възпитанието на децата ни.

Първото и най-важно условие е, да не допускаме децата си на улицата.
Под "на улицата" разбирам безпризорно шляене, липса на всякакви ангажименти и отговорности, липса на контрол от страна на родителите. Добре е да познаваме приятелите им, да знаем къде и  с кого ходят, да създаваме у тях интереси и да ги насочваме към извънкласни дейности.

Работа на родителя е да обяснява на детето нещата, които представляват интерес за него. Особено ако става дума за лоши неща, които родителят не харесва и не иска детето му да се занимава с тях - трябва да се обяснява на детето какво е това, защо смятате че това е добро или лошо, и след като детето е информирано за тези неща, да бъде подкрепено да проявава други интереси.

Обществото не възпитава пряко. То може да помогне или да възпрепятства родителя при възпитанието на децата му. Но нека да не забравяме, че главният възпитател е родителят, чак след това са всички останали - училище, среда, телевизия и т.н. Предполагам, че това разбираш под "общество".

Нека дефинираме:
- кое наричаме "общество" - учителите, съучениците, пътниците в градския транспорт и минувачите по улицата, касиерката в магазина - всички те по различен начин контактуват с децата ни, но посланията могат да бъдат разнопосочни
- кой живот на коя улица допринася за възпитанието на децата? Честно, не знам какво имаш предвид с това. Дъщеря ми обикаля по улиците, основно с приятели - обядват навън, ходят по магазини, прибират се по най-дългия път и се изпращат по спирките до безкрайност. Но със същите тези деца тя контактува и в училище. Друг живот на улицата не й влияе.
 - не си представям какво моите деца биха могли да копират от улицата - както казах, общуват основно със свои приятели, с които имат сходни интереси и модели на поведение.

Очаквам интересна дискусия.

Всъщност, ти наистина ли имаш деца?


Като начало, считам, че е особено важно всички деца задължително да ходят на училище. И да учат.

Когато видя дете да връща колички на паркинга пред Била например, задължително го разпитвам за училище.

 Преди две години ми се случи. Две деца 10-12г. скатани между блоковете пушат. Попитах какво правят, може ли такова нещо? Такава м..на ми теглиха, че съжалих. Вече не правя забележки. Сигурно и други като мен се правят, че не виждат и си мислят - те си имат родители.
 Вчера гледах деца, които ще влизат на плуване. Втори-трети клас. Часът беше 16.30. Явно след занималня ги водят. Бяха доста шумни, радваха се и щураха докато се строят. Учителката с тях започна да крещи - защо я излагат с поведението си, какви са родителите им, че ги оставят да правят каквото си искат и не ги възпитават. Нито едно дете не я удостои с поглед, а дали някой я чу .... Явно беше дежурна да ги води на плуване, но не е "тяхна" учителка. Не можа да ги строи, нито да прекрати щуреенето. Ред вкара треньорката. Ситуацияна беше трагикомична. Учителката не беше млада, напротив човек около петдесетте, което предполага опит.
 В крайна сметка излиза, че родителите са тези, които трябва да възпитават, но сами. Нито на обществото му пука, нито на училището.     

Да възпиташ едно дете и да го направиш добър човек е много трудно. Едно от най-важните неща е да го направиш свой приятел. Да го научиш да ти вярва и да ти споделя всичко. А това не е лесно. Но само тогава ще можеш да го предпазиш (до колкото това е възможно разбира се) от криво разбраната наша цивилизация. Моята майка е била винаги мой приятел. Много пъти тръгвах по наклонената плоскост, но после бързо се осъзнавах и спирах. Тя разговаряше с мен и така ме научи да бъда отговорна за собствените си постъпки. Опитвам се по подобен начин да възпитавам и синът си. Дава по-добри резултати от колкото да крещя, бия и наказвам.
За телевизията му казвам, че повечето неща са измислица на режисьорите, а за другите казвам - "И такива неща се случват, но от нас зависи дали ще ги приемем. Винаги имаш право на избор. Избери най-доброто за себеси и за хората около теб".
Всичко може да бъде "нож с две остриета". Ако успеем да намерим идеалната среда, то децата ни ще станат ХОРА

