Какво следва от тук нататък ?

Немога да разбера защо задаваш въпроси на който знаеш отговора.Какво очакваш от човек оставил и 2 те си деца за да бъде с теб.Немога да разбера логиката на жени като теб.Извини ме ,че съм рязка ,но ТАКАВА съм по простата причина ,че и моите 2 деца страдат заради една като теб и сега след всичките ти необмислени деиствия няма да страдат неговите 2 деца ,а ще страдат 3 деца заедно с твойте .

Не искам да се заяждам с теб,но понеже си ми отговорила да ти кажа и аз И моята втора навсякъде разправя ,че го е срешнала САм в най-трудния момент на живота му,стадащ за 2 те  оставени деца и че вината е 100% моя за това .Само че,аз да ти кажа никоя  умна жена не си  изоставя мъжа ей така и да си тръгне с 2 деца при това.ТЯ  СЕ БОРИ ДО ПОСЛЕДНО!!!!!(обикновенно с такива като теб) или си мислиш ,че е много приятно да знаеш ,че бившия ти има някъде и друго дете.Не ми се сърди страдам за това ,че още едно дете ще расте без баща и за това ,че и на теб ще ти е доста трудно да минеш през това да си самотна майка,но понякога така е в живота.И запомни от мен -рядко жена с 2 деца си тръгва от 1 мъж ,ако той е толкова добър че да искаш да създадеш семейство с него.Няма такъв филм....те просто решават,че с тези същества са си поиграли на семейство и сега им се иска нещо ново.Пак се извинявам ако съм засегнала някой!!!!

Не,не ни е един и същ бившия просто всички те си приличат,не искам да се заяждам ,а логично и точно показвам ,че вълкът козината си мени,но нрава никога.Съжалявам  Сияйна и не се заяждам с нея ,Тя не е моята втора.А  за моята история ще ви разкажа друг път,но и аз съм самотна майка отглеждаща сама децата си  и  знам колко е трудно да те е срам заради това,което друг ти е направил и то без ти дори и да си подозирала за това.

 omorfis ,с историята се запознах и знам защо го правя,не ме е срам ,че гледам сама децата си ,не ме е срам ,че съм самотна майка-напротив !!!!Срам ме е от това ,че трябва да живея в един град с моя ,да слушам клюките за новото му дете и за жена му и нейните простотии как го срешнала 2 месеца след като съм го оставила.Затова реагирах много остро,защото ситуацията е същата-ЕДИН БЕЗОТГОВОРЕН МЪЖ и 3 ДЕЦА ,КОИТО не са виновни за грешките на родителите си.Инъче аз отдавна съм приела нормално факта ,че такива неша се случват в живота,но и аз съм била такова дете на самотна майка и знам колко е трудно на моменти да приемеш истината ,че баща ти те е зарязал и забравил заради собствения си кеф

По точно неможеше да го кажеш,моя ми каза ,че искал да види детето си как расте ,щото мойте не ги бил видял от ходене на работа -разбирай ме ходене по бизнес срещи,купони,приятели и жени.Не  че аз не работех де,ама си ги видях как растът и как поумняват.
Да не мислите ,че сега гледа и другото как расте-амииииииииииии той пак си е по срещите ,а жената стой сама у дома.
И как хората ми викат -не те е срам децата не пускаш да си го видят ,него и детето му,ама не ,че не ги пускам ,ами те не искат да ходят -СРАМ ГИ Е ОТ БАЩА ИМ!!!!!!

При мен е доста сложно.Ще карам направо.Преди 2 години родих дете от мой колега в университета,с който преди това имахме три годишна връзка.Изкарах най-отвратителната бременост,защото той 1-во не се зарадва изобщо,че ще става баща,2-ро не спираше да говори за аборт и 3-то след като накрая реши,че ще гледаме двамата детето не можа да ми осигури нито един спокоен ден през бременността и когато родих отиде при майка си,а мен и бебчо ни заряза.Имах пълната подкрепа на семейството си,които ацки ми помагаха и ми помогнаха да взема решението окончателно да разкарам този човек от живота си.Когато детето ми стана на 6 мес.таткото започна да моли да се съберем отново.Почувствах се длъжна да опитам за последно,тъй като виждах,че има желание да гради семейство.Да ама не.След 4 месеца окончателно се разделихме,тъй като той изобщо не се занимаваше с бебчо,буквално детето му беше досадно и по цял ден скиташе по кафенца.Забраних му да вижда бебчо,освободих го от финансови задължения....просто исках да напусне живота ни.След 6 месеца си позволи да ме съди за режим на свиждане.Съдът му определи 1-ва и 3-та неделя и нищо повече.Относно издръжка не съм му искала.Той дава доброволно.След 4-та среща детето,което вече е на 2г.ми казваше,че тати е страшен и не иска да ходи при него.Аз виждам,че на таткото хич не му дреме за сина му...показал го е не веднъж.Просто прави жалки пити да се съберем отново.Та питам има ли начин да му се отнемат напълно родителските права и да престане да обърква детето ми.За мен ,както и за всички които го познават той не е добре с главата,живее в измислен свят и е патологичен лъжец.Има присъда за кражба и куп дребни криминални провинения.Извинявайте ако съм досадила,но просто няма да си намеря място,докато не му отнема правата на този ненормалник.

Не ми трябва съдник, а просто съвет.Щом съм била с него,значи е имало причина.