- Публикувана: 13 март 2008, 00:42 ч.
- Последно мнение: 14 март 2008, 12:31 ч.
Диша ли?
Пускам тази анкетка с цел да видя само аз или аз и още колко мами сме били ошашавени след раждането. 
Преди да родя все съм се отнасяла към тези въпроси подигравателно. Но след раждането и безбройните ми ставания да проверявам дали диша... 
При вас така ли беше отначало? И как го приемате - нормално или слабост?
Преди да родя все съм се отнасяла към тези въпроси подигравателно. Но след раждането и безбройните ми ставания да проверявам дали диша... При вас така ли беше отначало? И как го приемате - нормално или слабост?
Естествено е всяка жена която е станала маика за първи път, да има притиснения от този род 
. Да, ставала съм да я проверявам и съм слухтяла дали диша милото ми, ама пусто сърце... 
Първата нощ с бебето прекарах на стол до леглото и, да не би да заплаче и аз да не я чуя 
,..представете си... така че със сигурност ще се обадят и други мами с подобни историики.
. Да, ставала съм да я проверявам и съм слухтяла дали диша милото ми, ама пусто сърце... Първата нощ с бебето прекарах на стол до леглото и, да не би да заплаче и аз да не я чуя ,..представете си... така че със сигурност ще се обадят и други мами с подобни историики. 
Да, проверявах я 
даже съм я събуждала, защото не бях сигурна, че наистина диша, ма те така кротко спят как да не се чудиш. Подозирам, че ще проверявам и второто, независимо, че уж имам опит.
даже съм я събуждала, защото не бях сигурна, че наистина диша, ма те така кротко спят как да не се чудиш. Подозирам, че ще проверявам и второто, независимо, че уж имам опит. 
Естествено е всяка жена която е станала маика за първи път, да има притиснения от този род . Да, ставала съм да я проверявам и съм слухтяла дали диша милото ми, ама пусто сърце... Първата нощ с бебето прекарах на стол до леглото и, да не би да заплаче и аз да не я чуя ,..представете си... така че със сигурност ще се обадят и други мами с подобни историики.
. Да, ставала съм да я проверявам и съм слухтяла дали диша милото ми, ама пусто сърце... Първата нощ с бебето прекарах на стол до леглото и, да не би да заплаче и аз да не я чуя ,..представете си... така че със сигурност ще се обадят и други мами с подобни историики.
оооо,дааа 
особено ако спи за по-продължително време,а и те така леко дишат понякога,че все едно не дишат,та чак съм я побутвала леко за да се разшава и да се уверя,че е добре А понягога пък диша тежко и супер учестено и се питам дали и е добре.Явно всички мами сме така. 
Няма лошо. 
особено ако спи за по-продължително време,а и те така леко дишат понякога,че все едно не дишат,та чак съм я побутвала леко за да се разшава и да се уверя,че е добре А понягога пък диша тежко и супер учестено и се питам дали и е добре.Явно всички мами сме така. Няма лошо. 
Като гледам май само аз ще напиша ''Не''. 
Никога не съм се притеснявала,излиза че това не е нормално....
Просто не ми е идвало наум,знаех че си диша,нали е живо и здраво бебе,как да не диша?
Виж,да стана да го завия-да,ама други проверки не правя.
Никога не съм се притеснявала,излиза че това не е нормално....
Просто не ми е идвало наум,знаех че си диша,нали е живо и здраво бебе,как да не диша?
Виж,да стана да го завия-да,ама други проверки не правя.
И аз не съм проверявала изрично дали диша. От съвсем малко бебе Рали спи в нашата стая. Отначало в нейно легълце, после в нашата спалня..
Струва ми се малко прекалено. Никога не съм я проверявала. 
Даже няколко пъти съм я будила горката А първата седмица не смеех изобщо да заспя, за да не й стане нещо. Сега Ради е на 2 месеца и половина и още не мога да заспивам спокойно. "Предавам" се на съня, само когато съм се убедила, че татко й я наглежда, но преди това съм му го казала сигурно 10 пъти. По-спокойно ми е от началото, но май още съм ошашкана
А първата седмица не смеех изобщо да заспя, за да не й стане нещо. Сега Ради е на 2 месеца и половина и още не мога да заспивам спокойно. "Предавам" се на съня, само когато съм се убедила, че татко й я наглежда, но преди това съм му го казала сигурно 10 пъти. По-спокойно ми е от началото, но май още съм ошашкана 
Като гледам май само аз ще напиша ''Не''.