всичко това е чудесно, но са общи приказки. КАК точно се справяте, как подхождате в различните ситуациии?
Синът ми е на 4 и вече има изработен навик да се прави че не ме чува. Определено пренебрегва доста често исканията ми (естествено свързани със оправяне на стаята и др подобни). И друго забелязвам - изключително се влияе от обкъжението си - с кротките деца е мил и внимателен, а с буйните - изключително неконтролируем. Това започва да ме плаши.
Определно всичко опира до възпитанието, на мен номера с тръшкането в магазина не ми минава. Там знае и разбира че НЕ-то е НЕ.

хванах се за думите на KODA въпросното мое дете не споделя с мен- дори като бебе. Опитвала съм се да го подтикна, но ако не му вадя думите с ченгел и провокирам да отрича не става.

Всъщност, май тотално съм объркала всичко - и възпитанието и темата в която пиша. Простете, просто споделих

Децата се научават да споделят, когато и ние споделяме с тях.
А за нечуването имам сигурен лек - и аз оглушавам за известно време, след което всичко бързо си идва на мястото.

Честно казано, не смятам, че някой трябва да възпитава децата ми. За мен са важни две неща: 1. Детето да споделя всичко с мен, за да мога да му дам съвет как да реагира във всяка ситуация.
2.Да е на улицата възможно най-малко. Времето му е запълнено с различни извън училищни занимания, които той сам си е избрал и посещава с удоволствие.
 Много трудно ми беше да му обясня, че трябва да избира приятелите си. По-добре да си стои сам, отколкото да общува с деца, които го командват, пушат и говорят глупости. Е, вече е почти на 11г., и смятам, че имам голям напредък.
 Това с чуването го минахме преди няколко години.Мога да кажа, че детето ми ме слуша и доста добре се справя със съветите ми. Имаше няколко недоразумения в училище, с които се справи без да се намесвам пряко, което за мен е голям напредък.
 Децата ни имат нужда от обич, но и от малко строгост.Все пак трябва да ги възпитаваме така, че когато станат възрастни хора да се гордеят от това ,което са.

Мисля, че най-важното е да изградим ценносната им система, т.е. ясно да могат да разграничават добро и лошо, допустимо и недопустимо, приемливо и неприемливо и т.н. няма да изброявам всичко ...
За споделянето не съм съгласна....аз като девойка не споделях с майка ми един куп теми, които ме вълнуваха за момента - за това са приятелките, а на майка ми и баща ми можех да споделям всички важни неща за моето настояще и бъдеще, по-важно е смятам да се чувства детето безкрайно обичано и това да му дава сили и спокойствие да се справя с всичко.
Моя син, като беше малък не спираше да говори и винаги имаше някаква история за разказване, сега е много по-сдържан и обсъждаме заедно важни за него неща, за които е решил да говори. Надявам се (и се моля) да е сигурен, че би могъл ЗА ВСИЧКО да говори и да разчита на мен и татко си!

И аз така мисля Нещо много често взе да ми се случва да съм на мнението на Как' Сийка
Обществото и улицата възпитават тогава, когато родителите е пропуснал да възпита детето си.

А това за тръшкането в магазините е най-неудачния пример.  Децата се тръшкат /обикновено/ около 2-3 си рожден ден и в повечето случаи го преодоляват с помощта на родителите си - поне моето дете го преодоля. Скритата агресия на 'не'-възпитанието, което все още е основното по нашите земи, както и на 'послушанието' са тези, които нанасят големите вреди.

запис да не ви загубя....

