До какъв етап са достигнали според вас взаимоотношенията в една двойка, когато започне да се прекалява със споменаването на думите "преди" и "вече"? Вреди ли това ровене в миналото и съпоставяне с настоящето или е нещо съвсем в реда на нещата? И друго ми се иска да попитам, когато разговаряте с партньора си претегляте ли предварително думите или изстрелвате мислите си първосигнално?
- Публикувана: 13 март 2008, 12:14 ч.
- Последно мнение: 13 март 2008, 16:52 ч.
За думите и взаимоотношенията
изстрелвате мислите си първосигнално?
Стрелям. С него съм първосигнална във всяко едно отношение.
Нати, в интерес на истината и аз съм на мнение че ако не с партньора то с кого друг е нормално жената да е откровена. Обаче, това първосигнално изричане понякога води до фалове, май...Личен опит
Скоро имахме сериозен разговор с мъжа точно за "преди" и "вече"...Някак се поддадохме на рутината и всичко стана едно такова еднообразно.Казах, че няма да живея със спомените, какво е било преди, как сме се държали един с друг едно време и това да ме крепи.Искам "сега" да сме щастливи, повече отколкото "преди".И именно споменаването често на тези думички беше индикация за проблем в нашите взаимоотношения.Е надявам се поправим, малко повече старание полагаме сега и двамата 
Иначе когато говорим, първо мисля, доста претеглям думите, какво и как да кажа, но в никакъв случай не тая в себе си, просто премислям първо добре нещата и тогава ги казвам...
Иначе когато говорим, първо мисля, доста претеглям думите, какво и как да кажа, но в никакъв случай не тая в себе си, просто премислям първо добре нещата и тогава ги казвам...
И друго ми се иска да попитам, когато разговаряте с партньора си претегляте ли предварително думите или изстрелвате мислите си първосигнално?
Вече обмисям(или поне се старая) преди да изстрелям,дори и да се отнася за най-близките ми.
До какъв етап са достигнали според вас взаимоотношенията в една двойка, когато започне да се прекалява със споменаването на думите "преди" и "вече"?
Вреди ли това ровене в миналото и съпоставяне с настоящето или е нещо съвсем в реда на нещата?
когато разговаряте с партньора си претегляте ли предварително думите или изстрелвате мислите си първосигнално?
Самосъжаляване.
Самосъжаляване.
Не обичам крайностите.
Синоним на липса търся сега в главата си ...
Така го усетих, така го написах.
Флор, събирам мнения. Може да се каже че ми е за първи път и нямам кой знае какъв опит. По въпросите ми от първи япост съм мислила по едни или друг повод, но не са на дневен ред във взаимоотношенията ми с човека до мен.
Виж за надеждата съм съгласна, за мълчанието също.
Виж за надеждата съм съгласна, за мълчанието също.
Отдавна премислям, особено при кавга, преди да изстрелям нещо. Първосигналният ми речник е доста по-емоционален и експресивен от неговия.
Той го знае и винаги оценява автоцензурата.
А кое определя прекаляването с "преди" и "вече"? За мен е просто белег за история между двамата. Може сравнението да не е натоварено с отрицателна, а с положителна емоция.
Например "преди ме дразнеше твоето непрекъснато дуднене, а сега ми е скучно, когато вкъщи е тихо".
Той го знае и винаги оценява автоцензурата.
А кое определя прекаляването с "преди" и "вече"? За мен е просто белег за история между двамата. Може сравнението да не е натоварено с отрицателна, а с положителна емоция.
Например "преди ме дразнеше твоето непрекъснато дуднене, а сега ми е скучно, когато вкъщи е тихо".
Нати, в интерес на истината и аз съм на мнение че ако не с партньора то с кого друг е нормално жената да е откровена. Обаче, това първосигнално изричане понякога води до фалове, май...Личен опит
Може би зависи и от човека насреща.
Е, има неща, които си остават за лично ползване и не споделям на всяка цена в натурален вид, но като цяло не съм имала фалове или поне не съм разбрала за такива, което значи, че дори да е имало, изпълнението не е било грубо...
Честно казано, повече мисля какво и как ще кажа на баща си, отколкото на мъжа си. Нали сме партньори, предполага се, че сме от една кръвна група и достатъчно близки, за да преглътнем дори неволно изтървани неподходящи думи. Случва се понякога, но не се замисляме много - нито този, който е пльоснал неадекватното изречение, нито този, към когото е било насочено.
Виж, като разговарям с баща си имам чувството, че стъпвам върху яйца, които са подредени върху много тънък лед.
Виж, като разговарям с баща си имам чувството, че стъпвам върху яйца, които са подредени върху много тънък лед.
Виж, като разговарям с баща си имам чувството, че стъпвам върху яйца, които са подредени върху много тънък лед.
Точно с родителите ми много-много не съм се замисляла, защото, едно че си се знаем по-отдавна, друго, че малко или много изразните средства в семейството ни са били сходни.
С мъжа ми сме заедно от 14 години, но понякога още се изненадваме от реакциите си..
Аз по принцип съм първосигнална в много отношения. Понякога помага, понякога вреди, но пък ми е по-лесно така, вместо да премислям всяка дума. Според мен по-важното е за какво става дума между "преди" и "сега", защото може сега да е по-хубавото от преди. Нали не е задължително да е обратното?
Касиди, страшно е, като започнете да си мълчите. До тогава има надежда.
Напълно съм съгласна с Фло.
Иначе ровенето в спомените не означава непременно загаснал пламък. Често точно то е причината да се усмихнеш в сив ден.
За откровенността - според зависи, но като цяло си меря приказките особенно спрямо съпругът ми - нито той, нито аз сме от типа хора, които изслушват докрай преди да реагират и една зле подредена мисъл ни наранява взаимно. Излишно е.
Не си обмислям думичките, преди да говоря с него. Не и с него, моля ви се. Щях да се предам психически, ако и вкъщи се налагаше да си правя разбор на речта 
и без това по цял ден на работа това правя.
Много често говорим за "преди"
Имаме едно много богато минало заедно, спомняме си за хубавите моменти с любов. Ето, вчера си говорихме за случка от преди 3 години, когато Никола беше бебенце Посмяхме се, беше хубаво.
За лошите моменти от "преди" говорим само с насмешка. Вярвам, че сме ги надраснали вече тези неща и можем да им се посмеем отвисоко
Етапът не мога да го определя. Мисля, че "семейство" ни обрисува най-пълно.
и без това по цял ден на работа това правя.Много често говорим за "преди"
Имаме едно много богато минало заедно, спомняме си за хубавите моменти с любов. Ето, вчера си говорихме за случка от преди 3 години, когато Никола беше бебенце Посмяхме се, беше хубаво.За лошите моменти от "преди" говорим само с насмешка. Вярвам, че сме ги надраснали вече тези неща и можем да им се посмеем отвисоко
Етапът не мога да го определя. Мисля, че "семейство" ни обрисува най-пълно.
До какъв етап са достигнали според вас взаимоотношенията в една двойка, когато започне да се прекалява със споменаването на думите "преди" и "вече"? Вреди ли това ровене в миналото и съпоставяне с настоящето или е нещо съвсем в реда на нещата? И друго ми се иска да попитам, когато разговаряте с партньора си претегляте ли предварително думите или изстрелвате мислите си първосигнално?
Винаги внимавам в избора на думите си,когато се налага да говорим за нещо сериозно.Все пак той е мъж,а аз жена и често казваме едно,а другия чува съвсем друго