Никога не съм се притеснявала,излиза че това не е нормално....
Просто не ми е идвало наум,знаех че си диша,нали е живо и здраво бебе,как да не диша?
Виж,да стана да го завия-да,ама други проверки не правя.
Никога не съм се притеснявала,излиза че това не е нормално....
Просто не ми е идвало наум,знаех че си диша,нали е живо и здраво бебе,как да не диша?
Виж,да стана да го завия-да,ама други проверки не правя.
"да, ставала съм да проверя дали детето ми диша през нощта. нормално е." не е обратното на "не, не съм ставала. не е нормално."
и в двата случая става въпрос за нормални реакции. въпрос на нервна система, може би.
Блонди, като прочетох заглавието на темата се изумих! 
. Интересно, да, показва как се изумяваме като станем майки. В добрия смисъл, естествено...
Случвало ми се е, разбира се. И сега продължавам понякога да го правя. И да пипам челото за температура - също.
. Интересно, да, показва как се изумяваме като станем майки. В добрия смисъл, естествено...Случвало ми се е, разбира се. И сега продължавам понякога да го правя. И да пипам челото за температура - също.
Подкрепям
Всички майки, които познавам лично, включително и жените, които имат вече внучета, са минавали през този етап. Това дори става повод за майтапи между нас. Сега, когато и двете ни деца са големички и някой от нас отиде нощем да ги завива или просто да ги погледне другият пита: "Как е? Дишат ли?"
Особено при първото детенце ми се струва напълно нормално майката да се притеснява и да проверява. Още в болницата бях толкова паникьосана да не би да му стане нещо докато спи, че дори когато трябваше да отида до тоалетната, приближавах количката до вратата и не затварях, за да мога да го виждам (бях в самостоятелна стая)...да не говорим, че ми се събираха най-много 4-5 часа сън на денонощие от тия постоянни бдения. А пък първия ден след като се прибрахме, ако самата аз нямах възможност, карах някой от присъстващите да седи в стаята при него докато спи и да го наблюдава 
Добре че с течение на времето това отмина, защото още щях да се разхождам като зомби из къщи
Добре че с течение на времето това отмина, защото още щях да се разхождам като зомби из къщи 
Да, проверявах я даже съм я събуждала, защото не бях сигурна, че наистина диша, ма те така кротко спят как да не се чудиш. Подозирам, че ще проверявам и второто, независимо, че уж имам опит.
даже съм я събуждала, защото не бях сигурна, че наистина диша, ма те така кротко спят как да не се чудиш. Подозирам, че ще проверявам и второто, независимо, че уж имам опит. И го считам за нещо нормално 
Отговорих с ДА, проверявах го постоянно, такава паника бях, че сега като се сетя си се смея сама на себе си.
не се шашка човек от раждането, а от това мъничко сгърчено създание, което има нужда от непрестанна защита и грижа. аз не родих, ама пак бях шашната. добре че една приятелка ме спаси и ми даде уред за контролиране на дишането, та спях по-спокойно.
и досега понякога проверявам и се притеснявам. съвсем нормално си е.
и досега понякога проверявам и се притеснявам. съвсем нормално си е.
Да ,защото спеше предимно по корем...
Като започна са спи по цяла нощ и понякога кашляше и се въртеше стигнах до там да си слагам тапа в едното ухо,защото не можех да заспя ако той се върти/а като ми е отпушено поне едното мога да го чуя като заплаче/- наострях уши и....
И сега спя с едно отпушено ухо
Като започна са спи по цяла нощ и понякога кашляше и се въртеше стигнах до там да си слагам тапа в едното ухо,защото не можех да заспя ако той се върти/а като ми е отпушено поне едното мога да го чуя като заплаче/- наострях уши и....
И сега спя с едно отпушено ухо
И аз го правя, смятам че е нормално 
Като гледам май само аз ще напиша ''Не''.
Никога не съм се притеснявала,излиза че това не е нормално....
Просто не ми е идвало наум,знаех че си диша,нали е живо и здраво бебе,как да не диша?
Виж,да стана да го завия-да,ама други проверки не правя.
Никога не съм се притеснявала,излиза че това не е нормално....
Просто не ми е идвало наум,знаех че си диша,нали е живо и здраво бебе,как да не диша?
Виж,да стана да го завия-да,ама други проверки не правя.
. 
. Не знам дали е нормално, но явно повечето майки го правят. 