Изчетах всичко........
Дайте сега да видим как???Днес е един доста примерен ден затова:1.сутринта към 10ч в автобуса девойка на около 14г. с гадже на последната седалка едвам се сдържаха да не ни покажат какво са научили от последният порно сериал,след забележка от страна на кондукторката последваха заплахи и пиперлив език до смайване-последва сваляне от автобуса,но заплахите заваляха още повече с парадирането на положението на родителите и как те ще ги намерят и ще и откъснат главата.........
2.слизам от автобуса и виждам девойка на около 15г с два пръста "фармахим "по нея,прекривайки недотам тялото си с оскъдно късата си пола и цици отвън,дебнеща от двама младежи в главите като папагали,плюещи навсякъде и синджири и пиерсинг като рендета.........
3. е няма да описвам всичко до последния детайл само ще попитам -Къде сме ние тогава?Как виждаме децата си в такава компания и така облечени?/нямам нищо против от днешната мода,но криво разбраната вече не е мода а си е чиста анархия/
Хайде сега мами кажете ми как да възпитавам детето си на култура като то живее в такава среда и всичко около него е такова-в училище ,на улицата,в обществото,интернет и телевизия....
АЗ вече се примирих-не мога да променя света и времето в което живеем....
Мога само да се моля да са живи и здрави и да не кривнат от правия път,било то за всички различен през техните очи.....Успех на всички!!!!

Много е трудно, когато навън има толкова локви и кал да не си изцапаме обувките.

Така е, цапаме си обувките. Но затова са измислени чистенето и миенето на обувки и прането на дрехите.

Много родители не искат или не могат да научат децата си на горепосочените умения и оставят децата да си ходят мръсни и непрани. По-лошо, казват, че не могат да се преборят с мръсотията. Така и те самите си носят своята, но по-често си сменят дрехите (от едни мръсни с други мръсни).

Големите проблеми се решават постепенно, поетапно, с план и много работа, с решаване първо на малките. Това, което аз, като дребен малък човек мога да направя, е да се опитам да възпитам добре собствените си деца. Ако съумея в начинанието устоите им биха били такива, че "улицата" няма да има голям пръст в изграждането им като хора.
Да не ги допускам на тази улица обаче би било доста голяма грешка. Само че ги /ще ги/ пускам, когато съм сигурна, че ще могат да се запазят. Ще падат, ще стават и то сега, когато им времето, за да не се налага един ден да го правят на неприсъщи за целта на подобно обучение години, тогава ще е късно.
Човекът е животното с най- дълго детство именно затова, защото тогава следва да придобие много знания, умения, личен опит, да види и чужди грешки, да си направи свои изводи- също бавно, постепенно, с много тренировки.
"Общество" е всичко, което ни заобикаля в цивилизования свят, няма смисъл и е типично по щрауски да смятаме, че можем да се измъкнем от неговото влияние. А и защо да го правим? То не е нито "лошо", нито "добро", то е това, което е. Това е реалният свят- има от всичко по много. Човекът следва овреме да е бил запознат с основните му строителни елементи, с взаимодействието между тях, с начина, по който се реагира в съответни ситуации. Има много да се учи и отделянето от естествената среда е лош вариант. Голите теоритични познания са нула без наличната практика. Като при всяко обучение. А това е най- "практическото" обучение, все пак.

Личното ми виждане, което следвам и практикувам:
Детето до 3 години е бебе и си е в къщи, където се възпитава от човек, занимаващ се изключително и само с него. Контакти с други хора- нормални, по време на игри и гостуване тук и там, в къщи или на друго място. След 3 години- в ДГ, много е полезно. Около 6 години според мен е възрастта, когато на детето постепенно следва да се създаде възможност да играе самостоятелно с връстници, без постоянно някой възрастен да се меси във взаимоотношенията му с околния свят. Това време е просто безценно от гледна точка на необходимото житейско обучение. С големия се получи. Ще видя как ще стане същото с малкия син.
Контактът с детето трябва да е постоянен, което не означава изобщо денонощно висене над главата му. Важно е въздействието, което оказват родителите и възпитателите. Постоянно общуване, обсъждане на реалните ситуации от реалния живот, от реалните преживявания, правене разбор и оценки колективно, с децата. Прекарване пред ТВ и компютъра не повече от час на ден- намирам го за съществено.
  А "улицата" е понятие широко, улици има различни, те водят до много различни места.

