В началото на май ще ми се наложи да замина в чужбина за пет дни. Тогава бебчето ми ще бъде току що навършило пет месеца. От сега страшно се притеснявам как ще преживее раздялата и няма ли да бъде шокиращо и стресово за него? За мен със сигурност, но пък си мисля че трябва да свикваме . На мен ми се налага да пътувам по няколко пъти в годината и може би е добре да свиква от по-малък с това. Вие как мислите? Разкажете за първата ви раздяла с бебо? На каква възраст е била, за колко дни и как е минало.
- Публикувана: 9 март 2008, 15:59 ч.
- Последно мнение: 10 март 2008, 18:55 ч.
Раздялата
Нищо му няма, не бой се, прекалено мъничко е за да разбира нещата. Нито ще запомни, нито ще се стресира 
Повече стресиращо ще е за теб 
Веднъж съм се разделяла със сина ми /ставахме кумове в друг град/ и той беше на 7м. Не е имало проблеми никакви от към сина ми...гледаше го моята майка. Но за мен си беше стрес...звънях по сто пъти да питам как е и накрая майка ми заяви, че ако прикаля със звъненето просто няма да вдига 
Не,на 5 месеца няма да забележи,че те няма,не се притеснявай.До годинката горе-долу няма да забелязва отсъствието ти,стига да се полагат пълноценни грижи за него,което съм сигурна ще е така
Така...
Аз пък ще ти кажа, че бебето ще забележи, че те няма, РАЗБИРА СЕ! Но ти в никакъв случай не си мисли, че то няма да понесе раздялата или че ще му е чак толкова трудно. Както са ти казали мамите, по-трудно ще е на тебе! Не се притеснявай, щом се познава с баба си, всичко ще мине по-добре от прекрасно. Само ти леко ще ревнуваш
Александър го оставих на 3 месеца на майка ми в провинцията и се върнах в София да работя. Виждах го средно на 10 дена, но никога не ме е забравял, въпреки, че беше малък
Аз пък ще ти кажа, че бебето ще забележи, че те няма, РАЗБИРА СЕ! Но ти в никакъв случай не си мисли, че то няма да понесе раздялата или че ще му е чак толкова трудно. Както са ти казали мамите, по-трудно ще е на тебе! Не се притеснявай, щом се познава с баба си, всичко ще мине по-добре от прекрасно. Само ти леко ще ревнуваш
Александър го оставих на 3 месеца на майка ми в провинцията и се върнах в София да работя. Виждах го средно на 10 дена, но никога не ме е забравял, въпреки, че беше малък
И тук може да се каже, че всяко дете е различно! Племенника ми беше на 6 месеца, когато сестра ми замина на планина, но без него разбира се. И въпреки, че и друг път е оставал да спи в къщи без майка си, този път на 2-рия ден усети липсата и. Никога няма да го забравя как беше легнал по коремче и плачейки викаше "Мама". Нищо не можеше да го утеши. наложи са да се приберат преждевременно за съжаление 
. Само мога да те посъветвам, да започнеш тренировки за по 2 дни, че до тогава да свикне. Макар, че 5 дни са си доста според мен. 
. Само мога да те посъветвам, да започнеш тренировки за по 2 дни, че до тогава да свикне. Макар, че 5 дни са си доста според мен. 
Сина ми винаги усеща, че ме няма. Може да му се отвлече вниманието за час, два макс., след което вече започва да ме търси и да плаче. Толкова траят и излизанията ни с баща му, но не ми пречи. Напротив, радвам се, че ме търси и му липсвам. Ако ми се наложи да го оставя за повече време, бих го подготвила за това по-отрано, за да е по-малко стресиращо и за двамата , защото колкото и да са малки бебоците, всичко разбират и си го преживяват по свой си начин.
, защото колкото и да са малки бебоците, всичко разбират и си го преживяват по свой си начин. няма да му липсваш,а като се върнеш сигурно няма да те помни
Ама как няма да помни детето майка си, даже ще се зарадва според мен като види майка си! Ще се погушкате, ще се порадвате и ще забравите за дните на раздяла!
