Здравейте,
някои тук познават доста добре последните 6-7 месеца от живота ми.....
Ами....да споделя пак......Отново бяхме в болница, този път с бронхеолит, остър.... Една седмица на урбазон и инхалации с вентолин, ентерол през устата и антибиотика, който си пием за уропроблемите - имаме си рефлукс на единия бъбрек, сериозна степен....
Откакто е заченато това детенце се сипят проблеми върху него....
Знам, че има и много по-страшни неща всичко знам....
Смачкана съм вече до дъното, живота ми върви бавно, трудно и ис много болка за дечицата ми...Да, поправими са нещата, но.....никога не съм понасяла страданието на децата, душа не ми остана от притеснение и състрадание, не мога да спра да плача вече....Някой ще каже следродилна депресия.....Може и това да е в добавка към всичко...
Вероятно не съм нито първата нито последната, която задава въпроси, оставащи в протранството без отговор....
Страх ме е вече от всичко, не мога да си поема дъх без болка в душата...
Пак ще си помислите - има къде по-страшно....Да, има, но защо винаги трябва да има по-лошо, което да ни държи смели? А тези, които ги е сполетяло най-лошото, на тях какво им казват хората......
Страх ме е, много ме е страх вече от всичко, сякаш някой ме е проклел, животът ми изведнъж стана такъв, просто за часове.....
Незнам дори какво искам от вас, нима всяка от вас няма свои болки и мъки....
Просто незнам на кого да кажа.....Съпругът ми вече е преуморен и той от всичко и пак горкия се мъчи да ме успокоява....
Как да се стегна, как да повярвам, че на небето има някой и ни помага, как да се справя.....
Не може ли поне децата ни да са добре и да не страдат.....
някои тук познават доста добре последните 6-7 месеца от живота ми.....
Ами....да споделя пак......Отново бяхме в болница, този път с бронхеолит, остър.... Една седмица на урбазон и инхалации с вентолин, ентерол през устата и антибиотика, който си пием за уропроблемите - имаме си рефлукс на единия бъбрек, сериозна степен....
Откакто е заченато това детенце се сипят проблеми върху него....
Знам, че има и много по-страшни неща всичко знам....
Смачкана съм вече до дъното, живота ми върви бавно, трудно и ис много болка за дечицата ми...Да, поправими са нещата, но.....никога не съм понасяла страданието на децата, душа не ми остана от притеснение и състрадание, не мога да спра да плача вече....Някой ще каже следродилна депресия.....Може и това да е в добавка към всичко...
Вероятно не съм нито първата нито последната, която задава въпроси, оставащи в протранството без отговор....
Страх ме е вече от всичко, не мога да си поема дъх без болка в душата...
Пак ще си помислите - има къде по-страшно....Да, има, но защо винаги трябва да има по-лошо, което да ни държи смели? А тези, които ги е сполетяло най-лошото, на тях какво им казват хората......
Страх ме е, много ме е страх вече от всичко, сякаш някой ме е проклел, животът ми изведнъж стана такъв, просто за часове.....
Незнам дори какво искам от вас, нима всяка от вас няма свои болки и мъки....
Просто незнам на кого да кажа.....Съпругът ми вече е преуморен и той от всичко и пак горкия се мъчи да ме успокоява....
Как да се стегна, как да повярвам, че на небето има някой и ни помага, как да се справя.....
Не може ли поне децата ни да са добре и да не страдат.....
и много сили и вяра в доброто!
, не мога да ти помогна кой знае с какво, но имаш и моето виртуално рамо 