И аз съм го проверявала. даже си спомням, беше на 2 месеца, чакахме пред кабинета на педиатъра, а бебо си спеше в порт бебето на канапето до мен. Изведнъж ми се стори, че не диша и сложих ръка на гърдичките му, за да проверя. Една жена от съседното диванче ме видя, дойде и ми каза: "Не се притеснявай, мамче, диша си детенцето, нищо му няма"
Ооо ами да, през първите месеци съм ставала редовно да го проверявам, даже се е случвало да го побутна когато е в поза по корем и не му се вижда личицето, за да се уверя, че си диша и е добре. В този период всяко затишие от негова страна ми се струваше подозрително и току притичвах до креватчето му. Сега, естествено съм доста по-спокойна.
Гласувах с "да".Напълно нормална реакция от страна на майките.Мое лично мнение. 
Често се случва да я разбутам малко
Често се случва да я разбутам малко И аз
Гласувах с "Да" и "Отчитам го за нормално"
Случвало ми се е да проверявам дали малчо диша, особено, когато по една или друга причина съм била под напрежение, изнервена или дори когато съм му се скарала за нещо през деня.
Не мисля, че е ненормално.Въпреки, че полза от притеснения няма, те са неизбежни и мисля всяка от нас има своите страхове свързани с децата
Случвало ми се е да проверявам дали малчо диша, особено, когато по една или друга причина съм била под напрежение, изнервена или дори когато съм му се скарала за нещо през деня.
Не мисля, че е ненормално.Въпреки, че полза от притеснения няма, те са неизбежни и мисля всяка от нас има своите страхове свързани с децата
И аз съм от отбора на проверяващите дали диша.Също като някои други майки не се задоволявам с това да видя,че помръдва телцето при дишане,защото "може и да си въобразявам",а побутвам някъде леко бебето,за да помръдне и аз да се уверя,че всичко е наред.Ами какво да кажа,считам,че е нормално притеснение на болшинството от майки.
Като гледам май само аз ще напиша ''Не''.
Никога не съм се притеснявала,излиза че това не е нормално....
Просто не ми е идвало наум,знаех че си диша,нали е живо и здраво бебе,как да не диша?
Виж,да стана да го завия-да,ама други проверки не правя.
Никога не съм се притеснявала,излиза че това не е нормално....
Просто не ми е идвало наум,знаех че си диша,нали е живо и здраво бебе,как да не диша?
Виж,да стана да го завия-да,ама други проверки не правя.
............
Ставах много често да проверявам дали диша, но имах и причини за това. Малката често не можеше да си поеме вьздух в пьрвите месеци, защото много поврьщаше и млякото често се врьщаше по хранопровода. Слагах я да спи на една страна да не се задави и ме беше страх в началото да не се обьрне по корем и да не може да диша. Ако нямахме тези проблеми и спеше на грьб може би нямаше да го правя или поне не толкова често. 
Да, проверявала съм я няколко пъти. Не смятам, че е слабост, просто безкрайно притеснение и известна доза несигурност.
Първите дни след родилното бях в абсолютно неадекватно състояние (отчитам го сега, естествено!) Първо че аз чисто физически бях много зле. Като плачеше дребната, се чудех защо. Като спеше, се чудех защо не плаче - ама защо наистина? Време й е да яде, заспа наакана, защо не плаче?
Нещата се наместиха за около 2 месеца, когато започнах да си сядам на задника и се взех в ръце.
Като по-голяма глупост от проверяването дали диша отчитам факта, че след баня няколко пъти й слагах шапка (у дома!!!), вместо да я изсуша със сешоара.
Може би с второто някой ден живот и здраве ще съм по-спокойна. Може би...
Първите дни след родилното бях в абсолютно неадекватно състояние (отчитам го сега, естествено!) Първо че аз чисто физически бях много зле. Като плачеше дребната, се чудех защо. Като спеше, се чудех защо не плаче - ама защо наистина? Време й е да яде, заспа наакана, защо не плаче?
Нещата се наместиха за около 2 месеца, когато започнах да си сядам на задника и се взех в ръце.
Като по-голяма глупост от проверяването дали диша отчитам факта, че след баня няколко пъти й слагах шапка (у дома!!!), вместо да я изсуша със сешоара.
Може би с второто някой ден живот и здраве ще съм по-спокойна. Може би...
Да, проверявах я даже съм я събуждала, защото не бях сигурна, че наистина диша...........