няма да му липсваш,а като се върнеш сигурно няма да те помни
Хъх, глупости.
Зависи си от детето. Моето на три месеца го оставихме със съпруга ми, за да отидем на един рожден ден, като се върнахме беше посинял от рев, забавихме се само два часа. Майка ми и сестра ми казаха, че са направили всичко възможно да го успокоят, нямам причина да не им вярвам. В момента, в който го прегърнах спря да реве. После направихме няколко подобни опита, всички завършваха по този начин. Най-страшно е като се събуди вечер или нощем и ме няма.
Затова се отказах да ходя, където и да е, особено вечер. А помощници колкото искаш...
Ти си познаваш най-добре детето.
Не съм съгласна с това, че бебе на четири месеца не разбира коя е майка му.
Не прозвучах много успокоително, но просто ми станаха странни изказванията, че бебетата не разбират.
Затова се отказах да ходя, където и да е, особено вечер. А помощници колкото искаш...
Ти си познаваш най-добре детето.
Не съм съгласна с това, че бебе на четири месеца не разбира коя е майка му.
Не прозвучах много успокоително, но просто ми станаха странни изказванията, че бебетата не разбират.
няма да му липсваш,а като се върнеш сигурно няма да те помни
Дано да не ме забрави!!!! Съмнявам се че би могло да ме забрави...все пак аз съм му майка и съм денонощно с него, въпреки че ще отстъствам 5 дни. Аз сега като излизам от време на време за по няколко часа и той не плаче, но като се върна и ме види започва радостно да рита с крачета и ръчички. Първите два пъти беше тъжен, но после свикна. А и като се замисля все пак аз не мога до 7 годишна възраст все да съм плътно до него, рано или късно ще се наложи да се разделим за няколко дни....Поне с това се успокоявам
няма да му липсваш,а като се върнеш сигурно няма да те помни
Не вярвам да не му липсваш. Нито, че на 5 месеца нищо не разбират, нито, че на 6 плаче с думи мама...
Ако до 5-тия месец си го гледаш само ти, определено ще усети липсата ти. Но ако се налага - го направи. Може би опитвайте да го оставяш за по половин или един ден на баба му - за да свиква постепенно.
Ако до 5-тия месец си го гледаш само ти, определено ще усети липсата ти. Но ако се налага - го направи. Може би опитвайте да го оставяш за по половин или един ден на баба му - за да свиква постепенно.
Ох ,това ми е болната тема . Аз съм студентка и доста често ми се налага да отсъствам от вкъщи и децата. Раздялата с тях и баща им много ми тежи , особено с тях . Само като чуя как сърцераздирателно викат иплачат и двете " Мамо,мамо ...." -просто еужасно . Като се върна от лекции или изпит следва едно много дълго гушкане .
И аз не мисля,че ще те забрави.А дали ще усети липсата ти-зависи от теб.Примерно аз не оставям малката и за 1 час на друг.Постоянно сме заедно и вече като отида в другата стая плаче за мен. Ще трябва да направя нещо по въпроса,защото взе да става сложно. 
Ще трябва да направя нещо по въпроса,защото взе да става сложно. И ние сме така - само аз го гледам, майка ми идва веднъж, два пъти в седмицата по половин ден, за да мога да излезна да свърша някаква работа. Интересното е че като ме няма се държи добре, не плаче и не мрънка, но в момента в който се прибера започва да се глези и да иска да го нося, да суче постоянно и т.н. Когато аз съм в стаята и има и други хора той не признава абсолютно никой - гледа само в мен и иска само аз да го гушкам. Като всяка майка съм страшно привързана към него...преди няколко седмици бях болна и спяхме в отделни легла (иначе той спи в моето легло) и щях да се побъркам, а си представям да не го виждам 5 дни....Но трябва да свикна с това, все пак отново казвам - колкото и да го отлагам все някога този момент ще настъпи. Когато е по-голям ще страда повече, защото ще разбира повече. Уф, не е лесно да си майка, променяш си приоритетите на 360 градуса.