аз като майка на 2-ма сина мисля че при възпитанието на децата основна роля играят родителите - така наречения личен пример. Моят голям син миналата година правеше едни пубертетни изпълнения в стил"ако мине номера", сега слава богу вече нямаме подобни проблеми. Почнах, без той да знае да му чета скайпа. Имам колежки, които ме заклеймиха, но аз изобщо не споделям тяхното мнение - те просто нямат деца и не могат да дават съвети според мен. Той до ден днешен не е разбрал  че чета личните му писма. След това почнах да му подмятам различни теми от това което вече бях видяла там. Сега с радост мога да заявя, че той започна да споделя с мен неща, за които преди и дума не можеше да става. За въпроси като приятелство, секс, проблеми в училище се говори свободно  той вече не се притеснява да споделя. Та е добре родителите да предразполагат децата си, да споделят, така много от проблемите могат  да се решават  в къщи. 
Иначе училището, приятелите имат огромно влияние, нашия човек слава богу от малък си прави негови преценки за това с кои деца трябва да излиза и с кои не. 
А иначе всички говорим за среда за това че нашите деца не са случили на училище, но аз обикновено си задавам въпроса ами училището в което е синът ми дали е случило на ученик.  За щастие нямам оплакванияот учителите, много говорим, следя го от близо най вече по постигнати резултати и дай боже да има късмет за в бъдеще и да не ни създава излишни грижи.

Това е точно така.Съгласна съм.

И аз чета, но явно Не мисля, че трябва да има каквито и да е тайни в семейството! Искам и изисквам от него да носи отговорност за всяка дума и действие, т.е. да не се срамува от нещо, което е казал или направил. Не го правя често, за да не навлизам прекалено в личното му пространство, но винаги е нащрек, че мога да поискам да прочета нещо в скайпа, или някой смс. Да си отговорен, честен и почтен е задължително да се възпита, като качество! Няма как вулгарния и просташки език, или поведение да ти е стил, ако притежаваш тези качества.

Последните санкции, които отнсе синът бяха именно за говорене на глупости, които даже беше записал с гордост на МР 4 плеъра: две седмици без ТВ и компютър /бяха много глупости и много глупави, при това/. Вчера видях глупава рисунка и то в учебната тетрадка- нова санкция. Сигурна съм, че ще подейства. Етапът на говоренето го минах. След убеждението следват санкциите и принудата, хората са го измислили далеч преди мен.
И аз съм ги дрънкала и рисувала тези неща и мен са ме отказали, основно в къщи, да го правя, та ако ще около мен 10 души да ги плещят това ни най- малко не ме кара да им влизам в тон.
Та това по примера с "улицата" и нейното влияние върху личността.

Да и аз мисля че честността и отговорността са номер 1, но явно всеки има лично пространство и особено в тази възраст"малки тайни". Слава бога той не говори вулгарни изрази, доста е открит в отношенията с хората. Това което ме радва е че умее да подбира средата в която иска да бъде. Аз познавам приятелите му и не мога да кажа нищо лошо за никой от тях. Е с ученето имаме проблеми, всичко чака в последния момент и ако може някой да му налее знанията, но  аз съм оптимист.
Иначе ми е много болно когато видя деца на неговата възраст да пият, да пушат да крещят за другите пороци не ми се и мисли. Винаги съм си задавала въпроса  ами тези родители къде са, знаят ли какво вършат чедата им,  ами ако моя прави същите работи...

Много е добре да се задават тези въпроси  , виждала съм и съм чувала разни "странни", меко казано, неща от иначе много примерни дечица. Затова и аз следя стриктно с кого и какво си споделя, как общува. Гледам да не ме забелязва много, понякога и успявам да съм невидима. На 8 години със сигурност едно дете не е още изградена личност и върху него има много още да се работи.