даже съм я събуждала, защото не бях сигурна, че наистина диша...........Ох....., същата съм
Аз съм го споменавала това вече,но...дъщеря ми на 20 ден се задуши от повърната кърма в 2.00 посред нощ.Лежахме в болница...и Слава Богу всичко е наред.Ужаса който изпитах тогава обаче доста време ми държа влага...и винаги лягах с тревожност...даже бях замислила план да се редуваме с мъжът ми и да го гледаме вечер...но това остана само план...защото започнах да я храня малко по-рано и то с АМ за рефлукс.
Ставах и още как!
Мисля, че това е напълно нормално, както и безумните мисли, които ми минават от време на време през главата, откакто станах майка...
Мисля, че това е напълно нормално, както и безумните мисли, които ми минават от време на време през главата, откакто станах майка...
Все още ги проверявам
Ставах и още как!
Мисля, че това е напълно нормално, както и безумните мисли, които ми минават от време на време през главата, откакто станах майка...
Мисля, че това е напълно нормално, както и безумните мисли, които ми минават от време на време през главата, откакто станах майка...
Не.То не се и спеше много първият месец,за да ставам,понеже ставах по над 15 пъти на нощ за хранене,или заради коликите,така,че знаех,че диша-не съм се чудела,нямах възможност.Първите две седмици пък,когато човек най-свиква с новото,се разменяхме с майка ми да спим и да будуваме,защото детето не спеше от болки в стомахчето въобще-пак не се чудех дали диша.
Ставах и още как!
Мисля, че това е напълно нормално, както и безумните мисли, които ми минават от време на време през главата, откакто станах майка...
Мисля, че това е напълно нормално, както и безумните мисли, които ми минават от време на време през главата, откакто станах майка...
И тогава и сега отчитам това като нормална реакция. Когато станеш родител заедно с радостта идват и тревогите 
Здравейте! Вече сме на 1,3м и почти всеки ден ми се случва да проверя дали диша! Колкото и смешно да звучи, а като по малко бебе и през нощта съм ставала по 100 пъти да проверявам! Паника съм си голяма, толкова ми е мило и ме е страх за него, че се вманиачавам за всичко 
! Не казвам че другите майки не си обичат децата, някой да не ме зачекне сега за това
Паника съм си голяма, толкова ми е мило и ме е страх за него, че се вманиачавам за всичко ! Не казвам че другите майки не си обичат децата, някой да не ме зачекне сега за това Рядко, най- вече когато беше болно. Смятам го за слабост, излишно черногледство.
То хората са го казали: "да не ти се случва, това което мисли майка ти".
То хората са го казали: "да не ти се случва, това което мисли майка ти".
Браво, колко точно казано!!!
То хората са го казали: "да не ти се случва, това което мисли майка ти".
А мъжете добавят - и да ти се случи това, което си мислят жените ни
ДА! Ставах и проверявах , освен това за да съм сигурна, слагах ръка на гърдичките й. Постепенно, с изминалите седмици след раждането, до такава степен настроих слуха си, че я чувах от няколко метра, въпреки, че много тихо и леко спеше. С порастването на детето изгубих тази си слухова чувствителност. И сега ставам, но да я завия и инстинктивно проверявам дали диша. А пък мъжа ми ставаше по-често и от мен. И на двама ни се е случвало на 2-3 пъти да я разтърсваме, защото не я чуваме, това като съвсем новородена.
То хората са го казали: "да не ти се случва, това което мисли майка ти".
А мъжете добавят - и да ти се случи това, което си мислят жените ни
Това продължение не го бях чувала... но е вярно и то...
Да,особенно в началото...а после,като започнаха да спят непробудно по цяла нощ-пак.....уж,чаках тоя момент за да ес наспивам-ама като ненормалните ходех да ги проверявам........сега са в друга стая и от верме на време /като ми дойдат разни черни мисли в главицата/-ходя да видя какво става/въпреки постоянно включения бебефон/...май не съм много редовна,а
Усещам се, че и сега с второто дете гледам понякога дали диша, особено когато спи повече време. Не го възприемам като слабост. Може би защото бебо е много мъничък и подсъзнателно ме подтиква към такива действия! Макар че ми е второ и добре знам, че бебетата не са от захар и не са толкова крехки, колкото изглеждат !
! 
Гласувах с "да", считам, че е нормално. И сега от време на време проверявам Дияна, просто да я видя как спи и да я завия