Смятам, че детето или по-скоро бебето е много малко, надали ще се разстрои, ако има кой да го гледа добре. Виж - за теб, със сигурност ще ти е отвратително и постоянно ще са при него мислите ти.
Преди година и половина ми се наложи да замина за Англия за 5 месеца, беше кошмар, дъщеря ми беше на 3,5 години. Травмата е голяма за всички.
Преди година и половина ми се наложи да замина за Англия за 5 месеца, беше кошмар, дъщеря ми беше на 3,5 години. Травмата е голяма за всички.
Не вярвам да не му липсваш........., нито, че на 6 плаче с думи мама...
......
......
Това пък какво беше. Че дъщеря ми от 3 месечна казва думата "мама". Това ли те учуди? Или това, че на 6 месеца разбира коя е майка му и как я наричат? Не вярвам да не му липсваш........., нито, че на 6 плаче с думи мама...
......
......
Това пък какво беше. Че дъщеря ми от 3 месечна казва думата "мама". Това ли те учуди? Или това, че на 6 месеца разбира коя е майка му и как я наричат? Това някаква шега ли е? Не вярвам, че на три месеца бебе казва думата мама...
Не вярвам да не му липсваш........., нито, че на 6 плаче с думи мама...
......
......
Това пък какво беше. Че дъщеря ми от 3 месечна казва думата "мама". Това ли те учуди? Или това, че на 6 месеца разбира коя е майка му и как я наричат? Това някаква шега ли е? Не вярвам, че на три месеца бебе казва думата мама...
Единствения ми коментар на подобни постове може да бъде, че всички деца са различни, пък вие си вярвайте в каквото си искате
Нищо му няма, не бой се, прекалено мъничко е за да разбира нещата. Нито ще запомни, нито ще се стресира
Повече стресиращо ще е за теб Така е - по-трудно ще е за теб. За бебчо не се притеснявай, щом ще се грижи човек, с който е свикнал
Нищо му няма, не бой се, прекалено мъничко е за да разбира нещата. Нито ще запомни, нито ще се стресира
:peace:Taka e.
Моето на 5 месеца доста ме търсеше. В смисъл, че се налагаше доста да го успокоявам и в много редки случаи майка ми успяваше да го успокои. Но няма място за безпокойство, ако всичко е наред. Първата ми раздяла с детето ми беше скоро. В началото на декември със съпруга ми ходихме до Гърция петък, събота и неделя. На втората вечер и двамата с мъжа ми ревахме за Коко, толкова сме свикнали с него, че се разчувствахме доста. За някои това може да звучи пресилено, но си беше самата истина, а и двамата с мъжа ми сме прекалено емоционални. А Калоян беше повече от добре - при баба и дядо и даже после не искаше да си тръгва оттам.
Беше на 10 месеца,когато я оставихме при баба си за около 5 дена.Нямаше проблеми,не беше плакала за нас и не ни е "търсила".След това се когато беше на 3г. и 2 месеца ни се наложи да пътуваме за Германия, и пак при баба за 14 дни.Тогава беше по-страшно,като се прибрахме ни беше сърдита,не ни искаше и ни каза да се връщаме пак там.А твоето е съвсем малко,така 4е няма да усети толкова липсата ти.
За първи път го оставихме точно преди седмица ,за два дни .На мен ми беше много зле от факта че го няма,година и седем месеца не се бях отделяла от него/нощем/.Той се е представил доста по-добре от мен,която два дни ходих като маносана из къщи и исках да ходим да си го приберем 
.На мен ми беше много зле от факта че го няма,година и седем месеца не се бях отделяла от него/нощем/.Той се е представил доста по-добре от мен,която два дни ходих като маносана из къщи и исках да ходим да си го приберем
Оставям малчо при баба му почти всяка събота или неделя, с преспиване, а преди няколко седмици беше там за около пет дни. Не се притеснявах защото те го гледат много добре и спазват всичките ми поръки и указания. Ама си ми беше мъчно де. Аз също се притеснявам да не би за него това да е голям шок, защото това разнасяне, от едната в другата къща може би не е много добра идея....но за сега не съм видяла да му се отразява отрицателно по някакъв начин.