението си?
Нищо!
И аз това попитах в началото, но отговор не дойде!
Всъщност дойде- трябвало да се говори за проблема, обществен бил и прочие.
Теоретизира се безцелно с една толкова деликатна тема, а конструктивност никакава.

# 131
  • Мнения: 48 070
аз пък мисля че се постига, полека лека повече хора започват да мислят и да осмислят проблема, след време може да успеем да измислим нещо и да се опитаме да поразмърдаме държавата малко, да осигури повече средства за нормален живот на семействата например
а пък ние самите да възпитаме децата си на по- различно мислене, да приемат другарчетата със специфични нужди нормално
това малко ли е като резултат

# 132
  • София
  • Мнения: 62 595
децата в училище вече ги приемат. При подходящо обяснение от учителите и родителите на детето всичко се намества. По-скоро родителите на "здравите" деца преглъщат по-трудно хапа. А децата се оправят чудесно и си помагат.

# 133
  • Мнения: 11 747
ами то не само децата, ами и възрастните имат нужда да бъдат възпитани в толерантност към различните.

Аз лично тук прочетох за дилеми и трудни решения, за които не ми беше хрумвало преди, не съм била в такава ситуация. Сега виждам положението по-различно. Преди за мен решението 'взимам го - оставям го' беше като 2 и 2 =4

# 134
  • София
  • Мнения: 3 099
Доста се замислих преди да напиша точно това, защото на практика както аз нямам право да ти кажа да осиновиш това дете, така и ти не можеш да съдиш създателите му.
Много ясно си го написала - "ТАКЪВ родител". Или искаш да поясниш какво разбираш под "такъв"?
Защото ние двете нямаме това право. И вината е не в родителите, а в държавата, която не е уредила добре въпроса с "различните деца".

Чакай - нека се изясня:

Аз и ти имаме деца. Те са "нашите деца", нали. Аз решавам кое е добро за моето дете, ти - за твоето. Ако детето е с Даун - то автоматично следва да става "дете на държавата", така ли?

Моето дете е мое, докато е здраво. После? Рекламация? Изолация?  В чисто морално-етичен аспект това е гадно. Говорим за общият случай, защото и кучето да изхвърлиш от дома, защото е болно, пак е гадно!

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт